24 февруари 1994 година
Брой 39 /1084/

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИТЕТА ЗА ЗАЩИТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА ПОСТИГНАТА ДОГОВОРЕНОСТ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА КОМИТЕТА И РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ПРОФ. Д-Р ИВАН ЛАЛОВ.

Днес, 23 февруари 1994 г., се състоя среща на ректора на Софийския университет /СУ/ "Св. Климент Охридски" проф. д-р Иван Лалов с представители на комитета, водени от неговия председател проф. Иван Калчев.

На срещата беше договорено следното:

1. Зимната изпитна сесия започва на 7 март 1994 г. и приключва на 28 март 1994 г.

2. Началото на летния семестър е от 30 март 1994 г. и продължава 13 учебни седмици.

3. Гарантира се кандидатстудентската сесия за 1994 г.

4. На нестачкуващите преподаватели и служители ще бъдат изплатени заплатите за февруари 1994 г.

5. Ректорът е съгласен с конфедеративния принцип на организация на университета и с финансовата независимост на факултетите.

6. Ректорът приема да бъде проведен разговор по факултети за отговорността на ръководителите, създали временна дезорганизация в дейността на университета.

София, 23 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на КОМИТЕТА ЗА ЗАЩИТА НА СУ "Св. Климент ОХРИДСКИ":

проф. Иван Калчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ДО МИНИСТЪРА НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПОВОД НА ИСКАНА СРЕЩА ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ ПО ПРОБЛЕМИ В ОБРАЗОВАНИЕТО.

ГОСПОДИН ТОДОРОВ,

Уведомяваме Ви, че с декларация П-27 /8 март 1993 г./ на Координационния съвет на Асоциацията на демократичните синдикати /КС на АДС/ от 8 март 1993 г., внесена в Министерския съвет с вх. номер 9200123, обявихме повишена стачна готовност за всички структури на АДС. Едно от стачните ни искания гласи:

"Правителството съвместно със синдикатите да регламентира... за всички държавни и общински служители... доходи, които да гарантират жизнен стандарт за нормално съществуване на техните семейства... АДС настоява за изготвяне на единна скала за заплатите на всички държавни служители, включително на народните представители, работещите в армията, полицията и други."

Въпреки това правителството продължи да провежда безконтролна антисоциална политика, която доведе до силно напрежение и стачки в образованието, науката, културата, здравеопазването. Вие най-добре знаете, че училището, ВУЗ, ПВУЗ и БАН бяха оставени без необходимите им средства. През месец януари тази година бяха спуснати черни знамена от сградите на СУ, ТУ, ВИАС, БАН и други. Проведен беше протестен митинг. Започнаха ефективна стачка студентите и преподавателите в някой ВУЗ, а в други се събират подписи. АДС беше първият синдикат, гарант на справедливите им искания. Ето защо те се обръщат към нас за съдействие и посредничество за преговори с МНО и лично с Вас.

На съвместно заседание на ръководните органи на Асоциацията на демократичните синдикати, Синдикалния съюз на висшите училища /ССВУ/ при АДС, Националната академична синдикална асоциация /НАСА/ - БАН, към АДС и Националния синдикат иа учителите /НСУ/ към АДС, проведено на 22 февруари 1994 г. в централата на ул. "Оборище" 45 в София, обсъдихме ненормалната обстановка във ВУЗ, ПВУЗ, БАН и училищата и опасното социално напрежение. Всички ние - преподаватели, научни работници, учители и служители, сме загрижени за бъдещето на българската духовност, за бъдещето на България.

Ние решихме:

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Излагайки Ви всичко това, настояваме за незабавна среща за започване на преговори по постигнатите искания от Софийския университет и търсене на разумни решения.

Упълномощени за участие в преговорите са председателят на КС на АДС Ив. Таушанов, председателят на стачния комитет П. Петков, председателят на ССВУ Т. Боев, председателят на НАСА-БАН, М. Генев, председателят на НСУ В. Николов, председателите на ДАСО в ТУ и ВИАС съответно Ив. Иванов и Ст. Друмев.

София, 24 февруари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на АДС: Ив. Таушанов

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ ОТ ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В СОФИЯ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА БЮДЖЕТ ЗА 1994 Г. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя, до министъра на науката и образованието, до председателя на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения и до ректора на Техническия университет.

