24 ноември 1992

5 декември 2013г.

София, 24 ноември 1992 година
        Брой 231 /761/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА СЪВМЕСТНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ДЕПУТАТИТЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ГЛАСУВАНИЯ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТРИЦАТЕЛЕН ВОТ ЗА КАНДИДАТ ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.


Изразява одобрение на гласувания от Парламентарния съюз за социална демокрация (ПССД) отрицателен вот за предложения от СДС кандидат за министър-председател. Този вот е парламентарен израз на преобладаващото в обществото отрицателно отношение към политиката на конфронтация, към същността и отрицателните резултати на икономическата реформа, възприета от досегашното правителство, и тежките социални последици от нея за мнозинството от населението. Представената от парламента програма на СДС не показа намерение за завой в политиката.

Потвърждава се изразената от ПССД готовност да приеме предведения според конституцията проучвателен мандат за съставяне на правителство. Независимо от трудната ситуация БСП и нейните коалиционни партньори ще поемат отговорността и ще положат усилия за съставяне на програмно правителство на национално съгласие. Само такова правителство може да преодолее правителствената криза и да предоврати ненавременни избори през зимата.

Дава мандат на Изпълнителното бюро на Висшия съвет (ИБ на ВС) на БСП и ръководството на ПССД за преговори с парламентарните и извънпарламентарни политически сили, синдикатите, деловите и други влиятелни обществени среди. Само чрез преговори могат да бъдат решени въпросите за програмата, сроковете на действие, министър-председателя и състава на правителството.

Приема като основа за позицията на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП и ръководството на ПССД в преговори е запазването на гражданския мир и обществената стабилност;
- осигуряването на прехраната, животоспасавящи лекарства, отоплението и осветлението на хората през зимата, като се отчита създадената реална ситуация и неизбежните непопулярни мерки;
- продължаването на демократичните промени и ускоряването на икономическите реформи. Не става дума за връщане назад, а за движение към социално пазарно стопанство, за по-бързо възстановяване собствеността върху земята, за социална приватизация, за решаване на проблемите на държавната собственост, за разгръщане на частната инициатива и насърчаване на националния бизнес, за създаване на условия за свободно коопериране и избор на формите за обработване на земята;
- осъществяването на тежкия преход към пазарно стопанство на възможно най-ниската социална цена;
- изработването и прилагането на специални мерки за районите и отраслите в критично социално-икономическо състояние;
- приемането на решителни мерки за ограничаване на вълната на престъпността, на корупцията;
- провеждането на външна политика за по-нататъшно интегриране на България в европейските и световните структури и преодоляване на опасната обстановка на Балканите.

Изразява убеждение, че правителството, което ще осъществява така формулираните принципи, е необходимо да бъде оглавено от независима, авторитетна и компетентна личност, олицетворяваща идеята за национално съгласие, в състояние да обедини широки обществени кръгове и да получи необходимата парламентарна подкрепа. Това не изключва възможността да се предложи представител от политическа сила, който да притежава посочените качества.

София, 21 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КРИЗА.


Федеративният съвет на Федерацията на Българската социалистическа младеж (ФС на ФБСМ) като ръководство на политическа организация от Парламентарния съюз за социална демокрация (ПССД) във връзка с възникналата възможност за предоставяне на проучвателен мандат за съставяне на Министерски съвет на Република България счита:

1. ПССД следва да приеме проучвателния мандат и да се опита да състави програмно правителство на националното съгласие. Това правителство може да бъде на България, а не на ФБСМ, БСП или на ПССД. То не може да реализира теснопартийни и теснокоалиционни интереси. Националното съгласие може да се намери първо в програмата и после със състава, който да я реализира.

2. Програмата следва да решава основните проблеми на обществото и да акцентира на особено изострените. Ние предлагаме в програмата да се включат за разрешение:
а) кризата в енергетиката и категоричното осигуряване на предстоящата зима;
б) спешно подпомагане на селското стопанство;
в) разширяване на социалната програма за осигуряване на оцеляването;
г) категорични мерки за намаляване на престъпността и беззаконието;
д) определяне на основните параметри и започване на реализацията на държавната политика за младежта и спорта, съхраняващо младежкото и спортно имущество за същите цели.

3. Със създаване на програмата и за обединяване на широк кръг от политическите сили следва определянето на кандидат за премиер. Според нас той трябва да олицетворява националното съгласие и да бъде безпартийна авторитетна личност.

Кандидатът на основата на програмата следва да проведе преговори за състава на проектокабинета.

По този начин ФБСМ смята, че България има своя шанс да се продължи реформата този път в демократична посока до предсрочните избори за 37-о Народно събрание.

София, 21 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА СЪСТАВЯНЕТО НА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО.


На 23 ноември 1992 г. се проведоха извънредни консултации между лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" проф. Кр. Петков и д-р Тренчев.

