23 юни 1995 година
Брой 121 /1422/
София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА КОАЛИЦИЯ НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПО ПОВОД НА ЗАКОНОПРОЕКТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В АНТИФАШИСТКАТА СЪПРОТИВА ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НА СТРАНАТА НА АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ, ПРОЧЕТЕНА ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 21 ЮНИ 1995 Г. ОТ ГОВОРИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ГЕОРГИ ПИНЧЕВ.
Днес в Народното събрание /НС/ Българската социалистическа партия /БСП/ внесе за второ четене законопроекта на Велко Вълканов за признаване на участниците в антифашистката съпротива във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция.
Както и при първото четене, на 15 май 1995 г., така и сега опозицията бурно реагира срещу този законопроект, защото Българската комунистическа партия /БКП/ като коминтерновска партия започна въоръжената антифашистка борба едва след нападението на Хитлерова Германия над СССР, а по-напред тази партия мълчаливо подкрепяше пакта Рибентроп-Молотов, по силата на който Съветският съюз окупира не само Литва, Латвия и Естония, но заедно и единодушно с Хитлерова Германия злодейски нападна и разгроми Полша. През март 1941 г. в Народното събрание на България единствено демократичната опозиция в лицето на земеделци и демократи има смелостта да гласува срещу противоречащото на българските национални интереси споразумение с Германия, което след това доведе страната ни до престъпното обявяване на война на Великобритания и САЩ на 13 декември същата година.
Още през февруари 1941 г. Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ под ръководството на д-р Г.М.Димитров отпочна тежка борба срещу прохитлеристката политика на цар-Борисовите правителства, в резултат, на която земеделци бяха осъдени на смърт, а много други бяха хвърлени в затворите и лагерите, където дочакаха 9 септември. Жестока бе съдбата им и след Девети, защото се противопоставиха заедно с целия БЗНС и всички други демократични българи срещу установяването на червената тоталитарна система у нас. Безмилостно бяха репресирани от комунистическата Държавна сигурност /ДС/, в която се включиха и работиха всички партизани на БКП. Включили се в антифашистката борба единствено и само на страната на СССР, но не и на страната на западните демокрации, след 9 септември 1944 г. тези хора установиха жестокия тоталитарен строй на Сталин в отечеството ни, който бе много по-чудовищен от този на Хитлер в Германия. През Втората световна война те защитаваха съветския тоталитаризъм, а не западните демократични ценности, които с презрение наричаха "буржоазни". Затова на могат да бъдат признати за участници във Втората световна война ония, които до 22 юни 1941 г. бяха в съюз с Хитлеровото мракобесие, а след 9 септември 1944 г. установиха комунистическото тоталитарно мракобесие у нас. Хиляди невинни български граждани бяха избити от тях. Хиляди от тях бяха земеделци като Н.Петков, Мара Рачева, Евтим Арсов, Георги Търапанов, Любен Боянов, Димитър Кънев, Рангел Даскалов, Дочо Нешев, Стефан Тутеков и т.н., и т.н.
Днес в пленарната зала депутатите от БЗНС, както и другите депутати от Народен съюз само наблюдаваха фарсовия спектакъл на мнозинството за морална реабилитация на тези, които се покриха с позора на следдеветосептемврийските кланета при установяването на тоталитарната нощ в родината.
Днес в Народното събрание председателстващата Нора Ананиева не даде изобщо думата на нашите депутати, с което грубо погази не само правилника на сегашния парламент, но и демократичните права и свободи в страната, осветени от конституцията.
45 години у нас без успех се ревизираше и поправяше историческата истина. Историческата истина не можа да се ревизира и с днешното гласуване на законопроекта на В. Вълканов от мнозинството в парламента. Втората световна война бе в крайна сметка война на световната демокрация срещу фашисткия тоталитаризъм, плъзнал да завладее света. Фашисткият тоталитаризъм и комунистическият тоталитаризъм, който след войната се опита също да завладее света, са двете страни на една и съща монета.
Лишени от правото като парламентарна група днес да си кажем думата в Народното събрание от мнозинството, сега от екрана на Българската национална телевизия ние остро протестираме срещу фарсовата "реабилитация" на тези, които с шмайзерите си установиха 45-годишната диктатура в България, която на 10 ноември 1989 г. рухна под тежестта на собствените си престъпления.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА 39-Я КОНГРЕС /ЮНИ 1992 Г./, ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН ОТ 40 -Я КОНГРЕС /ЮНИ 1994 Г./ И ОТ 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /14-16 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.
Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е политическа организация, която си поставя за цел изграждането и развитието на свободно гражданско общество с парламентарна демокрация и социално пазарно стопанство, в което се почитат принципите за свобода, справедливост и солидарност.
Политическите цели на БСДП се осъществяват с демократични средства, в съответствие с Конституцията на Република България, законите на страната и този Устав.
