София, 23 август 1994 година
Брой 164 /1209/

София, 23 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА СВОБОДНИТЕ ПРОФСЪЮЗИ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩАТА ВТОРА СВЕТОВНА СРЕЩА НА ВЪРХА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ /МЕСЕЦ МАРТ 1995 Г., КОПЕНХАГЕН/.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Пиша ви по повод предстоящата Втора сесия на Подготвителния комитет, която ще се проведе от 22 август до 2 септември 1994 г. в Ню Йорк, на която трябва да се обсъдят проектодокументите на Втората световна среща на върха по проблемите на социалното развитие, предвидена за март 1995 г. в Копенхаген.

Във връзка с това искам да предложа на вашето внимание коментара и някои идеи, подготвени от Международната конфедерация на свободните профсъюзи /МКСП/ по изготвените от генералния секретар на ООН /НОТА A/CONF.166/PC/L.13/ проектодекларация и проектопрограма за действие. По наше мнение нотата представлява добра основа за изработване на текстове, които предстои в Копенхаген да бъдат одобрени от Държавните глави през идущия март. С особено задоволство установихме, че тя се основава на темата за солидарност и съзидание в световен мащаб.

Сигурен съм, че тези коментари и идеи ще срещнат подкрепата на българския представител в Подготвителния комитет. Желаем нашата делегация да предложи поправки, сходни по дух и смисъл с предложенията, направени от МКСП.

Конфедерацията на труда "Подкрепа" следи отблизо подготовката на Световната среща на върха по проблемите на социалното развитие и придава особено значение на посредничеството и помощта на МКСП, чийто пълноправен член тя е.

Конфедерацията на труда "Подкрепа" ви моли да вземете лично участие в Срещата на върха в Копенхаген. Търсенето на решения на проблемите на социалното развитие ще е от полза не само за инициативите на ООН, но и на българските граждани. За нас няма по-неотложна задача от създаването на нови работни места, намаляването на бедността и укрепването на социалната интеграция. В този смисъл една среща на върха ще позволи на световната общност да увеличи усилията си за постигането на набелязаните цели.

София, 19 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ НА ДВИЖЕНИЕ "НАПРЕД, БЪЛГАРИЯ!" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН СЛАВКОВ. Организацията е регистрирана по Закона за политическите партии.

Учредено от 60 българи, дошли от София, Шумен, Плевен, Ловеч, Сливен, Бургас, Пловдив и др. като движение, за да носи в наименованието си същността и смисъла на неговото създаване.

ДВИЖЕНИЕ, А НЕ ПАРТИЯ

Подчинено на идеята за създаване на една отворена структура от широк кръг личности, граждански формации и обществени слоеве за ефективни действия в посока на решаване на актуалните проблеми на страната в реално време и с приложими средства. Движение не само като наименование, а и като съдържателна характеристика, за да се различи ясно от партиите, обречени исторически, като сбор от хора с по-тесни лични и политически интереси. И защото "партия" веднага предизвиква нуждата от фиксирана ориентация в джунглата на политическата ситуация у нас - леви-десни, сини-червени, широки-тесни, център-периферия, светло пиво-тъмно пиво и др., след което започва гърчене пред дилемата самостоятелност, т.е. затворена "във" или "за" себе си или коалиция с други себеподобни джуджета в смехотворни опити за пробив в парламента, а пък там - нескончаеми прегрупирвания и преименувания със заветна цел - създаване на парламентарна група и после правителство-марионетка.

ЗАДАЧАТА НИ Е РЕАНИМАЦИЯ НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО,

като разбудим "великата сила на мълчаливото мнозинство". Да бъдат извадени от апатия и парализа повече от 50% отвратени и обезверени хора. Последните експерименти за местни избори в Сандански и Велико Търново показаха нарастване на пасивността до 2/3 /почти като в Швейцария, но там при тяхната сигурност и подреденост и изборите им са една неделна, семейна разходка/. Не да се противоборства на двуполюсния модел, а да се търси преустройство под натиска на обществото както на държавния ред, така и на политическата практика.

