София, 24 август 1994 година
Брой 165 /1210/

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ КЪМ РОДОЛЮБИВИТЕ БЪЛГАРИ ЗА ТЪРЖЕСТВЕНО ЧЕСТВАНЕ НА 6 СЕПТЕМВРИ - ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ, НАПРАВЕН ОТ КОМИТЕТ "СЪЕДИНЕНИЕ" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗ "ИСТИНА".

Политическата немощ на лицата и институциите, ръководещи страната ни, нарастващото ожесточение и разединение, включително между среди и хора, с които доскоро се свързваха надеждите ни за извеждането на страната от тягостното й състояние, общественото пренебрежение към националните ценности и продължаващото рушене на основните стълбове на обществото - семейство, църква, училище, казарма, обявената готовност на определени среди и лица да тържествуват по случай годишнини от трагични за нашия народ и държава събития подтикнаха независими организации и личности да създадат комитет "Съединение" и да призоват всички българи за тържествено посрещане на Съединението - 6 септември 1885 г., - най-българското дело в новата ни история, доведено до успешен край само с волята на единния български народ въпреки противодействието на външни сили.

За протест срещу 9 септември 1944 г. - празник на лъжата и все още властващия болшевизъм, за трайно участие - добросъвестно и безкористно - с мисъл и действие в обществения живот на страната призоваваме всички родолюбиви българи! С тържеството на Съединението и с изобличение на извършените злодеяния да възкресим и укрепим вярата на огромната част на нашия народ в способността му да обуздае новото настъпление на комунистическата тирания в България. Пред тази заплаха всички различия от личен, партиен и идеен характер трябва да отстъпят.

Нека в Деня на Съединението и на трагичната 50-годишнина да бъдем всички заедно - срещу комунизма, за свобода и демокрация.

Приканваме всички, които имат близки - жертви или пострадали от деветосептемврийския преврат, да уредят панихида с жито, хляб и вино в своята енорийска черква на 9 септември 1994 г. от 11 часа и да разлепят некролози.

УЧРЕДИТЕЛИ И ПОДДРЪЖНИЦИ НА КОМИТЕТ "СЪЕДИНЕНИЕ" са:

Ангел Г. Ангелов, проф.Нъшан Ахабабян, проф. Димитър Аврамов, проф. Христо Анастасов, проф. Христо Баларев, Стефан Бакърджиев, ставрофорен иконом Анатолий Балачев, проф. Драган Бобев, Здравко Божилов, Стоян Бояджиев, Веселин Байчев, отец Камен Бараков, Йордан Василев, Соня Василева, проф. Иван Венедиков, проф. Йордан Венедиков, проф. Петко Венедиков, проф. Величко Гатев, Георги Георгиев, Иван Глушков, Матей Грънчаров, епископ Галактион, Пламен Даракчиев, д-р Димитър Диамандиев, Блага Димитрова, Александър И. Долев, Йордан Дафов, Петър Дратулев, Любен Дилов, Васил Златаров, Илка Зафирова, Софийски митрополит Инокентий, Клементина Иванова, Асен Б. Кобиларов, проф. Стефан Кожухаров, Петър Константинов, доц. Михаил М. Константинов, Димитър Коруджиев, Кръстю А. Кръстев, Димитър Куманов, инж. Димитър Кончев, Борис Карадимчев, Тодор Колев, Константин Липовански, проф. Георги Г. Манолов, проф. Георги Г. Марков, Дянко Г. Марков, Петко Махалнишки, Райна Миндиликова, Енчо Мутафов, Светослав Нелчинов, Никола М. Николов, проф. Лазар Николов, Миглена Николчина, проф. Михаил Огнянов, проф. Боян Пенков, д-р Лазар Петрунов, д-р Николай Предов, проф. Боряна Пирьова, Юлиан Писарев, Ирина Пискова, Христо Писков, Рада Панчовска, Стоян Райчевски, Радой Ралин, Димитър Саръиванов, Л. Стамболов, Васил Станилов, Владимир А. Станишев, Иван Станчев, Трифон Силяновски, Кин Стоянов, Георги Тодев, Павлина Тодорова, проф. Йордан Тодоров, Малина Томова, Гина Табакова, Янко Фали, Стоян Филипов, ст.н.с. Величка Филипова, Иван Цанев, Руслан Чилов, Иван Шалев, проф. Диньо Шарланов, проф. Наум Якимов, Богдан Стефанов, Г.К. Кирилов, Йосиф Перец, Стоян Лачански, Марияна Боянова, д-р Дора Милковска, Панайот Милковски, Мина Стойчева, д-р Зорка Стойчева, д-р Мария Сърбянова, д-р Иван Сърбянов, д-р Ния Сърбянова, Мими Ботева, Любен Лачански, инж. Димитър Петров Царски, инж. химик Петър Димитров Царски, Стойка Динева Царска, Георги Дойков Попецов, Донка Иванова Попецова - икономист, Боряна Георгиева Попецова, Неделя Братанова Стоева, Иван Коларов - писател, Невена Мечкова - филолог, Ани и д-р Добромир Моневи от Варна, проф. Димитър Тотоманов, ст.н.с. д-р Андрей Букурещлиев, ст.н.с. Роза Букурещлиева, Светла Иванова - гл.редактор на сп. "Lettre Int.", д-р Веселин Иванов - микробиолог, Живка Ганчева, Бонка Денчева, Руска Крапчева, Живко Крапчев, Невена Крапчева, Васил Маринов, Невена Маринова, Диляна Мичковиц, ст.н.с. Светла Н. Маркова, д-р Радка Янкова, инж. Асен Янков, инж. Борис Янков, Бисер Панчев, Иванка Борисова Иванова - юрист, Божидар Икономов - художник, Жеко Алексиев - художник, проф. Иван Смилов - декан на Медицинския факултет, проф. Николай Йорданов, Юлия Берберян, д-р Спас Спасов /Разбойников/, проф. д-р Розалия Ликова.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ НА ДВИЖЕНИЕ "НАПРЕД, БЪЛГАРИЯ!” С ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН СЛАВКОВ.
Организацията е регистрирана по Закона за политическите партии.

