София, 24 януари. 1992 година
        Брой 17 (547)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИЯ ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ПО НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЗНАВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИТЕТА НА 21 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА.

Независимият обществен комитет по националните проблеми с тревога и загриженост следи развитието на събитията в бившата югославска федерация и категорично се противопоставя на използването на въоръжена сила за решаването на междунационалните проблеми на Югославия. Ние подкрепяме изразената чрез законова форма и по демократичен път суверенна воля на населението на Словения, Хърватско и Македония за отделянето им от федерацията и признаване на тяхната независимост.

Изразяваме своята солидарност с решението на правителството на България да признае Република Македония. То е напълно в съответствие с основните принципи на международното право и решенията на Арбитражната комисия на Европейската общност, която определи кои от републиките на Югославия отговарят на критериите за признаване.

Независимият обществен комитет по националните проблеми поддържа предприетите от българското правителство политически и дипломатически стъпки в подкрепа на независимостта и свободното развитие на Република Македония:

НЕЗАВИСИМИЯТ ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ПРИЗОВАВА:

Политическите партии, обществените организации, движения, съюзи и други граждански формирования да подкрепят международното признаване на Република Македония като независима държава. Ние считаме, че проблемът за Македония следва да бъде изведен извън сферата на междупартийните взаимоотношения и интереси.

Изразяваме нашата подкрепа на политиката на България, насочена за развитие на свободното взаимноизгодно икономическо и духовно сътрудничество между Република България и Република Македония.

Призоваваме подходът към развитието на процесите на Балканите и в Европа да бъде в съответствие с нормите на международното право и установените принципи на европейското сътрудничество и отстояване ненакърнимостта на националните интереси на Република България.

София, 21 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНО ПИСМО НА ЖУРНАЛИСТИТЕ - ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕОБОСНОВАНОТО ПРЕИМЕНУВАНЕ НА УЛИЦИ, БУЛЕВАРДИ И ПЛОЩАДИ В СОФИЯ. Писмото е адресирано до кмета на столицата и до общинските съветници.

Журналистите - запасни офицери на своето годишно отчетно събрание, състояло се на 23 януари 1992 г., единодушно изразяват протеста си от прибързаното преименуване на софийски улици, булеварди и площади. Дълбоко сме огорчени, че булевард "Георги Димитров" ще се казва "Княгиня Мария Луиза", а булевард "Македония" - "Цар Борис III", както и от други преименувания. С това се нанася кръвна обида на българската историческа памет и на достойнството на всепризнатите герои у нас и далеч зад граница.

Господа общинари, заемете се с тежките социални проблеми на столицата, а не с кощунство над българската история! Българският народ отдавна е казал своето "НЕ!" на монархофашизма.

Вслушайте се в народния глас!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ, УТВЪРДЕНА НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 25 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.

23. Пълната реприватизация на отнетото по какъвто и да е начин след 9 септември 1944 г. (принадлежащо на физически и юридически лица) имущество е предварително условие за започване приватизиране на държавно или друго обществено имущество.

24. Законодателно се отменят всички последици от актовете, с които е била отчуждена собственост на физически и юридически лица след 9 септември 1944 г., като: конфискации, национализации, отчуждения и задължителни продажби с неадекватни обезщетения, и други подобни.

25. Реприватизацията се осъществява посредством възстановяване правото на собственост на неговите титуляри върху реалното имущество, а в случай, че същото е унищожено или е имало ликвиден характер - чрез предоставяне на равностойно такова от държавния, общинския или кооперативния патримониум (доколкото двата последни са се облагодетелствали неправомерно), а ако и това е невъзможно - чрез поименни акции, други ценни книжа или гарантирани от Държавата облигации - по избор на правоимащия.

26. Обявяват се за недобросъвестни до доказване на противното приобретателите, когато за извършване на прехвърлянето е злоупотребено с партийно или служебно положение.

27. Обявяват се за недействителни до доказване на противното имотните прехвърляния, извършени от държавни, общински, кооперативни или обществени органи или фирми, ако са извън предмета на нормалната им стопанска дейност.

28. Приватизацията се допуска само върху остатъка след пълното реприватизиране, като обезщетените с облигации титуляри първи избират какви акции или други ценни книжа да закупят.

29. Територията на България е единна зона за свободна търговия.

