София, 26 януари 1995 година
Брой 19 /1320/

София, 26 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА КАНДИДАТА ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНА ПРЕД 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 25 ЯНУАРИ 1995 Г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Редно е всеки, който поема отговорностите на изпълнителната власт, да очертае политическата и икономическата база, от която тръгва, да осигури приемственост в отчетността на правителството пред Народното събрание, пред избирателите и пред българския народ.

Страните от Централна и Източна Европа се намират в условията на преход. Всяка е тръгнала по този път в специфични условия, в различно време и с различен икономически и политически потенциал. България заема достойно място сред тези страни, макар че изпитва характерните за всички трудности и дори още по-големи, свързани с геостратегическите реалности. Искам специално да подчертая, че 5 години след началото на промените в България ние успяхме по един мирен и цивилизован начин да поставим основите на модерната демокрация.

И ако безспорно постижение на демокрация е действащото разделение на властите, то едно от най-неблагоприятните следствия  от реставрационната политика, от грубия идеологизъм и непрофесионализъм в изпълнителната власт в периода 1991-1992 г. е разбиването на българската държавност, отслабването на националните институции за сигурност и появата на организирана престъпност. Националното достойнство и културата на българина понесоха тежки удари.

Проблемът пред нас, българите, днес е да намерим пътя за излизане на България от икономическата криза и да осигурим социални условия, съответстващи на традициите, културата, бита и достойнството ни като нация, но и на променящия се свят.

Коалиционното правителство на Демократичната левица - БСП, БЗНС "Алексадър Стамболийски" и ПК "Екогласност", поема отговорността за развитието на България в особено труден момент на прехода. Искам да ви уверя, че си даваме сметка за реалностите и за трудностите, които предстоят. Не обещаваме безболезнено и бързо възстановяване на сринатата държавност и икономика, но залагаме целия си професионализъм, политическа воля и лично достойнство, за да оправдаем доверието, което Демократичната левица получи от избирателите.

А фактите са тежки. Ще си позволя да не давам оценки, а да използвам езика на цифрите.

В съпоставими цени брутният вътрешен продукт за 1994 г. е спаднал с 40 % спрямо 1989 г., промишленото производство - с почти 50 %, селскостопанската продукция - с повече от 35 %, търговският оборот на дребно - с над 64 %, строителните дейности - с около 75 %, а износът е намалял двукратно.

Огромни са пораженията, последвали натрапения от СДС модел на поземлена реституция и дейността на ликвидационните съвети в селското стопанство. За няколко години бе съсипано това, което бе създавано с десетилетия. Дори след война земеделието ни не е било в такова окаяно състояние.

В резултат на задълбочаващата се криза на стопанството реалните доходи на човек от населението спаднаха с 57 %, а реалните пенсии - още повече. Сега над 85% от българите живеят под равнището на социалния минимум. Придобиването на жилище става трудно осъществимо. Цените на квадратен метър жилищна площ са непосилни за мнозинството от семействата.

На практика инвестиционната дейност е блокирана. Свиването на производството доведе до загубата на 1,4 млн. работни места. Безработните в края на 1994 г. са над 500 хил. души.

В резултат на тоталната стопанска разруха образованието, науката, културата, здравеопазването са в окаяно състояние. Старите хора, болните и инвалидите са оставени на произвола на съдбата. Престъпността се разрасна до нивото на национално бедствие, а правозащитната система силно намали своята ефективност.

Много райони и общини изпаднаха в бедствено икономическо, социално и екологично положение. Особено тревожно е състоянието на районите със смесено население. Кризата с водоснабдяването поставя в реална опасност здравето и живота на живеещите в София и в много други селища.

Задачата пред новото правителство е невероятно сложна. Страната е във всеобхватна криза. Твърде много и най-различни порблеми изискват незабавна реакция. Същевременно изработването на отговорни и реалистични решения е невъзможно без сериозен анализ и широки консултации.

