София, 26 април 1993 година
        Брой 79 /866/

Главен    редактор: Стефан Господинов

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ПРИЕТА НА ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ НА 24 АПРИЛ 1993 Г. В СОФИЯ.

На заседанието си, проведено на 24 април 1993 г., Управителният съвет /УС/ на възстановения БЗНС, след като разгледа актуалната политическа обстановка в страната и някои организационни въпроси, реши:

1. Одобрява политическите оценки на главния секретар в доклада му за положението в страната.

2. Призовава народните представители да напуснат 3б-то Народно събрание.

3. Приема декларация относно стоте дни на кабинета на проф. Беров.

4. Осъжда заговорническата авантюра на групичката бивши членове на Постоянното присъствие /ПП/ за обсебване на името на БЗНС и констатира, че те нямат абсолютно никаква подкрепа сред сдружените земеделци в страната. Същите лица съгласно устава на съюза са се поставили извън организацията.

5. Избира за членове на ПП господата д-р Борислав Китов, инж. Георги Каркъмов, Петко Илиев и Крум Неврокопски.

6. Задължава ПП да предприеме необходимите действия за регистрация на БЗНС.

7. Препоръчва на окръжните настоятелства да продължат протестните действия срещу правителството на проф. Беров, както и да окажат всестранна подкрепа на Селището на честта.

8. Насрочва редовно заседание на УС за 5 юни 1993 година.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ПРИЕТО НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ /24 АПРИЛ 1993 Г, СОФИЯ/, ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЗА ПРОСПЕРИТЕТА НА ДЪРЖАВАТА.

ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,
БРАТЯ И СЕСТРИ,
ГРАЖДАНКИ И ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Ние, делегатите и гостите на Четвъртата национална конференция на Българския антифашистки съюз /БАС/, се обръщаме към вас.

Промяната на 10 ноември 1989 г. беше посрещната с голяма радост и нескрити надежди за по-добър живот. Към правата и свободите, които даде и дава тази промяна, обаче се насочват различни сили, преследващи и различни цели. В резултат населението на страната се раздели и разделя все повече. България е изправена пред пропаст. Преди да е паднала в нея, ние трябва да я спрем. В противен случай бъдещето ще ни съди като убийци на вековна история и славен народ.

За какво става дума?

В сините редици се настани една група от бивши и сегашни ретрогради и реваншисти. Овладели леко командните постове в СДС и държавните структури, те много бързо показаха антинародната си природа. Трупат несметни богатства и жадуват за вечно господство над народа и родината.

В резултат в нашия живот се настаниха галопираща инфлация, невиждани скокове на цените, застрашителен спад на производството, засилваща се безработица, разруха на селото, спекула и корупция, масово обедняване на населението, политически репресии и процеси, етнични и религиозни спорове и вражди, обезличаване на културната ни самобитност и т.н.

Времето за спасението на народа и родината изтича!

Нека не се разделяме и противопоставяме!

Нека се обединим и да работим заедно за истинско демократично и правово развитие на страната, за истински икономически, политически и духовен плурализъм в нея, за включването ни в общоевропейските структури по начин, който, без да ликвидира националния ни идентитет и самобитност, да ни води към материален и духовен възход!

Българският антифашистки съюз като доброволна, масова, обществено-политическа и национално-патриотична организация призовава всички честни и демократично мислещи гражданки и граждани на родината да се вдигнем заедно против силите и действията, които водят България към гибел, да работим за нейното съхранение като истинска родина на всички ни, без която ние не можем да оцелеем като потомци на многовековните борби и победи на нашите предци.

На съвместна работа за спасението на мира, демокрацията, материалната и духовната култура на народа и родината!

Още сега, още днес!

