23 януари 1992

София, 23 януари 1992 година
        Брой 16 (546)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ - ЯНУАРИ’92

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ N 79

На основание параграф 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България на 12 януари 1992 г. бяха произведени избори за президент и вицепрезидент.

От общия брой избиратели по избирателните списъци в страната и в чужбина 6 816 357 в изборния ден участие в изборите са взели 5 139 884.

От тях за отделните независими кандидати и кандидатските листи на партии и коалиции от партии за президент и вицепрезидент по реда на регистрацията им в Централната избирателна комисия са подадени следният брой действителни гласове:

Кирил Борисов Борисов и Милан Славов Тонев - Либерална партия - Перник - 11 227.

Тодор Иванов Пашалийски и Велин Аспарухов Илиев - Християнрадикална партия - 6307.

Иван Емилов Георгиев и Иван Николов Кисимов - Българска национално-радикална партия - 19 495.

Желю Митев Желев и Блага Николова Димитрова - Съюз на демократичните сили - 2 273 468.

Андон Колев Дончев и Николай Кирилов Шкутов - Инициативен комитет "Глас за безпартиен президент" - 31 797.

Правдолюб Георгиев Кожухаров и Симеон Желев Янулев - Българска работническо-селска партия - Варна - 7808.

Йоло Димитров Денев и Георги Димитров Статков - Българска демократическа партия - 10 770.

Петър Манолов Георгиев и Емилия Георгиева Савова - Движение "Безпартийни за демокрация" - 14 043.

Благовест Христов Сендов и Огнян Стефанов Сапарев - Инициативен комитет - 113 864.

Димитър Крумов Димитров и Велчо Дочев Велев - Свободна демократическа партия - 8620.

Иван Лазаров Иванов и Петър Иванов Димитров - Български национален съюз "Нова демокрация" - 10 099.

Димитър Марков Марковски и Димитър Георгиев Савов - Свободна кооперативна партия - 8360.

Петър Николов Гогов и Богдан Борисов Йоцов - Независима демократическа партия - НДП - 21 301.

Асен Стойков Младенов и Иван Цветанов Георгиев - Българска комунистическа партия - 29 646.

Славомир Драганов Цанков и Михаил Кръстанов Миланов - Съюз на демократичните партии и движения "Ера-3" - 50 307.

Велко Вълканов Иванов и Румен Илиев Воденичаров - Инициативен комитет - 1 549 754.

Сийка Петрова Георгиева и Станчо Манев Митев - Политически форум "Преображение" - 17 312.

Крум Савов Крумов - Куманов и Венчеслав Славчов Георгиев - Предизборен съюз за национално спасение - 10 267.

Кузман Георгиев Кузманов и Никола Костадинов Шумарев - "Съединени демократични сили - десен демократичен алианс" - анулирана бюлетина.

Стоян Христов Цанков и Иван Методиев Стоянов - Демократическа партия в България - 9895.

Димитър Илиев Попов и Христо Христов Генчев - Българска национална демократическа партия - 32 749.

Георги Ганчев Петрушев и Петър Кирилов Берон - Български бизнес блок - 854 020.

Централната избирателна комисия, като взе предвид, че при участието на повече от половината избиратели никой от изброените кандидати не е получил повече от половината действителни гласове, насрочи нов избор на 19 януари 1992 г. с участието на кандидатските двойки Желю Митев Желев, Блага Николова Димитрова и Велко Вълканов Иванов, Румен Илиев Воденичаров, получили най-много гласове.

При втория тур на изборите, произведен на 19 януари 1992 г., кандидатската двойка Желю Митев Желев и Блага Николова Димитрова е получила 2 738 420 действителни гласа, а кандидатската двойка Велко Вълканов Иванов и Румен Илиев Воденичаров - 2 443 434 действителни гласа.

С оглед на изложеното и на основание чл. 92, ал. 3, чл. 94 от Конституцията на Република България и чл. 17 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избрани за президент на Република България Желю Митев Желев и за вицепрезидент Блага Николова Димитрова, издигнати с кандидатската листа на Съюза на демократичните сили.

Настоящето решение да се обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от седем дни след произвеждането на изборите.

