София, 24 август 1992 година
        Брой 165 /695/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЛЕГИЯТА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА.

Ръководството на легия "Раковски" констатира със съжаление, че за пореден път е поставено пред свършен факт с действия от страна на Министерството на отбраната, които нарушават основни права на гражданите в униформа. Въпреки препоръките, залегнали в Резолюция 03 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1988 г. и на президента на ЕВРОМИЛ г-н Йенс Ротбол за допускане на представители на гражданите в униформа, до процеса на вземане на решения, пряко засягащи гражданските, социалните и конституционните права на военнослужещите, Министерството на отбраната скрито от армейската общественост внесе на 17 юли 1992 г. в Министерския съвет проект за Закона за отбраната и Въоръжените сили, чието съдържание не е в съответствие с европейското демократично законодателство.

С някои текстове в проекта за закон, които бяха формулирани по внушение на ексминистрите Мутафчиев и Луджев, се създават условия за реполитизация във войската и поставянето й в зависимост от политическата конюнктура. В този смисъл извънредно опасно е и прекомерното овластяване на Инспектората на Въоръжените сили и Военната полиция, с което последната се превръща в ново Военно контраразузнаване, подчинено на министъра на отбраната.
Проектозаконът на практика изключва участието на професионални военни от решаването на най-важните въпроси на отбраната, в това число и от подбора и подготовката на кадрите. Ролята, която се отрежда на Генералния щаб се свежда главно до задължения.

Проектът съдържа и една абсурдна презумпция от ерата на Живков и Джуров, че социалните и професионалните интереси и права на военнослужещите се гарантират автоматйчно?!
По тази причина се налагат редица ограничения и забрани, в това число, и правото на Военнослужещите на професионални сдружения (чл. 106). Умишленото отъждествяване на професионалните със синдикалните организации, заложено в този член, на практика лишава Българската легия "Раковски" от право на съществуване. За да оцелее, тя трябва да сe превърне в културно-просветна организация, както ни предлага чл. 107 от същия проект.

Българската офицерска легия "Раковски" участва активно в работата по първия вариант на проекта за закон, даде редица предложения, които в последния вариант не са взети под внимание. Само за Статута на военнослужещите дадохме над осем радикални предложения, които в значителна степен биха помогнали да се издигне престижът на хората, които в продължение на 35 години имаха закон, в който липсваше глава "Права на военнослужещите". Става въпрос за нашите предложения за: пределна възраст за военна служба, материалното и социалното осигуряване, личните права и задължения.

Социалният аспект на проекта за Закон не отчита военното законодателство на демократична Европа, перспективите за излизане от икономическата криза и най-вече тенденциите в предстоящата професионализация на Въоръжените сили.

В духа на препоръките на Съвета на Европа и на президента на ЕВРОМИЛ г-н Йенс Ротбол ръководството на Българската офицерска легия "Раковски" Ви предлага, г-н президент и върховен главнокомандващ, под Ваш патронаж да се организира среща с вносителите на закона, министър-председателя, председателя на Комисията по Националната сигурност в Народното събрание и председателя на легия "Раковски", на която да се разгледа нашето становище. То е обобщен резултат от мненията на армейската общественост.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА
        ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ": Майор Гочев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНО ПИСМО НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ОТ ПОСТ N 1 НА УЛ. "РАЗВИГОР" N 1 ПО ПОВОД НА ПРЕДАВАНЕ НА РАДИО "СВОБОДНА ЕВРОПА".

Във връзка с предаването Ви от 21 август 1992 г. между 17 и 19 ч "Кой и защо гладува на ул. "Развигор" N 1", изразяваме своето възмущение и остър протест срещу коментара на журналистката госпожа Офелия Хаджиколева.

Г-жа Хаджиколева, на ул. "Развигор" N 1 сме дошли не по нечие внушение или нареждане, а по свое дълбоко убеждение, в защита на нашата твърде крехка демокрация, където за съжаление политическите репресии започват да вземат връх.

Във Вашия коментар Вие злоупотребявате с нашите човешки чувства, убеждения и отношение към събитията, които стават в нашата страна. За нас гладната стачка не е нелепа. Тя е израз на дълбокото ни човешко възмущение и огорчение от репресиите в България. Единственото, с което сме съгласни във Вашия коментар, е, че онези наши властващи "свръхдемократи" наистина няма да обърнат внимание на протеста ни. Но ние на тях и не разчитаме. Разчитаме на хилядите обикновени, честни българи, които ни подкрепят с присъствието си и с подписите си. А кои са народните любимци, народът знае по добре от Вас, г-жа Офелия.