Ние, преподавателите и служителите от Техническия университет - София, заявяваме, че сме дълбоко разтревожени от внесения за одобрение в Народното събрание проект на Министерския съвет за бюджет за 1994 г. Предвидените в него средства за Техническия университет не могат да осигурят нормален образователен и научен процес.

В продължение на няколко месеца академичната общност на Техническия университет толерантно и търпеливо полага усилия да реши в диалог с всички оправомощени инстанции този тежък проблем.

Резултати засега няма.

Ето защо ние отправяме до най-висшестоящите държавни институции последен призив за удовлетворяване на следните искания:

1. Настояваме в бюджета за 1994 г. да бъдат отделени 1,5% за висше образование и 0,8 % за наука от брутния вътрешен продукт.

2. Настояваме бюджетните средства за висшите учебни заведения /ВУЗ/ и за полувисшите учебни заведения /ПВУЗ/ за 1994 г. да бъдат увеличени минимум 1,7 пъти спрямо утвърдените им за 1993 г. бюджети.

3. Работещите във ВУЗ /преподаватели и служители/ да бъдат включени в класификатора на държавните служители.

4. Съветът на ректорите да се регистрира като работодател.

Загрижени за съдбата на висшето образование и науката, подкрепяме справедливите искания на академичната общност на Софийския университет /СУ/ "Св. Климент Охридски".

Заявяваме, че ако в 7-дневен срок исканията, предявени в декларацията, не бъдат обсъдени и удовлетворени, преподавателите и служителите от Техническия университет - София, ще обявят ефективна стачка.

ИС на ДАСО към ТУ: Синдикат "Служители" - ТУ:

София, 18 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СТАЧКУВАЩИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ".

Изпълнителното бюро на Съюза на учените в България отново изразява своята подкрепа на справедливите искания на стачкуващите преподаватели и студенти от Софийския университет за увеличението на средствата в бюджета за наука и висше образование.

Изпълнителното бюро настоява в разходната част на бюджета за 1994 г. да се предвидят допълнително поне: 980 милиона лева за висшите учебни заведения; 200 милиона лева за Българската академия на науките и 50 милиона лева за Националния фонд "Научни изследвания".

Изпълнителното бюро счита за наложително парламентът да приеме приоритетно Ус-тройствен закон за бюджета, в който да се предвидят не по-малко от 2 % от брутния вътрешен продукт /БВП/ за наука и висше образование.

София, 16 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 
*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩО ПОСЕЩЕНИЕ В ИРАК НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.

Събитията през последните седмици все по-убедително показват, че правенето на разумна и на резултатна политика на държавно равнище е немислимо без способността да се осъзнават и отстояват националните интереси от гледна точка на минало, на настояще и на бъдеще.

А геополитическото бъдеще на Европа след края на студената война е толкова неясно и неопределено, че по трайност на съжденията дори и най-претенциозният политически анализ или коментар често пъти не надживява всекидневната прогноза за времето.

Свидетели сме как силата отново доминира над крехките опити да се изгради общоевропейско демократическо пространство, достъпно за всички, основано върху пазарни принципи, културна, етническа толерантност и плодотворно сътрудничество. В някои отношения политическата практика отново ни връща към историческия опит на XIX век, когато народите на Стария континент с много усилия и жертви търсеха своята национална, политическа и икономическа идентичност. И днес, както и в миналото, военните сблъсъци жестоко и арогантно разкъсват благодатната тъкан на мира и дипломацията едва смогва да помири враждуващите до следващата разпра. Главният международен мироопазващ орган - ООН, създаден, за да гарантира следвоенното устройство на мира от позициите на победителите, се чувства все по-затруднен да съчетава разностранните интереси. Светът толкова бързо мени политическия си профил, че идейно-политическата победа на Запада над Изтока след краха на комунизма може да се окаже също толкова мимолетна и заредена с нови предизвикателства, както и всички исторически триумфи, закрепени в международноправни договори от Виенския конгрес през 1815 г. насам.

Сега раната е Босна и Херцеговина, а войната там поставя на изпитание моралните и политически стандарти на европейския политически елит в един преходен период, още недостигнал параметрите на стабилност и зрелост. Великите сили се стремят да насочат развитието на процеса в желаната от тях посока, включително и с цената на ултиматуми и на заплахи с военни удари. Но езикът на диктата никога не е бил белег за справедливост. Условията на бъдещия мир са още неясни и затова войната продължава да е жесток факт.

