25 февруари 1994 година
Брой 40 /1085/
София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА СТАЧКАТА НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НА СЛУЖИТЕЛИ И НА СТУДЕНТИ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”.
Близо половин година академичната общност толерантно и търпеливо полага усилия да реши в диалог с всички отговорни инстанции проблема за финансирането на българската наука и образование.
До момента резултатът е нулев.
Правителството на проф.Беров показва принципна незаинтересованост към проблема.
Стачният комитет на университета се обърна към всички политически сили с предложение да заявят своето отношение към съдбата на българската наука и образование.
За съжаление до момента ясна и категорична е единствено позицията на Съюза на демократичните сили /СДС/.
Съюзът на демократичните сили призовава всички държавни институции, от които зависи бъдещето на нашата нация, да проявят разбиране към стачните искания на академичната и студентската общност и да ги подкрепят при гласуването на бюджета в името на демократична България.
София, 23 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИТУАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /19-20 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.
За трети път в рамките на едно столетие Балканският полуостров е обхванат от напрежение, което заплашва мира и сигурността на населяващите го народи и държави, мирното развитие на демократичните процеси в Югозападна Европа. Обезпокоена и загрижена е цялата международна общност.
За първи път след Втората световна война България се намира в непосредствена близост до военен пожар, който бушува на територията на разпадналата се югославска федерация. ООН полага безуспешни усилия да спре конфликта в Босна и Херцеговина, превърнал се в междуетническа гражданска война, в която всяка от воюващите страни има свой кървав принос. Пожарът в Босна и Херцеговина може бързо да се разпростре към Санджак, Косово и Македония и да постави под въпрос мира на Балканите. Тази опасност се засилва от възможността НАТО със съгласието на ООН да прибегне до нанасяне на въздушни удари по обекти на сръбските сили в Босна.
В тази взривоопасна обстановка е от съществено значение позицията, която ще заеме Република България като държава със средищно положение на Балканския полуостров.
Държавното ни ръководство трябва да заяви ясно и категорично становището на Република България за ненамеса с военни средства под каквато и да било форма на балканските и на съседни страни в босненския конфликт, против въздушните удари или други ограничени или масирани военни акции на въоръжените сили на НАТО.
Българска партия Либерали разбира присъединяването ни към инициативата "Партньорство за мир” като сътрудничество в името на мира, а не на войната, и то изисква да се даде предпочитание на политическите средства за слагане край на босненския конфликт и за недопускане той да взриви мира на Балканите.
Нашата страна трябва да използва демократичния си потенциал и непринадлежността си към военни съюзи, за да се изяви като конструктивен фактор в решаването на югославската криза.
София, 20 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВ ЗАКОН ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЕНСИИТЕ.
Дългоочакваното и мъчително подготвяно постановление на Министерския съвет за пенсиите е факт.
Правителството възприе вариант за тяхна основа: увеличен размер на социалната пенсия от 780 лв., т.е. увеличение на социалната пенсия със 73,3% и добавка от 280 лева.
Този нов механизъм е опит за усъвършенстване на Закона за пенсиите, приет през 1992 г., превърнал пенсиите в социални помощи, вместо да се търси изход в приемане от Народното събрание и прилагане на нов, справедлив Закон за пенсиите.
Съюзът на пенсионерите в България /СПБ/ не отрича усилията на правителството в условията на тежката икономическа криза, в която е страната, да помогне на пенсионерите. Знаем, че това е трудно. Чудеса са невъзможни. Централният съвет /ЦС/ на СПБ и милионите пенсионери не искаме това от правителството. Не сме максималисти и нашата политика не носи белезите на популизъм.
Приетото постановление обаче не компенсира реално инфлацията и обрича пенсионерите на нови лишения и мъки.
Правителството наруши решението си пенсиите да се индексират тримесечно. То просто "забрави" да даде на пенсионерите полагащата се индексация за четвъртото тримесечие на 1993 г.