Затова правителството ще конкретизира своите намерения в четири взаимносвързани документа:

- настоящата програмна декларация - изразява същината на политиката, която възнамеряваме да водим, и първите стъпки по най-острите, нетърпящи отлагане проблеми, за които поехме пред избирателите конкретни ангажименти;

- държавния бюджет за 1995 г. - ще се стремим да бъде приет от Народното събрание с възможно най-широка подкрепа не по-късно от края на март;

- програмата за управление на страната за предстоящите четири години - ще бъде представена в края на първите сто дни от нашето управление заедно със съответната законодателна програма;

- обективен анализ - "бяла книга" - за ситуацията в страната - ще изясни състоянието на обществото и икономиката, което установяваме при поемане на управлението, без да пестим истината, но и без пресилени оценки.

000000000Дами и господа народни представители,0000000
Правителството си поставя три главни цели на икономическата и социалната политика до 1998 година:

Първо - да превърнем производственото оживление в траен стопански растеж при висока трудова заетост.

Второ - да овладеем инфлацията и да създадем условия за постепенно нарастване на реалните доходи.

Трето - да пресечем стопанската престъпност и да установим ясни правила в икономиката.

За четирите години на мандата на 37-то Народно събрание главните цели се конкретизират в следните основни задачи за излизане от кризата и ускоряване на реформите:

Поставяне основите на социалното пазарно стопанство чрез регулативните пазарни механизми.

Създаване на мароикономическите условия за стабилен растеж с подобрени структурни характеристики на БВП.

Стабилизиране на финансовия сектор, възстановяване на доверието в лева и овладяване на инфлацията.

Разкриване на нови работни места и постепенно ограничаване на безработицата.

Постигане на вътрешно и външноикономическо равновесие и подобряване на платежния баланс на страната.

Интегриране на българското стопанство в обединения европейски пазар при възстановяване на външноикономическите отношения с традиционните ни партньори.

Недопускане на драстично обедняване на цели социални гругш и постепенно повишаване на реалните доходи на преобладаващата част от населението.

Грижи за районите и селищата в бедствено икономическо, социално, демографско и екологично положение.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТА ЗА МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ ДА БЪДЕ ИЗБРАН ИЛЧО ДИМИТРОВ.

Движението за права и свободи /ДПС/ е рожба на българската политическа действителност. Като равноправен субект участва активно в изграждането на демократична правова България, основавайки се на фундаменталните и непреходните ценности - защита и гарантиране на човешките права и свободи.

Движението за права и свободи е стабилизиращ фактор за мир и спокойствие в страната.

Това е нашият безценен капитал за утвърждаване на родината ни - Република България, като мирния оазис на Балканите.

Днес, пет години от началото на демократичните преобразования, сме изправени пред особено тревожен факт. Пред прага сме на пълна дискредитация пред прогресивната международна общественост. Предлага се проект за Министерски съвет и за министър на образованието, науката и технологиите - един от идеолозите, архитект на позорния "Възродителен процес" г-н Илчо Димитров, първия председател на Координационния съвет по "Възродителния процес" към Българска академия на науките и министър на образованието през злощастните 1986-1989 г. След 10 ноември 1989 г. г-н Илчо Димитров продължи ревностната защита на "Възродителния процес" с многобройни статии и публикации.

Това е груба провокация към демокрацията, към мира и спокойствието в страната.

Това е дързък и явен акт за реабилитиране на "Възродителния процес".

Парламентарната група на Движението за права и свободи най-категорично настоява в името на разума, в името на общата ни отговорност за бъдещето на родината ни - Република България, да бъде оттеглена кандидатурата на г-н Илчо Димитров от състава на проекта за Министерски съвет.

София, 25 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ИВАН КОСТОВ ПО ПОВОД НА ОГЛАСЕНА НА 25 ЯНУАРИ 1995 Г. В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЖАН ВИДЕНОВ.

Правителствените намерения на социалистите нямат нищо общо с предизборната им програма. В тези обещания те отделяха от една трета до половината от текста за доходите, социалните проблеми, за пенсионерите, за инвалидите и малцинствата. В обсъжданата правителствена програма обаче за всички тези въпроси на доходите има едно-единствено изречение, в което се заявява дори по-пестелива програма за компенсацията на доходите от инфлацията в сравнение с използваната досега.