На този фон сигналите, които дава България, са доста тромави и некоординирани. Не можем да не си даваме сметка, че поради моментната немощ на държавните институции и стопанската криза страната ни се чувства неуютно в естествения си Балкански геополитически регион. Създава се обаче впечатлението, че държавният ни кораб се движи без национален компас, инертно и по начин, сякаш на мостика му има чужд капитан.

В тази връзка Либерално-демократическата партия /ЛДП/ се готви сериозно за международните си контакти, като се въздържа от еуфорията на прибързаните оценки и евтините сензации. Нас ни интересуват преди всичко реалните възможности на отсрещната страна да партнира на България в политическата, в икономическата или в културната област. Ние изпитваме култ към диалога, към конкретните идеи, предлагащи реална и обозрима рамка за взаимноизгодно сътрудничество. Предстоящата ни визита в Ирак, срещите и разговорите ни с иракското ръководство и лично със Саддам Хюсеин преследват именно такива цели.

В съвременния безкомпромисен свят на санкции и ембарго, на наркотрафик и на мафии, на оръжеен бизнес и на затворени икономически и военни групировки нова демократизираща се и търсеща своето място България е длъжна да намери разнообразни източници за своето стопанско и обществено преуспяване. Тя трябва да прави това прагматично, без да си налага ненужни самоограничения и да изпада в плен на фалшива ортодоксалност.

София, 24 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Кошев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЮРОТО НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ СЛУЖБИ ЗА СИГУРНОСТ.

Зелената партия смята, че в условията на преход от тоталитарно към демократично управление е целесъобразно Националната служба за сигурност /НСС/ да бъде изведена от изпълнителната власт, Министерството на вътрешните работи /МВР/. Само така ще се гарантира, че специалните служби няма да се превърнат в ново VI управление на политическите сили, които имат мнозинство в парламента. Настояваме НСС да бъде подчинена пряко на президента при строг и ефективен парламентарен контрол. За да се осъществи това, е необходимо да се промени действащият устройствен закон за МВР, а предлаганият законопроект за НСС трябва да се снеме от дневния ред на Народното събрание и да се преработи.

София, 16 февруари 1994 г.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ: Вл. Сотиров

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ЛИБЕРАЛНО-КОНСЕРВАТИВНИЯ СЪЮЗ, ПРИЕТ НА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ В БЪЛГАРИЯ /8 И 9 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.

На 8 и 9 февруари 1994 година Либералио-консервативният съюз организира конференция по проблемите на националната сигурност на България, в чиято работа взеха участие политически партии и движения, изтъкнати учени, експерти, представители на държавни институции и ведомства, които имат пряко отношение към различните аспекти на националната сигурност.

Свикването на такъв широк форум беше наложено от устойчивата тенденция към задълбочаване на негативните процеси, ерозиращи националната сигурност на страната и довели България до международна изолация и вътрешна нестабилност.

Конференцията за първи път постави за обсъждане пред открит форум широките аспекти на националната сигурност в контекста на геополитическите реалности на Балканите и в Европа. Направеният задълбочен, научнообоснован анализ на парещите проблеми на националната сигурност обедини участниците около необходимостта от изграждане на общонационална доктрина за национална сигурност, която не би следвало да се формира само във висшите ешелони на властта без активното участие на широк кръг учени, експерти, политически партии и движения. Тя трябва да бъде изчистена от идеологеми и политически пристрастия, защитена от чиито и да било субективни влияния и теснопартийни интереси. Ролята на такъв филтър би могъл да изиграе обществено-държавен форум, изграден на широка обществено-политическа база.

Конференцията стигна до извода, че външната ни политика трябва да се основава на ясно дефинирани национални приоритети и цели. Политическото и икономическото устройство на България е необходимо да осигурява вътрешнополитическа стабилност и законово регулиране на отношенията между институциите, което е необходимо условие за създаване на пазарно стопанство и защита на националния бизнес като гаранция за сигурността на България. България трябва да има отбранителна военна доктрина, основана на балансирано строителство на въоръжените сили в условията на изграждане на устойчива система на регионална и на европейска сигурност. Националната сигурност на страната е немислима без преодоляване на националния нихилизъм и укрепване на духовно-ценностната система, основана на християнските добродетели и религиозната търпимост.

