София, 23 април 1993 година
        Брой 78 /865/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА ЗА СТАТУТА НА ФОРМАЦИЯТА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ.

ПРЕАМБЮЛ

Приключи един етап от прехода към демокрация в България. Съюзът на демократичните сили беше главна движеща сила на демократичните промени в процеса на интеграция към световната демократична общност.

СДС бе създаден като опозиционна коалиция на най-разнородни сили. Безпринципната борба за надмощие вътре в съюза обаче, както и нежеланието да се признават и поправят грешките в сравнително кратък срок доведоха до:

- отстраняване на естествени съюзници - партии, синдикати и ред други организации;

- вкарване в коалицията на множество партии фантоми, което при отсъствието на демократичен стил на работа превърна Националния координационен съвет /НКС/ в машина за налагане на волята на една влиятелна клика. Липсата на информация, анализаторски апарат, система за подготовка на взимане на решение предопредели характера на НКС като идеологически орган от "комисарски" тип с естествена амбиция към овладяване и подчиняваме на всички институции на властта.

Обобщението на тези процеси доказва ясно невъзможността на СДС като организация да се преустрои от опозиционна в управляваща сила. Опозиционната вълна и подборът "отгоре" на удобни на партийните босове хора вкараха във всички структури на СДС, в централната и в местната администрация множество некачествени, некомпетентни, посредствени, но агресивни и жадни за власт хора. Те служиха и служат на користни лични, партийни, но не и на държавни и на национални интереси. Естествено бе да не се изпълнява Програмата на СДС, да няма адекватна стратегия и тактика, да се скалъпи едно немощно правителство без воля за управление и реформи, без каквато и да е краткосрочиа и средносрочна държавна политика.

Възприемането на идеологическия принцип на "примитивния антикомунизъм", разделянето на хората на "свои" и "чужди", възприемането на смяната на системата като смяна на неудобни с верни хора в администрацията и стопанската сфера нанесе непоправими щети не само на СДС, но и на държавата като цяло. Много от тези "демократи с днешна дата" на практика се сдружиха с влиятелни среди от предишната номенклатура. Това обезкърви и депрофесионализира управлението, отблъсна образованите слоеве, стопанските ръководители, предприемачите, интелигенцията. СДС не създаде най-важното средство за успешно управление на страната - формирането на съвременна, нова, млада публична администрация, уредена върху принципите на демократичните общества, а това е ключът към реалната декомунизация и ефикасно управление.

Правителственото високомерие докара пък до политика на тотална конфронтация с всички социални групи /лекари, миньори, оръжейници/ синдикати, ДПС, медии, организации на частния бизнес, президента. В резултат на това се стесни социалната база на СДС. Настъпи разцепление, объркване и разочарование сред хората, страх и несигурност, загуба на доверие в СДС като реален инструмент на промяната. В тази ситуация все по-реална става заплахата от реставриране и разширяване на политически и икономически позиции, амбициите за власт на БСП, която като партия все още е доминирана от старата номенклатура. БСП няма и не може да има политически и морален кредит да управлява страната, но има достатъчно средства да налага своето политическо и икономическо влияние.

Яви се остра необходимост от алтернатива, от нова политическа формация, която да има качеството и волята за едно ново огромно усилие за преструктуриране на обществото - преразпределение на собствеността, приватизация, "отглеждане” на национално предприемачество, сътрудничество между труда и капитала, слагане край на "голямата депресия", институционализация на частния сектор, на държавните и общинските предприятия, на банките, съдебната система, органите на сигурността и армията, синдикатите, местното самоуправление, администрацията и на парламента в границите на съвременни, стабилни и предвидими правила.

1. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО АДЕКВАТНА, ИКОНОМИЧЕСКИ СЪОБРАЗНА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА

 ЦЕНТЪР ЗА НОВА ПОЛИТИКА

1.1 Центърът за нова политика /ЦНП/ възникна като сдружение с идеална цел - формиране на нова прагматична, алтернативна политика за България. Центърът работеше в сътрудничество с Конфедерацията на труда "Подкрепа", Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, Съюза за стопанска инициатива на гражданите /ССИГ/, частните банки, група депутати от СДС, от Алтернативната социаллиберална партия /АСП/, Християн-демократическия съюз /ХДС/, Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/ и безпартийни.

1.2 ЦНП имаше съществен принос в борбата на демократичното крило в СДС срещу авторитаризма на групата около Савов - Ф.Димитров. Той подготви документи, преди всичко "Меморандум’92", свърза се с масмедиите за популяризиране на концепциите и формиране на имиджа на демократичното крило в СДС.