София, 21 януари 1992 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Никола Цонков                Румен Ненков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

ЧЛЕНОВЕ:
Алексей Подлесни
Димитър Топлийски
Лалка Кювлиева   
Лилия Касабова
Михаил Константинов
Орлин Борисов   
Ралица Негенцова
Цветанка Чуклева

Благовест Пунев
Илия Ризов
Лена Джелепова
Мария Йорданова
Николай Вълчанов
Пламен Райчев
Фатма Арунова
Чанко Апостолов


/Пресслужба "Куриер"/

 

УДОСТОВЕРЕНИЕ
за избран президент на Републиката

Централната избирателна комисия удостоверява въз основа на обявените резултати от изборите за президент и вицепрезидент на Републиката, че ЖЕЛЮ МИТЕВ ЖЕЛЕВ е избран за президент на Републиката на изборите, произведени на 19 януари 1992 г. от името на Съюза на демократичните сили.

София, 22 януари 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/

 

 УДОСТОВЕРЕНИЕ
за избран вицепрезидент на Републиката

Централната избирателна комисия удостоверява въз основа на обявените резултати от изборите за президент и вицепрезидент на Републиката, че БЛАГА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА е избрана за вицепрезидент на Републиката от името на Съюза на демократичните сили.

София, 22 януари 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ПЪРВА) НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ, УТВЪРДЕНА НА УЧРЕДИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 25 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.


Загрижени за бъдещето на България, организациите и лицата-учредители на Съюза за Търновска конституция заявяват, че е необходимо да прекъснем решително и веднъж завинаги поредицата от противоправни действия, започнала с антидържавния военнокомунистически преврат на 9 септември 1944 г., и да се върнем към легитимните източници на правния ред в България.

С преврата на 9 септември 1944 г. се сложи началото на грубото потъпкване и на фактическото прекратяване на действието на единствено легитимната за България Търновска конституция, възстановена в пълнота на 2 септември 1944 г. от демократичното правителство на Константин Муравиев.

Деветосептемврийският преврат ликвидира суверенитета на България, като я постави под прякото разпореждане на чужда политическа сила - СССР. С уволняването на назначените в съответствие с основния закон регенти и с последвалото го противоконституционно назначаване на нови регенти се постави началото на разрушаването на легитимната държавна уредба на България и заграбването на властта от терористичната организация на българските комунисти.

В противоречие с Търновската конституция и в условията на съветска военна окупация, 26-ото Обикновено Народно събрание прие на 26 юни 1946 г. закон за провеждане на референдум за република или монархия. Така обикновено Народно събрание противоконституцонно си присвои прерогативи на Велико Народно събрание. Същевременно в Търновската конституция няма текст, който да предвижда референдум.

Съгласно изричните разпоредби на Търновската конституция тя не може дабъде отменяна, а само преглеждана и изменяна. Затова всички псевдоконституционни актове след 9 септември 1944 г. са нелегитимни. Вместо да възстанови фактическото действие на Търновската конституция, Седмото велико Народно събрание (самото то нелегитимно) прие проект за текст на конституция на "демократическия социализъм".

Националната катастрофа на България (резултат и от потъпкването на Търновската конституция през последните 47 години) не може да бъде преодоляна с обикновени средства. Необходими са коренни промени.
Възстановяването на Търновската конституция не може да бъде само законодателен акт. Налагат се мерки за утвърждаването на националния суверенитет, законността и частната собственост - принципи, върху които почива Търновската конституция.

СЪЮЗЪТ ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ПРЕДЛАГА ЗА ТАЗИ ЦЕЛ СЛЕДНОТО:

1. Народното събрание заявява, че се възстановява и фактическото действие на единствената легитимна за България Търновска конституция.

2. Свиква се Велико Народно събрание, което, съгласно Търновската конституция, приема клетвата на държавния глава. То осъвременява Търновската конституция в духа на модерните конституционни идеи.

3. Външната политика на България се определя от националните (икономически, политически и други) интереси на страната.

4. Постоянният неутралитет на България се декларира доброволно в легитимно изменената Търновска конституция, ако се гарантира от държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и от НАТО. България ще поддържа и защитава своя постоянен неутралитет с всички средства в нейно разположение. За тази цел България няма да участва вкаквито и да било военни съюзи и няма да допуска създаването на чужди военни бази на своя територия. Постоянният неутралитет на България не е пречка за членуването й в ООН и за участие в икономическа интеграция на локална, континентална и световна основа.

5. България е свободна от оръжие за масово унищожение (ядрено, химическо, бактериологическо и пр.) зона.