Като пръв форум по националната сигурност конференцията открои ядрото от политици, общественици, учени, експерти и специалисти, които проявиха висока гражданска отговорност и призоваха всички български граждани, компетентни по проблемите на националната сигурност, да подкрепят и да се присъединят към тази високопатриотична инициатива.

Тази конференция постави едно добро начало, но не би следвало да остане изолиран факт в нашия общественополитически живот. Само с колективния принос на всички политически и обществени сили може да бъде изградена доктрина за националната сигурност, отговаряща на интересите на България.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛИТИКАТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" В ОБЛАСТТА НА ДОХОДИТЕ И НА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ТРУДА, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /8-12 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Политиката на доходите е една от най-важните части на общата икономическа политика на страната. От правилното й формулиране и въ веждане в действие зависи до голяма степен ходът на икономическата реформа, а оттам и успешната смяна на системата.

Важността й се определя и от факта, че тя най-пряко влияе върху хората - обуславя жизненото им равнище, задоволяването на потребностите им, възможностите за възпроизводство, мотивацията за труд и т. н.

Поради тези причини политиката на доходите и заплащането на труда са основно поле за дейност на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа", за защита на социалните и на материални интереси на своите членове и техните семейства.

През последните две години обедняването на населението достига такова равнище, което заплашва физическото оцеляване на нацията - минималната работна заплата и свързаните с нея социални плащания, пенсиите и социалното подпомагане са значително под жизнения минимум. През 1993 г. реалната средномесечна работна заплата възлезе на 56 % от равнището си през 1990 г. и 88 % в сравнение с 1992 г.

Резултатите показват, че досегашната твърда политика на доходите, при която основната тежест от повишаването на цените и високата инфлация бе прехвърлена изцяло върху населението, върви към провал. Ограничаването на доходите и търсенето води до отслабване не само на инфлацията, но и на производството, намалява приходите в бюджета, увеличава безработицата.

В същия период бе нанесен сериозен удар върху икономическата активност на населението чрез провежданата рестриктивна политика в областта на доходите, довела до уравниловка в заплащането на труда.

Налага се използването на друга политика от годината на Великата депресия, насочена към поощряване на търсенето, което води след себе си разширяване на производството, намаляване на безработицата и увеличаване на доходите на населението, без да предизвиква допълнителна инфлация.

Прилагането на такава политика е алтернатива за излизане от омагьосания кръг на съкращаване на доходите и може да се вмести в рамките на ограниченията, поставяни от Международния валутен фонд /МВФ/.

Ето защо Конфедерацията на труда "Подкрепа" ще работи за:

1. Формирането на политика на доходите, гарантираща спиране на обедняването на населението и повишаване на реалните му доходи в зависимост от положителните тенденции в динамиката на производството.

2. Разработването на нов механизъм за определяне на жизнения и социален миниум в страната.

3. Привеждането на минималната работна заплата за страната в пряка зависимост от социалния, но не по-ниска от жизнения минимум.

4. Приемане на принципи, критерии и приоритети, на основата на които да се образуват средствата за работна заплата в материалното производство и бюджетната сфера.

5. Формиране на работната заплата на пазарна основа и премахване на всякакви ограничения по отношение на заплащането на труда.

6. Ликвидиране на порочната практика влошените условия на труд да се компенсират с допълнителни възнаграждения, при това със средства, дължими за реално положен труд.

7. Преминаване към седмично изплащане на трудовите възнаграждения.

8. Въвеждане на нов размер на социалната пенсия и на нейното периодично привеждане в зависимост от инфлацията и поскъпването на живота.

9. Установяване на нов подход при определяне на компенсациите към месечните добавки и помощи за деца и към обезщетенията и помощите за отглеждане на деца в зависимост от брутните месечни трудови възнаграждения на родителите.

