София, 26 август 1992 година
Брой 167 /697/

Ръководител Пресслужба ”Куриер"

Стефан Господинов

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ  ПОКРАЙНИНИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИРНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ В ЛОНДОН ЛОРД КАРИНГТЪН В ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В ЮГОСЛАВИЯ.

УВАЖАЕМИ ЛОРД КАРИНГТЪН,

Приветстваме Вашата инициатива за провеждане на конференция за мир на Балканите.

Научаваме, че са поканени да участват видни държавници, политици, общественици, представители на институции, отговорни за мира в Европа, гаранти за спазването на Всеобщата декларация за правата на човека и подписаните в нейния дух документи. Съвсем разбираемо е и присъствието, макар и неофициално, на представители на малцинствата в Република Сърбия, съставляващи близо 44 % от нейното население. Учудва ни обаче фактът, че отсъстват  представители на българите, конституционно признати за малцинство. Не вярваме някой да мисли, че техен единствен представител може да бъде днешната сръбска власт. За равнището на спазване на човешките права на българите в Сърбия достоверни сведения могат да дават само те и техните сънародници, принудени да се изселят извън границите на Югославия.

Трагичната съдба на това компактно крайгранично българско население бе белязана от Парижката мирна конференция в 1919 г., на която дори не бе допуснат български представител. От България бяха откъснати и предадени на Кралство на сърби, хървати и словенци (Югославия) територии, населени с близо 120 000 българи - 106 села, 2 града (Цариброд, днешен Димитровград, и Босилеград), 45 черкви, 123 училища. Оттогава в България се оформи политико-географското понятие "Западни покрайнини", наречени от сръбските управници "Източна Сърбия", в която населението бе лишено от най-основни човешки права - от свободата на словото и печата до правото на избор на лично име. Разрушени бяха и до днес се рушат българска исторически и културни паметници. Всяка връзка с пределите, неприсъединени към Сърбия, беше прекъсната.

Вярно е, че след Втората световна война българите в Сърбия бяха признати за национално малцинство, но целенасочено поддържани икономически, политически и културни фактори сведоха тези права до чиста формалност. В училищата българският език се изучава 2-3 часа седмично факултативно; младото поколение днес се възпитава в антибългарски дух; в управлението се издигат хора, доказали своята отчужденост към българските културни традиции. Всичко това се съпътства от натиск към тези, които открито изявяват своето самосъзнание. Протичащата асимилация и денационализация е съпровождана и същевременно пораждана от терор и насилия, затваряния без съд и присъди. По официални югославски данни през 1961 г. са записани 62 624 българи, а през 1991 - само 25 214. Почти половината от населението, за да запази основните човешки права и самото си съществуване бе принудена да напусне своя роден край, изоставяйки дом и имот. Пренебрегването на правото на самоорганизиране на българското малцинство в Югославия, намерило израз в натиска върху местната българска културно-просветна организация - Демократичния съюз на българите в Югославия, като че ли намира продължение в отсъствието на представители на българското малцинство в Лондон.

В момент, когато светът е вперил взор в страданията на милиони бежанци от бивша Югославия, ние, българските бежанци от Западните покрайнини и техните деца, живеещи в България, считаме за справедливо българите да бъдат представени на Мирната конференция, председателствана от Вас. Тези, които държат за своя роден край, националност и човешко достойнство от двете страни на границата, държат да бъде чут и техният глас, г-н Карингтън.

Като пожелаваме успех на Вашата благородна мисия, ние отново повтаряме думите, които преди 73 години нашите бащи написаха в адреса-плебисцит до председателя на Парижката мирна конференция Ж. Клемансо: "Ние не Ви молим за милост, а за право. Син на велик народ, Вие ще разберете добре великите страдания на нашите сърца..."

София, 24 август 1992 г.

С УВАЖЕНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Момчил Тодоров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ВРЕМЕННИЯ ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ НА БЪЛГАРИТЕ, БЕЖАНЦИ ОТ ГРАД ДУШАНБЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА. Документът е адресиран и до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет и до средства за масова информация.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Представяме на Вашето внимание с молба за отношение и съдействие проблеми, чието бързо решаване е наложително поради изострянето им, а в перспектива поради възможността да се мултиплицират.

