София, 25 май 1994 година
Брой 99 /1144/

София. 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ СТЕФАН САВОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ИЗНЕСЕН НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СДС /14, 15 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

Днес повече от всякога е необходимо да насочим вниманието си към дейността на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /СДС/ и към бъдещите й задачи. А заедно с това и да си изясним някои понятия, свързани с парламентаризма.

Парламентът е сърцето на демокрацията и там, където той отсъства - няма и демокрация. Разбира се, не става дума за комунистическите тоталитарни парламенти, а за демократично избраните многопартийни парламенти. Когато няма парламент, идва диктатура, идва повикът за твърда ръка, за желязна сила, за тоталитаризъм. Ето защо именно парламентът е онзи бастион, който крепи демокрацията.  Това всички знаем много добре.

Чуват се обаче напоследък някои реплики, че парламентите били говорилня.

Уважаеми госпожи и господа, аз съм възрастен човек и добре си спомням годините на нацизма. Тогава също се говореше, че парламентите са говорилня, че демократично избраните парламенти са говорилня и че трябвало да има експерти. Ние, съвременниците, видяхме какви експерти имаше в Германия и в Италия, а преди и след войната и във всички комунистически страни - от знатни доячки до знатни писатели, които обаче нямаха свое мнение, а изпълняваха поръченията на партията.

Такъв парламент, естествено, не ни трябва.

Що се отнася до рейтинга на нашия парламент днес, далеч не трябва да ни учудва фактът, че той е нисък. А как да не е нисък, когато четири години подред, и особено през последните две години, пресата, контролирана от комунистите, хвърля злъч и отрова върху парламента и главно върху депутатите в стремежа си да докаже - по израза на Алеко Константинов, че "всички са маскари"! Дали това е случайно? Смешно е да се приема като случайно, защото комунизъм в България ще има тогава, когато парламентът бъде превърнат в безгласна буква. Именно с това се обяснява защо тази бясна атака срещу парламента и срещу депутатите не секва нито за миг. Когато се говори за парламента, когато се говори за депутатите, тогава всъщност става дума за сините депутати. Атаката е срещу тях! Червените депутати се поддържат безусловно от бетоновите червени глави!

За съжаление в тази атака участват дори някои от т.нар. "наши вестници". Като възрастен човек предупреждавам всички тези, които приемат България да съществува без парламент, че правят огромна грешка. Явно по-младите не разбират значението на парламента.

Съвсем не е излишно да се помни, че дори в парламент, където бе загубена каузата на демокрацията, остана един Никола Мушанов, останаха 40-50 депутати! Никола Петков също знаеше, че борбата е загубена. Но остана докрай на поста си и бе арестуван именно в Народното събрание! Сега светът се гордее с това, че България е имала достойни депутати, които не са напуснали парламента и са помогнали решително за спасяването на евреите. Тези достойни хора имаха чувство за историцизъм, което в наши дни липсва на много хора!

Далеч съм от мисълта да извинявам грешките ни, нашите грешки. Те сигурно са много. И няма как да не бъдат много, щом са грешки на всички политици - на нас, на вас. Защото в продължение на 50 години бяхме в плен на режим, в който истински политик бе немислимо да израсне не само защото нямаше опит, а защото комунизмът унищожаваше личностите! А един политик е не само специалист - един политик трябва да бъде преди всичко личност! Личността е нещо значително по-сложно. Личността е човек с дарби, с характер. А ако комунистите унищожиха нещо, то това беше именно характерът на хората. Защото те заставяха и най-талантливите хора на България да превиват гръб. Така че и най-талантливите, и най-способните, за съжаление, не бяха личности. Събитията от последните четири и половина години ни завариха с малко личности, но с много пречупени гърбове, с много агенти, които се бяха вмъкнали в нашите редици.

В този смисъл не е излишно да се кажат няколко думи за ролята на опозицията досега.

