София, 26 ноември 1997 година
Брой 92 (1788)

ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) "СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА: БЪЛГАРИЯ И НОВИЯТ СВЯТ, ДОСТОЕН ЖИВОТ ЗА ДОСТОЕН НАРОД" НА БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА, ПРЕДСТАВЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В СОФИЯ НА 10 НОЕМВРИ 1997 Г. Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.

РЕФОРМАТА НА СОБСТВЕНОСТТА

Една от основните причини за провала на реформите у нас е, че те всъщност не засегнаха дълбочината на обществото, собствеността. Това бяха преди всичко монетарни и политически реформи.

Сега голямото предизвикателство пред обществото е да предприеме реална реформа. Да се предложи алтернатива на начина, по който се осъществяват у нас досега промените.

Става дума за създаване на реални отношения на собственост, за утвърждаването на реални субекти на тази собственост в лицето на всички български граждани. Става дума за цялостна, взаимосвързана промяна на правилата на икономическо и на пазарно поведение, за утвърждаването на такава икономическа среда, която да стимулира стопанската инициатива, предприемаческия дух на българина и да гарантира в крайна сметка икономическата основа на демокрацията.

Тази политика е насочена към промяна на самата философия на реформата и на нейните движещи сили. Те са неизчерпаемият национален ресурс.

Едва тогава става възможно да се постигне органичен синтез между монетарните лостове, рестриктивната политика, финансовата дисциплина и промяната в дълбочината на обществото - в отношенията на собствеността и структурата на икономиката.

Целта е да се задейства целият комплекс от икономически стимули успоредно със създаването на нови икономически структури на собствеността, на частния бизнес. При това - като се изхожда от цялостно виждане за стратегическия профил на българската икономика с нейните отраслови, технологични и пазарни връзки на прага на XX век.

Преходът, който трябва да се извърши, е от анонимната собственост на държавния социализъм към персонифицирана, многообразна по своите субекти структура. Това състояние може да се нарече "смесена икономика", стига да се има предвид, че става дума не просто за съжителство между държавна, частна и кооперативна собственост, а за нов синтез на различни форми, за синтез на милиони частни собственици и интереси, върху принципите на доброволността и на свободата на избора.

Може да възникне въпросът, че първо трябва да приватизираме, а след това да търсим хармония и съчетание на формите на собственост. Евролевицата смята, че задачите за приватизация и за социализация на собствеността са неотделими една от друга.

Наред с ускоряването на касовата приватизация въз основа на пазарните механизми, реалната оценка на обектите и принципа на прозрачност на сделките акцентът би трябвало да се постави и върху работническо-менаджърската приватизация, както и върху акционерната форма на участие (демократизирането) на субектите на собственост, като се преодолеят привилегироването и монополът на тесен кръг държавни и частни участници.

Особено внимание трябва да се отдели и на "малката приватизация" на обекти, машини, технически средства и съоръжения; на дребния и на средния бизнес, на фамилния бизнес; на подкрепата на кооперативната форма на собственост в земеделието, търговията и услугите. Защото те ще бъдат гръбнакът на икономиката.

Евролевицата предлага на социалдемократическите сили и на обществото такава програма за реформа на собствеността, която да превърне 4-5 милиона българи в реални собственици и съсобственици на средствата за производство.

ПРОГРАМА ЗА НОВОТО РАЗВИТИЕ

Става дума за едно от най-големите предизвикателства пред България: ще намери ли тя своя пряк път към характера и структурата на новия икономически растеж в света? Ние смятаме, че е напълно възможно! При това, като си даваме сметка за сегашната като цяло безнадеждна технологическа изостаналост и износеност на българската икономика. Нужни са обаче смели, нетрадиционни решения.

И проблемите тук не са само икономически, а са свързани и с дълбоко вкоренени предразсъдъци в мисленето и остарели манталитети.

Как да погледнем по нов начин на икономическия растеж? Възможно ли е да извършим в близко бъдеще "българско чудо" в икономиката?

Възможно е, ако променим самата си философия на приватизация и инвестиции. Ако ги насочим преди всичко към възбуждане на интереса към високотехнологичните производства.

Очевидно е, че някогашните "гиганти на българската индустрия" трудно ще намерят купувачи. Но трябва да намерим възможности да стимулираме инвестициите не толкова в "пари", колкото в патенти, в ноухау. Особено в областта на електрониката, компютъростроенето, роботостроенето, дисковите запаметяващи устройства, където имаме известен опит.

