София, 24 юни 1994 година  
Брой 122 /1167/

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО - ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБИКНОВЕНИТЕ РОМИ" НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА", ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 18 ЮНИ 1994 Г. В СОФИЯ.

На 18 юни 1994 г. в София се проведе съвещание на Централното ръководство на Демократичен съюз /ДС/ "Рома". Доклад по въпроси, свързани с организационното укрепване на съюза и приемане програма за предстоящата му работа по проблемите на циганското население и отношението на държавните институции за решаването на проблемите, изнесе председателят на организацията г-н Мануш Романов.

На съвещанието бе разгледано поведението на Александър Емилов, Анжело и Яшар Маликови, доброволно напуснали Централното ръководство и преминали към Конфедерацията на ромите, поради което бяха изключени от Демократичен съюз "Рома".

За членове на Централното ръководство бяха избрани Рашко Илиев от Кюстендил, Апостол Карамитев от Стара Загора и Благой Иванов от София. Юлия Радославова бе издигната за заместник-председател, а Симеон Благоев стана главен секретар.

Централното ръководство обсъди тежката икономическа, социално-битова и духовна криза, в която се намира циганското население. Присъстващите информираха, че безработицата сред ромите в регионите, от които идват, е масово явление. 70-80 процента от хората не могат да си намерят работа. Причина за това е ниската им трудова квалификация, липсата на финансови средства за започване на собствен бизнес, не на последно място негативното отношение на работодателите към ромите. Безработицата се отразява особено тежко на семействата с много деца, които преобладават в обособените квартали. Критично е положението и на безимотните цигани от селата. Оземляването им също е проблем, който не се решава.

Централното ръководство разгледа състоянието на обособените квартали, които се намират извън регулационните планове на градовете и в които са забранени както ново строителство, така и по-съществени благоустройствени мероприятия.

Особено внимание бе отделено на образователното дело. Отбелязано бе, че около 50 процента от децата не ходят на училище. В същото това време различните фондации спекулират с това, като изработват най-различни образователни програми, които не се реализират в практиката. Нищо не се е променило и след назначаването в Министерството на образованието на Христо Кючуков, литнал по света да представлява циганските интелектуалци от България.

Подобна е спекулацията и с безпризорните деца, от съществуването на които май зависи съществуването и на някои фондации.

Дошло е време циганската общественост да разбере, че тяхната съдба се намира в ръцете на държавата, а не в ръцете на циганските организации, които отклоняват вниманието на ромите от насъщните им проблеми, като им организират фестивали и надсвирвания. Явно това е в интерес на някои политически сили и държавни органи, които хвърлят стотици хиляди левове за музикални прояви, вместо да ги дадат на нуждаещите се семейства. Така стои въпросът и с различните семинари, които организирват техните лидери.

Централното ръководство на Демократичен съюз "Рома" взе решение да отправи официално няколко конкретни изисквания към Министерския съвет, които се изразяват в следното:

1. Министерският съвет да изработи програма за ускорено решаване на икономическите, социално-битовите, образователните и културните проблеми на циганите. За целта част от чуждите инвестиции да се пренасочат за изпълнение на тази програма.

2. Да се започне изработването на регулационните планове за обособените квартали и да се узаконят построените вече домове, да се даде възможност за ново строителство и благоустройство в тях.

Централното ръководство взе решение в следващите избори да участва в коалиция със Съюза на демократичните сили /СДС/. На среща с КС на СДС ще се обсъдят проблемите на циганското население и участието на ДС "Рома" и СДС в тяхното решаване. ДС "Рома" ще предложи на СДС да изработят съвместна програма за излизане на ромското население от кризата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мануш Романов

София, 24 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" И КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА.

УВАЖАЕМИ Г-Н БЕРОВ,

През последните няколко месеца ръководният екип на Министерството на културата, оглавяван от г-н Знеполски, избягва всякакви контакти и диалог с основните синдикални организации - Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/.

Това не би ни притеснявало много, защото е установен стил за работа със синдикатите на ръководеното от Вас правителство, ако в същото време не се провеждаше една кощунствена акция за унищожаване на институциите, които ръководят, създават и пропагандират българската култура.

Скрил се зад позата на компетентен по въпросите на пазарната икономика, г-н Знеполски много добре знае, че не театърът, операта и артистите са двигателите на прехода към такава икономика, а те просто ще присъстват в нея, когато тя бъде създадена.