Преди изборите беше обещан нов модел за осъществяване на реформата с по-ниска социална цена. От декларацията виждаме, че "новото" се свежда до нежелание за връщане на земята, до отмяна на закона "Панев" и до обещания за икономически успех, без да се посочва откъде ще бъдат взети ресурси, за да се постигне това.

Съвсем правилно в правителствената програма са заимствани многобройни текстове за борба с инфлацията, за финансова стабилност и защита на българския лев, за вътрешно и външно равновесие, за ограничаване на дефицита и растежа на държавния дълг, за изключително тежките проблеми на банките. Това е един разумен подход, който се съобразява с действителността, но ние не можем да не отбележим, че точно тези наши схващания бяха яростно атакувани преди изборите, а дори и сега като "монетарен подход" на СДС.

Най-лошото в правителствената програма на социалистите и техните съюзници е пълното смесване на неизпълними обещания, така както това беше направено от печално известното правителство на проф. Беров. Ние не отхвърляме всички разумни и крайно наложителни тези, заимствани от нашата програма, но не можем да не отбележим почти пълното съвпадение на правителствените намерения на социалистите с тези на провалилото се правителство на проф. Беров.

Точно тази безкритична смесица от програма на СДС и социалистически залитания доведе до удовлетворяването на интересите на едрите финансови групировки и обедняването на българския народ. СДС не може да подкрепи социалистическо правителство с вече провалила се програма, защото тя ще ни донесе това, което познаваме от последните две години.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" ИЛИЯ СТЕФАНОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ ЗА 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

УВАЖАМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В продължение на 17 години аз се опитвам да реша един проблем, от който още дълги години ще зависи успехът на всяко бъдещо българско правителство. Очевидно е, че няма да мога да се справя със задачата, с която съм се заел, докато властта в България не попадне в ръцете на добросъвестни лица. Но сега на Вас е предоставена възможността да помогнете на хората, които като мен са посветили живота си за освобождаването на Родината ни от натрапниците на чужди нрави и чужда воля във всекидневието на нашия народ. Затова си позволявам да се обърна по спешност лично към Вас.

При всеки опит на Вашите съпартийци да проявят желание за промяна на робското положение, в което са поставили собствения си народ, аз съм показвал готовността си да ги подкрепя въпреки голямото различие в нашите възгледи. Доказателство за тази моя доброжелателност са многобройните писма, които съм отправил към държавните и партийните ръководители във всеки решаващ за България момент през последните 17 години:

- на 18 март 1981 г. отправих предложение до Вашите съпартийци за открит, конструктивен диалог в отговор на тяхното "предконгресно допитване" до българския народ във връзка с тогавашния XII конгрес на БКП - предложението ми остана скрито както от българския народ, така и от членовете на Вашата партия;

- на 5 юни 1986 г. отправих предложение до Тодор Живков за промяна на избирателния закон във връзка с предстоящите избори за фаталното Девето народно събрание - Вашите съпартийци постъпиха по същия начин, както в 1981 г., въпреки че тогавашното ми предложение можеше да предотврати срамните събития, на които сме свидетели през последните 5 години;

- на 21 март 1988 г. отправих послание до Михаил Горбачов, което съдържаше обяснение за необходимостта от прекратяване на съветската намеса в българските работи и научно доказателство за престъпния характер на комунистическата "теория" за "принадената стойност" - Вашите съпартийци продължават и досега да укриват от българските избиратели съдържанието на това мое послание;

- на 11 декември 1989 г. поднових опитите си за търсене на конструктивен диалог с новия държавен глава Петър Младенов - оказа се, че намеренията на лидерите на БКП с нищо не са били променени след 10 ноември 1989 г.;

- на 9 юли 1990 г. предложих услугите си на Андрей Луканов за създаване на коалиционно правителство, което да спре започващата криза. Оказа се, че съм попаднал в ръцете на най-големите противници на "гласността" и "демокрацията";

- на 31 юли 1990 г. помолих председателя на Народното събрание акад. Николай Тодоров да ми осигури възможност за 48-часово /16 пъти по два-три часа/ телевизионно предаване, за да предотвратим с общи усилия предстоящото 48-месечно изтезаване на българския народ - оказа се, че съм попаднал на хора, чиято жестокост не познава граници;