Българската социалдемократическа партия е член на Социалистическия интернационал /СИ/ и споделя неговите идеи и програмни цели. Тя провежда своята политика на основата на програмни документи, съобразени с потребностите на обществото и с нейните разбирания за социален хуманизъм.
Раздел първи
Основни организационни принципи
Чл.1. Партийният живот в БСДП се основава върху:
а/ гласност и публичност;
б/ Изборност в условията на състезателност и мандатност за всички партийни длъжности. Изборът става чрез тайно гласуване. В местните организации може да се реши с мнозинство от 2/3 на присъстващите гласуването да бъде явно;
в/ заменяемост на изборните органи по реда на избирането им;
г/ отчетност на всички изборни изпълнителни органи и контрол върху дейността им;
д/ равнопоставеност на членовете, организациите и изборните органи на БСДП по отношение на инициативи, които не противоречат на Устава и на Програмата на БСДП.
Чл.2. Отношенията между членове на БСДП се основават върху:
а/ взаимно уважение и зачитане достойнството на личността;
б/ равнопоставеност в правата и задълженията на партийните членове;
в/ свободно и открито обсъждане на всички партийни проблеми. Изключване на всякакво преследване за критика.
Чл.3. /1/ Вземането на решения от всички организации и органи, освен когато е предвидено друго, става в присъствието на повече от половината членове от списъчния състав при обикновено мнозинство.
/2/ Изразилите несъгласие имат право да отстояват своите виждания, включително чрез партийния печат, без да създават пречки за изпълнение на взетите решения.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 юни - Следва представеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ДО СДРУЖЕНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПАСНОСТТА ОТ СПИРАНЕ ИЗДАВАНЕТО НА В."ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ".
СКЪПИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,
Поради рязкото поскъпване на хартията и печатарските услуги съюзният вестник "Земеделско знаме" е изправен пред опасността от спиране. Реалната себестойност на един брой е 10,38 лв., а вестникът сега се продава по 5 лв. В условията на пазарна икономика нито един вестник не може да си позволи и да издържи на такава загуба.
Българският земеделски народен съюз /БЗНС/ не може да остане без своя вестник "Земеделско знаме". Още повече че има изход от това положение и той е удвояването на абонамента.
Постоянното присъствие /ПП/ се обръща към своите местни, окръжни и общински организации незабавно, в едномесечен срок, да проведат кампания за увеличаване на абонамента по места. Необходимо е да се отиде при всеки организиран сдружен земеделец, за да бъде решен проблемът!
Убедени сме, че задачата ще бъде приета присърце и изпълнена!
София, 22 юни 1995 г.
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БЗНС:
Анастасия Мозер
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС /7-8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ/ И ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН НА РЕДОВНИЯ 29-И КОНГРЕС НА СЪЮЗА /29-30 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.
Чл. 13 /1/. Местните земеделски дружби на територията на общината образуват общинска дружба.
/2/. Висш орган на общинската дружба е общинското делегатско събрание. То се състои от делегати на местните дружби, общинското настоятелство и общинската контролно-ревизионна комисия. В него участват със съвещателен глас кметовете и общинските съветници - съюзни членове. Делегатското събрание има следната компетентност:
1. Избира общинското настоятелство и общинската контролно-ревизионна комисия с двегодишен мандат и изслушва техните отчети.
2. Определя кандидати за изборни длъжности в общинските органи на власт и управление.
3. Избира член на Върховния съюзен съвет.
4. Избира делегати за Конгреса и за окръжните делегатски събрания при норма на представителство, определена от Управителния съвет.
5. Изслушва информации и приема решения по обществено-политическия живот на общината.
6. Прави предложения пред окръжното делегатско събрание.
7. Обсъжда и дава становища по всички съюзни и национални въпроси.
/3/. Общинското делегатско събрание се свиква най-малко веднъж в годината, а отчетно-изборното събрание - най-малко веднъж на две години, ако няма друго решение на Управителния съвет или на Върховния съюзен съвет. Свикването се извършва:
1. От общинското настоятелство.
2. По искане на най-малко една трета от членовете на територията на общината или от ръководствата на местните дружби.
3. По искане на висшестоящи ръководни органи.
/4/. Основен представителен и изпълнителен орган на общинското делегатско събрание е общинското настоятелство. То има постоянен състав от девет души и разширен състав, в който участват представителите на местните дружби, както и членовете на Управителния съвет и на Висшия съюзен съвет.
/5/. На първото си заседание постоянният състав на общинското настоятелство се конституира, като избира най-малко председател, зам.-председател, касиер и секретар.
/6/. Общинското настоятелство:
1. Организира изпълнението на решенията на общинското делегатско събрание и на висшестоящите ръководни органи.
2. Организира работата на местните дружби и ги подпомага в дейността им.
3. Поддържа връзка и защитава съюзните интереси пред общинските и държавни органи в общината.
4. Осъществява връзка с другите органи на съюза.
