София, 23 ноември 1992 година
        Брой 230 /760/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО СИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО, ОГЛАСЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 19 НОЕМВРИ 1992 ГОДИНА.

Развитието на политическата обстановка в България през последните месеци показа натрупването на различни по своя обхват и значение проблеми, които непосредствено засягаха интересите не само на избирателите на Движението за права и свободи /ДПС/, но и на социално слабите и бедните слоеве на целия български народ. Поради това ние сметнахме, че е назряла необходимостта от поемането на отговорност чрез участие на представители от ДПС в правителството.

Движението за права и свободи се ръководеше от желанието за създаване на силно коалиционно правителство с оглед в един труден и кризисен момент от прехода да се намери спасителният пояс за решаване на жизнените проблеми на изключително голяма част от българския народ, стабилизиране на процеса на реформата, ускоряване на структурната реформа в икономиката, както и за доизграждане на международния авторитет на страната ни. Ръководено от добра воля, ДПС направи съществени компромиси с оглед постигане на политическо съгласие.

Общата ни политическа отговорност в преходния период за демократичното развитие на страната предполагаше пряко участие на Движението за права и свободи не само в законодателната власт, но и в изпълнителната власт на всички равнища.

Основното ни изискване към правителството бе разработването на точна и действена програма, разположена с конкретни срокове във времето, която да обхваща непосредственото решаване на проблемите в икономическата и социалната област, отразени в политическите програми на СДС и ДПС.

За съжаление преговорите, които водихме със Съюза на демократичните сили за съставянето на такова правителство, не завършиха успешно, тъй като нашите партньори поставиха неизпълними условия пред нас, които обезсмисляха самия принцип за създаване на коалиционен кабинет.

Още в началото на преговорите между СДС и ДПС ръководството на СДС като предварително условие за водене на диалога постави редица условия, групирани в шест точки.

Ние не считаме, че приетите вече от Народното събрание закони не могат да бъдат допълнени или изменени, дори ревизирани.

За ДПС е от изключително значение постигането поне на частичен баланс в така наречените силови министерства с оглед гарантиране на националната сигурност на страната. За да се постигне съгласие, ДПС предложи да предостави квотите си в посочените министерства на представители на извънпарламентарни сили или на безпартийни.

ДПС счита за неуместно обсъждането на мястото, дейността, контрола на НРС да става в контекста на преговорите между двете политически сили. И в този смисъл не бяхме съгласни за формалното и прибързано преместване на Националната разузнавателна служба /НРС/ под егидата на министър-председателя, без този въпрос да е решен законодателно.

Фундаменталното изискване за изграждане на законодателната основа, регулираща ситуирането на силовите ведомства и служби, се отнася и до разузнаването. Само една премислена доктрина за националната сигурност може да бъде основата за това. Затварянето на кръга на разговорите ни с нашите партньори от СДС изключително около въпроса за статута на НРС само утвърди у нас опасенията, че става дума за намерение за постигане на пълен контрол върху всички специални служби, което не можеше да не ни тревожи.

ДПС е за продължаване на диалога със синдикатите, работодателите и правителството без предварително поставени условия.

При така стеклите се обстоятелства Движението за права и свободи поема своята политическа и морална отговорност пред българския народ и оттегля предложението си за съставяне на коалиционно правителство.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" (ЧАСТ СЕДМА) НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

 3/ІІІ

3. Политиката по време на промяната

ІІІ. БСП и промяната

            
 

БСП има пред себе си и двата проблема на политиката сега у нас - както проблема със съдържанието на политиката, така и проблема за политическия стил.

На повърхността БСП изглежда една политическа сила, която полага усилия да се приспособи към бързите и дълбоки промени, но не може да преодолее вътрешното си напрежение по този път. Вероятно това външно впечатление е вярно и при по-аналитичен подход.