- същото впечатление получих и в опитите си да трогна с моите писма лидерите на фиктивната "синя" опозиция. Ще цитирам само няколко мои усилия: писмото ми от 14 декември 1990 г. до Ж. Желев; от 26 април 1992 г. до Стефан Савов; от 28 юни 1994 г. - трето открито писмо до Ж. Желев; от 13 октомври 1994 г. - до редакторите на българските вестници; от 20 октомври 1994 г. - четвърто открито писмо до Ж. Желев; от 1 ноември 1994 г. до лидерите на българските политически партии; и накрая: заключителното слово от предизборната кампания на Форум "Преображение", което беше прочетено пред българската телевизия на 16 декември 1994 г. след 23 часа и 30 минути.

Ще Ви изпратя допълнително с бърза препоръчана поща гореспоменатите тринадесет документа, които съставляват всъщност всичките необходими и достатъчни приложения за аргументиране на настоящия текст.

А проблемът, който аз не можах да преодолея досега със собствени сили и заради който търся Вашата подкрепа, идва от необходимостта да дам гласност на създадената от мен преди 17 години концепция за бърз и безболезнен преход от тоталитаризъм към демокрация в България. За всички българи, на които беше разрешено да чуят за съществуването на тази концепция, тя стана известна под наименованието "Преображение". Броят на тези българи очевидно е бил само 7447 души. На останалите е било забранено да узнаят дори факта, че беше достатъчно да гласуват на 18 декември 1994 г. за Форум "Преображение", за да се сдобият с реално съществуващи имоти на стойност от по около 40 000 долара на семейство /излишно е да добавям десетките други предимства, с които "Преображението" е изпреварило всички останали български политически партии/. Ако парламентарните избори от миналия месец са били действително демократични, ще излезе, че повече от 5 милиона българи със среден годишен доход, по-малък от 120 000 лева на семейство, са се отказали "доброволно" от придобиването на имоти на стойност от по 2 400 000 лева /40 000 долара/ на семейство.

Малко вероятно е българите да не знаят собствените си интереси. Много по-вероятно е да се случи и на Вас, както на мен, уважаеми господин Виденов, да не успеете да дадете гласност на ония Ваши предложения, които биха били полезни за България.

Ако Вие ми помогнете да представя "Преображенската концепция" пред българското гражданство чрез серия от телевизионни предавания, аз ще успея да склоня политическите Ви съперници да приемат предложеното от Вас политическо сътрудничество в името на общите интереси. Готов съм на компромиси, защото от опит зная колко е трудно да се намери нов път за България. Преди 30 години, когато започнах да търся този път, и аз правех същите погрешни стъпки, както лидерите на новосъздадените български партии, които преди месец се явиха за трети път на парламентарни избори, без да имат оформено цялостно виждане върху сложността на проблема на прехода към демокрация.

Не бих желал да Ви отчайвам предварително, но е редно да Ви подсетя, че самонадеяността на Вашите съпартийци няма да бъде достатъчна, за да се възстанови доверието на българския народ в държавните институции. Западните "експерти" също не биха могли да Ви дадат подходящи за България съвети, защото на тях никога не им се е случвало да търсят път за преход от източноевропейска "планова икономика" към онова, което те наричат "пазарна икономика". А пък българските "експерти" и "бизнесмени" не са в състояние да повишат качеството и да намалят себестойността на българските произведения. Дори да се осигури пласментът им в някои арабски страни, с това нито ще се отвори пътят на България към Европа, нито покупателната способност на българина ще стане по-висока, отколкото е била по времето на Тодор Живков /тя беше 4 пъти по-ниска, отколкото в европейските държави с демократично управление/. А когато някой Ви запита какъв е бил смисълът на всичките мъчителни и скъпо струващи промени след 1989 г., Вие ще бъдете принуден да признаете, че единствената цел, която БСП е преследвала, си е останала същата, каквато беше целта на БКП: да се извърши "масова национализация" чрез въоръжено насилие, за да могат извършителите на престъплението да си присвоят "национализираните" капитали под прикритието на така наречената "масова приватизация" и да подложат наивните български работници, селяни и интелектуалци на такава безмилостна експлоатация, каквато "капиталистическото общество" не можа да наложи на Запад!