Наред с това необходимо е ново разбиране на самата структурна реформа - като неразривно единство от няколко аспекта:

* ясно определяне на стратегическия профил на икономиката, на приоритетните стопански направления, които държавата за определен период от време ще подкрепя чрез преференции и насочване на инвестиции;

* въвеждане на прозрачни и стабилни правила на пазарна икономика, ограничаващи монополите и стимулиращи конкуренцията;

* закриване на неефективните и губещите предприятия и същевременно създаване на реален пазар на труда, на нови работни места, на възможности за професионално преориентиране и преквалификация;

* раздържавяване на собствеността при оптимално съчетаване на различните негови механизми и видове собственост (държавна, частна, кооперативна);

* оптимална структура на частния бизнес - едър, среден и малък, стимулиране на малкия и на средния бизнес чрез облекчени кредити, кредити с гратисен период поне за 1-2 години и създаване на кредитни фондове.

Над 1 милион българи до края на века могат да се превърнат в собственици и съсобственици на малки и на средни предприятия в областта на търговията и на производството. Особени усилия и помощ за малкия и за средния бизнес следва да се приложат в търговията и в услугите.

България се нуждае и от свои траснационални корпорации, изградени на частна акционерна основа, способни да навлизат в световните пазари и да разширяват своята дейност. Нуждата от тях е особено голяма в приоритетните направления на българската икономика (тютюнопроизводството, туризма, някои направления на машинопроизводството и пр.).

В съвременния свят пазарът и капиталът са глобални явления. Тук изхождаме от следните принципни изисквания и възможности:

- равнопоставеност на отношенията към нашия и към чуждия капитал и превръщане на 10-12 на сто от българската територия в свободни икономически зони;

- ангажиране на държавата с няколко големи инфраструктурни проекта с международно участие, сред които една атомна и няколко малки електроцентрали, развитие на мрежата от газопроводи и газостанции, както и изграждане на магистралния пръстен и подобряване на състоянието на основните пътни артерии;

- възстановяване на пазарите ни в бившите страни от Източна Европа и в Русия на "пазарни ниши" на западноевропейските и на азиатските пазари.

Нашите разчети показват, че така могат да се създадат и нови 200 хиляди работни места, особено за млади и образовани хора.

От източник единствено за поддържане на държавния апарат и за социални разходи данъчната система следва да се превърне в гъвкав инструмент за поощряване на всички, които искат да реализират положителен финансов резултат.

Наред с механизмите на митата, таксите и всички видове държавни вземания данъците могат да оказват избирателно въздействие върху икономическите участници, като отчитат разкриването на работни места и форми на квалификация, производството на родни стоки, активизирането на перспективните отрасли, както и на изостаналите райони или селища, постигнатата ефективност в управлението на собствеността.

Евролевицата се обявява за намаляване на основните данъчни ставки при едновременно разширяване на данъчната основа, за постепенно преместване на данъчното бреме от труда върху консумацията на ресурси и върху замърсителите на околната среда.

Подкрепяме също така създаването на територията на страната на "данъчни оазиси" - офшорни зони, зони за свободна търговия, зони с намалени данъци и т.н.

Особено важна задача в сферата на фискалната държавна политика е защитата на националното производство от нелоялна конкуренция чрез система от данъци и мита с оглед на адаптирането към световните пазари.

Крайно време е да се постигне консенсус и за провеждането на адекватна аграрна политика у нас.

Евролевицата подкрепя създаването на съвременно екологично и ефективно земеделие, конкурентно по качество и цени на европейските пазари:

* ускоряване на процеса и опростяване на процедурата за възстановяване на собствеността върху земята с оглед превръщането на 2 милиона българи в собственици на поземлени участъци, дялове и акции в земеделски кооперации;

* стимулиране на многообразието от колективни и индивидуални форми на стопанисване на земята и организация на производството (земеделски кооперации, ферми и пр.). Селскостопанските труженици да получат право на свободен избор - да станат фермери, да влязат в кооперации със земя, придобита в реални граници, там, където това е невъзможно или неефективно, да получат солидно защитени дялове и акции в капиталови земеделски стопанства или акционерни земеделски дружества;

* създаване на условия за реален пазар на земята чрез предоставяне на възможност за купуване на земеделска земя от български физически и юридически лица, в т.ч. и с чуждестранно участие при съответните ограничителни механизми;

* разработване на целенасочена и преференциална ценова, финансово-кредитна, данъчна и експортно-импортна държавна политика;

* създаване на адекватна инфраструктура от пазарен тип - агроборси, специализирани външнотърговски организации и др.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА, ПРЕДСТАВЕН НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В СОФИЯ НА 10 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА. Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.

