София, 23 юни 1994 година
Брой 121 /1166/

София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ГРУПАТА НА 22 ЮНИ 1994 Г.

Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /СДС/ на заседанието си на 22 юни 1994 г. обсъди провеждания до момента парламентарен бойкот и смята:

1. В т. 3 от решенията на VI национална конференция на СДС са посочени конкретни извънпарламентарни действия, включително и парламентарен бойкот, които с оглед на съществуващата тогава правителствена криза следваше да доведат до падане на правителството и до предсрочни парламентарни избори.

2. Това решение не беше изпълнено в неговата цялост. Беше взето и осъществено само решение за напускане на пленарните заседания на Народното събрание от Парламентарната група на СДС.

3. Така осъщественият бойкот, неподкрепен от препоръчаните от конференцията извънпарламентарни действия, не доведе до падането на правителството, нито до определяне на срок за предсрочни избори.

4. Тази форма на бойкот не блокира, а улеснява работата на парламентарното мнозинство на Българската социалистическа партия /БСП/, насочена към рекомунизация и против интересите на страната.

5. Приетата форма на бойкот чрез избирателно влизане и излизане от пленарните заседания застрашава авторитета на СДС като сериозна политическа сила както в страната, така и извън нея. Дезорганизира се и се деактивира работата на парламентарната група. Така предприетото политическо действие по начина по който се осъществява, по-скоро обслужва, отколкото вреди на интересите на БСП.

Поради изложените съображения Парламентарната група на Съюза на демократичните сили

РЕШИ:

Настоява пред Националния координационен съвет на СДС да направи анализ на изпълнението на т. 3 от решенията на VI национална конференция и анализ на резултатите от досега осъществяваната форма на парламентарен бойкот и да изрази становище изпълнени ли са препоръките на посоченото решение, какви са резултатите от досега провеждания бойкот с оглед предизвикването на предсрочни парламентарни избори.

* * *

Текстът на декларацията беше обсъден и приет на вчерашното заседание на Парламентарната група на СДС. Проектът беше внесен от народните представители Веселина Рашеева, Александър Джеров, Рашко Рашков, Вержиния Велчева, Маргарит Мицев, Елка Константинова и Илко Ескенази. За декларацията гласуваха 52-ма, против - двама, и трима се въздържаха.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ПО ВЪПРОСА ЗА ГАРАНТИРАНЕТО НА СПРАВЕДЛИВИ ИЗКУПНИ ЦЕНИ НА ЗЪРНОТО.

Спъването и блокирането на поземлената реформа, изоставането на въпросите, свързани с възраждането на земеделието, водят до непрекъснато намаляване на заинтересуваността на земеделските производители и до застрашително ограничаване на земеделското производство. За това допринасят и многобройните спекуланти прекупвачи, които изкупуват земеделската продукция евтино, а я продават на потребителите скъпо. За преодоляване на тези негативни процеси, които в крайна сметка застрашават физическото съществуване на значителни групи от населението, Българският земеделски народен съюз /БЗНС/ прие през 1993 г. Програма за аграрна реформа. Без да се отказва от генералното решаване на проблемите, Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз смята, че предвид предстоящата жътва е необходимо поне да се вземат бързи мерки, за да се гарантират справедливи изкупни цени на зърното. Не стане ли това, бъде ли изкупено то на безценица, много от производителите на зърнени култури ще се откажат от производството им през следващата година, а резултатът от това ще бъде общ глад.

С оглед на изложеното Българският земеделски народен съюз предлага следното:

1. Да се определят минимални изкупни цени на зърното, които да бъдат задължителни. Определянето им да става периодично от Министерския съвет по подобие на определянето цените на петролните продукти. За основа да се взема 70 процента от цената на зърното на представителните чуждестранни стокови борси, но цената да не бъде по-ниска от усреднените производствени разходи на усреднен добив от декар, към които да се прибавят 10 процента печалба.