Отговорност за всички последици и за здравето си поемаме сами, тъй като инициативата за този пост е лично наша. Част от събраните подписи са предадени в парламента, а не във Висшия съвет на БСП. Подписката продължава.

Една уважаваща себе си редакция не би трябвало да допуска подобни изопачаващи истината коментари и в същото време угоднически да съкращава неудобните за властта части от интервютата на стачкуващите, а други да подминава изцяло.

Настояваме това наше писмо да бъде излъчено във вашите емисии. Направете го, ако имате човешка и професионална чест.

София, 22 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА) НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21 ДЕКЕМВРИ 1991 Г. В СОФИЯ И ДОПЪЛНЕН НА ИЗВЪНРЕДНИТЕ КОНГРЕСИ НА 23 ФЕВРУАРИ 1992 Г. И НА 16 АПРИЛ 1992 Г.

Член 28.

КОНГРЕСЪТ:

а) изслушва и утвърждава отчетите на ЦК и на ЦКРК;
б) променя Устава и Програмата на партията, когато това се налага;
в) определя тактическата линия на партията по основните въпроси на текущата политика и решава въпросите със стратегията на партията;
г) избира ЦК в състав от 23 до 31 човека и ЦКРК в състав от 7 до 11 човека, които състави не могат да бъдат променяни от никакъв друг партиен орган;
д) определя продължителността и броя на мандатите за ЦК и ЦКРК и на местните партийни ръководни органи;
е) обсъжда и приема символите на партията;
ж) конгресът взема своите решения с обикновено мнозинство.

Член 29. На своя първи пленум ЦК на ОБКП избира първи секретар, който трябва да има партиен стаж над 10 години, членове на ИБ, от 9 до 11 членове, посочени от първия секретар.

Чл. 30. В състава на ИБ влизат: първият секретар, секретарите на ЦК, посочени от него, но избирани от ЦК и членове на бюрото. Секретарите на ЦК трябва да имат 5 години партиен стаж, а членовете на ИБ трябва да имат над 3 години партиен стаж.

Секретарите са длъжни да дават отчет пред ИБ най-малко един път в месеца.

Първият секретар, секретарите на ЦК и ИБ като цяло имат право да излизат от името на ЦК и от името на партията, по различни поводи, пред средствата за масова информация и пред обществеността.

Чл. 31. ОБКП се представлява пред другите партии, организации и движения и пред органите на държавната власт и управление от първия секретар на ЦК и от секретарите, завеждащи "Организационен" и "Външен" отдел.

По места партийните организации се представляват от първите секретари и от секретарите по "Организационните въпроси" и по "Идеологическите" въпроси.

Чл. 32. ЦК на ОБКП провежда по един пленум на шест месеца.

Извънредни пленуми могат да се свикват по искане на секретарите, по искане на ИБ, по искане на една трета от членовете на ЦК или по искане на ЦКРК.

При важни случаи ЦК свиква разширено заседание на ЦК с представители от областните, общинските и градските ръководства на партията.

На всеки пленум на ЦК задължително присъства председателят на ЦКРК, а при особено важни случаи се свиква съвместен пленум на ЦК и на ЦКРК.

Чл. 33. ЦК чрез ИБ организира политическата работа и общото ръководство на организационните работи на ОБКП, а текущата работа се организира и ръководи от секретариата на партията, който контролира изпълнението на партийните решения.

Решенията на секретариата на ЦК могат да се отменят само от пленум на ЦК на партията.

Чл. 34. Решенията на ЦК, както и решенията на останалите ръководни партийни органи надолу, а така също и решенията на ЦКРК и на КРК по места, се вземат с обикновено мнозинство, при положение че има необходимия кворум - 50 плюс 1 от членовете на съответния партиен орган.

Чл. 35. Член на ЦК, на ЦКРК или на друг ръководен партиен орган не може да се обявява за гост на дадения пленум, заседание или събрание, на чийто състав той е член. Неговото присъствие се брои за кворум.

Чл. 36. ЦК на ОБКП ръководи цялостната дейност на партията между конгресите. Организира работата на централните партийни органи, които непосредствено ръководи. Назначава главните редактори на партийните издания. Разрешава издаването на местни печатни органи и утвърждава техните редактори. Партийният печат е трибуна за всички членове на ОБКП.

ЦК на ОБКП редовно информира партийните органи и организации за своята работа и за вътрешното и международно положение на страната.

В ЦК и по места могат да се създават следните отдели:

а) организационен;
б) административно-стопански;
в) идеологически и обществено-политически;
г) външен, за международни връзки (само за ЦК).

