София, 24 юни 1997 година
Брой 48 (1744)

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЧ (ЧАСТ ПЪРВА) "ОТ БОРД БЪЛГАРИЯ ЩЕ ВЛЕЗЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИВАН КОСТОВ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ДЕБАТИТЕ В 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПО БЮДЖЕТ'97 (20 ЮНИ 1997 ГОДИНА, СОФИЯ)

Предлагането на бюджета за 1997 по средата на годината е един лош атестат за положението в България. То е точно отражение на икономическата криза, в която се намира нашата страна. Липсата на бюджет е една от причините за създаденото неясно и трудно положение пред бюджетните организации, а и по-общо - пред икономиката на страната, пред всеки български гражданин. Половин година ние живеем, без да сме в състояние да планираме това, което ни очаква в следващия ден.

От тази гледна точка аз искам да започна с думите на благодарност за това, че всички парламентарни групи възприеха и откликнаха на идеята бюджетът да бъде приет съобразно сроковете, които са ни поставени за изпълнение на споразуменията с международните финансови институции, и направиха всичко възможно, за да дадат ход на разискванията и да приключат тези разисквания в комисиите.

Благодаря за това разбиране от страна на всички народни представители, на ръководители на парламентарни групи, защото то е израз на едно наистина национално отговорно поведение. Това е добър атестат за българския парламент. Аз вярвам, че това национално отговорно поведение ще доминира и тук по време на обсъжданията върху бюджета.

Бюджетът, който вие ще обсъждате, е на практика наполовина похарчен бюджет. На практика това е бюджет на няколко правителства, поне на три. Една значителна част от разходите, които са извършени вече по този бюджет, са направени за огромните лихви, които се плащаха в началото на тази година, за съжаление. Това е бюджет, който не е програма, пак ще повторя, за съжаление. Това е бюджет на текущото състояние. Това е инкасираният бюджет на страната. Точно както се инкасира удар. Така и ние инкасираме този бюджет. Той не дава възможност да се проектира и реши който и да е проблем на страната. Това е бюджетът, който казва, че това е състоянието на страната, и ни дава възможност да спасим държавната сфера в рамките на капацитета, който има страната в сегашния момент. Това е от една страна.

От друга страна, този бюджет е

ПЪРВИЯТ, КОЙТО ПРИЕМА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В УСЛОВИЯТА НА ВАЛУТЕН БОРД.

Този бюджет съжителства с валутния борд. Валутният борд налага най-строги ограничения върху политиците и върху държавата в осъществяването на разходите.

Във всяка страна, където има валутен борд, няма гъвкавост, няма пластичност в механизма за реализиране на решения, свързани с паричната политика. Аз се надявам, че всеки народен представител разбира това обстоятелство. Няма възможност да бъдат решавани въпроси, като бъдат отложени в следващата година, примерно чрез печатане на пари в обращение или по някакъв друг начин. Всичко трябва да се плаща сега, в този момент и изцяло. Това е бюджетът на

ТВЪРДИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ВЪВ ФИНАНСОВАТА СФЕРА.

За пръв път България от много години, от десетилетия насам е изправена пред необходимостта да има твърд бюджет при твърди ограничения. Ние, на първо време вие, след това цялата държавна администрация трябва да дадем пример за действия в условията на твърди бюджетни ограничения. От тази гледна точка аз искам да кажа на народните преставители: бюджетът, който приемате сега, ще бъде последният за тази година бюджет на страната. Не може да има ревизия на този бюджет. Никой не може да допусне, че този бюджет няма да бъде изпълнен поради следното просто обстоятелство: в страната вече е въведен валутен борд. Ако ние не изпълним този бюджет, ще прекратим споразуменията с международните финансови институции. И тогава България ще бъде поставена в условията да действа на борд, без да има външната подкрепа от международните финансови институции. Това е положението на човек, който се е качил на столче, сложил си е примката на шията и след това сам рита столчето под себе си. Аз вярвам, че ние няма да бъдем толкова неразумни, че да ритаме столчето под себе си. Този бюджет трябва да бъде изпълнен с цената на всички лишения, които той определя.

