София, 26 април 1996 година
Брой 72 /1627/

 

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА АГРАРНАТА ПОЛИТИКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПРЕЗ 1996-1997 ГОДИНА, ВЗЕТО НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" /СОФИЯ, 21 АПРИЛ 1996 ГОДИНА/.

Аграрната политика на Демократичната левица е в основата на цялостната й политика и има важно значение за успешното осъществяване на прехода към социална пазарна икономика.

Постигнатото през първите 15 месеца от управлението на демократичната левица в осъществяването на аграрната й политика не ни удовлетворява.

Демократичната левица гарантира свободата на гражданите сами да избират производствените форми на стопанисване на земята и селскостопанското имущество и равнопоставеността на различните такива форми. В момента земеделските кооперации от всякакъв тип са основен стълб на българското земеделие и ще останат такива и занапред. Те са основният двигател за извеждане от кризата на българското земеделие. От тях очакваме и основната част от необходимата на страната земеделска продукция. Ето защо сме обезпокоени от опитите за съдебна разправа със земеделските кооперации и техните структури за взаимопомощ. Същевременно държавата ще подкрепя и частните земеделски производители, които имат своето място в организационно-производствената структура на земеделското производство.

Въз основа на документите на партиите от Демократичната левица за аграрната им политика, доклада на заместник министър-председателя и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост Светослав Шиваров и дискусията по него, съвместното заседание

Р Е Ш И:

1. Приема доклада "Основни цели и задачи за осъществяване на аграрната политика на Демократичната левица през 1996-1997 г." и Програмите за развитие на земеделието и хранителната промишленост и за възстановяване на собствеността върху земеделските земи през 1996 година като основа за осъществяване на аграрната политика на Демократичната левица през 1996-1997 г.

2. Приоритетните цели на аграрната политика на Демократичната левица през 1996-1997 г. са:
- осигуряване на националните баланси от основните продоволствени продукти и стоки;
- създаване на необходимите условия за възстановяване на българското земеделие, за ефективно и устойчиво развитие на конкурентоспособно селскостопанско производство и за увеличаване на експорта на земеделска продукция;
- до края на 1996 г. да се изготвят земеразделителни планове и да се издадат решения за възстановяване на собствеността за около 85 на сто от земеделските земи в страната; създаване на условия за групиране на земеделските земи за по-ефективното им стопанисване;
- приемане на основните закони, необходими за аграрната реформа;
- ускоряване на темпа на приватизация и преструктуриране на земеделското производство и хранителната промишленост, включване на земеделските производители в предприятията от хранителната промишленост и предприятията, обслужващи земеделското производство;
- осигуряване с предимство на бюджетните приходи в ДФ "Земеделие" и заема от ДФРР;
- създаване на условия за повишаване на доходите на земеделските производители и подобряване на жизнения стандарт в българското село.

3. Възлага на заместник министър-председателя и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров, преди да внесе в Министерския съвет Програмата за развитие на земеделието и хранителната промишленост през 1996-1997 г. и Програмата за възстановяване на собствеността върху земеделските земи през 1996 г., да ги съобрази с приоритетните цели на аграрната политика на Демократичната левица, определени с това решение и с предложенията, направени на съвместното заседание.

4. Заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров да осигури изготвянето на проект за закон за производството и търговията със зърно, а ПГДЛ да осигури приемането му от Народното събрание с приоритет.

София, 21 април 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ"СРЕЩУ ПОСЕГАТЕЛСТВА ВЪРХУ ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ. Документът е приет на съвместно заседание на ПГДЛ и ръководствата на трите партии от коалицията на 21 април 1996 г. в София.

