София, 25 март 1992 година
        Брой 59 (589)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА РЕПУБЛИКА ИЛИ МОНАРХИЯ.

Републиканската партия в България (РПБ) съзнателно не побърза да заеме становище около евентуалния референдум за РЕПУБЛИКА ИЛИ МОНАРХИЯ. Една припряност може да дестабилизира цялостната обстановка и да унищожи придобивките на демократична България от последните парламентарни и президентски избори.

Електоратът на РПБ активно подкрепи СДС на 13 октомври 1991 г. и президента д-р Желев на 12 и 19 януари 1992 г., за което бяха излъчени и декларации на РПБ.

Наистина, отечественофронтовският референдум от 1946 г. е пример за политическо насилие, срамно петно, което трябва да бъде изчистено от най-новата ни история. Иначе би било странно да реституираме; да реабилитираме невинните жертви на "Народния" съд, нещо, което РПБ подкрепя, а да оставим без внимание тогавашните изстъпления.

Днес, когато у нас се подвизават суетни политикани, ние гледаме много по-сериозно на нуждата от свободна дискусия и полемика между републиканските и монархическите идеи и възгледи. За сведение на тези кресливи спекуланти ще отбележим, че нещата се усложняват още повече от преплитането на проблема за монархизма с проблема за оценката на заслугите и историческата вина на Кобургготската династия. Още по-сложен проблем и поради това, че личността на цар Симеон Втори е неизвестна за днешните българи откъм нейната оперативност и адаптивност към една непозната нему действителност. Още по-сложен и поради факта, че на нашата общественост досега не е казано дали имат вина САЩ и Англия за даването на "зелена улица" за отечественофронтовския "референдум" и изгонването на царското семейство, осъществени от сталинизма.

Нека се замислят демагозите и спекулантите дали да стават оръдия на БСП, която търси своя реванш; дали не стават слуги на всички, които ги тресе треска от започналата декомунизация; дали не пречат на смяната на една система, доказала своята негодност.

Референдумът, който рано или късно ще се проведе у нас, не бива да бъде обект за шантажиране на президента д-р Желев, нито пък удар под пояса на СДС, в чиято парламентарна зрялост ние вярваме. Съгласни сме, че комунистическите насилници успяха да окарикатурят републиканските възрожденски чаяния на нашия народ, в духа на ...диктатурата на пролетариата! Именно затова РПБ е категорично против шумотевицата, която тия дни набира скорост. Нейни двигатели могат да бъдат само хора, които по примитивна традиция продължават да смятат републиканизма за монопол на пакостното левичарство или удобен обект за социална демагогия в "стил БСП".

В момента ние се нуждаем от глътка въздух, за да тласнем напред смяната на системата чрез оперативно икономическо законотворчество.

РПБ е уверена, че в утрешния ден България ще съумее да осъществи една свободна полемика между републиканизма и монархизма, за да бъде изчистено още едно петно от най-новата ни история.

Ние нямаме основание да се съмняваме в почтеността на президента д-р Желев пред наболелите проблеми и сме сигурни, че той ще призове народа на референдум за република или монархия при по-спокойна и по-богата на материални и духовни блага действителност.

София, 20 март 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РПБ:
Ал. Спиридонов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ВТОРА), ИЗНЕСЕН ОТ СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЦЕНКО БАРЕВ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21-22 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.

Добре ви е известно как протече подетият път на единство на земеделските сили. По места сред сдружените земеделци той бе посрещнат с радост и надежди, защото отговаряше на чувствата и земеделския разум. За съжаление това предизвика остра, съкрушителна болка сред политическите противници и постояните врагове на Земеделския съюз, които неведнъж още от Учредителния му конгрес, с обединени сили и със силата на държавната власт - на монархията, или на фиктивните републиканци - са посягали и върху живота на неговите водачи и деятели. До тези естествени зложелатели се наредиха и наши братя, едни от които забравиха собствените си палачи, а други - моралните си поражения, за да влязат в хорото на разединението и да внесат чужди методи в решаване на нашите вътрешни, семейни и чисто другарски работи. Същитe методи бяха употребени и по-късно, по време на изборната кампания.