По решение на ЦК могат да се създават и други отдели или да се закриват създадените.

Към ЦК на ОБКП задължително се формират консултативни съвети.

Чл. 37.

ЦКРК

На своето първо заседание (пленум) избира председател, с партиен стаж над 10 години, зам.-председатели и секретар, с партиен стаж над 5 години.

Членовете й трябва да имат партиен стаж над 3 години.

а) контролира как се изпълняват решенията на партията от другите партийни органи, включително и от ППО;
б) в срок от един месец разглежда сигналите, жалбите и молбите, постъпили до нея, и взема съответни решения;
в) произнася се по партийното положение на провинили се комунисти, за които ППО не са взели отношение въпреки постъпилите сигнали;
г) окончателно се произнася по наложените и обжалвани наказания и особено когато се отнася до изключване от партията;
д) следи за спазване на устава при избор на делегати за конгреса и за националната партийна конференция, както и за избора на централни партийни ръководни органи, а така също и за изпълнението програмата на партията и привлича към отговорност всеки комунист, който ги нарушава, без оглед на това какъв пост заема в партията или държавата;
е) периодично проверява работата на партийните организации и набелязва мерки за подобряването й. Извършва финансова и имуществена ревизия на касата на ЦК, на централните и на местните печатни органи и на ППО, както и на съответните длъжностни лица и писмено сигнализира ЦК за резултатите от ревизиите и взетите решения. Привлича към партийна отговорност всички, които са злоупотребили с власт и доверие и са нанесли финансово или имуществено увреждане на партията. Възбужда съдебно преследване, ако случаят налага това;
ж) ЦКРК провежда своите заседания (пленуми) по необходимост, но не по-рядко от един път на шест месеца.

Чл. 38. Решенията на ЦКРК не подлежат на отменяне от никакъв друг партиен орган. ЦКРК носи отговорност само пред конгреса и се отчита само пред него.

ЦКРК и ЦК на ОБКП са два равностойни партийни органа, които нямат власт един над друг, освен когато се касае за ревизия и контрол, в който случай ЦКРК е над всичко.

Чл. 39. ЦКРК подпомага областните, общинските и градските КРК в тяхната работа по изучаване и прилагане на Устава на ОБКП и законите в страната.

Чл. 40. В случаи, когато ЦК взема неуставно решение, ЦКРК прави възражение и излиза с мотивирано предложение същото да бъде отменено от ЦК. Ако ЦК не вземе под внимание искането на ЦКРК, тя внася въпроса за разглеждане от следващия конгрес и има право да поиска персонална отговорност от членовете на ЦК, включително и до изключване от партията.

Чл. 41. Когато конгресът допусне грешка при избиране на ръководни органи на партията или по друг повод, грешката се коригира от следващия конгрес - редовен или извънреден.

Чл. 42. Не се допуска по никакъв предлог избирането на даден комунист за повече от два мандата в един и същи ръководен орган, освен ако конгресът не вземе друго решение.

Мандатите се броят за изтекли, когато е изминало повече от половината от дадения мандат време, предвидено от устава.

Чл. 43. Въпросът за промяна на името на партията, за нейното обединяване, вливане или сливане с други партии, организации и движения се решава само от конгреса или чрез референдум. Такова право конференцията няма.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 24 август - Следва пълният текст на:
ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА (ЧАСТ ПЪРВА).

Правителствата, подписали тази харта, членове на Съвета на Европа,

Имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове, за да запазят и осъществят идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство, и да съдействат за своя икономически и социален прогрес, в частност - чрез защитата и по-пълното реализиране на правата на човека и основните свободи;

Имайки предвид, че в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година, и в Протокола към нея, подписан в Париж на 20 март 1952 година, страните - членки на Съвета на Европа, се споразумяха да осигурят на своето неселение гражданските и политическите права и свободи, предвидени в тези документи;

Имайки предвид, че упражняването на социалните права трябва да бъде осигурено без дискриминация на основата на раса, цвят на кожата, пол, вероизповедание, политически убеждения, национална принадлежност или социален произход;

Решени да положат заедно всички усилия, за да подобрят чрез подходящи институции и действия жизненото равнище и да повишат благосъстоянието както на градското, така и на селското население,

Се споразумяха за следното:

Ч А С Т   I

Договарящите се страни приемат като цел на своята политика да се стремят с всички подходящи средства от национален и международен характер да постигнат условия, в които следните права и принципи да могат истински да бъдат упражнявани:

1. Всеки трябва да има възможността да изкарва прехраната си със свободно избрана работа.