Участниците в съвместното заседание на ръководните органи на Демократичната левица с тревога констатират активизирането на тенденцията за реставрационна и реваншистка интерпретация на новата българска история. Отново както преди няколко години местни органи на самоуправление /като например пловдивската управа/ вземат незаконни и провокативни решения за разрушаване на паметници - символи на борбата с хитлерофашизма. Действията на главния прокурор и на Върховния съд за масово оневиняване на лица, отговорни за въвличането на България във Втората световна война, са уникални за следвоенния свят и поставят на сериозно изпитание развитието на демократичните процеси у нас.

Опитите да се деформира представата за историческото ни минало датират от началото на прехода. Всички добре помним провала на законодателната инициатива на СДС от януари 1992 г. за отмяна решенията на Народния съд. Демонтираните тогава паметници, преименуваните улици дълго време ще бъдат мрачно свидетелство за една исторически безотговорна политика.

Българските социалисти, леви земеделци и еколози решително се противопоставят на опитите да се оправдава политиката на фашисткия режим през Втората световна война, който доведе страната до опасността от трета национална катастрофа. Никой демократично мислещ гражданин на България не би могъл да се съгласи с явните или негласни прояви на реабилитация на прохитлеристката външнополитическа ориентация на тогавашните управници на България да се оправдават репресиите и терорът срещу антифашистките сили.

Въвличането на България във фашистката ос, обявяването на война на САЩ и Великобритания, изключителното законодателство, обслужващо държавната политика на терор, расизъм и политически убийства, депортирането на евреи от Македония и Беломорието към нацистките лагери на смъртта - всичко това са престъпления срещу народа, държавата и човечеството, които не подлежат на давност и са извън правомощията на сегашните съдебни органи в България.

Народният съд произнесе тежки присъди, които заедно с конкретна вина осъждат една престъпна политика. Има завишени присъди, има престараване пред победителите, има лица, които не носят отговорност за политиката и чиято лична вина не е убедително доказана. Право на засегнатите е да отстояват своята чест и достойнство. Ние искрено съжаляваме за всички невинно пострадали в онова бурно време.

Няма оправдание обаче за политиката на управляващата тогава върхушка, която предостави територията и ресурсите на страната за военните действия на хитлеристка Германия. И ако България избегна третата национална катастрофа и съхрани предвоенната си териториална цялост, това се дължи на масовия характер на съпротивата, на решителното скъсване с Тристранния пакт и преминаването на страната на световната антифашистка коалиция.

Народният съд е едно от задълженията на България към антихитлеристката коалиция. След Втората световна война във всички страни, засегнати от фашизма, действат подобни съдилища. Още в примирието с правителствата на Съединените американски щати, Великобритания и Съветския съюз, България поема задължението да сътрудничи за задържането и съденето на лица, обвинени във военни престъпления. Това изискване е включено и в мирния договор от 1947 г., то присъства в редица международни документи и е общоприета норма на международното право.

С наредбата-закон за Народния съд и с дейността на самия съд са ангажирани всички управляващи партии - не само Българската работническа партия, но и земеделци, социалдемократи, звенари, независими интелектуалци.

Демократичната левица се обявява срещу използването на трагичните уроци от миналото за нечисти политически цели, за раздухване на нова отмъстителна стихия. Крайният съдник за миналото е историята. Посегателството върху историческата памет опорочава демократичното развитие и накърнява международния авторитет на България.

София, 21 април 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРАВИЛНИК /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪТРЕШНИ ИЗБОРИ ЗА ИЗЛЪЧВАНЕ НА КАНДИДАТ НА ОБЕДИНЕНАТА ОПОЗИЦИЯ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. ДОКУМЕНТЪТ Е ПРИЕТ ОТ ЦЕНТРАЛНАТА КОМИСИЯ НА ОБЕДИНЕНАТА ОПОЗИЦИЯ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗБОРИ НА 12 АПРИЛ1996 ГОДИНА.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Този правилник урежда процедурите по избирането на кандидат на Обединената опозиция за президент на Република България.