В бившето авиоградче до село Узунджово, община Хасково, са настанени семейства на български бежанци от град Душанбе (Таджикистан). Тези хора, репресирани от Сталин, някои насилствено преселени от Крим в Таджикистан през 1946 г., а други завърнали се от Бесарабия в български селища и отвлечени от съветските войски през 1944 г., отново са потърсили пътя към България, спасявайки се от непосилните условия на живот в Душанбе.

Те са пристигнали, разчитайки на Вашите думи по руската телевизия при посещението Ви в Москва, че никой няма да бъде върнат и са "добре дошли", а също и на уверенията на предишното общинско ръководство, предадени им чрез арх. Христо Генчев, че в Узунджово има свободни жилища. Обещания за земя и средства за тях те са получили и от г-н Иван Дундаров, който е агитирал за заселване в Плиска, уверявал е, че съществува фондация, която ще им помогне. Повечето от тях са пристигнали само с ръчен багаж, като екс курзианти, и след оставането им в България са получили право на продължително пребиваване. По техните думи съдействие са им оказвали арх. Христо Генчев и г-н Л. Иванов от Съюза на архитектите и структурите на КЗНИ. Техни представители са разговаряли и с г-н Михаил Иванов.

В момента в авиоградчето благодарение на кмета на гр. Хасково г-н Ст. Илиев са предоставени 12 апартамента. В тях живеят 13 семейства с общо 28 човека, а на път са още 7-8 семейства - техни братя, сестри, родители и деца.

По данни от бежанците, които те са готови да удостоверят с подписите си, още около 15 семейства, техни близки и роднини имали намерение да бягат в България, с което максималният брой на бежанците от Душанбе е 99 човека заедно с децата, разпределени по домакинства, както следва:
 

- едночленни              -  3

- двучленни                - 13

- тричленни                - 11

- четиричленни           -  8

- петчленни                 -  1

Всичко домакинства   - 36

 

За пристигащите роднини, както се разбра от кмета на града, общината няма възможност да отдели допълнително жилища, за което бяха изложени съответните аргументи. В момента имало подадени десетки молби за настаняване на нуждаещи се граждани от Хасково и Узунджово в жилищата от бившето авиоградче, както и молби за покупка.

Жилищата, които са предоставени, се нуждаят от сериозен ремонт и са без никакво обзавеждане. Условията за живот са крайно лоши. Освен неколцината работещи прехраната се осигурява от жителите на с. Узунджово и служещите на летище Узунджово. Голям проблем е освобождаването на контейнерите с личен багаж и превозът им от гара Русе до гр. Хасково. Без да са в състояние да гарантират сума от около 10 хил.лева на контейнер за тази цел, бежанците са заплашени от големи денгуби за пристигналите от Душанбе контейнери.

Поради липсата на специализиран държавен орган, който да се занимава с техните проблеми, бе създаден нашият комитет с единствена цел да ангажира обществеността на града и на региона за оказване на хуманитарна помощ по устройването и социализацията на пристигналите до момента 13 семейства, без да се поемат ангажименти за всички, които биха желали да се настанят.

Оказа се, че голямата пречка за нашата работа е липсата на официално становище на държавната власт, както и липсата на нормативен документ, който да легитимира дейността по оказването на хуманитарната помощ. Повечето стопански организации, към които се обърнахме, са готови да помогнат, но само ако редът за оказване на такава помощ бъде регламентиран от държавата. Липсата на държавна политика и на държавни органи за решаване на проблемите на бежанците и оставянето им без помощ и надежда едва ли ще прекрати тяхното идване, а може да предизвика много по-големи проблеми:

- поставят се под ударите на нормативните актове онези стопански и административни ръководители, които оказват помощ на бежанците;

- открива се възможност за политизиране на оказването на хуманитарна помощ и се търсят политически дивиденти от нея, каквито опити в Хасково вече има;

- може да се превърнат изпадналите в крайна безпътица хора в играчка на политически сили или да бъдат тласнати към криминални действия, когато мизерията ги доведе до крайност;

- създават се условия за облагодетелстване и корупция под формата на хуманитарна дейност;

- натрупването на големи маси от бежанци в едни и същи населени места може да доведе до конфликти с местното население, което също страда от безработица и липса на жилища.

