София, 24 април 1992 година
       Брой 81 (611)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст:
РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА В ИКОНОМИКАТА, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА 18 АПРИЛ 1992 Г.

Вече 15 месеца икономическият екип на Съюза на демократичните сили (СДС) прави стопанската реформа без програма, хаотично. Извършеното досега не удовлетворява нито очакванията на широката общественост, нито външните партньори на страната. За да се даде път на реституцията, структурните промени бяха отложени. Това попречи да се премине към втория етап на реформата. Спадът на производството продължава, безработицата расте, инфлацията води до масово обедняване, имуществената диференциация става все по-несправедлива.

След приемането на основните икономически закони стана очевидно, че преструктурирането на икономиката е с неясни перспективи. В условията на криза радикалните промени ще бъдат съпътствани от масови фалити и милионна безработица, окончателно разрушаване на производствените връзки, стихийни размествания в цели отрасли и трудности в пазарната реализация на продукцията, реална опасност от нерегулирано нахлуване на чужд капитал, затруднения в развитието на българския бизнес.

1. Висшият съвет на Българската социалистическа партия (БСП) настоява правителството официално да обяви и да предостави за постоянен парламентарен контрол своята програма за преструктурирането на икономиката, да преустанови безогледното администриране и политическото преследване на стопанските кадри, да предприеме съответните антикризисни мерки.

2. Висшият съвет на БСП настоява за пълна прозрачност и обществена дискусия за изясняване конкретните възможности на фирмите за оцеляване, развитие в процесите на преструктуриране и приватизация, за конкурентоспособност на външния пазар.

3. Партийните съвети, организациите по интереси, членовете и симпатизантите на БСП и партийните издания да станат инициатори на активни контакти с политическите сили, синдикатите, предприемачите, научните среди и специалистите за изграждане на публични органи за контрол върху приватизацията, за борба с корупцията, за изобличаване на административния произвол и за защита на националните икономически интереси.

4. Общинските съвети на БСП, организациите по интереси и социалистите най-активно да се ангажират с производствените и социални проблеми на всяко конкретно предприятие, пряко или съвместно със синдикатите да защитават преследваните по политически причини стопански ръководители, да съдействат политически на българския частен предприемач.

БСП чрез своето опозиционно поведение ще се стреми да подпомогне цивилизованото протичане на структурната реформа, в т.ч. на приватизацията с основна цел да се стабилизира и съживява производството.

София, 18 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ, ПРОИЗНЕСЕНО НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НА 11 АПРИЛ 1992 Г.

Лесно богатство се създава в една държава, която се разрушава, или в една държава, която се създава. У нас сега този процес е двоен. И затова изкушенията са големи. Нека не дадем възможност да ни оприличават на комунистите. И не само на тях. В началото на века Димитър Петков, шеф на победилата в изборите Либерална партия, издига открито такъв лозунг: "Сега сме на власт. Обогатявайте се!” Политическият деец, малък или голям, трябва да живее за историята, а не да оправя лични интереси. И нека не се заблуждаваме. По това обществото ще съди за нас. В СДС членуват 20 партии и организации. Сега ние губим главно време в дискусии в центъра и по места кой какъв ще става от името на СДС и стигаме до партизанщина и използване на СДС за свои теснопартийни цели. Това е голяма опасност. Затова, без да се превръщаме в една партия, нека да действаме като една партия до постигането на нашите основни цели.