30. Данъчната система и данъците са средство за постигане на растеж и богатство на нацията чрез въвеждане на най-ниското в света облагане на капиталите.

31. До края на месец март всяко физическо или юридическо лице, осъществяващо икономическа дейност на българска територия, декларира своя доход за предходната година.

32. Всеки човек има право да изкарва прехраната си чрез свободно избран труд при справедливи и благоприятни условия, както и право на жизнено равнище, включително храна, облекло, жилище, медицинско обслужване и социални грижи с оглед поддържане неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване при безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от негопричини.

33. Работещият получава не по-малко от половината от стойността на създадения лично от него продукт. Поощрява се плурализмът в синдикалната дейност, като професионалните организации на работницитеи на работодателите следят за строгото спазване на правилото за петдесетпроцентния минимум.

34. Задължителна осигуровка се заплаща от работодателя. Всеки сам определя броя и заплаща размера на допълнителните осигуровки. Задължително осигуреният получава годишна здравна чекова книжка, с която се разплаща за получените медицински услуги. Неизразходваните чекове се инкасират от правоимащия след изтичането на срока им като здравна премия.

Социалното осигуряване е личен, а не държавен, проблем и се реализира в местата, където е акумулиран трудът на личността. Фондовете по социално осигуряване се изграждат от долу на горе. Пълното решаване на проблема за социалното осигуряване се гарантира само от икономическия просперитет на България.

35. Парламентът не допуска средствата за образование, наука и култура да са под равнището на предоставяните за отбраната на държавата.

36. Познаването на правата и задълженията на личността е непременно условие за нормалното функциониране на обществото. Всяко лице има право да получава и разпространява информация без ограничения освен предвидените в правосъобразния закон и в международни договори, по които България е страна.

37. Официален език в България е българският език. Той е задължителен в устна и писмена форма за всяко служебно лице в отношенията му с българските граждани в процеса на изпълнението на служебните му функции, както и за всички български граждани, контактуващи с държавните власти.

38. Българските граждани, живеещи временно или постоянно в чужбина, се ползват от икономически, социални, културни, граждански и политически права като живеещите на българска територия български граждани.

39. Чужденците в България се ползват от граждански, икономически, социални, културни и религиозни права като българските граждани; със закон могат да бъдат налагани само временни ограничения на тези права. Никой чужденец на българска територия не може въз основа на български закон да се ползва с повече права от който и да е български гражданин.

ТАЗИ ПЛАТФОРМА БЕ ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 25 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ, И СЕ ПОДПИСА ОТ УЧРЕДИТЕЛИТЕ, КАКТО СЛЕДВА:

За ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС -
Янко Янков - председател на ПЛК

За БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАРТИЯ -
Димитър Бранков - председател на БНП

За ПАРТИЯ НА ТРУДА -
Йордан Велков - председател на ПТ

За БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ
НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" -
Йордан Дупаринов - съпредседател

За БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ
ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ -
Димитър X. Попов - председател на БСЕФ
Атанас Николов - член на ръководството

За ДВИЖЕНИЕ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ
НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА -
Д-р Борис Милошев - председател

За ХРИСТИЯНРАДИКАЛ-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ -
Лиляна Петкова - председател на ХРДП

За КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ -
Иван Едисонов - председател на партията

За ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА И ПРОГРЕСА -
Иван Георгиев - председател на ПСП

За БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ -
Иван Амбарев - лидер на БДКП

За СЪЮЗ НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ -
Доц. Асен Кантарджиев - зам.председател

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА РАЗДЪРЖАВЯВАНЕТО И МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТОЗАКОНА, РАЗРАБОТЕНИ ОТ ЕКИП НА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА СТАБИЛНА ИКОНОМИКА (БАСИ) С РЪКОВОДИТЕЛ Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАСИ. Документите са внесени в Икономическата комисия на Народното събрание на 23 декември 1991 година.

ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА РАЗДЪРЖАВЯВАНЕТО

Чл.1. Целта на този закон е да прекрати безотговорните разпореждания на централизираната държавна администрация с националната собствености да създаде условия за естествено изграждане на свободна пазарна система с широко приложение на съвременните методи на управление, като възстанови или компенсира накърнените права на собственост и признае приноса на всеки български гражданин, който добросъвестно е създавал, възпроизвеждал и опазвал националното богатство след 8 септември 1944 г.

