София, 26 ноември 1992 година
        Брой 233 /763/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА, ПРЕДЛОЖЕНО ОТ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.

Целият български народ желае сегашната правителствена криза да бъде разрешена бързо. Продължаването й чрез служебно правителство и провеждането на зимни избори биха имали тежки последствия за икономическите и политическите реформи. На практика това би означавало да бъдат усложнени и отложени преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) и банките-кредитори от Лондонския клуб, да бъде затруднено приемането на бюджет на страната за 1993 г. и т.н. Ето защо Обединението за социална демокрация (ОСД) смята, че е необходимо да се направи всичко, за да може България да има правителство, подкрепено от парламента, което да реши важните и неотложни за нацията проблеми на предстоящата зима. Във връзка с това ОСД предлага на политическите сили някои основни принципи на политическо споразумение като основа за действието и парламентарната подкрепа на което и да е правителство.

1. Недопускане на връщане към практиката на тоталитарните решения, нито подмяна на реформите с частични "перестроечни" модели.

2. Хуманизиране на икономическите реформи чрез ускоряване на структурните промени, намаляване на социалната им цена и въвличане на хората в процеса на приватизация.

3. Парламентарни гаранции за продължаване на преговорите на правителството с Международния валутен фонд и подписване на ново едногодишно или тригодишно споразумение не по-късно до края на март 1993 г.

Приемственост и продължаване на преговорите с банките-кредиторки и подписване на споразумение за разсрочване на дълга на страната до края на март 1993 г.

4. Внасяне в парламента най-късно до 30 януари 1993 г. на Програма за приватизация.

5. Ускоряване на процеса на връщане на земята и създаване на условия за доброволно формиране на селскостопански кооперации.

Приемане на спешни мерки за финансово подпомагане на селскостопанското производство както от частния, така и от кооперативния сектор.

6. Подготовка и приемане на бюджет на Република България за 1993 г. на базата на споразумение със синдикатите.

Чрез бюджета:
а) да се осигури нов социален минимум за трудещи се, пенсионери и социално слаби категории, съобразен с равнището на инфлацията;
б) да се реши трайно проблемът със задълженията на структуроопределящи фирми от военнопромишления комплекс и други индустриални сектори;
в) да се изпълнят задълженията на бюджета към Националната електрическа компания и да се създадат предпоставки за нейното самофинансиране през следващата година.
г) да се стабилизира фондът за реконструкция и развитие с оглед активното му използване за структурно преустройство и оздравяване на фирми, имащи важно социално и технологично значение за страната;
д) да се осигури държавно стимулиране на малкия и на средния частен бизнес като приоритетно направление на структурната политика на правителството.

7. Приоритет на данъчното и социалното законодателство и осигуряване на активен парламентарен живот и ефективен контрол върху изпълнителната власт.

8. Успокояване на обществото. Отказ от политически преследвания и от разделяне на обществото по политически, етнически и културен признак.

9. Стабилизиране и допълнително финансово осигуряване на органите на реда, за да могат ефективно да се противопоставят на нарастващата престъпност.

10. Осигуряване на приемственост в основните направления на българската външна политика.

11. Активна политика за предотвратяване на възможно въвличане на България в конфликт на Балканите и избягване на действия, които биха могли да породят съмнения относно вече заявените от правителството позиции и поетите международни ангажименти.

12. Засилване на двустранните отношения с основните партньори на страната с цел по-интензивно развитие на търговско-икономическото сътрудничество, което до момента изостава от равнището на политическите връзки. Ангажиране на правителството с осигуряване на условия за нарастване на българския износ.

София, 24 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КРИЗА.

След едногодишно управление и предизвикана поради несъобразяване с реалностите в страната криза във властта Съюзът на демократичните сили не успя да състави правителство, което да укрепи взаимното доверие с парламентарния партньор, да осигури окончателната смяна на обществената система, да продължи и завърши успешно следващия етап от икономическата реформа. Осъзнавайки своята отговорност като лоялен партньор в СДС, смятаме, че политическото късогледство, личните или теснопартийните амбиции и сметки и грандоманията надделяха над необходимостта от актуализирана прагматична стратегия, която СДС бе длъжен да следва на основата на своето идейно богатство и в името на България. Крайно време е да си дадем сметка кой и защо допусна този провал.

