София, 23 януари 1996 година
Брой 16 /1571/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 23 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е В ИЗБОРИТЕ" НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ЗА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.

Ако тоталитаризмът донесе много злини на българския народ, посттоталитарното управление доведе страната до отчайващо положение.

Да има виновни?

Цинично се заявява: няма!

Някоя политическа групировка в управлението да е поела отговорност за това?

Няма такава!

Всеки от управляващите здраво държи това, до което се е докопал - пост или служба, и не мисли за нищо друго, освен за лични облаги, за лични изгоди, за уреждане на лични работи, за лично благополучие, за "сладък живот"!

Как тогава ще излезем от това безизходно положение?

Само с избори! - казваме ние.

Защото нашата Българската демократическа партия за европейски и световни щати /БДПЕСЩ/, като истинска демократична партия, винаги е считала, че корекции към подобряване на управлението могат да станат единствено по демократичен път - с избори, както е в редовните демократични страни. Там, щом не вървят добре държавните работи - президенти, министър-председатели, отделни министри, кабинети, управляващи, подават оставки и се насрочват избори! Там не се страхуват от предсрочните избори, колкото и чести да са те! Защото знаят, че се дава шанс на корекциите и промените в управлението към по-добро, за селекциониране на управляващите във всички сфери на държавния живот. Пък и добре са пресметнали, че изборите са хилядократно по-евтино средство за народите им, отколкото лошото управление!

Затова повтаряме: сегашните управляващи трябва да си отидат заедно с 37-то обикновено народно събрание, което ги е избрало, и да се насрочат предсрочни парламентарни избори през късната пролет или ранното лято, но най-късно в началото на есента на настоящата 1996 г., 'за да се изберат хора с достойнство, с безусловно делови и високоморални качества: скромни, честни и пестеливи и най-вече чисти, неопетнени и некомпрометирани, които да мислят и да работят единствено за интересите на българския народ и за България! И то при участието на всички политически сили!

София, 22 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА КООПЕРАЦИЯ "ТУРИЗЪМ - СЛЪНЧЕВ БРЯГ’35" ДО ГЕНЕРАЛНАТА ЦЕНТРАЛА НА БРАНШОВИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ - СОФИЯ, ПО ПОВОД НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ФОНД НА КООПЕРАЦИЯТА. Документът е адресиран и до средства за масово осведомяване.

Кооперация "Туризъм - Слънчев бряг’35" няма нищо общо с браншовия синдикат "Бизнес" и неговия президент - г-н Асен Чаушев. Г-н Асен Чаушев при това не е член-кооператор, а около 40-50 негови синдикалисти са член-кооператори на общо основание в кооперацията ни, както и останалите над 1500 кооператори, а не защото са членове на някакъв профсъюз, включително и на "Бизнес", а защото са съгласни с устава на кооперацията, работили са над 3 години в Слънчев бряг и са внесли дялов капитал 5000 лв. Няма условия член-кооператорите непременно да членуват в някой профсъюз, много от тях не са профсъюзни членове, а и немалка част са пенсионери. Впрочем и самият настоящ председател на коопердцията не членува в никакъв профсъюз /при това още от 1985 година!/.

Кооперация "Туризъм - Слънчев бряг’35" е юридическо лице, регистрирано /септември 1994 г./ по Закона за кооперациите с цел реализирането на стопански, икономически интереси на нейните членове, а не синдикална защита на хора на наемния труд по колективен трудов договор. По тази причина всякаква връзка на кооперативни членове с профсъюзни централи или структури не е в качеството им на член-кооператори. И обратно. А кооперацията не е и не може да бъде /и няма да бъде!/ креатура на такива централи и структури.

Ерго кооперацията не е профсъюз!

Признатата заслуга на г-н Асен Чаушев е в неговата и на съмишлениците му идея за сдружение в кооперация на лицата по чл.5, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/. Взетото обаче решение за учредяване на Приватизационен фонд "Слънчев бряг Приватинвест", в който кооперацията да е главен учредител, е по предложение на настоящия председател на кооперацията. Ето защо нито г-н Чаушев, нито Браншовият синдикат "Бизнес" не следва да се свързват с този фонд по друг начин, освен като бъдещи редови акционери в него, ако пожелаят.

Това, че предстоят профсъюзни избори, не е основание да бъдат дезинформирани или манипулирани гражданите и читателите на в. "24 часа". Още повече че на тях им предстои да вземат отговорното решение: в кой /чий/ приватизационен фонд да вложат инвестиционните си бонове.

В този смисъл истината за Кооперация "Туризъм - Слънчев бряг’35" и бъдещия неин приватизационен фонд е по-важна и по-ценна от истината за Браншовия синдикат "Бизнес".

София, 15 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КООПЕРАЦИЯ "ТУРИЗЪМ - СЛЪНЧЕВ БРЯГ’35":

Калин Герджиков

* * *

София, 23 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ВТОРА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/.

III "ЖИВИЯТ ПЛЕТ" НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ

Фетишизацията на социалния хуманизъм, предприета от д-р Дертлиев, е пряко следствие от неговия социалдемократически фундаментализъм - верността към "ясното схващане на тезата, че "няма демокрация без социализъм и няма социализъм без демокрация".