Но главният недостатък на нашата дейност след 13 декември е, че ние досега не можем да персонифицираме смяната на системата в съответния мащаб. Според мен най-големият демократ на третата българска държава е Андрей Ляпчев, защото е единственият съвременен български държавник, слязъл от политическата сцена чрез избори. Сега наистина БСП/БКП загуби изборите, но фактически не иска да предаде реалната власт главно под предлог на професионализъм и държи още в ръцете си властта на икономическа и административна основа. Но нали тя и нейните професионалисти докараха страната ни в днешното състояние. Сега всички комунисти са готови да посинеят, но да запазят положението си. Тук особено внимателни трябва да бъдат бившите комунисти между нас. Да не смятат, че това, което вероятно искрено е станало със самите тях, е станало и с всеки, който заявява това - след 13 декември. Но този въпрос има и една друга страна. Налице е нещо като двойно морално изиграване. Комунистите, които останаха така или иначе верни на своята партия, се чувстват предадени и изиграни от преориентиралите се към СДС бивши техни другари, които, така да се каже, пак са се наредили. От друга страна, тези, които действително прекараха целия си досегашен живот в съпротива срещу комунизма, невинаги са на първи план. Изходът за мен е, че точно бившите комунисти трябва да преминават постепенно на втори план. Защото декомунизацията, която всъщност е един процес, морално по-трудно ще се извършва от бивши комунисти. А тя, декомунизацията, е необходима затова, защото БСП и още верните й последователи нямат чувство за вина.

Що се отнася до икономиката на страната, ние сме абсолютни оптимисти, защото в по-близко или по-далечно бъдеще ни чака икономически възход. И най-изостаналото общество бързо и лесно може да се превърне в модерно, стига да са налице три предпоставки: мир, ниски данъци и държавата много, много да не се меси в стопанската дейност на хората. С тези думи Адам Смит завършва своя основен труд "За богатството на народите". Тези предпоставки ние ги имаме.

Накрая искам да направя една декларация от името на БДФ за неговото положение в СДС. БДФ е стабилна партия без вътрешни разногласия, а и съвсем не е малочислена партия, както на някой може да се струва.

БДФ подкрепя президента на СДС и правителството на СДС, макар че не участва в него, т.е. той носи политическа отговорност, без да участва реално в изпълнителната власт. Желаем обаче правителството да бъде още по-ефективно. Със своите представители в парламентарната група на СДС БДФ дава своя принос в законодателната дейност на Народното събрание. Ние всъщност играем ролята на коректив, който да не допусне да се прекрачват границите на допустимото, но ако СДС пожелае и историческото развитие наложи, ние можем да дадем пример как още по-добре се управлява. В рамките на СДС ние сме готови на всички отстъпки само и само да се запази неговото единство. И както сме били последни мохикани при много по-трудни обстоятелства, много по-лесно ще бъдем такива и сега.

Да живее единството на СДС!

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпостранение пълен текст на:

МЕМОРАНДУМ НА МЛАДЕЖКАТА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС (18-20 АПРИЛ 1992 Г.) В ПЛОВДИВ.

Деветдесетте години на нашия век изправиха България пред три основни проблема, очакващи час по-скоро своето разрешение. Това са декомунизацията, интеграцията с Европа и духовното възкръсване и развитие на народа ни. И ако декомунизацията е един болезнен, но необходим акт на разрушение на някои довчерашни устои на обществото, за да се построи стабилна основа на една утрешна демокрация, то за всеки човек с разум е ясно, че нов процес срещу комунизма не е необходим. Просто той вече бе осъден от света - като методи и начин на властване, неговите предшественици бяха осъдени още в Нюрнберг. Ала подобна терапия в духовен смисъл е повече от необходима за България. Прекалено много са възможностите за връщането на вчерашния ден, за нови опити да се въздейства на колелото на историята и да се генерира комунизъм в чист вид. Именно това трябва да се избегне, ала единствено като се следват предвидените в закона разпоредби. Самоцелната разправа би означавала само една смяна на цветовете на тоталитаризма.

В този смисъл Младежката радикалдемократическа федерация като формация, предназначена за млади хора, не може да не вземе негативно отношение към възраждането на младежки структури от типа на ДКМС и неговите правоприемници (в духовен смисъл). Определено репресивната роля на бившия Комсомол спрямо огромна част от българскта младеж прави невъзможно сътрудничеството с останките от някогашния политически и икономически мастодонт. Естествено, тази декларация не означава, че личността не може или не бива да променя своите възгледи. Но само в случай, че наистина старите тоталитарни рефлекси са напълно забравени. С други думи, "не" на фразата "който не е с нас, е против нас". Но ако сред нас има вещици, то те трябва да бъдат порицани, и то не толкова заради вчера, а по-скоро заради това утре, към което всички се стремим.