Постановлението не гарантира пенсионерите срещу готвената нова инфлационна вълна от 1 април с увеличение на цената на електроенергията и топлоенергията и на техните носители.
Постановлението пренебрегва неизбежното влияние върху цените от 1 април 1994 г., влизането в сила на законите за добавената стойност и акцизите.
Постановлението носи белезите на едностранчивост и ограниченост вместо комплексност и методичност в решаването на проблемите на пенсионерите, включително съдействие от държавните органи за разкриване на магазини за снабдяване на пенсионерите с хранителни стоки с намалени цени, добавки към пенсиите на самотни пенсионери, изменение на механизма за заплащане на лекарствата от пенсионери, разкриване на нови клубове и решаване на проблемите за тяхното функциониране и редица въпроси, утежняващи живота на пенсионерите.
И този път с болка констатираме, че правителството в заключителния етап на подготовката на постановлението пренебрегна диалога със СПБ, разчитайки на вземане на правилни решения зад гърба на ЦС на СПБ. Резултатът е очевиден от такъв подход на правителстото: поредно настъпление срещу правата и социалните интереси на пенсионерите!
ЦС на СПБ не одобрява постановлението на Министерския съвет. То не гарантира жизнения стандарт на пенсионерите и оставя под жизнения минимум милиони пенсионери.
Ние призоваваме правителството да преразгледа и коригира постановлението съобразно нашите и на милионите пенсионери искания.
Те са справедливи и тяхното пренебрегване ще продължи агонията на пенсионерите. Пенсиите на българските пенсионери са най-ниски в Европа.
Уважаеми г-н проф. Беров, откажете се да провеждате наследената от Вас архаична и антипенсионерска политика!
София, 18 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОНАРОДНО СДРУЖЕНИЕ "МАТИ БОЛГАРИЯ" И НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА ПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВЕН ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
На 13 януари 1994 г. Министерският съвет одобри за държавен герб и реши да предостави за обсъждане от Народното събрание една нескопосана "корекция” на одобрения от специална комисия първи оригинален "Проект за държавен герб" - творба на проф. Георги Чапкънов и колектив.
"Корекцията" бе поръчана по усмотрение на хора, за които държавната корона е идентифицирана единствено с понятието за монархия и те с лека ръка поръчаха заличаването й от одобрения от журито оригинален проект на Чапкънов, създаден при консултация на специалисти по хералдика, по история и по държавно право. Коректорите не се съобразиха дори и с това, че традиционни от десетилетия и столетия републики - Чехия, Полша, Хърватия, Русия, Унгария и др. - запазиха държавната корона във възстановените си гербове.
Така или иначе, можем да бъдем сигурни, че българският народ няма да приеме одобрената от Министерския съвет "корекция пародия" на герба на България. И това ще наложи след година и друга да се харчат нови милиони от оскъдната ни хазна за "корекция на корекцията".
Поради това от името на общонародното сдружение "Мати Болгария" и ВМРО-СМД се обръщаме към вас с молба да предоставите това наше писмо до знанието на народните представители и да поискате за разглеждане от Народното събрание на първоначално одобрения от официално назначената комисия "Проект за държавен герб” на колектив Чапкънов. Ако не може да се постигне съгласие по този въпрос, ние се обръщаме към Народното събрание да предостави избора между "корекцията” и "оригинала" на върховния суверен в страната - народа - чрез всеобщ референдум.
Един народ може да бъде лишаван от много неща, но не и от достойнство и историческа памет.
София, 8 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ОБЩОНАЦИОНАЛНАТА СРЕЩА-МИТИНГ ПОД НАДСЛОВ "ЧИСТА ЦЪРКВА - СВЯТА ВЯРА - ЕДИН НАРОД" ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя, до средства за масова информация.