1.3 През декември ЦНП започна да създава свои регионални и общински сдружения-клубове в страната и в София.

1.4 ЦНП изпълнява и функцията на научен център с участието на едни от най-добрите специалисти в България: социолози, икономисти, юристи, политолози и пр. Създаден бе Централен клуб на софийските интелектуалци и Академичен либерален клуб в СУ "Св. Климент Охридски".

2. ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ /ПГ на НСД/

Създаването на новата парламентарна група ннституционализира в съзнанието на населението една нова парламентарна сила и стимулира спонтанната нагласа за създаване на нова алтернативна демократична политическа сила на двете крайни структури - БСП и СДС.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КРИТИКА НА ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ "ПЕРСПЕКТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ" - ДЕКЛАРАЦИИ И РЕАЛНОСТИ /ЧАСТ ПЪРВА/.
Документът е изготвен от експертен екип на Българска партия либерали и огласен на пресконференция на 21 април 1993 г. в София.

I. Социалнополитически анализ и критика

"Перспективи за България" е широкообхватен партийно-политически документ, предлагащ позиции, идеи за бъдещето и развитието на всички сфери на обществото, както и готовност за тяхното осъществяване. На "първо четене" той създава и впечатлението за умереност, балансираност "на интересите на различни социални слоеве", за конструктивност: икономическа ефективност, но и социална справедливост; свобода, но и солидарност; приватизация, но социално ориентирана; автономия /на културата, науката, образованието/, но и държавно регулиране; многостранни връзки и с европейските структури, и с бившите членки на СИВ, и със страните от третия свят, и с др.; модернизация, но и запазване на традицията и пр.

По такъв начин е изграден образ-модел на едно хармонично, икономически ефективно, социално справедливо, развито демократическо общество. То се е отърсило от тоталитарното "наследство" и израства изпод руините на следдесетоноемврийското "екстремистко" управление. Кой е субектът, който чертае тези "перспективи" и е готов да се заеме с реализацията им?

1. Политическа идентичност на субекта на "Перспективите..."

Представеният в документа образ-модел на бъдеща България е изграден от позицията на лишен от строга партийно-политическа идентичност субект. Макар и самопредставящ се за изразител на интересите на хората на "труда, инициативата и творчеството" /една прекалено широка в количествено и качествено отношение и некоректна в социално-икономическо отношение категория/, този субект е еднакво толерантен към всички форми на собственост; еднакво загрижен за творческия и инициативен авангард на обществото и за предимно потребяващия му слой, и за държавния служител, и за обслужвания от него гражданин, и за културната и научната интелигенция, и за онеправдания селянин. Основния идейно-политически патос на своята позиция субектът на "Перспективите..." свързва с уравновесяването, балансирането, съвместяването, хармонизирането на интересите на всички икономически, социални и прочие агенти на перспективното развитие.

Впечатлението за липса на ясна партийно-политическа идентичност се допълва от липсата на заявената принадлежност към някаква доктринална традиция, свързана с миналото на определен организационен субект. Доколкото миналото е представено с определенията "наследство", "тоталитарен режим" и пр., а следдесетоноемврийският период с "криза", "вътрешна и външна опасност", създава се впечатлението, че уравновесените, спокойни, плодотворни перспективи пред България тепърва предстоят и са във властта на един субект, който е бил отсъстващ, неотговорен за наличното състояние. Нему принадлежи единствено бъдещето, "перспективите".

2. Тоталността като политическа идентичност

Липсата на категорична идейно-политическа свързаност с определен, диференциран субект, форма на собственост, ясно очертана форма на управление /категориите "социална държава", "социална пазарна икономика", "демократичен социализъм" и пр., представени като идеологически клишета/ и стремежът да бъде изчерпан целият възможен спектър от субекти и позиции като "толериран", "закрилян", "балансиран" от един център и един субект, насочва към идеята за мнимостта на подобна политическа универсалност, анонимност.

Какъв е скритият образ, скритата предпоставка на такава позиция?