"Аз съм най-млад в политиката - хвали се той в едно последно интервю, защото никой не е направил толкова много промени в една идеология, колкото аз направих в БСДП. /БСДП ще участва активно в президентските избори", в-к "Новини плюс", 2 септември 1995 г./.

Еволюцията на социалдемократическите възгледи на д-р Дертлиев от "половин век" се върти в затворен кръг: тя тръгва от "демократичния социализъм" и стига до "формата на социализъм, който зачита човешките права".

Доколко "обществената собственост" е мила на сърцето му показва неговата статия, поместена във в. "Труд" от 9 септември 1995 г., "България бе брулена, но не обрулена страна". "Твърдя - пише д-р Дертлиев, че в България на 10 ноември имаше значителен инвестиран капитал, независимо, че бе ползван лошо от оказалата се неефикасна държавно-бюрократична, така наречената /! - Ст.Р/ социалистическа система. Накратко имаше доста наличен капитал. Оказа се, че я няма разумната воля, която да направи нужното преустройство /! - Ст.Р/, да освободи човешкия и инвестирания капитал от задушаващата хватка на бюрокрацията. И това съвсем не бе задължително да се осъществи само чрез приватизация /! - Ст.Р/. Поне в началото на реформата можеше да стане, като се даде автономия /! - Ст.Р/ на предприятия и ръководители". Ние считаме, че цялата постановка на д-р Дертлиев е погрешна. Той просто не разбира, че всяка система, в която има "разширяване на обществената собственост" и която за това се нарича "социалистическа", по необходимост става държавно-бюрократична система, защото доведена до своя логически завършек най-широката форма на обществена собственост е държавната собственост. Другояче не би могло и да бъде, тъй като държавата е най-висшата и следователно "най-широката" форма на организация на обществото от древността до днес. В това се състои и бедата на всяка социалистическа система. Тръгнала с постановката за обществената собственост, тя неизбежно стига до държавната собственост. В индустриалното общество социалистическата система неизбежно се превърна в държавно-бюрократична система - с централизирано планово управление на страната. Казваме в "индустриалното общество" и това съвсем не е случайно. Фабриката, която е модел за организация на труда, на производството и на цялото общество в индустриалната епоха по начало изисква централизация в управлението. Тя сама по себе си се стреми към потъпкването на правата на човека, в това число и на правото на свободна частна собственост за мнозинството от населението. Това важи и за "капиталистическото", и за "социалистическото" общество. Колкото по-широка е обществената собственост, толкова по-централизирана и бюрократична става тя. Всяка икономическа система, основана на обществена собственост, изключва риска и за това е принудена да въвежда централизация и бюрокрация. Иначе тя не може да се самоуправлява. В икономическа система, в която всички са собственици и никой поотделно не е собственик, всички се бъркат в управлението, но никой не носи отговорност. Необходимо е "началство".

"Автономията" на бившите социалистически, но останали държавни стопански предприятия означава от "общонародна" собствеността да стане "групова". Държавна или групова, по своята структура социалистическата собственост си остава обща, толкова обща, че "задушаващата хватка на бюрокрацията" още дълго ще мори "човешкия и инвестирания капитал". Опитът на "фирмения" социализъм, изпробван няколко десетилетия в Югославия и в Китай, е убедително доказателство за това.

Д-р Дертлиев забравя, че "автономизацията" на държавните предприятия и на техните ръководители у нас беше дадена още от правителството на Димитър Попов и неговия "син икономически екип" начело "с двамата Ивановци" - Костов и Пушкаров, които станаха създателите на "неограничената "либерална" бъркотия, която пет години руши страната ни". Те преобразуваха държавните стопански предприятия в държавни дружества с едноличен търговец - ЕООД и така "освободиха" "човешкия и инвестирания капитал", че още дълго глава ще ни боли. "Автономията", дадена на "предприятия и ръководители", стана най-удобната форма за провеждане на скритата и противозаконна самоприватизация в България. Новите "еднолични търговци" бързо създадоха свои паралелни частни фирми, които доставят суровини и материали, пласират готовата продукция, извършват ремонтни и други дейности на ръководените от тях държавни стопански предприятия на такива "договорни" цени, че заграбват по-голямата част от печалбата, а загубите оставят за държавата. Индустриалният капитал /средствата за производство/ остават държавна собственост, но произведеният от него финансов капитал, изразен в пари и ценни книжа, става частна собственост на стопанските ръководители - "еднолични търговци", и на техните съдружници. За това в България няма закон за държавните предприятия, но има един прословут Указ 56, завещан ни от Тодор Живков, който "узаконява" грабежа на националното богатство. В това се състои механизмът на "планирания хаос", за който говори д-р Дертлиев. Неговата политическа форма е "либералната бъркотия", а неговото икономическо съдържание -"пладнешкият грабеж". Така се осъществява в България "преразпределението на натрупания държавен капитал", за което говори д-р Дертлиев, но това става не защото не се даде, а обратното, защото се даде "автономията" на части от държавната собственост. Неразбрал това, д-р Дертлиев пише: "Вече пет години икономиката ни е в хаос. Възможностите за значително набиране на капитал чрез първоначално натрупване са ограничени /! - Ст.Р/. Затова на него му се струва, че някак "...изведнъж се пръкна цяла прослойка на свръхбогати хора". Точно обратното е вярно. Под прикритието на "автономията" на държавните стопански предприятия у нас се осъществява неограничено първоначално натрупване на частни капитали, които сега очакват "приватизацията", за да се реинвестират в производството и да се материализират в "реални граници" според любимия израз г-жа А. Мозер. Така че "прослойката от свръхбогати хора" възникна съвсем закономерно, просто "по план". Социалдемократическият фундаментализъм на д-р Дертлиев му пречи да види всичко това.