Утре може би ще бъде късно!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ ПО ПОВОД НА ЛИКВИДИРАНЕ И СТРУКТУРИРАНЕ НА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА РАБОТА С ДЕЦАТА. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Министерството на образованието, науката и културата, до Конфедерецията на независимите синдикати в България, до Конфедерацията на труда "Подкрепа" и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Изпълнителното бюро на Демократичния съюз на жените ИБ на ДСЖ изразява голямата тревога на майките, родителите и специалистите-педагози по повод писмото на МОНК N 08-00-270/15 април 1993 г. за ликвидация и преструктуриране на Центровете за работа с деца /ЦРД/ и всички извънучилищни учреждения. Нима това няма да бъде поредното прибързано решение, за резултатите от което ще съжаляваме след време. Процесът на ликвидиране на старите и създаване на нови извънучебни звена ще създаде условия за вакуум в работата с децата в един от най-сложните за страната ни моменти.

Дълбоко сме убедени, че към извършването на структурните промени в тези звена следва да се пристъпи след задълбочено широко обсъждане на проектостатута на новия Детско-юношески комплекс с участието както на самите деца и родители, така и на специалисти, педагози, психолози, социолози, криминалисти-юристи, лекари, дейци на културата, спортни деятели.

Сега, когато икономическата ситуация принуждава родителите да насочват грижите и вниманието си основно за издръжката и изхранването на семействата, цялата ни общественост е отговорна и призвана за оцеляването и възпитанието на децата ни. Нима ще позволим с прибързани и необмислени решения да създадем възможност за увеличаване на детската престъпност, наркоманията и проституцията сред децата, за удължаване пипалата на секти и мафиотски групировки?

Като жени, майки, педагози сме убедени, че нараства още повече ролята и мястото на извънкласната и извънучилищната дейност с децата. Настояваме да се спре ликвидирането на ЦРД, превърнали се в оазиси на детското творчество, на игри и свободни занимания, на спокойствие и уют, за да бъдат закриляни децата ни от престъпленията на улицата. Нещо повече, господа политически мъже на България, призоваваме ви да не превръщаме доскорошния девиз "Да строим нуморно, другари!" в нов - "Да рушим неуморно, господа!".

София, 23 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДСЖ:

Ст.н.с. Емилия Масларова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕКСПЕРТНИЯ СЪВЕТ ПРИ ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА-МОЗЕР ПО ПОВОД НА РЕГИСТРИРАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯ СЪС СЪЩОТО ИМЕ.

Експертният съвет при Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ с възмущение узна за коварния удар, нанесен на съюза от малка групировка, възглавявана от трима членове на Постоянното му присъствие.

Този удар, подготвен конспиративно в пълна тайна, позволява да се осмислят редица факти при възстановяване на единството на БЗНС и след това. Някои от тях са пряко свързани със съществуването и дейността на Експертния съвет.

При подготвяне на Възстановителния конгрес Н.Пенчев и Ст.Чакъров, които сега възглавиха конспиративния удар, се противопоставяха на изготвянето на програма на БЗНС, а когато работата по нея все пак започна - на включване в програмните цели на данъчните облекчения за земеделието. Пак същите господа се противопоставиха на включване в устава на Съюза на текстове относно Експертния съвет, което наложи внасяне на проекта в конгреса в два варианта. Като завеждащ експертната дейност на Постоянното присъствие доц.Чакъров не прояви никакъв интерес към изграждането и дейността на Експертния съвет, нито изобщо взе отношение при изготвяне и разглеждане на неговите структура и състав.

Тези, както и много други факти позволяват да се заключи, че нанесеният удар не е замислен спонтанно или в резултат на нововъзникнали обстоятелства, а е логичен завършек на предварително поставена цел да се пречи на изграждането на БЗНС като силна и модерна политическа организация, а после да се спъва неговата дейност.

Извършената регистрация на конспиративната организация под наименованието БЗНС поставя и много сериозни въпроси относно състоянието на нашата съдебна система и по-конкретно на Софийския градски съд. След като чрез несъстоятелни юридически софизми беше отказана регистрацията на истинския БЗНС в грубо нарушение на редица разпоредби на Гражданско-процесуалния кодекс по време, когато отказът е обжалван и делото е още висящо, се дава ход на друго дело за регистриране на политическа организация под същото име и се решава това регистриране. Това показва за сетен път погрешността на разпоредбата на параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби на конституцията, който създаде преждевременно несменяемост на заварените съдии, прокурори и следователи.