Пазарна икономика в България все още няма.

Няма и закони, които да я управляват.

Няма и закони, които данъчно да облекчават и насърчават дарителите на средства за българската култура.

Налице е обаче погром, замислен и осъществяван от г-н Знеполски, погром, който няма аналог дори и в най-реакционните режими в културната история на България.

Настояваме:

Незабавно да бъде освободен от поста министър на културата г-н Ивайло Знеполски.

София, 22 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ЮНЕСКО И КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

През последните няколко месеца ръководният екип на Министерството на културата, оглавяван от г-н Ивайло Знеполски, избягва всякакви контакти и диалог с основните синдикални организации - Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/.

В същото време пред вестници, радио и телевизия г-н И. Знеполски започна масирано обяснение на замисления и осъществяван от него и екипа му "преход на културата и нейните институции към пазарната икономика”, което всъщност се изрази в тяхното унищожаване.

Г-н Знеполски много добре знае, че не театърът, операта и артистите са двигателите на прехода към пазарна икономика, а те ще присъстват в нея, когато бъде създадена.

Но пазарна икономика в България няма.

Няма и закони, които да я управляват.

Няма и закони, които данъчно да облекчават и насърчават дарителите на средства за българската култура.

В такава обстановка да унищожаваш институциите, които ръководят и пропагандират българската култура, значи да унищожаваш самата култура, а нейните дейци, творци и артисти да изхвърлиш на улицата и да ги обречеш на глад и на унижения.

Ние знаем, че реформа в културата трябва да има и ще има, но тя ще следва етапите на създаването на пазарна икономика, а няма да ги изпреварва.

Ето защо ние настояваме:

Незабавно да бъде освободен от поста министър на културата г-н Ивайло Знеполски.

Настояваме още:

Новият ръководен екип на Министерството на културата, при пълна гласност и консенсус със синдикати, политически сили, творци, артисти и културна общественост, да пристъпи към разработване и поетапно осъществяване на национална програма за съхраняване, развитие и защита на българската култура, както и на нейните създатели и разпространители.

Обръщаме се към световните организации ЮНЕСКО и Международната организация на труда /МОТ/ в рамките на техните правомощия да осъдят геноцида към българската култура, дала много и за развитието на световната цивилизация от създаването на българската държава до днес.

София, 22 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪГЛЕДОБИВА.

ГОСПОДА,

Федерацията на независимите синдикати на миньорите изразява дълбокото си възмущение от бездействието на правителството за решаване на проблема за данък добавена стойност на брикетите и спиране на Брикетната фабрика. Мудността на правителството в решаване на този неотложен за въгледобива проблем провокира взривяването на социалния мир в отрасъла. Създаденият нормативен хаос и последвалото бездействие на висши държавни органи доведоха до разпространяване на конфликта извън Брикетна фабрика и обхващане на рудниците и ТЕЦ от комплекса "Марица-изток", търговските дружества от Софийския минен басейн и целия въгледобив.

Добре ви е известно нашето становище по проблема. На този етап най-целесъобразно е да се измени цената на брикетите, като в нея се включи и данъкът. Вариантът за освобождаването на цените на брикетите считаме за необоснован и ще доведе до катастрофални последици за въгледобива като цяло. Въпросът за цените на твърди горива за населението трябва да се решава комплексно, както за брикетите, така и за въглищата. Необходимо е решаване на въпроса за данък добавена стойност и за въглищата, предназначени за енергийни нужди.

Федерацията на независимите синдикати на миньорите подкрепя справедливите искания на работещите в комплекса "Марица-изток" и в тази връзка решително настоява правителството по спешност още на 20 юни 1994 г. да реши поставените проблеми.

В случай, че на посочената дата тези неотложни проблеми не бъдат решени, ще бъде организирано национално протестно миньорско шествие в София. Едновременно с това ще се обърнем за помощ и съдействие и към съответните компетентни международни органи и организации.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Токмакчиев

София, 17 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ФРОНТА НА ПРОГРЕСИВНИТЕ СИЛИ.

