София, 26 февруари 1996 година
Брой 40 /1595/
Завеждащ редакция: Нина Гаврилова
София, 26 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ КЪМ СЪНАРОДНИЦИТЕ СИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ КОМИТЕТИ ЗА ВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ НА РЕАЛНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ.
УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
През последните седмици и месеци аз получавам все повече писма и оплаквания от различни краища на България за това, че се правят груби нарушения на Закона за земята, че поземлената реформа фактически е спряла, че земята не се връща...
Нещо повече, на много места земята, която е върната, безцеремонно се заграбва от псевдокооперациите.
Изминаха шест години от началото на промените. Три парламента и шест правителства обещаваха, че ще върнат земята. Сегашното правителство твърди, че вече било върнало 70 % от обработваемата земя.
Вие сами знаете, че това не е истина. Заграбването на хубавата земя от орсовките цинично се обявява за връщане на земята. Временното въвеждане във владение също се представя като връщане на земята.
Горчивият опит от последните шест години показва, че без натиск отдолу, без натиск от народа, съчетан с подкрепата на демократичните държавни институции и политическите сили, земята няма да се върне. Без натиск вие няма да получите вашата собственост. И това ще бъде една от най-големите несправедливости на нашия преход.
Други, които нямаха собственост, разграбвайки общественото богатство на страната, станаха милионери и милиардери...
Вие, които имате в наследство земя от вашите майки и бащи, от вашите деди, не можете да я получите, защото това не отговаря на теснопартийните интереси и политическите предразсъдъци на една шепа хора на "Позитано" 20.
Обръщам се към всички! Не само към членовете и симпатизантите на демократичната опозиция! Обръщам се към обикновените членове и привърженици на Българската социалистическа партия, които също имат собственост и са заинтересувани да я получат.
Обръщам се към огромната маса безпартийни собственици, за да им напомня, че връщането на земята не е партиен въпрос на тази или онази политическа сила и той не трябва излишно да се политизира.
Това е национален проблем, от решаването на който зависи бъдещето на нашата икономика и съдбата на нашата държава.
Обръщам се към онези наши сънародници, които живеят на село, занимават се със земеделие, но нямат земя - обръщам се към тях, за да им кажа, че те също са заинтересувани от връщането на земята. Защото те не могат да бъдат оземлени при онези изгодни условия, които законът предвижда, ако най-напред не се върне земята на собствениците.
Обръщам се към средното поколение собственици и наследници на земя, две трети от които живеят в градовете: проявете повече заинтересованост, по-голяма активност за възстановяване на собствеността си. Не се осланяйте на вашите стари родители на село. Те вече не могат.
На тяхната немощ разчитат онези, които не искат да върнат земята и които изправят българското село пред истинска катастрофа.
След зърнената криза следва фуражна. Хлябът ни стана скъп, а животновъдството върви към ликвидация!
Обръщам се към всички!
Изграждайте навсякъде обществени комитети за връщане на земята в реални граници и с нотариални актове за собственост.
Изграждайте такива комитети за оземляване!
Само тогава вие можете да бъдете действителни собственици и да се разпореждате със земята си, както намерите за добре: да я комасирате, частно да я обработвате, да правите кооперации, да я продавате, да я предавате в наследство.
Не се страхувайте от никого! Зад вас е Конституцията на Република България, която закриля вашата собственост като "неприкосновена"! Зад вас е Законът за земята от 36-то Народно събрание, който не е отменен! Зад вас е президентът. Зад вас е решението на Конституционния съд, който не позволи ревизията на закона.
Зад вас е цялата парламентарна и извънпарламентарна демократична опозиция, която винаги е подкрепяла безусловното връщане на земята на предишните й собственици и на техните наследници.
Изграждайте обществени комитети за връщане на земята навсякъде, където живеят собственици и наследници на земя, навсякъде, където има хора, които искат да бъдат оземлявани.
Правете обществени комитети и изпращайте списъците в президентската канцелария, изпращайте ги в Народното събрание, в правителството, в Министерство на земеделието. Аз ще направя вашите искания публично достояние.
Аз ще ги поставя на специално обсъждане в Консултативния съвет за национална сигурност.
Само истинските собственици и стопани знаят как да възвърнат плодородието на българската земя.
София, 22 февруари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА-3" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОМЯНАТА НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ. Документът е подкрепен и от Съюз "Справедливост", Демократическа партия в България, Свободна кооперативна партия, Българска лига за защита на правата на човека и гражданина, Християнрадикална партия и Българска християндемократическа партия /център/.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Подготвеният закон за политическите партии в Република България е груб опит да се нанесе удар върху основните права не само на политическите организации, но и на гражданите, участващи и гласуващи за тях. Той е форма на дискриминация на едни групи от обществения живот над други. Самото му гласуване на първо четене с участието само на 50 депутати в залата, факт, заснет и коментиран от журналистите на вестник "Труд” и други вестници, при фалшиво отчитане на 190 гласа гласували, е срам за Народното събрание в опита да се излъже цялата общественост по такъв важен въпрос.