Четвъртото нещо, което искам да кажа, е, че това е

БЮДЖЕТЪТ НА ОГРОМНИ СЪКРАЩЕНИЯ.

Дори в рамките на мизерстващата България това е бюджет на съкращения, и то в големи мащаби. Но тези съкращения идват обективно от намаляване на дефицита на първо място. Дефицитът през 1996 г. беше 13 на сто. Тоест държавата харчеше с 13 на сто повече разходи, отколкото получаваше. Това са гигантски суми! Сега дефицитът е намален на 6,3 на сто. Тоест повече от два пъти са намалени възможностите на държавата да извършва разходи, срещу които няма приходи. Това неминуемо е съкратило силно разходите, които България може да си позволи. Но това е обективното изискване на валутния борд. Никой няма да позволи на една страна, ако той е кредитор на тази страна, каквито са международните финансови институции, да прави бюджет с 10 или 13 на сто дефицит. Защото това е бюджет, при който едновременно се въвежда борд и, от друга страна, той се взривява с бомба със закъснител, като се задейства инфлацията.

Другата причина за огроминте съкращения е намаленият брутен вътрешен продукт. Страната очаква според статистиката 7-процетно ново намаление на брутния вътрешен продукт. Това означа 7 на сто по-малко приходи. И ето намаляването на разходите става вече в размерите на 13,8 на сто. Такова огромно съкращение в бедстваща страна е всъщност голямото изпитание, на което сме поставени.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ПЪРВА) "БСП В ОПОЗИЦИЯ, БСП В ПРОМЯНА - ПРОБЛЕМИ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА", ОГЛАСЕН ОТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, НА ЗАСЕДАНИЕ НА ВС НА БСП, ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И РЪКОВОДСТВОТО НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" (СОФИЯ, 14 ЮНИ 1997 ГОДИНА). Документа публикуваме с незначителни съкращения.

При формирането на стратегията и тактиката на Демократичната левица в опозиция трябва да се отчитат следните обстоятелства:

- дълбоката икономическа, социална и духовна криза на българското общество;

- необходимостта от спешни, всеобхватни и енергични действия на всички държавни институции и обществени фактори за извеждането на страната от кризата и за активното провеждане на реформата;

- очертаващата се дясна либерална политика на управляващото мнозинство във всички сфери на икономическия и обществения живот;

- продължаващите кризисни процеси в Българската социалистическа партия (БСП), сериозният спад в доверието към Демократичната левица, нарастващата конкуренция в политическото пространство, включително и наляво от центъра.

В тази ситуация БСП е изправена пред решаването на две взаимносвързани задачи, от които зависи съдбата й, а може би, в немалка степен, и бъдещето на българската Демократична левица - решително да се активизира, ускори и завърши процесът на собствената й промяна и съхраняването и утвърждаването й като основна и водеща сила на демократичния процес в България.

За последните години БСП нееднократно променяше своето положение в обществото, включително и по отношение на релацията "власт-опозиция". Утвърдената практика показва, че тези промени не налагат радикално обновление в политическата философия и в стратегическите цели на партията. Това са въпроси, решени трайно в програмните документи, и конюнктурните промени не бива да им влияят определящо.

Тези изводи се отнасят в значителна степен и за настоящата ситуация.

Ние трябва да сме готови и за недалечни изпитания, пред които може да ни постави едно евентуално преструктуриране на политическото пространство, но и за продължителна и може би изтощителна "позиционна" война. В този момент ние не можем да си позволим да подхранваме свръхочаквания и илюзии в собствената си партия, дължим й реалистични изводи и прогнози и действени, адекватни политически решения.

Смисълът на съществуването на една политическа партия е в това да може да реализира идеите си чрез властовите лостове и механизми. Но властта не може да бъде самоцел. Ние трябва да се подготвим не само за бързо, но преди всичко за убедително и трайно завръщане в управлението на страната.