По повод отправената от БСП към КТ "Подкрепа" писмена покана за консултации във връзка с мандата за съставяне на ново правителство бе постигната договореност, че кадровите проблеми по съставяне на правителство в България не са в компетенциите на синдикатите и консултации по този въпрос няма да се провеждат. Що се отнася до изискванията на КНСБ и КТ "Подкрепа" към програмата на всяко бъдещо правителство, то те си остават непроменени и отразяват принципните позиции на двете централи по въпросите на реформата и свързаните с нея интереси на хората на наемния труд.

Двата синдиката са отправили покана за срещи с председателя на Народното събрание и ръководителите на парламентарните групи, за да изложат своите позиции по ескалацията на конфликта с работещите в оръжейната промишленост. КНСБ и КТ "Подкрепа" ще настояват за спешни решения на парламента, който единствен в този момент може да помогне за решаване проблемите на оръжейното производство.

София, 23 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА КЪМ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ РАБОТНИЦИ ОТ "АРСЕНАЛ" - КАЗАНЛЪК, НА ГАРА ТУЛОВО.


Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България (ИК на КНСБ) категорично протестира и осъжда силовите действия, предприети от полицията на 19 ноември 1992 г. срещу работниците от "Арсенал" - Казанлък, на гара Тулово. Гражданският протест на доведените до отчаяние от бездействието на правителството и от парламента работници и техните семейства е вече борба за физическото им оцеляване.

КНСБ нееднократно е настоявала пред правителството и парламента за необходимостта от спешно решаване на проблемите на оръжейната промишленост, която би могла не само да се самоиздържа, но и да носи значителни доходи за държавата. Синдикатите предупреждаваха, че поради бездействието на изпълнителната власт губят контрол върху формите на протест на работещите в оръжейната промишленост.

ИК на КНСБ категорично осъжда физическата разправа на полицията и специалните части с протестиращите работници, при която пострадалите са предимно жени. Недопустимо е това да бъде единственият практически отговор на исканията на работниците.

КНСБ настоява за парламентарно разследване на случая. Длъжностните лица, издали заповед за силови действия срещу беззащитни граждани, трябва да бъдат издирени и наказани.

Спирането на достъпа на журналисти до протестиращите работници е грубо посегателство върху свободата на словото и на печата.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ДЕЙСТВИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС.


Според експертите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) издадената Заповед N 1468 от 20 ноември 1992 г. на кмета на община Казанлък инж. Сарафов противоречи на законите в страната и нарушава правата и свободите на жителите в община Казанлък. Забраната на митинги, събрания, публични срещи на територията на общината, заплахата с най-строга административна съдебна отговорност надвишава правата на г-н Сарафов и може да доведе единствено до ескалиране на напрежението сред населението.

В пресцентъра на КНСБ се намира снимков материал, писмени обяснения на участници в протестните действия, които доказват силовите методи, предприети от полицията на 19 ноември 1992 г. срещу работниците от "Арсенал" - Казанлък на гара Тулово.

Постъпила е и декларация от Изпълнителния комитет на Съюза на транспортните синдикати в България, в която транспортните работници изразяват своята синдикална солидарност с предприетите действия от работещите във военнопромишления комплекс. Транспортните синдикати настояват пред компетентните органи за спешно решаване на жизненоважните проблеми, свързани със запазването на работните места и бъдещето на Военнопромишления комплекс.

В декларация на "Импулс" ООД - Габрово синдикалните членове решително протестират срещу мерките, предприети от полицията в Казанлък, и изразяват пълна подкрепа на действията на техните колеги от "Арсенал" - Казанлък. Декларацията завършва с думите: "Чакаме трайни, разумни решения!"

София, 20 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ФИРМА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ ПО ПОВОД НА НАЧИНА ЗА ПРОТЕСТ НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ ФИРМА "АРСЕНАЛ" - КАЗАНЛЪК.


ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР,

С тревога и загриженост следихме ескалацията на събитията, свързани с протестите на работниците и служителите на фирма "Арсенал” - Казанлък. Напълно подкрепяме техните справедливи искания и сме за това те да бъдат удовлетворени във възможно най-кратък срок. Заедно с това обаче смятаме, че за отстояването на такива справедливи искания би трябвало да се използват единствено начини и форми на протест, регламентирани в българското законодателство, а именно стачки, митинги, събрания, демонстрации и пр. Ето защо, макар и да подкрепяме исканията на работниците и служителите във фирма "Арсенал", сме длъжни на свой ред да не приемем крайните начини, по които те бяха изразени, в случаите, когато сериозно бе затруднена работата на железопътната система и бяха накърнени интересите на БДЖ и работещите в нея. С тези действия бяха нанесени щети за милиони левове и бе разстроена работата на железниците.

Ние, представители на Националния професионален съюз на железничарите (НПСЖ), настояваме да заведете съдебен иск срещу организаторите на анархосиндикалната акция -блокирането на жп линията - за причинени вреди и пропуснати ползи.

Ние се обръщаме към ръководствата на БДЖ и на железничарските синдикати от КНСБ и КТ "Подкрепа" открито да се противопоставят срещу накърняването на интересите на българските железничари, което рефлектира върху техните трудови възнаграждения.