2. Да се определи норма за печалба от търговия със зърно в размер на 5 процента независимо от броя на търговците, през които то минава. За нарушение на тази норма да се предвиди наказателна отговорност.

3. При разпределяне на квотите за износ на зърно да се създадат преференции за организациите на производителите.

Разгърнато предложение в този смисъл беше предадено на Националния координационен съвет на СДС, а така също на парламентарните групи на БСП, на ДПС и на независимите.

Постоянното присъствие на БЗНС изказва надеждата си, че най-после парламентарните сили ще пристъпят неотложно към решаването на този важен въпрос. От своя страна Българският земеделски народен съюз изказва готовността си да ги подпомогне с експерти при изготвяне на съответните решения и промени в нормативната уредба.

София, 22 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЗАКЛЮЧИТЕЛНО КОМЮНИКЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ "ЛЕВИЦАТА И НЕЙНИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ В СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА", ОРГАНИЗИРАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ И СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕВРОПА" /20 И 21 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

В проведената на 20-21 юни 1994 г. в София Международна конференция "Левицата и нейните перспективи в страните от Централна и Източна Европа", организирана от Българската социалдемократическа партия /БСДП/, Гражданско обединение за републиката /ГОР/, Алтернативната социаллиберална партия /АСП/ и Социалдемократическия клуб "Европа" /СДК "Европа"/, взеха участие и представители от Социалистическата фракция на Европейския парламент, САЩ, Русия, Австрия, Сърбия и Словения.

Участниците в конференцията отбелязват със задоволство, че в изнесените доклади и в хода на проведените дискусии бяха чути интересни и аргументирани становища по политическите, икономическите и социалните проблеми на прехода.

Кръгът от разгледаните на конференцията въпроси обхвана:

- Същността и особеностите на прехода към пазарна икономика в страните от Централна и от Източна Европа и неговите социални последици. Особено внимание беше отделено на прехода в България.

- Проблемите на приватизацията, безработицата, мястото и ролята на синдикатите, кооперативното движение и т.н.

- Мястото и ролята на демократичната левица в условията на извършващия се в бившите социалистически страни социално-икономически и политически преход.

Участниците в конференцията се обединиха около становището за търсене на нови виждания и пътища, отговарящи на предизвикателството пред демократичните леви сили като алтернатива на извършващия се десен преход.

София, 21 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА МЕРКИТЕ ЗА СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗНОС ПО ПОВОД НА ПИСМО НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА ДО ПАРЛАМЕНТА И ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО ИЗНАСЯТ В ЧУЖБИНА ПРОДУКЦИЯТА СИ.

В писмото на Българска стопанска камара /БСК/ се поставят важни въпроси, засягащи съдбата на българския износ, и се предлагат решения за оцеляване на предприятията, които реализират значителна част от продукцията си на външния пазар.

Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ споделя тревогата за неблагоприятните последици върху финансово-икономическото състояние на местните производители и организациите износители от прилагането на Закона за данъка за добавената стойност /ДДС/ за експортната продукция. Присъединяваме се към оценките за непосилна финансова тежест, която изпитват предприятия, работещи на ишлеме, при обезпечаване с паричен депозит или банкова гаранция на внасяните за преработка или дообработване суровини и материали.

КНСБ изразява опасения, че ново намаление на износа и ограничаване на работата на ишлеме под въздействието на данъчно бреме или прекомерни финансови изисквания ще нанесе поредния удар върху очакваното стопанско оживление, стабилизирането на производството и запазването на работни места.

КНСБ призовава компетентните институции без отлагане да обсъдят предложенията на БСК за промени в Закона за ДДС и правилника за неговото прилагане с оглед поне да се съхрани скромното българско присъствие на външни пазари. КНСБ неведнъж е настоявала за мерки по насърчаване на износа /данъчни, кредитни и други облекчения, данъчни гаранции и др./ и за провеждане на умерена протекционна импортна политика.