ПОСТОЯННА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЕЛ

Чл.19 /1/. Членовете на регионалните съвети на БЕЛ и на Националния партиен съвет формират състава на Постоянната национална конференция на БЕЛ.
/2/. Постоянната национална конференция на БЕЛ заседава не по-рядко от един път годишно и се свиква от Националния партиен съвет или с подписка на 1/3 от своите членове.
/3/. Постоянната национална конференция може да обсъжда и да взема решения по всички въпроси, свързани с политиката на БЕЛ, с изключение на:
      а/ промяна на Устава на БЕЛ;
      б/ промяна на Програмата на БЕЛ;
      в/ избор на ръководни органи.

НАЦИОНАЛЕН ПАРТИЕН СЪВЕТ И ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

Чл.20 /1/. В периода между конгресите дейността на партията се ръководи от Национален партиен съвет /НПС/.
/2/. НПС се свиква не по-рядко от веднъж на три месеца. Заседанието е редовно, ако присъстват 50% + 1 от членовете.
/3/. НПС се формира на конгреса по смесен принцип:
        а/ 81 членове се избират с тайно гласуване, като за избрани се смятат получилите най-много гласове, но не по-малко от 50% + 1 от действителните бюлетини;
        б/ председателят на БЕЛ
        в/ Парламентарната група на БЕЛ.

Чл.21 /1/. НПС ръководи и организира изпълнението на Програмата и на Устава на БЕЛ, както и на решенията на последния партиен конгрес.
/2/. Подготвя и свиква Конгреса или Постоянната национална конференция на БЕЛ.
/3/. Приема отчета и плана за работа на Политическия съвет.
/4/. Утвърждава бюджета на БЕЛ.
/5/. Утвърждава предизборната платформа и стратегия на партията в парламентарни и в общи местни избори, взема решения за участие на партията във висшата изпълнителна власт на страната.

Чл.22 /1/. НПС избира от своя състав Политически съвет /ПС/ в състав от 21 човека.
/2/. В състава на ПС освен председателя на БЕЛ се избират трима заместник-председатели, секретари-ръководители на комисии, говорител, ковчежник.

Чл.23 /1/. ПС организира и координира оперативната дейност на партията.
/2/. ПС оказва непосредствена помощ на местните партийни структури, организира политически акции и предизборни кампании.
/3/. ПС изпълнява бюджета, утвърждава и упражнява щата на партията.

КОНТРОЛНИ КОМИСИИ

Чл.24 /1/. Към всички общински /районни/ организации се избират контролни комисии.
/2/. Към регионалните съвети се формират регионални контролни комисии, които включват избраните председатели на общинските контролни комисии от съответния район.
/3/. Контролните комисии следят за правилното регулиране на вътрешнопартийните отношения.
/4/. Контролните комисии контролират целесъобразното разходване на финансите в организациите и редовното събиране на членски внос.

Чл.25 /1/. Конгресът избира Национална контролна комисия /НКК/ в състав 31 членове.
/2/. НКК избира от състава си председател, заместник-председател и секретар.

Чл.26 /1/. НКК координира работата на всички контролни комисии на партията в страната.
/2/. НКК контролира изпълнението на бюджета на партията и на щатната дисциплина.
/3/. НКК регулира вътрешнопартийните отношения, когато те са отнесени към националните ръководни органи под формата на предложения, писма и жалби.

ОБЯВЕНО МАЛЦИНСТВО И НАЦИОНАЛЕН ПАРТИЕН РЕФЕРЕНДУМ

Чл.27 /1/. Група членове на БЕЛ, но не по-малко от 500 души, с нарочен писмен документ има право да обяви себе си за малцинство за решаване на конгресен въпрос по политиката на партията.
/2/. Обявилите се за малцинство изявяват това си решение пред НПС, който информира регионалните и общинските съвети и съдейства за разпространение на малцинственото становище в цялата БЕЛ.
/3/. Обсъждането на въпроси, инициирани от обявеното малцинство, става по ред, определен от НПС.