Тези опасения са сдържащият фактор, поради който местните власти не търсят всички резерви по оказване на хуманитарна помощ.

В процеса на работа възникнаха и много практически проблеми:

- неясният правен статут на тези хора;
- неизяснените права за социални осигуровки, пенсии, помощи, надбавки;
- не е предвидено в нормативните документи процедура за тяхното устройване с жилища, което би предотвратило конфликта с досегашните безквартирни, при липса на жилища и би облекчило и узаконило раздаването при наличие на такива;
- не са регламентирани редът за събиране и разпределение на хуманитарни помощи, както и редът за контрол върху тях, което може да предизвика съмнение за злоупотреба;
- липсва правно основание на съвета и на предприятията с държавно участие да окажат материална помощ, както и не са налице нормалните за такива случаи данъчни облекчения и признаване на вложените за това средства за разходи;
- необходимо е изясняване на процедурата за получаване на българско гражданство, как ще се доказва българският произход, кои документи ще се признават за редовни. Сроковете за обработка на документите са изключителноразтеглени;
- няма нормативно основание за освобождаване от някои видове плащания и такси, за безплатно пътуване и др., дори при наличие на условия за това и желание от съответните организации;
- при наличие на голям брой изоставени жилища особено в някои села няма координация в настаняването на хората и се разчита на случайни фактори, което води до нерегулируемо натрупване на хора само в няколко населени места;
- не е решен въпросът с правното основание за тяхното оземляване в случаите, когато бъдат настанени в свободни жилища в селата;
- не е изяснен проблемът с легализация на документите за образование и квалификация;
- по сегашната нормативна уредба правото за постоянно пребиваване се свързва с осигуряването на жилище и работа, а даването на жилище и назначаването на работа се свързва с право за постоянно пребиваване, което е омагьосан кръг;
- възникналата необходимост от събиране на разделени семейства принуждава бежанците да търсят по неформални пътища от български граждани покани за останалите в Душанбе роднини;
- не са предвидени никакви финансови средства в бюджета или от други източници за ремонт на жилищата, за купуване на елементарни домашни потреби, митнически такси и транспорт на контейнерите, посрещане на първоначалните комунални разходи (ток, вода, смет, транспорт), за предоставяне на заеми при облекчени условия и др. нужди.

Господин президент, без да дочакат формулирането на политика по този въпрос, първите бежанци са налице и имат своите нужди.

Становище на кмета на община Хасково и Областния управител е изпратено до Министерския съвет и до президентството.

П Р Е Д Л А Г А М Е   В И:

1. Ваши представители да проучат на място проблемите не само в гр. Хасково, а и другаде, където съществуват, след което да помогнат за приемането на нормативен документ.

2. Считаме за целесъобразно спешното създаване на държавен или обществено-държавен орган по този проблем, а по места - определяне на служители от съветите, които да познават всички нормативни документи, отнасяйки се до бежанците, да осигуряват тяхното административно обслужване и да подпомагат решаването на проблемите им.

3. Молим Вашето съдействие и помощта на Вашия екип за решаването на онези от изброените конкретни проблеми, които са в кръга на компетенцията Ви.

4. Очакваме Вашата активна намеса за намиране на външнополитическо решение на въпросите, които изискват това.

Хасково, 18 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ПЪРВА) "ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛНА ТРУДОВА И СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА НАЕМНИЯ ТРУД, ЗА СЪВРЕМЕННИ ФОРМИ НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКА САМОИНИЦИАТИВА НА ПРОФСЪЮЗИТЕ, ЗА СИНДИКАЛНО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ" НА НАРОДЕН ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО". Документът е приет на Първия редовен конгрес на синдиката, проведен в София през месец март 1991 година.