Единственият начин да предпазите Вашите съпартийци от тази предстояща злокобна рекапитулация, това е да ги убедите в необходимостта да приемат условията, които съм поставил в третото ми и в четвъртото ми открито писмо до президента Ж.Желев, за да стане възможно да представя на българския народ предимствата на "Преображенската концепция" и с общи усилия да сформираме правителство, способно да я осъществи на практика.

Досегашното нежелание на лидерите на Вашата партия да приемат предложения от мен диалог струваше всеки ден по 100 човешки живота /заради увеличението на смъртността с 50 % през последните 17 години/ и по 50 млн. долара /заради неестествено високата степен на експлоатация на човешкия труд в България/.

С надеждата, че думите ми са били изтълкувани с необходимата сериозност, и в очакване на незабавен и недвусмислен отговор аз Ви моля, уважаеми господин Виденов, да приемете моите най-искрени почитания.

Гент /Белгия/, 17 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ЗА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЪКОВОДСТВОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

Във връзка с решенията на Генералния съвет на Националния професионален съюз /НПС/, проведен на 20 януари 1995 г., за срещи с всички парламентарни сили ръководството на синдиката се срещна с представители на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ в столицата на 23 януари 1995 г.

Позицията на НПС за промяна на Кодекса на труда се възприе от заместник-председателя на синята коалиция Крум Славов. Синдикатът иска изменения в трудовото законодателство, за да бъдат премахнати дискриминацията и да се отделят здравното, социалното и пенсионното осигуряване от бюджета.

НПС е за равнопоставеност на всички синдикати в България, подчерта неговата вицепрезидентка Анета Иванова. Колективните трудови договори трябва да се сключват не само с представител на Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа". Позицията на синдиката ще бъде подкрепена от сините депутати в парламента, заяви Крум Славов.

София, 24 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 26 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ШЕСТНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БКП НА 6 НОЕМВРИ 1994 Г., КОВАЧЕВЦИ, СОФИЙСКА ОБЛАСТ.

Шестнадесетият конгрес на Българската комунистическа партия /БКП/, след като изслуша отчетния доклад на Централния комитет /ЦК/ на БКП, изнесен от генералния секретар Владимир Спасов, след станалите обсъждания и разисквания по доклада излиза със следната политическа декларация:

От доклада и разискванията, както и от анализа на обстановката става ясно, че социалният двубой придобива планетарен характер и размери. Изправени са за решителна схватка международното мракобесие, обединило чернилката на човешкото общество - от милиардера до попа, което мракобесие прави сатанински усилия да задържи и спре човешкия прогрес и да увековечи експлоатацията, грабежа, войните и мизерията. На другата страна на барикадата е човешкият прогрес, трудовото човечество, което с труда си храни цялата планета, винаги ограбвано и потиснато от векове. Силите са неравни - барикадата на мракобесието е изградена с милиарди ограбени пари - потопени в кръв и сълзи. Барикадата на човешкия прогрес е изградена с човешки гърди и пламтящи сърца, по-твърди от гранит и стомана. Победата ще изкове човекът, оня там с пропуканите длани, това е научно доказано, останалото са теорийки мъгляви.

Подготвяната с десетилетия контрареволюция в соцстраните не донесе очакваните резултати и показа пълната антинаучност на мракобесната идеология. Тази контрареволюция задълбочи общата криза на капитализма, смъкна маската на всесилието, на западния рай, на лъжата и лицемерието. Капитализмът, почувствал липсата на съществуващите задръжки, пусна в пълен ход своите вълчи закони и показа своя истински морален облик. Капитализмът си се оказа капитализъм - див, варварски, античовечен. Той се оказа непривлекателен, напротив - оказа се отвратителен за милиони трудови хора. Изчерпал своя идеологически, политически и икономически потенциал, той се оказа далеч по-изостанал от социалистическата обществена система. Дори идеолозите на империализма и пишещи по поръка се оказаха самоизмамени и засрамени. Контрареволюциите в соцстраните, извършени с един и същ почерк - почеркът на горбачовизма, се оказа безпощаден и твърд бумеранг, който се стовари върху идеолози, подбудители, спонсори и извършители на този позорен акт.