Проблемите са изключително актуални сега, пред приключване на сделката по външния дълг и при неблагоприятното съотношение на дълг и износ. Активизиране на външнотърговските отношения и нарастване на постъпленията от износа може да бъде постигнато само ако своевременно се отстранят управленски недомислия и негативните проявления на действащи закони и нормативни актове.

София, 21 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА 40-Я КОНГРЕС /17-19 ЮНИ Г., СОФИЯ/ ПО ВЪПРОСА ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ КЪМ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

Четиридесетият конгрес на Българската социалдемократическа партия изразява своята голяма тревога от пренебрежителното отношение към националната култура на законодателната и изпълнителната власт в Република България. Въпросът за съхраняването и по-нататъшното развитие на нашите духовни ценности и на културните ни институти е от съдбовно значение за нацията.

Тревога будят и действията на Министерството на културата, начеващо "реформата" чрез закриването на читалища, филхармонични оркестри, драматични, оперни и куклени театри. Пътят е друг - раздържавяването по законов път и съхраняване на културните институции чрез общинските бюджети, подпомогнати от реално спомоществователство на базата на данъчни преференции.

София, 19 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА НАЦИОНАЛНИЯ КЛУБ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ПРИЕТ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ /27 ФЕВРУАРИ 1993 Г./.

Чл.20. В Общото събрание участват представители на всички клубове в страната при следната делегатска квота: от клубове с членски състав до 30 души - 1 делегат, и за всички останали клубове по един делегат на всеки 30 души.

Чл.21. Делегатите за Общото събрание се избират на клубно събрание и с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл.22. Общото събрание е върховен орган на НКД и може да се проведе, ако на него са представени повече от половината от регистрираните клубове в страната.

Чл.23. ал.1. Делегати по право на Общото събрание са председателят, заместник-председателите, членовете на ОБ, членовете на КС, и депутатите на НКД.

Ал.2. Мястото, времето и дневният ред за провеждане на Общото събрание на НКД се определят от ОБ и се оповестяват в национален всекидневник не по-късно от 15 дни преди датата на свикването на Общото събрание.

Чл.24. Условията за свикване на извънредно Общо събрание се проверяват от Контролния съвет.

Чл.25. Общото събрание на НКД:
Ал.1. Променя устава на НКД.
Ал.2. Избира и освобождава Националния клубен,съвет, Контролния съвет, председателя и двама заместник-председатели.
Ал.3. Приема отчетите на Националния клубен съвет и на Контролния съвет за периода между две Общи събрания.
Ал.4. Определя политическата стратегическа линия на НКД.
Ал.5. Взема решения за разпускането /прекратяването/ на НКД.

Чл.26. Решенията на Общото събрания на НКД се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите делегати.

Чл.27. Националният клубен съвет се състои от 51 души, повече от половината от които са представители на клубовете от страната. На неговите заседания с право на съвещателен глас участват депутатите на НКД и членовете на КС.

Чл.28. Заседанията на Националния клубен съвет се свикват веднъж на един месец от председателя на НКД или по искане на 1/4 от членовете на НКС.

Чл.29. Националният клубен съвет:
Ал.1. Следи за изпълнението на решението на Общото събрание на НКД, дава препоръки на Оперативното бюро за тяхното изпълнение, приема отчетите на ОБ.
Ал.2. Приема предизборната платформа и тактика и взема решение за участие на НКД в предизборни съюзи и коалиции.
Ал.3. Издига кандидатурите на НКД за народни представители, президент, вицепрезидент и министри.
Ал.4. Избира и освобождава от своите членове членовете на Оперативното бюро на НКД, с изключение на първия председател, заместник-председател и Оперативно бюро, избрани на учредителното събрание. Изборът се провежда с тайно гласуване и обикновено мнозинство.
Ал.5. Взема решения по управлението на имуществото на НКД.
Ал.6. Неговите решения се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите и явно гласуване. Редовно е заседанието, на което присъстват повече от половината от членовете.