Неспособността или нежеланието да се състави ново правителство на СДС и създаването на предпоставки за разрушаването на парламентарното мнозинство и за преминаването на изпълнителната власт в ръцете на БСП са предателство към синята идея, предателство към милионите членове и симпатизанти на съюза, предателство към нацията. Последователното изостряне на противоречията, съзнателното проваляне на преговорите, целенасоченото тръгване към предсрочни зимни избори имат напълно определени движещи сили и конкретни добре известни на всички нас автори, които ще трябва да понесат своята политическа отговорност и своята историческа вина.

София, 24 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АСП:

проф.д-р Н.Василев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ЗА ПРИНЦИПИТЕ, ОТ КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗХОДИ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КРИЗА" НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ.

        1. Законният изразител на волята на народа е парламентът и той носи отговорността за излизане от политическата криза.

2. Не може да има правителство на националното съгласие без подкрепата на патриотични представители от трите политически сили в парламента.

3. Едно правителство, което би зависело от каквато и да е комбинация от две парламентарни групи или от ключовата роля на една миноритарна политическа сила, не е формула на национално съгласие. То не би довело до стабилно излизане от политическата криза, а напротив - до нейното задълбочаване и реалното й преминаване в повечето сфери на обществото.

4. Всеки опит на институции извън парламента да превишават ролята си също така не само не води до излизане от правителствената криза, но и заплашва с връщане към отминали времена.

5. Обединение за България смята, че конституцията достатъчно точно е определила ролята, мястото и функциите на институциите и държавните органи.

София, 25 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ: Петър Бояджиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" ПО ПОВОД НА ЦЕЛЕНАСОЧЕНА КАМПАНИЯ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО РЪКОВОДСТВО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА И РАЗЦЕПВАНЕТО Й. Документът е адресиран до Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили и до централните ръководства на партиите и организациите от коалицията.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На 21 ноември 1992 г. в София се състоя извънредно заседание на Националния съвет на Движение "Гражданска инициатива" (ДГИ). Националният съвет анализира променената политическа обстановка и взе съответните решения.

Разгледано беше и положението на ДГИ в Националния координационен съвет (НКС) и в Общинските координационни съвети (ОбКС) на СДС.

Националният съвет на Движение "Гражданска инициатива" взе следните решения:

1. В настоящия критичен за коалицията момент Движение "Гражданска инициатива" застава безусловно и безрезервно зад синята идея в редиците на СДС и призовава своите членове да проявят мъдрост, далновидност и вярност към реформите, осъществявани от СДС.

2. Необходимо е НКС и парламентарната група на СДС да направят анализ на политическата обстановка; НС на ДГИ задължава своите представители в НКС и в парламента да поискат започването на политическа дискусия за организационната същност, идейното съдържание и политическата стратегия на коалицията, която да завърши със свикване на Извънредна национална политическа конференция.

3. Политическият съвет на ДГИ многократно е изразявал пред НКС на СДС тревогата си от развитието на неблагоприятни тенденции в дейността и политиката на СДС, което, както се предвиждаше от политическото ръководство на ДГИ, не можеше да не даде отражение и на дейността и съдбата на правителството на СДС. На изявленията на председателя на ДГИ г-н Любомир Собаджиев пред НКС не се обръщаше внимание.

4. В свои интервюта и изявления г-н Собаджиев е изразявал свои становища, с които не е ангажирал движението. На политическите съвещания на СДС през септември и ноември 1992 г., както и в своите публикации в този период, Л. Собаджиев е изразявал съгласувани с Политическия съвет позиции, съобразени с решенията на Националния съвет на ДГИ от 16 септември 1992 г.

5. Националният съвет, на основата на многобройни сведения от председателите на местните организации на ДГИ, на инструкции на Комисията по етика и др., със съжаление констатира, че от сградата на "Раковски" 134 е започната целенасочена кампания за отстраняването на политическото ръководство на ДГИ и разцеплението й.

