София, 25 ноември 1992 година
        Брой 232 /762/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КРИЗА.

1. Българският демократичен център (БДЦ) е за бързо излизане от правителствената криза и за спазване на конституционните процедури.

2. Процесите в БСП, бавната еволюция към ценностите на демокрацията, изолирането на ОСД от преговорите по съставяне на правителство и някои други факти ни карат да се съмняваме в моралното право на БСП да състави кабинет на този етап. Но ние ще участваме в консултациите, защото винаги сме били за диалог.

3. Позицията на БДЦ е, че положението е изключително сериозно, но не е неспасяемо. Все още има възможност за съставяне на правителство по парламентарен път. Ние призоваваме всички разумни хора в Народното събрание, ако съществуват такива, независимо от тяхната партийна принадлежност, да поемат отговорността при необходимите парламентарни гаранции за съставяне на експертно правителство. Такова правителство БДЦ не само е готов да подкрепи, но и да участва със свои експерти. Това ще бъде правителство на националната отговорност.

В противен случай страната ще бъде изправена пред необходимостта от провеждане много скоро на нежеланите от никого и неблагоприятни от гледна точка на националните интереси избори.

Оставаме с надеждата, че останалите политически сили ще проявят разум и критичната ситуация ще бъде преодоляна в резултат на взаимни усилия.

Поддържаме нашата позиция за необходимостта от диалог с всички политически партии.

София, 23 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЮРОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ОТХВЪРЛЯНЕТО НА НОВИЯ МАНДАТ НА ФИЛИП ДИМИТРОВ.

Зелената партия разглежда отхвърлянето на новия мандат на Филип Димитров като логичен резултат от неспособността на Съюза на демократичните сили (СДС) да управлява страната. През последните месеци 39-имата от СДС предприеха редица стъпки с единствената цел да се освободят от отговорността, която не могат да носят, и да предизвикат парламентарни избори, преди окончателно да са загубили доверието на своите привърженици. Неизпълнимите искания, поставени пред коалицията с ДПС, са елемент от започваща предизборна кампания, а провалът на преговорите за съставяне на правителство трябва да прехвърли другиму тежестта на зимата и плодовете на собствената некадърност. Зелената партия си дава сметка за цената, която България ще трябва да плати, и е готова да поеме своя дял. Страната се нуждае от правителство на експерти, подкрепено от значително мнозинство в парламента и от извънпарламентарната опозиция. Въпреки че предсрочните избори целят да се извърши преразпределение на силите вътре в СДС и няма да решат проблемите на страната, ние ще отидем към тях с твърдата решимост в новия парламент да бъдат представени всички избиратели, включително и онези, чийто глас не беше зачетен в сегашния. За целта обаче е необходимо да се промени избирателният закон, за да се предотврати облагодетелстването на двата партийни клана - СДС и БСП, за сметка на една трета от българските избиратели.

София, 23 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА СРЕЩИ С ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ.

Днес председателят на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) проф. Кръстьо Петков се срещна с председателката на парламентарната група на БСП и коалиция г-жа Нора Ананиева.

Професор Петков запозна г-жа Ананиева с бедственото положение на работещите в оръжейната промишленост и позициите на КНСБ по този наболял въпрос. Постигната бе договореност утре контактите да продължат с оглед въпросът да бъде поставен за обсъждане в пленарната зала на Народното събрание като първа точка в дневния ред за сряда.

* * *

Днес се състоя среща на председателя на КНСБ проф. Кръстьо Петков с председателя на партия Обединение за България Петър Бояджиев.

На срещата бяха разменени мнения по политическата, икономическата и социалната ситуация в страната. Проф. Петков разясни решението на Изпълнителния комитет (ИК) на КНСБ конфедерацията да не участва в конкретни консултации по персоналния състав на бъдещо правителство, а да предяви принципни изисквания към програмата му, свързани с икономическата реформа и интересите на наемния труд.

На срещата бяха обсъдени и проблемите, свързани с бедственото състояние на оръжейната промишленост в страната.

София, 23 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, ОТПРАВЕНИ КЪМ ПРОГРАМАТА НА НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО.