В този труден за българското общество момент би било непростима грешка, ако ние заемем позицията на самоцелно противопоставяне и се откажем от възможността да въздействаме върху процеса на вземане на решения.

Нашата философия не може да почива върху балканската мъдрост "Колкото по-зле, толкова по-добре". Нашето поведение ще бъде със засилваща се критичност, но не само за да очертаем по-ясно новата си опозиционна физиономия, но и с цел да бъдат преодолени някои от крайностите на дясната политика, на опитите да се възпроизведе един отживял и отречен либерален модел.

Една от най-важните задачи на БСП и на Демократичната левица като цяло като главна опозиционна сила е да формулира и да предложи на обществото реална и ясна перспектива на управлението. В процеса на нейното обосноваване трябва да стъпим върху собствената си дългосрочна програма, като се опитаме убедително да преведем програмните си постановки на прагматичен политически език.

Ние не просто трябва да върнем доверието на избирателя. В непродължително време със своите конкретни политически действия ние трябва да олицетворим надеждата на недоволните от политиката на мнозинството за едно по-добро управление. А това означава, че ние не можем, не бива да залагаме на голото отрицание на политиката на управляващите; не можем да бъдем опозиция въобще, по всичко и на всички, а опозиция по същество - твърда, честна, автентична, но по конкретните въпроси на реалната политика.

Още в хода на предизборната кампания ние декларирахме, че ще бъдем конструктивна парламентарна сила независимо от броя на народните ни представители. В първия месец от дейността ни като опозиция потвърдихме, че ще залагаме на съзидателното, на градивното начало. Ние, както и досега, ще бъдем силата на разума и съгласието, и това не е просто предизборен лозунг, особено когато става дума за изхода от кризата, за структурната реформа, за финансовата стабилизация, за борбата с престъпността и корупцията.

Ние добре съзнаваме, че реформата няма шансове за успех в условията на политическа конфронтация, че тя ще има шанс само ако се прави на широка национална основа.

В Демократичната левица винаги сме твърдели, че политическата стабилност е необходимо и задължително условие за развитие на реформените процеси. Нямаме основание днес да се отказваме от това свое разбиране. Макар и поставени в тежка ситуация (а може би именно заради това), не можем да си позволим самоцелно противопоставяне. Не само защото една политика на обструкция от наша страна трудно би се възприела от общественото мнение.

Ние трябва да бъдем последователни в своя стремеж към разчупване на полюсното мислене и действие с характерните му агресивност и силовост; ще работим за един нов парламент на диалога и съгласието, с друг тип отношения между мнозинството и опозицията с ясно обосноваване на различията, но с извеждане на конструктивизма и толерантността.

Демократичната левица ще се утвърждава като модерна парламентарна формация, като носител на демократичния процес и гарант на демокрацията и конституционния ред. Повече от всякога ние трябва да олицетворяваме новата политическа култура, да търсим повече диалогичност, да даваме друг тон, да потърсим друг политически език.

Декларативният етап обаче в търсенето на съгласие отмина. Ние държим на разбирането си, че постигането на консенсус не е еднократен акт, а процес на ежедневно в реалната, в конкретната политика преодоляване на различията и сближаване на позициите. Парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ) и коалиционните партии ще бъдат последователни в своя стремеж към постигане на еднопосочни действия по конкретните въпроси на реформата.

Това не означава, че ще осигурим политически комфорт на мнозинството. Националното съгласие не изключва, напротив, предполага силна и авторитетна позиция. Нашият конструктивен подход не бива да се тълкува като готовност за безпринципни отстъпки, като съглашателство. Както заявихме още на старта на новия парламент, теренът на консенсуса е ясно лимитиран, има две граници, от които няма да отстъпим - съхраняването на конституционализма и справедливата, поносима социална цена на прехода. Отстояваме и своята теза, че всеки опит за управление, което работи срещу Демократичната левица, е предварително обречен на неуспех.