До момента в качеството си на председател на този върховен орган Вие не сте реагирали, което поставя под съмнение Вашата честност и качествата Ви да заемете този отговорен пост.
Ще бъдем конкретни по отношение на самия проектозакон, засягащ стотици хиляди граждани на страната, а именно:
I. Новият закон е в пълно противоречие с основни членове от конституцията, както и на международни документи, ратифицирани от български правителства.
Чл. 6 от Конституцията на България, ал. 2: "... не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на... политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние".
Чл.11 от конституцията обявява: "Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм."
С проектозакона се извършва кастов подход, поставящ в неравноправна позиция и злепоставящ едни политически партии за сметка на други, с което се предопределя в основна степен и резултатът от изборите в полза на привилегированите партии. Създаването на привилегии вече е нарушаване на конституцията. Всички нови избори предлагат възможност за участие в политическия живот на нови партии и свежи идеи. Те са немислими, ако "стари" партии ползват значими привилегии спрямо други, законно регистрирани.
Принципът на плурализма рязко се нарушава, защото става практически невъзможно за голяма част от партиите да съдействат за формирането и отразяването на политическата воля на гражданите. Подобен закон дава простор за злоупотреба с права.
Чл. 57 от конституцията запрещава да се упражняват каквито и да било права, ако тяхното упражняване накърнява права или законни интереси на други.
Всъщност картината изглежда така - големи партии и коалиции до момента, които разполагат с мнозинство в Народното събрание, сами си гласуват права, създавайки си привилегии, и същевременно нанасят удар върху съществуващите права на голям брой от останалите политически съперници. При това извоюваните "привилегии" се пренасят и в бъдещето. Елементарна математическа оценка показва, че при изминалите парламентарни избори 15 % от гласоподавателите са гласували за извънпарламентарните партии, 30 % не са гласували, или практически близо половината от българските гласоподаватели с новия закон се принуждават под една или друга форма да дадат бъдещите си гласове в полза на програми, с които не са съгласни. Политическата дискриминация в полза на мнозинството над малцинството се получава на практика за всички български граждани, дали вот на доверие за десетки партии в страната.
Господин председател, "Ера-3" зае 5-о място на президентските избори с кандидатите си, беше парламентарно заверена партия, има общински съветници и кметове днес в различни райони в страната. Проектозаконът за политическите партии, даващ едностранчиво привилегии на едни обществени групировки за сметка на други /финансирани от държавата, неравнопоставеност при новите избори и др./, замразява демократичните процеси, принуждава отделните партии към нереални коалиции и практически ни връща към времето на тоталитаризма, осигуряващо вечни права на едни за сметка на други.
"Ера-3" има необходимите 5000 души членове, но смятам, че тези български граждани, както и много други симпатизанти, се поставят с новия закон в нарушени права, злепоставени и омаловажени спрямо други български граждани, членове на "привилегированите" партии.
Нашето твърдо становище е, че при наличието на политически плурализъм всички законно регистрирани партии трябва да имат равни права при изборите и за участие в политическия живот в страната - главно изискване за демокрация, за обновяване и за промяна.
Напомняме ви, че политическата партия по принцип означава общност от хора, граждани, застанали зад дадена идея и програма. Не нарушавайте правата на тези български граждани и не въвеждайте политически геноцид.
София, 20 февруари 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славомир Цанков
ОТГОВОРЕН СЕКРЕТАР: Добри Добрев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до председателя на Конституционния съд, до средства за масово осведомяване.
Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ е обезпокоен от грубото погазване на Конституцията на Република България от президента, от Конституционния съд /КС/, от Народното събрание и от правителството. След извършената антинародна проимпериалистическо-фашистка контрареволюция на 10 ноември 1989 г. у нас бяха извършени нарушения на Хартата за правата на човека. У нас не може да се говори за никаква законност и правов ред, защото те се нарушават и погазват от тези, които са оторизирани да ги защищават, а това са Министерският съвет /МС/, президентът, Конституционният съд /КС/ и Народното събрание /НС/. В какво се състои въпросът, който поставяме на вниманието ви? Тези въпроси не са маловажни. Те трябва един път завинаги да бъдат предрешени и да не се допускат подобни нарушения от когото и да било. Никой не може да бъде над конституцията, а всеки е задължен най-стриктно да я спазва и да я прилага.