Традиционните социалистически цели на политиката на БСП (БКП тогава) бяха ориентирани към претенциозното "изграждане" на обществото. Нищо от този тип не може да бъде използвано в днешната обстановка (не само националната, но и регионалната, а донякъде и в света). Днес БСП не може да "ръководи" страната в "изграждането" на някакъв, този път "демократически социализъм". Такъв вакуум, такова рухване на основната политическа цел е възможното най-тежко изпитание на всяка партия. БСП е в такова положение. Безспорен успех на БСП е "мирният преход", но днес това не стига.

Естествено е за БСП по-лесно да изглежда като "жертва", отколкото да мине през тежка преоценка и да се ангажира с конструктивна промяна.

Не случайно БСП се ориентира основно към малките цели на ежедневието, към "гасене на пожари" и нерядко изпада в "глуха защита". Формално прие ред нови ценности на заем от социалдемокрацията, но те трудно се вписваха в непроменените очаквания на партийните членове за яснота по въпроса "какво ще строим сега".

Липсата на генерална цел изостри въпросите за социалната база ("На кого сме партия сега?"), за съюзниците и за тактиката ("С Тренчев ли сме, или не сме?", "Против Желев ли сме, или за него?", "Искаме ли да се забрани ДПС или не?") и много други.

Болно възникна въпросът за организацията на БСП в новата обстановка и за нейното финансиране и поведение по собственото й оцеляване. Докато този въпрос се решаваше от самия живот, в партията нито веднъж не се взе решение, което да има разумен, изпреварващ характер. Това засили чувството за изолираност у членовете на партията, усещането за затвореност и отсъствие на перспектива.

БСП не преодоля и своя наследен стил на работа. Продължиха централните инструкции при една откъсната вече от обществения организъм структура, продължиха "работни групи" да сглобяват проекти и декларации, да "изглаждат текстовете" до канцеларско съвършенство и все повече да се откъсват от широкия кръг на хората.

Важните политически решения по традиция се вземаха от тесен елит, а ръководните органи гласуваха. Вярно, вече не така единодушно, но все пак с разбиране, че "сега не е време за дискусии", а за "единство", и като цяло винаги подкрепяха лидерстващия елит.

В БСП и до днес не се създават организационни условия за водене на политически разговори в организациите и структурите. Обсъждат се (там, където се правят събрания и срещи) единствено моралните въпроси за единството в партията и за конфронтацията с "генетично увредената политика" на политическия "противник".

Новите реалности на императива на промяната, както и на новите властови и обществени структури, в които днес БСП е включена, не са намерили отражение в далечните цели на БСП и в нейния политически стил. И двете промени, изправени пред БСП като предизвикателства, са от жизнено значение за бъдещото й съществуване. Ако ги направи, ще оцелее като голяма и значима партия за страната.

 

3/IV

3. Политиката по време на промяната

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

                                 

В съдържателен план новата политика на БСП следва да се гради върху два типа заявления. Единият тип, това са собствените й оценки за собственото й поведение в промяната, това са редицата неща, от които БСП ясно и недвусмислено следва да се откаже, и другият тип заявления са ангажиментите и целите, които поема и си поставя като национална партия.

БСП заложи на Конституцията и заложи правилно. Ценностите, залегнали в новата Конституция, дават една цивилизована рамка на промяната и на породената от нея след това стабилност. БСП задължително следва да се вписва в тези рамки и да ги отстоява. Вместо да се ангажира с "изграждане" на поредното общество, БСП следва да се обяви за политическа сила, която при всички обстоятелства ще отстоява законността, парламентаризма, социалните акценти в комбинирането на либерални и социални решения, човешките права, свободата и социалната сигурност, ще приеме единствено средствата на демокрацията. Големите цели на БСП следва да бъдат големите принципи на цивилизацията, които БСП да отстоява в българските условия.

За да бъде убедителна и да си възвърне доверието, загубено на последните избори, БСП следва да обявява своите големи принципи, като едновременно с това дава и своите оценки за онова, което според нея тя не е направила, когато е имала възможност да го направи. Ето защо нито едно заявление не трябва да бъде лишено от гаранции, лишено от самопреценката на БСП, ако искаме партията да печели привърженици извън своята членска маса.