6. Виновните за националната катастрофа понасят наказателна отговорност в съответствие с действащото българско законодателство или с международните договори, по които България е страна. Престъпленията против мира и човечеството, включително и геноцидът, не се покриват с давност. Организациите, от чието име или с чиято подкрепа са действали престъпните лица, се заклеймяват и нямат морално основание да съществуват под каквато и да е форма.

7. Не се допуска наказателно преследване на лица за действия, които по време на извършването им не са били престъпни според тогава действалото българско законодателство или международни договори с участието на България. Шантажирането на такива лица, извършвано от български или чужди граждани, органи или организации, се преследва и наказва изключително строго от закона.

8. Закон или международен договор, противоречащи на естественото право, а противоправни и не се прилагат в България.

9. Нормативни актове или части от тях, непубликувани в Държавен вестник, нямат юридическа сила.

10. Законодателната инициатива принадлежи на членовете на Парламента и на ръководителя на Правителството.

11. Държавният глава има представителни функции.

12. Политически партии и обществено-политически организации или движения не могат да бъдат финансирани под каквато и да е форма от държавния бюджет.

13. Законът стимулира създаването и дейността на независими средства за масова информация, включително частни телевизионни и радиокомпании.

14. Участието в управлението на обществото е функция от конкретния принос на индивида, неговата професионална компетентност и равнище на грамотност.

15. Кандидатът за държавна служба (назначаема или изборна) полага съответен текст за вледеене на български език, интелектуално и професионално равнище.

Кандидатът за държавна служба декларира публично своя имуществен статус. При напускане на службата държавният служител (или неговият наследник) декларира публично своя имуществен статус.

Депутатският мандат е несъвместим със заемането на държавна служба.

16. Всички юридически и физически лица в България декларират еднократно, въз основа на специален закон, имущественото си състояние.

17. Имуществата, заграбени от БКП, свързаните с нея юридически и физически лица и облагодетелстваните от властта спекуланти, се възстановяват.

18. България оттегля участието си и занапред няма да бъде страна в ограничаващи частната инициатива международни договори.

19. Нормативен акт, ограничаващ частната инициатива, е противоправен и не се прилага в България.

20. Монополът се забранява.

21. Национализацията се забранява.

22. Държавата не се намесва пряко в стопанския живот и упражнява саморегулиращи функции.


*  *  *

София, 23 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПОДПИСВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР ЗА НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО, НАПРАВЕНО ОТ БЪЛГАРСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ - НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ И ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ. Предложението е подписано от представители на 12 партии и организации и се публикува за първи път.


Всички политически и обществени сили са съгласни, че от две години българското общество е в дълбока социална, духовна, политическа и икономическа криза. Някои говорят, че страната е претърпяла национална катастрофа.

Нито една партия или политическа коалиция не излезе с конкретна програма за спасяване на нацията, не направи нито една реална крачка за излизане от кризата или за предотвратяване на катастрофата.

Нацията е разединена, кризата се задълбочава и стигна до предела, от който започва дълбоката бездна, която може да ни погълне всички заедно.

Петстотинхиляди безработни - непознато социално бедствие в цялата история на България, напълно разрушена структура на икономиката. Катастрофално пада равнището на производството и на производителността на труда. Рязко намалява обемът на националния доход, за да стане с 30% по-малко от предходната година. Седемдесет процента от населението живее под екзистенцминимума, над 2 милиона пенсионери водят полугладно съществувание. Хиляди млади хора напускат страната. Децата ни не си дояждат, болестите се увеличават застрашително. Народът ни е застрашен от социална и морална деградация.

Историческият момент е критичен. Пред очите ни се разпадна една велика страна. Изчезна от историята и една от нашите съседни държави. Ще имали за бъдещите поколения майка България?! За да я има, под нашия национален трибагреник трябва да се обединят всички действително демократични и действително патриотични сили.

Парламентарните избори от 13 октомври 1992 г. категорично доказаха дълбокото разединение на нацията. Тези избори убедително показаха, че в България нито една от политическите сили не се ползва с доверието на мнозинството от българския народ и не разполага с програма, обединяваща нацията около основните проблеми за нейното съществуване и развитие.

Ето защо ние издигаме глас за национално единство.

Ние предлагаме на всички политически партии, движения, организации, синдикати, на всички етнически и религиозни общности, на всички гражданки и граждани на България:

1. Националното, политическото, социалното и религиозно-етническото помирение нямат алтернатива.

2. Неотменно условие за това помирение е признаването на териториалната цялост, българската държавност, националния, политическия и икономическия суверенитет на Република България.