Чл.28 /1/. Група членове на БЕЛ, но не по-малко от 1000 души има право да инициира вътрешнопартиен референдум по въпроси от политиката на БЕЛ.
/2/. Референдумът се организира и провежда по ред, определен от НПС.
/3/. НПС е длъжен в едномесечен срок да проведе и да обяви резултатите от референдума до всички членове на БЕЛ.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА МЛАДЕЖКИЯ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ЗА РЕФОРМИТЕ В БЪЛГАРИЯ. Съгласно Устава на Демократическата партия членовете на Младежкия съюз са членове на Демократическата партия. Документът е предоставен за публикация специално за Пресслужба "Куриер" при БТА.

1. След анализ на състоянието и дейността на местните органи на самоуправление в страната през последните месеци Младежкият съюз на Демократическата партия констатира наличието на криза и често пъти невъзможност за нормална работа на общинските съвети и на кметовете, което води до спъване на усилията на парламентарното мнозинство за реализиране на стартиралата реформа и до ширещата се корупция сред администрацията по места. Поради това Младежкият съюз на Демократическата партия настоява пред представителите на парламентарното мнозинство за насрочване на предсрочни местни избори.

2. Младежкият съюз на Демократическата партия настоява за бързо разглеждане на законопроекта за ограничаване на заемането на висши държавни длъжности (добил известност като законопроект за лустрацията) в пленарна зала.

Напомняме, че Обединените демократичните сили (ОДС) спечелиха последните избори с ясната позиция за преодоляване на комунистическото наследство и на рецидивите от миналото, както и за търсене на отговорност от виновните за националната катастрофа от зимата на 1996 година.

3. Подкрепяме позицията на коалиция Народен съюз за подписване на Политическо споразумение между коалиционните партньори в ОДС.

4. Като член на Европейския младежки демократичен съюз и на Европейската младежка народна партия и във всичките си международни контакти Младежкият съюз на Демократическата партия ще продължи да работи за по-бързото интегриране на България в структурите на НАТО и в Европейския съюз.

София, 23 ноември 1997 г.

(Преслужба "Куриер")

* * *

ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СИЛАТА И НА АВТОРИТЕТА НА БКП. Ръководството е избрано на Извънреден конгрес на партията, на който е снето политическото доверие от генералния секретар Владимир Спасов; организацията няма регистрация в Софийски градски съд - фирмено отделение. Документът е предоставен изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,
БЪЛГАРКИ И БЪЛГАРИ - ТРУДОВИ ХОРА,
КОМУНИСТИ ОТ ВСИЧКИ ПОКОЛЕНИЯ,

На 6 септември 1997 година в София се проведе Извънреден конгрес на Българската комунистическа партия /БКП/, който сне политическото доверие от Владимир Спасов и беше избран Централен комитет /ЦК/, Централна контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/ и други ръководни органи на партията.

Новоизбраният ЦК на БКП е силно разтревожен от състоянието, в което се намира страната ни, от пагубните пътища, по които я водят определени политически сили, от реалните заплахи за оцеляването и за бъдещето на нашия талантлив и трудолюбив народ. Властни и алчни политици, водени единствено от безкрайни амбиции за власт и богатство, подчинени на чужди глобални интереси и с чужда подкрепа тласкат страната ни към разруха и разграбват всичко ценно - материално и духовно, създадено през годините на народната власт с общия ни труд и усилия.

Съдружници и първи помощници в антисоциалната и грабителската политика на новите властници са хора - новите собственици, организирани във фирми, групи и сдружения на престъпната икономика, алчни за лично богатство и разкош, а на практика слуги и бойни отряди на по-далечни цели и интереси на враждебни на България международни сили.

За съжаление една партия, която обещаваше на трудовите хора социална справедливост и обновен социализъм, предаде на два пъти властта на своя политически противник - власт, завоювана демократично по волята на мнозинството от българския народ. На практика Българската социалистическа партия /БСП/ стана съучастник във фактическото разгромяване на мощната ни икономика, наследена от миналото, в разрушаването на българската държавност и независимост и постепенното, но пълно ликвидиране на всички обществени придобивки, които бяхме съградили, заслужили и получили, когато БКП управляваше страната. Най-лошото е, че сегашното колебливо и безсилно ръководство на БСП продължава да превръща най-масовата организирана политическа сила в България в една идейно объркана, разстроена и емоционално обезверена общност, от която постепенно и безвъзвратно отпадат дългогодишните и достойни нейни членове и активисти.