 ВЪВЕДЕНИЕ

Създадените до 4 септември 1990 г. в страната ни свободни и независими профсъюзни клубове организираха свой временен съвет за координация. Неговата дейност изигра положителна роля и подейства благоприятно за провеждане на Национален учредителен конгрес през ноември 1990 г. в София. След като прие устав и учредителна декларация, конгресът обяви създаването на Народен профсъюз (НП) "Единство".

Неговото изграждане стана в нови социално-икономически и политически условия - засилваща се криза на стопанската система, растящо политическо и социално напрежение. Силно политизираната дейност на КНСБ и КТ "Подкрепа" отслаби защитните функции на тези профсъюзи, отдалечи ги от тежката ежедневна борба на наемния работник за оцеляване. Все по-голям брой трудещи се започнаха да разбират, че техните социални проблеми трудно ще се защитават от политизирани профсъюзни централи. Представители на тези социални групи и слоеве от населението надраснаха различията в политическите си убеждения, в религиозните възгледи и етническата принадлежност, за да изградят на доброволна основа НП "Единство".

Официалното "раждане" на профсъюза стана на 6 ноември 1990 г. От тогава до сега той измина сложен и тежък път на самоорганизиране. Срещу него започнаха атаки както отляво, така и отдясно. Това не попречи, това помогна на НП "Единство" да се развива и утвърждава като ново и съвременно синдикално-кооперативно и конфедерационно сдружение със социално-стопанска насоченост и социално-самозащитни функции.

 I. НП "ЕДИНСТВО" В ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО И СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ

Дейността на НП "Единство" - както дейността на другите синдикати - протича в сложно и противоречиво време. Разгражда се една силно централизирана и бюрократизирана социално-икономическа система. Социалната, икономическата, политическата действителност в страната е заредена не за година-две, а за десетилетия напред с напрежение, с възможности за оцеляване и възход, но и с опасности за хаос и разрушение.

Коя от двете тенденции ще победи, ще зависи от това дали ще се обединят силите, които искат национално съгласие, социален мир, градивно сътрудничество на всички социални общности, но преди всичко на труд, собственост и държава в основната сфера - националната икономика.

НП "Единство" смята, че в тези условия синдикатите стават една от централните сили, които могат и трябва да утвърждават националното съгласие, социалното сътрудничество, консенсуса в труда и производствените отношения.

Процесите на приватизация и реституция, връщането на земята на нейните собственици изграждат богата и нееднозначна мозайка от отношения между трите вида собственост - държавна, кооперативна, частна. НП "Единство" отчита негативните възможности, които тези процеси създават за връщане към класическите стопански форми на екстензивно индустриално и селскостопанско производство, характерни за миналия век, за първата половина на XX век. Това би обрекло страната ни на материална и духовна нищета, на отпадане от общността на цивилизованите нации.

НП "Единство" ще използва всичките си възможности и сили да подкрепи тези национални политически и стопански движения, тези държавни институции, които работят за другата цивилизационна алтернатива - интеграцията ни в семейството на развитите народи. Знаем, че цената е висока, знаем, че трябва да се прави много повече, че сега правим малко и го правим лошо.

Но друг изход просто няма.

Не е възможно в епохата на постиндустриална революция, която определя и настоящите, и водещите тенденции в производството на грядущия XXI век, да се затваряме в каноните - по-точно в парадоксите - на икономическия монопол, на конвейера, на едносерийното производство, на централно планираната икономика, на административнокомандната система. Преходът към енергоикономично, наукоемко, информационно обезпечено, гъвкаво, социално ориентирано производство превръща дилемите държавна собственост - частна собственост, зависим труд - свободен труд, предприемаческа инициатива - наемен труд в отживелици, в рудименти на отиващата си остаряла икономика.

По всичко личи, че остарялата икономика у нас ще си отива дълго и мъчително. Но какво от туй? Трябва ли да се хващаме за старото и обреченото, да не запрятаме ръкави за новото и модерното?