За пет години се наслушахме на всякакви програми и, честно казано, не много лоши. Но нито една от тях не бе съпроводена от система за приложението й. Ето защо движението "Напред, България!” смята за най-важно изработването на

ДЕЙСТВЕНА СИСТЕМА ЗА ПОСТИГАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ,

адекватна на нуждите в реално време. Да се определят приоритетните нужди на законодателния орган. Закони за държавния служител, за Сметната палата, финансовата и данъчната политика, защита на частните вложения, участие на чуждестранния капитал, защита на границата, армията и на полицията, протекцията на националния производител и пазар. Неща, които могат да бъдат фиксирани във времето и под натиска на народния контрол, да бъдат "облечени" в закони от един парламент, действащ в рамките на конституцията; един парламент с две или три сесии в годината с действително отговорна работа. Защото статистиката, дадена от самите служители, показва една нищожна ефективност и при добра организация и яснота на задачите работата може да се свърши в границите на 30 работни дни.

И тогава няма да е обидно, ако по законов път нашето икономическо блато отвори врати за чуждестранните вложения. Обидна е сега робията, на която постепенно ни обричат "съветниците" и "помагачите" отвън и отвътре, които разбиха традиционно силните ни военна, химическа, хранително-вкусова промишленост и селско стопанство. Необходимо е чрез активизиране на обществото да бъде упражнен

КОНТРОЛ НА ВСИЧКИ НИВА

на обществената структура. От прекия избор на местния полицай, кмет, съветник и др. до избор на депутат и президент. За една диктатура на мнозинството при защита на малцинствата - етнически, религиозни, икономически. За постигане на баланса, при който ще има еднонасоченост на интересите.

При приемането на законите априорно да се изключва идеологическият пълнеж, което присъства като практика в парламентарната дейност и е повод за безкрайни и безплодни прения на "леви" и "десни". Важен проблем на контрола е и приложението на всеки закон, което лесно може да бъде политически извратено при практиката на ръководство на държавата сега. Ние виждаме едно решение в изграждането на нов представителен орган - събрание на представителите на избирателите. От решаващо значение е и осъществяването на

ОБРАТНАТА ВРЪЗКА

с народа. По всички жизненоважни проблеми трябва да се приемат решения след провеждане на референдуми. Не бива повече да се допуска личностните интереси на шепа хора да се превръщат в закони.

Да, ние ще вървим напред, но по пътя ще съберем всяка троха от националния продукт, всяка тухла от съграденото с години. Ще потърсим и сурова отговорност за башибозушкия грабеж.

За нас страданието на майката, която не може да нахрани децата си, няма политически полюси. Безработицата на 600 000 българи също няма цвят.