Ние, българските граждани, отчитайки актуалното обществено-политическо и икономическо състояние в страната и очертаващите се неправилни посоки, в които се насочва започналият процес на преобразувания, доброволно се сплотяваме във Фронт на прогресивните сили в България. Анализът на обстановката, както и състоянието и действията на политическите сили, спират вниманието върху опасни за цялата нация тенденции, които могат да поставят под съмнение или изобщо да ликвидират нравствените основи на бъдещото гражданско общество, а именно:

- управляващата доскоро комунистическа върхушка, мутирайки успешно, се вгражда в новите структури на властта, използвайки ги за запазване на награбеното през дълогогодишното си управление и за доразграбване на общественото богатство с цел превръщането си в икономически привилегирована каста;

- опозиционният доскоро, а сега управляващ страната Съюз на демократичните сили /СДС/, отъждествяващ в началото въжделенията за свобода на най-будната част от нацията, само за няколко месеца след поемането на управлението показа, че не е способен да разработи и реализира една разумна концепция за излизане от кризата, логически обвързана с дългосрочна национална програма;

- очакванията, че спечелването на парламентарните избори от бившата опозиция ще стане предпоставка за целенасочено и разумно законодателство, не се оправдаха. Липсата на цялостно държавническо виждане се прояви в хаотичната законодателна дейност на Народното събрание, характеризираща се с безразборното приемане на полуразработени и поради това неприложими или с непредвидим ефект закони;

- не само СДС, но и всички политически сили, деклариращи необходимостта от смяна на обществото, политическата и икономическа система, не дефинират ясно и точно какво разбират под това понятие, т.е. каква нова система предлагат да се изгради на мястото на старата, кои ще бъдат основните елементи на тази система, какви функции трябва да изпълняват тези елементи и какви връзки между тях са необходими за правилното функциониране на новата обществена система. Предлаганите платформи по-скоро представляват добри пожелания, отколкото ясно формулиране на необходимите и достатъчни условия за приемлив обществен договор, целящ съживяване и бъдещ просперитет на страната. Вместо дефиниране на тези условия безсъдържателно се жонглира с понятията демокрация, реституция, приватизация и чуждестранни инвестиции, приети априори от законодатели и представители на изпълнителната власт като панацея за тежко болната ни държава. Не се осъзнава, че боравенето с тези, макар и безусловно необходими за реформата на обществено-икономическите отношения, понятия изисква обстоен причинно-следствен анализ с цел оптималното им прилагане като инструментариум в определена последователност и взаимна обвързаност с редица други важни социални, морални, икономически и демографски фактори. В противен случай дилетантските, хаотични действия не само не водят до разграждане на старата система, а предизвикват появата на уродливи мутации;

- особено безотговорно е отношението както на законодателната, така и на изпълнителната власт към действително кадърния потенциал на нацията, способен да даде първоначален тласък за излизане от кризата. Налице е непознаване на собствените възможности, граничещо с национален нихилизъм. Вместо търсенето на оптимално решение с използването на всички производителни, научни, технически и интелектуални дадености, заелите се да управляват страната се уповават на съвети и помощи отвън, които в повечето случаи са безполезни, формални или просто неприложими в реалните местни условия. Наивната заблуда, че чуждестранните инвестиции автоматически ще ни пренесат в ново светло бъдеще, крие опасни за страната последици, доколкото може окончателно да я постави в безнадеждна зависимост от чуждия капитал, превръщайки кадърния потенциал на нацията в квалифицирана, но евтина наемна работна ръка. Без наличието на национална средна класа, служеща като обществен стабилизатор и буфер срещу чуждестранни домогвания, ще ни доведе до държава от типа "бананова република”, т.е. пълна икономическа зависимост от други държави при наличието на два обществени слоя - малобройна свръхбогата прослойка и тотално обедняване и лумпенизиране на останалата, далеч по-многобройна част от населението. Историята доказва неизбежните остри социални сблъсъци, пагубни за попадналите в такава ситуация държави. С тревога може да се отбележи, че налице са първите зародиши за такова разделяне на обществото. Успешно мутиращата комунистическа номенклатура, рентиерската прослойка, породена от извършената в неподходящ момент и по неподходящ начин реституция на едрата градска собственост, забогателите вследствие безрасъдно освобождаване на цените в условията на пълен пазарен дефицит и преобладаващ държавен монопол върху производството прекупвачи и спекуланти оформят група, незаслужено присвояваща значителна част от общественото богатство, която получава шанса да доограби останалата част от обществото при една извършена при неподходящ начин приватизация, утвърждавайки се окончателно като бъдещ икономически господар над страната;

- за съжаление вместо целенасочено държавническо виждане за обединяване на нацията на базата на справедливи критерии, отчитащи границите между престъпно натрупания капитал и законното забогатяване на предприемчиви свободни хора, законодателната дейност на Народното събрание по-скоро обслужва интересите на гореспоменатата прослойка и води до задълбочаване на политическата и на икономическата криза у нас. Прокламираната реформа цели не икономическо възраждане на страната, а реставрирането на един обществено-икономически модел отпреди половин век.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ СЕДМА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.