3. Развитие на двустранни и многостранни отношения с всички държави на основата на взаимното зачитане на националните интереси и ненамеса във вътрешните работи на всяка държава.

4. Мирен преход към ново демократично общество и преграждане пътя на всяка нова диктатура, независимо откъде идва тя.

5. Икономически просперитет на основата на гарантираните от Конституцията форми на собственост в преходния период към изграждане на демокрацията.

6. Зачитане на принципите на социалната справедливост и изграждане на социално защитено общество.

Този обществен договор предлагаме да се подложи на всенародно обсъждане.


БЪЛГАРСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ - НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ:
Крум Куманов

ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ: д-р Сл. Георгиев

ПОДПИСАЛИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ И КАНДИДАТИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ В ИЗБОРИТЕ НА 12 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА:

- За Свободна кооперативна партия - Д. Марковски
- За Свободна демократическа партия - Д. Димитров
- От Движение "Безпартийни за демокрация" - П. Манолов и Ем. Савова
- За Българска демократическа партия - Йоло Денев
- За Политически форум "Преображение" - проф. С. Георгиева
- За Християнрадикална партия - отец Т. Петров
- За Инициативен комитет "Граждани за безпартиен президент" - М. Тошков
- За Съюз на демократичните партии и движения "Ера-3" - Сл. Цанков
- За Българска национално-радикална партия - Д-р Ив. Георгиев
- За Демократическа партия в България - К. Георгиев
- За Български национален съюз "Нова демокрация" - Ив. Лазаров
- За Предизборен съюз за национално спасение - Кр. Куманов

София, януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПРЕДРЕШЕН ОПИТ ЗА ПРЕКИ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ В ЕДНА ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА" НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ (НДП), ИЗЛОЖЕНО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯТА Г-Н ПЕТЪР ГОГОВ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 21 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА.


Преди публично да обявим нашето становище по отношение на участието ни в приключилия първи кръг на президентската кампания, е необходимо ОТНОВО ДА ДЕКЛАРИРАМЕ пред българската демократична общественост, че Независимата демократична партия (НДП) не разполага към днешна дата с нито един клуб на територията на страната, включително и с нито един клуб в който и да е от районите на София.

Самообявилите се за ОСНОВНИ политически сили в продължение на повече от две години умишлено не прилагат изискванията на Закона за политическите партии (ЗПП) спрямо НДП за равнопоставеност между партиите, като НЕ НИ ПРЕДОСТАВИХА не само клубове, но и техника - компютри, принтери, факсове, телефони, превозни средства и др., а за ОФ - партиите им, които похарчиха десетки милиони левове народна пара, имаше такива и от БКП, и от чужбина!...

През тези 26 месеца не получихме от управляващите през това време ПОНЕ ЕДИН МИНИМУМ от материални средства, за да издаваме вестник, чрез който като част от РЕАЛНИТЕ опозиционни сили в страната бихме могли УСПЕШНО да съдействаме като ДЕМОКРАТИЧНА партия за изграждането на една ДЕЙСТВИТЕЛНА многопартийно-парламентарна демокрация у нас.

И така, при тази наложена ни "равнопоставеност", за нас, НЕЗАВИСИМИТЕ ДЕМОКРАТИ от НДП, останаха само три възможности за обществен контакт и реализация на нашия президентски тандем г-н Петър ГОГОВ и г-н Богдан ЙОЦОВ с българския избирател по време на предизборната им кампания: пресконференции, екрана на Българска телевизия (две подарени ни великодушно от депутатите на XXXVI Обикновено народно събрание изявление от по 7 минути и 3 минути) и микрофона на Българското радио в рамките на същото време.

Определеното от закона време, свързано с тези президентски избори, ние разделяме на ТРИ ПЕРИОДА и чрез настоящата декларация предоставяме информация за нашата дейност през това време и за получените резултати:


I. Предизборен период

1. Проведени бяха две пресконференции в София прес: на 29 декември 1991 г. и на 9 януари 1992 г., които бяха отразени с по няколко реда във вестниците "Българска армия", "Факс" и "Подкрепа". Наложеното през тези две години към Независимата демократична партия (НДП) информационно затъмнение и този път с познатия ни пресметнат старателно маниер бе осъществено от българските масмедии по време на третите поредни избори у нас.

2. Българска телевизия не ни разреши да използваме определените ни минути за предизборна агитация както намерим за добре, а се видя от малкия екран как на настоящия президент му бе разрешено чрез клип по-успешно да влияе на българския избирател. Нима другите президентски екипи биха се отказали от клип?...