В същото време контрареволюционните сили приеха елементарна, но ефикасна схема за борба с комунизма. Те поставиха начело на комунистическата партия една карикатурна фигура - лицето Владимир Спасов. Със своето злепоставящо партията присъствие в националното политическо пространство и с предателската си еднолична политика той отблъскваше здравите сили на комунистическите идеи и на дело служеше на интересите на двете основни антинародни политически сили. Тези антинародни сили ограбиха народа ни и създадоха една полицейска държава /държавна полиция, горска полиция, гранична полиция, финансова полиция, жандармерия и частна полиция/, за да запазят ограбеното от народа.

Ние питаме може ли този обосял народ да носи повече на плещите си непоносимото данъчно бреме за издръжката на полицейската държава. БКП е единствената реална сила, която може да каже "НЕ".

Ние високо заявяваме, че БКП е национално богатство и като такова никой няма право:
- да го преименува;
- да го приватизира в спасовски семейно-партийни фирми;
- да го разпилява.

Не може да има БКП извън БКП!

Не може да се отива от нещото към нищото!

Всяко посегателство по същество е кражба на интелектуална собственост, създадена с мисълта и с кръвта на знайни и незнайни борци за комунистическия идеал за цяло столетие у нас.

БКП ви призовава към единство и възстановяване на силата и авторитета на БКП!

Комунисти от всички поколения, да се върнем в редиците на БКП, да възстановим нейния авторитет на сигурен защитник на бъдещето и на интересите на всеки, който се труди. Да възродим и да уголимим силата на партията като политически фактор, който да участва в решаването на съдбините на скъпата ни Родина!

Не на капитализма, независимо от всичките му модификации. А това е възможно само при диктатурата на трудовите хора. Преживените осем отчайващи години категорично потвърдиха, че друг изход не е възможен.

Не на НАТО! България има право на своята независимост, без да участва даже и символично в образувания, целещи постигането на великосъветски амбиции и агресии!

Да на идеите на марксизма и на ленинизма, изстрадани и доказани от историческите процеси в света! За тези идеи рано или късно ще узреят човешките общества. На тях принадлежи бъдещето, което е непостижимо без прилагането на демократичния централизъм.

Ние сме за социализъм: истински и полезен за хората! С по-висока производителност и по-високо жизнено равнище на хората. А това е възможно с взаимните усилия и на други народи.

Ние сме за права и придобивки от най-демократичен вид:
- право на труд за всеки и защита на труда;
- право на материално благополучие на всички, които се трудят;
- за собственост на трудещите се върху средствата за производство;
- за планово-пропорционално развитие на българската икономика;
- право на висококвалифицирано безплатно здравеопазване - достъпно за всички;
- право и задължение на всеки българин да получи безплатно образование, с което ще бъде най-полезен на себе си и на страната си;
- гарантирана защита на социално слабите.

Ние ви призоваваме:

Върнете се в редиците на своята истинска, изпитана в битки и в труд Българска комунистическа партия!

Да се сплотим отново под развятото и чисто червено знаме, напоено с кръвта на много поколения борци, знамето на БКП!

София, 8 ноември 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

СИНДИКАЛНИ ДОКУМЕНТИ

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СОЦИАЛНА ХАРТА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ, ПРИЕТА НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯ СИНДИКАЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ (21 НОЕМВРИ 1997 Г., СОФИЯ). Документът е предоставен за публикация в пълен текст специално на Пресслужба "Куриер" при БТА.

Синдикатът на българските учители в съответствие с принципите, залегнали в неговата платформа и в устава;

Имайки предвид, че социално-икономическата криза и демографският срив в страната нанасят силен удар върху образователната система и върху статуса на учителската професия;

Убеден, че демократизирането на обществото и изграждането на новата социално-икономическа структура в съответствие с принципите на пазарната икономика изисква цялостно обновяване на системата на обучение и възпитание на младото поколение в духа на демократизма и на хуманизма, на националните традиции и на непреходните ценности на човешката цивилизация;

Напомняйки, че учителската професия е най-старата интелектуална професия, а учителите са ядрото на интелигенцията във всяка страна, че българското учителство като неразделна част от българския народ е изразявало и изразява в най-чист вид високите му добродетели и исконните му стремежи към съхраняване, развитие и съвършенство, към просвета и култура;

Смятайки, че държавата следва да направи всичко възможно за инвестиране в образованието, гарантиращо просперитета на нацията, и за подобряване на статуса на учителската професия;

Припомняйки правата и свободите на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България;

Признавайки значението на сътрудничеството с Международната организация на труда, с Международната конфедерация на свободните профсъюзи и с Интернационала по образованието за повишаване на престижа на учителската професия

ЗАЩИТАВА, ОТСТОЯВА И ИЗИСКВА
следните права и свободи на учителите в Република България:

Член 1

1. Неотменно право на учителя е да обучава и да възпитава учениците в съответстие с най-новите постижения на световната наука и на педагогическата практика, на изискванията на съвременното българско общество.