НП "Единство" смята, че българските работници трябва да разберат и с присъщата си енергия и воля да утвърждават друга, нова и трудно раждаща се производствена реалност. Те трябва да видят, че многослойната смесена икономика, широкото използване на кредита и лизинга в предприемачеството, акционерната собственост, семейните фирми, груповите кооперативни сдружения и т.н. и т.н. постепенно водят до сливане на двата класически разделени в миналото начина на икономическа инициатива: пазарната инициатива на собственика и продажбата на собствената работна сила. Тези смесени форми на икономическа дейност доведоха до това, че днес в много от развитите страни "малкият бизнес" (част от него е и т.нар. "смесен бизнес") дава почти половината от прираста на националния продукт и две трети от новите работни места.

Според нас тези икономически реалности преди всичко, а не сами по себе си либералните или неоконсервативните политически модели, не "чудодейните" кейнсиански, посткейнсиански или монетарни макроикономически инициативи и предписания тласкаха и тласкат към демонтаж на държавно-бюрократичните механизми в икономиката, към ново качество на интеграцията на работническата класа в съвременните общества.

НП "Единство" смята, че държавната инициатива, политическите сили, представителите на бизнеса трябва да разширяват икономическото пространство, в което се съвместяват трудът и собствеността, ролите на работника с тези на предприемача в икономиката. Не е вярно, че в индустрията и в модерното селско стопанство, във финансиите, в търговията, в интелектуалните сфери на труда, в т.нар. "свободни професии" не е възможно съвместяване в едно лице на собственик-предприемач и работник. Ограничено и тесногръдо е виждането за тяхната социална несъвместимост. Действителните икономически субекти, действителните създатели на общественото богатство все повече и повече ще бъдат работници-собственици и собственици-работници. От това, доколко сред хората на наемния труд ще се появяват новият тип предприемачи, доколко днешният квалифициран работник ще е способен да бъде представител и на "третото" и на "четвъртото" съсловие, ще зависи дали нашата икономика ще извърви пътя от класическата гигантомания на ранноиндустриалната епоха към съвременната гъвкава икономика на "малките форми", на средните и дребните фирми.

И още нещо. НП "Единство" решително е за социална демокрация, против всякаква абсолютизация на ролята на държавните институции в икономиката, против идеологията и политиката на етатизма. Ние сме последователни защитници на самостоятелното гражданско общество, което контролира, укрепва и развива правовата държава като подвластно свое създание.

За нас синдикатите са една от силите на гражданското общество. Сила, която последователно се бори срещу всяка необоснована намеса на държавата, отстоява свободното разпореждане със собствеността, свободното производство, свободното разпореждане с всички стоки и услуги, правото за създаване на доброволни обединения и организации, свободния обмен на стоки, дейности и хора в общоевропейския и общоцивилизационния процес.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 26 август - Следва пълният текст на:
ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА (ЧАСТ ТРЕТА).

Ч А С Т   ІІІ

Член 20
Задължения

1. Всяка договаряща се страна се задължава:

а) да разглежда част I на тази харта като декларация за целите, които тя ще преследва с всички подходящи средства съгласно разпоредбите на уводната точка на споменатата част;
б) да се счита обвързана най-малко с пет от следните седем члена на част II на хартата: членове 1, 5, 6, 12, 13, 16 и 19;
в) да се счита обвързана с допълнителен брой членове или номерирани точки от част II на хартата, избрани от нея, стига общият брой на задължителните за договарящата се страна членове или номерирани точки да не е по-малък от 10 члена, или от 45 номерирани точки.

2. Членовете или точките, избрани в съответствие с подточки б) и в) на точка 1 на този член, се съобщават на Генералния секретар на Съвета на Европа в момента на връчване на ратификационния документ или на документа за присъединяване на договарящата се страна.

3. Всяка договаряща се страна може да декларира по-късно чрез уведомление до Генералния секретар, че тя се смята обвързана с всеки друг член или номерирана точка от част II на хартата, който тя не е приела вече в съответствие с точка 1 на този член. Тези последващи задължения се смятат за неразделна част от ратификацията или утвърждаването и създават същите правни последици след тридесетия ден от датата на уведомлението.

4. Генералният секретар препраща на всички правителства, подписали хартата, и на Генералния директор на Международното бюро на труда всички уведомления, които е получил в съответствие с тази част на хартата.