Чл. 2. Признават се за противоречащи на естественото и неотменимо човешко право на собственост следните нормативни актове:

Закон за национализация на частните индустриални и минни предприятия;

Закон за трудовата поземлена собственост;

Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост;

Закон за Държавния застрахователен институт;

Закон за банките;

Закон за изкупуване акциите на Българското търговско параходно дружество;

Закон за изкупуване на търговския инвентар;

Закон за държавния монопол на тютюна;

Закон за монопола на спиртни и подсладени спиртни напитки;

Закон за държавния монопол на петролните продукти;

Закон за кинематографията;

Закон за държавното санитарно аптечно дело;

Закон за книгопечатането;

Закон за плановото изграждане на населените места;

Закон за териториалното и селищно устройство;

Глава I и II на Закона за собствеността на гражданите, Постановление на Министерския съвет N 60/1975 г.;

Постановление N 218/1951 г. на ЦК на БКП и Министерския съвет за национализиране на популярните (кооперативни) банки;

Указ за изкупуване на помещения и съоръжения за винопроизводство и изваряване на ракия;

Указ на Президиума на Народното събрание-1952 г. за отчуждаване на складовете за зърнени храни;

Указ 922/1989 г. за ползване на земята и осъществяване на селскостопанска дейност.

Чл. 3 (1) Възстановява се правото на собственост върху имотите, отнети по нормативните актове, изброени в чл. 2, с изключение на тези, които към датата на влизане в сила на този закон са собственост на трети добросъвестни физически лица.
(2) Правото на собственост върху имоти, отнети от събирателни дружества, учредени по Търговския закон от 1897 г., се възстановява само ако тези имоти са били внесени като дялова вноска.
(3) Не се възстановява правото на собственост върху имоти, отнети от юридически лица, с изключение на внесените в одържавени кооперации, за които се прилага правилото на предходната алинея.
(4) Добросъвестни физически лица по смисъла на ал. 1 са тези, които са придобили право на собственост върху жилища, ателиета и гаражи при спазване на изискванията и поредността, предвидени в съответните нормативни актове.
(5) Правото на собственост се възстановява само на лицата, които към датата на влизане на този закон в сила са български граждани.
(6) Предприятията, които стопанисват имотите, върху които се възстановява правото на собственост по ал. 1, 2 и 3, имат право да получават печалбите и плодовете от тях до изплащане на извършените към датата на влизане в сила на този закон подобрения, както и на направените след тази дата необходими разноски по запазването на имота.
(7) В случаите по предходната алинея собственикът и предприятието могат да учредят търговско дружество, в което правото на вземане на предприятието се зачита за негово дялово участие, с което се намалява размерът на внасяната от собственика непарична вноска.

Чл. 4 (1) Държавата дължи еднократно обезщетение на бившите собственици или техните наследници за имотите, отнети по нормативните актове, изброени в чл. 2, които не съществуват физически или са съществено изменени към датата на влизане в сила на този закон, както и за имотите, върху които не се възстановява правото на собственост почл. 3, ал. 1, 2 и 5. Подлежи на обезщетение и дяловото участие в търговски дружества и кооперации, вкл. неизплатените акции.
(2) Размерът на обезщетението по предходната алинея се определя по пазарната цена на обекта към датата на отнемането му, актуализирана към датата на влизане в сила на този закон по начин, определен от Националния методологичен център по приватизация, като се приспада полученото обезщетение или цена за отчуждения имот, ако такива са били предвидени по съответния нормативен акт.
(3) Предявените вземания по ал. 1 се зачитат за дялово или акционерно участие, с което се намалява участието на общината в преобразуващите се или преобразувани по начина, посочен в този закон, предприятия.
(4) Бившите собственици или техните наследници, които заявят писмено пред общината по местонахождение на отнетия имот, че искат да бъдат обезщетени парично, получават обезщетението си от нея, но не по-рано от 3 години след влизането в сила на този закон. Върху обезщетението се начислява законна лихва от датата на заявлението до датата на писмената покана за изплащането му от общината.