София, 20 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" (ЧАСТ ОСМА) НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


4/III

4. Властта по време на промяната

ІІІ. БСП и промяната

 

През годините, когато беше на власт преди 10 ноември 1989 година, БСП беше неразделно срасната с властта. Властта е сложен въпрос за БСП.

Срастването на властта с партийното ръководство по целия властов механизъм в страната преди всичко създаде превратно отношение на хората към институциите на властта. Това превратно отношение е преди всичко в убеждението, че властта служи на партията. Когато партията падне от власт, както стана това в наши дни, властта ще служи на онази политическа сила, която се е добрала до нея.

В това е порочността на срастването на властта.

Що се отнася до непосредственото неудобство от подобно срастване, то е в практическото обезценяване на различните институции и властови механизми, което ги прави податливи на непрофесионални фактори и различни от националните интереси.

След 10 ноември 1989 година БСП нямаше съзнанието за някакво принципно променяне на отношението си към властта. Наистина висшето партийно ръководство не направляваше дейността на правителството, но всички въпроси от принципен характер, както и движението на кадрите непосредствено след тази дата, изцяло бяха в зависимост от лидерите на БСП по това време.

Нещо повече, днес БСП не поставя публично и достатъчно ясно въпроса за това, че десетилетия наред тя беше се сраснала с властта и не е отричала тази практика като порочна, нито е посочвала пороците, породени от този факт в нашето обществено развитие.

В тази пасивност и нежелание да се постави ясно този въпрос пред обществеността се крие и една от психологическите причини в БСП да не се гледа с добро око на необходимостта от приватизация, от справедлива реституция, от преминаването на други икономически и обществени релси.


4/IV

4. Властта по време на промяната

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП,   предложена от ОСД

 

Нашата алтернатива на властта в България по време на промяната, а и след това, е една - властта е инструмент за осъществяване на един обществен договор в областта на политиката и управлението.

Властта е практика в интерес на нацията, а не въпреки този интерес в полза на партийни или още по-частни интереси.

Властта не е самоцел, тя не е неделима, тя е управленска дейност в обществото върху дадено споразумение между политическите сили и самото общество. Политическата природа на една или друга партия или група, която е поела отговорност на властта, не може да бъде основание за смяна на административния състав, за разстройство на стопанската прослойка, за преследване или мъст. Властта трябва да се освободи от идеологизацията и да се превърне в онова, заради което съществува - общностния интерес.

Тъкмо тази природа на властта я прави сменяема, тъкмо тя изисква от политиците коректно отношение към властовите институции и изразените в тях национални интереси.


4/V

4. Властта по време на промяната 

V. Политически принципи и ключови термини

 

Основни принципи, от които можем да се ръководим по отношение на властта, са:
* властта не е самоцел, а инструмент за реализиране на политически ангажимент, одобрен от мнозинството в страната;
* демократизъм на властта;
* ясно разграничение между властта и администрацията в институционален и личностен план.

Ключови термини в това отношение са:

"несамоцелна власт", "демократична власт", "обществен договор", "програмна власт" и "програмно правителство"


4/VI

4. Властта по време на промяната

VI. Законодателни идеи

 
* закон за държавния служител;
* привеждане на законодателството в съответствие с новата конституция;
* законодателно развитие на механизма на смяната на властта;
* закони за основните ведомства.


4/VII

4. Властта по време на промяната

VІІ. Идеи за изпълнителната власт

 

В сегашната обстановка е наложително да се поставя непрекъснато пред правителството и общественото мнение въпросът за програмата на правителството.

Наред с това следва да се иска внасяне на законите за съответните ведомства (например този за Въоръжените сили и за отбраната), за да се гарантира реално поставяне на властта като политическа "шапка" на администрацията.

Искане за ненамеса на правителството в администрацията, прекратяване на кадровия политически произвол в стопанската сфера.


5. РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВЛАСТИТЕ И ПРОМЯНАТА

5/І

5. Разделението на властите и промяната

I. Състояние на   промяната към момента

 

Физическото разделение на властите в България започна с приемането на Конституцията. Възприетата система е парламентарна с президент като стабилизиращ конституционен фактор.

Замисълът е властите да са в относително равновесие, като взаимно се възпират и влизат в необходимо взаимодействие при осъществяване на държавната власт.

Сегашната управляваща сила - СДС (д) - среща в разделените власти препятствие в стремежа си да монополизира властта и да управлява "монократично". Сегашните властници се стремят към изнасяне на центъра на властта извън държавните институции, в Координационния си съвет, нещо като политбюро в новите условия.

Поведението им в Народното събрание е основано на грубия диктат, оправдаван с всеоправдаващия според тях "антикомунизъм". Не може да се каже, че се осъществява парламентарен контрол.

Изпълнителната власт тръгна и работи без програма. Намесва се брутално в администрацията и е движена от конюнктурни цели и потребности. Правителството твърде настойчиво избягва законодателното уреждане на мястото на централната власт в администрацията. Повишена е ролята на неотговорни фактори, като съветниците на премиера.