Ние, участниците в общонационалната среща-митинг "Чиста църква - свята вяра - един народ", водени от своята чиста християнска вяра и от искрената си загриженост за съдбата на скъпата ни Българска православна църква, народа и Отечеството,
ЗАЯВЯВАМЕ:
1/ Не можем да позволим повече безчииствата на самозабравили се люде, които наричат себе се архиереи на Българската православна църква /БПЦ/, а всъщност са верноподаници на сгромолясалия се безбожен тоталитарен режим - слуги, доносници и служители на ЦК на БКП и бившата Държавна сигурност. За всички тях призоваваме - вън от Църквата! Ние не ги осъждаме, защото те сами са произнесли над себе си най-суровата присъда пред Бога, който е свидетел на всичките ни помисли и дела.
2/ Вън от Варненска и от Преславска епархия престъпникът в расо и корона Кирил - атеист по убеждения и рецидивист по дела, чието място е точно определено от Божественото и от човешкото правосъдие - в мрака на забвението, в пълна изолация от Църквата и обществото - за толкова време, колкото е заслужил според гнусните си деяния. Настояваме - окръжната прокуратура неотложно да предприеме съответните следствени действия!
3/ За пълна и окончателна рекомунизация[?] на БПЦ на всички равнища, за тоталното й прочистване от всички користолюбиви, алчни и недостойни свещенослужители, които петнят светлото й име!
4/ Категорично настояваме изпълнителната власт и Дирекцията по вероизповеданията неотложно да спре провеждането на противоуставни избори в епархиите на БПЦ, където има живи титуляри митрополити! Дирекцията по вероизповеданията да следи стриктно за спазването на Устава на БПЦ и да санкционира всички негови нарушения!
5/ Да се преустанови навлизането на епископи и на митрополити на БПЦ в чужди епархии без разрешението на местния титуляр митрополит!
6/ За възможно най-бърза и комплексна подготовка и провеждане на жадувания от всички нас Църковно-народен събор, който да бъде проведен при строго спазване на Устава на БПЦ и на каноните на православието.
7/ Приемаме за свой морален дълг да хвърлим всички сили, енергия и богоугоден устрем за възстановяване на авторитета и ролята на БПЦ пред народ, общество и международна общност - такива, каквито са били през цялата единадесетвековна героична и славна история на Православната ни църква, преди тя да потъне в преизподнята на злокобния комунистически режим.
Нека всемъдрият и всемилостив Бог - наш Творец и Промислител - да благослови святото ни дело!
Варна, 7 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" - ВАРНА, ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЯВА НА СЕКТАТА "СЛОВО НА ЖИВОТ". Документът е адресиран до гражданите на Варна, до Варненската и Преславската митрополия, до неполитически и политически организации.
Политическият клуб "Екогласност" /Слабаков/ - Варна, е възмутен и потресен от комерческите сметки на ръководството на Фестивалния комплекс /ФК/ да предостави на 15 февруари 1994 г. своята зала номер 1 /1000 места/ на сектата "Слово на живот". Ние не знаем точно колко са сребърниците, срещу които ще бъдат заблудени още наши деца и разплакани още майки. Но печалбата в такива случаи не може да бъде довод за гостоприемство на сектата, която издълбава пропастта на отчуждението между деца и родители и носи национална разруха. Това ръководството на Фестивалния комплекс прави в момент, в който мнозинството българи виждат, че сектите активно извършват едно духовно разграждане, особено на младите хора, служейки с чужди пари на чужди на България интереси. ФК приема "Слово на живот" в момент, в който и Народното събрание, и обществеността, и органите на местно самоуправление в повечето селища в страната са загрижени и търсят път и мерки да ограничат разрушителната дейност на регистрираните /непредпазливо, не случайно?/ преди две години секти. Обръщаме се към ръководството на Фестивалния комплекс и лично към г-н Илко Раев като към българи и граждани на Варна да откажат този пагубен ангажимент. Обръщаме се към гражданите и към всички неполитически и политически организации в града и в страната да се присъединят с телеграми или с други законни форми към нашия протест! Обръщаме се лично към уважаемия Варненски и Преславски митрополит Кирил и към всички вярващи православни християни на Варна - да намерят подходяща форма и да изразят своето отношение към недалновидното и жестоко по отношение на децата ни решение на Фестивалния комплекс да приеме сектата! Обръщаме се към всички медии, към съвестта и към българщината на журналистите с молба да дадат гласност на отношението на гражданството и на всички организации, които са за съхраняването на българската духовност!