2. /1/ Предварителните избори се провеждат чрез тайно гласуване на основата на равно и пряко избирателно право на всички български граждани с избирателни права и всички български граждани, родени между 1 юни 1978 и 20 октомври 1978 година.
/2/ Гражданите гласуват според последната си адресна регистрация на територията на съответната избирателна секция. Срочнослужещите гласуват в избирателните секции, на чиято територия е поделението им. Членовете на секционните комисии гласуват в секцията, в която са назначени.
/3/ Всеки избирател има право да гласува само за един кандидат на обединената опозиция за президент на Република България.
/4/ Изборите се провеждат едновременно в цялата страна на първи юни, събота, от 7.00 до 21.00 часа.

3. РАЙОННИ, ОБЩИНСКИ И СЕКЦИОННИ ИЗБИРАТЕЛНИ ТЕРИТОРИИ.

/1/ За провеждане на вътрешните избори страната се разделя на 31 избирателни района, съответно на парламентарните избори.
/2/ В принадлежащите на всеки район общини се образува поне по една избирателна секция. Броят и териториите на отделните избирателни секции във всяка община се предлагат от Централната комисия. Окончателно решение се взема от Политическия съвет.
/3/ Всяка избирателна секция в общината получава номер /двуцифрено число/, който, обединен с номера на общината и на избирателния район, съответстващи на номерата им от последните парламентарни избори, е еднозначно определеният код за последваща обработка на протоколите от избирателната секция.

4. СПИСЪЦИ НА ГЛАСУВАЛИТЕ

/1/ Списъците на гласувалите се съставят в изборния ден по личните паспорти /военните книжки/ на гражданите, явили се да изберат кандидат на опозицията за президент. Списъкът на гласувалите е разделен, групиран по началната буква на малкото име на избирателя и в него се вписват: номер поред /за всяка буква отделна номерация/, трите имена на избирателя, ЕГН, адрес и място за подпис.
/2/ Всеки избирател може да бъде вписан само в един избирателен списък.

5. ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ

/1/ За провеждане на изборите по този правилник се образуват следните избирателни комисии:
- Централна комисия /ЦК/ - за цялата страна в състав от 12 членове, по 4 от СДС, НС и ДПС.
- Районни /РК/ - за всеки район в състав от 6 членове, по 2 от СДС, НС и ДПС.
- Секционни /СК/ - за всяка избирателна секция в състав от 6 /3/ членове, по 2 /1/ от СДС, НС и ДПС.
/2/ Ръководства на комисиите:
- ЦК избира от състава си трима съпредседатели - по един от всяка политическа сила;
- РК имат трима съпредседатели от различни политически сили, назначени от ЦК;
- СК имат председател и двама заместник-председатели от различни политически сили, назначени от РК.
/3/ По предложение на подписалите споразумението политически сили в комисиите могат да бъдат включвани и безпартийни - уважавани специалисти и общественици /по предложение и в квотата на съответната политическа сила/.
/4/ Заседанията на избирателните комисии са редовни, когато присъстват най-малко 2/3 от членовете им. Решения се взимат с консенсус.

6. Централна комисия:
а/ следи за изпълнението на този правилник и осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните комисии;
б/ назначава съставите и ръководствата на районните комисии по предложение на централните ръководства на СДС, НС, ДПС, а при констатирани груби нарушения прави предложения пред ръководствата на съответните политически сили за замяна на представителите им в РК и СК;
в/ разглежда жалби против решения на РК и се произнася с окончателно решение;
г/ определя, изработва и разпределя изборните бюлетини, книжа и материали за всяка районна комисия;
д/ решенията на Централната комисия са задължителни за районните и секционните комисии.