2. Правото на учителя е, допринасяйки за ранното откриване на творческите способности и на таланти сред подрастващите, за стимулиране на тяхното развитие и реализация, да изисква от родителите, институциите и обществеността съдействие при обучението и възпитанието им.

3. Учителят има право на свобода и творчество в педагогическата си дейност, както и да изисква от работодателите създаването на благоприятни условия за тяхното осъществяване.

4. Учебният час е неприкосновен. Контролната дейност и проверка на работата на учителя се извършва от професионално компетентни лица и са единствено и само начини за насърчаване на качеството на преподаване.

Член 2.

1. Подготовката на учители се извършва в системата на висшето образование в съответствие с най-новите постижения на съвременната наука, като придобитата образователно-квалификационна степен е магистър и професионалната квалификация - учител.

2. Държавата и обществото са задължени да осигуряват на учителя необходимото време и средствата за перманентна квалификация и за овладяване на най-новите педагогически теории и технологии.

3. Учителят, придобил квалификационна степен, има право на допълнително възнаграждение, договорено чрез колективните трудови договори на различни равнища.

4. Учителят, придобил квалификация или професионално-квалификационна степен, при промяна на нормативната уредба ги запазва.

5. На учителите, съкратени поради промяна в мрежата на учебните и детските заведения и на учебния план, се създават условия за изпреварваща преквалификация.

Член 3

1. Учителят има право на труд, работно място и на свободен избор на месторабота независимо от пол, расова, политическа, религиозна и етническа принадлежност.

2. Учителят има право на висок социален статус, основан на общественото значение на хуманния му труд.

3. Право на учителя е трудът му да се плаща като висококвалифициран творчески и неговото възнаграждение да не е по-малко от 10% над средната брутна работна заплата за страната.

4. Заплащането на учителя е в съответствие с неговия образователен ценз, квалификация и трудов стаж независимо от вида и степента на учебното заведение, в което работи.

5. Право на учителя е да работи по нормативи за преподавателска заетост и за пълняемост на групите и на паралелките, съгласувани със социалните партньори, които отговарят за творческия характер на неговия труд, на физическите и на психическите му възможности.

6. Държавата и работодателите са длъжни да осигурят на учителите условия за непрекъснат учебно-възпитателен процес в училищата, детските градини и обслужващите звена.

7. Право на учителя е да изисква от работодателя да осигурява рационална организация на труда в училищата, детските градини и обслужващите звена.

Член 4

1. Основна фигура в системата на средното образование е учителят. Той е държавен служител с право на синдикално сдружаване, колективно трудово договаряне, протестни и стачни действия съгласно ЗУКТС.

2. Учителят има право да участва активно в работата на изборните държавни и държавно-обществени органи, в обществено-политическия живот на страната.

3. Държавата гарантира правото на учителя да участва в управлението, като разширява автономията на училищата, правата на учителските съвети и др., ръководейки се от принципите на децентрализацията.

4. Учителят има право да взема решения по въпросите на образованието и на възпитанието не само в учебното заведение, а и извън него при изработването на учебния план, учебни програми, учебници и пр.

5. Учителят има право, а работодателят е длъжен да му създава условия за разгръщане на творческата самоинициатива, за максимално насърчаване на новаторските му търсения и самоусъвършенстването му.

Член 5

1. Право на учителя е да изпълнява добросъвестно задълженията си, произтичащи от трудовия му договор и регламентирани със законови и подзаконови актове и разпоредби.

2. Учителят има право и работодателят е длъжен да му осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение: запознаване с длъжностната характеристика, с правилата за вътрешния трудов ред, за здравословни и безопасни условия на труд, указания за реда и за начина за изпълнение на задачите и др.

3. Учителят има право индивидуалният му трудов договор, сключен с работодателя, да не се променя едностранно.