Напуснал здравата логика на историческия анализ, той смело чертае новата си "демаркационна линия". Кой знае защо този път д-р Дертлиев е изпуснал "патриотичните капиталисти" и "демократите", които през 1947 година и доскоро бяха за него "наши класови и идейни противници". Сега той предпочита социалдемокрацията да се разграничава от..."партиите на целия народ, ухажващи и ухажвани от всички - и от тези, чийто труд е ограбен, и от грабителите им".

Ние можем да разберем новата демаркационна линия на д-р Дертлиев, ако добре вникнем в неговите думи, казани веднага след 41-я конгрес на БСДП в интервю, поместено от в. "Свободен народ" бр. 16, 24 април - 2 май 1995 г.: "За да твърдим, че някой отива надясно или наляво, трябва да знаем опорната точка. Тук има малък парадокс. В лявото пространство е целият български народ с много малки изключения. Защитавайки интересите на тези хора, БСДП естествено застава в лявото пространство. Дори СДС по силата на своите симпатизанти по неизбежност ще трябва да омекоти досегашната си дясна позиция. Тази еволюция непременно ще настъпи. В кое пространство е БСП? Като управляваща партия на големия капитал и на множество обикновени хора тя ще трябва да определи мястото си, което очевидно се измества все по-надясно. А БСДП просто си е на мястото. Стефан Радославов не можа да разбере това. Ние гледаме на проблема дясно-ляво като на една изборна спекулация, една мъглявина, а социалдемокрацията е твърдина, ясна за всички." Но това не е всичко. Оказва се, че новата демаркационна линия на д-р Дертлиев е "жив плет", който трябва да предпази социалдемокрацията "от спекулациите от всякакъв род политически негодници".

"Политическите негодници", разбира се, са привържениците на Движението за социален хуманизъм и всички, които са против идеите на ортодоксалния "демократичен социализъм" и "новата линия" на д-р Дертлиев.

Най-после "мъглявината" се разсея и пред погледа ни се извиси "твърдината" на социалдемокрацията.

Казано на прост език:

Първо. Проблемът "дясно-ляво" е една "изборна манипулация", но въпреки това "в лявото пространство е целият български народ с много малки изключения" и, разбира се, и "БСДП застава в лявото пространство", независимо от обстоятелството, че 41-ят извънреден конгрес гласува против това с наивната вяра, че така "се разграничава" от БСП.

Второ. СДС "по неизбежност ще трябва да омекоти досегашната си дясна позиция" и да се измести наляво "по силата на своите симпатизанти", дори "тази еволюция непременно ще настъпи".

Трето. БСП "очевидно се измества все по-надясно" и за това БСДП трябва да се съюзи със СДС и да поведе борба срещу БСП.

Четвърто. БСДП "защитавайки интересите на тези хора - целия български народ с много малки изключения", ще стане "партия на целия народ", ще измести БСП и ще управлява щастливо "на полза роду", както казва Жорж Ганчев.

Пето. За да осъществи този фокус-бокус-препаратус, според д-р Дертлиев БСДП трябва да обезвреди най-напред "политическите негодници" в собствени си среди. Най-сигурният начин да се мотивира БСДП за "завой надясно" е да се посочи "врага с партиен билет" - този, който иска "да я води на "Позитано" 20". Тогава антикомунизмът на БСДП ще се разпали с нова сила и тя съвсем "естествено" ще приеме съюзяването с десните политически формации. Когато това стане, "политическите негодници" ще бъдат обвинени, че са станали причина политиката на добрия стар-нов лидер д-р Дертлиев за обединяване на левицата да се провали, защото те са разпалили антикомунизма в БСДП?!

Ние обаче си позволяваме да се усъмним, че по този начин БСДП ще накара "масите да преминат от неопределеността на своето опозиционно настроение" към решителна подкрепа на социалдемокрацията. Твърде много станаха "салто-морталетата" в политиката на д-р Дертлиев. Неговата нова "априлска" демаркационна линия е просто прах в очите на лековерните. Тя има за задача да прикрие заговора на десницата в БСДП.

Някога, през 1947 г., д-р Дертлиев очерта "ясните граници" на социалдемокрацията в обществото.

Днес, през 1995 г., той се опитва да огради социалдемокрацията с "жив плет" от...собственото й бъдеще.

Затова наистина е необходима повече от една младост.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
23.01.1996 г.

Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тошева
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!