Като отбелязва, че именно подобни действия представляват грубо потъпкване на статута на СДС, Националният съвет на ДГИ настоява пред НКС на Съюза на демократичните сили за незабавното възстановяване на пълноправното положение на ДГИ в СДС.

Пълноправното присъствие на ДГИ в НКС е гаранция за политическото единство на коалицията и всякакви стремежи за ликвидиране на връзките на най-масовата гражданска организация в България, основател на СДС, с центъра на политическия живот на СДС, е в интерес само на сили, целящи разрушаването на СДС и прекъсването на демократическите реформи.

София, 21 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 1 НОЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

1. Съюзът на демократичните сили е длъжен да приеме мандата за съставяне на нов Министерски съвет.

2. При никакви обстоятелства и под ничий натиск СДС не трябва да се отклонява от изпълнението на предизборната си програма.

3. Консервативната екологична партия (КЕП) потвърждава решенията на Националното политическо съвещание на СДС от 18-20 септември 1992 г.

4. КЕП няма да приеме друга кандидатура за министър-председател освен тази на председателя на НКС на СДС г-н Филип Димитров.

5. КЕП счита за задължително участието в новия кабинет на всички досегашни министри, които олицетворяват управлението на СДС.

6. Въпросът за избор на председател на Народното събрание може да бъде решен само след утвърждаването на Министерския съвет и сключването на политическо споразумение, което гарантира парламентарно мнозинство.

7. КЕП счита, че СДС може да води преговори с ДПС само от тези позиции.

8. КЕП не желае предсрочни парламентарни избори, но е готова за тях и не се съмнява, че със или без избори СДС ще продължи да управлява страната.

9. КЕП е против излизането на СДС в опозиция и се противопоставя на запазването на парламента при налагане на такава ситуация.

10. Опитите за преструктуриране на политическото съотношение в парламента без избори са недопустими с оглед на правилата на парламентарната демокрация.

11. КЕП счита, че опитът за отстраняване на СДС от властта без избори е акт, застрашаващ националните интереси на страната.

София, 1 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА НЕЗАВИСИМОТО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ЗА РЕФЕРЕНДУМ ЗА ОТВАРЯНЕ И ПУБЛИКУВАНЕ НА ДОСИЕТАТА НА ВСИЧКИ СЛУЖИТЕЛИ И СЪТРУДНИЦИ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.

Все повече данни напоследък сочат, че много хора, участващи във властта у нас, са сътрудничели или са свързани и днес с комунистическите тайни служби. Такива политици вземат решения, които засягат съдбата на милиони граждани в България, но те нямат право на това, защото не притежават свободна съвест. Техните действия са манипулирани от тези, които държат в ръце агентурните им досиета - в това число и от чужди разузнавания, доколкото бившата Държавна сигурност беше негласно подразделение на КГБ.

Независимото сдружение "Екогласност" изразява обществената тревога, че мнозинството в Народното събрание отказва да приеме решение или закон за отваряне на досиетата на политиците и държавните служители у нас. Ето защо ние поставяме началото на национална подписка с искане за провеждане на референдум, който да се произнесе по този болен въпрос.

"Екогласност" прогласява създаването на гражданско Движение "ОТКРИТО ДОСИЕ", което ще организира и ще проведе подписка в цялата страна, в подкрепата на искането да бъде проведен референдум за отваряне и публикуване на досиетата на всички служители и сътрудници на бившата Държавна сигурност.

"Екогласност" призовава всички граждани, партии и обществени организации да подкрепят движението, като се присъединят към подписката. Ние предлагаме на всички, които искат България най-сетне да бъде управлявана от хора с чисто минало и прозрачни помисли, да участват в разпространяването на подписката, която ще бъде внесена в Народното събрание.

Подписки с искане за провеждане референдум за отваряне на досиетата, съдържащи име, единен граждански номер и подпис, можете да изпращате на адрес: София 1000, п.к. 548.