7. Районна комисия:
а/ следи за изпълнението на този правилник на територията на района и осъществява ръководство и контрол върху дейността на секционните комисии;
б/ назначава съставите и резервните членове на секционните комисии по предложение на централните ръководства на СДС, НС, ДПС или упълномощени от тях регионални ръководства;
в/ разглежда жалби против действия и решения на СК и се произнася по тях;
г/ разпределя изборните бюлетини, книжа и материали за всяка секционна комисия по указание на ЦК;
д/ на основа на секционните протоколи установява изборните резултати за съответната й територия, съставя протокол за това и го предава заедно със секционните протоколи и списъците на гласувалите в ЦК;
е/ незабавно съобщава по телефон и факс резултатите от изборите за района на Централната комисия;
ж/ решенията на районната комисия във връзка със спазването и изпълнението на този правилник могат да бъдат обжалвани пред Централната комисия;

8. Секционни комисии:
а/ осигуряват нормално протичане на гласуването в избирателната секция;
б/ съставят списъци на гласувалите за своята територия на база явилите се избиратели;
в/ преброяват гласовете, изготвят и предават протоколите за резултатите от гласуването и списъците на гласувалите в секцията на районните комисии.

9. ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС

В изборния ден по време на гласуването и определянето на изборните резултати в помещенията, в които работят СК и РК, могат да присъстват:
/1/ кандидатите;
/2/ упълномощени представители на политическите сили с право на възражения и писмени жалби;
/3/ наблюдатели по чл. 2 /А/ /е/ от Правилника към споразумението;
/4/ журналисти, в СК в съответния район редовно акредитирани от РК или ЦК само по време на гласуването.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ-ПРОТЕСТ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БСП И БКП. Документът е адресиран до Сашка Каракашева - председател на Комисията по партийна етика при Висшия съвет на БСП, с копия до Жан Виденов - председател на Висшия съвет на БСП, и Любомир Начев - министър на вътрешните работи, и до средствата за масово осведомяване.

ГОСПОЖО КАРАКАШЕВА,

На 18 април 1996 г. в Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ дойдоха членове на Основната партийна организация по интереси от квартал Мусагеница в София, които уведомиха Секретариата на ЦК на БКП, че на събранието им сте присъствали по тяхна покана. Също така сте направили нервна закана, че сте взели всички мерки и сте щели да смените Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП с послушния ви Александър Паунов.

Госпожо Каракашева, не създавайте допълнително напрежение между Българската социалистическа партия /БСП/ и БКП. То и така не е малко. Тази ваша диверсионна и провокаторска дейност с всеки изминат ден ще доведе до непредсказуеми последици. Стана вече ясно, че Вие, г-н Александър Лилов и другите ръководители на Висшия съвет /ВС/ на БСП провеждате решение на едно от последните заседания на Изпълнителното бюро /ИБ/ на ВС на БСП. На това заседание сте взели съвършено антиконституционното решение да свалите от поста мен, а по предложение на г-н Николай Добрев - и председателя на Националния съвет на Отечествения фронт /НС на ОФ/ - Ивайло Денчев. Не случайно сте дали указания до основните ви партийни организации и Общинските съвети на БСП за водене на кампания сред членовете на БКП против генералния секретар на ЦК на БКП. Това е характерна диверсия на ренегати и предатели, които изменихте на марксизма-ленинизма и преминахте в лагера на враговете на комунизма.

Спрете всякакви провокации против БКП, докато не е станало твърде късно. Вие не можете да влияете върху политиката, тактиката, стратегията и идеологията на БКП. БКП никога няма да бъде подвластна и пионка нито на Позитано 20, нито на когото и да било. Това, което искате, никога няма да стане. Пълна дезинформация е съобщението на в-к "Труд" за 30 април 1996 г. БКП няма да участва в никакви събрания на марионетки, създадени от ВС на БСП за борба против БКП. В България има само една Българска комунистическа партия.

С тази серия от провокации БСП влиза в открито и нагло противоречие с Конституцията на Република България и със Закона за политическите партии, на които е съавтор. Никъде в тези закони не е записано, че БСП е някаква божествена сила, която може безконтролно и самопроизволно, грубо и нагло да се меси във вътрешните работи на други политически партии. БСП не е и не може съгласно законите да бъде нищо повече от една политическа партия, независимо от това, че е политическа партия с открадната чужда история.