Експертният съвет на ПП на БЗНС е уверен, че в последна сметка всичко ще завърши с обикновена вестникарска сензация. Силите на заговорниците за изпълнението на очевидно възложените им отвън задачи са твърде слаби и те не могат да нанесат реална вреда на непрекъснато увеличаващия своята мощ и влияние земеделски съюз, нито да осуетят точното прилагане на закона. Остава обаче необходимостта в бъдещите избори да се осигури такова мнозинство на истинските демократични организации, което да позволи внасянето на нужните промени в конституцията.

София, 19 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕКСПЕРТНИЯ СЪВЕТ:

Ас. Николов - к.ю.н.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 24 АПРИЛ 1993 Г. В СОФИЯ.

Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски е обществено-политическа партия с дълбоки корени в българския политически живот, който си поставя непосредствената задача да обедини под оранжевото знаме сдружените земеделци, да насочи техните знания, житейски опит, ум и сърце за реализиране на безсмъртните идеи на Александър Стамболийски и на земеделското движение за извеждане на страната ни от тежката политическа, икономическа и духовна криза и в сътрудничество с всички демократични сили да се борят за просперитета на Република България.

Съзнавайки цялата сложност и противоречивост на съвременния свят, Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски, като напълно самостоятелна и независима политическа сила, приема тази Политическа програма.

Програмата на БЗНС - Александър Стамболийски е основа за участие на организацията в мирния преход на обществото към демокрация.

Съюзът напълно съзнава необходимостта от национално съгласие в условията на траен граждански мир за последователно провеждане на реформата в обществото, която ще го преобрази в демократично.

Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски застана твърдо и непоклатимо в центъра на политическия спектър на страната като традиционна центристка партия, която последователно ще отстоява своята принципна позиция, че демократичният процес в България не е въпрос, съдба и призвание на една или няколко политически сили, а това е дело и съдба на целия български народ, на всички институции в държавата и обществото. Ръководен от този принцип, съюзът ще работи в съгласие, взаимодействие с всички демократични сили за постигане на национално съгласие.

ЗА ОБЩЕСТВОТО И ЗА ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО

Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболйски е за:
- парламентарна република;
- президент, пряко избиран от народа;
- независими една от друга законодателна, изпълнителна и съдебна власт;
- многопартийна система и независимост на политическите партии;
- върховенство на конституцията и законите и равенство на гражданите пред тях.

ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВАТА

В периода на мирния преход на българското общество към демокрация БЗНС - Александър Стамболийски ще се бори за нова икономическа политика на държавата, която ще доведе до последователна и разумна социално оправдана промяна на икономическия живот върху принципите на пазарното стопанство.

Съюзът е за:
- развитието на частната, кооперативната и държавната собственост;
- радикални реформи към отворена и социално ориентирана пазарна икономика;
- приоритетно развитие на земеделието, радикална промяна на отношението на държавата към този определящ облика на страната отрасъл;
- приоритетно развитие на хранителната и на леката промишленост, на туризма и занаятите;
- максимално използване в периода на прехода на възможностите на икономическите структури на държавната собственост;
- социално оправдана и балансирана приватизация при цялостно отчитане на фактора трудова собственост;
- балансирана финансова политика и равновесие на вътрешния пазар между паричните доходи на населението и стоковите фондове.

Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски, верен на своите традиции, ще работи активно и последователно за бързо осъществяване на аграрната реформа.