Можем да заявяваме, че сме национална партия, но трябва да кажем, че сме се отказали от своята изключителност и че не сме партия на целия народ, и че изявленията за "генетичната увреденост" са неправилни, защото за БСП всеки, който е в рамките на законите на тази страна, е пълноправен партньор в политиката дори когато е настроен враждебно към БСП.

Можем да кажем, че сме за демокрацията, но трябва да заявим отговорно, че оставяме в историята като изживян революционния метод за промяна на обществото, насилието като средство за създаване на нови условия.

Можем да се определим като ляво ориентирана партия от нов тип или както там решим да го кажем, но ще трябва да определим новото си отношение към марксизма и ленинизма, към строгите канони на вижданията за света и обществото, отличаващи цялата ни партия в продължение на десетилетия.

Можем да кажем, че сме за пазарно, социално стопанство или което е по-точно, че сме за пазарно стопанство в обстановка на социална справедливост, която отговаря на националните ни особености, но ще трябва да отчетем и обясним защо не успяхме да започнем активната промяна на икономиката още по време на нашите правителства и по-късно, не започнахме една щадяща приватизация, една социално балансирана реституция, че не заложихме основите на структурната икономическата реформа, и то не само поради саботажа на СДС и недружелюбното обществено мнение, а поради нежеланието и неспособността да се атакуват тези проблеми в центъра им, да се "хване бика за рогата". БСП, заедно с общественото мнение, ориентирано в нейна подкрепа, не смяташе, че "това все пак ще се случи". Така че днес за БСП съвсем не е лесно да заяви, че е за пазарно стопанство. Дори в собствените й организации този въпрос съвсем не се приема като вече решен.

Подобни заявления дължим на обществото по всички основни въпроси на промяната. Само чрез тях, а не чрез дошлото до гуша "търсене на виновния", можем да излезем от този кръг на бездействие и търсене на вина, на защитни политически решения и "укрепване и подмладяване" на кадрите. Без отговорното появяване на БСП на политическата сцена тъпченето на място ще продължи и постепенният отлив на привържениците ще се увеличава, дори когато некадърността на властите ще освобождава и техни привърженици. БСП е в дълг пред обществото.

3/V

3. Политиката по време на промяната

V. Политически принципи и ключови термини

           

Политическите принципи на политиката на промяната, към която би следвало да се ориентира БСП, са следните:
* отстояване на социалния акцент в синтеза на либералните и социални решения;
* защита на демокрацията и действия единствено с демократични средства;
* защита на републиканския парламентарен режим;
* конструктивизъм в националния диалог в името на националното съгласие.

В "технически" план:
* политическо общуване чрез политически диалог и недопускане на политиканстване;
* "правене" на политика задължително на програмна основа;
* задължително съчетаване на обявените ангажименти със самооценката досега;
* съвместни действия на основата на програмни моменти;
* примат на принципите на политиката пред целите на политиката;
* политическите програми на БСП следва да бъдат политическата основа на изпълнителските й програми (правителствени или ведомствени, национални или регионални);
* промени в стила на вземане на политически решения в БСП.

Ключовите термини на алтернативната политика на БСП могат да бъдат следните: (освен споменатите вече "мирен преход" и "национално съгласие"):
"исторически синтез на социално и либерално"
"национална специфика на справедливостта"
"програмна политика"
"политически диалог" вместо "политиканстване"
"програмен съюз"
"програмни съвместни действия"
"политически принципи"
"политическа отговорност"
"политически ангажименти"
"политическа самопреценка"

3/VI

3. Политиката по време на промяната

VІ. Законодателни идеи

      

Законодателните идеи тук са по-скоро нормативни идеи. Едни от тях следва да се реализират в Народното събрание, а други - на партийните конгреси:
* в законите, регулиращи политическия живот и особено дейността на партиите и коалициите, да се утвърждава идеята за програмното обвързване на политиката както на партийно, така и на правителствено равнище;
* БСП би следвало да направи серия от откази и ангажименти в своя Устав в посока на реализма и реалното приемане на изискванията на демокрацията;
* легитимиране на идейните различия в БСП единствено на основата на програмни политически текстове.