Това е предпоставката за създаването, регулирането, защитата, съчетаването на позиции, интереси, тенденции от един субект, който ту е "ключов фактор" във формирането на гражданското общество, ту създава и регулира пазарната икономика и "предоставя шанс на всички граждани", ту "запазва" и "развива" кадровия потенциал или пък "закриля" и "защитава" културата, науката, младежта. /Единствената институция, освободена от тази "загриженост", е Българската православна църква./

Макар и да са посочени и декларирани и другите агенти на социалния процес /собственици, стопански субекти и пр./, централната, демиургична, ръководна роля е отредена именно на субекта-балансьор, регулатор, защитник. Неговото име е име-заклинание, име-фетиш - "социална държава", "социална пазарна икономика", "демократичният социализъм". Ако и другите субекти тепърва трябва да се създават, формират и регулират, овластяват, развиват и пр., този централен субект-демиург е приет ако не като наличен, безапелационно възможен, то като "предстоящ", "перспективен", като самообособяващ се и самосъздаващ се. Критиката в "Перспективите..." на наличния му кадрови състав и тоталитарното му минало съдържа идеята за произнасящия тази присъда субект като притежаващ идеен и практически монопол върху знанието и изграждането на този вездесъщ демиург.

Претенцията за идейно-смислова тоталност, монополизъм върху ценностни категории, свързани с българските перспективи, личи и в категоричната употреба на думите "справедливо" /заплащане, конкурсно начало/, "истински" /ценности, традиции/, "достойно" /водене на преговори, национално самочувствие/ и пр.

Поддържането на горните позиции без самосъзнанието за конкретна, парциална партийно-политическа позиция, която може да постигне декларираните цели единствено чрез взаимодействие и консенсус с други политически сили, изразители на други парциални интереси и позиции, насочва към мисълта, че "Перспективите за България" са всъщност "перспективи за Българската социалистическа партия" като тотален субект на социалното движение, притежаващ изчерпващи всички възможни алтернативни знания и управленски възможности.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА ПО ПОВОД НА ИЗКАЗВАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до президента на Република България, до посолствата на Съюзна република Югославия, Русия, САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Гърция и до средствата за масова информация.

В резултат на динамичните политически процеси в Източна Европа и бившия СССР обстановката на Балканския полуостров може да се характеризира като изключително сложна, противоречива и взривоопасна. Свидетели сме на опити за прекрояване и прекрояване на територии в отделни страни на Стария континент, на възкресяване на амбициите за възраждане на старата Османска империя от Адриатика до Китай, на небивала експанзия на исляма и пантюркизма.

Към тази сложна политическа и икономическа реалност на Балканите и конкретно към югокризата очевидно се прилага отношение на двоен стандарт.

Отечествената партия на труда счита, че проблемите в този конфликт могат и трябва да бъдат решавани единствено и само на масата на преговорите, като справедливо се отчитат реалностите и интересите на участващите в конфликта страни.

Считаме също така за недопустима намесата на България под каквато и да било форма в този конфликт.

Тази позиция на партията бе изразена в предложението на нейните депутати в края на ноември 1992 г. за решение на Народното събрание на България нашата страна под никакъв предлог да не предоставя възможност на чужди войски да използват територията, акваторията и въздушното пространство на България за военни действия срещу СР Югославия.

Безкрайно изненадани и огорчени сме от изказването на президента на Република България д-р Желю Желев, който на 20 април 1993 г. си позволи пред Фондация "Карнеги" във Вашингтон да препоръча военна намеса на НАТО в СР Югославия и още повече да съветва за нанасяне на въздушни удари по промишлени и цивилни обекти на тази държава.

Не можем да разберем за какви евентуални териториални претенции на България към Гърция говори господин президентът.

Отечествената партия на труда приема изказването на г-н Желев за несериозно и вредно както за България, така и за отношенията ни с нашите балкански съседи.

Категорично осъждаме такова поведение и напомняме, че България е парламентарна република и официалните й становища се формират в Народното събрание. Място за волунтаризъм и свободни интерпретации във външната политика на България са недопустими.

Настояваме президентът публично да се извини пред българския народ, че е ангажирал страната ни с позиция, противоречаща на националните ни интереси.

София, 22 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Секретариатът на ЦК на БКП изразява своето възмущение от необмислените изявления на Желю Желев - президент на Република България, с които призовава и подстрекава реакционните сили в света да предприемат военен удар срещу съседна Сърбия, с което цели да взриви обстановката на Балканския полуостров.

Подобни необмислени изказвания той прави не за първи път.

Така например той призоваваше да бъдат изпратени сапьорни войски в Персийския залив. На неговата съвест ще тегнат скръбта на родителите на загиналите войници в Камбоджа. Желю Желев не случайно канеше американски специалисти да демонтират у нас ракетите, с което постави страната ни разградена за чужди нашествия.

Българските комунисти с основание питат защо Желю Желев не изпрати в Камбоджа и в Персийския залив дъщерите си, а изпрати на явна гибел народни синове?

С тази си дейност Желю Желев грубо наруши и погази Конституцията на България и международните договорености. Той доказа, че президентската институция не е лъжица за неговата уста.

