СОФИЯ, 26 ДЕКЕМВРИ 1989 ГОДИНА БРОЙ 15
София, 26 декември - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Федеративния съвет на Независимата федерация на труда "Подкрепа".
Страдание и възторг - с тези думи може да се изрази онова, което сега преживява румънският народ. Неговата спонтанно изразена воля прогони диктатора Чаушеску и престъпната му клика и свали последната бариера пред бъдеша свободна и обединена Европа. Избран бе най-тежкият, най-трудният и постлан с жертви път за премахване на един от предните постове на тоталитаризма в Европа. Народът остави своя мирен труд, за да поеме властта в ръцете си, да гарантира своята свобода, своето мирно развитие и в крайна сметка своето бъдеще.
Независимата федерация на труда "Подкрепа" поздравява всички честни трудови хора за героизма и непреклонността, с която защитават демокрацията и заедно с това изразява искрено съчувствие за скъпите жертви, осветили улиците и площадите на свободата.
Независимата федерация на труда "Подкрепа" вярва, че румънският народ, обединен около силите за национално спасение, ще надделее над хаоса, ще върне страната към нормален политически живот и с демократични средства ще спомогне за ускорен демонтаж на тоталитарната система.
Независимата федерация на труда "Подкрепа" призовава всички свои съюзи и териториални организации да открият временни пунктове за събиране на парични помощи за пострадалите от събитията. Събраните средства ще бъдат превеждани на фонд "Милосърдие" към Българския червен кръст - Банкова сметка 421111270003 - 9 БНБ - Софийски градски клон./ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/
X X X
СОФИЯ, 26 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на РЕЗОЛЮЦИЯТА на общото събрание на Свободния съюз на телевизионните работници /ССТР/, изпратена до Народното събрание на НРБ, Министерския съвет, ръководството на Комитета за телевизия и радио и до средствата за масова информация.
1. Общото събрание на ССТР осъжда най-остро терора над румънския народ, осъществяван от най-кървавия деспотичен режим в Европа - режима на Николае Чаушеску. ССТР приветствува демократичните промени, започнали в съседна Румъния.
2. Общото събрание счита, че създаването като синдикат на Свободния съюз на телевизионните работници е много важна част от процеса на демократизация и преустройство в работата на Българската телевизия.
3. Настояваме Комитетът за телевизия и радио, като надпартиен институт, да премине на пряко подчинение към едно ново и демократично избрано Народно съврание.
4. Настояваме Свободният съюз на телевизионните работници да изиска от ръководството на Комитета за телевизия и радио да участвува пряко в спешното изработване на Статут на Българската телевизия, който да бъде широко, демократично обсъден от всички служители в Българската телевизия, а след това утвърден от Народното събрание.
5. С оглед на създаването на условия и атмосфера за високопрофесионална работа, за издигане на качеството на нашите програми до равнището на съвременните изисквания, на световните образци, Съюзът да организира цикъл от срещи с ръководството на Комитета за телевизия и радио, на които да бъдат дискутирани и решавани най-важните професионални, социални и човешки проблеми.
София, 22.12.1989 г./ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/
X X X
София, 26 декември - Следва пълният текст на предоставеното за разпространение ОБРЪЩЕНИЕ към средствата за масова информация на Териториалната организация на Независимата федерация на труда "Подкрепа", на другите независими демократични сдружения и на свободни граждани от Пловдив.
За всички нас е ясно, че процесите на обновление в нашата страна са необратими. Но, обезпокоен за властта си, режимът се противопоставя на всички радикални искания от демократичните сили.
Ние се присъединяваме към декларацията на Независимата федерация на труда "Подкрепа" от 23.12.1989 г., прочетена по Българската телевизия от д-р Константин Тренчев и заявяваме, че ще участвуваме с активно гражданско присъствие при постигането на гаранции за необратимостта на процесите.
Диалогът е възможен само след изпълнението на посочените в декларацията искания.
Апелираме към останалите териториални организации на НФТ "Подкрепа" да последват нашия пример.
Протестираме срещу необективността на информацията, изнесена във вестник "Работническо дело" и по Българската телевизия относно срещата на първия секретар на Областния комитет на БКП в Пловдив с пловдивски граждани. Съображенията ни са следните:
1. В състоялия се разговор участвува само част от Координационния съвет на НФТ "Подкрепа".
2. НФТ "Подкрепа" - Пловдив не е вземала решение за среща с Областния комитет на БКП, както погрешно информира читателите си в."Равотническо дело" от 24.12.1989 г. Подобно решение може да вземе единствено Координационният съвет.
ПЛОВДИВ, 24.12.1989 Г./ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/
X X X
СОФИЯ, 26 декември - Следва предоставения за разпространение пълен тест на СТАТУТА на Гражданския комитет за пълна реабилитация на репресираните български граждани в СССР през 30-те и 40-те години и в HP България през 1949-1956 г. и 1956-1989 г.