От доста време наблюдаваме безсмислена активност с фиктивни заплахи и настояване за предсрочни парламентарни избори и залъгване на избирателите чрез всевъзможни алианси на нови парламентарни групи, възраждане на мъртвородени политически съюзи, отлюспвания и т.н. И за децата е ясно, че при разместване на събирателните крайният резултат остава един и същ. В преобладаващата си част хората в законодателството и в управлението за сравнително кратко време достигнаха тавана на своите скромни възможности и с морала си компрометираха цялата система. В резултат сме свидетели на един безконечен ремонт на правителството, което в действията си при нескончаемото словоблудство на парламента се държи като безпризорно дете.

Съветите на набедени специалисти отвън за обединение на малките партии в голяма коалиция при евентуалните нови избори са нереални. Дълго време, а може би и никога те няма да загубят своята идентичност. В 100-годишната модерна история на България политическите борби са изтиквали напред партийни и партизански пристрастия, белязани преди всичко от личностните интереси на лумпенизирани полуинтелигенти. И днес по традиция почти неусетно истинските представители на потенциала на нацията - художествено-творческата интелигенция, инженери, икономисти и т.н., волю-неволю бяха изтикани и се отдръпнаха от политическата сцена. Така че целта на движението е не да формира своята активност в борбата против политическите структури на държавната сцена, а чрез обединение на всички запазили патриотичен дух и лична отговорност да "подкара” България напред.

Очаквано бе при промяната от тоталитарен социализъм към нещо друго да има стъписване, да има застой. Но петгодишната практика на ръководство на държавата се превърна в "упражнение на власт за властване" и реално е едно връщане назад. Даже експерти на новите ни покровители констатират, че от бившите страни на Източния блок единствено България показва отчайваща безрезултатност в промените и парализа на съзиданието с катастрофални последици, които се формират в ежедневието: страшна разруха - морална, материална и политическа. Пет години на упражнения - предимно словесни - на държавност, демокрация и декомунизация, прикриват всъщност името на истинския процес - деконструкция. Резервите, натрупани от тоталитарната държава в промишлеността, селското стопанство и туризма, са на привършване без изгледи за регенерация. Практиката на пазарната икономика показва само рязък спад на производството и разграждане на индустриалната база на страната. Разсипията в селското стопанство превърна България за дълго време в консуматор на международния аграрен пазар. Моралната разруха ще даде много тежки отражения за години напред. За една петилетка "промени" е нормално да се появят нови имена и отношения. За съжален ие единственото ново, с което можем да се похвалим реално, са появилите се от Средновековието мутанти с бухалки в ръце.

Насоките на развитие очевидно не се чертаят от пресметливостта за общонародна полза, а от теснопартийни интереси, определени през призмата на личната облага.

Митичното благо на пазарната икономика, предполагащо баланс между частните и държавните съображения, в интерес на първите, се изроди в ограбване на общонародната собственост от шепа индивиди. Привилегированата в такава обществена структура социална единица - семейството - загуби ориентация при невиждания ръст на безработица, особено при жените, и на престъпността, най-вече сред младежта.

В резултат на резкия спад на производството, на липсата на икономическа политика и на нарушаването на традиционните ни международни търговски връзки пред очите на народа "демократичната” държава демонстрира невероятно разрастване на бюрокрацията, невиждана корупция на своя апарат, почти клинично разхищение на бюджета и нарастване на външния дълг.

Яловото законотворчество и беззаконие парализираха държавните структури за защита и отприщиха дълго потисканите низши инстинкти на злоупотреби и бандитизъм.

Пет години новоизлюпените политици бленуват присъединяването ни към Европейската общност, като си представят това пътуване, качени на рециклирани турски мерцедеси, водени от западни шофьори, като на една приятна екскурзия. Време е някои да се отърсят от илюзията, че западните "специалисти", които дойдоха да ни оправят, направиха нещо положително. Нереализирани у дома си, под формата на заплати, хонорари и съмнителни сделки, те просто изсмукаха обратно мизерната финансова помощ. Разбира се, и това е част от "новите правила", както е и фактът, че отлични наши специалисти, които познават бита, традициите и душевността на българина в неговото реално съществуване, бяха отстранени и изолирани, и то в критичен момент, с помощта на политически закони и манипулации.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА БЪЛГАРИЯ.