Съдебната власт в началото на промяната беше подложена на прочистване по политически признак. Целта беше да се "декомунизира" или, както тогава се наричаше това, да се "деполитизира". Днес се правят опити да се реполитизира тя и да стане инструмент на "историческото отмъщение".

Тези опити деморализират значителна част от магистратурата и подронват устоите на крехката демокрация в страната.

Разделението на властите е поставено под въпрос и срещу него се очертава тенденция на опасност от авторитарен режим.

5/II

5. Разделението на властите и промяната

ІІ. Националната перспектива на промяната

 

Разделянето на властите не е самоцел в демокрацията. То гарантира основните човешки права и публичните свободи.

Разделените власти трябва да дават възможност за упражняване на държавната власт съгласно Конституцията и смяната й в резултат на свободни и демократични избори. Президентът и Конституционният съд следва да бъдат свободните арбитри на политическия процес. Те не са институции на текущата политика.

Парламентът е предназначен да се превърне в мястото на намирането на развръзките на кризите, които сега се търсят във винаги новите избори, в "играта на избори".

Налаганите днес волеви решения в парламента противоречат на основната властова идея на демокрацията - търсенето на баланс в посока на националния интерес по най-важните за страната въпроси.

Парламентът, от една страна, следва да прави гражданите причастни на решаването на основните национални проблеми, а от друга, да осъществява ефективен парламентарен контрол, който да гарантира на гражданите непоклатимостта на демократичните порядки.

Правителството трябва да бъде отговорно и отзивчиво към проблемите на нацията. То следва да осигури национално лидерство и в това отношение неговите програми и политически цели са от особено значение за демокрацията. Деполитизацията на силовите ведомства трябва да придобие необратим характер, а реполитизацията им да бъде категорично изключена. Нужен е широк обществен консенсус за тяхното извеждане от политическия процес и за въвеждане по законодателен път на вътрешноведомствени гаранции срещу произволни действия и злоупотреби с власт.

Ключ за демократичност и правовост на държавата е независимостта на съдебната власт. Сама тя не би могла да постигне независимост. Нейната независимост е резултат от усилията на всички останали центрове на властта в страната.

Така че националната перспектива на процеса на разделението на властите в промяната е да се придвижим от единовластие към реално, а не към формално (каквото е сега до голяма степен) тривластие.

5/ІІІ

5. Разделението на властите и промяната

ІІІ. БСП и промяната

      
5/IV

5. Разделението на властите и промяната 

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

    

Философията на промяната в сферата на разделението на властите в известна степен вече се осъществява. Новата Конституция, основана на това разделение, структурира публичното пространство и така ограничава държавната власт. От десетилетия насам за първи път се очертават контурите на юридически защитеното частно пространство, основа и израз на което е частната собственост. Това са основите на философията на гражданското общество.

ОСД предлага на БСП категорична и недвусмислена позиция в полза на индивидуалната свобода и на частната собственост. В правовата държава следва да има солидни гаранции в защита на частното пространство с равни възможности за изява и свободна реализация на всеки индивид.

За социална справедливост не може да се говори там, където не е гарантирана индивидуалната свобода. В края на XX век гражданската свобода и правата (политически, културни, социални) не могат да бъдат разглеждани по друг начин освен като неделими.

Ето защо ОСД предлага философията на гражданското общество, като по въпроса за властите настоява за стриктно придържане към ценностите и принципите на правовата държава, както и за гарантиране на човешкото достойнство чрез механизмите на социалната държава. Накратко - гражданско общество с правова, социална държава.

Разделението на властите предполага недопускане на прекомерно натрупване на политическа, икономическа и социална власт в отделни лица и групи. Особено опасни са опитите да се рефеодализира публичната сфера чрез масмедиите. ОСД предлага на БСП да изисква въвеждане на антимонополни мерки по законодателен път за избягване на злоупотребите с власт.

5/V

5. Разделението на властите и промяната 

V. Политически принципи и ключови термини

  

Политическите принципи в сферата на разделението на властите са: конституционно и социално разделение на властите; отговорно и отзивчиво правителство; законите като творение на разума, а не едностранни волеви решения; парламентарен контрол; независимост и стабилност на съдебната власт; защитено частно пространство; съчетаване на индивидуалната свобода със социалната справедливост.

Ключовите термини са изведени от принципите: "разделение на властите", "частно пространство", "обществен договор" и "индивидуална свобода и социална справедливост".

5/VI

5. Разделението на властите и промяната

VI. Законодателни идеи

 

Законодателните идеи засягат парламента, но могат да бъдат и нормативни изисквания към БСП в нейните документи и политическа практика:

а) Предложения към законодателното тяло:
* промени в Правилника за организация и дейност на Народното събрание като предпоставка за превръщане на парламента в национален форум за публични дискусии по реалните проблеми на страната;
* законодателно регулиране на организацията на правителството и централната държавна администрация;
* закони за националните масмедии, печата и правото на опровержение;
* закон за религиозната свобода;
* засилени санкции срещу злоупотребата с власт;
* закони за защита на частното пространство и неприкосновеността на личността (Habeas corpus act);
* законодателни текстове за несъвместимостите като система, гарантираща пресичането на злоупотребите с властта.