През време на култа към личността на Сталин в СССР през периода 1936-1952 г. и на Вълко Червенков и Тодор Живков в HP България, в периода 1949-1956 г. и след това до 1989 г. бяха репресирани хиляди български граждани. Голяма част от тях загинаха, а други прекараха дълги години в следствените килии, затворите и лагерите в СССР и HP България. Това беше една страшна трагедия за българския народ и БКП, която отне живота, здравето и силите на честни и верни на народа синове и дъщери и на техните семейства, които също бяха репресирани като семейства на "врагове на народа", оставени без работа, жилища и др. Основната част от репресираните бяха комунисти, но имаше и значителен брой земеделци, анархисти и безпартийни.
В годините на затоплянето в СССР, когато кормилото на партията и държавата беше поето от Никита Хрушчов, беше реабилитирана значителна част от репресираните българи.
По-късно, след 1985 г., когато в СССР започна "перестройката", вдъхновявана и ръководена от Михаил Горбачов, беше реабилитирана още една голяма част от българските политемигранти, репресирани в СССР.
Но все още има българи, за които не се знае, кога, къде и при какви обстоятелства са загинали в СССР. Тези другари, спасили се от фашизма е България, потърсиха спасение в СССР, но вместо спасение намериха своята гибел.
Неизвестните гробове в Сибир, Воркута, Колома, Нурилск, Караганда и др. части на страната зоват за възкресение, за гласност, свобода и демокрация за днешните поколения.
В HP България през периода 1949-1956 г. и след това до 1989 г. бяха репресирани голям брой български граждани.
Една част от тях бяха реабилитирани след 20 конгрес на КПСС, но това беше "реабилитация под сурдника".
Репресираните другари и техните семейства не получиха пълна морално-политическа и гражданска реабилитация; те не вяха обезщетени материално и не бяха защитени техните интереси.
На 10 ноември 1989 г. беше свалена дългогодишната диктатура на бившия генерален секретар. Пленумите на ЦК на БКП станали през м. ноември и м. декември 1989 г. откриха нова ера в историята на БКП и на HP България - ера на гласност, на обновление, на демокрация, свобода и справедливост.
Подкрепяйки движението на българския народ за действително преустройство и обновление, ние жертвите на сталинщината, на червенковщината и на живковщнната се обединяваме в Граждански комитет за пълна реабилитация на репресираните български граждани в СССР и HP България през периода на култа към личността.
Целта на Гражданския комитет е да подкрепя довеждането до край на започналото в страната движение за преустройство и обновление, за гласност и свобода, за демокрация и справедливост и на тази основа и в хода на развиващите се обновителни процеси да осъществи пълна реабилитация на репресираните в СССР и HP България български граждани.
Всички действия на Комитета ще се извършват в рамките на Конституцията и на законите на страната, като следват измененията, както в Конституцията, така и в законите и като допринасят за тяхното обновление по пътя към създаването на действително демократична, правова държава.
Средствата, с които Комитетът ще осъществява своята дейност за постигане на поставената цел са следните:
- Ще отнася предстоящите за решение въпроси до висшия законодателен орган на HP България - Народното събрание, до Правителството и до съдебните органи, във формата на делегации за контакт с тия органи, на петиции, изложения и др.
- Ще търси подкрепата на демократичната българска общественост, като за тази цел ще организира и провежда събрания, разговори, "кръгли маси" и пр., спазвайки законите на страната и общоприетите принципи за правата на човека.
- Ще дава гласност на своите искания и действия чрез средствата за масова информация: печата, радиото, телевизията, брошури, листовки и др.
Основните въпроси, в името на които се създава Комитетът за пълна реабилитация на репресираните български граждани през време на култа към личността са:
1. В непродължителен срок да се извърши обществено погребение на трагично загиналия верен син на българския народ Трайчо Костов.
2. Да се обяви официално 16 декември, денят в който бе обесен Трайчо Костов, за общонационален Ден на жертвите и репресираните от сталинизма.
3. Да се пристъпи към създаване на Мемориал в памет на загиналите и репресирани български граждани в СССР и в НРБ.
4. Да се учреди Национален фонд "Мемориал" под ръководството и контрола на общонароден комитет, начело с честни и предани на народа хора.
5. Да се изплати в най-кратки срокове обезщетение, включващо имуществени и неимуществени вреди на репресираните през време на култа към личността, на основание чл. 56, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията на HP България.
6. Да се публикуват спомени и трудове на репресирани другари и спомени за тях, написани от техни близки и другари.