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ФОНДАЦИЯ "СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" - ПОМОЩ ЗА БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА, ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ОТПЕЧАТВАНЕ НА КАТАЛОГ НА ИЗЧЕЗНАЛИ ЦЕННОСТИ И НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО. Документът е адресиран до Комисията по вероизповеданията към Народното събрание на Република България, до министъра на вътрешните работи, до директора на Дирекция на националната полиция, до Съюза на българските художници.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Нашата фондация има възможност да отпечата каталог на изчезналите вследствие на престъпна дейност всички произведения на изкуството и на ценности, притежание на съществуващите в България вероизповедания. Не е тайна, че десетки хиляди произведения на български творци са откраднати и разпръснати по криминални колекции из целия свят. Огромен е и броят на наши икони, изнесени и продадени по престъпен начин. Каталогът, който предлагаме да се направи, ще се разпространи не само в България, но и в чужбина по линия на Интерпол и по този начин ще бъдат точно документирани изчезналите по нечестни пътища творби на нашата култура и религия.
За да се реализира тази амбициозна задача, е необходимо Министерството на вътрешните работи /МВР/ и полицията без забавяне да дадат точна информация в Съюза на българските художници и в регионалните инстанции кога и какви произведения са били обект на криминално посегателство, както и номера на делото срещу неизвестния автор на деянието.
Получавайки снимки на изчезнали художествени и религиозни творби и подробен опис на размера и съдържанието, Фондацията се наема в екстремен срок да отпечата и да разпространи каталога, което, надяваме се, ще помогне за откриването ако не на всички, то поне на голяма част от похитените национални ценности.
Оставаме с увереност в общите ни патриотични чувства и в очакване на необходимото съдействие.
София, февруари 1994 г.
ПРЕЗИДЕНТ: Богдан Кръстев
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕН ОТ ИВАН НЕВРОКОПСКИ ПРЕД ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /5 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.
Уважаеми делегати и гости, на настоящия конгрес присъстват гости от сродни организации на репресираните от бившите соцстрани. Днес трябваше да започне международна конференция успоредно с нашия конгрес в една от съседните зали - тук, в Народния дворец на културата, - но поради лошите климатични условия, поради които цяла Североизточна Европа е скована от студ и снеговалежи, голяма част от делегатите не са в състояние да присъстват на тази конференция. Уведомени бяхме от президента на Международната федерация г-н Думитреску да отменим насрочената конференция.
Ние също много съжаляваме за това, че тази конференция няма да се състои, тъй като на нея трябваше да се вземат важни решения, едно от които беше изготвяне меморандум за създаване на втори Нюрнбергски процес - трибунал за съдене на престъпниците от тези страни, извършили тежки престъпления срещу собствените си народи, престъпления на геноцид. Този меморандум трябваше да бъде връчен на Съвета на Европа в Страсбург, на ООН, на великите сили и на всички заинтересувани страни. Ние сме убедени, че това ще се осъществи в най-скоро време.
В настоящата сложна ситуация във външен и вътрешен политически аспект се налага да направим един кратък анализ на изминалото и на това, което ни предстои за в бъдеще.
След рухването на империята на злото и разпадането на Варшавския договор настъпиха основни промени във всички страни от бившия социалистически лагер. Тези промени като цяло вървят в правилна посока - ликвидиране на комунистическата система и създаване на трайни демократични общества. Свидетели сме колко трудно и непредсказуемо протичат тези процеси.
Изникнаха военни конфликти, които са в близост до нас и създават опасност за националната ни сигурност. Извън трудностите, които преживява нашата страна - икономически и политически, - оцеляването и целостта на нашата държава придобиват първостепенно значение. Необходима е ясна концепция по доктрината за национална сигурност, търсене на национален консенсус. Нашето разбиране по този въжен въпрос е адекватно със становището на всички демократични антикомунистически сили.