5. Осъществява връзка с други политически и обществени организации на територията на общината.
6. При избори ръководи и организира цялата предизборна дейност на съюза на територията на общината.
/7/. Общинската земеделска дружба се представлява от председателя, съответно зам.-председателя и секретаря, а в тяхно отсъствие и от други членове на настоятелството, определени от него.
/8/. Общинската контролно-ревизионна комисия се състои от трима души, които избират помежду си председател и секретар. Тя ревизира и контролира:
1. Изпълнението на решенията на общинското делегатско събрание и на висшестоящите органи.
2. Финансово-счетоводната дейност на общинското настоятелство.
3. Спазването на Устава от местните дружби, техните ръководства и общинското настоятелство.
/9/. Общинската контролно-ревизионна комисия разглежда жалби и се произнася по тях, доколкото не е разпоредено друго в този Устав.
Чл. 14. /1/. Общинските земеделски дружби на територията, определена от Върховния съюзен съвет, образуват окръжна земеделска дружба. В неотложни случаи промяна на територията на окръжни земеделски дружби може да се извършва и от Управителния съвет. В така определения район може да съществува само една окръжна дружба.
/2/. Висш орган на окръжната земеделска дружба е окръжното делегатско събрание. То се състои от делегати, избрани от общинските делегатски събрания, членовете на окръжното настоятелство и на окръжната контролно-ревизионна комисия, както и от председателите на общинските настоятелства. Делегатското събрание има следната компетентност:
1. Избира окръжно настоятелство и окръжна контролно-ревизионна комисия с двегодишен мандат и изслушва техните отчети.
2. Избира членове на Управителния съвет на Съюза по квота, определена от Управителния съвет или Върховния съюзен съвет.
3. Предлага на Управителния съвет кандидатите за народни представители, включително и измежду съюзни членове от други окръзи.
4. Може да изисква и обсъжда информация от съюзните членове, избрани за народни представители в съответния избирателен район, и да им дава препоръки.
5. Обсъжда и изразява становища и предлага решения по всички съюзни, политически, икономически и национални проблеми както на регионално, така и на държавно равнище.
/3/. Окръжното делегатско събрание се свиква от окръжното настоятелство. То може да бъде свикано по искане най-малко на една трета от общинските настоятелства, както и по искане на ВСС или на Управителния съвет.
/4/. Основен представител и изпълнителен орган на окръжното делегатско събрание е окръжното настоятелство. То има постоянен състав до 11 души и разширен състав, в който участват и представителите на общинските дружби, които не са членове на постоянния състав.
/5/. На първото си заседание постоянният състав на окръжното ръководство се конституира, като избира председател, зам.-председател, секретар, касиер и организатор.
/6/. Окръжното настоятелство:
1. Организира изпълнението на решенията на Конгреса, Върховния съюзен съвет, Управителния съвет, Постоянното присъствие и окръжното делегатско събрание.
2. Контролира и направлява дейността на общинските настоятелства.
3. Поддържа връзки и защитава съюзните интереси пред общинските и държавните органи на територията си.
4. Осъществява връзка с политическите, другите обществени организации и юридическите лица на територията си.
5. Осъществява издателска и друга стопанска дейност, разрешена от закона.
6. Организира изпълнението на програмата на БЗНС в региона си.
7. При избори организира и ръководи цялата предизборна дейност на Съюза на територията си.
/7/. Окръжната дружба се представлява от председателя, съответно зам.-председателя и секретаря, а при тяхно отсъствие от други членове на окръжното настоятелство, определени от него.
/8/. Окръжната контролно-ревизионна комисия се състои от пет души, които избират помежду си председател и секретар. Тя контролира и ревизира:
1. Изпълнението на решенията на окръжното делегатско събрание и на общосъюзните органи.
2. Финансово-счетоводната дейност на окръжното настоятелство.
3. Спазването на Устава от общинските настоятелства.
4. Дейността на общинските и дружбените контролно-ревизионни комисии.
/9/. Окръжната контролно-ревизионна комисия разглежда жалби на местните съюзни органи против действията на общинските настоятелства и взема решения по тях.
Чл. 15. Към съюзните ръководни органи на всички равнища могат да се изграждат секции от специалисти, включително и клубове на жените. Тяхното положение и начин на работа се определя от Правилник, приет от Управителния съвет.
Чл. 16. Задължителен е абонаментът за съюзния орган в. "Земеделско знаме" за всеки, който кандидатства за изборна длъжност или е избран на такава.
Чл. 17. Ръководствата и настоятелствата на всички равнища се свикват на заседания от техните председатели, а при отсъствие на председателя - от зам.-председателя, съответно от секретаря.
Чл. 17 а. Членовете на БЗНС, избрани в ръководни органи на съюза на всички нива, които отсъстват от заседанията му без уважителни причини до три поредни заседания, отпадат от състава на съответния орган.
/Пресслужба "Куриер"/
11:00:00
23.06.1995 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!