б) Предложения за БСП:
* преструктуриране на парламентарната фракция по посока на превръщането й в дееспособен политически организъм;
* заемане на местата в ръководствата на парламентарните ръководства и комисии.

5/VII

5. Разделението на властите и промяната

VІІ. Идеи за изпълнителната власт

 

Към правителството още сега би следвало да се искат такива действия, които:
* превръщат правителството в мотор, в двигател на промяната на обществото;
* принуждават правителството да присъства при обсъждането на важни проблеми от обществения живот в парламента;
* превръщат правителството в орган за национално лидерство по най-важните въпроси на страната;
* да преустановят опасните рецидиви на прокурорска намеса в политическия живот в силно пристрастен стил, които премахват всякакви опити да се извърши реално резделение на властите в съгласие с Конституцията.


/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "БЕЗ ЗАБЛУДИ, ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗИ МЯСТОТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА НАШАТА СТРАНА В ЕДРИ ЩРИХИ" (ЧАСТ ШЕСТА), ПРЕДСТАВЕНО ОТ ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ НА БЗНС "ВРАБЧА 1" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ДУПАРИНОВ.


Днес, когато се извърши честна историческа квалификация на миналото и съдейки обективно по всичко сторено за България, трябва определено да се приемат за достоен пример на гражданска доблест и смела защита на българските национални интереси ония неимоверни усилия на политическите дейци от кабинета на Муравиев да запазят нашата национална независимост и суверенитет във вече далечните драматични дни в началото на септември 1944 година.

Краткото управление на това демократично правителство е време на голямо политическо мъжество и жертвоготовност на истинските български национални демократични сили в такъв тежък и съдбовен за Родината период.

Този отчаян смел опит да се спасят съдбините на нашия народ от чужда комунистическа доминация в името на неговото свободно бъдеще са и трябва да бъдат образец за подражание на сегашните и бъдещите поколения, а и на българските политици и държавници.

За зла участ на България тези достойни и страдални български политически мъже не успяват в своята отчаяна спасителна мисия поради страшното предателство на отечественофронтовските партии.

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз изненадващо и едностранно обявява война, нарушава мирните договори и извършва брутална военна агресия срещу България. На 7 и 8 септември съветските войски започват да навлизат на наша територия. Те се установяват на линията Шумен - Варна и спират временно движението си навътре в страната, заемайки изчаквателна позиция...

През нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. се извършва отечественофронтовският про-комунистически военен преврат с участието и дейната подкрепа на висши генералщабни и действащи армейски офицери.

Сформирано е първото правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. След преврата се извършва и пълната съветска окупация на нашата страна.

Всичко протича с главоломна бързина. Рано сутринта на 9 септември 1944 г. двамата регенти - княз Кирил и ген. Михов, третият - проф. Богдан Филов вече е подал оставка, под заплаха уволняват правителството на Муравиев и назначават официално новото отечественофронтовско правителство.

След като правителството на Отечествения фронт е утвърдено от Регентския съвет, то уволнява регентите и назначава нови членове на съвета, а те са: проф. Венелин Ганев, Цветко Бобошевски и проф. Тодор Павлов.

С престъпния отечественофронтовски комунистически преврат на 9 септември 1944 г. е свалено законното демократично правителство на Константин Муравиев, държавната власт в страната е узурпирана с чужда помощ след груба съветска военна агресия и незаконна намеса. Така на българския народ насилствено и брутално в продължение на 46 години е наложена комунистическата отечественофронтовска диктатура и тоталитарна казармена обществена система.

Това е третият път, когато се прави опит БЗНС "Врабча 1" да спасява България от национална катастрофа, а и третият престъпен преврат срещу законно земеделско правителство. Участниците и в трите преврата са все едни и същи лица.

Започва жестока кървава вакханалия и необуздан терор, пред които бледнеят средновековните Вартоломееви нощи. Ужасите, убийствата, насилията и грабежите са неописуеми. Счита се, че само в първите няколко дни след преврата са унищожени повече от 40 хиляди човешки живота, а по-нататък до края на 1944 година - броят на жертвите надхвърля 130 хиляди убити. Арестувани и са хвърлени по затвори и лагери още други десетки хиляди люде. Полицията е моментално и напълно разгромена, във войската също започват жестоки преследвания, физически насилия и масови убийства!

След разбиването на затворите освен политическите затворници излизат на свобода и всички криминални престъпници. Излива се от черните подмоли на конспиративната и терористичната комунистическа репресивна организация и от вертепите на престъпния свят най-долнопробната пасмина, утайка и мръсотия на обществото, която залива цялата страна и я унищожава и покрива с невиждан ужас, кръв, насилия и незаличаващ се позор! Срещу българския народ, неговата интелигенция, издигнатите и заможните хора и политическия му ръководен елит се извършва истински зверски геноцид!