Вече година и половина в парламента се борим и работим упорито. Естествено, навън може да се види малко от онова, което всъщност става вътре. Малцина например обръщат внимание на работата на народни представители в различните комисии. И особено в Законодателната комисия, където се изисква огромно напрежение. Едва ли някой си дава сметка какво означава човек да издържа на атмосферата в Народното събрание. Защото е достатъчно да бъдеш всеки ден в контакт с тези, които ни се противопоставят, за да се разбере какво означава упоритото съпротивление на техния натиск. Отново ще повторя, че парламентът е месомелачка, в която трябва да работим и да издържим.

Каква е ролята на една опозиция, каквато в момента представляваме ние благодарение на някои "наши приятели", издигнати с листата на СДС и изневерили на коалицията? Защо и как бяха издигнати, е безсмислено да се повтаря! И все пак нека не забравяме - бяха ни "спуснати" 20-25 души бивши комунисти и агенти, които по-късно ни изоставиха, защото от съответните централи им подръпнаха конците. Надявам се, че при следващите избори няма да позволим сред кандидатите за депутати да има бивши комунисти, на които в даден момент някои служби пак да дръпнат конците.
Какво прави Парламентарната група на СДС сега?

Една опозиция има за задача да се противопоставя на правителствените законопроекти, особено ако те са вредни за обществото. Решително и отговорно мога да заявя, че през тази година и половина успяхме да направим много нещо в това отношение. Защото ако не бяхме там - в парламента, отдавна да са били гласувани всички рекомунизационни закони: отдавна вече господата Татарчев и Григоров да не заемат достойно постовете си, а на тяхно място да са били настанени комунисти с по 15 години стаж. Мога да изброя много закони, в които внесохме подобрения в посоката, за която се борим. Мога да спомена закони, които спряхме изцяло, като например закона за орсовските кооперации. Ако не беше Парламентарната група на СДС, нямаше да има въздушен коридор и конвой за превантивните сили в Македония, а България щеше да се окаже изцяло изолирана от света. Това е факт, който се дължи на Парламентарната група на СДС. Пред нас стоят закони с огромно значение за бъдещето на България. Такъв е Законът за приватизацията. Ако той не бъде забавен и поправен, утре дори да спечелим изборите /дай, Боже, да бъде така!/, няма да можем да върнем нещата! Говори се непрекъснато и за Закона за съдебната власт. Трябва да се гласуват Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, Закон за Върховния административен съд, за да бъде унищожена напълно независимата съдебна власт. Тя ще съществува само дотогава, докато отстояваме правата й!

Нима може да отсъстваме обаче от парламента и когато ще се гласува Избирателният закон? Мисля, че нямаме морално право да отсъстваме в такива моменти, нямаме право да се отказваме от подобни отговорности.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ДЕПУТАТИТЕ СОЦИАЛИСТИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СОЦИАЛНАТА И ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ И ПО ВЪПРОСА ЗА СТРУКТУРНИТЕ И ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Висшият съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ и депутатите социалисти потвърждават нарастващата си тревога от изостреното социално и политическо напрежение през последните седмици, от сериозната заплаха за жизнените интереси на милиони българи и за политическата стабилност в страната. Председателят на Министерския съвет последователно внесе в Народното събрание декларация и конкретизирани намерения за дейността на правителството до края на годината, както и свързаните с тях структурни и персонални промени на кабинета. Те бяха многократно обсъждани с представители на политическите сили и социалните партньори. Народното събрание е длъжно да се произнесе по тях с пълен приоритет.

Съюзът на демократичните сили /СДС/ на етап, предхождащ предложенията на премиера, внесе искане за вот на недоверие на министър-председателя. СДС прави опит да блокира разглеждането на предложенията на премиера с процедурни аргументи, като настоява да се гласува по вота с предимство.

В съвместна декларация Движението за права и свободи, с чийто мандат беше съставено правителството, и Новият съюз за демокрация заявиха, че предложенията на премиера няма да получат тяхната политическа и парламентарна подкрепа.