Не сме оптимисти. Реанимацията ще бъде дълга, но трябва да се започне сега. И да започне с реални цели:

ЗАЩИТА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ СТАТУТ НА ВСЕКИ ГРАЖДАНИН

Утопия е да се мисли, че със стандарт 10 пъти по-нисък от средноевропейския, ще имаме самочувствието и правата на равнопоставени партньори в новите политикоикономически условия. Необходима е час по-скоро действена социална доктрина, насочена към всички слоеве на обществото.

СПОКОЙСТВИЕ И СИГУРНОСТ ЗА ВСИЧКИ

Докато бандитизмът и рекетът са държавна политика, личната сигурност на гражданите си остава непостижима мечта. Вярно е, че след "приватизацията" и на последния привлекателен къс от баницата, "бухалките" ще станат неудобни за сегашните си покровители и ще бъдат пратени в историята, но така или иначе обикновеният човек ще продължи да гледа света през решетките на блиндирания си дом.

ДЕЛАТА И МОРАЛЪТ НА ДЪРЖАВНИЯ ЧИНОВНИК

Едно от първите завоевания на "демокрацията" у нас бе да се премахнат всички контролиращи структури. В резултат - невиждана в новата история на България корупция на всички нива. Такива понятия като дълг и чест отдавна будят присмех. Вероятно и не се изучават в училищата по новите програми. Напълно в реда на нещата е липсата на закон за държавния служител. А иначе по митниците всичко е спокойно.

България е една. Или да вървим напред за нея и с нея, или да я обявим за фалит. Останалото е предателство!

ЗАТОВА НАПРЕД, БЪЛГАРИЯ!

София, 19 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ШЕСТА/ "НОВИ ВРЕМЕНА, НОВА БЪЛГАРИЯ, НОВА БСП" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът ще бъде гласуван на референдум от 15 септември до 15 октомври 1994 г. от членовете на партията и от нейните симпатизанти.

ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ НА ОБНОВЯВАЩИЯ СЕ ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ

Българската социалистическа партия е партия на демократичния социализъм, на намиращия се в процес на обновление демократичен социализъм. Българските социалисти се нареждат сред онези леви сили в Европа и в света, които си поставят за цел осъвременяването и обновяването на съдържанието на демократичния социализъм в съответствие с новите реалности и предизвикателства на завършващия XX век и настъпващия XXI век. Българската социалистическа партия възприема класическата ценностна триада на демократичния социализъм, кристализирала в програмните документи и в практиката на социалдемократическите партии и на Социалистическия интернационал: свобода, справедливост и солидарност.

Свободата - както на индивида, така и на народа. Всеки човек и всеки народ трябва да бъде свободен както от политическо насилие, така и в реализацията на своите творчески способности.

Справедливостта - като равенство на възможностите, като осигуряване на благосъстояние за всички граждани, като премахване на всякаква дискриминация срещу хора и социални групи, като еднаква ценност на всички човешки същества и като условие за свободното развитие на човешката личност.

Солидарността - като израз на общността на човечеството, на взаимозависимостта между хората и народите, на необходимостта от взаимодействие за постигане на човешките идеали.

Демократичният социализъм в своя традиционен вид е насочен към социално освобождение, към защита на справедливото разпределение на благата, към съчетаване на индивидуалната свобода с колективната солидарност и сигурност. Той запазва своята жизненост и актуалност и днес, в новите времена. Без свобода, справедливост и солидарност не могат да бъдат решени проблемите на съвременното общество и на съвременния човек.

Но социализмът е живо движение, неделимо от движението на историята и обществото. Ние сме пред прага на XXI век. Промените в света са интензивни, необикновени по своите размери и безпрецедентни по своето съдържание. На хоризонта се очертава ново общество, нов свят, коренно различни от досегашните и по своите проблеми, и по пътищата за тяхното решаване. Навлизаме в период на дълбоки технологически, икономически и културни преобразования. Изправени сме пред големи, несъществуващи досега, възможности за прогрес и просперитет, но и пред небивали досега опасности за самоунищожение. Човечеството е пред избор. Човешката цивилизация - пред качествени изменения.

Регионалните и националните предизвикателства пред социализма на бъдещето в България също така са големи. България трябва да бъде изведена от политическата, икономическата, социалната и моралната криза. България трябва да бъде модернизирана във всички области, за да се приспособи към новия свят. България, Балканите и Европа не са вън, а в границите на новите глобални процеси, реалности и предизвикателства.