3/VII

3. Политиката по време на промяната

VII. Идеи за изпълнителната власт

Сегашното правителство си позволява управление без програма и ясни ангажименти пред обществеността. Искането това да бъде преустановено е в сферата на промяната на политическия стил на политиканстването и избягването на обществения контрол.

4. ВЛАСТТА ПО ВРЕМЕ НА ПРОМЯНАТА

 4/І

4. Властта по време на промяната

I. Състояние на промяната  към момента

Властта през трите години на промяната преминаваше от едни ръце в други, докато от изцяло комунистическа, сега е изцяло антикомунистическа. Промяната във властта не е абсолютна. Властта съхрани някои черти, а промени други.

През цялото време на промяната властта не си поставяше задачата да извърши структурната реформа на икономиката например. По различни причини. През цялото време на промяната Народното събрание е с пасивна роля. Най-важното за властта е, че подобно на властта от социалистическия период и сегашната власт е от типа Политбюро решава - правителството и парламентът изпълняват.

Властта по време на промяната досега не работи с ясни политически ориентири и с проверяеми критерии. Като цяло продължава солидно информационно затъмнение около правителствената дейност например.

Властта си остава силно идеологизирана.

Новото в сегашната власт е прекомерната некомпетентност в редица направления. Новото е също посоката, която властта пое към реставрация и репресии с активното участие на елементи от съдебната система.

Освен това властта продължава да бъде поле за конкуренция и напрежение на неявни и явни атаки и натиск.

Като цяло може да се каже, че властта в промяната досега е по-скоро ориентирана към закрепването на господството на една политическа сила по отношение на останалите, а не е инструмент на мнозинството за водене на промяната в посоката на националните интереси. Властта твърде малко обслужва нацията, а твърде много е ориентирана към овладялата я политическа сила. Властта е срасната с политическото тяло на СДС.

4/II

4. Властта по време на промяната

ІІ. Националната перспектива на промяната

        
Сегашното неблагополучно състояние на властта в България е израз на дълги и не особено добри традиции. Властта твърде често е самоцел за политиците и за политическите сили, докато истинската й природа е природата на средството. Властта е инструментът, с който една политическа програма, един проект на политически сили се осъществява в страната.

Без програма, без проект не е възможен обществен договор между властниците и избирателите. Не е възможен и общественият контрол върху властниците от страна на избирателите. Не е възможно нормално общуване между политическите участници и въобще в обществото.

Една криза в политиката би следвало да се поражда от невъзможност да се реализира поета от властта програма или при сериозен провал в процеса на реализацията. И обратното - една политическа сила би имала резонните основания да вземе властта, когато избирателите в своето мнозинство предпочитат предлаганата от тази сила програма.

Същото се отнася и за правителството, отнася се и за всички участници в политическия живот.

Днес властта става достояние на една политическа сила след площадни сблъсъци и идеологизирани битки. Много по-добре за България би било, ако властта се получаваше от преимуществата на политическата програма.

Като пример може да се посочи, че днес една такава програма би трябвало да отговори на въпроса ще се прави ли реформата в икономиката, кога, на каква цена и докъде ще ни отведе. Както и на всички останали въпроси, свързани органично с този основен въпрос.

Националната перспектива на властта е оставяне настрана на тезата за антикомунизма и прегръщане на националната теза за програмна политика в интерес на страната.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ЗА ПОДГОТОВКА НА ОБЕДИНИТЕЛЕН КОНГРЕС С ПАРТИЯ НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ И С КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ.

На 21 и 22 ноември 1992 г. в Панагюрище ръководствата на партия Либерали, партия Национална демокрация и Конституционен форум решиха: трите партии да подготвят обединителен конгрес на 20 декември 1992 г. - Игнажден, в София.

Те се договориха да продължат започнатите консултации за създаване на Републиканска демократична коалиция в очертаващата се предизборна ситуация.