Като има предвид казаното дотук, съвместното заседание на Висшия съвет на БСП и на депутатите социалисти

РЕШИ:

1. Поддържа суверенното право на министър-председателя да внесе по свое разбиране програмата, структурата и персоналните промени в своя кабинет. Висшият съвет на БСП и народните представители социалисти отхвърлят всякакъв натиск върху премиера, откъдето и да идва той. Депутатите социалисти получават мандат да подкрепят предложенията на проф. Любен Беров като удовлетворяващи минималните наши програмни искания и съответните им персонални гаранции.

2. Смята всякакви опити за отлагане или за нови промени, които противоречат на заложените в декларацията и намеренията на правителството, за недопустимо отношение към министър-председателя, правителството, задачите, които то има да изпълнява, и авторитета, който и парламентът е заложил в изпълнението на неговия мандат. Ако такива опити се очертаят с каквито и да било цели, това ще бъде основание да се разгледа мястото на депутатите социалисти в парламентарното мнозинство.

3. С предложенията, които министър-председателят внесе в парламента, вотът на недоверие вече на практика е обезсмислен и във връзка с това дава свобода на Парламентарната група по тактиката, с която да изрази своето становище по вота на недоверие.

Другите парламентарни групи, които поддържат правителството, трябва да поемат именно по повод предложенията на проф. Беров своята отговорност към личността на премиера, към неговия кабинет и към политиката му.

4. Висшият съвет на БСП и депутатите социалисти се обръщат към всички парламентарни групи и народни представители, към извънпарламентарните политически сили, синдикатите и други организации на гражданското общество да поемат всеки своята отговорност в тази тежка за страната ситуация.

София, 19 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ В ЧУЖДЕСТРАННИЯ ПЕЧАТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧАСТЕН БИЗНЕС.

Публикацията във вестник "Файнаншъл таймс", последвалите я материали във "Вашингтон пост" и в "Интернешънъл хералд трибюн", широкото им огласяване в медиите отново поставя българския частен бизнес във фокуса на общественото внимание. Когато през есента на 1994 г. големите частни фирми и групировки се обединиха в защита на своите интереси, коментарите бяха категорични: "тринадесет кръстници" си поделят сферите на икономическо влияние в очакването на приватизационната вълна. Сега, когато в страната вече текат търгове и започнаха приватизационни сделки за по един долар, отново се рови в корените на българския частен капитал и се прави определено внушение за това, че българските частни предприемачи са против навлизането на чуждия капитал в страната.

Частният бизнес в България безспорно преминава през изпитанията на едно първоначално натрупване на капиталите. Той се формира и функционира в условията на законов вакуум и в противоречива, неспокойна, тревожна дори враждебна икономическа и социална среда, но подозренията за законови нарушения досега стоят недоказани. Съмненията в лоялността на частните бизнесмени може и да са основателни, но вградени в обвинения по принцип към едрия частен капитал, имат само морална стойност. Частният капитал е факт и той има реални интереси и конкретни отговорности пред България. Натрупан първоначално чрез търговски и финасови операции, сега той търси "производствени дейности" и пазарни ниши. И тук се сблъскват и ще се сблъскват интереси. Част от тези интереси са свързани с навлизането на чужди фирми и инвестиции в страната. Ако чуждият предприемач се ръководи естествено и главно от това да спечели, българският национален капитал е заинтересован от създаването на ефективна структура на националната бизнессреда и това отговаря на националния интерес. В този труден преход към демокрация и пазарно стопанство България има нужда от преуспяваща национална икономика и няма и не може да има чужда фирма или даже международна институция, чийто интерес в това отношение да бъде равен на българския национален интерес. Но от това естествено противоречие на интереси не бива да се "трупа капитал" и "търсят дивиденти". Безусловна истина е, че капиталът не признава граници и търси благоприятни условия за реализацията си. Българските частни индустриалци и сега работят с много фирми по света. Чуждият предприемач ще дойде в България, когато се увери, че ще спечели. Такава е неумолимата икономическа логика. Противопоставянето между националния и чуждия капитал може да бъде само част от една политическа игра или част от една нелоялна конкуренция. Има много деликатни моменти в приватизацията особено на рентабилни български фирми. Примерът на военнопромишления комплекс /и не само той/ е предупреждение.