Ако се съди по "Програма 2001" и по първите действия на управляващото мнозинство, те все още не разполагат с ясна законодателна и управленска философия. Може да се предполага, че както в първите дни от работата на правителството и на парламента, така и в бъдеще ще се работи ден за ден, "на парче". И все пак едва ли можем да се съмняваме, че това ще бъде една подчертано дясна либерална политика.

Поведението на другите фракции в Народното събрание подсказва, че за определен период пространството наляво от парламентарния център ще бъде запълвано главно (ако не единствено) с инициативи на Демократичната левица.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗАКОНЪТ НЕ Е КАМШИК ЗА ДРЕСУРА НА ЖУРНАЛИСТИ" НА 203-МА ЖУРНАЛИСТИ ОТ ВЕСТНИЦИТЕ "ДНЕВЕН ТРУД", "ЖЪЛТ ТРУД", "НОЩЕН ТРУД", "ЛУД ТРУД" И "АВТОТРУД" ПО ПОВОД НА ПОВДИГНАТО ОБВИНЕНИЕ ОТ СОФИЙСКАТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СРЕЩУ АННА ЗАРКОВА, ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР ВЪВ ВЕСТНИК "ТРУД", ПО ПОВОД НА ИНТЕРВЮ НА ЖУРНАЛИСТКАТА В БРОЙ 144 НА "ДНЕВЕН ТРУД". Документът е адресиран до БТА, до Съюза на българските журналисти, до всички средства за масово осведомяване и до правозащитни организации.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Дружеството на журналистите към Съюза на българските журналисти (СБЖ) във вестниците с марката "Труд" изразява своето възмущение и безпокойство от опита на прокуратурата за саморазправа с Анна Заркова, отговорен редактор във вестник "Труд".

В понеделник, 16 юни т.г., Софийската районна прокуратура повдигна срещу нея обвинение за оклеветяване на прокурора от Главна прокуратура Руско Карагогов. Повод за това е публикация на нейно интервю с г-жа Донка Митева, сестра на покойната Роза Георгиева (брой 144 на в. "Дневен труд" от 29 май 1997 г.).

Г-жа Митева доброволно пожела да разкаже пред вестника личните си впечатления за корупция в прокуратурата. В интервюто тя заяви, че е платила 2000 ДМ, за да се срещне с прокурора от Главна прокуратура г-н Руско Карагогов, и разказа за други фрапиращи случаи от личния си сблъсък с прокуратурата.

Срещу г-жа Митева прокуратурата повдигна обвинение за клевета.

Безпрецедентен факт в историята на журналистиката обаче е паралелното обвинение в клевета и срещу журналистката Заркова, взела интервюто.

Като журналисти в поведението на прокуратурата съзираме опасен прецедент и опит за налагане на цензура чрез наказателна репресия.

Смисълът на журналистическата професия е да отразява и разпространява факти, събития и мнения. Така се реализира конституционното право на всеки български гражданин да получава и разпространява информация. А когато информацията засяга дейността на държавни органи и висши държавни служители, тя е и обществено значима. В този смисъл е и Решение No 7 на Конституционния съд от 1996 година, в което 12-те съдии единодушно приеха, че колкото по-високо в държавната йерархия стои държавният служител, толкова по на показ е работата му и по-оправдана и защитена от закона е критиката срещу него. В случая не става дума за интерпретиране на факти, а за интервю, взето и документирано по правилата на професията. Подобно отношение на прокуратурата към журналистиката лишава от смисъл нашата работа.

Не е без значение, че от една седмица г-жа Заркова е подложена на всекидневен телефонен терор заради "оклеветения" прокурор.

Някои прокурори очевидно гледат на закона като на камшик за дресура на журналистите. Протестираме срещу това, че в една държавна институция, в която по закон трябва да работят хора с високи нравствени качества, днес са намерили място магистрати със съмнителен личен и професионален морал.