Периодът на промени, който преживява светът, не може да не предизвика промени и в основните ценности на демократичния социализъм. БСП смята тази необходимост за напълно естествена. Нашият собствен процес на обновление не може да спре до постигнатото от традиционната социалдемокрация. Ние ще изостанем в новите времена, ако не включим новото, което те носят или предизвикват. Именно затова ние сме партия на обновяващия се демократичен социализъм.

В скалата на основните ценности на социализма на бъдещето продължават да заемат централно място свободата, справедливостта и солидарността. Заедно с това днес за нас придобиват особено голямо значение и актуалност и следните ценности: мирът, екологичната сигурност, новото качество на живота, новата хуманизация на обществото, реализирането на всяка човешка индивидуалност.

Мирът - като абсолютна ценност в ядрената епоха, като условие за оцеляване на човека и живота, като премахване на войната и насилието от политиката, от обществото и от международните отношения. Създаването на мирна световна общност, на мирна човешка цивилизация - това е глобална цел на модерния социализъм.

Екологичната сигурност - като императив на всяка човешка дейност в условията на новите реалности, като предотвратяване на екологична катастрофа, като национална и глобална политика за опазване на околната среда, като нови отношения между човека и природата. Екологизирането на социалистическото мислене и на социалистическата политика - това е дълбока промяна при модернизирането на социализма.

Новото качество на живота - като преминаване отвъд границите на сегашните критерии за човешко благоденствие, като създаване на условия за пълноценно реализиране на заложбите, интересите и правата на човека в труда, в свободното време и обществената дейност. Социализмът на бъдещето е за многоизмерен прогрес, който включва не само високо жизнено равнище за всички граждани, а и постигане на многоизмерна пълнота в живота на човека, на по-голяма хармония между икономическото, техническото, културното и екологическото битие на човека.

Хуманизмът - като триумф на личността и утвърждаване на общочовешките ценности, като хуманизиране на дейностите, на обществените и на международните отношения. Социализмът на новите времена си поставя за цел ренесанс на хуманизма, основан на нарастването на ролята и ценността на отделния човешки индивид. Развитието на техническия, икономическия и обществения прогрес трябва да бъде подчинено на интересите на човека, а не обратно.

Хуманизация на технизираното общество - ето един от най-ценните ориентири на съвременния демократичен социализъм.

Реализация на всяка човешка индивидуалност - не само като разбиране, че "всички хора се раждат свободни и равни", но и като право и възможност на всеки човек да осъществи себе си, своите потенциални способности в обществото. Днес социализмът не се отличава от капитализма по това, че първият слага ударението върху колектива, а вторият - върху индивида. Социализмът означава създаване на обществени условия и възможност за реализация на всеки индивид и на всяка индивидуалност. Общество на свободни, развити и реализирани човешки индивиди - това е социализмът, още повече модерният социализъм на XXI век, когато силно нараства творческата роля на човека и на неговия свободен труд във всички области. Съставено от общества на свободни, развити и реализирани човешки индивидуалности, съвременното човечество ще придобие възможност да се превърне постепенно в нова човешка общност.

Свободата и правата на човека в обществото граничат единствено с правата и свободата на другия човек. Въпросът е да се постигне такава висока степен в развитието на икономиката, демокрацията, културата, правото и морала, когато ще може реално да се осигури за всички тази ценност. Това е възможно, но като резултат на качествени промени в развитието на обществото. Това е необходимо, защото без него човечеството ще се върне назад в ерата на робството.

Българската социалистическа партия разглежда ценностите на социализма в тясна и неделима връзка с българските национални традиции и добродетели. Ние сме българска национална партия, която поставя над себе си националните интереси, култивира в себе си националните добродетели и се съобразява с националната специфика. Ето защо в скалата на нашите ценности органично място заемат патриотизмът, свободолюбието, трудолюбието, ученолюбието, откритостта към света, почтеността, привързаността към семейството, приятелството, гостоприемството, милосърдието, взаимопомощта.

Скалата на ценностите на обновяващия се социализъм е отворена за развитие паралелно с радикалните проблеми в съвременния свят. В най-синтезиран вид днес нашата ценностна скала включва: мир, свобода, справедливост, солидарност, екологична сигурност, ново качество на живота, нова хуманизация на обществото, реализация на всяка човешка индивидуалност.