София, 10 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА-3" ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА "ПЛАМА" - АД.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Извършвайки проверки по сигнал в страната, установихме наличието на сериозни удари върху производствени процеси, а оттам върху икономиката и върху бюджета на държавата. Един от основните производители на петролни продукти "Плама"-АД, отличаващ се със своята стабилност, е застрашен в дейността си. Заводът е задръстен с масла, договорени за износ с Украйна чрез украинския посланик, и е спрял от 11 февруари 1994 г. своето производство. Причината е в несъвместими действия на "Химимпорт" с генерален директор Бело Белов и на заместник-председателя на Министерския съвет господин Карабашев, които са осъществили план за изплащане на международен дълг за Украйна чрез масла от Русия, прехвърлени с ферибот. Въпреки усилията на находчивото ръководство на "Плама"-АД начело с господин Никола Пукалски, въпросът до момента не е уреден. Вашите изявления за грижа за страната и за запълването на бюджета се разминават с бездействието ви и допускането външни дългове да се уреждат чрез вносни стоки при наличие на собствено производство и договореност и спиране на промишлени комбинати в най-важни клонове на индустрията. В броя на вестник "Нова ера" от 21 декември 1993 г. и от 15 февруари 1994 г. ние запознахме обществото със съмнения за сериозна корупция и за машинации, свързани с прехвърлянето на руските масла от "Химимпорт". Отговор няма.

Обръщаме се към вас за действия по въпроса, преди да се обърнем към международните комитети и към средства за масова информация.

Съюз "Ера-3" е парламентарно заверена партия със съдебна заверка за контрол и пълно разграждане на командно-административната система. Наш дълг е да отстояваме интересите на избирателите си и да работим за интересите на държавата.

Държим да бъде взето отношение по поставения сериозен проблем.

София, 21 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗ "ЕРА-3": Славомир Цанков

СЕКРЕТАР: Добри Добрев

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА СИРАЦИ, БЕДНИ ДЕЦА, САМОТНИ И БОЛНИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА ОТ СТАНКО МИХАЙЛОВ, ПИСАТЕЛ, ДИРЕКТОР НА ИЗДАТЕЛСТВО "ПЛАНЕТА - 7", И НА ДИАНА ДИМИХ, ПИСАТЕЛКА, ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР НА ИЗДАТЕЛСТВО "ПЛАНЕТА - 7".

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

За мъките и страданията на стотици хиляди сираци, изоставени деца, самотни или изхвърлени от близките им немощни хора, чиято лична трагедия бе премълчавана и укривана от тоталитарния комунистически режим, узнаваме едва напоследък. И вече ден не минава да не прочетем във вестниците, да не чуем по радиото или да не видим по телевизията гърча на тези мъченици /от невръстното дете до треперещия старец/, макар "грижовно" подслонени из стотиците държавни общежития в цялата страна, но в повечето случаи приличащи на коптори за прокажени, отколкото на здравни или на жилищни домове.

В същото време не можем да отминем без благодарност и възхвала десетките обществени организации - Българския червен кръст, частни фирми и отделни граждани, които предоставят финансова помощ на тези страдащи деца и възрастни хора. Държавата също отделя немалко средства за тях. При все това болестите и страданията им не секват, нито намаляват, защото най-вече на тях се отразява стопанският упадък на страната и повсеместното обедняване на народа.

Към техните безмълвни очи напоследък се притурят още отчаяни гласове на стотици болни, подсилени от мъченическите вопли на родители и близки, които молят с кървави сълзи да помогнем с парични средства за извършване на спешна операция в чужбина на ослепяващото им дете или на поваления им от тежка болест син или дъщеря.

Колко гнети, тревожи и изтезава милозливите хора всяка гореща детска или родителска молба! Повечето българи имат сърца да помогнат на изпадналите в беда, дори изпращат оскъдните си левчета на посочения адрес или на банкова сметка. Но на следващия ден в същия или в друг вестник съзнанието ни отново се атакува от нов отчаян вик за помощ и ние съчувствено хапем устни от безсилие, защото сами сме в плен на собствените си неволи, грижи, болести, беднота. Такива нуждаещи се не са един или двама, та да им протегнем ръка и да разполовим залъка си. Очевидно трябва да се направи нещо радикално и в национален мащаб. Кое е то?

За да пощадим достойнството на нашите измъчени събратя и ги спасим от саморазголването на болестите и на терзанията им, а от друга страна, и самите ние да не се превръщаме в коравосърдечни свидетели на тяхното мъченичество, предлагаме:

1. Да се приеме закон, който да задължава всеки осигурен със заплата или с пенсия български гражданин /колкото и да са малки те/, да предостави чрез запор един процент от тях на "Фонд за национално социално подпомагане".