БКП не споделя и напълно осъжда милитаристичната антибългарска политика на президента Желю Желев и го призовава да си подаде оставката. С него е наложително да си подаде оставката и вицепрезидентката Блага Димитрова, тъй като и тя по нищо не се различава от Желю Желев в угодническата си политика към САЩ.

Наложително е да се проведат нови президентски избори!

София, 22 април 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ФОРУМ ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО И ЗАЩИТА НА СОЦИАЛИЗМА "ГОРУНЯ" И НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ "ГОРУНЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА СЪДБАТА НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ. Документът е адресиран до президента на Република България и до средства за масова информация

ГОСПОДА,

Общественият форум за преустройство и защита на социализма "Горуня" и Централният комитет на Българската комунистическа партия "Горуня" от името на над три милиона членове и симпатизанти най-категорично протестират против решението на софийските общинари и Координационния съвет /КС/ на СДС за демонтажа на ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ.

За нас Паметникът на Съветската армия символизира признателността на българския народ към нашия двоен Освободител. Той е един от монументите, издигнати в Европа и напомнящи за принадлежността на България към антихитлеристката и антифашистка коалиция.

Паметникът, макар и построен в София, е паметник, издигнат от демократична България със средства от народа.

Настояваме най-категорично ДА СЕ СЪХРАНИ ТАЗИ СВЕТИНЯ!

Нашето твърдо становище е: Да се запази националният Паметник на Съветската армия!

Да не се предприемат стъпки, които ще покажат на Европа и целия прогресивен свят, че признателността не е на почит и ще нанесат едно позорно петно на нашето минало, настояще и на бъдещите ни отношения с Русия и народите от ОНД.

ДОЛУ РЕСТАВРАТОРСКИЯ ФАШИЗЪМ И НЕГОВИТЕ ПОМАГАЧИ В БЪЛГАРИЯ!

Русе, 15 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ВЪПРОСА ЗА УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ В УМИРОТВОРИТЕЛНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ В КАМБОДЖА. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет и до средствата за масова информация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса се обръща към вас, за да сподели някои мисли и предложения на запасното войнство по повод участието на нашите "сини каски" в умиротворителната мисия под егидата на ООН в Камбоджа.

Запасното войнство, като част от нацията ни и свързано за цял живот с отбраната и сигурността на Република България, отдава нужната почит на воините, загинали в Камбоджа и жертвали най-скъпото - своя живот, за мирната кауза. Заедно със скръбта по тази тежка загуба за нацията ни в мирно време, сред нас все по-вече са разговорите и разсъжденията; беше ли необходимо всичко това за една страна, която има своите проблеми и страдания по пътя на демокрацията.

Запасните офицери и сержанти не са против акциите, които се провеждат в международен мащаб в интерес на мира. Но когато трябва да се вземе решение за присъединяването на страната ни към тях, какъвто е случаят с Камбоджа, трябва да се отчитат всички фактори и особености на обстановката от гледна точка на върховните национални интереси на страната.

На първо място - смятаме, че парламентът взе решението си за изпращане на български пехотен батальон в далечна Камбоджа прибързано и без цялостен анализ и оценка на редица важни въпроси. Генералният щаб на Българската армия /БА/ бе поставен пред свършен факт и трябваше да изпълни решението на Народното събрание /НС/ в необосновано кратки срокове. Начини на вземане на подобни решения би могло да постави страната ни пред сериозни изпитания.

Второ - това са въпросите, свързани с нашата армия и нейното състояние.

Нейният състав е до минимум ограничен и едва ли, като отчитаме количеството и качеството на въоръжените сили на нашите съседки, се налага да правим износ на такъв ценен контингент извън страната. От друга страна, не беше взето под внимание обстоятелството, че нашият професионален опит и подготовката ни за участие в подобни акции са недостатъчни и това може да доведе до отрицателни последици.

За Българската армия е по-важно да реши проблемите на реформата, на своето организационно изграждане и укрепване в новите условия и едва тогава да мислим с какво можем да бъдем полезни и в международен план.

Трето - обстановката във военнополитически и стратегически аспект на Балканите и положението на България също не са в интерес в настоящия момент ние да предприемаме подобна инициатива.

В страната се направи немалко за запазване на мирния преход към демокрацията и за поддържане на позитивни отношения с нашите съседи. Събитията на Балканите обаче се развиват много динамично и сложно. Пожарът на войната е съвсем близо до нашите граници. Това налага, заедно с другите мерки, да се мисли за укрепване на армията, за гарантиране на националната сигурност и териториалната цялост на страната. В тези условия най-добре е да се въздържаме от участие в подобни акции с наш военен контингент, на хиляди километри от България, в съвършено друга обстановка и условия.