България е заинтересована националният частен капитал да бъде субект в икономическите процеси през прехода към демокрация и пазарна икономика, защото той е обречен да работи за нея. И в този смисъл декларираното неотдавна желание на "Г-13" за равнопоставеност с чуждия капитал, даже за известна държавна протекция, се подкрепя от Българска партия Либерали. Българският частен капитал трябва да има преференции дори само затова, че може да бъде насочван към необходимите за националната ни икономика отрасли.

Използваме случая, за да напомним, че Българска партия Либерали е за приватизация с предимства за българския бизнес. Националният капитал е утрешният гръбнак на държавата и той трябва да успее. Националният бизнес има нужда от преференции, националната икономика от известен протекционизъм.

София, 18 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ХРИСТИЯНРАДИКАЛНАТА ПАРТИЯ - ПЛЕВЕН, ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. Документът е адресиран доСветия синод на Българската православна църква и до Негово светейшество Българския патриарх Максим.

Ваше Светейшество, уважаеми Високопреосвещенства и Преосвещенства, Вие, които сте цветът на Българската православна църква /БПЦ/, сигурно по неведоми пътища, а може би не чак толкова неведоми, сте подочули за събитията, които станаха и продължават да стават на територията на богохранимата ни Врачанска епархия и по-точно в Плевен.

За Ваше сведение по-голямата част от свещенството в страната и почти цялото в Плевен членува в Християнрадикалната партия /ХРП/. Целта, която ХРП си постави в това неблагоприятно и Богу неугодно време за Отечеството ни и за родната ни православна църква, е окончателното премахване на разкола и именно затова цялото ръководство на партията застана на страната на свещениците от Плевен. Дори свещенството и ХРП и сега участват в една истинска война, водена срещу главния прокурор на републиката, кмета на града, "свещеници", разколници, престъпни елементи и ред други фактори. Борбата против разкола, дълбоко уважеми синодални старци, малко или много засяга и вас, защота тя е борба и за запазване на патриаршеската институция, от която сте част и вие. С дълбоко огорчение, но не и с учудване ние не забелязахме нито един от титулуващите се синодални архиереи да подкрепи свещенството в най-тежките минути от борбата. Разколниците решиха и изпратиха само за няколко часа от София в Плевен не един, а двама "епископи", които да предвождат престъпния свят на града, за да разрушат стореното обединение на свещенството и премахване на разкола, а достопочтените архиереи за повече от един месец не успяха да наложат послушание на нито един от своите старци /говорим за послушание, понеже на добра воля при вас работите трудно стават/ поне да посети града. Ако не друг, то поне високопреосвещеният Видински митрополит, временно управляващ Врачанска епархия, можеше да си направи труда да посети поверената му епархия и поне да се представи на свещенството от града, а не да се яви вечерта преди самия избор и да си замине веднага след избора.

Сега, когато сградата на Светия Синод отново е във владение на законните й собственици, вратите й са затворени за отец Тотю Петров - председател на ХРП, и за хора от ръководството по нареждане на Негово високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит.

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, дълбоко осъзнаваме, че както и досега се борим против разколниците в БПЦ, такава борба ще поведем и срещу всеки, който трябва да работи, а не работи и с бездействието си вреди на нормалния живот на Светата ни Православна църква, и дори ако тази борба се насочи към ръководния орган на БПЦ.

ХРИСТИЯНРАДИКАЛНАТА ПАРТИЯ /ХРП/ ДЕКЛАРИРА:

1. Ще работи и в бъдеще за благото на Светата Православна църква само там, където бъдем поканени, т.е. ако вие многомъдрените се допитате до нас /свещениците/, подобни на вас, но християни в християнски партии - цвят на православието.