Търсенето на пътища за най-бързото приобщаване в Европейската общност е най-важната стратегическа цел на всички демократични сили. Второ, което е не по-маловажно - приемането ни като равноправен партньор в НАТО. Това ще гарантира националната ни сигурност. Всички други лутания са безперспективни.
Чрез влизането ни в НАТО, използвайки и геополитическото ни разположение в този район, ще можем да играем важна роля като стабилизиращ фактор на Балканите.
Всяко поглеждане към нашия бивш по-голям брат е в противоречие с националните ни интереси. Това не значи конфронтация. Нашата разумна политика ще трябва да бъде насочена към позитивна и конструктивна дейност при стопански и търговски интереси, които ще възстановят съществуващите ни утвърдени позиции.
По отношение на балканските държави - необходими са максимални усилия за спиране и потушаване на военните огнища в Босна и Херцеговина, за да не се допусне искрата да премине към Косово и Македония, което би предизвикало верижна реакция и неминуемо ще бъдем въвлечени в един военен конфликт. Много важно е в настоящия момент трите балкански държави - България, Турция и Гърция, от които зависи мирът на Балканите - да имат обща позиция.
Свидетели сме на опитите на отделни политически лидери за искане на статут на национални малцинства, на други, като Кенан, за автономна република и т.н. Трябва ясно да заявим - ние сме единна национална държава с 1300-годишна история, съхранила велики общочовешки ценности, морал и традиции, ние сме с високо национално съзнание, зачитаме и гарантираме правата на всички български граждани без оглед на етноса, към който принадлежат.
Това трябва да разберат всички, които по силата на историческата даденост живеят и ще живеят в тази страна.
Промените, които настъпиха след 10 ноември 1989 г., породиха надежди за ликвидиране на комунистическата система и възстановяване на демокрацията в България. Всички сме свидетели на един театър на абсурда, който се разиграва в продължение на 4 години. Комунистите, притиснати от закономерните процеси след собствения си банкрут като идеология и политическа система, правят неимоверни усилия, за да се превъплътят като демократи и по този начин да запазят политическото си и икономическо господство.
Ние всички живеехме с илюзията за бързи промени и като че ли всичко това ще стане за една-две години. Мислехме, че Западът ще отвори обятията си, ще развърже кесията си и бързо-бързо всичко ще тръгне с нормален ход. Напразни илюзии. Ако трезво преценяваме тези процеси, за това ще са необходими доста години, може би не по-малко от десет, за една обща политическа и стопанска стабилизация. Това са закономерни процеси, и то не само за България, но и за всички бивши социалистически държави. Сега господата от БСП се опитват да хвърлят вината за тежкото икономическо и социално положение на СДС и неговото кратко едногодишно управление. Нима има наивници да им вярват /за съжаление има, и то немалко/. Всичко това, което става сега, е логическа последица от некадърността на бившите управници, които с престъпно нехайство и безотговорност в продължение на 45 години съсипаха селото и земеделието, създадоха индустрия, която сега трябва да се бракува, вземаха заеми за милиарди, които сега обеднелият народ трябва да изплаща. Какъв цинизъм.
Всичко, което е направено досега, е само една козметична операция. Никаква декомунизация, бившите номенклатурни кадри си остават по места. Отстранени бяха само най-изхабените от употреба червени лидери. Там, където СДС се опита, и то много плахо, да отстрани отделни номенклатурни кадри, сега същите се завръщат отново, и то с помощта на правителството на г-н Беров, което лицемерно ни декларира, че защитава и провежда независима политика.
Опитите за подмяна на висши служители от съдебната система чрез Народното събрание показват настъпателната рекомунизация на комунистите. Същото показват и опитите за премахване на ликвидационните комисии на село, и т.н. Последните социологически проучвания на БММИ показват, че на въпроса: "Коя от системите бихте подкрепили - преди 10 ноември или след 10 ноември?," 25 на сто са се изказали в подкрепа на тоталитарното минало - разбира се, това са точно членовете и електоратът на БСП. Какви са изводите? БСП не е никаква демократична организация, а старата БКП. Останалото всичко е чиста демагогия и следователно въпросът за забраната на БСП стои открит.