Само придържането към истинските ценности и принципи на демокрацията би могло да ни отвори вратата към културната общност на народите. При това интеграцията ни с Европа и света е немислима и без точната и навременна оценка на нашето място и значение сред традиционните и общочовешки ценности. Запазването на българските национални интереси и консолидирането на изконните български традици и принципи на общуване с другите народи могат да бъдат онзи мост, по който ще минем към обединена Европа. В една Европа без граници, ала с ясно очертани международни договорености, който са единствената гаранция за един дългосрочен контракт между свободни и осъзнали своето място народи.

И ако декомунизацията и интегрирането ни с останалите държави са донякъде възможност за по-бързото икономическо стабилизиране на България, то безкрайното поле за изява на всеки индивид, което се открива днес, подсказва и качествата на хората, от които се нуждае България. Те трябва да могат в този уникален момент от нашата история да поведат народа и да използват неговия опит за едно всенародно преосмисляне на ценности и добродетели, за преоткриването на чувството за собствено достойнство у всекиго от нас. Създаденото положение в света днес е блестяща ситуация, от която ние трябва да се възползваме, за да покажем, че времето на комунизма не е убило безвъзвратно способностите на българина. Първата крачка за това е реализирането на идеята за националното ни обединение в културен аспект.
Персонификацията на народ и държава дава онова към, което се стремим - признанието на другите народи и страни.

Заради това ние сме готови да се обърнем към бъдещето, ала без да сме забравили миналото, готови сме да строим отново, но онези, които ни накараха да рушим, не могат, а и не трябва да останат сред нас. И ние, младите хора, обединени от духа на свободната мисъл и либерализма, призоваваме всеки свободен и здравомислещ човек да се опре на своите способности и сам да гради своето място под слънцето.

Пловдив, 20 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПОВОД НА ЗАКОННОСТТА НА РАЗКРИТИ ЧАСТНИ УЧИЛИЩА. Документът е адресиран до средства за масова информация.

Министерството на образованието и науката изразява тревога, че учебни заведения, които не са разкрити по определения от закона ред и следователно не могат да издадат валидни иа територията на Република България дипломи, записват ученици и събират такси.

Условията и изискванията за разкриване на частни училища са част от публикувания в бр. 31 от т.г. на "Държавен вестник" Правилник за приложение на Закона за народната просвета. Министерството съветва родители и ученици да проверяват легитимността на училището, в което се записват. Документът, удостоверяващ, че частното училище е разкрито според установения от закона ред, е заповед на министъра на образованието и науката, публикувана в "Държавен вестник”.

Досега е издадена само една заповед за разкриване на частно училище - гимназия "Мел" в Пловдив.

София, 17 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО ОТ ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДО СВЕТИЯ СИНОД ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ ДЛЪЖНОСТ НА АРХИЕРЕЯ НА АМЕРИКАНО-АВСТРАЛИЙСКАТА ЕПАРХИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В НЮ ЙОРК МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ.

В изпълнение на процедурата по чл. 12 от Закона за изповеданията, с писмо N 38 от 2 август 1991 г. до Светия Синод на Българската православна църква беше отправено предложение от страна на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на Република България да бъде отстранен от длъжност нюйоркският митрополит Йосиф. Предложението се основава на чл. 25 от Закона за изповеданията и чл. 23, ал. 1, б. "б" от Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол, които изискват участието на Министерството на външните работи и разрешение на Министерството на финансите при продажба на недвижим имот в чужбина, собственост на Светия Синод. Осъществявайки сделката по продажбата на сградата на бившата Митрополия в град Акрон, митрополит Йосиф е нарушил поменатите разпореждания на закона.