2. Искаме да информирате всички събратя от всички епархии, работещи на Божията нива, за решенията на Светия синод, а не те /пчелите/ да гадаят от пресата на "държавните мъже".

3. Да се допитвате до клира, като научаваме от масмедиите, "че правите", и в трудни моменти да заставате, ако не до тях, то поне зад тях.

4. Декларираме пред вас, че сме влезли в контакт с някои посолства, готови да осигурят исканите политически убежища на част от свещенството и техните семейства.

5. Ще подкрепим плевенското свещенство в искането му да се срещне с Московския и Всерусийски патриарх Алексий II.

Плевен, 20 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ" ПО ПОВОД НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ. Документът е адресиран до 36-то Народно събрание, до Министерския съвет и до средствата за масово осведомяване.

Националната синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб" /НСФ "ГМХ"/ още през март 1993 г. изрази своята критична позиция спрямо поведената тогава от правителството на господин Беров икономическа политика, политика в услуга на "червените босове", политика с реверанс към нечистоплътни политици и синдикални шмекери. Такава политика не можеше да не се провали, защото в нея няма яснота на целите, тя обслужва разнопосочни интереси. Апетитите нараснаха и в самия кабинет. Той постепенно обхващаше под контрол пътечките на тъмните доходи, но с цел корупцията да преминава през тях и за тях. А българският народ обедня до крайност. Отчаянието е всеобщо. Държавата затъна в блатото на мизерията и няма отникъде надежда.

Ето защо НСФ "ГМХ" категорично настоява за оставката на "правителството на мизерията". Ние не можем повече да задържаме гнева на хората. Ето защо всички наши организации ще се включат в масови протестни действия. Парламентът е длъжен да се съобрази с народното недоверие и да не кърпи гнилото, а да избере отговорно правителство или да си иде!

НСФ "ГМХ" за седем дни събра 50 000 подписа против икономическата политика на правителството на Беров.

Господа политици, ако имате доблест, изправете се пред съда на своите избиратели! Противното няма да ви бъде простено, а рано или късно избори ще има. И колкото по-късно, толкова по-суров ще бъде нашият отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: инж. Илич Цветков

София, 19 май, 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО И НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕТО НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, ЖИВЕЕЩИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, "АСАБЕЙ" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА РУСИЯ БОРИС ЕЛЦИН.

Уважаеми господин Борис Елцин,

Ние, Централното ръководство, Изпълнителният съвет и всички членове на Сдружението на кримските татари, живеещи в Република България, "АСАБАЙ" /Родство/, остро заклеймяваме насилственото заточение за 24 часа в животински вагони, когато героичните синове на Крим се биеха в подстъпите на Берлин, денационализацията на Крим и страшния геноцид над татарския народ, извършен от комунистическия диктатор Сталин и бившето съветско правителство преди петдесет години на 18 май 1944 г.

Ние обвиняваме Сталин и неговото обкръжение за този нечуван престъпен акт и остро заклеймяваме заточението на кримските татари в безводните пустини на Средна Азия, главно в Узбекистан, в неприветливия Сибир и Задуралието и на мястото на изконното историческо население на полуостров Крим - татарите, са настанени руснаци от Централна Русия. Заедно с татарите са прокудени от родните им места изцяло и други етнически общности като евреи, арменци, немци, понтийски гърци, българи и други, с които векове наред кримските татари са живели в пълна хармония и в разбирателство.

Досега само една четвърт от татарите се завърнаха по родните си места и вашето демократично правителство продължава заедно с националиста Юрий Мешков да създават всякакви трудности - административни, финансови, юридически, на завръщащи се татари от 50-годишното изгнание в историческата си родина - майка Крим.

Уважаеми господин Борис Елцин, нека подобни злодеяния, извършени срещу един цял народ, равни на немския фашизъм, да не се повторят никога и дайте възможност и също така помогнете на толкова много изстрадалия и разпръснат из света татарски народ всички да се завърнат в историческата си родина - Крим, и заедно с руското население да се радват на плодовете на демокрацията!