София, 19 април 1996 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА АКТУАЛИЗИРАНА ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/. Документът е приет на заседание на Политбюро и Секретариата на Централния комитет на БКП на 6 април 1996 година в София.

IV. В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА

БКП ще гарантира правов ред, мир и сигурност.

За целта:

1. Ще бъдат "ликвидирани" корупцията и престъпността.

2. Ще бъдат възстановявани всички структури на МВР в традиционния му вид с необходимите разузнавателни и контраразузнавателни служби, в това число и на така наречените политически милиционерски служби, които винаги трябва да бъдат на бойния си пост и да гарантират мира и сигурността на народа ни, неприкосновеността и териториалната цялост на България.

3. Ще бъдат възстановени гражданските структури на МВР, каквито бяха доброволните отряди на трудещите се.

4. Ще бъде ликвидирано външното вмешателство в държавните и частни структури.

5. БКП е за въвеждане на смъртно наказание. Не може на убийци на мирни граждани и на предатели на националната ни сигурност да се налагат символични наказания. За онези, които ще убиват и ще предателстват, няма да има по-малко наказание от смъртното.

6. Спрямо крадци, рекетьори, сводници, рушветчии, черноборсаджии, спекуланти и др. ще бъдат прилагани най-строги наказания, а всичко, придобито по спекулативен път, ще бъде конфискувано в полза на народа и държавата, независимо от това кога е придобито.

7. БКП ще поддържа модерно съоръжена и боеспособна армия, готова във всеки момент ефективно да защити националния ни суверенитет.

8. Ще бъдат възстановени гражданските структури на армията, каквито бяха ОСО и системата за гражданска отбрана.

V. В ОБЛАСТТА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА

БКП ще гарантира независима национална външна политика. За целта:

1. Ще осигурим пълен неутралитет на Република България чрез
- двустранни и многостранни договори за сътрудничество и взаимопомощ, но не и чрез участие в НАТО и в ЕС;
- недопускане на базиране или транзитно преминаване през територията или териториалното въздушно пространство и териториалните води на чужди войски, техника и боеприпаси;
- пълна забрана на участието на наши военни подразделения или дори на отделни лица на служба в българската армия във военни действия извън границите на страната.

2. Главен приоритет на външната политика на БКП ще бъдат добросъседските отношения и взаимна ненамеса във вътрешните работи с балканските страни.

3. Ще възстановим пазарите, които имахме до 10 ноември 1989 г., чрез умела дипломатическа дейност.

4. Министерството на външните работи и дипломатическият корпус ще бъдат освободени от всички лица, които нямат необходимия образователен ценз и бяха внедрени там през последните години по политически съображение.

5. Ще бъдат пресечени всички опити за външна намеса във вътрешните ни работи, като за целта:
- Ще бъдат въведени някои ограничения на чуждите дипломати - те ще могат да се срещат с български граждани и колективи извън границите на своите представителства само в присъствие на представители на Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи.
- Министерството на външните работи ще осъществява политически контрол върху външнотърговските организации.
- Лица, които поддържат контакти с чужди дипломатически представителства, без тези контакти да бъдат предварително санкционирани от Министерството на външните работи, няма да бъдат допускани до органите на държавна власт.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО. Документът е адресиран до 37-то Народно събрание, президентството и Министерския съвет на Република България.

ИКОНОМИКАТА

Неадекватните управленски решения имат най-чувствителен резонанс в сферата на икономиката. Опитите за възраждане, включително и кадрово, на командно-административния подход в условията на едва проходили пазарни взаимоотношения между икономическите субекти показват абсолютната непригодност на този начин на регулиране на производствената и финансова дейност. Съживяването на производството през 1995 г., дължащо се на конюктурни фактори, позволили на високо енергоемки отрасли от тежката индустрия да реализират продукция на външни пазари, и по този начин да "изтеглят" икономиката от блатото на регресивния спад, няма условия да бъде поддържано дълго. През първите месеци на 1996 г. се забелязва тенденция към спиране на оживлението и намаляване на производството. Липсата на инвестиционен ресурс ограничава възможностите за поддържане на устойчиви пазарни позиции и преструктуриране на производството. Реалният сектор изпитва нарастващи трудности по функционирането на производството предвид тежката ситуация на кредитния пазар, липсата на свеж капитал, ограниченото вътрешно потребителско търсене.