Все пак можем с чиста съвест и политическа отговорност да потвърдим, че обединителното дело не бе прекъснато. Под напора на сдружените земеделци от дружбите, от така назованите често местни организации и по-специално след неуспешните избори, акцията за обединение се наложи и на онези, които я отричаха.

Постоянното присъствие и Управителният съвет на БЗНС (е) и в най-трудните моменти, когато се сипеха купища обвинения и клевети срещу съюзните деятели, не затвориха вратите за обща работа с братята ни от БЗНС - Никола Петков. Защото знаеха, че и там има другари, които страдаха и желаеха обединението. Така преди изборите, както Постоянното присъствие, такa и Управителният съвет отправяха апели за обща работа и в писмена форма правеха предложеиия, на които за съжаление не се даде дори формален отговор от ръководните органи на БЗНС - Н. Петков.

Важното в случая е, че се стигна до формиране на работни комисии от БЗНС (е) и БЗНС - Никола Петков с цел да изведе до успешен край започналото от 27 юли 1991 година общо дело. Само в две заседания тези работни комисии постигнаха пълно съгласие, подписаха се два протокола - политически и организационен. Постоянно присъствие, а по-късно и Управителният съвет, също и Върховният съюзен съвет ги одобриха. Оставаше само да се пристъпи към тяхното привеждане в действие. Стигнали отново до прага на реализирането на така желаното обединение, уви..., то пак не се извърши. БЗНС (е) направи всичко, което беше допустимо, даже и онова, което при нормални хора е недопустимо, само и само да изпълни своя свещен завет.

Трябва да констатираме, че Постоянното присъствие на БЗНС - Никола Петков постави допълнителни условия от такова естество, които засегнаха не само сдружения земеделец в чувствата и разбиранията му, но и в правната му и юридическа същност на гражданин, който живее и води обществен живот. Кои бяха поводите, толкова неприемливи: отказ от свикване на един-единствен обединителен конгрес; искане да се саморазтури БЗНС (е) няколко месеца преди конгреса и да се презаписват сдружените земеделци от БЗНС (е) с гаранти в БЗНС - Н. Петков.

Независимо от работата на двете работни комисии Постоянното присъствие на БЗНС - Никола Петков в същото време водеше политически разговори за сътрудничество със СДС (д), т.e. с правителствената коалиция, която, както е известно, има идеологически и политически групи, които стоят на диаметрално противни позиции от БЗНС. Няколкото заседания на двете постоянни присъствия не успяха въпреки поставените подписи под съответно приетите протоколи. Главният секретар на БЗНС - Н. Петков намери, че трябва да отговори на членската маса на организацията си и на обещанието, с което бе избран на последния им конгрес, да работи и съдейства за обединението по време на заседанието на нашия Управителен съвет. Той подписа с нас една декларация за политическо споразумение.

Вие знаете как, при какви условия и какви решения се взеха на техния наскоро проведен извънреден конгрес. Сигурни сме, че всеки от вас има вече свое становище и своя позиция.

Изводът на нашето Постоянно присъствие е: извънредният конгрес на БЗНС - Никола Петков се дистанцира от обединителния процес и потърси сътрудничество с други политически сили.

Постоянното присъствие на БЗНС (е) счита, че трябва да остави вратите за единство на земеделските сили широко отворени за сдружените земеделци, без да иска от тях клетвени декларации, и приема на всяко ниво срещи и разговори, но вече само вътре в семейната среда, без да подхранва чуждите неземеделски фактори, както и средствата за информация.

Постоянното присъствие на БЗНС (е) отдели максимално време и посвети немалко усилия, воля, търпение и морални сили, които не му позволиха да ги употреби за организацията и и за решаване на конкретните нужди и проблеми на сдружените земеделци, на българския народ и българските държавни интереси.