7. Да се даде гласност на протоколите от заседанията на Политбюро и на ЦК на БКП, на които са били вземани решения за осъществяване на репресии срещу невинни хора. Също така да се публикуват протоколите и материалите от пленума на ЦК на БКП от м. април 1956 г. Българският народ трябва да узнае, кои са тия, които изградиха мрачните кули и подземни затвори на командно-административната система в България, обърнаха кормилото на историята назад и водеха страната и народа по пътя на беззаконнията, терора, безотговорността, разрухата, доведоха всички до ръба на националната катастрофа.
8. Да се проведе пълно парламентарно разследване, с участие на представители на репресираните, на престъпленията на бившия генерален секретар и на неговия екип в партията и държавата, което да бъде последвано от действия на прокуратурата и даването им под съд за злоупотреба с властта, за корупция и разхищения, както и за проведените репресии срещу народа.
9. Да се проведе обществена анкета и се извърши пълна конфискация ня незаконно натрупаните имущества от административно-командно-вюрократичната върхушка в БКП и държавата.
10. Комитетът ще установи връзка с всички живи репресирани българи и членове на техните семейства и ще събира данни за това - кога, къде и как са били репресирани. Тези данни ще се предадат в бъдешия МЕМОРИАЛ за ползване и съхранение, за да се напише документална литература и за да се съхранят за историята.
Гражданският комитет за пълна реабилитация на репресираните български граждани е открит обществен орган. В него могат да членуват всички български граждани, които приемат неговата програма и които са изпълнени с воля и решителност да участвуват във всенародното движение за разрушаване на административно-командната система и за установяване на ново обновено хуманно общество, в което ще има гласност, свобода, демокрация и справедливост.
София, 11.12.1989 г./ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/
Х Х Х
София, 26 декември - Следва пълният текст на предоставеното за разпространение ИЗЛОЖЕНИЕ на Инициативния комитет за обществена подкрепа на Народната библиотека "Кирил и Методий", адресирано до Председателя на Държавния съвет, до Министерския съвет и до председателството на Комитета за култура. Изложението е подписано от 1300 общественици, учени, културни дейци и граждани.
Другари,
Народната библиотека "Кирил и Методий" е националната библиотека на България. Тя е ПЪРВИЯТ културен институт, създаден у нас още през 1878 г., годината на нашето Освобождение - свидетелство за прозорливостта и вярното разбиране на първите държавни строители на съвременна България за мястото и ролята на националната библиотека за развитието на отечествената наука и култура.
През изминалите повече от 100 години от нейното създаване, Народната библиотека, независимо от различните условия, при които се е развивала и работила, е изпълнявала задачите си на пазител на нашата национална историческа памет и на основен научно-информационен институт. В последните петнадесет години обаче националната библиотека на България, в резултат на грубо изкривяване на представите за реалните стойности на културата и лишаването й от истински грижи, изпадна в тежка и непрекъснато задълбочаваша се криза, която особено катастрофално се отрази върху съхраняването на нейните фондове и обслужването на хилядите й ползуватели. Изработените още преди повече от двадесет години планове за нейното разширение /първият от които бе одобрен с разпореждане номер 119 от 5.07.1976 г. на Министерския съвет/ така и никога не бяха осъществени. В резултат на това фондът бе принудително пръснат по множество непригодни сгради. Поради задръстването на хранилищата през последните години до краен предел бе преустановено обслужването с новата, закупувана с валута, чуждестранна научна периодика и книги, както и със служебни издания.
Веднага подир крупните промени, които настъпиха в цялостния живот на страната след 10 ноември 1989 г., Инициативният комитег за обществена подкрепа и управата на Народната библиотека се обърнаха към партийното и държавното ръководство на страната за оказване на спешна помощ на националното книгохранилище и искане като първа стъпка да й бъде отстъпена сградата на закрития център "Знаме на мира", разположена в непосредствена близост до библиотеката и даваща възможност чрез осъществяване на пряка функционална връзка да бъдат облекчени за един значителен период нейните най-неотложни нужди. В резултат на това на 2 декември т.г. в официално телевизионно съобщение правителственият говорител обяви решението на Министерския съвет за предоставянето на въпросната сграда на Народната вивлиотека.
Това решение бе посрещнато с дълбоко задоволство от колектива на библиотеката, както и от страна на цялата наша културна и научна общественост, то намери широк отзвук в средствата за масова информация - радиото, телевизията и пресата. Междувременно претенции кьм сградата предяви, с оглед на своите нужди, и Средното музикално училище "Л. Пипков". За съжаление, като рецидив от близкото минало, започнаха различни вмешателства за отменяне на правителственото решение, за неговото пререшаване, съпроводени, за жалост, и с някои едностранчиви преценки и дори неверни твърдения, че Народната библиотека иска да превърне представителната сграда на бившия център "Знаме на мира" в складови помещения.