Силистра, 12 май 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зия Сулямет

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА / "СЪВЕСТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ПО ВЪПРОСА ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ. Документът е и обръщение към Българската социалистическа партия.

Провеждането на "нежната революция" е резултат от продължителен период на преобразяване на партийното мислене и подход във висшите етажи на родната Българска комунистическа партия /БКП/.

От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. България е народна република, в която няма социално неравенство, защото няма частна собственост. Няма експлоатация чрез постоянно растящи цени на стоки за широко потребление, данъци и такси. Родното промишлено и селскостопанско производство задоволяваше потребностите на населението от стоки и продукти - осъществяваше се и износ на тях в други страни. Нямаше инфлация - приходите от печалбата, принадената стойност, отиваха в държавния бюджет. Производството внасяше, а социалистическата обществено-икономически планирана организация и контрол разпределяше паричните средства за всички обществени сфери на човешката трудова дейност, защитаваща човешките права на всички, изразени в:

- трудова общополезна дейност според професионална подготовка, безплатно средно и висше образование, медицинско здравеопазване и помощ, достъпност за отдих и почивка, комунално-битово обслужване, социална сигурност и защита. Достижения, с които и до днес цивилизованият свят - капиталистическата система, не е достигнала в областта на хуманната категория: справедливостта, отнасяща се до грижата за обикновения трудов човек - социалната справедливост.

Сега държавата поддържа финансово предприятията, а това създава инфлацията и тя расте от постоянния стремеж за индексация на заплати и на пенсии, платежен финансов дефицит и трупане на допълнителни външни дългове /това не се осъзнава от пенсионери и работниците в държавната сфера/.

Това не е крах на "комунизма", а крах в личното и в общественото съзнание у хората, които за личната материална изгода поставят страната си и собственото си бъдеще в зависимост от чуждо влияние /неосъзнато/ и да служат на чужди по социална природа политически интереси. Трупат се дългове, които ще тежат върху плещите на обикновените трудови хора - работници и селяни.

Родната БКП трябваше да поддържа марксизма-ленинизма като научнообоснована теория, която, когато овладее широките народни маси, се превръща в мироглед - обществено съзнание на всеки гражданин за социалната функция, компетентност и отговорност в безкласова обществена политическо-икономическа формация.

Социализмът като социално явление и творение на целия народ предостави на всички условия и възможности за нормално развитие, реализация и творчество, предостави нормален жизнен стандарт за всеки трудолюбив и нормален човек.

Нормалните жизнени условия и благосъстояние правят обикновения трудов човек спокоен и безгрижен, забравя за социалната си позиция в обществото като "пролетариат", той е ново поколение и не знае какво е немотия, каквато наблюдаваме днес, предоставена от високи цени и данъци. Не се чувства като "пролетариат" - социално и битово е задоволен. Политическата му грамотност не е будна, няма социалистическо съзнание. Не е налице необходимата му класова солидарност, т.е. чувството и логическото разбиране - разсъждение, че благосъстоянието, което е постигнал, е резултат от властта му над капитала, над принадената стойност, над печалбата, която се контролираше и разпределяше от държавата, осъществявана от неговата политическа воля, наречена "диктатура на пролетариата" - власт, която е имал.

Лишен от класово образование и възпитание, обикновеният трудов човек /работник или селски труженик/ се явява политически неориентиран в обществото, в което създава материални блага, но е налице АОНСУ - политически институт на БКП, предназначен за допълнителна политическа ориентация на всички партийни, комсомолски и профсъюзни дейци. Политическата ориентация трябва да създаде в "дейците" нагласата, готовността за създаване на специфично обществено настроение - нагласа за възприемане и за адаптиране /приспособяване/ на обикновения трудов човек към протеста против "тоталитарния режим" и да се прояви стремеж да се тръгне /неосъзнато/ по пътя на буржоазната демокрация.