По този важен за всеки един от нас въпрос, вие, делегатите на конгреса, ще кажете вашата дума и ще вземете крайното решение, с което бъдещото ръководство на организацията трябва да се съобразява и провежда.

ДРАГИ ДЕЛЕГАТИ,

Само един месец след избиране ръководните органи на БЗНС (е) - Постоянното присъствие и Управителния съвет - трябваше да се справят паралелно с въпроса за обединението и консолидиране на организацията за участие в насрочените законодателни и общински избори. Две трудни и отговорни задачи при една нажежена и напрегната вътрешнополитическа атмосфера. Достатъчно е да ви припомня гладната стачка на група депутати, подписването на Конституцията вътрешните разпри в тогавашното СДС, уличните демонстрации и пр., и пр.

Срещите и разговорите, които бяха проведени с тогавашните ръководители на политическите формации от опозицията за създаване на един общ демократичен блок с обща листа и обща програма за управление удариха на камък. Същото се получи и по отлагане на изборите за края на ноември - законодателни, и април т.г. - общински. Явно беше, че тесногръдите партийни и лични интереси на Председателството на републиката, правителството, опозицията в лицето на СДС и комунистическата партия съвпадаха. Времето и събитията показаха, че тези интереси са в пълен разрез с интересите на народа и с едва зараждащия се правов и демократичен ред в страната. Държавната и икономическата власт в ръцете на партията, избирателен закон, който облагодетелства двете крайни сили, огромните парични и други средства, с които разполагаха тези крайни сили, и взаимното им подпомагане със средствата за информация, насочени срещу БЗНС (е), решиха предварително народния вот. Да не говорим за умишлено и организирано проведените административни и други мерки, с упражненото насилие - морално и икономическо, с внедрения страх по села, малки и средни градове, фалшифицираните изборни резултати. Даже братята ни от БЗНС - Н. Петков не пожалиха нищо, включително и клеветите, за да се наредят рамо до рамо с политическите опоненти и неприятели на Земеделския съюз. Успоредно с това за нашия изборен неуспех не бива да премълчаваме и собствените си грешки. Ако те не бяха от идейно и политическо естество, сигурно е, че не са малко от лично и организационно. Такъв е случаят с регистрацията на бялата, вместо оранжева бюлетина за законодателните избори. Обстоятелството, че Постоянното присъствие счете за свой дълг да си подаде колективно оставката, е най-доброто доказателство, че съзнава своите грешки и е готово да ги заплати. И по този въпрос, въпреки че бе разисквано в Управителния съвет и Върховния съюзен съвет, делегатите на конгреса имат правото и дори задължението да си кажат тежката и отговорна дума.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ГЛАДНАТА СТАЧКА НА ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА В. "СИНЬО ВРЕМЕ".

Изпълнителният съвет на Политически клуб "ЕКОГЛАСНОСТ" на 19 март 1992 г. констатира, че обещанията за намеса на държавни органи и Съюза на демократичните сили, за да се реши случая със забраната на отпечатване на в. "Синьо време" досега не дадоха резултати. Васил Бенчев гладува от 1 март, заедно с него стачкуват още 4 души. Налице е недопустима намеса в стопанския живот в угода на една политическа сила. Налице е нечовешки морален облик на някои от новите властници.

По този повод Изпълнителният съвет реши:

- приема конкретни задължения за списването и отпечатването на в. "Синьо време", с цел той да стане оръжие срещу нарушенията на свободите, срещу корупцията и некомпетентността;

- предвид нарушаването на материалните и политически интереси на ПК "ЕКОГЛАСНОСТ" ще заведем дело срещу СДС и държавата.

След проведеното днес медицинско изследване на Васил Бенчев, разтревожени от резултатите, ние го призовахме, при наличието на поетите от нас ангажименти, да прекрати стачката си, за да бъде полезен с вестника си на нашата обща борба. След тежък разговор той реши да се вслуша в нашите настоявания.

"Синьо време" ще излиза.

София, 19 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" ПО ПОВОД РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД.