Чл.30. Оперативното бюро на НКД се състои от 11 души и в него по право влизат председателят и заместник-председателите на НКД. В заседанията на Оперативното бюро могат да участват със съвещателен глас председателите на клубовете по местоживеене и по професии и депутатите на НКД. Заседанията на Оперативното бюро се свикват всяка седмица от председателя на НКД.

Чл.31. Оперативното бюро:
Ал.1. Осъществява цялостното изпълнение на решенията на Националния клубен съвет на НКД.
Ал.2. Взема конкретни решения по възникнали проблеми, съгласно стратегията и тактиката, разработени от Общото събрание на Националния клубен съвет.
Ал.3. Приема и утвърждава състава на клубовете по места.
Ал.4. При невъзможност да бъде свикан, НКС предлага кандидатурите на НКД за министри.

Чл.32. На първото си заседание Оперативното бюро взема решение за разпределение на длъжностите между своите членове.

Чл.33. Заседанията на Оперативното бюро са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му. Оперативното бюро взема решения с явно гласуване и обикновено мнозинство на всички членове.

Чл.34. Председателят на НКД:
Ал.1. Представлява НКД.
Ал.2. Ръководи заседанията на Националния клубен съвет и на Оперативното бюро.
Ал.3. Назначава и уволнява административен и технически персонал на НКД.

Чл.35. При отсъствие на председателя на НКД всички негови функции, включително и представителните, се изпълняват от заместник-председателите.

Чл.36. Председателят и заместник-председателите или упълномощени от тях лица представляват НКД в политическите съюзи /коалиции/, в които НКД участва.

Чл.37. Контролният съвет на НКД:
Ал.1. Осъществява контрол върху дейността на НКД и неговите членове само относно съответствието на поведението им с устава на НКД.
Ал.2. Следи за финансово-имущественото състояние на НКД.

Чл.38. Контролният съвет на НКД се състои от трима души и се избира от Общото събрание, с изключение на първия, избиран на учредителното събрание.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. СИМВОЛ НА НКД

Чл.39. Символът на НКД е син правоъгълник с изписани в него инициали "НКД”.

ГЛАВА ПЕТА. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ

Чл.40. Източници на финансиране на НКД са:
ал.1. Встъпителна вноска и членски внос на членовете на НКД.
ал.2. Дарения и завещания от физически и юридически лица.
ал.3. Извършване на стопанска и други дейности съгласно законите на Република България.

ГЛАВА ШЕСТА. УСЛОВИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НКД

Чл.41. Условия: НКД се прекратява по решение на Общото събрание с обикновено мнозинство.

/Пресслужба "Куриер/

* * *

София, 23 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ ШЕСТА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.

Ние сме за демократичен социализъм /или за социална демокрация - което е същото/ тук и сега, като непрекъснато усилие да се социализира общественият живот във всичките му измерения и във всички отношения. Затова отхвърляме тези на практика ликвидаторски идеологеми, които пренебрегват действения програмен характер на цялата партия и я превръщат от най-важния политически субект, способен да извърши промяната /модернизацията/, в маргинална, сектантска и носталгична организация, в отломък от политическата машина на държавния капитализъм и чрез това в един от неговите защитници.

За нас социализмът е резултат от социализацията като вътрешноприсъщ процес на общественото развитие. Този процес обаче според нас /в пълно съгласие с Марксовото разбиране за формално и реално подчиняване, респективно и освобождаване на труда от капитала/ е двояк и двойно насочен - формалната социализация /национализация/ като формално-юридическо обобществяване на обществените условия на живот и производство чрез силата на държавната принуда от горе на долу и реална социализация като процес на увеличаване на обществения характер на труда и на неговите предпоставки и резултати, процес, който се разгръща в самата тъкан на гражданското общество и на държавно-управленския апарат. Двата аспекта на социализацията - формална /"от горе на долу”/ и реална /"от долу на горе"/, в своята взаимна противоречивост представляват необходими етапи на единния социализационен процес. "Формално-юридическото" предхожда материалното, "реално-икономическото", и в етапа на подчиняване на труда от капитала, и на следващия етап - този на неговото освобождаване.