Инфлационните очаквания, нереализирани през 1995 г., ще избухнат с нарастваща сила през тази година. Административно ограничаваните изкуствено цени на горивата през 1995 г., потенциалът, скрит в девалвирането на българския лев, нарастващата диспропорция между търсене и предлагане, високият и структурно неефективен бюджетен дефицит са факторите, които ще определят движението на инфлацията занапред. Цената на труда, доходите на населението се движат в границите на екзистенц-минимума. Социалната цена на икономическите промени, въпросът за оцеляването на индивида предопределят бързото изтриване от паметта на щедрите обещания на управляващата коалиция и идеологическите окраски на политическото противоборство. Социалната, демократично институционализираната пазарна икономика се превръща в поредния мираж пред погледа на упражняващите властта. Пред средния гражданин, ухажван предизборно с намерения да бъде изведен до статуса на "средна класа", стоят проблеми на ежедневието, които го карат да се замисли над самата полза от демократично устройство и пазарни принципи на функциониране на икономиката. Интеграцията на обществото, подкрепата на демократичните промени през призмата на неговия интерес за оцеляване се пречупва като желание да влезе в определен "приятелски кръг", да ползва привилегиите на властта, а не в нормални условия да има възможност да реализира правата си на доход, било то от капитал или от труд.

Изпълнителната власт създаде предпоставки за тежки и катастрофални проблеми в сферата на реалното производство и финансите. Неуспешният опит да се създадат адекватни пазарни субекти в областта на селското стопанство, и по-специално в земеделието, формирани на основата на псевдокооперациите "орсовки" като наследници на бившите текезесета, доведе до остра аграрна криза. Зърнените и фуражни афери, които поставиха началото на кризисната ситуация по въпроса за изхранването на населението и състоянието на българското животновъдство, което така или иначе следва поради своята първостепенна значимост да се отнася като дълг на държавата, бяха породени от престъпно поведение на определени групировки, намерили подкрепа във висшите ешелони на властта. Банковата и финансова система, овладени от държавната администрация, не са в състояние да изпълняват присъщите си функции и да обслужват нуждите на реалната икономика. Сривът на движението на основните финансови потоци кредити, разплащания, банково обслужване и т.н., породени в крайна сметка от стремежа да се поддържат нискоефективни държавни производства с цената на "наливане" на ресурс в губещи предприятия, получен на базата на спестяванията на населението, създава предпоставки за непредвидими последствия предвид възможността от "каскаден" реален фалит на бездруго изпадналите в тежка ликвидна криза търговски банки.

Опитите на държавата чрез система от данъчни утежнения, преливане на средства от бюджета за неефективни операции с цел запушване на дупки в икономическата инфраструктура, ограничаване на икономическата инициатива на дребните собственици, създаването на условия за отлив на малкото престрашили се да навлязат в България чужди инвеститори, само утежняват икономическата и финансова ситуация. Данъчните, фискалните и финансови ограничения предопределят и тенденцията към прехвърляне на икономическата активност в сферата на нелегалната икономика, което създава предпоставки за взривно нарастване на престъпността и за социална несигурност.

Политическите и икономически фактори, които тласкат страната към ръба на тежка социална конфронтация, дават почва на стремежа към реставрация на тоталитарното минало. Но личността не е безсилна да се противопостави на тези разрушителни тенденции, стига да осъзнае, че единствено от нея и от нейните действия на защита на своите права и интереси зависи да бъде поставена преграда пред тоталитарното минало.