Информирахме членовете и съмишлениците на БЗНС "Врабча 1" със секретар Цанко Георгиев Станоев, че Върховният съд с Решение N 165 от 2 септември 1991 г. отхвърли молбата на лъжеврабчевистите, оглавявани от г-н Йордан Миланов Дупаринов, което ще рече, че г-н Дупаринов не представлява като юридическо лице земеделския съюз БЗНС "Врабча 1", който бе възстановен от покойния Страхил Гичев.

Това решение на Върховния съд не бе достатъчно на г-н Йордан Дупаринов, който, за да заблуди отново Върховния съд, заведе ново дело, този път от името и присвоявайки си правото да представя Постоянното присъствие на БЗНС "Врабча 1".

За втори път Върховният съд излезе с Решение N 28 от 16 март 1992 г., с което потвърди, че легитимния секретар на БЗНС "Врабча 1" е г-н Цанко Георгиев Станоев.

София, 22 март 1992 г.

СЕКРЕТАР НА ПОСТОЯННОТО
ПРИСЪСТВИЕ НА БЗНС "ВРАБЧА 1":
Цанко Г. Станоев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ".

По повод на изявлението на сегашния ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" професор Николай Генчев, че той "няма да позволи на един турчин (касае се за депутата от ДПС в Народното събрание г-н Ахмед Доган) да кани един германец за цар на България", длъжни сме да предупредим г-н Генчев, че с това свое изявление той нарушава текста на Международния пакт за човешки права и граждански и политически свободи, както и сега действащото законодателство в страната. Г-н Доган е български гражданин и има точно толкова права, колкото и г-н Генчев.

Професор Генчев, изглежда, забравя, че е ректор на най-стария университет в България. СУ "Св. Климент Охридски" е дълбоко свързан с демократичните традиции на поколения български интелигенти. За подобни изявления, целящи разделянето и противопоставянето на отделни групи български граждани, се полага незабавно разследване от страна на прокуратурата, за което настояваме.

Обръщам се и към академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски" да свика спешно заседание, за да постави, разгледа и реши въпроса за оставката на сегашния ректор проф. Николай Генчев, тъй като той не притежава необходимите качества за ръководител на една автономна, демократична институция, каквато е СУ "Св. Климент Охридски".

София, 22 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СТОПАНСКО-ПРАВЕН ФАКУЛТЕТ - МИХАЙЛОВГРАД КЪМ УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО ПО ПОВОД НА НАРУШЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА АВТОНОМИЯТА НА ВИСШИТЕ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ.

Учебният процес в Стопанско-правен факултет - Михайловград отново е сериозно нарушен. Ние, студентите, сме изправени пред перспективата на съмнителна професионална реализация. Месеци наред СПФ убягва от контрола на ръководните органи на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Министерството на образованието и науката, което създаде условия за грубото нарушаване на Закона за автономия на ВУЗ и Правилника на УНСС. Това доведе до потъпкване принципите на самоуправление на ВУЗ и на демократично участие на студентите в Общото събрание и Факултетния съвет, както и ограничаване на техния достъп до информацията, касаеща учебния процес.

Основната причина за нашето безпокойство е нефункционирането на Факултетния съвет от пет месеца насам. Деканът неправомерно отстрани от участие във Факултетния съвет законно избраните студентски представители и "назначи" на тяхно място угодни нему лица, които не представляват студентската общност и дори не са членове на Общо факултетно събрание. Това блокира дейността на Факултетния съвет (ФС), достигна се до изземване от страна на декана на компетенциите на ФС и налагане на еднолично управление. Деканът ликвидира и Деканския съвет, назначавайки си заместници, неодобрени от Общо факултетно събрание, което е нарушение на чл. 7(2) от Закона за ВУЗ. От това следва и нелегитимността на всички взети досега решения относно дейността на СПФ, считано от месец ноември 1991 г. Разтревожени сме и от некомпетентната промяна на учебните планове, които не съответстват на препоръките на Министерството на образованието и науката и изискванията на потребителите на кадри.