Чл. 5 (1) Народното събрание утвърждава списък на обектите - национална собственост, одобрен предварително от Министерския съвет по предложение на Националния методологичен център по приватизация, но не по-късно от 2 месеца след влизане в сила на този закон.
(2) Националният методологичен център по приватизация приема правила за провеждане на конкурси за сключване на договори за управление на обектите по ал. 1.
(3) Националният методологичен център по приватизация може да дава предложения за отмяна на закони, които предвиждат изключително право на собственост на държавата върху някои обекти или монополното й право да развива определена дейност; както и да провежда конкурси за преструктуриране и приватизация на обектите - национална собственост.
(4) Правилата на предходните алинеи не ограничават инициативата на Общото събрание но чл. 8 да предлага свои проекти.

Чл. 6 (1) Имотите, актувани като държавни, върху които не се възстановява правото на собственост по чл. 3, не попадат в списъка по чл. 5, ал. 1 и не са инвестирани от предприятията, които ги стопанисват, стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
(2) Общинският съвет може да се разпорежда с имотите по предходната алинея, стопанисвани от заварени държавни или общински предприятия само при спазване на ограниченията, предвидени в този закон.
(3) Общинският съвет не може да откаже участие със свои имоти в търговските дружества, предвидени в проекта, одобрен от Общото събрание на преобразуващото се предприятие, което ги стопанисва.

Чл. 7 (1) Собственост на предприятието са всички имоти, стопанисвани от него, които не са национална или общинска собственост и не възстановяват по чл. 3, както и движимите вещи, придобити на законно основание.
(2) Собствеността на предприятието се установява с баланса, доколкото не съществуват други документи за собственост.
(3) Предприятието има право да се разпорежда със собствеността си само доколкото това е необходимо за преобразуването му в съответствие с Търговския закон.
(4) Върховен орган на предприятието е Общото събрание на работниците, което има правата по Кодекса на труда до преобразуването както и специалните права, предвидени от настоящия закон.

Чл. 8 (1) В Общото събрание могат да участват:
1. Лицата, които са в трудови правоотношения с предприятието.
2. Лицата, които са били в трудови правоотношения с предприятието или предприятията, на които то е правоприемник, които имат повече от 6 ефективно отработени месеци.
(2) Лицата по предходната алинея могат да бъдат заместени от низходящите им наследници, ако са починали или починат по време на преобразуването. Това правило се прилага съответно и за лицата, поставени под запрещение, които могат да бъдат заместени от техните низходящи.
(3) В Общото събрание нямат право да участват лицата, нанесли щети на предприятието, установени по съответния ред, независимо от последващото им възстановяване, както и осъдените за престъпления против личността или собствеността, независимо от реабилитацията им по Наказателния кодекс.
(4) Освен лицата и органите по чл. 26, ал. 1 от Кодекса на труда, Общото събрание може да бъде свикано и от Инициативен комитет от най-малко трима, но не повече от 11 души, имащи право да участват в него съгласно ал. 1.
(5) Свикването на Общото събрание се обнародва в специален бюлетин, издаван от Националния методологичен център по приватизация, който се разпространява безплатно и се обявява по радиото и по телевизията в определено програмно време. Поканата за общо събрание трябва да съдържа датата, мястото и часа на провеждането му и да бъде обнародвана не по-късно от 15 дни преди датата на свикването му. Поканата се отправя от името на заварената от този закон фирма на предприятието, като се изброяват и всичките му предишни наименувания.
(6) Общото събрание е законно, ако на него присъстват повече от половината от лицата по ал. 1, т. 1 и 1/4 от лицата по ал. 1, т. 2 и ал. 2.

Чл. 9 (1) Общото събрание определя статута и взема решение за избор на членове на приватизационен комитет с мнозинство 2/3 от присъстващите. Решението се подписва от всички Участвали в събранието.
(2) В приватизационния комитет не могат да бъдат избирани лица, които по силата на служебното си положение могат да облагодетелстват себе си или свои близки в процеса на преобразуването на предприятието.
(3) Администрацията на предприятието е длъжна да предоставя на приватизационния комитет необходимите му данни и документи за изготвяне на проета за преобразуване на предприятието.
(4) Средствата за осъществяване на дейността на приватизационния комитет, одобрени от общото събрание, се включват задължително в бюджета на предприятието.
(5) Правоимащите по чл. 8, ал. 1 и 2 могат да предявяват претенциите си пред приватизационния комитет или да декларират писмено отказа си от преференциалното право на участие в търговските дружества.
(6) Приватизационният комитет е длъжен да съгласува изготвения проект за преобразуване с Националния методологичен център по приватизация. НМЦП може да откаже съгласието си за проект, който поставя в опасност общественото здраве или обществената безопасност.
(7) Съгласуваният с НМЦП проект за преобразуване на предприятието се разглежда от Общо събрание, свикано от Приватизационния комитет по реда на чл. 8, ал. 5.
(8) Предприятията, които в едногодишен срок от влизане в сила на този закон не са представили в НМЦП проект за преобразуване съгласно ал. 6, се преобразуват по решение на съответния общински съвет по проект, съгласуван с НМЦП, като се вземат предвид предявените права на участие.