3. При тегленето на жребия за реда на изявленията по Българска телевизия на кандидат-президентските двойки името на Независимата демократична партия (НДП) бе изписано умишлено погрешно като НАЦИОНАЛНО демократична партия, за да бъде заблуден за пореден път българският избирател.

И това бе направено в присъствието на г-жа Ралица НЕГЕНЦОВА - представител на Централната избирателна комисия (ЦИК), която въобще не се опита да поправи грешката!... Корекцията на тази "малка" грешка струваше на председателя на Предизборната комисия на НДП много нерви и неприятности и загубени 24 часа ценно предизборно време.

4. Президентът ОТКАЗА всякакви диспути с когото и да е, включително и поканата, която г-н Петър Гогов и г-н Богдан Йоцов отправиха към него на първата си пресконференция, проведена на 29 декември 1991 г.

5. В последния разрешен за предизборна агитация ден - 10 януари 1992 г., президентът Желев получи подкрепа по телевизията от: Свещеническия съюз - нещо, което е недопустимо да става от екрана; Декларация-обещание към пенсионерите на министър Векил Ванов - предизборни внушения точно в този ден; Изявление на говорителя на Президентството г-н В. Стоянов, който доказваше, че президентът е подписал Конституцията.

Всички тези действия бяха свидетелства ззакононарушения пред очите на целия български народ.


II. Изборен ден - 12 януари 1992 г.

1. Върху бюлетината ни бе НЕПРАВИЛНО изписано името на партията като демократичЕСКа, а не както изисква съдебното решение за регистрация на НДП, вписана под N 7 в специалния регистър за политическите партии - Софийски градски съд / 2282 - 18 април 1990 г. и Решение N 27 на ЦИК от 7 декември 1991 г. - демократичНа.

Цели две години българските държавни и "демократични" институции не научиха името ни: НЕЗАВИСИМА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ (НДП).

2. При отпечатването на бюлетината на НДП (бяла с една ЧЕРНА ивица) и бюлетината на Движение "Безпартийни за демокрация" (бяла с една СИВА ивица) няма разлика в тоналността на ивицата.

3. Допълнително объркване върху бюлетините на посочените в т.2 две партии внася съвпадението на първите имена и на инициалите на посочените на първо място кандидати: Петър Гогов (П.Г.) от НДП и Петър Георгиев (П.Г.) от Движение "Безпартийни за демокрация".

Така например в 36-та секция в гр. Дупница едва в 16 часа е била поставена бюлетината на НДП с оправданието, че са допуснали грешка, понеже бюлетината ни е идентична с тази на движението.

Гореизброените и други факти са доказателство за съзнателен и подробно разработен план за постоянен натиск в детайли срещу Независимата демократична партия (НДП) и всичките й активни членове.


III. Резултати от изборите по данни на ЦИК (?)

1. Първият извод е една МНОГОЗНАЧИТЕЛНА тенденция към увеличение на процента на негласувалите!...

На изборите за Велико народно събрание - 10 юни 1990 г. 10 % не гласуваха.

На изборите за Обикновено народно събрание - 13 октомври 1991 г. 16 % не гласуваха. На изборите за президент, проведени на 12 януари 1992 г., негласувалите са вече 25 %!... Защо?... След като е добре известно, че българинът обича да бистри политиката и е обществено активна личност...

Защо?...

Защото и тези избори са предрешени и умишлено направлявани от тези, които вече 2 години налагат "новите" норми на демокрация и поляризирано социално поведение на българския народ.

Само многозначителна ли е тенденцията за увеличение на процента на негласувалите от 10 на 25, или това е закономерен резултат, показващ, че "предложения" модел за смяна на комунистическата система без разрушаването на фирмената политика на БКП-БСП не удовлетворява реално избирателя?...

Налага се и изводът, че тези първи и преки президентски избори са само един невзрачен опит по пътя да ни бъде наложен хибрид на държавно устройство между парламентарната и президентска република.

Един опит сам за себе си! Той не може да повлияе положително върху развитието на демократичния процес и няма да позволи на реалната опозиция, част от която сме ние, да заеме своето естествено място в обществено-политическия живот, който без нея не може да бъде демократизиран.