Отнемането на правото за критика при нарушаването на ценностите на морала и на справедливостта е отнемане на политическата власт на обикновения трудов човек - "диктатурата на пролетариата", от родната БКП. БКП сменя негласно политическата си функция - от ръководител на пролетариата в неин управляващ. Родната БКП става "едноличен монарх", пожизнен глава, държава, партия-държава, това е т.нар. "тоталитарен режим".

Народът вярваше в БКП, но БКП изостави неорганизирания трудов човек и се преобрази в различни разцветки. Нейните членове /партийната плутокрация/ имат друго мислене, други интереси, противоположни на интересите на обикновените трудови хора.

При наличието на политически неориентиран обикновен трудов народ /работници и трудово селячество/, който може само да подражава, лесно се провежда "нежна контрареволюция" с подкрепата на Съюза на демократичните сили /съюза на "държавните служители"/. Безпартийният трудов, класово неосъзнат, неориентиран народ доброволно и неосъзнато предаде своята власт - "диктатурата на пролетариата". Новата демократична конституция, гласувана от Великото народно събрание, свали от власт "диктатурата на пролетариата" - целта е постигната.

Обикновеният трудов човек няма политическа власт. Той симпатизира неосъзнато, хранен от илюзии, предоставени от "сини" и "червени" демократи, и няма реална представителност в трите власти, не може да осъществява контрол върху разпределението на принадения продукт - печалбата, добавената стойност, не може да влияе върху справедливото разпределение на доходите и на паричните средства за обществената сфера. Няма условия и възможности за законотворческа инициатива, чрез които да се създават условия за равнопоставеност между различните социални слоеве на населението в страната ни. Представителите на трите власти чрез своите действия и бездействие обслужват само капризите на имуществено и финансово силните на деня. Върви се по пътя на утвърждаването на капиталистическия обществен ред и организация /несъвместими с психологическата нагласа и настроение у обикновените трудови хора./ Общественият морал деградира от предоставения нов обществено-политически и икономически модел: държавният служител не се съобразява с обществения си дълг и отговорност, индивидуалистичната изгода пренебрегва обществената национална полза, необходимост и потребност. Обикновеният човек - управляваният, в стремежа си да оцелее пренебрегва природните си дадености и професионална квалификация и изпълнява несвойствени за него дейности, безработният или потенциално безработният трудно достига желания елементарен екзистенц-минимум.

Известно е, че всяка управляваща прослойка държавен апарат, държавни служители и всички техни принадлежни се ползват с привилегии, част от които могат да притежават и едър български капитал, необходим за делови контакти и отношения със страните на развитата пазарна икономика. Страхът от възможността да се търси произходът на този капитал е неоснователен. Мотивът е налице - деловите контакти и необходимите отношения в сферата на пазарната икономика, които все още не са правилно осъзнати като тенденции и национално значима и необходима стойностна проява, свързани с търсенето на пазари за родното ни промишлено и селско стопанство, които ще стимулират производството.

Въпросът е решен, защо е необходимо да се посяга към оръжието на демагогията, да се разрушава безкласовата обществено-икономическа държавна планираност, отчетност и контрол, осигуряващи отговорност, законност, ред, защита за всеки, гарантирана за всеки социална справедливост.

Върви се по пътя на заимстване и подражаване на модели от етапи на обществено-историческото развитие, обществено политически-икономически формации, предопределени от пренебрегването на мироглед и идеологията на безкласовото общество, създават се условия за появата на класи и неравнопоставеност на различните социални слоеве от населението.

Не е налице творчески стремеж и подход за създаване на реална демократична обществено-икономическа държавна организация, в която социалната атмосфера да създава условията за равнопоставеност на всички членове в обществото - принаденият продукт, печалбата, добавената стойност възпрепятстват това решение, защото се пренебрегва идеологията и държавната организация на безкласовото общество.