Поставя се началото на необявената война от комунистическата партия срещу собствения й невъоръжен и напълно беззащитен народ!

В ония минали дни Отечественият фронт и неговото правителство представлява една многопартийна политическа коалиция, изцяло подчинена на комунистическата партия и включваща още БЗНС "Ал. Стамболийски" (Пладне), БРСДП, ПК "Звено", както и представители на Военния съюз, и други, обявили се за "независими" участници. През 1945 г. към Отечествения фронт се присъединява и Радикалната партия.

Основните традиционни масови демократични партии, забранени както и всички останали политически организации на 19 май 1934 г., като БЗНС "Врабча 1", Демократическа, Народна, Либерална, Демократичен сговор и Народно социално движение, са обявени за фашистки организации, поставени са извън закона и са забранени. Техните членове и съмшшленици са подложени на преследвания, мъчения, затвори и убийства без съд и присъди. Жестока житейска съдба очаква занапред монархисти, националисти, цанковисти, легионери, земеделци-врабчевци, демократи, народняци и либерали.

Държавният акт на отечественофронтовското правителство, с който се обявява БЗНС "Врабча 1" за "фашистка противонародна" организация, се подписва и от д-р Г.М. Димитров (Гемето), а Наредбата-закон за Народния съд и правителственият документ за създаване на трудово-възпитателните общежития (ТВО), т.е. на лагерите за политическо въдворяване и физическо унищожение на политическите противници - и от отечественофронтовския министър Никола Петков.

Извършено е поредното предателство на БЗНС "Пладне” спрямо повалените им братя - земеделци от Врабча, и не само към тях, а към съдбата и националното дело на България! И това гнусно национално предателство на земеделците-пладненци, както и на другите комунистически съюзници, отблъсква със своята престъпност, откровен цинизъм и политическо вероломство!

По неумолимата ирония на съдбата възмездието падна с тежка сила както върху земеделците-пладненци, така и върху останалите жалки отечественофронтовски помагачи на комунистите. БКП по-късно безмилостно разгромява всички останали отечественофронтовски партии - БЗНС "Пладне", БРСДП, ПК "Звено", Радикалната партия и присъединилите
се към тях офицери от Военния съюз. Но за това по-нататък..!

През септември 1944 г. д-р Г.М. Димитров се завръща от Кайро в България и заема поста на съюзния секретар на БЗНС "Александър Стамболийски".

Най-напред, непосредствено след завръщането си, д-р Г.М. Димитров влиза в остър непримирим политически конфликт с комунистите и със съветските военни представители, след което, за да спаси живота си, той е принуден да напусне страната, изведен с помощта на англо-американски дипломати и с паспорт, подписан от министъра на вътрешните работи Антон Югов. Д-р Г.М. Димитров (Гемето) до смъртта си живя в изгнание и никога повече не се завърна в България. След неговото отстраняване комунистите наложиха и на 20 януари 1945 г. на този пост е избран Никола Петков.

На 24 ноември 1944 г. с Наредба-закон са създадени 4 върховни и 64 областни състава на "Народния" съд за съдене на виновниците за извършените престъпления спрямо българския народ за периода от 13 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г., а на 1-9 декември 1944 г. започват заседанията им в София и в други големи градове на страната. Този жесток съдебен театър завърши с хиляди смъртни присъди и други с дългогодишен строг тъмничен затвор. Съдебните процеси разглеждат дела на 11 221 подсъдими, разстреляни са членовете на първия регентски съвет, целите състави на правителствата и на народните събрания за периода 1941-1944 г. (допуснати са много малки изключения), политици, журналисти, обикновени граждани и селяни. Малка България, всред всички победени страни във Втората световна война, държи зловещия и страшен рекорд но броя на смъртните присъди - 2 730 души, относително на големината на своето население!!?

С настъпването на 1945 г. след първоначалните жестоки физически насилия и политически репресии, бавно и постепенно проявите на масовия терор стихват. За това допринася до известна степен и международният отзвук и намесата на западните представители на контролната съюзническа комисия, която се намира в страната до прекратяването на положението на война и сключването на мирен договор.

Обаче в политическата област процесите се развиват с голяма динамика. Още в началото на 1945 г. се забелязват противоречия между и вътре в повечето отечественофронтовски партии. Техният източник е възникването и създаването на два политически центъра в отечественофронтовската коалиция, противопоставящи се и стоящи на различни и несъвпадащи политически позиции. Първият от тях - официалният прокомунистически - поддържа и провежда политическото схващане и позицията за създаването на народна демокрация от съветски комунистически тип; вторият - опозиционно-демократичният - е за изграждането на свободна демократична плуралистична система от западен тип.