2. Избирателните комисии в страната, отчетоха общо 21 301 бюлетини за президентския тандем на НДП, което представлява 0,42 % от броя на всички действителни бюлетини и 9-о място от участвалите в президентския избор 22 кандидатски двойки! За сравнение ще припомним,че в проведените избори на 13 октомври 1991 г. за XXXV ОНС отчетените за НДП бюлетини бяха 12 770 - 0,23 %!...

Повечето представители, издигнати от партии, ЗАГУБИХА доста от гласовете си! Например Българска национално-радикална партия, Движение "Безпартийни за демокрация", Либерална партия - Перник, Политически форум "Преображение", Свободна кооперативна партия, Българска отечествена партия, БНС "Нова демокрация" и др. Това показва, че подадените за тях гласове на 13 октомври 1991 г. са били политически конюнктурни!...

Главният извод за Политическия екип на НДП е: Ние имаме един твърд електорат!... Никой от избирателите ни не се е отказал от нашите идеи и програма, а тенденцията сочи увеличение на съмишлениците ни близо два пъти! Надяваме се, че тази тенденция в бъдеще ще се запази.


* * *

След приключване на първия кръг от президентските избори и обявяване на резултатите от него нашето решение е, че първите ПРЕКИ президентски избори у нас са НЕРАВНОПОСТАВЕНИ, НЕЧЕСТНИ и НЕЛЕГИТИМНИ!

Изборите бяха проведени в условията на НЕИЗГРАДЕНА парламентарна демокрация в България и общото мнение е, че управляващите не са употребили пряко политическо насилие над участващите в тях.

В балотажа на 19 януари 1992 г. Независимата демократична партия (НДП) няма да подкрепи нито една от двете кандидат-президентски двойки, защото те разединяват, поляризират българския народ, а не го обединяват; защото те неестествено бяха наложени като ОСНОВНИ политически сили след 18 ноември 1989 г.; защото чрез тях не може да бъде изградена реално многопартийна, демократично-парламентарна формана държавно управление в Отечеството ни.

За Независимата демократична партия (НДП):
Петър Гогов, Богдан Йоцов, Стоимир Минков, Тихомир Мушанов, Никола Николов, Трифон Силяновски, Страхил Янев, Веселин Бончев, Георги Кацарски, Здравка Маринова, Гюро Гюров, Зорница Първанова.

София, 15 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БКП) ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.


С признаването на Македонска държава бяха ликвидирани българските интереси в тази чисто българска област, с преобладаващо българско население, което влачи хомота на чуждо робство и господство от 1396 г.до днес.

През 1913 год. във Вардарска област турският поробител беше сменен с великосръбските поробители и асимилатори, които през периода до 1941 год. третираха населението в тази област като българи.

Коминтерновското решение по Македонския въпрос по същество е антибългарско.

През 1946-1948 г. БКП и българското правителство допуснаха сериозни антибългарски извращения и престъпления. Под натиск и под диктат на Й.Б.Тито и на великосръбските шовинисти и асимилатори българските ръководители капитулираха и извършиха престъпления срещу народа и Родината ни. Тогава насила помакедончваха българите от Пиринския край, а онези, които не се подчиняваха, пишеха и говореха, че са българи, ги арестуваха, биеха, съдеха и ги изпращаха в концлагери и затвори.

Всеки що-годе образован човек отлично знае, че Македония е географска област-название и няма нищо общо с античната държава Македония на Филип и Александър Македонски, която е била Елинско-гръцка държава.

Създаването през 1943 г. и след 1945 г. на Република Македония в пределите на ФНРЮ беше чисто политическа шарлатания на Й.Б.Тито и на Великосръбските фалшификатори и асимилатори, против които във Вардарска област бяха дадени много свидни жертви.

С признаването на Македония като държава, а не като нация българското правителство прояви анахронизъм и постави страната ни в пълна изолация на Балканите и се присъедини към петвековния ни поробител. Не трябва да се забравя, че България винаги в миналото се е състояла от Мизия, Добруджа, Тракия, Македония с Моравско и Пчинско.

Българската комунистическа партия не може да се откаже от 1300-годишната история на България.

Секретариатът на ЦК на БКП не може да приеме за реално съществуващи данни и факти, които не почиват на историческата достоверност, в това число и съществуването на македонска държава.

Географската област Македония е морално, етично и целесъобразно днес,когато вече са разрушени колониалните империи, да бъде обединена и присъединена към родината си България. Ето защо Секретариатът на ЦК наБКП е против декларацията, с която правителството призна независимостта на Македония, което представлява национално предателство.

София, 21 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


10:14:28
23.01.1992 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!