София, 22 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ЗА ПРОВЕДЕНО НАЦИОНАЛНО РАБОТНО СЪВЕЩАНИЕ НА 21 НОЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

На 21 ноември 1992 г. в София се състоя национално работно съвещание на Политически клуб "Екогласност". С участието на представители от цялата страна ръководството на ПК "Екогласност" оцени провала на Филип Димитров в избора му за премиер като победа на парламентаризма. Остро бе осъдено поведението на част от Парламентарната група на СДС, освиркала президента Желев.

В създадената политическа обстановка, налагаща съставянето на правителство с гарантирано парламентарно мнозинство, ПК "Екогласност" застава зад становището на Българския демократичен център "Националното разбирателство няма алтернатива" на 28 септември 1992 г. и ще предприеме конкретни действия за решаване на проблема.

Съвещанието обърна особено внимание на трагичното положение в българското село и на социалнослабите слоеве в обществото. По предложение на селските организации на ПК "Екогласност" ще предложим конкретна програма за аграрна реформа.

Внимание бе обърнато на опасната ситуация на Балканите, налагаща спешни външнополитически инициативи.

Съвещанието предложи конкретни мерки за укрепване на партията и на нейното влияние в Българския демократичен център и в обществото.

София, 21 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА БЛАМИРАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФИЛИП ДИМИТРОВ.

С бламирането на правителството на Филип Димитров новото мнозинство в парламента - Българската социалистическа партия (БСП) и Движението за права и свободи (ДПС), на практика хвърли страната в продължителна криза с непредсказуем край.

За всички онези разумни граждани на България, които желаят демократичната реформа да продължи, е ясно, че така очерталото се мнозинство няма никакво намерение да поема отговорността за управление на страната. Това безумие бе подкрепено и дори подстрекавано от президента, пренебрегнал не само своите избиратели, но и всички онези, които желаят спокойствие и стабилност в страната. Отнето бе правото на Съюза на демократичните сили (СДС) да управлява и провежда реформата, заложена в една програма, по която има общонационален консенсус. Повече от ясно е, че по вина на мнозинството в парламента, президента и левичарските синдикати, България отива на избори по никое време. Последиците от тези избори ще изнесе на гърба си не окопалата се бивша номенклатура, не перачите на пари, не двойно заплатените представители на законодателната власт - веднъж като депутати, веднъж като послушни агенти. Последиците ще понесат най-вече наемните работници и служители, както и онези, които правят първи стъпки в бизнеса и натрупват капитал по почтен начин. Още в идните дни инфлацията еднакво ще се стовари и върху едните, и върху другите. Всички те искаха не избори, а стабилизация и старт на приватизацията. Няма да бъде леко и на синдикатите, най-вече на онези, които подкрепят либералния ход на реформата, тъй като се отлага за неопределено бъдеще всичко онова, което пише в техните програми, свързано с ограничаването на безработицата, с реформата в социалното осигуряване, с първите стъпки към създаването на пазар на труда.

В такива тежки ситуации обаче нашият мъдър народ винаги е имал една спастрена поговорка: "Всяко зло - за добро!" Ние смятаме, че българският народ ще положи върховни усилия и ще направи решителната крачка към истинско общество от либералнодемократичен тип, като гласува в полза на една истинска промяна и възраждане на България. Ние смятаме, че Съюзът на демократичните сили ще бъде подкрепен на предстоящите избори както от либерално ориентираните синдикати, така и от широк кръг обществени и политически организации. България и нейният мъдър народ ще намерят сили да спрат настъплението на левичарските сили и да ориентират страната към ценностите на свободния свят.

Изпълнителният съвет на НПС заявява, че с оглед на ситуацията свиква извънреден Съюзен съвет през идната седмица и започва подготовка за изборите. България няма повече време за губене. Българите - също.

Бог да благослови България в името на нейното некомунистическо бъдеще!

София, 20 ноември 1992 г.         

ПРЕЗИДЕНТ: Пламен Даракчиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА СЪЮЗА НА ТРАНСПОРТНИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ В ПОДКРЕПА НА ИСКАНИЯТА НА РАБОТЕЩИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС. Документът е адресиран до Народното събрание, Министерския съвет, Конфедерацията на независимите синдикати в България и синдикалните организации във фирма "Арсенал"  Казанлък.