Българската социалистическа партия придава еднакво значение на всички основни ценности на демократичния социализъм и ги разглежда като взаимнозависими. Всяка от тях предпоставя другите и не може да се реализира извън общото им единство. В осъществяването на тези ценности в тяхната цялост Българската социалистическа партия вижда смисъла и жизнеспособността на демократичния социализъм.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ТУРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АДЕМ КЕНАН. Организацията не е регистрирана по Закона за политическите партии.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ

Чл.18. Законодателната власт във федерацията принадлежи на федеративния парламент. Парламентът се състои от две камари - Долна и Горна. Долната камара има 150 народни представители, избрани от всички национални и етнически общности на пропорционален принцип в зависимост от броя на тяхната численост. Долната камара изработва и приема законите с участието на членовете на Горната камара.

Горната камара, наречена още Сенат, има 50 народни представители /сенатори/, които се избират заедно с народните представители от Долната камара. Народното събрание избира от своите редове членовете на Горната камара /Сенат/ и в нея нито една национална или етническа общност не може да има мнозинство. Сенатът одобрява всички закони, приети от федеративния парламент с 2/3 от гласовете на всички сенатори. Неодобрен закон не може да се обнародва и да има юридическа сила.

Чл.19. Законодателната инициатива принадлежи на членовете на парламента, на Министерския съвет и на президента на федеративната република. Народното събрание приема законите и ги утвърждава, но президентът на федеративната република има право на вето и да върне обратно определен закон за ново преразглеждане, когато законът не е конституционно съобразен или противоречи на международните документи в областта по правата на човека.

Чл.20. Обявяването на извънредно положение, състояние на война и сключване на мир са прерогативи на федеративния парламент и решенията по тези случаи се взимат с 2/3 от гласовете на всички народни представители от двете камари.

Чл.21. Националните и етническите общности от небългарски произход, които надвишават шест процента от общото население на страната, ако са компактно населени в някоя част на страната, могат да имат свои парламенти и правителства в рамките на техните републики и автономии. Приетите закони от техните парламенти не могат да противоречат на основния федеративен закон.

ПРАВОРАЗДАВАНЕТО

Чл.22 ал.1. Правораздаването се осъществява в условията на пълна публичност;
ал.2. Правораздаването осигурява равнопоставеност на страните пред закона;
ал.3. Към наказателното правораздаване действат съдии-следователи;
ал.4. Прокуратурата е "паркет" в съда;
ал.5. Адвокатурата в нашата страна е напълно независима от държавата;
ал.6. Съдията е независим и се подчинява само на правосъобразния закон и на своята съвест;
ал.7. Федеративната република спазва минималните стандартни правила на ООН и СССЕ за третиране на затворници, забранява мъченията и други жестоки, нехуманни или унижаващи човешкото достойнство форми на третиране и наказване, взема ефикасни законодателни, административни, съдебни и други мерки, за да предотвратява и санкционира такава практика;
ал.8. Правораздаването решава гражданскоправни, наказателноправни и административноправни спорове.

 ГЛАВА ТРЕТА
ДЪРЖАВЕН ГЛАВА

Чл.23. Държавният глава е президентът на федералната република, той има представителни функции. Представлява страната ни пред световната общественост и пред техните правителства. Държавният глава може да упражнява правото на помилване, награждава с държавни отличия и осъществява други правителствени функции, делегирани му от закон.

Всеки гражданин на федеративната република, който има право да участва на изборите за Народно събрание и е навършил четиридесет години, може да бъде избран за президент.

За президент се избира онзи кандидат, който получи 2/3 от гласовете на всички народни представители от федеративния парламент с тайно гласуване.

Чл.24 ал.1. Правителствата осъществяват изпълнителната власт в оперативен ред посредством административни актове, които не могат да противоречат на основния федеративен закон.
ал.2. Всички министерства се изброяват в конституцията;
ал.3. За партийно-политическа проповед и за подстрекаване на национална, етническа, религиозна и езикова вражда в армията и в полицията се носи наказателна отговорност;
ал.4. Републиките и автономиите имат своя полиция и добре въоръжено опълчение за собствена защита, ако бъдат нападнати или срещу тях се води асимилация чрез геноцид, както през 1984-1985 година.

Чл.25. Републиките и автономиите са самоуправителни тела със своя териториална особеност и независимост от федеративната власт при решаването на местните дела.

Чл.26. Републиките и автономиите са публично правни личности с обща териториална компетентност.

Чл.27. Всяка република и автономна област сама определя административнатаси уредба върху териториалната им дейност.