София, 10 април 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "СОЛИТОН" "НАПРЕД КЪМ МАЙМУНИТЕ".

"Простотата на събитията ги прави тайнствени".
Кафка

"Ще ме събудиш, като дойде черната вода".
От приказката "Златното момиче"

С наближаването на президентските избори в Русия "политическата класа" на България, "бизнеселитът" и обслужващите ги "наблюдавани медии" все повече започват да приличат на стадо маймуни в предчувствие на земетресение. Забелязва се една нервност, хаотично движение, неопределено ръмжене. Верните последователи на теорията на Чарлз Дарвин потриват доволно ръце...

Малко предистория

На "десети" Тодор сдаде властта. Тази власт, която изглеждаше вечна. Сдаде я на най-близките си съратници. Сдаде я без бой! Наследиха го Петър и Андрей. За кратко. "Човекът с камерата" изигра лош номер на Петър. Номерът мина. Петър сдаде властта. Също без бой. Малко след това сдаде властта и Андрей. Отново без бой. Е, имаше някакви маскировъчни действия. По-късно Андрей призна, че е било сделка. След Андрей дойде Димитър. В сделката бе включена светата троица от СДС - Димитър и двама Ивановци. И те си отидоха без бой. Е, имаше 39 апостоли, но това бе също за декор. Апостолите доведоха Филип. Филип постоя малко. Поиска вот на доверие, но не го получи. Маскировката този път стана известна като "македонска афера". Дойде Любен. Любен остана две години. Всички го хулеха, но той си стоеше. Накрая сам сдаде властта. Подаде оставка. Бе приета. През цялото време беше и Желю. Момче за всичко. Нищо не стана без него. Медиите също не се посрамиха.

Дойде Жан.

Жан получи "богато наследство". Предшествениците му бяха свършили добра работа. Работиха като стахановци. Андрей спря плащанията по външния дълг. Така обяви фалита на България. Димитър намери в държавната хазна само 50 милиона долара. Стоките бяха прибрани в складовете. Раздадоха купони. Българинът мръзнеше по опашките за един хляб и две кисели млека. Тогава "българският Балцерович" - Ваньо-папката, "либерализира" икономиката. Цените скочиха шест пъти и стоките се появиха по пазара. Българинът обедня за една нощ. Филип продължи делото. Премахна контрола върху държавната собственост, доразгони "комунистическите служби", закри Министерството на външноикономическите връзки. Изчезнаха делата от десетки хиляди стопански престъпления от времето на Тодор. Изчезна и малкото информация за изнесените в чужбина "червени" пари. Любен продължи делото. През цялото това време бандити грабеха каквото намерят. Без контрол! Никой не им пречеше. Даже им помагаха. Навъдиха се душмани на всички нива. Едни доят държавните предприятия, които едва кретат. Други вземат "невъзвръщаеми кредити". Трети "застраховат" де що могат. Четвърти бият когото срещнат. Всичко е на мястото си.

Жан дойде на власт, понесен на ръцете на червените бабички. Трябваше нещо да направи за тях. Червените мобифони не стигаха за всички. Бабичките бяха търпеливи, но гладът ги гонеше. Обаче проблемите не дойдоха от тях.

Жан си поживя цяла година спокойно. По едно време стадото маймуни започна да ръмжи. Отначало едва забележимо, после все по-осезаемо. Започна атака - всички срещу Жан. Мастити социалисти, СДС, ДПС, Желев, медиите начело с "Дума". Краят му изглеждаше неизбежен, логичен. Но нещо запъна. Къде с мълчание, къде със съветници, къде с назидателен тон Жан отблъсква атаките. Противниците му започнаха да се изморяват, а той все повече заяква. Какво става? Нещо не работи в схемата. Досега всички сдаваха властта без бой. Що за наглост!