София, 25 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС "ЕКОГЛАСНОСТ": Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ С ИСКАНЕ ЗА РАЗСЕКРЕТЯВАНЕ НА ДОСИЕТАТА. Документът е адресиран до Народното събрание и до средства за масова информация.

Изпълнителният съвет на Националния професионален съюз (ИС на НПС) констатира, че въпреки неколкократните ни призиви в подкрепа на искането на Съюза на демократичните сили (СДС) за разсекретяването на досиетата народните представители в парламента не желаят да решат положително въпроса.

ИС на НПС подкрепя инициативата на движението "Екогласност" в СДС за гражданско движение "Отворено досие".

Особено е актуален въпросът с разкриване досиетата на синдикалните лидери, които биха могли да допринесат за манипулиране мнението на големи социални групи в обществото.

НПС ще ангажира всички свои структури в страната за масовизиране на движението "Отворено досие", което би накарало парламента да реши въпроса с досиетата.

НПС призовава всички честни граждани на България да се обръщат към структурите на НПС в цялата страна със свои мнения и предложения.

ИС на НПС определи свои представители, които да влязат в контакт с представителите на "Екогласност" в СДС за взаимодействие.

НПС желае политическия имидж на хората, които ни управляват, да бъде чист и морално неопетнен. НПС иска синдикалните лидери, които водят хиляди хора след себе си, да имат свободна воля да изразяват исканията на своите членове, а не на една или друга явна или неявна агентурна структура у нас или в чужбина.

София, 24 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" (ЧАСТ ДЕСЕТА) НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

7/III

7. Синдикатите и промяната

ІІІ. БСП и промяната

 

В първите месеци на промяната синдикатите бяха силно поляризирани и БСП гледаше на тях като на "съюзник" и "противник". "Противникът" беше "Подкрепа", а тихият съюзник КНСБ.

Конфронтационният, революционен план на възприемане на света напълно отговаряше на този поглед към профсъюзите в този момент.

Разочарованията на БСП започнаха по-късно и що се отнася до синдикалната тема, продължават и до днес и вероятно ще продължават още немалко време.

Чисто конюнктурни съображения, отличаващи политиката на БСП през годините на промяната, водеха дотам, че в едни случаи шефът на "Подкрепа" беше най-големият враг, а в други - партията заставаше в негова защита. Това не означаваше промяна в синдикалната политика на БСП, а само политическа конюнктура по принципа "Врагът на моя враг е мой приятел".

Основният проблем за БСП е проблемът на изгубеното доверие, на силно накърнената способност да влиза в съдържателен диалог не само със синдикатите, а въобще с всички членове на гражданското общество, с работниците.

БСП се опита да реши този проблем с традиционните мерки от организационен характер. Контакти, планове за работа, работни групи, пленуми, на които да се обсъди въпросът, и решения, декларации, в които се уверяват профсъюзите, че ние сме с тях и те с нас, и въобще се изразява цялото ни объркване по въпроса. Естествено, тези мерки не дадоха очаквания резултат, макар че отбелязаха известна положителна тенденция в отношението на БСП към синдикатите, приеха синдикалния им реализъм.

Синдикатите не желаят ние да се приближаваме до тях, защото твърде сме си същите за общественото мнение и едно приближаване би създало впечатление за превръщане на синдикатите в "трансмисия на партията", каквато те бяха десетилетия наред.

Въпросът за отношенията на БСП със синдикатите стои открит, както в редица отношения той е и за самите синдикати.

7/IV

7. Синдикатите и промяната

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

           

Промяната на отношението между досегашните работници и ръководители е на базата на превръщането на огромната част от тях в наемни работници, а на не толкова голяма част в собственици на работни места. И едните, и другите обаче започват да изграждат отношенията си върху презумпцията, че са собственици, които търсят допирната точка помежду си.

Посредничеството на синдикатите е тяхната собствена дейност.

БСП би следвало да изгради политиката си по отношение на синдикатите, като изхожда от философията на променените отношения и от мястото на синдикатите в тези нови отношения.