Степента на предприетата срещу митрополит Йосиф мярка по чл. 12 от Закона за изповеданията се влияе и от общата неудовлетвореност на американските граждани от български произход от дейността на този представител на Светия Синод, който продължава да бъде носител на нравите и бездействието, с които се характеризира дейността на Светия Синод преди отхвърлянето на комунизма и демократизацията на страната ни. С поведението си митрополит Йосиф препятства на усилията за духовно сближение между българските черкви в САЩ.

До настоящия момент Светият Синод не направи необходимото за изпълнение на задължението си, произтичащо от чл. 12, изречение второ на Закона за изповеданията.

С оглед на това и на основание чл. 12 от Закона за изповеданията, Дирекцията по вероизповеданията отстранява митрополит Йосиф от длъжността архиерей на Американо-австралийската епархия на Българската православна църква със седалище Ню Йорк, считано от 24 април 1992 г.

Настоящето да бъде доведено до знанието на митрополит Йосиф, на Св. Синод, на Посолството на Република България във Вашингтон и на правителството на САЩ.

София, 3 април 1992 г.

ДИРЕКТОР НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА:

Методи Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО-ОТГОВОР ОТ СВЕТИЯ СИНОД ДО МЕТОДИ СПАСОВ, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА СРЕЩУ АМЕРИКАНСКИЯ И АВСТРАЛИЙСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Светият Синод в заседанието си на 9 април 1992 г. (протокол N 18) разгледа писмото Ви N 48 от 3 април 1992 година, адресирано до Негово Високопреосвещенство Американския и Австралийски митрополит Йосиф, с копие до Светия Синод, относно отстраняването на митрополит Йосиф от длъжност по реда на чл. 12 от Закона за изповеданията и чл. 23, ал. 1, буква "б" от Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол при продажбата на църковен имот - бивш митрополитски дом в град Акрон, САЩ, собственост на Светия Синод на Българската православна църква.

Светият Синод намира приложената от Вас мярка за неоснователна и несправедлива, тъй като въпросната продажба е извършена не по инициатива на Високопреосвещения митрополит Йосиф, а по решение на Светия Синод, съобщено му с писмо N 190 от 1 февруари 1991 година.

От наличната документация е видно, че за действията си по продажбата на имота митрополит Йосиф е уведомил посланика на Република България в САЩ господин Пишев като представител на Министерството на външните работи (писмо на г-н Пишев с копие до Дирекцията на вероизповеданията).

При това положение, ако и доколкото са допуснати нарушения при осъществяване на продажбата, те в никакъв случай не могат да бъдат вменени във вина на митрополит Йосиф.

Светият Синод категорично не споделя и отправените в писмото обвинения срещу митрополит Йосиф за проявено от него бездействие и поведение, препятстващо духовното сближение между българските църкви в САЩ. Това сближение е желано и търсено от Светия Синод, но то може да стане само при строго спазване на църковните правила и каноническия ред.

В този смисъл е упълномощен да действа и митрополит Йосиф, с което той се съобразява и добросъвестно и полезно изпълнява мисията си.

Светият Синод изразява становище да се прекратят действията срещу Негово Високопреосвещенство Американския и Австралийски митрополит Йосиф, основани върху недостойния за новото време тоталитарен и комунистически чл. 12 от Закона за изповеданията.

София, 10 април 1992 г.

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД:
        Патриарх Български Максим

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" - РАДНЕВО, КЪМ МИНЬОРИТЕ И ЕНЕРГЕТИЦИТЕ ОТ "МАРИЦА-ИЗТОК" ПО ПОВОД ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕТО НА ЦЕНИТЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 16 април 1992 г. в предаването "Отзвук" по Националната телевизия от ръководителите на Конфедерацията на труда "ПОДКРЕПА" и Конфедерацията на независимите синдикати в България бе отправена неприкрита заплаха към законно избраното правителство на Република България. Поводът е либерализирането на цените на редица стоки от първа необходимост.

Колеги, ясно е за всеки разумен българин, че това правителство е принудено да предприема тези непопулярни мерки, притиснато от редица вътрешни и външни фактори. Ясно е за всеки от нас, че няма правителство на този свят, което ще предприеме такива мерки, без да има действително основания за това.