1. Възстановяване на механизма за социално партньорство на национално равнище при решаването на основните икономически, социални и други въпроси на по-нататъшното провеждане на реформата. Създаване на условия за нормално функциониране на социалния диалог на останалите равнища, на основата на децентрализация на механизмите в съответствие с компетенциите и правомощията на партньорите в отраслите, браншовете, териториите и предприятията.

2. Безусловно решаване на въпроса за синдикалното имущество и неговото разпределение между легитимните представителни синдикати в страната в съответствие със споразумението между КНСБ и КТ "Подкрепа".

Във връзка с това до средата на декември 1992 г. КНСБ и КТ "Подкрепа" официално ще предоставят проектопредложение по този въпрос.

3. Своевременно информиране и съгласуване със социалните партньори на хода и резултатите от преговорите на правителството със Световната банка и Международния валутен фонд, както и с банките-кредитори, по уреждането на външния дълг. Това е необходимо с оглед изясняване на основните икономически и социални последици от поеманите ангажименти.

4. В съответствие и в рамките на закона осъществяване на тясно взаимодействие на правителството и Агенцията по приватизацията със синдикатите и другите социални партньори по разработването и приемането на годишните програми за приватизация и конкретната реализация в предприятията.

5. Бързо уреждане на въпросите по вътрешните задължения на т.нар. "лоши кредити" на предприятията като предпоставка за съживяване и стабилизиране на производството.

6. Незабавно решаване на проблемите на предприятията от военнопромишления комплекс, по преоформяне на задълженията по кредитите за военномобилизационните запаси, плащанията по износа на продукция в бившия СССР, запазване и развитие на традиционните пазари за реализация на специалната продукция и приватизационната политика в областта на военнопромишления комплекс.

7. Съгласуване със синдикатите и с другите социални партньори на правителствената политика и на програмите за преструктуриране на производството с оглед намиране на съгласувани икономически целесъобразни и социално приемливи решения по трудовата заетост и доходите на наемните работници.

8. Разработване и провеждане на съгласувана със социалните партньори краткосрочна и средносрочна политика за развитие на частния бизнес.

9. Разработване и провеждане на съгласувана със социалните партньори правителствена политика в областта на доходите като елемент на икономическата реформа, в т.ч.:

- приемане на съгласувани методики за оценка и отчитане на инфлацията, на издръжката на живота, на социалния и екзистенц-минимума;

- уточняване на механизмите за защита на доходите в съответствие с инфлацията и поскъпването на живота;

- предприемане на конкретни мерки за компенсиране на ниските доходи (пенсии, обезщетения при безработица и други социални плащания) в съответствие с увеличението на цените до края на тази и в началото на следващата година.

Забележка: По т.т. 5-9 Конфедерацията на независимите синдикати в България е готова да обсъжда различни варианти върху основата на предварително разменената информация.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМОТО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА.

Резултатът от това, което мнозина охарактеризираха като опит за пълзящ преврат, е вече налице. Свалено е демократичното правителство на България. Стопанската реформа е блокирана. Страната остава без правителство в момент, в който войната опасно приближава западната ни граница.

Отново сме изправени пред недопустимото положение, когато шепа хора, някои от които бивши или настоящи чужди агенти, си играят с бъдещето на милиони. Тези хора не изразяват волята на своите избиратели. Те действат в интерес на среди, които търсят реванш и възстановяване на миналото като част от заговор, надхвърлящ границите на страната.

Не можем да приемем факта, че най-високата държавна институция - президентството, не само не се противопостави на техните действия, но и в известна степен ги оглави. За нас е унизително да бъдем управлявани от президент-превратаджия. Той не е вече наш президент. Настояваме за неговата оставка и призоваваме всички, които мислят като нас, да я поискат.

София, 23 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ’89" ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМОТО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА.

По повод на изявлението на Сдружението "Екогласност" в СДС на Едвин Сугарев, в което се иска оставката на президента, Управителният съвет на Независимо сдружение "Екогласност’89" с председател Петър Слабаков заявява: Сдружението категорично се разграничава от това искане, преследващо нечисти политически цели, и подкрепя усилията на президента Желю Желев за постигане на национално съгласие.