Чл. 10 (1) Общото събрание за приемане на проекта за преобразуване се състои от лицата, предявили правата си на участие в търговските дружества до датата на обнародването на поканата за свикването му и е законно, ако на него присъстват 2/3 от тях. Общото събрание взема решение с мнозинство 2/3 от присъстващите, което се подписва.
(2) Участниците в общото събрание не могат да приемат проект за преобразуване, който да предвижда разпореждане в тяхна полза със собствеността на преобразуващото се предприятие в размер, по-голям отсумата, изчислена въз основа на прослуженото им време и на средната годишна заплата по начин, определен от НМЦП, като делът им не може данадвишава 60 %.
(3) Недвижимите имоти и движимите вещи, или които надхвърлят размера, посочен в предходната алинея, остават като дялово и акционерно участие на непреобразуваната на първия етап част от предприятието, ако проектът предвижда последващото й преобразуване в холдинг, или се считат за участие на общината.
(4) В учредителните договори на дружеството с ограничена отговорност лицата по чл. 10, ал. 1 се включват с общ дял на стойност 50 % от сумата по ал. 2, от която всеки има идеална част, съответна на неговия принос.
(5) Правилата на предходната алинея се прилагат съответно и при учредяване на акционерно дружество.
(6) Учредителните договори трябва да съдържат условията начина и сроковете на изплащане на разликата между номиналната стойност на припадащата се на правоимащите част от собствеността на предприятието, намалена с предоставената им преференция.
(7) В случаите, когато отделящите се от предприятието търговски дружества откажат изрично правоприемство на стари дългове, същите преминават към холдинга или общината в зависимост от конкретния проект. Поетите от търговските дружества дългове се гарантират от общинския бюджет.

Чл. 11 (1) Лицата, които са работили в различни предприятия, имат право на участие в преобразуването им в търговски дружества, ако са налице условията за това.
(2) Лицата по предходната алинея могат да реализират преференциалното си право на Участие при учредяването на търговско дружество в едно от тях по свой избор.

Чл. 12 (1) Агенцията по раздържавяване е орган на Министерския съвет, който е длъжен да издирва и предоставя всички документи и данни, съхранявани в различните държавни органи и организации, свързани с упражняване на правата по този закон във вид, удобен за ползване от заявителя.
(2) Народното събрание в едномесечен срок от влизане в сила на този закон приема закон за устройството и дейността на агенцията, като предвижда средства за функционирането й в закона за държавния бюджет за 1992 г.
(3) Всички услуги, извършвани от агенцията на физически лица и НМЦП или негови органи, са безплатни до реализиране на правата по този закон.
(4) Агенцията е длъжна да даде всички гаранции за съществуването или несъществуването на поисканите документи или данни не по-късно от 4 седмици след подаване на заявлението.

Чл. 13 (1) Националният методологичен център по приватизация е орган на Народното събрание, който осъществява методическо ръководство на раздържавяването и приватизацията и има право да предлага изменения в действащото законодателство.
(2) Народното събрание в 1-месечен срок от влизане в сила на този закон приема закон за устройството и дейността на центъра, като предвижда средства за функционирането му в закона за държавния бюджет за 1992 г.
(3) НМЦП има право да дава задължителни тълкувания до приватизационните комитети на преобразуващите се предприятия относно приложението на този закон.
(4) Народното събрание се задължава да разглежда постъпилите предложения от НМЦП във възможно най-кратки срокове.

             ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф 1.

1. Спират се всички производства по преобразуване на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества.
2. Навсякъде в Търговския закон думите "еднолично дружество с ограничена отговорност" се заменят с думите "едноличен търговец с ограничена отговорност".
3. Всички срокове за съхраняване на документи и данни, свързани с дейността на Агенцията по раздържавяването, спират да текат за 10-годишен срок от влизане на този закон в сила.