За тази цел:
- ще се бори за нови, наложени от потребностите на времето промени в законодателството, свързано със земята и земеползването, за ускоряване на процеса на връщане земята на нейните собственици и оземляването на безимотните селяни;
- ще отстоява и провежда кооперативизма, който е в основата на земеделското движение, традиция в живота на българското земеделие, ще работи за свободата и многообразието на кооперативните сдружения;
- ще провежда последователна борба за поставянето на нова приоритетна икономическа политика на държавата към българското село, към населението в българските села за създаването на всички икономически, политически, социални и правни гаранции за хората, които трайно са свързали своята съдба със земята;
- освобождаване на земеделските производители от данъци до стабилизирането на този отрасъл;
- ще иска обособяване на специализирани застрахователни фондове за цялостното обезщетяване на загубите от природни бедствия;
- ще държи за икономическо насърчаване на износа на селскостопанската продукция;
- ще се бори за създаването на междукооперативни сдружения за снабдяването на земеделските стопани с техника, препарати и семена;
- ще работи за създаване условия за извършаване на услуги на земеделските стопани и за разширяване на възможностите им за реализация на продукцията без посредници;
- ще настоява за разширяване на закрилата и подкрепата на местните органи на властта към земеделските стопани с цел осигуряването на условия за свободен избор на формите на стопанисване и разпореждане със земята и имуществото.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КРИТИКА НА ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ "ПЕРСПЕКТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ" - ДЕКЛАРАЦИИ И РЕАЛНОСТИ /ЧАСТ ВТОРА/. Документът е изготвен от експертен екип на Българска партия либерали и огласен на пресконференция на 21 април 1993 г. в София.

3. "Перспективите" като идейна легитимация на нов партийно-политически субект на прехода

Впечатлението, че "Перспективите..." са не конструктивна програма - визия за социалното развитие, а легитимация на претенции за нова "ръководна сила", се създава от следните моменти в тях:

1. Образът на едно хармонично, развито, екологично, духовно, "боеспособно" общество е напълно в жанра на "историческия оптимизъм", тъй като този образ не е изграден на базата на суровата икономическа реалност.

2. Идеите за "хармонизиране", "балансиране" на интересите са реализуеми само при определено равнище на икономическо и субективно, индивидуално богатство на обществото. Наличната ситуация показва не само движение към такова богатство, но и в известен смисъл, загуба на натрупаните наличности. Просветената държава, пресветеното управление са постигнати в развитите страни след дълъг и мъчителен процес на натрупване на такова богатство. Ние сме в изходната точка на този път. Тепърва предстои развитието на социалните субекти, на самосъзнанието и свободата на индивидите, а по основните двигатели на този процес - духовността, културата, науката, образованието "Перспективите" не предлагат нищо ново, оригинално. Тези раздели са по-скоро контрапункт на някои текущи неблагополучия в тези сфери.

З. Част от целите на прехода са представени като готови резултати, от които по-нататък се определя развитието, а предложените механизми за осъществяването на други от тях не са реалистични, тъй като не са съобразени с това, че наличният човешки материал, който ще оформя и социалната държава, и пазарната икономика и от който се изисква инициатива, предприемчивост, компетентност, загриженост за общественото цяло и пр., е формиран психически, светогледно физически в условията на пасивност, непрофесинализъм, частногрупови интереси и пр. Подминаването и несъобразяването с този изключително сложен въпрос е не само липса на чувство за реалност, но и подценяване на реалните субекти на социалния процес и надценяване на центъра-демиург-държава, партия.

4. На фона на горното звучат, меко казано, нереалистично идеите за равнопоставеност на различните форми на собственост, за шанс на всички, за победа на "истинските" ценности в културата и науката. Формираните от "наследеното" минало властови, собственически позиции, загубеният интерес към духа и оригиналното, промяната, потискането на знаниеви и психически ресурси не позволяват реалното осъществяване на горните добри пожелания. Не позволяват поне от една партия, от една политическа власт.

Разбира се, тази сурова реалност трудно може да стане изходна точка на една партийна позиция, но само върху нейния анализ и зачитане биха могли да бъдат разкрити перспективите на България. На българския народ вече не са му необходими и не му въздействат светли перспективи и стерилни обещания. За да стане той самият субект на своите перспективи, от партийно-политическите субекти се изисква максимално ограничаване на тяхното съзнание и претенции за Тотален субект на историческия процес.