Днешният развит капитал също не може безпроблемно да подчинява на целите си работната сила. Пречка е вече извоюваната от левицата свобода - свобода, която трябва да намери политически израз в една демократично контролирана държавна машина. Днес между интересите на труда и капитала не се намира ничия земя, осеяна с барикада и изгорена от огъня на класовите битки. В резултат на тези битки и на технологичното развитие на самите производителни сили днес там има, или поне може да бъде построена, демократичната държава, но вече не като инструмент за класово господство /диктатура на труда или на капитала/, а като мост, разделящ, но и свързващ двете страни на противоречието труд-капитал. В развитите демократични условия държавата е орган за хармонизация на насрещни и често противоречиви интереси, буфер, който гаси противоречията и осигурява условия за класов мир и сътрудничество. Очевидно днес в България такова състояние на силите, такава роля на държавата могат да бъдат само предмет на пожелание. Днес българската държавна машина е заплашена да се превърне в  комитет за уреждане на аферите на българската компрадорщина в съюз с висшето "демократично" чиновничество.

Отвоюването на българската държава от ръцете на българските компрадори и политически аферисти, превръщането й в орган за защита на националния интерес и на общата воля на всички български граждани е най-важната политическа задача на социалистите в България. "Не по-малко държава, а по-добра държава" - този политически принцип, доказан и утвърден от европейската левица, е валиден и за нас.

Новото цивилизационно равнище на отношенията между труда и капитала води и до нов начин на формиране на връзката между властта и собствеността. В резултат на дълъг исторически процес на изменение днес властта и собствеността се разделят. Появяват се нови възможности за участие на трудещия се в производствения процес. От "проста притурка" към производствения цикъл, т.е. безправен продавач на стоката работна сила, днес работникът има възможност да бъде и участник в управлението на производството, съсобственик на средствата за производство, а в много случаи и пълен собственик и властник върху производителните сили. С други думи - от безправно винтче той трябва да се превърне в участник "партньор", а където е възможно и господар на производствения процес. Тъкмо това представлява реалната социализация, достигнала твърде далеч и дала богати резултати в развитите демократични страни на Европа, там, където социалисти и социалдемократи са дали своя принос за модернизацията на страните си. От политическа и икономическа защита на безправния трудещ се до въвеждането му в ролята на равноправен партньор в труда и управлението на страната - това е важната задача на Българската социалистическа партия /БСП/, основаваща се на модерното разбиране за отношението труд - капитал.

5. БСП И КАПИТАЛЪТ

Новият български буржоа-капиталист вече не отговаря на наследения от теорията и историята класически образ. От гледна точка на произхода на натрупаното богатство българските имотни прослойки са твърде различни. Могат да се различат поне три различни групи. Първо, капитали, чийто произход може да се проследи преди 10 ноември 1989 г. и които са натрупани за сметка на държавата от бивши висши държавни и партийни функционери благодарение на привилегированите им позиции в системата на управление на държавното национално богатство. Наред с тези условно наречени "стари червени капитали" днес в България функционират, пак условно назовани, и "стари сини капитали". Те са "сини", доколкото техен субект е прослойката на реституираните бивши собственици, а са "стари", доколкото се осъзнава произходът на имуществото има като "законно възвърнато", а не като новопридобито. Трета група капитали имат своя произход в най-ново време и са натрупани за сметка на държавното и одържавено партийно имущество от държавно-партийни функционери, благодарение на навреме заетите удобни позиции в политическия живот. Трансформирането на политическите в икономически привилегировани позиции продължава и днес с бурни темпове. Политиката продължава да се осъзнава все още като особен тип стопанска дейност. Субектите на третия тип капитали са "червени", "сини" или който и да е друг цвят, само на повърхността на публичността. В дълбочина техният общ икономически интерес е доста силен, за да неутрализира повърхностно демонстрираните политически различия. Различните имуществени прослойки се изявяват политически и общуват в политическото пространство преди всичко под влияние на фактори, свързани с генезиса на тези различни капитали. Все още произходът на капитала доминира над неговата същност и начин на функциониране. Все още външните спрямо природата на капитала различия ръководят неговото функциониране. Воден обаче от присъщата си логика на развитие, националният капитал /доколкото защитава национални интереси/ започва да заличава вътрешните си различия в произхода. Вече не толкова произходът, колкото природата и типът на функциониране на средствата /богатството/ са значими при определяне на икономическото и политическо поведение на съответните имуществени прослойки. Без да се забравят разликите между "стари" и "нови" капитали, между "сини" и "червени" пари, те стават все по-несъществени.