2. От всеки, който получава хонорари, наеми, допълнителни трудови възнаграждения, лотарийни награди, премии и пр., също да се удържа по един процент от придобитите на това основание извънредни доходи.

3. Едри и дребни еднолични търговци, хоноровани съветници, сътрудници, преподаватели, лектори, акорданти и др. също да бъдат облагани с едно на сто от реализираните им доходи.

А за да не поемаме всички ние кръста вместо други, предлагаме от майката и бащата поотделно /ако е известен/, които са оставили детето си за осиновяване или за отглеждане без отказ от родителски права, или от които са отнети тези права, да се удържа всеки месец до навършване на пълнолетие или на образованието определена сума, равна на месечните надбавки за едно дете. Решението за това да се отразява в паспорта им и да стане неразделна част от техния ЕГН, за да не може да се избегне с една "загуба" и с подмяна на личния паспорт. Със събраната сума да разполага самото дете след пълнолетието си независимо дали междувременно е било осиновено.

Сумите, които ще се събират във фонда по този начин или чрез дарения, не бива да намаляват предвидените от държавния бюджет средства.

Към Министерството на труда и социалните грижи да се създаде оперативен щаб, който да разпределя средствата от фонда според нуждите на съответните домове за изоставени деца и за възрастни, телесно и психически увредени хора и др. из цялата страна, както и на отделни лица нуждаещи се от трайна или краткотрайна социална помощ за изхранване, медицински грижи, лекарства, операции и др. Оперативният щаб да бъде изграден в намален състав от щатни лекари и от специалисти в социалното дело, както и от нещатни общественици, но непременно всички доказали в предишната си дейност висока нравственост и хуманност.

Щабът няма право да отделя и раздава от постъпилите средства за други дейности и на други лица, освен за целите, за които е създаден. За всяко нарушение да бъде търсена строга съдебна отговорност и публично изнасяне на проявите.

Още от древни времена човекът е търсил убежище за своето физическо и душевно оцеляване. Открил е и оръжие за защита на своя живот и ръкотворството си. Но за съжаление до днес, дори когато стъпи на Луната, той още не е намерил спасителен лек за самотата си, за физическите си и душевни мъки. Остава ние, човеците, чрез съвършенството на нашето милосърдие и жертвоготовност да помогнем щедро на ближния и да се помъчим да облекчим страданията и терзанията му. Защото дори Исус не можа да отмести плочата от гроба си за своето небесно възкресение, ако не му бе помогнал Ангел господен. Да помогнем и ние, земните човеци, подобно на Ангела, на всеки самотен, болен, страдащ, изоставен, беден и немощен ближен, който се нуждае от нашата помощ, ласка и обич. Да го сторим с обща любов и милосърдна воля всички, които се наричаме български граждани, за да намалим или облекчим поотделно мъките и страданията по земята ни.

Мъдрецът и съвестта на България - Радой Ралин, неотдавна удари своя пореден кървав шамар на всеки от нас, който се смята българин и човек, подарявайки скъпата Куку-награда /луксозен автомобил за 65 хиляди долара/ за нуждите на здравеопазването. Сега е наш ред да повторим примера на големия поет и човек. Но нека да го сторим сега, в този миг. Преди да сме вкаменили сърцата си и да разпилеем последните капчици добро от душите си в бездънието на духовното опустошение. Преди да прекъсне градивното обновление на живота ни, а духовното възвишение и мисловно достойнство на българина да загуби своето родово украшение, което е било дълговечна слава и гордост на нацията ни.

Нека още днес всеки от нас изтръгне от гърдите си камъка на егоизма и на коравосърдечието и да покаже човешкото си величие от милосърдие и благородство. Но за да сме сигурни, че помощта ни няма да се разпилее безсъвестно и безотговорно, трябва спешно да бъде гласуван предложеният закон. Затова молим Народното събрание и Министерският съвет да се вслушат в нашия зов, който, надяваме се, е зов и на милиони други наши сънародници, готови дори в трагичната си нищета и бедност да дадат своята скромна лепта на ближния.

София, 14 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕН ОТ ИВАН НЕВРОКОПСКИ ПРЕД ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /5 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. СОФИЯ/.

УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ И ГОСТИ,
ДАМИ И ГОСПОДА,

Започваме работата на Първия национален конгрес на репресираните в България с известна гордост и удовлетвореност.