Тъкмо поради това в България не можеше да не се започне с формалната социализация, т.е. национализация на производителните сили, довела до държавен капитализъм. В тези условия бе извършена първата модернизация на страната в следвоенните години, при която трудът, макар и формално свободен, беше реално - икономически и управленски - подчинен на държавния капитал и на неговия представител - партийно-държавния функционер. Втората модернизация обаче, необходима на България от средата на 70 години нататък, бе невъзможна в условията на формална, но не и реална /икономическа/ свобода на труда. Формалното освобождаване на труда не се превръщаше в реално освобождаване, напротив - формира се засилено подчинение на труда на капитала. Под външната форма на "реален социализъм" в България функционираше държавен капитализъм, обвит с нетипична за капитализма идеология и характеризиращ се със силно развита държавно-разпределителна социална мрежа. Формалното освобождаване на труда със своите резултати се превърна в пречка за реалното му освобождаване. Юридически работникът беше собственик /макар и чрез държавата/ на средствата за производство, но в реално-икономически план той беше отчужден от тях, не участваше в управлението на производствения процес. Обществото беше изправено не просто пред необходимостта от разделението на власт и собственост в рамките на съвкупния капиталист /този процес впрочем се извършваше по "естествен" път в съгласие със собствената логика на капиталовото развитие/, а пред необходимостта от решителна деконцентрация и на власт, и на собственост извън границите на съвкупния капиталист, т.е. включването на работника във властта и в собствеността. Единствено това условие можеше да превърне трудещите се в активен, заинтересуван и пълноценен участник във втората модернизация - модернизацията, която всъщност не се състоя у нас. На либералната догма, че деконцентрацията е възможна и необходима, но само в тесните рамки на съвкупния капиталист /т.е. разслояването му на капиталист-банкер и капиталист-индустриалец/, ние противопоставяме съвременното /при това убедително доказано в практиката на развитите страни/ разбиране, че днешният работник не е класическият Марксов пролетариат /безправен изпълнител на волята на капиталиста-господар/, а е все по-пълноценен и квалифициран участник в производствения процес. Това става възможно обаче чрез реалното му овластяване, т.е. превръщането му в реален собственик на средствата за производство.

Ето защо за нас приватизацията съвсем не може да се сведе или да се ограничи само до преразпределяне на националното одържавено богатство в тесните граници на доскорошния съвкупен капиталист. Напротив, от социалистическа гледна точка приватизацията следва да се разглежда като изключително важен лост за постигане на целите на реалната социализация - реалното освобождаване на труда от капитала.

4. МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ АНТИКОМУНИЗЪМ

Непосредствено след 10 ноември 1989 г. бе налице пълен обществен консенсус за това, че е необходима радикална промяна на целия обществен живот. Националното съгласие тогава беше налице, защото обществото беше съгласно, че промените са не само необходими, но и желани. Ясна беше и посоката на развитие към все по-голяма либерализация на всички условия на живот, към "чиста и свята демокрация на всички и за всички", без репресии и ограничения на човешки права, без политически преследвания и отмъщения, без чиновническо-бюрократичен произвол в управлението и във всички сектори на обществения живот.

Съюзът на демократичните сили /СДС/ монополизира промяната, самообявявайки се не само за най-главен, но дори и за неин единствен субект. В пълно съответствие с онаследената от Българската комунистическа партия /БКП/ политическа култура СДС се самонарече "партия-хегемон" и обяви, че извън него няма нищо. Така бяха положени основите за тоталитарно израждане, което не закъсня.