София, 24 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Слабаков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА НЕВЯРНА ИНФОРМАЦИЯ, РАЗПРОСТРАНЕНА ОТ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

По повод на злонамерените слухове, разпространени от някои средства за масова информация, включително и от "Канал 1" на Българската национална телевизия (БНТ), за отправена писмена покана от страна на БСП за провеждане на консултации с оглед съставянето на нов правителствен кабинет, съм упълномощен от Изпълнителния съвет на Конфедерация на труда "Подкрепа" да заявя следното:

1. В КТ "Подкрепа" не е получено нито писмо, нито устна покана от страна на която и да е политическа сила за консултации по съставянето на кабинет.

2. Сформирането на правителство е политическа дейност, която не се включва в рамките на синдикалната компетентност и конфедерацията не проявява интерес към подобен род занимания.

София, 24 ноември 1992 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА
КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" (ЧАСТ ДЕВЕТА) НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

Б. "ИСТОРИЧЕСКИЯТ СИНТЕЗ" - ГЛАВНИЯТ ПРОБЛЕМ НА ПРОМЯНАТА

6. ПРОМЯНАТА И СОБСТВЕНОСТТА

7. СИНДИКАТИТЕ И ПРОМЯНАТА

6. ПРОМЯНАТА И СОБСТВЕНОСТТА

6/І

6. Промяната и собствеността

I. Състояние на промяната към момента

                  

Големият проблем на промяната е скрит зад т.нар. "смяна на системата", което означава отхвърляне на досегашната организация на отношенията в обществото и преди всичко на отношенията на собственост, установени по време на социалистическия период.

Тези отношения се характеризираха с тотално дезинтересиране на хората от всичко, свързано с основните средства, с производствените капитали, с всичко, което стоеше от другата им страна в процеса на труда. Тяхното качество на собственици всъщност беше изчезнало.

Познати са ни резултатите от това дезинтересирано отношение в труда. Загуба на инициативността, закърняване на предприемаческия дух, несамостоятелност, неимоверно разрастване на бюрократизма и администрирането, липса на критерии за оценка на трудовото участие, загуба на верни критерии за професионално и личностно развитие на хората и много други негативни ефекти.

В плюсовете на досегашната система трябва да се прибавят традиционните за централизираната икономика и за централизирания обществен живот гаранции, които не изискват индивидуални усилия, а се дават "по принцип". Абсолютизирането на обобществената собственост (която беше просто одържавена или обезличена) беше за сметка на загубените индивидуални качества.

Основаното на тези отношения живеене приключи. Сега промяната върви по пътя на другата крайност или поне иска да върви по него път. Този път е точно обратният - да се премахне всичко, което дори отдалечено напомня на обобществена собственост (дори акционерната, дори кооперативната се пренебрегват, а последната на село просто се преследва). Вместо нея тотално да се установи частната собственост при освободени пазарни отношения без държавни гаранции и социални ангажименти на властта.

Това примитивно виждане е дълбокото следствие от неумната "концепция" на "антикомунизма". Въпреки целия очевиден абсурд на тази "концепция" тя набира сили благодарение на користния кастов интерес, ограничеността и ниската компетентност на сегашните властници, благодарение на дълго задържания процес на реформата. Абсурдът на тази теза е още по-голям на фона на запазения огромен държавен дял в страната.

6/II

6. Промяната и собствеността

II. Националната перспектива на промяната

                 

Ако трябва да опишем дилемата, пред която е изправена нацията ни днес по въпроса за собствеността в термините на традиционния марксизъм, трябва да кажем, че става дума за хвърлянето от едната крайност "труда” в другата "капитала". Ясно е, че никога едно житейско решение не е цялото в единия край на възможния спектър от варианти за решение. Добрите решения не обичат крайностите, а в политиката още по-малко. Ясно е, че правилно би било да се потърси някакъв синтез, някакво съотношение между отново освободената собственост и участието на държавата и обществото като равноправни юридически субекти на собственост наред с груповите и частните и еднолични собственици.

С други думи, нито само трудът, нито само капиталът или нито само държавна, нито само частна собственост.

Собствеността трябва да отговаря на очакванията и на възможностите на хората и на обществото. Развитието на собствеността в България следва да се освободи от идеологическите съображения и да се определя от онова, което би дало най-добър ефект при нашето конкретно състояние - и като традиции, и като икономика, и като момент в прехода, и като участници в един отворен вече за нас континент и свят. Такава би била нашата национална перспектива по централния въпрос за смяната на типа собственост в процеса на промяната.