В средата на лятото на 1945 г. политическият конфликт се задълбочава и в резултат на това се образува отечественофронтовска опозиция, сред която се откроява БЗНС със съюзен секретар Никола Петков.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. политическото ръководство на БЗНС "Пладне", използвайки създалото се положение и предимство, се обявява при възстановяването на политическите партии за единствен БЗНС и оглавява всички земеделски дружби, включително и най-многобройните и масови първични организации на БЗНС "Врабча 1". Тази политическа спекулация е валидна и до днешни дни и усилено и успешно се използва като фалшификация от сегашните наследници на земеделците-пладняри в лицето на двете му крила - БЗНС "Никола Петков" и БЗНС (казионен или единен).

В отечественофронтовската политическа опозиция се включват още БРСДП (о), начело с Коста Лулчев, Радикалната партия (о) с лидери Михаил Стоенчев и Минчо Генов и независимите интелектуалци, групирани около проф. Петко Стоянов.

Възобновена е и политическата дейност на Демократическата партия под водачеството на известните тогава политици и общественици Никола Мушанов и Александър Гиргинов. Тази партия обаче не се включва в отечественофронтовската опозиция и остава да се изявява като самостоятелна опозиционна сила.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН ФЕРМЕРСКИ СЪБОР, ПРОВЕДЕН НА 26 И 27 ОКТОМВРИ 1992 Г. В ПЛОВДИВ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЯКОИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ТРАДИЦИИ В НАШЕТО ОБЩЕСТВО. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет, до Комисията по земеделие при Народното събрание, до Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост и до Съюза на частните земеделски стопани в България.


Ние, представителите на частните индивидуални, семейни, фамилни земеделски стопанства, земеделски сдружения, кооперации, агробизнес фирми, обслужващата сфера и селскостопанската наука и образование, събрани на Първия национален фермерски събор в чест на откриването на Полувисшия аграрен колеж към Висшя селскостопански институт в Пловдив, заявяваме:

П О Д К Р Е П Я М Е:

- усилията на Народното събрание, правителството на Република България и Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, наричано по-долу "аграрното министерство", за възстановяване на правото на частна собственост върху земеделските земи и даване възможност на собствениците на земя сами да определят начина на използването й;

- работата на аграрното министерство и областните управители за оптимизиране дейността на ликвидационните съвети, насочена към провеждане на текущите селскостопански задачи и прекратяване дейността на съществуващите в отрасъла стопански организационни структури;

- дейността на аграрното министерство в рамките на програмата ФАР за изграждане на съвременна всестранна електронно-информационна система и мрежа от консултантски звена, с което ще подпомогне българските земеделски стопани и агробизнесмени при вземането на конкретни стопански решения;

- усилията на правителството за запазване и увеличаване на квотите за износ на селскостопански стоки в страните от Европейската общност;

- всички международни организации, представителства, фондове, фирми и експерти, които искрено желаят и работят за по-бързото и успешно привеждане на нашето земеделие от централно-планово в пазарно състояние.

ВЪЗРАЗЯВАМЕ СРЕЩУ:

- незадоволителните грижи на правителството за овладяване и спиране на спада в производството на селскостопански продукти, респективно за повишаване на вътрешното потребителско търсене, за възстановяване на загубените през последните години външни пазари и създаване на необходимите финансови и икономически условия за развитие на отрасъла;

- честото прилагане в управлението на отрасъла на административни мерки, имащи забранителен характер, от рода на регулиране на възпроизводството на говедовъдното и овцевъдното стадо чрез забрана на износа на женски животни, осигуряване суровина за родната кожарска и текстилна промишленост чрез забрана на износа на кожи и вълна, осигуряване на националните потребности от зърно и други селскостопански продукти чрез въвеждане на квоти за износ и др.;

- неефективната борба на правителството срещу спекулата и корупцията, които при търговията със селскостопанска продукция вземат широки размери и превръщат земеделския производител в обект на непрекъснат грабеж и мародерство;

- подхода на ръководството на аграрното министерство към отрасловите и браншовите професионални несиндикални организации (съюзи) като представители и защитници на интересите на свободния и независим земеделски производител и агробизнесмен, основан на принципа на тяхната пълна или частична изолация при вземането на важни за отрасъла, респективно за отделните браншове решения;

- мудността на някои ликвидационни съвети при организиране изпълнението на текущите задачи, свързани с есенната сеитба, както и срещу безотговорното им отношение към племенните животни от основните стада, с които си действия сериозно застрашават възпроизводството на растителните и животинските ресурси в отрасъла;

- решението на министрите на търговията от Европейската общност за намаляване на българския износ на селскостопанска продукция за общността, защото въпреки че уважаваме стремежа им да защитят, интересите на своите фермери, ние сме убедени, че такива решения противоречат на необходимостта от развиване на търговските връзки със страните от Източна Европа.