Тогава добри хора отвориха архивите от "Априлския пленум". Поразприказва се и Тодор. Дублираха го извадени от нафталина ветерани на "Партията". Почти на прав текст бе обяснено как Тодор е "взел" властта. Тодор обясни и как я е сдал. И пак нищо. Цялото стадо е настръхнало. Цялото стадо ръмжи.

Какви са основните симптоми на този феномен?

Много са. Трудно е да изредим всичките. Ето някои от тях.

Няколко месеца вече "желязната" БСП се тресе от вътрешни напрежения. Зърнена афера, "Орионгейт", фалита на банки. Луканов повдига завесата - "появяват се симптоми на закъснял сталинизъм". Желев и СДС дословно го дублират.

Огнян Дойнов смирено заявява от Виена, че е един стар човек, че няма никакви апетити към властта, че иска да се върне в България и да си пие ракията. Е, припомня ни и стария виц за хемендека - кооперацията между кокошката и прасето. Припомня ни, че България винаги заема мястото на прасето.

"Лявото" правителство на социалистите вдига цените на енергоносителите. Ще се доближим до изискванията на "приятелите" на опозицията - МВФ и Световната банка. Но какво прави опозицията? Какво правят "демократичните" профсъюзи? Обвиняват правителството на социалистите в антисоциална политика! Сещат се, че преходът трябва да бъде на социално поносима цена.

Социалистите започват атака срещу телевизионния шеф Гранитски. Същите тези социалисти, които само преди няколко месеца единствени не реагираха на "уволненията на елитни журналисти", единствени не реагираха на "цензурата в националните електронни медии", на "ограничаването на свободното слово".

Жан обещава данъчни облекчения за приватизираните фирми. "Дясната" опозиция изпада в шок. Каква е тази ерес?

Медийни "босове" се оплакват от цензура! Хем хулят правителството безогледно, хем искат свобода на словото! Какво е това? Медийна шизофрения?!

Атанас Тилев преотстъпва акциите си "доброволно"!

Валери Найденов е изгонен от "собствения" му вестник!

Медийният бос Блъсков се оплаква от "медийна дискриминация".

Отново се намират "патриоти", които този път са хвърлили око на пловдивския "Альоша"! Провокатори! Не е трудно да се мотивирам.

Достатъчно е само да припомня как преди стотина години подобни номера са правени на Стамболов. В град Самара е бил разпространен слух, че сме изгорили Самарското знаме! Така са "обяснили" на руснаците намеренията на императора да окупира България.

"Това заслужават неблагодарните българи!"

Мисля, че примерите са достатъчни.

Какви са изводите? Печални!

Тези дни гледах по руската телевизия филм за И. П. Павлов. Показаха архивни кадри от експериментите на великия учен с животни - кучета, маймуни. Показаха паралелно как съветската власт е използвала неговите резултати за "дресиране" на масите. Жалка картина! Оказва се, че интелигентността на тълпата е на нивото на интелигентността на кучетата. Придобиването на условни рефлекси у хората в тълпата е напълно аналогично на придобиването на условни рефлекси у кучетата. Що се касае до маймуните, тяхната интелигентност е на порядъци по-висока от интелигентността на тълпата. Вярно, на една маймуна са били необходими няколко месеца, за да реши една лесна за отделния човек задача. В същото време на българския "елит" не са достатъчни и сто години, за да реши еквивалентна задача от държавното управление. Ще бъде ли решена някога тази задача? Едва ли.

Затова - напред, към маймуните!

P. S.
Горките американци! Когато обикалят родната Земя на гребена на "Третата вълна", ще спрат изумени в България. Не само сме стигнали американците, но даже сме ги изпреварили!

Домораслият Урко ще ги приветства:

Добре дошли на "Планетата на маймуните"!

София, 18 април 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "СОЛИТОН":

Иван Ценов

/Пресслужба "Куриер"/

Бюлетинът е приключен редакционно на 26 април 1996 година

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!