6/III

6. Промяната и собствеността

III. БСП и промяната

             

Този проблем за БСП е особено тежък. Той пряко засяга отношението към марксизма-ленинизма в традиционния му догматизиран вариант, какъвто е разпространен в партийното обществено мнение.

Сто години или почти толкова партията е разглеждала отношението между собственика и наемния работник като непримиримо, конфронтационно отношение, което се разрешава единствено чрез насилие, макар и наречено революционно, но винаги насилие.

Възпитавана в дух на жертвоготовност в името на това насилие, партията е преуспяла в тази посока и с това съществено се е отдалечила от умението да вижда и другите участници в политическия и в обществения живот като подобни на себе си сили и хора, като достойни за съществуване не по-малко от самата нея и от нейните членове.

Упорството в тази посока ни струва крайно скъпо и днес задържа процеса на промяна в партията, не позволява на новите й сетива да вземат връх над традиционните, които са способни във всяка обстановка да реагират единствено на конфликта.

Веднага след 10 ноември 1989 г. такъв въпрос не стоеше пред БСП. В средите на партията се оказа недопустимо да се говори, че отиваме към общество, в което ще има преди всичко частна собственост, а тя вече ще може да се акционира или кооперира и тази собственост ще съжителства с обобществената държавна собственост. Беше забранена тема и БСП не подготви например селото за новите отношения. Едва в последните месеци в партийните среди започна да се появява искането за преразглеждане на постановката за конфликта и насилието между труда и капитала или между собственика и наемния работник. Едва напоследък отделни гласове искат да се търси в това отношение противоположната на конфронтационната страна - страната на съчетаване на интересите. Но този въпрос не е достигнал до степен на работен в партията. Той не е на дневния ред на ръководството и не се обсъжда в организациите (като впрочем и какъвто и да било принципен политически или идеен въпрос).

В този смисъл БСП е в дълг пред своите привърженици и членове по въпроса за изясняване на дълбоката промяна във възгледите й за собствеността. БСП е длъжна да каже на света как изглежда според нея "смяната на системата". БСП би трябвало да не бяга вече от този въпрос, тъй като той не просто е неизбежен, той на практика се осъществява някак и то съвсем не по най-добрия начин за БСП и за хората в страната.

6/IV

6. Промяната и собствеността

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

 

БСП може да отстоява принципни положения по въпроса за собствеността. Тя следва да приеме философията на ефективността и националните интереси в развитието на собствеността.

В рамките на частната собственост с най-ярка потенциална обществена природа е акционерната. БСП следва да търси преференции за нея. По подобен начин следва да се създават условия за кооперативна собственост, както и за задължаване на държавата да поеме това, което не може да изостави в сферата на собствеността.

6/V

. Промяната и собствеността

V. Политически принципи и ключови термини

    

Политическите принципи са свързани с преоценката, пред която е изправена БСП, както и пред нуждата от конкретна неотложна активност в това отношение:
* преразглеждане на конфронтационното разбиране на отношението между собственика и наемния работник с акцент върху възможностите за сътрудничество и съвместни интереси;
* определяне на приоритетите в различните видове собствености и поддържане на тези приоритети в законодателния и в изпълнителния процес на промяната;
* специални грижи за развитие на широко достъпния акционерен капитал и на кооперативизма в новите национални особености.

Ключовите термини в тази област са много. По-важните от тях могат да бъдат следните: "неконфронтационен модел на отношенията между собственика и наемния работник", "партньорство", "сътрудничество", "публичен акционерен капитал" и "съвременен кооперативизъм".

6/VI

6. Промяната и собствеността

VI. Законодателни идеи

    

Законодателните идеи в тази област обхващат целия спектър от основни закони на икономическата реформа у нас. Тези идеи предполагат както промени във вече приетите закони (както например този за земята или този за приватизацията), така и редица нови закони, които да установяват подходящите пропорции и съчетания на различните видове собственост, в различните икономически области, както и в различните географски и демографски райони на страната.

6/VII

6. Промяната и собствеността

VII. Идеи за изпълнителната власт

 

 

Изпълнителната власт неоправдано изоставя възможността за създаване на широко достъпни акционерни капитали. Тя трябва да бъде "притискана” да разширява тази възможност.