1. Президентът забрани на работещите в органите на Министерството на вътрешните работи /МВР/, Българската армия /БА/, съда, прокуратурата, следствието, Министерството на външните работи, Министерството на образованието, науката и технологиите /МОНТ/, масмедиите и др. да членуват в политически партии съобразно идейните им убеждения. Парадоксалното е и това, че той е задължил същите да подпишат декларации, с които да се деполитизират. А нима може г-н Желю Желев с декларации да накара тези служещи да мислят така, както той желае?
2. От друга страна, г-н Желю Желев призовава тези служители да гласуват в провежданите избори. Ето го противоречието. Щом им забранява да членуват в политически партии, то той трябва да им забрани да гласуват, тъй като те ще гласуват против волята му за онази политическа партия, на която симпатизират. Следователно тази президентска забрана е гаф. Той не е в състояние да забрани на тези служители да мислят съобразно техните политически убеждения. Защо е необходимо те да се крият в изповядването на политическите си убеждения и да се крият, т. е. нелегално да членуват в партиите, съгласно убежденията им? Има неща, които с декрети, с декларации не могат да се забранят.
3. Президентът грубо наруши конституцията с назначаването на Георги Марков за конституционен съдия от неговата квота. Той много добре знае, че Георги Марков отказа да подпише конституцията. Как човек, който е против конституцията, сега ще я защищава? Парадокс, нали? Следователно ако Конституционният съд е Конституционен съд в истинския смисъл на думата, незабавно трябва да отзове Георги Марков като конституционен съдия.
4. Защо президентът и КС си затварят очите пред религиозното политизиране на българските деца? Подобен случай беше излъчен по Българската национална телевизия /БНТ/ на 19 февруари 1996 г. от Благоевградско, а всеизвестни са многобройните ислямски училища и секти. Докога президентът, КС, НС и правителството ще правят подобни гафове?
5. Кога най-после КС ще задължи президента и правителството да кажат истината за зърнените афери на правителствата на Филип Димитров и на Жан Виденов? Докога властимащите ще спекулират с хляба на народа? Докога ще ограбват гладуващия ни трудов народ при определяне на цените?
6. Докога КС ще бъде сляпо оръдие в ръцете на президента и в действията си ще се ръководи от решения, които са залегнали през един период на тотален натиск от профашистките сили, които чрез стачки и демонстрации, организирани от десетоноемврийските превратаджии, приеха по същество антидемократична и антинародна конституция, но тези, които я приеха, не я прилагат и не я спазват. Целесъобразно е политическите партии да имат право да сезират КС по въпроси, които касаят интересите на партиите и народа. КС не трябва да бъде сляпо оръдие на грабителите на България. Приватизацията е антиконституционен акт, който трябва да се спре и да се отмени. Тя е престъпление против трудовия народ и против Република България.
ЗА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП,
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:
Владимир Спасов
София, 20 февруари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 26 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ 24-МА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОРГАНИТЕ НА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ОТ ОБЩИНА ОМУРТАГ ПО ПОВОД НА КАСИРАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ НА ОБЩИНА И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ В КЪРДЖАЛИ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет, до средства за масово осведомяване.
Ние, представителите на органите на местно самоуправление и местна администрация от община Омуртаг, изразяваме своя остър протест във връзка с касирането на изборите за кмет на община и общински съветници в Кърджали и политизирането на съдебния процес.
Призоваваме държавните институции да спрат тенденциите за ограничаване правата на малцинствата и с това да допринесат за укрепване доверието между отделните етноси и стабилизиране на гражданския мир.
Омуртаг, февруари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА-ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ДОПЪЛНЕНА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1995 Г.
IV. Либерализмът, социалната гаранция и социалното съгласие като основна съставна част от пазарното стопанство
ЛДП поддържа становището, че е необходимо да се изгради единна функционираща социална система за осигуряване.
В периода на преход към либерално общество здравеопазването и социалното осигуряване постепенно отпадат като функция на държавата и започват да се самоуправляват като независими пенсионни и осигурителни фондове. Но сега, а и през следващите години е нужно държавата да защищава интересите на различните социални групи, също така държавно участие в широка социална мрежа за защита на слабите, както и да бъдат гарантирани механизмите за преразпределение на доходите в рамките на осигуровката на болни и безработни.
1. ЛДП е за гарантиране на възможността всеки индивид да получи средно образование. Либералната държава цени и стимулира по всички възможни начини интелекта и образованието на своите поданици.
2. ЛДП е за осигуряване на значителни средства за преквалификация на работната сила, особено в преходния период към либерална пазарна икономика.
3. ЛДП е за равновесие и диалог между съюзите на работодателите, синдикатите и съюза на потребителите.
4. ЛДП е за създаване на специален статут на инвалиди и сираци.
5. ЛДП е за приемане на закони, стимулиращи благотворителната и социална дейност на фирмите и организациите.