4. БСП и гражданското общество

Класическият модел на изграждане на гражданското общество е от долу на горе - политическите партии се формират, за да изразят и защитят със средствата на демократичното представителство обособените в гражданското общество интереси пред държавата. У нас този процес протича по противоположен начин: от горе на долу, партиите възникват най-вече като резултат от преструктурирането на политическите елити. Едва след като възникнат, те се стремят да идентифицират интересите, които изразяват.

Този процес е достатъчно парадоксален сам по себе си, но още по-парадоксално звучи /само/ определението, че "ключов фактор в процеса на формиране на гражданското общество" е била?! и остава?! БСП:

1. Ключов фактор е най-точното определение за отношението на предшественицата на БСП-БКП към гражданското общество - не, разбира се, за неговото формиране, а за неговото нивелиране. Комунистическото общество е съвършен пример за вертикална социална организация: от партията към държавата, от държавата към представителите на партията-държава по места - в предприятия, училища, университети, болници - информационните и управленските потоци неизменно следваха логиката на заповедта и подчинението. Не се допускаха хоризонталните организации на гражданското общество, не се стимулираше, а се санкционираше спонтанността, инициативата, нерегламентираната активност. Това общество чуваше - или трябваше да се прави, че чува - само един глас, този на властта /партията-държава/. Отделни индивидуални, групови, общностни гласове бяха допускани, само ако възпроизвеждаха със специфични средства властващото слово /априлско поколение в поезията, партийна учебна година във всеки колектив - и за партийни, и за безпартийни./

2. БСП днес е твърде далеч от утвърждаването си като позитивна сила на гражданското общество. Тя запазва противоречивия си характер и може да бъде характеризирана като партия само със стандартите на посткомунистическото време, а не и на "нормалните" демократични традиции. Не е нормално една партия да представлява интересите и на най-слабите социални слоеве, и на най-богатите кръгове /бившата комунистическа номенклатура, днес стопанска върхушка/. От първите БСП черпи своята лява фразеология, но на вторите дължи своята сила.

3. И БКП, и БСП са далеч от ценностите на гражданското общество - участие, отговорност, инициатива, хоризонтални структури, асоциативни форми на дейност. Те не намират място в теоретичните й постановки /вкл. в анализираната "Перспектива..."/, а още по-малко в практиката й.

БКП никога не е била, БСП още не е фактор за изграждане на гражданското общество.

5. БСП и кризата

Представена е една апокалиптична картина, в която тежкото наследство, новите грешки, та дори и положителните промени са смесени в неразличима маса, така че отделните фактори не могат да се диференцират, нито да се оценят според реалната им тежест.

1. Говори се за "криза на политическата система" /стр.2/. Единственото възможио тълкувание на тази констатация е, че е имало изградена демократична система, която сега е заплашена от срив и разпад. Очевидно е, че подобно твърдение няма дори допирна точка с истината. Очевидно е също така, че именно в политическата сфера промяната е най-дълбока и положителна - изградена е многопартийна система, функционират основните институции на демократичното представителство. Друг е въпросът доколко устойчиви, ефективни и жизнени са те. Тяхната слабост се дължи не на кризата, в която са изпаднали, а на твърде началния стадий на тяхното изграждане и консолидиране.

2. Да се равнопоставя духовната криза с икономическата и политическата криза е израз на разбрания в духа на вулгарния марксизъм паралелизъм между "надстройката" и "базата". Безспорно е, че "отново се политизират науката, образованието и културата" /стр.2/. Безспорно е, че те се задъхват от растящия недостиг на средства. Безспорно е обаче също така, че има значително по-голяма свобода на словото, отслабна централизираната регламентация на насоките и формите на интелектуална и творческа дейност. Крайно време - ако не в практиката, поне в политическите анализи - духовната сфера да бъде еманципирана от пряката си обвързаност и подчиненост на икономиката и политическата.

3. Причините за кризата са изброени, а не степенувани. Нито теоретически е коректно, нито политически е морално да се поставят под един и същ знаменател наследството на комунистическата система, градена десетилетия, и неколкогодишните усилия за нейното разграждане, съпроводени с опити, грешки, трудности. Както комунистическият, така и посткомунистическият елит е отговорен за своята дейност, но всеки трябва да поеме своята отговорност.