Кой от нас не разбира, че пред правителството, съставено от Съюза на демократичните сили, стои тежката задача да изкара страната ни от блатото, в което други са ни натикали.

Ето защо ние не можем да си обясним факта, че синдикални лидери като д-р Тренчев и проф. Кръстьо Петков заемат позиции, от които могат да произлязат изключително тежки последици.

КОЛЕГИ,

Обръщаме се с призив към вас да не се поддавате на провокации и да прецените, че каквито и да са действия, насочени против икономическата реформа, са действия против правителството. Нека всички ние да разберем, че за да поставим началото на излизането от кризата, трябва да приемем известни лишения. Нека да приемем тези лишения в името на децата ни.

Обръщаме се към всички честни хора, които истински желаят да изградят една нова България.

Дайте шанс на правителството на България!

Преценете сами какви ще бъдат последствията за България, ако това правителство падне.

Нека му повярваме и да му помогнем с нашето разбиране!

Раднево, 17 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪВЕТА НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ ПРИ ДЪРЖАВНА ФИРМА "НЕОХИМ" - ДИМИТРОВГРАД, ПО ПОВОД НА КАДРОВИ ПРОМЕНИ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до областния управител и до кмета на Димитровград и до средствата за масова информация.

Предприетите от правителството мерки за смяна на стопанската номенклатура създадоха високо социално напрежение сред колектива на фирмата. Не сме против освобождаването на ръководители, доказали своята неспособност да управляват, но сме против това, предстоящите смени да стават зад гърба ни. Заставаме против налагането на лица с недоказани управленски способности и неподкрепени от колектива на фирмата.

Настояваме при евентуални кадрови промени във фирмата ни да се иска официално и мнението на синдикатите.

Всяко друго действие на правителството ще послужи за повишаване градуса на напрежение с евентуалните последствия от това.

София, 22 април 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Петров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА СИНДИКАТА НА ТРУДОВИЯ НАРОД, ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА СИНДИКАТА (25 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА, СОФИЯ).

Синдикатът на трудовия народ се явява като наследник и продължител на синдикалното движение, организирано и ръководено в нашата страна от Димитър Благоев и Георги Димитров.

Работническата класа и трудовите селяни, служещите, научно-техническата и творческата интелигенция не могат да стоят като съзерцатели и наблюдатели на апатията, която е обхванала някои слоеве от населението. Досега съществуващите профсъюзи - КНСБ, "Подкрепа", "Единство", Легия "Раковски" и други, не се грижат за работническата класа, трудовите селяни, безработните и др. Тези профсъюзи не се грижат абсолютно с нищо за подобряването положението на трудовия ни народ. Ето това са причините, които предизвикаха създаването на Синдиката на трудовия народ. Този синдикат няма да има други цели, задачи и интереси освен целите, задачите и интересите на трудовия ни народ. Синдикатът на трудовия народ никога няма да бъде сляпо оръдие в ръцете на администрацията против интересите на работниците и селяните. Синдикатът ще отстоява интересите и на безработните.

Основната задача на синдикатите е да водят непримирима борба с работодателите и да отстояват правата на трудовия народ.

I. ЧЛЕНОВЕ НА СИНДИКАТА НА ТРУДОВИЯ НАРОД, ТЕХНИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 1. Член на Синдиката на трудовия народ може да бъде всеки работник, селскостопански труженик, служещ, учещ се, учител, здравен работник, инженер, научен работник, военнослужещ, инженер, икономист, транспортни работници и т.н., който признава устава, членува в една от синдикалните организации, плаща членския си внос, изпълнява решенията на синдиката.