София, 18 юни 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СВЕЩЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, ПРИЕТА НА ОБЩОНАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ (СОФИЯ, 19 ЮНИ 1997 ГОДИНА)

1. Българското православно свещенство за пореден път изразява решителното си становище за единение в Българската православна църква (БПЦ).

2. Правителството на Обединените демократични сили (ОДС) да предприеме резултатни мерки за утвърждаване на справедливостта в БПЦ. Да се изпълнят решенията на Върховния съд.

3. Свещениците подкрепят усилията на правителството за преодоляване на тежката икономическа, социална и духовна криза в страната и активно ще участват за преодоляването им.

Правителството на Република България може да разчита на българското свещенство.

4. Ние сме за вероучение с подчертан православен характер, преподавано от подготвени преподаватели - богослови.

5. Обръщаме се към събратята свещеници от другата страна да изоставят водачите си, които все още не могат да скъсат връзките си с тоталитарно-атеистичната власт.

Секретар: Ставрофорен свещеноиконом КАМЕН БАРАКОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРЕССЛУЖБАТА КЪМ СЕКРЕТАРИАТА НА СИМЕОН ВТОРИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИКАЦИИ В БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ЗА ИНИЦИИРАНА ОТ НЕГО СРЕЩА НА БИВШИ МОНАРСИ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА Документът е адресиран до Българската телеграфна агенция.

Най-категорично опровергаваме тиражираните днес безотговорни нелепости от агенция "Балкан" и източника й "Обединение за царя", че "Цар Симеон е инициатор на среща на бившите монарси от Източна Европа".

Подобни твърдения за предстоящи срещи на Негово Величество са не само жалки и смешни, но могат да бъдат окачествени или като плачевно невежество по отношение на дейността на царя, или съвсем умишлен опит за неговото дискредитиране.

Тандемът агенция "Балкан" и организацията "Обединение за царя" не се ползват с доверието на Негово Величество и никога не са били упълномощавани от Мадрид да разпространяват такива заблуждаващи хората информации.

В страните с установена демокрация срещу такива кампании има предвидени законови средства за защита.

Още веднъж ви умоляваме да имате предвид, че единствено Секретариатът в Мадрид и Пресслужбата в София са упълномощени от цар Симеон да дават достоверна информация за царското семейство.

София, 19 юни 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КНСБ С ИСКАНЕ ЗА ПРОМЯНА НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ No 57 ОТ 1989 ГОДИНА В ЕДНА ОТ НЕГОВИТЕ ЧАСТИ

Ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), имайки предвид предстоящата структурна реформа, ликвидацията на предприятия, съкращенията в бюджетната сфера и участието на работници в приватизацията, категорично настоява за спешна промяна на Постановление на Министерския съвет No 57 от 1989 година в частта му, в която се лишават от право на обезщетение при безработица лица, регистрирани като търговци по Търговския закон.

По наше мнение лишаването им от обезщетение само поради обстоятелството, че са и регистрирани като търговци, е социално несправедливо и неоправдано. Всъщност след уволнението им по инициатива на съответния работодател те губят не само трудовото си възнаграждение, което обикновено е основен източник на доходи за тях и семействата им, но и паричното обезщетение при безработица. Регистрирането им като търговци само по себе си не означава сигурен източник на доходи, за да бъдат лишавани от право на обезщетение при безработица. Сегашната постановка в постановлението създава и реална опасност за отказ на много работници и служители от участие в приватизацията.

В същото неизгодно положение се намират и член-кооператорите, които работят в кооперацията.

На практика сегашната уредба "убива" желанието на трудовите хора за активно участие в създаването на малък и среден бизнес дори и когато поемат риск да загубят и всичките си средства или взети кредити. По този начин се парализира желанието им за лично участие в така необходимата структурна реформа в икономиката, а оттук - и в създаването на средна класа - гръбнак на държавата с развито пазарно стопанство.

Конфедерацията на независимите синдикати в България направи предложение до Министерството на труда и социалната политика за промяна в ПМС No 57 в тази му част.