Европейската политика не може да се гради при дезорганизация и разрушаване на националната икономика, общественото съзнание, бит и култура, като се върви по пътя на търговия с чужди стоки, човешка съвест, разпродажба на държавно достояние и имущество /крепител и защитник на държавните институции - защитник на социалната справедливост/.

Разрушаването на държавната организация на безкласовото общество, т.нар. безкласова обществено-икономическа формация, изисква конкретизирането на промените в икономическите, социалните и духовни отношения в обществото и техните последствия, водещи до промяната на обществената позиция, роля и място на Българската социалистическа партия /БСП/ /марксистко-ленински авангард на народа, партия на целия народ/.

Историята на развитието на обществено-икономическите формации /със съпътстващите идеологии и различни класови възпитания/ от първобитнообщинния строй до социалистическата обществено-икономическа формация доказва, че "комунизмът” е илюзорно явление за управляваните в дадено общество, комунизмът е достояние, привилегия на икономически и политически силните на деня във всички класови общества.

Социализмът е еталон на безкласовото общество. Социализмът е достояние на всички социални и етнически прослойки в обществото.

При социализма няма различни идеологии. Има марксистко-ленински мироглед, защитаващ и гарантиращ социална справедливост и защита, равнопоставеност, законност и ред. Марксистко-ленинският мироглед изискваше социалистическо държавно разпределение и контрол на приходите от принадения продукт, печалбата, добавената стойност в държавния бюджет. Справедливото разпределение на доходите за всички социални слоеве /трудещи се/, управлявани, според професионалната си квалификация /не е имало уравниловка, за която някои говорят/.

Трудещите се от града и от селото, различните социални и етнически групи /с осигурен, гарантиран елементарен жизнен стандарт/ осъществяваха общественополезна дейност в обстановка на доброжелателност и сътрудничество, искреност и доверие.

Създаващата се държавна икономическа организация не защитава и не гарантира елементарния необходим жизнен стандарт на обикновените трудови хора - управляваните от различни социални и етнически групи в обществото.

Няма марксистко-ленински мироглед, няма справедливо разпределение на доходи, но има силна парламентарна група на БСП /марксистко-ленински авангард, безпомощен, политически неориентиран и непринадлежен към обикновените трудови хора, неизповядващ техните човешки права, незащитаващ обществената си позиция, функция и роля/. Икономически и политически силни, управляващите не могат да поемат ролята и функцията на правозащитник на социалната справедливост, гарантирана от социалистическа държавна организация.

Необходимо е проникване в икономическите и социални промени, влияещи върху различните социални и етнически групи с различно имуществено състояние и социална защитеност.

"Благотворното влияние” на "нежната революция", поддържана от оръжието на "демагогията" и узаконявана от действия и бездействие на политически неориентиран трудов народ, предразполага към загубване на обществената политическа позиция от страна на БСП, лишена от работническо-пролетарско представителство с гарантирана принадлежност към социалната справедливост и защита /изискващи от БСП да приобщи в редовете си всички "малки партийни формации" като равнопоставени идейни течения, което ще я лиши от изолираността и създаденото отчуждение между партия-ръководител и обикновен трудов човек, ще се демонстрира реален партийно-идеен желан плурализъм/.

Необходимо е да се осъзнае, че обществените икономически условия предопределят социалните и духовни отношения в обществото. Политически обществено заангажиран да защитава социалната справедливост, интелектуалният елит, защитаващ марксистко-ленински мироглед чрез фразеология и демагогия, е обречен по обективни причини да бъде лишен от доверие, правомощия и власт /обществена позиция/.

БСП, неразбираща социализма като реален факт, като едно конкретно /безкласово/ общество, в ролята на посредник между труд и капитал /вместо справедлив разпределител на обществени блага/, неосъзнаваща социалната си принадлежност, предопределена от марксистко-ленинския мироглед, е достойна да бъде лишена от доверие, правомощия, власт, обществена позиция, изразяваща временни интереси на определени социални и етнически групи, които от новите икономически условия и породени обстоятелства ще допринесат за това.

София, май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
25.05.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!