5. Всяка договаряща се страна поддържа система за инспекция на труда, съобразена с нейните национални условия.

Ч А С Т IV

Член 21
Доклади по приетите разпоредби

Договарящите се страни представят всеки две години на Генералния секретар на Съвета на Европа доклади във форма, която ще бъде определена от Комитета на министрите, относно прилагането на разпоредбите от част II, които те са приели.

Член 22
Доклади по разпоредбите, които не са приети

По искане на Комитета на министрите договарящите се страни представят на Генералния секретар на Съвета на Европа през подходящи интервали от време доклади по разпоредбите на част II на хартата, които те не са приели в момента на ратификацията или утвърждаването, или с последващо уведомление. Комитетът на министрите определя от време на време по отношение на кои разпоредби да се искат доклади и каква да бъде тяхната форма.

Член 23
Изпращане на копията

1. Всяка договаряща се страна изпраща копия от докладите, посочени в членове 21 и 22, на своите национални организации - членуващи в международните организации на работодателите и на професионалните съюзи, които се канят съгласно член 27, точка 2 да бъдат представени на заседанията на Подкомитета на Правителствения комитет по социалните въпроси.

2. Договарящите се страни предават на Генералния секретар всички бележки по посочените доклади, получени от тези национални организации, ако последните го поискат.

Член 24
Разглеждане на докладите

Докладите, представени на Генералния секретар в съответствие с членове 21 и 22, се разглеждат от Комитет на експертите, който трябва да разполага също така с всички бележки, предадени на Генералния секретар съгласно точка 2 на член 23.

Член 25
Комитет на експертите

1. Комитетът на експертите се състои от не повече от седем членове, назначавани от Комитета на министрите от списъка на независимите експерти, известни със своите високи нравствени качества и компетентност по международните социални въпроси, които се предлагат от договарящите се страни.

2. Членовете на комитета се назначават за период от шест години. Те могат да бъдат назначени отново. Обаче мандатът на двама от членовете на първия състав на комитета изтича в края на четвъртата година от тяхното избиране.

3. Членовете, чийто мандат изтича в края на началния период от четири години, се определят чрез теглене на жребий от Комитета на министрите веднага след назначаването на първия състав.

4. Член на комитета на експертите, назначен на мястото на член, чийто мандат още не е изтекъл, изпълнява задълженията си до края на мандата на своя предшественик.

Член 26
Участие на Международната организация на труда

Международната организация на труда е поканена да назначи свой представител, който да участва като съветник в заседанията на Комитета на експертите.

Член 27
Подкомитет на Правителствения комитет по социалните въпроси

1. Докладите на договарящите се страни и изводите на Комитета на експертите се представят за разглеждане на Подкомитета на Правителствения комитет по социалните въпроси на Съвета на Европа.

2. Подкомитетът се състои от по един представител от всяка договаряща се страна. Той предлага на не повече от две международни организации на работодателите и на не повече от две международни организации на трудещите се да изпратят свои наблюдатели, които да участват в неговите заседания със съвещателен глас. Освен това той може да извика като съветници не повече от двама представители на международни неправителствени организации, имащи съвещателен статут при Съвета на Европа, по въпроси, по които те са специално подготвени, като например общественото благосъстояние и икономическата и социалната защита на семейството.

3. Подкомитетът представя на Комитета на министрите доклад, съдържащ неговите изводи, като прилага към него доклада на Комитета на експертите.

Член 28
Консултативно събрание

Генералният секретар на Съвета на Европа предава на Консултативното събрание (сега - Парламентарна асамблея, бел.съст.) изводите на Комитета на експертите, Консултативното събрание съобщава на Комитета на министрите мнението си за тези изводи.

Член 29
Комитет на министрите

С мнозинство от две трети от членовете, имащи право да бъдат представени в него, Комитетът на министрите може на основата на доклада на Подкомитета и след като се посъветва с Консултативното събрание, да отправи всички необходими препоръки до всяка от договарящите се страни.

/Пресслужба "Куриер"/

10:52:27
26.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!