6. "Широко" отношение към либерализма?

БСП нееднократно декларира либерални позиции и решения по различни въпроси в "Перспективите". Това на пръв поглед "широко", великодушно отношение към една, качествено различна от социалистическата политическа визия за социалните процеси съдържа в себе си следните противоречия:

- липсата на доктринална коректност, и последователност в рамките на специфичната за подобна партия идейно-политическа традиция;

- истински толерантно отношение на една партия към различни от нейните политически подходи и идеи би трябвало да се изразява не в "трансплантацията" им или еклектичното им комбиниране с други такива, а с ясното съзнание за тяхната различност, за принадлежността им към друга партийно-политическа традиция, с която да се установи диалог и взаимодействие;

- че либералният момент в "Перспективите" е предимно декларативен, а не дълбинно определящ бъдеща политическа практика, показва широката идея на палитра от подходи, позиции, която предпоставя излишността на всички други политически субекти. Зад този идеен еклектизъм се крият претенции за практически контрол върху политическото пространство.

Либерализмът не е декларация. Либерализмът е дух, позиция, начин на политическо противопоставяне.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА ЗА СТАТУТА НА ФОРМАЦИЯТА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ.

3. ПРИНЦИПИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ

3.1. Тази формация не може да бъде партия, а съюз на различни политически и социални сили, обединени около национални цели и осъществяване на прехода към демокрация и пазарна икономика.

3.2. Съюзът не бива да има такъв тип коалиционна формула на своята структура, свързана с квоти, партийни ежби и лидерски амбиции.

3.3. Съюзът е първият опит в страната да се създаде съвременна политическа организация по западен образец, при което най-съществени са следните условия:
- членове на местните сдружения-клубове се подчиняват на един статут, изработен и утвърден от сдружението, макар някои от тях да членуват в други партии, поддържащи съюза;
- сдруженията са относително малочислени - в порядъка 20-70 членове съобразно големината на населеното място. Това трябва да са влиятелни почтени хора, корпоративни личности, които представляват и имат влияние в съсловия, синдикати, банки, предприемачи, лекари, учители и стопански ръководители;
- подборът на членове става от първоначална инициативна група /2-3 души/ от съответни организации, които участват в изграждането на съюза и имат влияние в даденото селище.

Особена роля в изграждането на съюза ще имат депутатите от ПГ на НСД, която е естествен инициатор и център в процеса на изграждането на новата политическа формация.

4. СДРУЖЕНИЯТА-КЛУБОВЕ СА АВТОНОМНИ

4.1. Те имат собствен статут и не са подчинени на горестоящи институции. Решенията на националните форуми са препоръчителни. Сдруженията приемат само програмата и принадлежността си към формацията. Уставът на формацията урежда правото на представителство на мнозинството и малцинството.

4.2. Основна функция на сдруженията е лобизъм, защита и конкретна работа за местни регионални и съсловни интереси; демонстрация на позиция в местни и национални медии; организация на форуми; договорни отношения с местни синдикални, професионални и партийни организации. "Лобизмът" се опира на депутатите от НСД, възможностите на ЦНП и другите участници във формацията. "Лобизмът” е най-силното средство за печелене на влияние и доверие в периода между избирателните кампании до избирателната кампания и е начинът, който крепи сдружението като място за обсъждане, коопериране и вземане на решения. Това е предпоставка за осигуряване на собствена материална база.

4.3. Сдруженията обхващат района чрез свои клубове. В големите градове може да има районни клубове.

4.4. В избирателен период сдруженията, ползвайки програмни документи и препоръки от националните органи, сами разработват своя избирателна стратегия. Те издигат кандидати за депутати, кметове, общински съветници, които могат да не са членове на сдруженията. Подреждането на листите ще става на конкурсен, състезателен принцип на районни конференции.

5. НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ

5.1. Конгрес - утвърждава програмата, устава, съюзниците, отношенията и договорите със синдикатите, партиите и другите организации, както и становищата по основни въпроси на текущата вътрешна и външна политика. Той избира Национален съвет. Участниците в учредителния конгрес се определят по начин, съгласуван в ПГ на НСД и между организациите, създаващи съюза.