Възможните акценти в мястото и ролята на синдикатите дават нещо като избор на БСП. Къде би предпочела БСП да постави ударението в това посредничество? Дали в изключително големите синдикални централи от американски тип, или на синдикати с основно присъствие в предприятието, или пък в отрасъла, или пък в някаква комбинация? Има и редица други въпроси по определяне на отношението на БСП към синдикализма и към конкретните синдикати в страната.

Като лява партия, ориентирана в рамките на конституционните принципи към една социална политика, БСП би следвало да предпочете онези синдикати, които са за все по-голямо участие на членовете на синдиката в уреждането на собствените си договорни отношения по все по-широк кръг въпроси. Това все по-широко участие в процеса на договаряне, при това там, където е предприятието и цехът, където е самият труд, се нарича не особено елегантно "социализация на предприятието".
Синдикати, които са за такава социализация, са твърде близки по идеи до възгледите на една променена БСП.

Също така следва да изповядваме философията на социалното партньорство, която сега вече прави опит да замени антикомунизма на "Подкрепа", макар и все още тази замяна да е повече на думи, но посоката е вярна. БСП следва да се обяви за социалното партньорство, но не само като го заяви, а като посочи как отсъствието на такъв възглед повлия на отношенията ни със синдикатите през тези три години и как въобще не съществуваше преди това.

7/V

7. Синдикатите и промяната

V. Политически принципи и ключови термини

 

Политическите принципи могат да бъдат следните:
* синдикатите са посредници в трудовата сфера на обществения договор;
* БСП е за висока синдикална активност в предприятието, както и за социалното партньорство на централно равнище;
* синдикатите не са политическо продължение на партията;
* синдикатите са пълноправен партньор и елемент на гражданското общество;
* в защита на синдикалните интереси БСП може да ги представя и отстоява в парламента;
* равноправни отношения със синдикатите.

Ключовите термини на тази политика биха могли да бъдат: "обществен договор между предприемача и наемния работник с посредничеството на синдиката", "социално партньорство в центъра”, "синдикална активност и възможности в предприятието” и "парламентарна защита на синдикалните искания”.

7/VI

7. Синдикатите и промяната

VI. Законодателни идеи

       

Преди всичко законодателното уреждане на синдикалните проблеми и на синдикалната ни политика е в основополагащия за трудовото договаряне текст на закона - Кодекса на труда. Нашите досегашни действия, макар и без да са резултат на една изкристализирала политика на БСП по синдикатите, са в добра посока и насочват правата на синдикатите не само към централните структури, но и към възможността да се държат активно в предприятията.

Същевременно БСП би следвало да намери свои официални форми, като например своя устав, в които да определи еднозначно новото си отношение към синдикализма и към синдикатите. Това би придало авторитетност на текущите й контакти с тях и на нейните изявления и позиции.

7/VII

7. Синдикатите и промяната

VІІ. Идеи за изпълнителната власт

              
Правителството преживя сложни моменти в отношенията със синдикатите. БСП следва твърдо да поддържа необходимостта от редовни консултации между правителството и синдикатите и да иска от правителството чрез парламентарния контрол да извървява своята част от пътя към синдикатите.

Следва да се иска от правителството да не се намесва в администрацията и да се ограничават опитите му да използва синдикатите за политически цели.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "БЕЗ ЗАБЛУДИ, ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И МЯСТОТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА НАШАТА СТРАНА В ЕДРИ ЩРИХИ" (ЧАСТ ОСМА), ПРЕДСТАВЕНО ОТ ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ НА БЗНС "ВРАБЧА 1" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ДУПАРИНОВ.

Осъден е през 1948 г. на доживотен затвор и Димитър Гичев, който прекарва повече от осем години в единична килия. След пускането му на свобода през 1964 г., в лошо здравословно състояние и без да развива политическа дейност, той тайно е убит от комунистическите държавни служби за сигурност.

Трагично завършва животът и на Атанас Буров - председател на Народната партия, който е осъден на дългогодишен затвор и намира смъртта си в Пазарджишкия затвор.