Навлизаме в най-деликатния въпрос, по който конгресът трябва да вземе определено становище. Къде сме ние в политическото пространство? Каква позиция ще има съюзът ни в бъдеще? Каква ще бъде стратегията и тактиката ни в едни бъдещи предсрочни избори? В състояние ли сме да провеждаме самостоятелна политика, или ще търсим съюзници, и ако да, къде са те. На всички тези въпроси - тук, в тези два дни, ще трябва да се даде ясен отговор.
Това налага да се направи анализ на дейността ни като организация, която участва в СДС от самото му създаване.
На всички е известно, че Съюзът на репресираните е наблюдател. Историята е известна, но въпреки това накратко ще се опитаме да посочим причините за нашето замразяване. Непосредствено преди изборите беше решено в НКС, че на Съюза на репресираните ще бъде определена квота от девет души за кандидати за народни представители. По-късно, когато трябваше да се разпределят кандидатите по избирателни райони, се наложи становището кандидатите да бъдат посочвани от гражданските комитети по места. Реално на нас ни се даваха не повече от две места. Това наложи Националното ръководство набързо да свика Националния съвет, макар и в непълния му състав, на което заседание да реши какво да предприеме за в бъдеще. На това заседание присъстваха 57 души, 56 от тях взеха решение за замразяване на членството ни в СДС и да не издигаме свои кандидати за народни представители. Единственият, който не се съгласи с това решение, бе Милен Стоянов, чиято кандидатура бе издигната като независим от СДС, впоследствие той мина към Демократическата партия, като беше отстранен от Националния съвет на Съюза на репресираните. Впоследствие съюзът размрази членството си и когато трябваше да ни приемат като редовни членове, НКС гласува да останем като наблюдатели под благовидния претекст, че ние не би трябвало да съществуваме като организация на репресираните, защото по-голямата част от членския ни състав са членове на други политически организации. Аз знам, че ревностните защитници на тезата за членството ни в СДС упрекват ръководството за този статут. Но това е истината, господа, за нашия статут в СДС. Тази теза, която искат да ни наложат, е неприемлива за нас и ние няма да се съгласим други политически сили да определят нашето съществуване, особено бивши комунисти и комсомолски секретари, които бяха и продължават да бъдат на тази позиция.
По замисъла на своето създаване СДС трябваше да обединява всички антикомунистически сили в цялата политическа цветова гама, изградена на коалиционен принцип. Днес тези постулати са подменени /или формално съществуват/ и в момента господстват неизяснени крайни тежнения.
НКС отдавна не е нито демократичен, нито координационен съвет в резултат на несъвършения и остарял статут на СДС, който унищожава самоличността на партии и движения.
Егалитарният принцип, че всички са равни, при условие че това не е вярно, превръща коалицията във фикция.
Тази ситуация се поддържа от партии и движения, които разполагат с малобройни структури и нямат почти никакъв идеен и партиен живот, но за сметка на това имат равен глас.
За да влязат във властта и правителството, те задължително подкрепят крайни позиции и се превръщат в автомати при гласуване.
При такива условия не може да има нито нормален диалог, нито да се вземат нормални решения. Осигурява се "единство” и чистота на СДС. Останалите в малцинство под страх от изгонване бързат да се присъединят. Естествено, на някои от привържениците допада превръщането на коалицията в синя партия. НКС се превърна в инструмент на диктат. Тази възможност за диктат подронва устоите на СДС.
В бъдеще, когато ще определяме нашата позиция, ще трябва да се съобразяваме с членския ни състав. Ние сме надпартийна организация, но членовете ни са в по-голямата част членове на политически партии и не е без значение тяхната политическа позиция.
/Пресслужба "Куриер”/
15:00:00
25.02.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!