След станалите сътресения в соцстраните империализмът придобива нова форма и насоченост. Засилват се геополитическите тенденции на американския империализъм. Почувствал се всесилен, той се насочва към световно господство. Ако беше жив Владимир Илич, непременно би написал нов труд: "Американският планетаризъм - нова и последна форма на империализма". Кое е жалкото? Към световно господство се стреми страна, която е без история, деспотично съвремие и умряло бъдеще. Страна, където още властват законите на "дивата прерия" и на дулото на пистолета! Едва ли пет милиарда на планетата ще се предадат и ще клекнат на колене пред тоя планетарен разбойник, сменил териториалния колониализъм с финансовата олигархия и господство. Едно е ясно, американският планетаризъм ще завърши както немският фашизъм.

Човечеството е пред прага на XXI век! Този младенец е застанал смирено пред "Бюрото по труда на епохата" и животът му слага резолюция върху молбата: "Задача - световна комреволюция. Професия - гробокопач на световния палач. Нека в човека вечно остане всичко човечно"! Това ще бъде векът на човешкия поврат - поврат без трудов грабеж, без войни и сълзи. Но сега на човечеството му предстои сурова борба и саможертва!

Стотици "научни работници", превърнали съвестта си в стока в тази жестока епоха, пишат тонове томове, за да оборят необоримото и безсмъртно учение на марксизма-ленинизма. Безсмъртни ще останат думите на Вл. Ленин: "Революцията не е наука за комунизма, тя е наука за логично и диалектическо мислене, с краен извод неизбежността от едно комунистическо общество. Марксизмът е идейната основа на комунистическото общество - наука вечно жива, развиваща се в обстановката на съвремието. Твърде рано мракобесието искаше да погребе обществото на бъдещето. Комунизмът се оказа не призрак, а исторически обоснована обществена система, общество на бъдещето. Комунизмът е необратим - това го доказват политическата и тактическа дейност на капитализма. Тежко е да празнуваш победа при несигурен утрешен ден! Миловидната Европа, опустошила Африка, Индия и редица други страни, Европа, даваща 26% от световното производство, а потребяваща 51 %, сега изплашена и пребледняла коленичи пред четиридесет и осем главия змей, за да я запази от комунизма." "Над злото е надвиснало на живота колелото, върви си то, законите си спазва, пред него всичко мракобесно смазва"!

"Така се налага, погребението на комунизма се отлага" - това е самата истина. Всякакъв опит да се отрече ролята и мястото на Русия и Съветския съюз е безплодна химера, дебелоочие и безочие. Едно ще трябва да знаем ние - от историята нищо не може да се скрие. Не може да се скрие, че Русия беше тюрма за народите на тази страна. Руският мужик беше впримчен здраво от феодализма, капитализма и руското самодържавие. Не може да се скрие, че там се роди Владимир Илич Ленин - убеден и последователен марксист, гениалният теоретик, стратег и организатор на първата в света пролетарска революция, създател на първата съветска държава. Не може да се скрие, че при нечовешки условия на блокада, интервенция и всестранна изостаналост СССР показа пълните предимства на социалистическата система, настигна и надмина редица напреднали при други условия страни. Човечеството е жив свидетел, не може да се скрие, че мъжеството на съветските народи, предимствата на системата и морално-волевите качества на съветския човек разгромиха в епохални битки немския фашизъм и спасиха човечеството от димящите камери на Освиенцим и Бухенвалд. От историята не може да се скрие, че една страна, каквато е съветската, дала над двадесет милиона жертви, и то предимно мъжката елитна сила на обществото, за учудващи кратки срокове възстанови от пепелищата своята страна без помощта на валутни фондове и заробващи мракобесни заеми и по своята икономика, техническа въоръженост, бойна техника, международна икономическа взаимопощ надмина символично воюващата Америка. Не може да се скрие една свещена истина - в много страни на Европа и света белеят костите на руските богатири и червеноармейци, но никъде в света няма руска колония! Не може да се скрие, че Русия беше люлка на революцията, но тя е и люлка на мракобесието, което днес вилнее! Ще намери ли сили съветският народ да преодолее кризата? Ще намери, непременно ще намери!

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00    
26.01.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!