По повод на твърде напредналите опасни тенденции към финансова, икономическа индустриална деградация на държавата ни Българската комунистическа партия /БКП/ смята за неотложно да заяви следното:

Изминалите десет години, първата половина от които не явно, а втората явно и лозунгово под знака на преход към нови икономически отношения, показаха на всички честни и мислещи българи, че разноцветните правителства, управлявали и продължаващи да управляват страната, изпълняват поръчките на сили, които, каквито и намерения да манифестират и да внушават публично, очевидно на практика не само са безразлични към нормалното развитие на държавата, но са чужди на най-съкровените национални български идеали, да не кажем повече - на общочовешките морални, християнски и други ценности.

Свършен факт са вече спогодбите с Международния валутен фонд и част от банките - кредиторки на България, водещи страната до крах в икономиката, социалното дело, здравеопазването и други области. Може да се спори по въпроса за произхода на външния ни дълг, както и по въпроса за връзката между условията за изплащане на този дълг и споразуменията с МВФ. Пред очите ни обаче е примерът на Чехия, която не прие заробващите условия на МВФ, макар че също имаше външен дълг, но нейните лидери поне отчасти се съобразиха с националното достойнство на страната си.

Едно от най-отвратителните явления в живота на обществото ни напоследък е провеждането на т.нар. приватизация. За все повече от българите това мъгляво понятие, дефинирано със звучна чуждица, се асоциира с повече или по-малко арогантен грабеж на държавното имущество. Това почти пладнешко обирджийство отдавна вече е в ход и протича в обстановка на срамни котерийни борби между наши и чужди "приватизатори" за по-голямо парче. Тези нечисти разправии за наше горчиво щастие все пак осигуриха някакво подобие на гласност за това, което става. Така въпреки старанията на различни "държавни" институции, като доста съмнителната Агенция за приватизация например, обществеността научи все пак нещичко за вече приватизирани обекти. Най-голямата фирма за автомобилен транспорт в Европа вече не е собственост на българската държава, а на чужда спедиторска фирма. Небезизвестният "шведски" хотел в курорта "Дружба" - Варна, е вече като че ли собственост на "Мултигруп". Това са само някои пикантни информационни трохи от голямата тайна трапеза на компрадорските келепирджии, нахвърлящи се върху България. Случаят със завода в Разлог, продаден за един долар от Агенцията за приватизация, заслужава да бъде споменат заради типичната схема на действие. Отначало заводът бива съсипан като индустриално предприятие с дългове поради некадърно ръководство и стопанисване, без да се навреди на оборудването, след което Агенцията за приватизация го продава за един долар, заедно с дълговете и тези "дългове" дават възможност на агенцията да се оправдава пред обществеността в манипулирана театрална кампания в масмедиите заради участието си в тази безочлива операция.

И все пак примерите, които току-що дадохме, се отнасят до сравнително дребни сделки, при които "приватизаторите" придобиват контрол върху 51 или повече процента от стойността на предприятието пряко и безусловно. Едрите предприятия и цели клонове на промишлеността ще бъдат предмет на приватизация по друга схема от много по-масов характер. Тази схема вече се готви за осъществяване у нас и стартирането й е въпрос на месеци или дори дни. Пропускайки локалните подробности, идеята е следната:

Населението на България получава приватизационни ценни книжа по определени правила /едно от които е изключването на пеленачетата/. Всеки приватизационен бон или ваучер дава право на притежателя си да участва в приватизацията. Да допуснем, че ваучерите не са предмет /сега или в близко бъдеще/ на покупко-продажби /така е в Чехия/ и вие осъществите покупка на акции на някое от предложените за приватизация предприятия. Тогава голям процент от акциите на предприятието попада в ръцете на неорганизирана маса акционери и предприятието може ефективно да бъде напълно контролирано с много по-малко от 51% акции. Вашата полза от притежаването на една или няколко акции като дребен акционер е почти никаква, а крупният мародер с по-малко от 20% би могъл да прави каквото си иска, примерно с Атомната електроцентрала в Козлодуй, ако бъде обявена за приватизация. В Русия например станахме свидетели на много поучителни неща при провеждането на един от вариантите на тези схема. Там на всички пълнолетни граждани бяха раздадени приватизационни чекове или ваучери, по един на всяко физическо лице, на стойност 10 000 рубли. Ваучерът принадлежеше на приносителя си и стана веднага предмет на търговия. Тъй като 10 000 рубли тогава бяха еквивалентни на по-малко от 50 бутилки водка, много скоро ваучерите започнаха да се продават по 3-4000 рубли, осигурявайки на притежателите си вместо мъглявото участие в бъдеше в управлението на някоя компания /"МММ"например/ незабавната консумация на някакво количество водка. Така приватизаторите мародери получиха допълнителни възможности за спекулации и мафиотските структури се сдобиха с прекрасни възможности за легализиране на доходите си, съсредоточавайки в ръцете си огромни количества ваучери. В Чехия схемата беше изчистена от тези азиатски слабости, но основната идея не се промени значително.