Жестоко са преследвани и лидерите на Демократическата партия, чийто живот също завършва с мъчителна смърт по затвори, лагери и интернирания. Никола Мушанов е убит в Държавна сигурност във Велико Търново, където е интерниран, а Ал. Гиргинов загива в един от най-страшните карцери на Беленския затвор.

През преизподнята на комунистическия терор преминават стотици хиляди хора. Към политическите затвори, лагерите за въдворяване и на изселвания се отправят тогава земеделци-пладненци, социалдемократи, радикали, звенари, анархисти и други.

Те се присъединяват и делят вече тежката съдба с тези, които бяха безмилостно преследвани, не и без тяхната помощ, още от зората на деветосептемврийския ден на 1944 г.

Смешните политически креатури - партиите, съюзници на БКП, които останаха в Отечествения фронт, също имаха тежка и жалка политическа съдба - те просто бяха премахнати от политическия живот. Българската работническа социалдемократическа партия се вля "доброволно" в комунистическата партия. А след превръщането на Отечествения фронт в "единна обществено-политическа организация" прекратяват съществуването си и политическата дейност Радикалната партия и Народния съюз "Звено". Повечето от офицерите от бившия Военен съюз, които в действителност извършиха деветосептемврийския преврат и доведоха комунистите на власт, са отстранени и са осъдени на затвор по политически причини, където в болшинството си са физически унищожени.

В това отношение е допуснато изключение само за част от БЗНС "Александър Стамболийски", ръководена от Александър Оббов, а след това от Георги Трайков - отявлен съветски комунистически агент. Тази "земеделска" организация всъщност представлява онази част от БЗНС "Ал. Стамболийски" ("Пладне"), която остава в изцяло контролирания от комунистите Отечествен фронт. Тази псевдополитическа престъпна организация, за която е много даже да се нарече "казионна", извършва много мръсни политически предателства, диверсии и марионетни политически действия, с които по своята мерзост, низост и политическа престъпност надмина даже своя комунистически господар, стигайки до дъното на локвата на политическото падение. БЗНС (казионен) във всичките години на комунистическото господство служеше за декорация и фасада на фалшивата и лъжлива показност на "демократичност" на зловещия комунистически режим, както и за мръсно оръжие на терора, упражняван от БКП срещу българския народ. В неговите ръководни политически органи на всички организационни равнища и без изключение през цялото това време и до днес, действат най-вулгарните прононсирани комунистически съветски агенти, извършили многобройни тежки политически и криминални престъпления, предателства и мръсни издевателства не само срещу обикновените сдружени земеделци, а срещу целия българския народ!

Така завършва многогодишната легална и нелегална дейност на БЗНС "Врабча 1", отново прекъсната с военния преврат на 9 септември 1944 г.

През годините на комунистическия терор бяха разкрити няколко политически конспирации на земеделци "врабчевисти", като участниците в тях бяха осъдени на многогодишен затвор при тежък режим. Земеделците от "Врабча 1" бяха едни от жестоко преследваните от комунистите политически противници.

След "дворцовия" преврат, извършен на 10 ноември 1989 г. БКП създаде своя "удобна" опозиция. Тази "опозиция" имаше предварително подготвена основа, тя фактически възникна на "отгледания" и организиран от комунистите Клуб за подпомагане на гласността и преустройството в България. Този клуб е учреден от академик Алексей Шелудко, впоследствие изместен и отстранен от Желю Желев.

В състава на "опозиционния" СДС са включени следните политически партии: БЗНС "Никола Петков" и БРСДП(о), т.е. отломки от бивши партии на отечественофронтовската опозиция, както и съществуващите тогава "неформални" организации: НС "Екогласност", Съюз на репресираните, Комитет "273", Независимото дружество за защита правата на човека и други, всички до една фантомни политически структури, поддържани и субсидирани от БКП и политическата полиция в състава на Министерството на вътрешните работи. Изненадва и друго - веднага след създаването си СДС се превърна в затворена за нови участници политическа организация. Допуснати бяха изключения, но се приемаха за членове на съюза само политически партии и организации, които произлизаха от Българската комунистическа партия!

/Пресслужба "Куриер"/

10:48:25    
26.11.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!