Чл.28. Елементите на самоуправлението на републиките и автономиите са: граждани, територия, землище, икономика и административна власт. Граждани са лица, живеещи постоянно в населеното място въз основа на местна регистрация, или онези, които временно са напуснали страната.

Чл.29. Икономиката на всяка република или автономия е самостоятелна.

Чл.30. Административното устройство на републиките или автономиите се урежда чрез техните вътрешни законодателни органи и на езика и литературата на същата народностна общност.

Чл.31. Политически партии и обществено-политическите организации или движения не могат да бъдат финансирани под каквато и да е форма от държавния бюджет, освен при случаите, определени от закон.

Чл.32. Чрез специален закон се урежда статутът на независимите частни телевизионни и радиопредавания.

Чл.33. Заемането на държавна служба във войската, полицията и съдебната власт е несъвместимо с членуването в политическа организация.

Чл.34. Външната политика на федеративната република се определя от икономическите и политическите интереси на страната.

Чл.35. Федеративната република е свободна от оръжие за масово унищожение /ядрено, химическо, бактериално и др./.

Чл.36. Целта на икономическата политика на ТДП е икономическият растеж на районите с компактно турско население. Стартът към този растеж е пазарната икономика. Сърцевината към такава икономика е приватизацията.

Чл.37. Частната инициатива и кооперациите, учредени от собствениците, се поощрява със специален закон.

Чл.38. Всякакъв държавен монопол се забранява върху стоки, произведени от частници.
Стоките, които не могат да се произвеждат от частни лица, се определят със закон.

Чл.39. Всякакъв вид национализация на частната собственост се забранява от федеративната конституция.

Чл.40. Отчуждаването на частната собственост за обществени цели се допуска само по изключение в случаите, когато се налага от върховни държавни интереси и няма друго възможно решение. Всеки конкретен случай на подобно отчуждаване се урежда с конкретен закон или административен акт по силата на закон, одобрен от Народното събрание, влизащ в сила след пълното удовлетворяване на собственика.

Чл.41. Съвместната икономическа дейност с чужди фирми се поощрява от закона, включително и чрез съществени данъчни облекчения.

Чл.42. Премахват се пречките за чуждите инвеститори да притежават контролен пакет от акции.

Чл.43. Законодателно се отнемат всички последици от актовете, с които е била отчуждена или изкупена собственост на физически и юридически лица след 9 септември 1944 г. до 22 август 1989 г. като конфискации, национализации, отчуждения, задължителни продажби с неадекватни обезщетения и други подобни.

Чл.44. Обявяват се за недействителни до доказване на противното имотните прехвърляния, извършени от държавни, общински или обществени организации или фирми, дори ако са в предмет на нормалната им стопанска дейност.

Чл.45. Към подлежащите към приватизация се приравняват и неправомерно придобитите след 9 септември 1944 г. от физически и юридически лица имущества.

Чл.46. Всеки гражданин има право да изкарва прехраната си чрез свободно избрана професия и работа при справедливи и благоприятни условия, както и право на жизнено равнище, жилище, медицинско обслужване и социални грижи с оглед поддържането на неговото и на семейството му здраве и благоденствие. Той има право на осигуряване при безработица, болест, инвалидност, старост или други случаи на лишаване от средствата за съществуване по независещи от него причини.

Чл.47 ал.1 Задължителната осигуровка се плаща от работодателя;
ал.2. Социалното осигуряване е личен, а не държавен проблем и се реализира в местата, където е акумулиран трудът на личността;
ал.3. Здравеопазването е елемент от социалното осигуряване;
ал.4. Обществото се грижи за социално слабите и неосигурените чрез специално изградени фондове и доброволни формации с благотворителни и филантропични цели;
ал.5. Интересите на потребителя се защитават от закон.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА

Чл.48 ал.1. Републиките или автономните области сами уреждат чрез вътрешни нормативни актове изграждането на културни центрове и образователни институции в зависимост от техните езици и култура;
ал.2. Разгръща се мрежа от частни училища, административно независими от държавата;
ал.3. Основното образование е задължително, безплатно и достъпно за всеки;
ал.4. Средното образование е безплатно. Държавата поощрява организираните от частни лица средни специални училища;
ал.5. Полувисшето и висшето образование са образователни степени след средното образование. Висшите училища.са учебни и научноизследователски центрове;
ал.6. Създават се специализирани фондове и механизми за откриване и поощряване на способни учещи се;
ал.7. Даренията за научен труд, за научни изследвания и за развитието на образованието се освобождават от данъци.

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
24.08.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!