При нас според официалните предварителни разисквания българският гражданин дори ще бъде задължен да заплаща приватизационния си бон, за да улесни "отрудената" държавна администрация да не прилага изискващия някакви усилия чешки модел, който предполага поименни бонове, специални книжки и няколко години наблюдение на така разпределените акции преди допускането на борсова търговия с тях.

Българската комунистическа партия призовава всички граждани на /засега/ Република България:

Хора, вслушайте се в предупрежденията ни. Освободете се от манипулираните внушения, свързани с термина "комунизъм". Спомнете си, че върхушката, която управляваше страната от името на т.нар. БКП, преименувана сега в БСП, никога не е строила комунизма, а само собственото си благополучие. Вижте как тази върхушка създаде СДС, и то така, че след като изигра ролята си, да се самокомпрометира. Не позволявайте за пореден път да бъдете изиграни и ограбени по престъпен начин. Ние, истинските комунисти, гонени преди, търпени сега, за да не се наруши видимостта за демокрация, която се превръща пред очите ви в плутокрация, ви призоваваме:

Спрете престъпленията! Съпротивлявайте им се с всички легални средства и не забравяйте, че приватизацията е едно от най-големите престъпленията срещу вас, срещу вашите деца и семейства, каквото престъпление е всъщност капитализмът, както и да го наричат.

София, 12 август 1994 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЕТА/ "НОВИ ВРЕМЕНА, НОВА БЪЛГАРИЯ, НОВА БСП" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът ще бъде гласуван на референдум от 15 септември до 15 октомври 1994 г. от членовете на партията и от нейните симпатизанти.

ПРОВАЛЪТ НА АВТОРИТАРНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ НЕ ОЗНАЧАВА ТРИУМФ НА КАПИТАЛИЗМА

Обществата на авторитарния социализъм в бившия Съветски съюз и в Източна Европа изведоха своите страни от вековната икономическа и социална изостаналост, но не успяха да осъществят по-висока степен на свобода и демокрация; гарантираха социалните, обаче допуснаха сериозни нарушения на личните права на човека.

Техният провал не е резултат от победата на капитализма. В основата му стоят принципни слабости на създадената политическа и икономическа система за реализиране на социализма, а също така тяхното вкостеняване, липсата на развитие съобразно с новите условия и предизвикателства.

Тезата за окончателния крах на социализма и за окончателния триумф на капитализма е повърхностна. Кризата на социализма, както и кризата на капитализма не означават техния край.

Социализмът съществува и като идеи, и като социално движение, и като обществена практика.

Причините и проблемите, които извикаха на живот социализма, не са отпаднали. Човешките идеали и стремления, които формират неговото съдържание, не са постигнати.

Историята на човечеството не е приключила, общественият прогрес продължава. Посоката на техния път е напред към по-добра уредба и функциониране на обществото, а не назад към миналото.

Днес обществото в развитите западни страни е различно от обществото през XIX век, когато Маркс и Енгелс създадоха своята теория. Оттогава измина повече от век и половина. През този период настъпиха сериозни промени. Измениха се характерът и условията на труда. Извоювани бяха големи социални придобивки за трудовите хора. Разшири се и се разнообрази собствеността. Премина се през много икономически кризи и подеми. Нараснаха доходите на заетите в производството. Появи се масова средна класа. Осъществи се реален напредък в развитието на демокрацията.
Капиталистическата икономика се приспособи към новите технологии. Очертава се слединдустриален етап в развитието на обществото.

Но съвременните капиталистически общество в напредналите западни страни продължават да бъдат несправедливи общества. Те са далеч от способността да гарантират на голяма част от хората материални и духовни условия за живот в мир, свобода и благоденствие.