НАСТОЯВАМЕ:

Правителството на Република България да разработи цялостна концепция и конкретна програма за ускорено и ефективно развитие на земеделието, на отделните му подотрасли и на свързаната с тях преработвателна промишленост. Поземлената реформа, свързана с възстановяване правото на частна собственост върху земеделските земи, да остане като фундамент на аграрната реформа, но успоредно с нея да се осигурят необходимите условия и достатъчно гаранции за икономическа реализация на тази собственост. Без тях няма и не може да се постигне желаната по-висока мотивация на труда, влаган в аграрната сфера, а това неминуемо ще доведе до забавяне на изграждането и успешното функциониране на новите организационни стопански структури (частните земеделски стопанства, различните видове сдружения и кооперации като обединения на частни стопани и др.). Защото собствеността, каквато и да е тя, и особено собствеността върху земята, освен свобода и независимост носи на собственика още и грижата, и високата отговорност за нейното най-пълноценно използване. В този смисъл:

1. Общинските поземлени комисии да ускорят връщането на земята на техните собственици и да не допускат ежегодно разместване на площи земеделски земи, върху които е извършен предварителен въвод на собственици, а да се стремят да запазят този въвод във владение валиден и след изготвяне на плановете за земеразделяне.

2. Да започне и се ускори оземляването на безимотните и малоимотните граждани, желаещи да работят в селското стопанство за сметка на общинския и държавния поземлен фонд, до окончателното изясняване на които гражданите да бъдат временно въведени във владение.

3. Ликвидационните съвети да ускорят разграждането на сегашните одържавени и деформирани ТКЗС, с което ще разчистят пространството за създаване на различни видове нови земеделски стопанства - частни ферми, обслужващи земеделски сдружения, малки производствени земеделски кооперации. Бързо да се извържши оценката и разпределението на имуществото на ТКЗС и да се формират дяловете на правоимащите. Съдилищата да започнат, а там, където са започнали, да продължат да регистрират земеделски сдружения за обслужване (изкупуване, снабдяване, преработка, търговия, механизирани и други услуги и пр.), за създаването на които не са необходими документи за възстановена собственост върху земеделските земи, а е нужно само доброволното желание на бъдещите собственици на земя.

4. Задълженията на подлежащите на ликвидация ТКЗС, земеделски кооперации и други селскостопански структури по смисъла на ЗСПЗЗ да бъдат трансформирани в държавен дълг, вместо да бъдат изплащани чрез разпродажба на подлежащото на разпределение между членовете и собствениците на земя имущество.

5. Правителството да въведе социално гарантирани минимални изкупни цени и съответната им актуализация според ръста на инфлацията и на производствените разходи за някои основни селскостопански продукти (хлебно и фуражно зърно, месо и някои месни продукти, мляко и някои млечни продукти, захарно цвекло, слънчоглед), като обезпечи тяхното изкупуване в определени граници.

6. Правителството да преустанови практиката за въвеждане на забранителни режими и определяне на квоти за износ на селскостопанска продукция. Вместо това да предоставя на производителите ежегодно информация за нуждите на държавата от основни селскостопански продукти за вътрешния и външния пазар и да поеме своята отговорност за ефективната реализация на тези продукти. По този начин правителството ще подпомогне и улесни в значителна степен намиращите се в момента в пълна неяснота и несигурност фермери при изграждането на техните производствени програми. В случаите на наложително ограничаване на износа, с цел осигуряване балансите на страната с отделни селскостопански стоки, правителството да компенсира производителите чрез субсидиране на цените до тези, които биха получили при съответния износ.

7. Да се установят и поддържат обосновани надбавки за изкупена селскостопанска продукция от планински и полупланински райони.

8. Да се въведе траен преференциален кредитен режим за земеделските стопани и значително намалена лихва. При кредити за оборотни средства лихвата да бъде 5-6 на сто, а за капиталовложения - 4-10 на сто, при срок за възвращаемост, съобразен с особеностите на отделните категории инвестиции (трайни насаждения, селскостопанска техника, сгради и др.). Като източник на кредитни ресурси за преференциално подпомагане на селското стопанство освен държавния бюджет и левовата равностойност на чуждестранните помощи, би могъл да бъде и специализиран фонд, набиран от отчисления на печалбата на фирми и сдружения, ползващи селскостопански продукти (изкупуване, преработка, търговия), както и постъпления от покупко-продажба на земи и от предоставени земи за неселскостопански цели.

9. Правителството да подготви и внесе за обсъждане и приемане от Народното събрание на законопроект за създаване на облекчени условия за участие на земеделските стопани (при тяхно желание) в приватизацията на държавните животновъдни комплекси, машинно-тракторни станции, предприятия за ремонт на селскостопанска техника, хидромелиоративните съоръжения, предприятията на хранително-вкусовата промишленост и др., имащи производствена и технологична връзка със земеделието и животновъдството.

10. При сегашните неблагоприятни за нас външни пазари за голяма част от земеделските продукти усилията на правителството да се насочат към стабилизиране на съществуващите и разкриване на нови, възможно по-изгодни пазари в повече страни на Европа и света.

11. Правителството да разработи и приеме специална дългосрочна програма за обновление и развитие на инфраструктурата на българското село, респективно за решаване на неговите демографски проблеми. Защото и най-правилно проведената поземлена реформа, и най-благоприятните икономически условия за земеделие не биха дали добър резултат, ако отсъства най-важният фактор - човекът.

/Пресслужба "Куриер"/


12:10:36  
24.11.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!