Параграф 2. Този закон отменя:

1. Дял II и чл. 159 (2) от Търговския закон (ДВ, бр. 48/91 г.).
2. Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество с изключение на параграф 1, параграф 2 и параграф 5 (ДВ, бр. 55/91 г.).
3. Наредба за управление на едноличните търговски дружества с държавно имущество, приета с ПМС 142 (ДВ, бр. 67/91 г.).
4. Параграф 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите (ДВ, бр. 63/91 г.).

София, 19 декември 1991 г.

ВНОСИТЕЛ: Българска асоциация за стабилна икономика (БАСИ)

Н. Николаев - председател на БАСИ   

Р. Аврамов - юрист експерт на БАСИ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА РАЗДЪРЖАВЯВАНЕТО

Раздържавяването е административен акт с обратна насоченост на одържавяването, а приватизацията е естествен процес на изграждане на свободен пазар. Затова раздържавяването трябва да стане със закон, а за приватизацията трябва да се създадат необходимите предпоставки и условия за един добър старт и правилна насоченост на процесите. Този закон е необходим, за да освободи собствеността от държавата (днешната, постоталитарната) и да даде начален тласък и старт на приватизацията.

Днешната държава е антипазарна и антидемократична и затова не бива дай се предоставя никаква собственост. Това в никакъв случай не означава, че досегашната държавна собственост автоматично и на всяка цена преминава в частни ръце. Законът предвижда държавата да предаде собствеността на:

а. Бившите собственици и наследниците им.
б. Предприятията в най-широк смисъл на понятието, създадени в периода на одържавяването.
в. Териториалните единици, на територията на които се намират обектите на раздържавяването (стопански и нестопански).

По национално споразумение част от сегашната държавна собственост се трансформира в национална със специален статут на управление от мениджърски тип и под контрола на работещите и работилите в националните обекти.

Законът предвижда:

- Безусловно признаване на правата на бившите собственици;
- Върховни права на общите събрания на правоимащите по отношение на собствеността на предприятията и общините от момента на раздържавяването й до момента на регистрирането на търговски дружества:
- Приватизационни комитети като демократично избрани изпълнителни органи на общите събрания по въпросите на раздържавяването и старта на приватизацията;
- Агенция по раздържавяването като специализиран държавен орган за прехвърляне на държавната собственост на законните й притежатели така, както ги определя законът;
- Национален методологичен център по приватизацията (НМЦП) като специализиран демократично избран орган на приватизиращите се с методологични и координиращи функции, произтичащи от закона;
- НМЦП да въведе правила за провеждането на конкурси по управлението на обектите - национална собственост, с което тези обекти в условията на равнопоставеност в един свободен пазар ще доказват своята жизнеспособност.

Общите събрания, НМЦП и Агенцията по раздържавяването имат аналогични и паралелни йерархични структури, които им осигуряват бързо, ефикаснои взаимно контролиращо се взаимодействие. На най-високото (националното) ниво са Народното събрание с два изпълнителни органа по въпросите на приватизацията - правителството и НМЦП. На най-ниското ниво (обективното) са общото събрание на приватизиращия се обект с два изпълнителни органа по въпросите на приватизацията - приватизационния комитет и администрацията на обекта. Този дуализъм във функциите се налага от дуалистичния характер на самия преходен период, през който става преминаването от едната система в другата, без да се нарушава принципът на единоначалието в управлението в лицето на един и същ върховен орган (общото събрание), съчетан с принципите на демократичността при вземането на стратегическите решения по пазарното изграждане на обектите.

Първият етап "Раздържавяване - старт” от приватизационната част на програмата "Либерална икономика" решава два кардинални въпроса: раздържавяването и предаване управлението на собствеността, вкл. и на асоциираната, в националните обекти в ръцете на частните предприемачи (мениджъри и собственици). Крайната цел е колкото е възможно по-голяма част от населението на страната да станат собственици или управители (мениджъри) на собственост, при всички случаи частна в нейния генезис. В условията на свободен пазар формите на притежаване и организиране на собствеността (но не и нейният генезис) са неограничени. Свободният пазар изключва каквато и да било привилегия на която и да било форма на притежаване на собствеността.
Този принцип е осигурен от закона.