Днес СДС е авторитарно-тоталитарна политическа структура, организация от архаичен тип с неприкрити фашизоидни белези и с интернационал-компрадорски апетити. Тази организация не крие волята си за окончателно доограбване на българското национално богатство чрез методите на чиновническия произвол и корупция, открито се стреми да слее отново всички власти, вдъхновена от вечния лозунг на българската компрадорщина - "дай кокала тук и сега" - автентичен превод на лозунга "незабавна смяна на системата".

СДС не е дясна политическа сила в съвременния европейски буржоазно-демократичен смисъл - тя не изразява интересите на националния капитал и не защитава развитието на националните производителни сили. Вместо това СДС е готово да обслужва всички възможни геополитически интереси /с други думи, целия възможен спектър/, които биха имали нужда от марионетен компрадорски режим в страната. СДС успя да наложи декомунизацията на мястото на демокрацията, което не е нищо друго освен преследване на политическия противник с комунистически средства, и да направи реституция за създаване на непроизводителен рентиерско-компрадорски капитал, паразитно-потребителски по своя характер. Националното богатство не смени своята форма и начин на съществуване, а най-вече своя собственик. Старата бюрократично-административна и партийно-държавна върхушка в голяма степен бе подменена с нова такава, но значително по-безотговорна и хищна от предишната. Стагнацията в икономиката премина в разпад. СДС в съкратени срокове извървя пътя от изразител на обществените очаквания за модернизация на страната в главен защитник на реставрацията и архаично-патриархалното минало. Днес СДС изразява не интересите на управленския слой на партийно-държавната върхушка, както беше в началото на събитията, а интересите на компрадорско-реституционния капитал и неговата клиентела. Това явно се прояви в непрестанните опити да установи тоталитарно-компрадорски режим на репресии и грабеж. СДС днес - това е общественият антагонизъм, издигнат в ранг на политическа институция. Тази институция събира сили от разрухата и объркването, от конфронтацията и озлобяването, от историческата безпътица на обществото ни, от деморализацията на широки обществени слоеве. СДС е едновременно производител и потребител на обществения антагонизъм. И тъкмо затова, сеейки антагонизъм извън себе си, се раздира самият от непрекъснати вътрешни антагонизми. Появил се като историческа необходимост, днес СДС е историческа случайност. Сила, саморазрушаваща се, но и рушаща обществото, обречена на скорошно, макар и не безболезнено изчезване от сцената на българската история. СДС е главен противник на българската модернизация.

Провалът на СДС свидетелства красноречиво, че обществото има нужда не от измислени колизии и фалшиви, твърде удобни за някои тесни кръгове антагонизми, а от реална и бърза модернизация, проведена с демократични средства върху основата на спокоен обществен диалог.

Защитник и посредник на такъв диалог днес е Социалистическата партия. Ние осъзнаваме, че главната и най-дълбока причина за всички обществени противоречия - конфликтът между труда и капитала, доведен до степен на нетърпим антигонизъм, поради участие в него на българския компрадор, може и трябва да се решава с мирни, еволюционни и ненасилствени средства. Краят на този антагонистичен конфликт бележи и края на "студената гражданска война". Политическата, икономическа и културна изолация обаче на българския компрадор във всичките му разновидности е необходимо условие за този край.

Модернизацията на обществото не може да започне, ако не се промени господстващата в съзнанието на българската левица и на нейната основна партия остаряла представа за отношението между труда и капитала изобщо. В резултат на дълго и драматично историческо развитие, в което е участвала и БКП, днес са налице всички основания за отслабване и дори отстраняване на класическия антагонизъм между тях. Днес трудът /работникът/ не е безпомощна работна сила, а цивилизован и образован гражданин, готов да отстоява правата си в трудовия процес, където свободата му, основана на творческа инициатива, не е излишна, а абсолютно необходима, за да може този процес да се осъществи. В този смисъл днешният трудещ се не може лесно да бъде превърнат в прост придатък на машината, така както е било в зората на машинната цивилизация, в началото на организираното работническо движение.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
23.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                 Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!