Тези нарушения бяха причина студентските представители във Факултетния съвет да внесат през месец март т.г. две писмени искания за свикването на Факултетен съвет. Деканът реагира на това законно искане, като наложи дисциплинарно наказание на студентите, членове на ФС.

Във връзка с гореизложеното настояваме:

1. Учебните програми незабавно да бъдат приведени в съответствие с учебните планове, утвърдени от Академичен съвет на УНСС - София, и съгласувани с Министерство на образоването и науката.
2. Незабавно да бъде свикано Общо факултетно събрание.
3. Деканът на СПФ проф. Иван Коцев да си подаде оставката.

В израз на протест и отстоявайки нашите искания, пристъпваме към ефективни стачни действия, считано от 20 март 1992 г.

Михайловград, 19 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА АСОЦИАЦИЯ НА КМЕТОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ.

На 19 март 1992 г. в читалището на град Карлово се състоя среща на кметовете от общината. Беше направено предложение за създаване на Асоциация на кметовете в България, което беше прието. Избран бе Инициативен комитет в състав: председател - инж. Христо Войняговски - кмет на Карлово, секретар - инж. Атанас Друнев - кмет на с. Баня; и членове: Цветан Тодоров - кмет на село Каравелово, Пенка Радева - кмет на село Кърнаре, Митка Кирилова - кмет на Калофер, Христо Цолев - кмет на Сопот, Тодор Тодоров - кмет на село Васил Левски, Дора Минчева - кмет на село Анево и Галина Симеонова - кмет на Клисура, който ще изработи проектоустава, програмата, обръщение до кметовете в България, да насрочи Учредителното събрание, ще регистрира асоциацията и пр.

Кметовете решиха също така седалището на асоциацията да бъде в Карлово.

Карлово, 19 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД "ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО ОРГАНИЗАЦИОННО УКРЕПВАНЕ НА СЪЮЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И ЗА РЕШИТЕЛНО ПОДОБРЯВАНЕ НА РАБОТАТА МУ" (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА), ПРОЧЕТЕН НА ВТОРИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА, СЪСТОЯЛ СЕ НА 11 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.

ЗА СОЦИАЛНАТА ЗАЩИТА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И НА СЕМЕЙСТВАТА ИМ

В доклада тази задача формално не заема челно място, но по същество и на практика винаги е стояла и трябва да стои в центъра на нашата съюзна дейност.

Комисията при ЦС по тези важни проблеми дълго време бе оглавявана от Любен Дабижев. След неговото разболяване бе заместен от Крум Богоев. Той също прояви настойчивост, осигуряваше подкрепа на съюза от страна на министерствата на труда и социалните грижи, на здравеопазването, на отбраната. Активно съдействие му оказваха членовете на комисията професор Гето Горанов, професор Антонов, професор Хаджиев, Катя Дикова и особено професор Чернаев.

Както се знае, запазени бяха придобивките за пътуване по железопътния и автобусния общински транспорт. Но веднага ще заявя, че на много места изникнаха препятствия, наложени от прехода към пазарна икономика, от възражения на лични и други транспортни фирми.

Успех е, че издействахме постановление за ползването на почивни станции и санаториуми със 75 % намаление за храната и легловия фонд. Отпускат ни се и карти за почивка, също с намаление. Съобщихме за картите, но регионалните и общинските съвети не проявиха желание да ги получат и разпределят.

Слабост е, че много наши организации проявяват осъдителна мудност в набирането на средства за боледуващите фронтоваци и затруднените им семейства. За тях не отправяхме и аргументирани молби към административни служби по социалното осигуряване. Не се издирват фирми-спонсори. А могат да се постигнат резултати. Доказва го опитът на Момчилград. Там и средства събират, и време намират, и сили им достигат да стоплят ветеранските сърца, които очакват помощ. С малко или с по-много в тежки моменти не ги лишават от внимание. Така трябва да е навсякъде.