В предварителни разговори на експертно ниво имаме уверението, че поставеният въпрос следва да намери справедливо решение.

Ние се надяваме на бързо и адекватно решение, което да защити тези, които несправедливо са лишавани от право на обезщетение при безработица. Изменението в подзаконовата правна уредба трябва да стане сега, защото няма друга алтернатива, освен бързото преструктуриране на икономиката, в което имат своето място именно и трудовите хора.

София, юни 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИСКАНЕ НА КНСБ ЗА ОБСЪЖДАНЕ В НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ПРОЕКТОБЮДЖЕТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настоява за спешно свикване на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което да бъде разгледан проектобюджетът на правителството за 1997 година. За съжаление отново се повтаря познатата практика да бъде пренебрегвано законното право на мнение на социалните партньори по най-важните за страната решения и закони.

Едва вчера КНСБ се сдоби по неформален път с пълния текст на проектобюджета.

И още днес, 19 юни 1997 година, в 15 часа експертите на синдиката трябваше да дадат становище по него на заседание на парламентарната комисия по социална политика. Много от цифрите, заложени в бюджета, смущават КНСБ. Още утре ще бъде готова експертната оценка на КНСБ по проектобюджета и синдикатът ще има готовност да защити позицията си в НСТС.

София, 19 юни 1997 година

(Пресслужба "Куриер”)

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА) "ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ И ПРЕДСТОЯЩИТЕ ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ОГЛАСЕН НА ПЛЕНУМ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП (СОФИЯ, 4 МАЙ 1997 ГОДИНА)

ЗА СТРАТЕГИЯТА И ТАКТИКАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА В 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

За последните месеци Българската социалистическа партия (БСП) даде сериозни знаци и доказателства, че е парламентарна партия.

И все пак има още немалко да се желае в развитието и утвърждаването на парламентарния характер на Социалистическата партия.

Макар че не съумяхме да постигнем покритие на избрания състав на Парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ) с предварително очертания модел, може да се каже, че новата ни група има сериозен потенциал.

Още с първите си стъпки ПГДЛ ще бъде изправена пред сериозни изпитания. Едва ли можем да се съмняваме, че при дясното мнозинство ще доминира политиката на новия, макар и прикрит реваншизъм на политически диктат. Още в първите си изявления след изборите лидерите на Съюза на демократичните сили (СДС) не скриват намеренията си за силово управление, като за целта ще бъдат направени и някои промени в Правилника.

СДС ще продължи да експлоатира темата за съгласието по необходимите реформи, разбирано като серия от ултиматуми, от едната страна, и задължителни отстъпки - от другата.

Конструктивната позиция на Демократичната левица не изключва - напротив, предполага определяне на границите на компромиса. При нас те са свързани с необходимостта от запазване на Конституцията от опитите за ревизия и обосноваването и отстояването на социалния коректив в законодателната дейност.

СДС демонстрира много воля и енергия в стремежа към властта, но вече има признаци на отсъствие на сериозна управленска готовност. Лидерите на синята опозиция казаха "хоп", преди да са готови да скочат, и вероятно ще опитат да компенсират това с жестоки процедурни правила, които да поддържат стабилитета на мнозинството и бъдещия кабинет.

В новата конфигурация на парламента ще нараства и ролята на по-малките парламентарни групи, всяка от които ще бъде с претенции да балансира. Обединението за национално спасение (ОНС) беше стъпка на Ахмед Доган към легитимация на Движението за права и свободи (ДПС) като национална партия. Обединението вероятно ще заиграва и с етническата, и с монархическата карта. Българският бизнес блок (БББ) вероятно ще играе ролята на радикална опозиция за разлика от Евролевицата, чиито представители на първо време може би по-скоро ще търсят сътрудничество с управляващите и ще развиват линията на разграничаване от БСП.