След 4-годишно съществуване на организацията ни, въпреки съпътстващите ни трудности, можем смело да кажем, че постигнахме известен авторитет и реално политическо признание.

Имаме изградени общински структури в почти всички общини на страната, също така в много села са изградени клубове на репресираните. Преместването на Националното ръководство в административния и политически център - София, спомогна много за консолидиране и активизиране на съюза.

Разбира се, все още много трябва да се желае, за да се постигне това, което ще изведе организацията ни като авторитетна и първостепенна политическа сила.

Има много обективни и субективни причини, които спъват постигането на тази задача.

Още от самото начало искам да ви предпазя от някои увлечения. "Какъв трябва да бъде съюзът ни?" - имам предвид желанието на някои наши членове да го превърнат в политическа партия.

Това е невъзможно, тъй като целите и задачите на нашия съюз са строго специфични и по много основни позиции се различават от политическите партии. Същественото за политическите партии е това, че те имат своя собствена идеология. В нашите редици са членове на различни политически партии и идейни течения, от крайната левица до крайната десница, републиканци и монархисти, верующи и атеисти. "Какво би станало, ако се превърнехме в политическа партия?" - ще останат само безпартийните, но ако по-голямата част от тях поискат да останат безпартийни, тогава съюзът ще увисне във въздуха.

Следователно всяко желание за превръщането ни в политическа партия противоречи на същността на нашата организация. Това не значи, че сме аполитични - напротив, ние сме силно политизирана организация и не мога да си представя, че тук, в тази зала има аполитични хора.

По силата на Закона за политическите партии сме признати за такава, за да можем да участваме в избори, но това се отнася за всички сдружения и съюзи с идеална цел.

И именно защото имахме политическо съзнание, поведохме борбата срещу болшевишката диктатура и я отстоявахме близо половин столетие. И в бъдещето политическият акцент на нашата дейност ще бъде доминиращият фактор.

Събитията, които се развиват у нас, опитите за рекомунизация, това, което се наблюдава в бившите социалистически страни, по недвусмислен начин показва необходимостта от активна позиция на всички хора, които най-много пострадаха от комунистическата диктатура.

На този конгрес за първи път присъстват легитимно избрани делегати от всички първични структури от цялата страна. На този конгрес за първи път ще бъде избран легитимен Национален съвет и съответно Национално ръководство. Това не значи, че проведените досега национални конференции са нелегитимни, имам предвид това, че се провежда за пръв път национален конгрес.

На този конгрес ще бъдат определени политическата линия, тактиката и стратегията на съюза в близкото бъдеще и мястото ни в едни предсрочни избори.

Ще ми позволите накратко да направя анализ на четиригодишното ни съществуване, дейност и слабости досега. На всички е известно, че клубът на репресираните беше създаден от няколко наши смели приятели, бивши политически затворници, на 28 октомври 1989 г.

Непосредствено преди 10 ноември 1989 г.наши членове участваха в опозициониа дейност заедно с дисидентски групи, с които след 10 ноември създадохме Съюза на демократичните сили.

Отначало клубът не можа да развие голяма дейност главно по обективни причини. Все още по това време голяма част от репресираните се страхуваха да участват в политическия живот. Втора причина по наше виждане беше това, че Националното ръководство остана в Пловдив, далече от центъра, което ограничаваше неговите възможности.

Това наложи създаването на инициативен комитет, който проведе извънредна национална конференция и избра ново ръководство. Стремежът на това ръководство не беше да разцепва организацията, а премествайки се в София, да се активизира дейността на съюза. Последвалите събития показват правилността на тази позиция. През пролетта на 1992 г. в град Перник на заседание на Националния съвет беше подписано политическо споразумение за единство на съюза, което не позволи разцепление на организацията. Това политическо споразумение показа мъдростта на всички членове на Националния съвет - да се надживеят личните себични чувства и страсти.

Това е голямо историческо постижение на нашата организация. В момента се явяват различни групички с нечиста съвест под давление на чужди сили да създават псевдоорганизации на репресираните.

Това не ни смущава, защото ние сме навикнали на тези провокации в продължение на 45 години, когато комунистите по затвори и лагери и с най-различни методи се опитваха да разбиват борбата срещу диктатурата. Тези хора трябва да разберат, че те носят морална и политическа отговорност пред жертвите и оцелелите от жестоките репресии.