2. Всички трудещи се имат право на справедливи условия на труд.

3. Всички трудещи се имат право на безопасни и здравословни условия на труд.

4. Всички трудещи се имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на прилично жизнено равнище за тях и за техните семейства.

5. Всички трудещи се и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални ИЛИ международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.

6. Всички трудещи се и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори.

7. Децата и подрастващите имат право на специална закрила срещу физическите и моралните опасности, на които са изложени.

8. Работещите жени в случай на майчинство, а също така и другите работещи жени в съответните случаи имат право на специална закрила в тяхната работа.

9. Всеки има право на подходящи условия за професионално ориентиране, за да му се помогне в избора на професия, съответстваща на неговите лични способности и интереси.

10. Всеки има право на подходящи условия за професионална подготовка.

11. Всеки има право да се ползва от всички мерки, позволяващи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.

12. Всички трудещи се и лицата, намиращи се на тяхна издръжка, имат право на социално осигуряване.

13. Всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ.

14. Всеки има право да се ползва от услугите на службите за социални грижи.

15. Нетрудоспособните имат право на професионална подготовка, възстановяване на трудоспособността и трудоустройване независимо от произхода и естеството на тяхната нетрудоспособност.

16. Семейството като основна клетка на обществото има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие.

17. Майката и детето независимо от семейното положение и семейните връзки имат право на подходяща социална и икономическа закрила.

18. Гражданите на която и да е от договарящите се страни имат право да упражняват доходоносна дейност на територията на всяка друга договаряща се страна при равни условия с гражданите на последната, като ограничения са възможни на основата на сериозни икономически и социални причини.

19. Трудещите се мигранти, граждани на една договаряща се страна, и техните семейства имат право на защита и помощ на територията на която и да е друга договаряща се страна.

Ч А С Т   ІІ

Договарящите се страни се задължават, както е предвидено в част III, да се считат обвързани със задълженията, предвидени в следващите членове и точки.

Член 1
Право на труд

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на труд договарящите се страни се задължават:

1. Да приемат като една от основните си цели и отговорности постигането и поддържането на колкото е възможно по-високо и по-стабилно равнище на заетост, като тяхна крайна цел е постигането на пълна заетост.

2. Да защитават ефективно правата на трудещия се да изкарва прехраната си със свободно избрана работа.

3. Да създават и поддържат безплатни служби за наемане на работа на всички трудещи се.

4. Да осигуряват или способстват за подходящо професионално ориентиране, подготовка или преквалификация.

Член 2
Право на справедливи условия на труд

За да се осигури ефективното упражняване на правото на справедливи условия на труд, Договарящите се страни се задължават:

1. Да определят разумна продължителност на работния ден и на работната седмица, като работната седмица трябва постепенно да се намалява до продължителност, съвместима с нарастването на производителността и другите производствени фактори, подлежащи на отчитане.

2. Да предвидят официални платени почивни дни.

3. Да осигурят предоставянето на годишен платен отпуск в размер най-малко на две седмици.

4. Да осигуряват или допълнителен платен отпуск, или намалено работно време на трудещите се, упражняващи определени опасни или нездравословни професии.

5. Да осигуряват ежеседмична почивка, която да съвпада, доколкото е възможно, с деня, признат за почивен от традицията или обичаите в страната или региона.

Член 3
Право на безопасни и здравословни условия на труд

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на безопасни и здравословни условия на труд договарящите се страни се задължават:

1. Да издават правила за безопасността и хигиената на труда.

2. Да приемат мерки за контрол по прилагането на тези правила.

3. Да се консултират, когато е необходимо, с организациите на работодателите и на трудещите се относно мерките, насочени към подобряване на безопасността и на хигиената на труда.

Член 4
Право на справедливо възнаграждение

За да се осигури ефективното упражняване на правото на справедливо възнаграждение, договарящите се страни се задължават:

1. Да признават правото на трудещите се на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства прилично жизнено равнище.

2. Да признават правото на трудещите се на повишена норма на заплащане за извънредна работа, с изключение на някои определени случаи.

3. Да признават правото на трудещите се мъже и жени на равно заплащане за равен труд.

4. Да признават правото на всички трудещи се на разумен срок за предупреждение в случаи на уволняване от работа.

5. Да разрешават удръжки от заплатите само при условията и в размери, регламентирани от националното законодателство, или определени в колективни договори или арбитражни решения.

Упражняването на тези права се обезпечава чрез свободно сключени колективни договори, чрез законово установен механизъм на определяне на заплатите или чрез други средства, съответстващи на националните условия.