Все повече и във все по-нарастваща степен значими ще бъдат различията между капиталите от гледна точка на това дали функционирането им увеличава или намалява националното богатство.

Разликата между компрадорско-спекулантивния, паразитния, рентиерско-потребителски капитал, който е национално и социално безотговорен и опасен, от една страна, и от друга - производителния, предприемачески капитал, който в крайна сметка увеличава националното богатство, ще става все по-съществена и все по-очевидна. От гледна точка на класовата борба една партия, ръководена от класическата доктрина за войната на труда срещу капитала, разликата между компрадорско-спекулативния и производителния национално отговорен капитал е несъществена. От същата гледна точка нито Янко Сакъзов би могъл да защити идеята за "общото дело" на социалистите, нито Г. Димитров би могъл да защити идеята си за "народния фронт", включваща скандалната фигура /в очите на комуниста/ на "патриотичния индустриалец".

Насилствено наложеното сталинистко разбиране за "война на труда срещу капитала изобщо", което доведе до репресии от страна на комунистите срещу съюзниците им в Отечествения фронт и според което разбиране "народната демокрация е диктатура на пролетариата", трябва да бъде отхвърлено.

Разликата между капиталиста-компрадор и националния буржоа /модерен аналог на Димитровия "патриотичен индустриалец"/ се формира пред очите на българското общество. Особено важно е да се разбере, че компрадорът, който руши националното единство и е основен фактор на продължаващите и възпроизвеждащи се обществени антагонизми е обществена опасност номер едно като главен герой на смутното време, защото само в него той може да се възпроизвежда безпрепятствено. Той е непрекъснат източник на икономическа разруха, правен хаос и политически псевдореволюционни безредици. Компрадорът-спекулант от рентиерски тип има за свои политически представители тъмносини свръхреволюционери от типа "всичко до дупка", а като своя ударна сила и гориво използва маргинализиращите се и лумпенизирани свои жертви, които изкарва по площадите за поредната синя революция. Именно това гориво на революцията днес се назовава "трудов народ", факт, трудно обясним в логиката на ограниченото доктринерно разбиране за БСП като партия защитник именно на този трудов народ.

Общо дело на всички социално и национално отговорни сили е пречупването на гръбнака на българския компрадор. Националното помирение с него нито е необходимо, нито е възможно. Национално помирение е и възможно, и необходимо като съюз на всички срещу него. Именно защото БСП може, тя трябва да бъде партия на националното съгласие и помирение. Тя е призвана да обединява, а не да разединява всички сили на националното съгласие в борбата срещу тези, които го рушат и живеят от неговата разруха.

Това разбиране всъщност е и централен принцип за всяка коалиционна политика на БСП и в предизборна обстановка и при упражняване на властта - всички социално и национално отговорни сили, всички сили на модернизацията са нейни естествени съюзници.

Победата над компрадорщината за нас означава и край на многократно тиражираната илюзия за господство на обращението над производството, при това разбирано по най-търгашески и спекулативен, "ливански” начин. Това би означавало края на гибелните за националното стопанство "замразявания на икономиката", шокови терапии и прочие монетаристки експерименти и фетиши. Модернизация на България - това означава развитие на страната като единен производствен и потребителски комплекс със запазен икономически суверенитет. Новото отношение на БСП към капитала, разбирането за възможността, а в ред случаи и за необходимостта, от сътрудничество между труда и национално отговорния капитал е изключително важно за опазването на този суверенитет.

/Пресслужба "Куриер"/

14:20:00
24.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!