Обществото, основано на принципите на капитализма, претърпя развитие и изменение, но запази свои същностни черти. И в съвременното свръхиндустриализирано общество определящата цел на икономичесокото развитие е печалбата, а не човекът с неговите биологични, социални, културни, морални, творчески и други духовни потребности. Разделението на бедни и богати остава. Личната печалба се противопоставя на взаимопомощта и солидарността между хората. Парите продължават да господстват над всички. Възможността за пълноценен живот на човека се намира в пълна зависимост от това има ли този човек пари и индивидуална покупателна сила. В същото време възможността за придобиване на необходимите доходи е силно ограничена за голяма част от хората.

Най-тежкият проблем за съвременните индустриални общества в напредналите страни е безработицата. Новите технологии увеличават печалбата, но при старите обществени условия изхвърлят на улицата милиони нови безработни. Под заплаха се намира трудът като източник на доходи и като начин за реализиране на човека.

Обществата в напредналите западни страни не са в състояние да отговорят на такива нови предизвикателства като глобализацията на света, деградирането на околната среда, стихийното изразходване на енергийните и суровинните ресурси, дехуманизацията в обществото, проблемите в "Север-Юг”. Необходими са нови пътища и стъпала в развитие на обществото, за да бъдат посрещнати и решени новите проблеми.

Ето защо провалът на обществата на авторитарния социализъм не означава триумф на развития капитализъм. И на своето съвременно равнище капиталистическата икономическа и политическа система на обществото не постига задоволително за човека и за човечеството решение на неговите стари и нови проблеми нито в социално, нито в хуманно, нито в екологическо отношение.

Българската социалистическа партия вижда съвременния прогрес като преодоляване на отрицателните характеристики и на обществото на азторитарния социализъм, и на капиталистическото общество. Ние се разграничаваме от допуснатите извращения на социалистическите идеи в първото не за да се идентифицираме с несправедливостта и социалното потисничество на второто.

Още по-категорично БСП се противопоставя на усилията на крайнодесните политически сили у нас да върнат България в периода на дивия капитализъм. Хищническото ограбване на труда и на имуществото на хората, безогледната спекула и растящата корупция, бързото забогатяване на малцина за сметка на масовото обедняване, унищожаването на социалните придобивки, разграбването на създаденото обществено богатство в промишлеността и разоряването на селото са пагубни за България. Ние, българите, се нуждаем не от връщане в епохата на първоначалното натрупване на капитала, а от реформиране на българската икономика, което ще ни изведе от кризата и ще ни въведе в епохата на световната слединдустриална модернизация.

Българската социалистическа партия категорично отхвърля пътя и политиката на реставрация както на по-близкото, така и на по-далечното минало. Ние се стремим към прогресивно реформиране на сегашното и към постигане на едно ново общество, чиито характеристики не повтарят миналото, а се зараждат в новите реалности и са голямото предизвикателство на обозримото бъдеще.

Това ново общество, така необходимо за оцеляване и прогрес на днешното човечество, не може да бъде създадено нито в границите само на една идея, нито в границите само на познатите идеи, нито чрез тяхната проста конвергенция. То ще бъде синтез от познати и непознати идеи, способни да спасят планетата, да осигурят пътища и ресурси за човешкия прогрес, да контролират техническото развитие, да хуманизират живота на човека и на човешките общности.

В това ново общество ще бъдат вградени ценностите и практиката на обновяващия се в наше време социализъм.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 23 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА ТУРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АДЕМ КЕНАН. Организацията не е регистрирана по Закона за политическите партии.

ТУРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /ТДП/ ЩЕ ПОЛОЖИ УСИЛИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТЕЗИ ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПОСРЕДСТВОМ ВЪПЛЪТЯВАНЕ В ЖИВОТА НА СЛЕДНИТЕ ПРОГРАМНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Вътрешното право на страната е система от естествени принципи и норми за нормативно стимулиране на съществуване и оптимално развитие на човешката личност и малцинствените общности.

Чл.2. Международното право в областта по правата на човека съгласува естествените интереси на отделните държави и международни организации в полза на човешката личност.

Чл.3. Нито един закон от вътрешното законодателство на федеративната република, който и в каквато и да е степен ограничава правата на националностите и етническите общности от небългарски произход, не може да има юридическа сила, ако противоречи на международната юрисдикция в областта по правата на човека.