Този закон е основен по отношение на приватизацията, което намира израз в два негови приоритета: първият се отнася до задължителното привеждане в съответствие на неговите постановки на всички нормативни актове, касаещи пряко или косвено приватизацията, и вторият, че този закон ще бъде определящият компонент на един кодекс на приватизацията в България, който ще се изгради в процеса на самата приватизация. Либералният подход към икономиката изключва слагането на каквито и да било ограничителни рамки на свободната инициатива и предприемачеството, освен в случаите на охраняване на общественото здраве и обществената сигурност. Защитата на националните интереси и укрепването на националния солидаритет са в основните функции на демократичната държава, които тя упражнява чрез присъщите й регулатори. Тези принципи са заложени в закона и по-конкретно в изискването на съгласуван проект за преобразуване на обекта, като задължително условие за учредяване на търговски дружества (чл. 10). Този проект е добра възможност за привличане на външни, вкл. и чуждестранни инвеститори, от самото начало на приватизацията, без да се накърняват правата на собствениците. Проектът трябва да отговаря и на нормите за лоялна конкуренция, за недопустим монопол, за разумна протекция на националните производители и за местни инициативи.

Преференциалното участие на правоимащите е важна и необходима предпоставка за начален тласък и стартиране на приватизацията. Традиционализмът в приватизацията е неприложим при нашите условия и особено след промените, настъпили след 10 ноември 1989 г. До тази дата в България практически нямаше никакъв пазар, а от тогава и до днес в България се насажда антипазар. Допреди една година икономиката беше в рецесия, но все пак възстановима; днес много от предприятията са в по-тежко състояние от това, което един нормален банкрут предполага. Приватизирането на такива предприятия по традиционните методи (техники) означава на практика разпродажбата им на "бит пазар". Знае се какви са "Бизнесмените", плуващи във водите на такъв пазар. Правителството е длъжно да върне заграбеното наследство на българските граждани и те (наследниците) да решават съдбата му, а не да се разпорежда с него като едноличен и пълновластен господар. Ако трябва нещата да се сложат на мястото им, преференциалното участие ощетява не държавата грабителка, оставила в наследство на своите граждани един огромен дълг, а самите граждани, които и в най-мрачните години на тоталитаризма най-добросъвестно и при невероятно тежки условия създаваха, възпроизвеждаха и опазваха (доколкото беше възможно!) националното наследство. Преференциалното участие е изконно право на добросъвестните български граждани или наследниците им. Реализирането на това право ще стане по единна национална методология, възстановяваща макар и в груба форма справедливостта във всеки конкретен обект. Тази справедливост се отнася естествено и до натрупания дълг, от бремето на който държавата не се освобождава. Тя именно трябва да преследва тези, които от нейно име или под нейната протекция стовариха тежкото бреме на дълга върху цели поколения неродени български граждани. Законът дава справедливо решение и на този съдбоносен за нацията проблем.

Разумната автономия и максималното самоуправление на естествено обособените териториални единици е необходима предпоставка за пазарнодемократичното устройство на страната. Независимо дали е тоталитарна, авторитарна или парламентарна, диктатурата се крепи само на насилието над личността, упражнявано от могъщия репресивен апарат на държавата. Стремежът към демокрация неизбежно води до т.нар. "минимална държава". Законът прокарва идеята за минималната държава. От тези принципи ще се изградят и другите компоненти на предвидения в основния закон кодекс на приватизацията - бюджетната и данъчна системи, осигурителното дело, парично-кредитната система, зоните за свободна търговия, интеграционните програми в икономическите пространства от по-висш ранг и пр. Свободата на личността се гарантираот автономията на структурите, в които тя е потопена. В тоталитарна среда свободата на личността, а следователно и на предприемчивостта е илюзия.

Преструктурирането на държавните органи е наложително и неизбежно преди старта на приватизацията. Например т.нар. отраслеви министерстваили трябва да сменят коренно функциите си, или да се закрият, като се разкрият пазарно необходимите. Този подход трябва да се разпростре и до най-малката териториална единица. Законът е съобразен с такъв подход.

Ако този закон бъде приет, няма непреодолими препятствия за реализиране на първия етап от приватизационната програма "Раздържавяване - старт" до края на 1992 година.

София, 22 декември 1991 г.

ВНОСИТЕЛИ:

Н. Николаев - председател на БАСИ

Р. Аврамов - юрист експерт на БАСИ

/Пресслужба "Куриер”/

10:08:32
24.01.1992 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!