4. Учителят има право в рамките на работното време съгласно Кодекса на труда, извън училище, по времето за самостоятелна подготовка на учебните часове за творчески занимания и за повишаване на своите компетенции.

5. Учителят има право на подпомагане на професионалната му адаптация при първоначално заемане на длъжността и при промяна на работната среда.

6. Учителят има право на информация за най-новите технологии в образованието и в педагогическата практика, в частните науки и др. и държавата и работодателят са длъжни да създадат цялостна информационна система, насочена към училището и учителя.

7. Учителят има право на защита, съгласувана със социалните партньори, срещу нарушителите на неговите трудови и синдикални права и свободи.

Член 6

1. Право на учителя е да изисква от директора да му плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

2. Учителят има право да изисква, а директорът е длъжен да го осигури за всички осигурителни социални рискове съгласно условия и ред, установени в отделни закони.

3. Учителят има право и работодателите са длъжни да го осигуряват с:
- безплатно работно облекло;
- безплатна карта за пътуване от местоживеенето от едно населено място до местоработата в друго;
- ежемесечно плащане на средства по фонд СБКО.

4. Учителят има право на здравословни и безопасни условия на труд, които се осигуряват от работодателя.

5. Учителят има право на здравно обслужване, на организиран отдих и почивки, които се осигуряват от държавата и от работодателите.

6. Учителят има право на по-голям по размер платен годишен отпуск, който се договаря чрез колективния трудов договор за отрасъла чрез КТД на общинско равнище, в училищата, детските градини и обслужващите звена.

7. Учителите имат право на по-ранно пенсиониране по желание.

Член 7

1. Учителят има право на синдикално сдружаване и на пълноценно участие в живота на синдикалните организации в съответствие с Конституцията на Република България и с Кодекса на труда.

2. Правото на синдикално сдружаване осигурява представителство и защита по въпросите
на:
- възникването на трудовото правоотношение,
- продължителността на работното време;
- трудовите възнаграждения, пенсиите и други защитени плащания;
- размера и ползването на отпуските;
- осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, на парични обезщитения, социално-битово и културно обслужване, на обществено осигуряване и застраховане;
- уволнението, специалната закрила.

3. Правото на синдикално сдружаване не може да бъде ограничавано от страна на работодателя и от страна на различни държавни институции, партии и други обществени организации.

4. Учителят има право да получава безплатна консултация и защита от органите на синдиката, към който членува.

5. Учителят, член на синдикална организация, има право на всички форми на синдикална дейност: публични събрания, митинги, демонстрации, шествия, протестни писма, декларации и др. и като крайно средство - стачка.

Член 8

1. Учителят е длъжен да зачита и да уважава личността и достойнството на детето независимо от расата, пола, езика, религията, политическите и други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидността, рождението или друг статут на детето, на неговите родители или законни настойници.

2. Учителят е длъжен:
- да изпълнява определените задължения съгласно Кодекса на труда и нормативните актове и на длъжностната си характеристика;
- да опазва живота и здравето на децата и на учениците по време на учебно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от училището, детската градина и обслужващото звено;
- да повишава системно професионалната си квалификация;
- да изпълнява решенията на педагогическия съвет и на другите органи за управление на образованието.

3. Учителят няма право да накърнява човешките и гражданските права на детето и на ученика, да унижава личното им достойнство и да прилага форми на физическо и психическо насилие върху личността им.

Синдикатът на българските учители като достоен наследник на столетното организирано учителско движение за защита на трудово-правните, социално-икономическите и професионалните права и свободи на учителите отстоява каузата за развитие и усъвършенстване на образователната ни система, за подобряване на статуса на учителската професия.

Действията на синдиката на българските учители са съобразени с Конституцията на Република България, с Кодекса на труда и със законите на страната, с Хартата за правата на човека и с Конвенцията за правата на детето.

Строителството на съвременната ни държава и поставянето на основите на образованието за XXI век разкриват нови перспективи за изява на високоблагородната обществена мисия на учителя.