В заключение - запасното войнство настоява да се прецени необходимостта от по-нататъшното участие на нашия военен контингент в състава на силите на ООН в Камбоджа.

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса е уверен, че вие ще направите всичко необходимо, за да се реши положително този въпрос в интерес на България и нейната сигурност. Запасното войнство и в бъдеще ще прави всичко необходимо да дава своя принос за укрепване на нашата отбрана.

София, 15 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен тскст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ПО ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ПРОМЕНИ В ОБЛАСТНИ РЪКОВОДСТВА. Документът е адресиран до Министерския съвет на Република България.

Отчитайки нарастващото масово социално напрежение в регионите, където Министерският съвет извърши промени в областните висши администрации;

вземайки предвид становищата на регионалните структури на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа";

констатирайки засилващия се процес на реставрация на бивши и настоящи комунистически номенклатурни кадри на всички нива;

виждайки бруталните партийни и групови интереси спрямо предстоящата приватизация, свързани с тези кадрови смени в настоящия момент;

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА" ЗАЯВЯВА:

1 Възприема като неконструктивни персоналните промени в областните управи, наложени от конюнктурни, групови и личностни интереси!

2. Настоява за яснота и прозрачност в правителствената мотивация за освобождаванията и назначаванията във висшата изпълнителна власт.

3. Изявленията на висши държавни служители, включително и на министър-председателя, че извършените промени са съгласувани с националните профсъюзни централи, не отговарят на истината, що се отнася до КТ "Подкрепа".

4. Не поема отговорност за запазването на социалния мир в съответните региони.

София, 22 април 1993 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА":

Д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА, ТОПЛОЕНЕРГИЯТА И ВЪГЛИЩАТА. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Днес правителството прие решение за повишаване от 1 май 1993 г. на цените на електроенергията, топлоенергията и въглищата. То обаче не прие основателните и съгласувани в Националния съвет за тристранно сътрудничество предложения:

- до края на следващия отоплителен период 1993-1994 г. да няма ново увеличение на цените;

- Комитетът по енергетика да осъществи мерки за подобряване структурата на производството и намаляване на разходите и с това да се избегне ново повишаване на цените с 15 % от 1 септември 1993 г.

При това положение решението на Министерския съвет е едностранно и не ангажира Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, която няма да допусне по-нататъшно решаване на икономическите и финансовите проблеми на енергетиката чрез повишаване на цените, т.е. за сметка на населението.

София, 22 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗДРАВНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ, НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ" И ДРУЖЕСТВОТО НА ЛЕКАРИТЕ-ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА КРИЗАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Документът е адресиран до Министерството на здравеопазването и до Комисията по здравеопазване при Народното събрание.

Свидетели сме на все повече задълбочаваща се криза в здравеопазването, манифестирана с увеличаване на общата и детската смъртност, повишаване честотата на случаите с инфаркт на сърцето, мозъчен инсулт и злокачествени заболявания, отпускане на крайно недостатъчни финансови средства за здравното дело у нас, мизерно и унизително заплащане на медицинските труженици, окаяно състояние на материалната база и липса на модерна диагностична и лечебна апаратура.
На многократните синдикални искания, отправени от нас още в началото на 1993 година, Министерството на здравеопазването не даде отговор. Заявяваме, че нашето търпение е изчерпано. Здравният демократичен синдикат при Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/, Националният синдикат "Здравеопазване" при Националния професионален съюз /НПС/ и Дружеството на лекарите-християни в България отправят следните настоятелни искания:

1. До 1 май 1993 г. да бъде внесен в пленарната зала на Народното събрание законопроектът за здравноосигурителните фондове.

2. За нуждите на здравеопазването да се заделят 8% от бюджета на страната за 1993 година.

3. Средната основна заплата за работещите в здравеопазването да не е по-ниска от 5000 лева месечно.

Ако не ни бъдат дадени сигурни гаранции до 25 април 1993 г., че горните искания ще бъдат удовлетворени, заявяваме, че нашите протестни действия, в сила от 26 април 1993 г., ще приемат по-ефективни форми и ще обхванат цялата здравна мрежа в страната.

София, 20 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЗДРАВЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ:
Д-р Л. Маринов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ"
ПРИ НПС: Д-р К.Михов

СЕКРЕТАР НА ДРУЖЕСТВОТО НА ЛЕКАРИТЕ-ХРИСТИЯНИ:
Д-р Ст. Струмелиев

/Пресслужба "Куриер”/

11:00:00    
23.04.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова  
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                          Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!