 

Правителството също така извърши грубо посегателство върху кооперативите в България, тъй като СДС (д) гледа на тях като на опора на влиянието на БСП в страната. Оттук и решението те да бъдат разрушени безжалостно, за да се постигнат определени политически цели.

Подобен цинизъм се проявява от правителството и по обезценяването на цял ред производствени мощности с цел тяхното купуване на безценица от заинтересувани лица, близки до политическите кръгове на СДС (д).

Всичкото това изисква неотложни пропагандни, парламентарни и по възможност властови действия.

7. СИНДИКАТИТЕ И ПРОМЯНАТА

7/І

7. Синдикатите и промяната

I. Състояние на промяната към момента

       

В продължение на десетилетия синдикалната дейност в България беше силно ограничена и съществуваше като допълнение към системата на партийната власт.

Своеобразна резерва за кадри от по-нисък порядък, профсъюзите не бяха реален конкурент във властта на партията. Те играеха ролята на работническата аристокрация в партийния вариант.

Промяната завари българското общество без синдикализъм и синдикати, завари го забравило синдикалния език отпреди десетилетия.
Поляризацията в обществото бързо поляризира синдикалното движение и го въведе в политическите процеси.

Постепенното развитие на синдикализма в България в годините на промяната го придвижи повече към американския вариант за централизирано намесване във властта, отколкото към северноевропейските форми на социално партниране.

Българският синдикализъм днес е по-малко антикомунистически, отколкото вчера, но все така лишен от парламентарно лоби и синдикален език.

Процесите на синдикализация на профсъюзите са още в сравнително начален стадий. Промените и там предстоят.

7/II

7. Синдикатите и промяната

ІІ. Националната перспектива на промяната

 

Промяната води към нови отношения в цялото общество и преди всичко в областта на икономиката и собствеността на гражданите. Тази промяна е пряко предизвикателство към синдикалното движение у нас.

To е изправено пред необходимостта да търси форми за защита на самото себе си чрез защита на онези, които са се свързали с него. Така синдикатите в промяната са принудени да се съобразяват с политическите условия на собственото си съществуване и същевременно да работят за утвърждаването си като синдикати, а не като политически организации. Тази двойна задача и двата основни синдиката решаваха и решават по свой начин, но общото впечатление, че постепенно намират един собствен, даващ надежда път.

В духа на конституционните ценности - социално управление в една парламентарна демократична република, синдикатите са важен елемент на гражданското общество.

Тук е националният хоризонт за тяхното развитие. Те са не само посредникът между предприемача и наемния работник независимо от физическия характер на тези юридически лица. Синдикатите са пряката форма за участие на хората в създаването и контрола на обществения договор в неговата обърната към труда част.

Както в политиката и във властта, и тук общественият договор се нуждае от гаранти. Синдикатите имат там своята перспектива.

Една демократична власт би работила в тесен контакт със синдикатите в името на намирането на партньорския интерес, който е най-близък до националния. Такава е националната перспектива на синдикализма у нас днес и занапред.

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "БЕЗ ЗАБЛУДИ, ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗИ МЯСТОТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА НАШАТА СТРАНА В ЕДРИ ЩРИХИ" (ЧАСТ СЕДМА), ПРЕДСТАВЕНО ОТ ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ НА БЗНС "ВРАБЧА 1" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ДУПАРИНОВ.

През ноември 1945 г., след освобождаването от затвора на водачите на БЗНС "Врабча 1”, с отнети граждански и политически права, Димитър Гичев предприема политически действия за противопоставяне срещу комунистите, за действителното обединение на двата земеделски съюза в единна съюзна земеделска организация и за присъединяване към обединената демократична опозиция. За съжаление и тези безкористни действия за обединение се използват от БЗНС "Пладне" за котерийни и безпринципни партийни цели. На обединителната конференция Димитър Гичев е предложен да бъде избран за съюзен секретар, но той отказва, още повече че е лишен от граждански права.