Чл.4. Единствената гаранция за суверенитета, мира и териториалната цялост на федерацията е правомерното прилагане на приетите задължение по международните договори, отнасящи се до различните национални и етнически общности от небългарски произход във федеративната ни република.

Чл.5. В рамките на цялата федеративна власт делегираното законодателство се забранява.

Нито един закон, нормативен или административен акт, бил той граждански или наказателен, не може да има юридическа сила, ако противоречи на федеративната конституция.

Чл.6. Конституцията на федеративната република се основава на нерушимото единство на държавата като обща и неделима родина на нейните граждани.

Основният закон на федерацията признава и гарантира правото на републики и автономии на съставляващите я компоненти със собствени културни и административни уредби.

Чл.7 ал.1. Официалните езици във федеративната република са българският и турският. Всички граждани на федерацията имат задължението да ги познават и правото да ги ползват;
ал.2. Всички езици на националностите и на етническите общности от небългарски произход са също официални в рамките на техните република и автономии, съгласно техните конституции;
ал.3. Богатството на различните езикови особености във федерацията е историческо и културно наследство, което трябва да бъде предмет на специално уважение и закрила от основния закон.

Чл.8. Знамето на федеративната република се определя от федеративния парламент и се одобрява с 2/3 от гласовете на горната камара - Сенат.

Статутите на републиките и автономиите признават собствени знамена и символи. Те ще се използват заедно със знамето на федерацията върху обществените им сгради и при официални тържества.

Чл.9. Столицата на федеративната република е София. Всички републики и автономии сами определят своята столица.

Чл.10. Политическите партии са израз на политическия плурализъм, те участват във формирането и изявата на народната воля и са основно средства за политическото участие в обществено-политическия живот на страната. Тяхното създаване и упражняването на дейността им са свободни в рамките на зачитането на конституцията и закона. Вътрешната им структура и функциониране трябва да бъдат демократични.

Чл.11. Федеративната република се изгражда като правно-политически съюз на всички националности и етнически общности. Изграждането на федерацията като правно-политически съюз на нейните граждани се осъществява само чрез равноправно и пропорционално участие на всички нейни граждани в зависимост от тяхната численост.

Чл.12. Синдикатите на трудещите се и асоциациите на работодателите съдействат за защитата и развитието на икономическите и социалните интереси, които са им присъщи. Тяхното създаване и упражняването на дейността им са свободни в рамките на зачитането на конституцията и на закона. Вътрешната им структура и функционирането трябва да бъдат демократични.

Чл.13. ал.1. Въоръжените сили, съставени от сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, имат за задача да гарантират суверенитета и независимостта на федеративната република и да защитават нейната териториална цялост;
ал.2. Тъй като за безопасността на всяка национална и етническа общност е необходимо добре организирано опълчение, за да се защитават от нападения и насилствената асимилация на българския народ, правото на народа да притежава и носи оръжие не може да бъде нарушено;
ал.3. В мирно време нито един войник не може да бъде настаняван в ничий дом без съгласието на собственика му; по време на война това се допуска само по начин, определен със закон.

Чл.14. ал.1. Гражданите и публичните власти са подчинени на конституцията на федеративната република и на останалия правов ред;
ал.2. Задачата на публичните власти е да осигуряват условия, при които свободата и равенството на индивида да бъдат реални и ефективни, да отстраняват пречките, които не позволяват или затрудняват пълната им изява, и да улесняват участието на всички граждани в политическия, икономическия, културния и обществения живот.

Чл.15. ал.1. Всички лица, родени или натурализирани във федеративната република и подчинени на нейните закони, са граждани на федерацията, на републиките и на автономиите, в които живеят;
ал.2. Никой гражданин, роден на територията на федеративната република, не може да бъде лишен от своето гражданство;
ал.3. Федеративната република сключва договори за двойно гражданство с онези държави, които имат сродни етнически или националномалцинствени общности в нашата страна.

Чл.16. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата и привилегиите, основани на раса, народност, националност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл.17. Гражданите на федеративната република имат право свободно да излизат и влизат в страната съгласно конституцията на федеративната република. Това право не може да бъде ограничавано по политически причини.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:00  
23.08.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!