В настоящата Социална харта на българския учител редица права и свободи на учителите са регламентирани в Конституцията на Република България, в Кодекса на труда и в др. нормативни и поднормативни актаве, които Синдикатът на българските учители с всички законни средства защитава и отстоява. Друга част от правата и свободите, които все още не са обект на българското законодателство, СБУ настоява да бъдат включени в Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, правилника на неговото приложение и в други нормативни и поднормативни актове.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

ПРАВА НА ЧОВЕКА

София, 26 ноември - Следват предоставените за разпространение пълни текстове на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ВМРО - ПЛОВДИВ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА ПИСМОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН ОТ ГРАД ОХРИД ВЛАДИМИР ПАНКОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ КИРО ГЛИГОРОВ С ИСКАНЕТО ДА МУ БЪДЕ ВЪРНАТ БЪЛГАРСКИЯТ ПАСПОРТ. Документът е адресиран и до председателя на 38-ото Народно събрание, до министър-председателя на Република България и до външния министър на България. Писмото е предоставено за публикация изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Изказваме нашето най-голямо възмущение от нарушаването на елементарните човешки права на българския гражданин от град Охрид Владимир Панков. Преди малко повече от една година, изтормозен от системното малтретиране от страна на местните власти, Владимир Панков помоли бившия български президент да получи българско гражданство. То му бе предоставено, но скоро след това в разрез с всички международни разпоредби и закони двата му паспорта /българският и македонският/ бяха иззети от властите на Република Македония.

Във връзка с това нашият сънародник заяви в писмо до президента на Република Македония Киро Глигоров, че ако до 21 ноември 1997 година не му бъде върнат българският паспорт, ще започне безсрочна гладна стачка. Повече от една година той е фактически затворник в гр. Охрид, и то само защото си е позволил да се нарече българин.

Знаейки за влошеното му здравословно състояние, както и за твърдия характер на г-н Панков, ние сме силно обезпокоени от изхода на гладната стачка.

Заставайки зад неговия протест, който е искрена проява на свободолюбив човешки дух и силно родолюбие, ние започнахме гладна стачка от 12 ноември 1997 г. в негова подкрепа.

С тази си постъпка не искаме да оказваме натиск върху правителството на Република Македония, а да предизвикаме реакцията на нашата общественост и управляващите страната относно положението на българите в Македония и съдбата на един български гражданин.

Силната воля и непоколебимият характер на г-н Панков могат само да будят уважение у нас и ние като българи не трябва да оставаме равнодушни към злощастието, сполетяло този достоен българин.

В този преломен за отношенията ни с Република Македония момент вярваме, че като държавен глава на нацията ни Вие ще проявите не по-малко воля и решителност в действията, използвайки цялото си влияние и контакти сред международните среди, за да може нашият сънародник да получи полагаемите му се човешки права.

Във време на демократични промени за Родината ни и ясно изразено желание за интеграция в Европейската общност, ние като всяко друго демократично общество трябва да отстояваме правата на сънародниците ни извън нашите граници пред международните и европейските институции. Подобна политика би била предпазна мярка срещу такива прецеденти в бъдеще.

Разчитаме на Вашата подкрепа и на неведнъж заявяваното от Вас родолюбие и заинтересуваност от положението на българите в Македония.

Да живее България!

Пловдив, 18 ноември 1997 г.

Областен пълномощник на ВМРО за Южна България:
ПЕТКО АТАНАСОВ

Заместник-председател на ВМРО - МО,
Пловдив: ИЛКО ИЛИЕВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ МЛАДЕЖКИ СЪВЕТ НА ГРАД ПЛОВДИВ ПО ПОВОД НА ОТНЕТИЯ ОТ МАКЕДОНСКИТЕ ВЛАСТИ БЪЛГАРСКИ ПАСПОРТ НА ВЛАДИМИР ПАНКОВ. Документът е адресиран до посолството на Република Македония и е изпратен и до президента на Република България Петър Стоянов и до министъра на външните работи Надежда Михайлова. Декларацията е предоставена за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.

Регионалният младежки съвет на град Пловдив, в който членуват всички младежки политически организации от града и от района, както и много други младежки неправителствени и неполитически организации, изразява своето възмущение от нарушаването на елементарните човешки права - отнемането на паспорта на българския гражданин Владимир Панков от страна на македонските власти.

Ние, младите хора от Пловдив, настояваме властите на Република Македония да зачитат човешките права на българите в Република Македония и в частност незабавно да върнат незаконно отнетия паспорт на г-н Панков.

Настоящата протестна декларация бе приета с пълно единодушие от Общото събрание на Регионалния младежки съвет - Пловдив, на 16 ноември 1997 година.

Заместник-председател: ДИНКО ЦВЕТКОВ

(Пресслужба "Куриер")

-----------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 25 ноември 1997 година.

БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Нина Гаврилова
Репортер: Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.