В известната си реч "Единен земеделски съюз - опора и надежда на българския народ", произнесена на 4 ноември 1945 г. пред Обединителната земеделска конференция в София, по този повод Димитър Гичев заявява: "Крайно необходимо беше БЗНС, на когото днес всички се надяват, от когото днес милиони българи очакват, да събере своите сили на едно място. Вместо да пушат два-три комина - да пуши един комин! Да не се развяват много знамена, а да се вее и плющи едно-единствено знаме на единствения земеделски съюз! Ето в името на тази идея, в името на това съзнание, че Земеделският съюз ще бъде уважаван, че Земеделският съюз ще тежи в нашия политически живот само когато бъде силен, а той ще бъде силен само когато бъде единен, ония, които през 1944 година на 14 октомври бяха обявени за фашисти, се явиха пред тогавашните участници в ОФ сдружени земеделци и им казаха: "Другари, ние идем при вас. Идем без амбиции, без претенции, само за едно: застанали зад вашите гърбове, да ви окриляме, да ви дадем сили да пазите нас, да пазите вас, да пазите организацията, да пазите демокрацията, да пазите България!"

Тази част от речта на Д. Гичев се представя във връзка с днешните претенции на последователите на БЗНС "Пладне”. Видно е какво от условията са спазили и какво са успели да направят за спасението на организацията, демокрацията и България, след като няколко пъти ги предават! Тази илюстрация от речта е отговор на твърдението на г-н Иван Вълов, че политическата опозиция през 1945 г. е изградена от Г.М. Димитров, Никола Петков и Димитър Гичев. Още повече че през пролетта на 1945 г. Гемето е извън страната, а Гичев е в затвора.

Кръстьо Пастухов, който през цялата си дългогодишна политическа дейност е отказвал сътрудничество с комунистите и не е участвал в Отечествения фронт, също се включва в опозицията и е кооптиран в ръководството на БРСДП (о).

Другите политически партии, които са действали в миналото, забранени на 19 май 1934 г. и невъзстановени след 9 септември 1944 г., и сега не са легализирани в политическия живот.

В рамките на Отечествения фронт остават и продължват да сътрудничат с комунистите групата на Александър Оббов, Георги Драгиев и Георги Трайков от БЗНС ”Пладне”, която по-нататък е основата на БЗНС (казионен); част от БРСДП, ръководена от ренегатите Димитър Нейков, Добри Бодуров, Димитър Братанов, Петър Каменов и други; почти цялата структура на миниатюрната тогава Радикална партия с лидер Стоян Костурков; преобразуваният в национален съюз ”Звено”, ръководен от оказалия се съветски агент Кимон Георгиев.

Тук му е мястото още един път да се изтъкне - и това трябва да е ясно и да се знае от всички, - отечественофронтовските партии и организации като цяло и поотделно са малобройни, непопулярни и без влияние сред народа. Фактите остават факти. Така например по численост отделните отечественофронтовски партии на 9 септември 1944 г. наброяват: БКП - 13 хиляди; БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне") - 15 хиляди; БРСДП - 10 хиляди; Радикалната партия - 4 хиляди, и НС "Звено" - около 5 хиляди членове.

Тези цифри по недвусмислен начин доказват, че отечественофронтовските партии, без никакво изключение, не биха играли особена и съществена роля и не биха имали такова политическо значение при нормален политически живот, ако не бяха съветската военна агресия и насилственият отечественофронтовски комунистически акт на 9 септември 1944 г., тя е политически неестествена и се е крепила и продължава да се крепи и укрепва с грубата сила на държавното политическо въздействие!

През есента на 1945 г. опозиционните партии бойкотират и не участват в изборите за XXVI ОНС. Комунистическата партия, след завръщането на Васил Коларов от емиграция в страната, предприема политически действия и предлага да се водят преговори, за да бъдат включени в Отечествения фронт и партиите от Народния блок. По този начин чрез осъществяването на тази политическа комбинация се цели да се даде демократична фасада и плуралистична окраска на деветосептемврийския комунистически режим, и още - тези партии да бъдат противопоставени на отечественофронтовската опозиция, но безрезултатно!

Предвидените за пролетта на 1946 г. избори за Велико народно събрание са отложени. Политическата конфронтация между правителствените партии, изцяло под комунистическо влияние и ръководство, и демократичната опозиция всекидневно нараства и извънредно се ожесточава.

Все пак за периода 1945-1947 г. в страната, в много тесни политически граници, при налагането на политически и физически терор се осъществява многопартиен политически живот и действа политическа опозиция.