5.2. Национален съвет /НС/ - избира се от конгреса на принципа на състезанието между личности с престиж и програмни идеи. Партиите, подкрепящи съюза, биха могли да имат право да посочат представители, но не повече от 1/5 от общия брой. Всеки член на съвета има 1 глас. Партии, синдикати и други подкрепящи организации могат да лобират за своите позиции, но само в рамките на статута на НС, утвърден от конгреса. Депутати могат да членуват в НС.

5.3. ПГ на НСД - напълно е независима и работи според своя статут. Отношенията с НС се уреждат със специален регламент, но при всички случаи становищата на НС са само препоръчителни. Депутатите са единствено отговорни за своите региони пред парламента - правителството.

5.4. Консултативен съвет - в него участват партиите и организациите, подкрепящи съюза на базата на програмата. Неговите становища са препоръчителни за НС. Всяка организация може да изказва и поддържа самостоятелни становища и да се стреми да ги прокарва чрез своето лоби, спазвайки статута на съюза и другите подкрепящи ги организации. При избори партиите приканват своите членове да участват на базата на своя специална тактика.

5.5. Неполитически организации сключват самостоятелни споразумения със съюза, приемани на неговия форум, с условията, при които те ще поддържат съюза, условия, които той ще реализира в държавните институции.

б. Новата формация ще има програма, изцяло основана на принципите на модерния либерализъм, съобразени с националните условия и цели на прехода към демокрация в България. Нейните основни ориентири са заложени в Програмната декларация на ПГ на НСД и в "Меморандум '92" на съюза.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЕВРЕИТЕ "ШАЛОМ" ПО ПОВОД НА УЧАСТИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ В ПРОЯВИТЕ В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ЕВРЕИ, СЪСТОЯЛИ СЕ В САЩ. България не бе спомената между държавите, които са участвали в спасяването на евреите по време на Втората световна война.

Еврейската общност в България изказва съжаление за пропуска от страна на организаторите при церемонията в Арлингтънското национално гробище, станал причина за оттеглянето на българската делегация от възпоменателните актове.

Огорчени сме от неспоменаването на приноса на нашата страна за оцеляването ни през годините на Холокоста.

Писмото, изпратено от президента Клинтън до специалната българска програма във Вашингтон по повод 50-годишнината от спасяването ни, което за жалост не бе публикувано от българските средства за информация, дава висока оценка на достойното поведение на българския народ.

Нашата позиция по този въпрос е добре известна. Тя намира израз в програмата за отбелязване на 50-годишнината у нас и в чужбина.

София, 22 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСИСТОРИЯТА:

Еди Шварц

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ

      
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ БИЛ КЛИНТЪН ДО УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИТЕ ТЪРЖЕСТВА ЗА СПАСЕНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ЕВРЕИ ОТ ДЕПОРТИРАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Документът е предоставен от организацията на евреите "Шалом".

Привети до всички участници в организираното от "Б’ней Б’рит /най-старата еврейска организация "Синове на завета"/ възпоменание за спасяването през 1943 г. на 50 000 български евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта. Благодарение на този акт на храброст множество български евреи от онова време и техните деца и внуци са живи днес.

Този героичен случай и реформите, които се извършват днес в България, са поучителни. Храбростта на България през последните 50 години е израз на толерантността и отзивчивостта на европейската култура.

Граждани на България днес се издигат до моралните образци, положени от предците им през 1943 г., като работят за развитието на конституционна република, въплътяваща етническа толерантност и демократични ценности.

В тези времена ролята на Америка трябва да бъде да подкрепя хората, които имат смелостта да се изправят в защита на взаимоуважението, тъй както почитаме онези, които проявиха подобна смелост преди петдесет години.

Хилари се присъединява към мен в пожеланията ни за успех на програмата.

Вашингтон, Белия дом, 8 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

10:30:00
26.04.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!