И след загубата на парламентарните избори през април 1997 година Българската социалистическа партия остава най-голямата и отговорна политическа сила в България. Демократичната левица, въпреки изключително тежката и сложна предизборна ситуация, постигна две цели: Обединените демократични сили (ОДС) нямат самостоятелно мнозинство в новия парламент за промяна на Конституцията; ПГДЛ има потенциални партньори и съюзници сред останалите парламентарни сили. Това създава реални предпоставки БСП чрез ПГДЛ и чрез своите структури в центъра и по места да изпълни задачите, които произтичат от политическата ситуация.

Преди всичко БСП и Демократичната левица като конструктивна, националноотговорна и социалноангажирана опозиция и коректив на очертаващото се дясно управление на страната трябва да възстановят изгубеното доверие на милионите си избиратели. Главната задача на ПГДЛ в 38-ото Народно събрание е да отстои естествената си същност на основен защитник и изразител на социалните интереси на най-широк кръг обществени и социални слоеве. Основен приоритет на ПГДЛ и в условията на опозиция ще продължи да бъде защитата на националните интереси на България.

В условията на опозиция най-важното парламентарно средство за реализирането на поставените цели и задачи е парламентарният контрол. Той трябва да бъде първостепенна функция на ПГДЛ както в пленарна зала, така и чрез възможностите на постоянните и временните парламентарни комисии. Чрез парламентрания контрол трябва да се гарантира не само необходимият коректив в управлението, но и постоянното информиране на обществото за неговата същност и недостатъци. Решаващо е да осъзнаем, че реализирането му при новите условия изисква принципно нов подход към парламентарния контрол в сравнение с досегашната практика.

В 38-ото Народно събрание изключително важна за ПГДЛ ще бъде законодателната дейност на парламентарната група и на нейните отделни членове. С внасяните в Народното събрание законопроекти и с предложенията за дневен ред на парламента ще се очертае новото политическо лице на Демократичната левица пред българския избирател и ще се демонстрира степента й на зрялост за поемането на отговорностите на управлението.

За постигането на посочените стратегически и тактически цели е необходимо БСП да направи решителни крачки в развитието си като парламентарна партия. Успехът ни зависи в огромна степен от активното и пълноценно участие на всеки един народен представител, на всеки експерт с парламентарен и управленски опит. Уместно е още сега, в началото на на дейността на новия парламент, ръководството на ПГДЛ, съгласувано с Изпълнителното бюро, да внесе за обсъждане и утвърждаване от Висшия съвет, съвместно с депутатите социалисти, критерии за оценяване на индивидуалната им дейност. Предлагам да бъде възложено на Изпълнителното бюро и на Висшия съвет на БСП съвместно с ръководството на парламентарната група да създадат политико-експертен съвет за парламентарна дейност, подготовката за което вече е започнала.

* * *

Ние отново сме на кръстопът. Единият път ни води към постоянните и засилващи се вътрешни разпри, към безпринципно и самоцелно критикарство. Това е пътят на самозатварянето и изолацията, на продължаващата ерозия на доверие на избирателя към нас. Другият път е пътят на съзидателната работа - без да замазваме различията, като казваме "да" на откритата конкуренция в партията, и "не" - на вътрешнопартийните заговори; да обосновем различията, но и да намерим обединяващото, реалната основа на процесите на единението в цялата българска левица.

Това е пътят на радикалната промяна - за постигане на една по-ясна идентичност на БСП и на Демократичната левица като цяло; пътят на укрепването и съживяването на цялата ни мощна организационна структура.

Всичко това трябва да ни позволи в един непродължителен срок БСП не просто да стане привлекателна, но и да възстанови представата за себе си като социална партия, автентичен носител на лявата идея, като силна партия, способна да реши не само собствените си, но и обществените проблеми.

Това от своя страна ще създаде необходимите предпоставки не само за едно осезателно присъствие в политическия процес днес, за активно участие в общонационалните усилия за изход от кризата и за успешно развитие на реформите, но и за едно убедително и трайно завръщане в управлението на страната.

(Пресслужба "Куриер")

------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 20 юни 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Валентина Игнова - деж. ред., Лилия Томова, Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.