Чл. 2. Всеки член на Синдиката на трудовия народ има право:

а) Да избира и да бъде избиран в органите на Синдиката на трудовия народ, както и да изисква пълен отчет за неговата дейност.
б) Да участва в разработването и обсъждането на нормативни документи и решения, вземани от синдиката.
в) Свободно да обсъжда на синдикални събрания, конференции и конгреси и в печата дейността на синдикалните органи и организации и да внася предложения за подобряване на работата им, да отстоява своите решения.
г) Да критикува на синдикални събрания, конференции, конгреси, пленуми, в печата недостатъци в работата на синдикалните, държавните и стопанските органи, организации и техните дейци.
д) Да взима участие чрез различните форми в обсъждането на икономическите, социално-битовите, културните и другите проблеми на трудовите колективи, да прави критични бележки и предложения и да иска отговор от тях.
е) Да се обръща към всеки синдикален орган, включително и към конгресите, с мнения и предложения по всички въпроси, които имат обществена значимост, както и по лични въпроси за защитата на правата и на законните си интереси и да получава отговор по тях.
ж) Да участва лично в събранията на синдикалната организация и в заседанията на синдикалния орган, когато се взема решение във връзка с неговата дейност или поведение, а когато откаже да участва в тези форуми, то синдикалната организация може да разглежда положението му и в негово отсъствие.
з) Да членува във взаимоспомагателната синдикална каса и да се ползва от нейните средства.
и) Лично той и членовете на семейството му да ползват синдикалните почивни станции, санаториуми при минимално заплащане.
к) Да получава безплатна компетентна юридическа консултация във връзка с трудовата му дейност.
л) Да получава при определени условия материална помощ от средствата на синдикалните органи и организации.
м) Да получава морални и материални награди от синдикалните органи за участието му в синдикалната дейност.

Чл. 3. Да организира и да участва в синдикални протестни събрания, демонстрации и стачки, когато работодателите и държавата накърняват неговите и на трудовия ни народ интереси.

Чл. 4. Всеки член на Синдиката на трудовия народ да има право да се бори за получаване на пълния размер на заплатата си, която е получил при съкращаването му от работа до устройването му на подходяща работа.

Чл. 5. Всеки член на синдиката на трудовия народ е длъжен:

а) Добросъвестно да се труди и да изпълнява производствените и служебните си задължения за по-нататъшния подем на икономиката, науката, културата и изкуството в страната.
б) Да пази и да работи за предаването на предприятията във владение на трудовите колективи.
в) Да повишава политическата си и трудовата подготовка и квалификация, своето образователно и културно равнище, да изгражда чертите на строителя на социализма и комунизма, да се бори за утвърждаване и усъвършенстване на социалистическия начин на живот.
г) Да посещава редовно събранията и да участва в другите прояви на синдикалната организация, групата, да изпълнява възложените му синдикални поръчения и задачи.

Чл. 6. Приемането на синдикален член става с лично заявление от кандидата до синдикалната организация или група. За приет в синдиката се смята онзи, за когото са гласували повече от половината от синдикалните членове, присъствали на събранието.

Чл. 7. Член на синдикалния съюз, който преминава на работа в друго производствено звено, се отчислява и зачислява само със синдикалната си книжка, независимо от това към коя организация или група преминава.

Чл. 8. Синдикални членове, които са прекъснали работа за отглеждане на децата си, и тези, които са съкратени от работа, както и тези, които са болни или са в отпуск за гледане на болен, запазват членството си в Синдиката на трудовия народ с всички произтичащи от това права.

Чл. 9. Синдикалното членство може да бъде прекратено само с писмено изразено желание на синдикалния член или по наказание за груби нарушения на устава както от първичната синдикална организация, така също от Общинския комитет и от Централния комитет на синдиката на трудовия народ.

Чл. 10. За неплащане на членски внос за повече от три месеца без уважителни причини и за недостойно поведение за въздействие се прилагат бележка, мъмрене, порицание, предупреждение, строго мъмрене и снемане от отговорна синдикална работа, а за особено тежки дисциплинарни нарушения - изключване от редовете на Синдиката на трудовия народ.

Чл. 11. Решението за наказание може да се обжалва в едномесечен срок до по-висшестоящата синдикална организация - Общинския комитет и Централния комитет (Общинската ревизионна и централната ревизионна комисия).