6. ЛДП е за полагане на специални грижи за младите семейства и децата.
7. ЛДП е за изработване на закон за закрила на децата по най-високите международни стандарти.
8. ЛДП е за драстично намаляване на разходите за поддържане на сегашния и бъдещия парламент, президентството и висшите държавни структури в полза на социалното осигуряване и националната сигурност.
9. Профсъюзите според ЛДП са съзидател на хармония между труда, капитала и личната инициатива и не трябва да пречат на преодоляването на временни икономически сътресения. Стачката е право на всеки човек, но тя е последно средство при разрешаване на икономическите проблеми.
ЛДП смята, че всички ние трябва да поемем несгодите на прехода и икономическата реформа.
V. Либерализмът и духовното развитие на личността като гаранция за възраждане на нацията
ЛДП приема християнските добродетели и ценности като необходими за изграждането на едно цивилизовано общество с хуманни взаимоотношения, съществуващи върху основния духовен закон: "Както желаете да правят човеците на вас, така правете и вие на тях." ЛДП отправя апел към Българската православна църква за помирение и възстановяване на нейния авторитет като естествен обединител на нацията.
1. Човекът е висша ценност. Неговите индивидуални права, неговият частен живот са неприкосновени. Човекът е свободен в семейството, бита, възпитанието на своите деца. Държавата няма право да се меси в частния живот на човека, освен когато той застрашава правата на друг човек.
2. ЛДП ще се стреми да утвърждава основните ценности на либерализма - свобода на личността, плурализъм на формите на духовен живот, равни шансове за творческа изява на отделната личност.
3. ЛДП е за свободен обмен на идеи, културни и научни ценности в световен мащаб.
4. Националното радио, телевизия и Българската телеграфна агенция трябва да се превърнат в независими средства за масово осведомяване.
5. ЛДП е за стимулиране на частната издателска дейност и равнопоставеност на частното радио и телевизия с общонационалните.
6. Културата, науката и образованието трябва да се отделят от сферата на политическите отношения и да се развиват като общонаиионална ценност, като бъдат освободени от опеката на една идеология и на държавата.
7. Нужно е да бъде стимулирано развитието на частните училища, колежи, културни и научни институти.
8. ЛДП е за законово гарантиране на отделянето на религиозните институции от държавните дела.
9. ЛДП се противопоставя на всякакъв вид религиозна нетърпимост и агресивност.
10. ЛДП е за законодателно стимулиране на меценатството и спомоществователството на културната дейност. Необходимо е да бъдат осигурени благоприятни възможности за развитие на частната благотворителна дейност за подпомагане на науката, образованието и развитие на хуманитарните дисциплини.
11. ЛДП настоява за приемане на закон за защита на българския език и историческите паметници на българската национална култура.
12. ЛДП защищава схващането, че повече от всякога са необходими конкретни мерки за защита на българската нация.
13. ЛДП е за приемането на закон за спорта и формирането на дълготрайна национална политика в тази област, чиято цел е утвърждаването му като основна черта от начина на живот на българина.
VI. Регионална и демографска политика
Според ЛДП хармонизирането на интересите на централната и регионалната власт е едно от необходимите условия за изграждането на модерно общество.
1. ЛДП е за административна реформа, гарантираща определена степен на икономическа автономия главно в областта на формиране на местните данъци, на отделните области, с цел изравняване на икономическото развитие на отделните региони.
2. ЛДП настоява за осигуряване на единна икономическа среда чрез свободно преминаване на идеи, хора и капитали по всички краища на страната. Изискването българският език да бъде не само официален, но и работен, е част от постигането на тази цел, без която всеки прогрес, прогрес, ползващ всички български граждани, би бил невъзможен.
3. Процесите на икономически растеж, които предполага основната политическа линия на ЛДП, налагат особено внимание към демографската политика на страната.
4. Съществуващият дефицит в демографската област ЛДП смята да преодолее чрез политика на привличане на хора от чужбина, преди всичко етнически българи, и осигуряване на условия за живот в районите с особено тежка демографска картина, а също така чрез активни усилия по усвояване на човешкия потенциал на някои етнически групи, най-вече българомохамеданското и циганско население.
5. При стимулирането на раждаемостта ще се възприемат принципи, които да осигуряват увеличение на здравото и образовано население, като при това държавата ще следи този процес и ще се намесва активно в случаите на неправилно упражняване на родителските права, в полза на детето.
6. ЛДП е за запазване и укрепване на семейството като приоритет в обществения живот на българина. ЛДП е за здраво и жизнено семейство - основен фактор за оцеляването на българската нация.
/Пресслужба "Куриер”/
15:00:00
26.02.1996 г.
Редактор: Лилия Томова
Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнител: Цветанка Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!