Във връзка с това ръководството и колективът на Народната библиотека са упълномощени най-отговорно да заявят следното:
1. След консултации с Главно архивно управление при Министерския съвет се предвижда в предоставената сграда на ул."Оборище" 17 да бъде преместен Ръкописно-документалният център на библиотеката /включващ отделите Ръкописи, Старопечатни и редки книги, Български исторически архив и Ориенталски/, което ще позволи да бъде надеждно запазен най-ценният дял от националното духовно наследство на България - ръкописите от 11 до 18 в., книжнината и архивите от епохата на Средновековието и Българското възраждане. Възможно е там да бъдат прехвърлени отдели с относителна самостоятелност, както и някои специализирани читални.
2. Тези размествания ще позволят освободените площи на територията на Народната библиотека да се използуват за нови читални, за работни и складови помещения, с оглед задоволяването на нейните най-неотложни нужди през близките години. От началото на 1990 г. ще бъде прекратено обслужването на читателите с цялата новопостъпваща българска и чужда книжнина и периодика. Библиотеката престана да функционира нормално. Дължим да припомним, че публичните библиотеки в София и най-вече библиотеката на СУ и на БАН вече отдавна са блокирали за читатели част от фондовете си. Народната библиотека беше последното книгохранилище, което обслужва читателите с целия сл наличен книжен фонд.
3. Накрая, имайки пълно разбиране за затрудненията на Средното музикално училище, налага се да отбележим, че намиращата се в строеж нова сграда на Музикалната академия дава перспективи за осигуряване и на Музикалното училище с подходящи помещения в обозрим срок, докато такива възможности за Народната библиотека не съществуват.
4. Тъй като поради неговата важност въпросът бе отнесен от Министерския съвет за мнение и арбитраж до Председателството на Комитета за култура, неговата преценка, с оглед реалното състояние на нещата и приоритетното значение на Народната библиотека в национален, общославянски и международен план, е в нейна полза.
Въз основа на изтъкнатите съображения, включително и преценките на Председателството на Комитета за култура, обръщаме се с настоятелно искане Министерският съвет да потвърди решението си за предоставяне на сградата на бившия център "Знаме на мира", намираща се на ул."Оворище" 17, на Народната библиотека "Кирил и Методий" за нейните нужди./ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/
X X X
София, 26 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на РЕЗОЛЮЦИЯТА на Регионалния клуб за гласност и демокрация в Благоевград и бившия Благоевградски окръг.
Във връзка с последните политически събития в столицата и страната, а именно: пленума на ЦК на БКП, сесията на Народното съврание и неговите решения, публично изразеното мнение на представителите на Съюза на демократичните сили в България и обществеността, ние декларираме своето становище:
1. Поддържаме предложението на парламентарната група на БКП за преразглеждане на чл.1 от Конституцията на HP България, едни от инициаторите за което сме и ние. Считаме, че Народното събрание е избрано от народа да изразява неговата воля, а тази воля беше недвусмислено демонстрирана през последните седмици. Според нас Народното събрание имаше основания да не се съобразява с процедурните препятствия, регламентирани в чл. 143 от Конституцията. То демонстрира още веднъж, че се придържа не към духа на закона, а към неговото формално тълкуване.
2. Настояваме за незабавно установяване на постоянен диалог на равноправни начала между представители на Общинския народен съвет и независимите сдружения в града и окръга. Целта на този диалог е да се вземат бързи и енергични мерки за преустройство в духа на демокрацията, с което да се постигне разрешаване на най-неотложните проблеми в сферата на икономиката, социално-битовото осигуряване, образованието и културата.
3. Искаме незабавна реформа в средствата за масова информация. Протестираме срещу начина, по който се представят събития от национална значимост, като се поднася цензурирана, изопачена и подвеждаща информация. Последно доказателство за антидемократичните действия на тези средства беше тяхното мълчание по отношение на чл.143, ал.2 от Конституцията за процедурните пречки при нейната промяна, като в същото време населението шумно беше настройвано да очаква тази промяна на сесията от 14.12.1989. Тази тяхна позиция немалко спомогна да се стигне до некоректни прояви по време на шествието същия ден.
Във връзка с гореизложеното настояваме:
а/ Регионалните средства за масово осведомяване да престанат да манипулират излъчваната от тях информация.
б/ Тъй като средствата за масова информация са учреждения на държавата, те трябва да бъдат достъпни за всички граждани на HP България. Затова настояваме да се даде възможност на всички независими сдружения и граждани да излагат свои концепции по вълнуващите ги проблеми чрез средствата на телевизията, радиото и печата.
Като депозираме тези свои искания, ние очакваме те да бъдат разгласени в града и окръга без промени и редактиране.
Регионалният клуб за гласност и демокрация ще продължи да се бори с предвидените в Конституцията мирни средства за действителното реализиране на тези искания.
/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/
Път: : Пресслужба "Куриер" на БТА : декември 1989 |
26 декември 1989
30 януари 2013г.