През своето 4-годишно съществуване съюзът ни се представи с обществени изяви в национален мащаб: всяка година се организират от Националното ръководство и провеждат национални събори за почитане паметта на загиналите от болшевишката диктатура и срещи на оцелелите ветерани от общата борба. Проведоха се 4 национални конференции, на които бяха взети важни решения за съюза и страната ни.

Една от дейностите на съюза е Законът за политическа и гражданска реабилитация и наредбата за обезщетение. В настоящия момент една голяма част от най-активните членове на съюза ни е заета с много отговорна и трудна задача в централната и регионалните комисии във връзка с обезщетенията. Този закон, макар и с много пропуски и непълноти, даде възможност за морално възмездие на репресираните.

Искаме ясно да заявим на всички недоброжелатели, които се опитват да говорят за нови активни борци, че това са недостойни твърдения, които нямат нищо общо с истината. Еднократните обезщетения, които получават репресираните, в никакъв случай не могат да бъдат считани за някаква привилегия. Това е част от фактическата равностойност на каторжния труд, полаган при най-непосилни и нечовешки условия, на глобите, конфискациите и на разпиляната и унищожена за стотици милиарди левове покъщнина. Действащата конституция и законите предвиждат обезщетение на граждани за извършени спрямо тях незаконни действия от страна на държавата.

Националното ръководство счита за свое неотложно задължение да продължи да действа пред държавните инстанции за справедливо обезщетение. Ние сме уверени, че в един бъдещ парламент, където ще има наши представители, те ще могат достойно да защищават интересите на репресираните.

Чрез Международния отдел към съюза успяхме да получим известни помощи от чужбина, които се раздават на наши нуждаещи се членове. Помощта в бъдеще ще зависи от желанието на дарителите.

Успяхме да издаваме наш вестник "Персин", това е добро начало, макар и вестникът да не е на изключителна висота. Този вестник отразява и ще отразява и за в бъдеще нашия организационен живот и нашата съдба.

Националното ръководство съзнава, че дейността, която е извършило досега, не е много голяма, допуснати са редица слабости; причините за това са от най-различно естество. Бъдещото ръководство ще трябва да се съобрази с тях. Една от слабостите на организацията е това, че една голяма част от членския ни състав са хора в напреднала възраст. Все още не може да се преодолее разбирането за навлизане в нашите редици на нашите наследници - синове и дъщери.

Друга слабост - това е тежкото ни финансово състояние. Единствените доходи идват от членския внос, който все още е символичен. Националното ръководство работи на обществени начала. За да има оперативност и всестранна дейност, необходим е платен кадър.

Все още нямаме най-елементарното - една кола, платени организатори и т.н.

За да привлечем интелектуален кадър към Националното ръководство, трябва да бъдат назначени на щатна работа способни хора.

Необходимо е да бъдат изградени отдели към Националното ръководство, отдели за многостранна дейност на съюза. Засега Националното ръководство разполага с два отдела - Международен и Административен - и двата са анемични главно по финансови причини.

Бъдещото ръководство ще трябва да намери пътища за привличане на финансови средства, необходимо е да се намерят финансови източници. Първата стъпка извън членския внос е предприетата акция с дарителските карти. Много важно е всички регионални и общински ръководства как ще вземат присърце това тяхно задължение. Националното ръководство ще оценява дейността на регионалните ръководства по това колко са си свършили работата и ще държи отговорни лично председателя и секретаря на съответното регионално ръководство.

От наблюденията, които имаме, се вижда, че там, където се проявява настойчивост и постоянна агитация, са налице положителни резултати. Освен това бъдещото ръководство ще трябва сериозно да помисли за създаване на икономическа комисия към Националното ръководство за развиване на разностранна стопанска дейност в рамките на закона.

На това заседание ще ви бъдат предложени и допълнения и изменения на досегашния действащ устав - той трябва да отрази структурната и законова уредба на съюза. Приканваме всички членове да вземат дейно участие при окончателното му оформяне.

Ще бъде предложена на вашето внимание и програма, която в най-общи линии ще определи нашите позиции и становища по най-актуалните проблеми на съвременността.

/Пресслужба "Куриер"/

13:30:00
24.02.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!