Новите политически измерения в света и назряването и засилване на противоречията между държавите-победителки във Втората световна война, карат съветските държавни ръководни среди да увеличават натиска си за налагане на влияние и пълен контрол върху нашата страна. Като първа стъпка е предприета подготовката за промяна на формата на държавно устройство.

И така, под чуждо внушение и политически диктат, на 8 септември 1946 г. при условията на съветска военна окупация се провежда референдум за формата на държавно устройство - монархия или република. Монархията и законната династия се подкрепят при гласуването от огромното мнозинство от народа, но резултатите от референдума грубо се фалшифицират. След този престъпен фалшификат, на 15 септември 1946 г. България е провъзгласена за "народна" република и за временен неин председател е назначен Васил Коларов. Цар Симеон II и цялото царско семейство са прокудени и напускат страната.

Отложените избори за Шестото Велико народно събрание, след много политически маневри, чужд натиск и партийни борби, се провеждат през октомври 1946 г. Обстановката в страната е ненормална за провеждането на свободни и демократични избори - политическата свобода е силно ограничена, като от страна на управляващата комунистическа партия нагло се извършват безброй нарушения, диверсии, политически престъпления и насилия. Връх на тази комунистическа терористична ескалация е новото фалшифициране на изборните резултати въпреки съкрушителната победа на отечественофронтовската демократична опозиция.

Така комунистическата партия и нейните отечественофронтовски съюзници печелят парламентарните избори и "узаконяват” своята узурпаторска власт. Във Великото народно събрание обаче са избрани и 101 народни представители на обединената отечественофронтовска опозиция, представлявана от БЗНС "Пладне” и БРСДП (о). Демократическата партия, която участва като самостоятелна опозиционна сила, не получава народно представителство в Народното събрание.

Тук е необходимо едно допълнително обяснение, за да се разясни един важен политически момент и да се избегнат бъдещи спекулации. За откраднатата изборна победа чрез комунистическа фалшификация и за изборния успех на отечественофронтовската опозиция допринася не толкова нейното политическо влияние, колкото обстоятелството, че всички противници на комунистическия режим гласуват за нея, включително монархисти, легионери, цанковисти, земеделци-врабчевисти, либерали, демократи, съмишленици на ВМРО и други привърженици на демокрацията и български патриоти.

Следващият етап от развитието на отечественофронтовския комунистически режим е трансформирането и преминаването му в открита съветска комунистическа диктатура, наречена формално "народна демокрация". За постигането на тази цел в края на 1947 г. се извършва рязък обрат в българския политически живот, опозиционните отечественофронтовски партии са разгромени или по-точно - политически са унищожени, а по-голямата част от техните ръководства и хиляди от членовете и поддръжниците им - и физически изтребени.

Всичко започва с изфабрикувания съдебен лъжепроцес срещу Никола Петков - съюзен секретар на БЗНС "Пладне", който създава обединената отечественофронтовска опозиция срещу комунистическия режим. Той е осъден с монтирана присъда на смърт и обесен.

След неговото престъпно убийство започва с ускорено темпо ликвидацията на съществуващата демократична опозиция и на съвсем ограничения демократичен политически живот. Със закон е разтурен БЗНС "Пладне”, а в началото на 1948 г. прекратяват дейността си и останалите опозиционни партии.

По същото това време се водят и ред други скалъпени съдебни процеси срещу "нелегални" военни организации, католически свещеници, протестантски пастори и други.

Никола Петков с героичната си смърт изкупва допуснатите предишни политически грешки и действия, показва голяма лична смелост, достойно посреща смъртта. Така този политик се превръща в народен мъченик и с право влиза в славната плеяда от български национални герои, отдали своя живот за свободата и независимостта на България!

През това бурно и тежко време намира смъртта си от политическо преследване и друг достоен и смел български политик - социалдемократът Кръстьо Пастухов. Осъден по политически причини, той е удушен в Сливенския затвор от криминален престъпник по нареждане на затворническата управа. Кръстьо Пастухов, в буквалния смисъл, е предаден от друг "социалдемократ" - камерен агент-провокатор на комунистическата държавна сигурност, действал и все още действащ под псевдонима "Оскар".

/Пресслужба "Куриер"/

10:15:27    
25.11.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                            Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

[реклама]

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!