Налага се да осъществим докрай следните наши замисли:

- да постигнем законодателно приравняване на вдовиците от войните с фронтоваците, за да им дава обществото онова, което получават бойните другари на убитите им съпрузи;
- ония между нас, които не са удостоени с пенсия и поради това не получават полагащите им се фронтовашки придобивки, да добият право на тях, за да е почетена фронтовашката им чест;
- "материализираната" народна признателност към ветераните и вдовиците от войните да бъде осъвременена и индексирана в процентово изчисление с 30 %, като за база послужи размерът на най-малката пенсия в страната, защото прибавките от 20 и 30 лева вече са се изродили в жалки и недостойни подаяния;
- в бъдещия паричен процент за фронтовашки заслуги да няма разлика между прибавките на редовните фронтоваци и доброволците;
- да проучим възможността за някои фронтоваци, които нямат наследници, дали биха се съгласили да завещаят свои движими и недвижими имущества на фондация "3а свободата на отечеството”, която ще подпомага боледуващи и социално слаби ветерани от войните;
- празна илюзия е, че в прехода към пазарна икономика без могъщ съюз ще можем да защитаваме и увеличаваме социалните си придобивки, затова се налага с небивало упорство да разясняваме на неорганизирните фронтоваци колко жизненоважно е да влязат незабавно в нашите редици.

       ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ВРЪЗКИ НА НАШИЯ СЪЮЗ

Засега имаме малко задгранични контакти: с ФМАК - Световна федерация на ветераните от войните (със седалище в Париж); с КИАПГ - Световна конфедерация на бившите военнопленници (със седалище пак в Париж); с КЕАГ - Европейска конфедерация на борците от съпротивата (със седалище във Виена).

Имахме контакти с ръководството на ветераните от бившия Съветски съюз. Изпратени са писма до организациите на фронтоваците в Гърция, Кипър, Румъния, Югославия. Досега представители на нашия съюз са участвали в три международни срещи и съвещания. В делегациите са влизали Цоко Колев, Цветан Гайтанджиев, Теньо Стоянов, Аркади Николов. Поканени бяхме и на важно международно съвещание в Хелзинки. Поради липса на средства не изпратихме наш делегат.

Предлагаме:

- колкото и да сме затруднени във финансово и валутно отношение, да продължим развиването на нашите международни връзки;
- най-голямо значение да отдаваме на връзката с ФМАК - Световната федерация на ветераните от войните;
- да се свържем с по-могъщи съюзи в Европа, в САЩ, в Азия и Африка (Израел, Алжир, Мозамбик и др.), като не изключваме възможността да потърсим от тях морална и материална помощ.

       ЗА БЪДЕЩЕТО НА НАШИЯ СЪЮЗ

Както се вижда и знае, постигнатото е немалко и никой не може да го отрече. Но животът не стои на едно място, той предявява нови по-големи изисквания към нас. Затова неотменим наш дълг е:

- с всички сили да укрепваме нашата не измислена, нашата уникална, независима и дълбоко родолюбива организация, решително да повишаваме нейния обществен авторитет, да стане тя търсена от държавни органи и от други съюзи, да заиграе значителна роля в съдбовните процеси, които разтърсват и преобразяват България;
- с всички сили да у.....твърдим нашия съюз като пръв, като незаменим защитник на социалните придобивки на фронтоваците и вдовиците от войните, на тяхната чест, да постигнем още по-големи и заслужени резултати в това отношение;
- с всички сили да съдействаме за опазването на мира, в света и в страната ни, за утвърждаването на истинската демокрация!

Настоящето и утрешните дни ще ни прочетат тежка присъда, ако не издигнем съюза до висотата на отредените му задачи. От много и от красиви думи няма нужда. Има нужда от труд.

НА РАБОТА!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ВТОРИЯ (ИЗВЪНРЕДЕН) КОНГРЕС НА 17 И 18 АВГУСТ 1991ГОДИНА.

IX. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ (ИК) И ПРЕДСЕДАТЕЛ

Член 43. Конгресът избира изпълнителен комитет от 7 до 15 души измежду членовете на Националния партиен съвет, в това число председателя и зам.-председателите съгласно определената в член 35 процедура.