ІІ. ПЪРВИЧНИ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 12. Първичните синдикални организации са основа на синдикалните съюзи. Те се изграждат в предприятията и фирмите, в институтите, в учебните звена, в здравните заведения, в армейските и в полицейски части, навсякъде, където има трудов народ.

Решение за изграждане или закриване на първични синдикални организации или групи взема съответната организация или висшестоящият Общински или Централният комитет на Синдиката на трудовия народ.

В първичните синдикални организации по решение на синдикалния комитет могат да се изграждат синдикални групи.

Чл. 13. Висш ръководен орган на синдикалната организация е синдикалното събрание. То обсъжда и решава въпроси, свързани с основните задачи на организацията, набелязва мерки за изпълнението на решенията на висшестоящите синдикални органи. Изслушва отчети на избраните ръководни и помощни органи на синдикалното ръководство; утвърждава бюджета на първичната синдикална организация и отчетите за изпълнението му: системно изслушва информация от административно-стопанските ръководства за изпълнение на плановете за социално-икономическото развитие, както и за всички основни въпроси, свързани с производството, охраната на труда и социално-битовите условия на работниците. В предприятията, учрежденията, фирмите и офисите, в които провеждането на събрания с всички членове на първичната синдикална организация поради сменност е невъзможно да се събират в определен час, то те могат да провеждат събрания по бригади, цехове, участъци, смени, отдели, офиси, фирми и пр.

Първичните и съставните синдикални организации, които имат в състава си синдикални групи, могат да провеждат отчетно-изборни събрания на две или на три години. Първичните и съставните организации, които нямат синдикални групи, както и синдикалните групи провеждат всяка година отчетно-изборни събрания.

Чл. 14. Отчетно-изборното събрание на първичните синдикални организации избира с тайно или с явно гласуване синдикален комитет, ревизионна комисия и делегати за конференцията на по-висшестоящата организация, когато тя ще провежда пленум или конференция.

Първичните организации с по-малко от 5 членове избират само председател и касиер, а преди отчетно-изборното събрание избират комисия за проверка на касата.

Съставната синдикална организация избира синдикален комитет и делегати за отчетно-изборната конференция на първичната синдикална организация.

Синдикалният комитет избира из своя състав председател и зам.-председател.

Синдикалната група избира синдикален организатор.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

036. БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Възниква на 8 декември 1992 г. в София като Български национален демократически съюз. Сред инициаторите са проф. Николай Генчев, Луко Захариев, Венцеслав Начев и Траян Радев. На 7 март 1990 г. на Национална конференция на БНДС се взема решение за реорганизирането му в политическа партия и се приемат Устав и Програма. На 21 април 1990 г. в София се свиква Първият конгрес на Българската национална демократическа партия. От Софийски градски съд партията е регистрирана на 19 април 1990 г.

За кратко време БНДП е членувала в коалициите Политически опозиционен блок (ПОБ) и Национално-демократичен форум "Обединение”.

Девизът на партията е "Демокрация с цветовете на България!". Българската национална демократическа партия е последовател и привърженик на неоконсервативната политическа философия. Тя е за запазване и развитие на българските традиции и на националните ни интереси във всички сфери на политическия и икономическия живот. Защитава индивидуалните права, стимулиращи развитието на личността. Стреми се към уреждане по законодателен път на междуетническите отношения в България и за защита на интересите на българите зад граница. Своето място в политическия живот на страната определя леко вдясно от центъра.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. участва със самостоятелна листа, но не е спечелила депутатски места. В изборите през октомври 1991 г. за Народно събрание пак участва с отделна листа, но отново не постига представяне в парламента.

Ръководен орган на БНДП е Управителният съвет. Председател на партията е Лъчезар Стоянов.

Адрес за контакти:
София-1000, бул. "Витоша” 25, тел. 80-15-10; 87-30-48.

/Пресслужба "Куриер"/

11:30:27    
24.04.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!