Член 5
Право на синдикални организации

С цел да се осигури или способства за упражняването на свободата на трудещите се и работодателите да образуват местни, национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси и да членуват в тези организации договарящите се страни се задължават тяхното национално законодателство и неговото прилагане да не накърнява тази свобода. Степента, в която гаранциите, предвидени в този член, се прилагат по отношение на полицията, се определя от националното законодателство. Принципът, по който се прилагат тези гаранции по отношение на служещите във въоръжените сили, и степента, в която те се прилагат спрямо тази категория лица, се определят също от националното законодателство.

Член 6
Право на сключване на колективни договори

За да се осигури ефективното упражняване на правото на сключване на колективни договори, договарящите се страни се задължават:

1. Да способстват за провеждането на съвместни консултации между трудещите се и работодателите.

2. Да съдействат, когато това е необходимо и полезно, за създаването на механизъм за доброволни преговори между работодателите или организации на работодателите с организации на трудещите се, с цел в колективни договори да се определят условията за наемане на работа.

3. Да способстват за създаването и използването на подходящи процедури за помирение и доброволен арбитраж за решаване на трудовите спорове;

и признават:

4. Правото на трудещите се и на работодателите на колективни действия в случай на конфликт на интересите, включително и правото на стачка, като се спазват задълженията, които биха могли да произтичат от колективните договори, намиращи се в сила.

Член 7
Право на децата и на подрастващите на закрила

За да се осигури ефективно упражняване на правото на децата и подрастващите на закрила, договарящите се страни се задължават:

1. Да определят 15 години за минимална възраст за наемане на работа, като все пак се допускат изключение по отношение на деца, заети в определени видове лека работа, които не са вредни за тяхното здраве, морал или образование.

2. Да определят по-висока минимална възраст за наемане на работа за някои определени професии, които се считат за опасни или нездравословни.

3. Да забранят наемането на деца, които още подлежат на задължително образование, на такава работа, която би ги лишила от възможността да получават пълноценно това образование.

4. Да ограничат работното време за трудещите се на възраст до 16 години, така че то да съответства на нуждите на тяхното развитие и по-конкретно - на нуждата им от професионална подготовка.

5. Да признаят правото на непълнолетните трудещи се и чираци на справедливо възнаграждение или други подходящи парични помощи.

6. Да приемат мерки, предвиждащи, че времето, изразходвано от непълнолетните за тяхната професионална подготовка по време на нормалното времетраене на работата, със съгласието на работодателя ще бъде разглеждано като част от работния ден.

7. Да определят на три седмици минималния платен годишен отпуск за трудещите се на възраст до 18 години.

8. Да забранят наемането на трудещи се на възраст до 18 години на нощна работа, с изключение на някои професии, предвидени в националното законодателство.

9. Да приемат мерки, предвиждащи, че трудещите се на възраст до 18 години, заети в някои професии, предвидени в националното законодателство, подлежат на редовен медицински контрол.

10. Да осигурят специална защита на децата и подрастващите срещу физическите и моралните опасности, на които са изложени, и по-специално срещу опасностите, произтичащи директно или косвено от тяхната работа.

Член 8
Право на работещите жени на закрила

За да осигурят ефективното упражняване на правото на работещите жени на закрила, договарящите се страни се задължават:

1. Да осигурят на жените преди и след раждането на дете почивка в размер на не по-малко от 12 седмици било чрез платен отпуск, било чрез подходяща помощ от социалното осигуряване или от обществените фондове.

2. Да считат за незаконни действията на работодател, който уведоми за уволняване от работа жена по време на нейния отпуск по майчинство или на такава дата преди началото на този отпуск, че срокът на предупреждението да изтича по време на отпуска по майчинство.

3. Да осигурят на майките, които кърмят своите деца, достатъчно свободно време за тази цел.

4. а) Да регламентират наемането на жени за нощна работа в промишлеността.
б) Да забранят всяко наемане на жени за подземна работа в мините и, ако е необходимо, за всяка друга работа, която е неподходяща за тях поради нейния опасен, нездравословен или тежък характер.

Член 9
Право на професионално ориентиране

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на професионално ориентиране договарящите се страни се задължават според необходимостта да осигурят или да съдействат за създаването на служба, която ще помага на всички физически лица, включително и на нетрудоспособните, да решават своите проблеми, свързани с избора на професия или с професионалното развитие, като се държи сметка за качествата на лицето и връзката между тези качества и възможностите на пазара на работната сила; тази помощ е безплатна както за непълнолетните, включително и за учениците, така и за възрастните.

/Пресслужба "Куриер"/

11:15:25
24.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!