Член 44. Изпълнителният комитет е постоянно действащ орган, който управлява работите на партията от текущо естество и координира нейната дейност.

Член 45. Изпълнителният комитет и председателят представляват РДП пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина. Те могат да упълномощават изрично друг член за конкретен случай.

Член 46. Изпълнителният комитет се избира за срок от две години. Той се отчита пред конгреса и пред Националния партиен съвет.

Член 47. Съставът на изпълнителния комитет може да се попълва от Националния партиен съвет в случаи на напускане, оставка, изключване от партията, отстраняване или смърт. По предложение на председателя и съответния зам.-председател Националният партиен съвет може да отстранява от състава на изпълнителния комитет негови членове с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на Националния партиен съвет.

По предложение на председателя или на повече от половината членове на изпълнителния комитет, Националният партиен съвет може да отстранява зам.-председател с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете си.

При необходимост от смяна на председателя се свиква извънреден конгрес.

При подмяна чрез отстраняване на повече от една трета от състава на изпълнителния комитет задължително се свиква извънреден конгрес.

Във всички гореизброени случаи попълването на изпълнителния комитет се гласува с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на Националния партиен съвет, избрани от конгреса.

Х. ПРОВЕРИТЕЛЕН СЪВЕТ (ПС)

Член 48. Конгресът избира проверителен съвет, който се отчита пред него. Той се състои от 3 до 7 души, които си избират председател и секретар.

Член 49. Проверителният съвет контролира финансовата и деловодната дейност на партийните организации и на централните органи.

Член 50. Централните органи, местните организации и клубовете по интереси са длъжни да предоставят цялата си документация във връзка с горната дейност при поискване от проверителния съвет.

Член 51. Изборните органи (НПС, ИК и ПС) са задължени да информират редовно писмено местните организации и клубовете по интереси за своята дейност.

XI. ИМУЩЕСТВО

Член 52. Имуществото на партията се формира от членски внос и от други постъпления, разрешени от закона, включително и от стопанска дейност. По решение на НПС или общото събрание на местните организации могат да бъдат създавани дружества.

Член 52. Размерът на членския внос и отчисленията от него за централните изборни органи се определят от конгреса. Редът за набиране и разходване на средствата се определя с правилник, който се предлага от Националния партиен съвет и се гласува от конгреса.

XII. ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ И СИМВОЛИ

Член 53. Централни печатни издания на партията са вестник "Век 21" и списание "Демократически преглед".

Член 54. Радикалдемократическата партия приема за свой празник денят на св.св. Кирил в Методий - 11 май.

Член 55. Радикалдемократическата партия обявява за цвят на партията синия цвят.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

014. ПАРТИЯ НАЦИОНАЛЕН ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ (НПС)

Идеята за създаването на такава партия се заражда още през 1985 г. сред млади технократи и военно-технически специалисти. Организационно започва да се формира през декември 1989 г. На 22 март 1990 г. 91 съмишленици от цялата страна организират Учредително събрание и полагат основите на партията. Тя е първата бизнес партия в страната.

Националният патриотичен съюз е за създаването в България на икономически силно, финансово богато, социално осигурено, цялостно защитено чрез закони, напълно демократично гражданско общество. Партията отстоява девиза: "Никога червена демокрация! Никога синя демокрация! Никога оранжева демокрация! Само богата демокрация!”

Участва в изборите за Велико народно събрание (през юни 1990 г.) и за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.), но не спечели депутатски места.

Управляващото тяло е Националното ръководство. Председател е инж. Илия Сипсев, а заместник-председател - Трифон Къндев.

Адрес на НПС: София-1712, ж.к. "Младост 3”, бл. 373, вх.Г, тел.: 87-98-26; 75-84-21 (след 20,00 ч.).

/Пресслужба "Куриер”/

 

10:07:23    
25.03.1992 г.    

 

Редактори: Нина Гаврилова   
                           Любомир Йорданов - деж.ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!