Във връзка със справедливите синдикални искания на работещите във военнопромишления комплекс и в частност във фирма "Арсенал” - Казанлък, транспортните работници от Съюза на транспортните синдикати в България подкрепят и изразяват своята синдикална солидарност с предприетите от вас действия.

Настояваме пред компетентните органи за спешно решаване на жизненоважните проблеми, свързани със запазване на работните места и бъдещето на военнопромишления комплекс.

София, 20 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "БЕЗ ЗАБЛУДИ, ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗИ МЯСТОТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА НАШАТА СТРАНА В ЕДРИ ЩРИХИ" (ЧАСТПЕТА), ПРЕДСТАВЕНО ОТ ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ НА БЗНС "ВРАБЧА 1", С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ДУПАРИНОВ.

С ожесточаването и разширяването на войната и на настъпването на обрат в нея - големите германски бойни загуби и отстъпленията на силите на Оста по всички фронтове, германският натиск срещу нашата страна се засилва, тя постепенно се превръща в германски сателит. Определени ограничени буржоазни среди ядно приемат изцяло пронацистка ориентация и подпомагат провеждането на прохитлеристка политика.

Трябва да се признае обаче, че Цар Борис III, независимо че привидно остава верен на съюзническите задължения към Германия, винаги се е стремял да търси други драстични спасителни за страната решения, в това число и осъществяване на тайни контакти с англоамериканците преди пълния германски военен разгром. И главното - да държи България извън военните действия и сражения. В тази своя генерална цел той успява!

След смъртта на Цар Борис III управляващият Регентски съвет и правителството на Добри Божилов търсят решение да измъкнат страната от създалата се катастрофална външнополитическа и военна ситуация в Европа и в света, още повече че съветските войски бързо наближават нашите държавни граници.

В средата на лятото на 1944 г. от регентите е назначено ново правителство, председателствано от Иван Багрянов, близък на двореца и претендиращ с връзките си със средите

Тук е необходимо да се отговори на констатацията в мнението на Събчев, че винаги едно от земеделските крила е на власт! Това също е чиста фалшификация на политическата истина. Истина е, че бивши земеделци, като Никола Йотов, Никола Захариев и Димитър Кушев, участват в правителствата, оглавявани от Георги Кьосеиванов и от проф. Богдан Филов, но те вече не са членове на БЗНС и са чисто и просто политически ренегати. Има и други подробности, например групата на Коста Томов през м. януари 1934 г. се влива в Народното социално движение на проф. Александър Цанков, но това вече е явна смяна на политическите възгледи и преминаване в лагера на политическите противници! Що се отнася до Иван Багрянов, то той никога не е бил привърженик или член на БЗНС "Врабча 1".

На 9 август 1944 г. е назначена официална мисия на Стойчо Мошанов за водене на мирни преговори с представители на англоамериканците най-напред в Анкара, а след това в Кайро. Тези дипломатични разговори не постигат желания резултат. Пречките за техния успешен завършек са от най-различно естество, но най-важните са: на първо място, клаузата за "безусловна капитулация" за всички воюващи противници срещу съюзниците, приета на конференцията в Казабланка между двамата големи - Рузвелт и Чърчил, и второ - трудностите, които се създават от така наречения "Български национален комитет", ръководен от д-р Г.М. Димитров (Гемето). По това време д-р Димитров е на служба и е полковник в американското военно разузнаване. Той участва на преговорите в Кайро на страната на англоамериканците.

В първите дни на м. август 1944 г. редица известни политически дейци: от БЗНС "Врабча 1" - Димитър Гичев, Вергил Димов и Константин Муравиев; от Отечествения фронт - д-р Иван Пашов, д-р Минчо Ненчев, Никола Петков и Кимон Георгиев; от Демократическата партия - Никола Мушанов и Борис Павлов; от БЗСДП - Кръстьо Пастухов и Атанас Москов; от Народната партия - Атанас Буров и Петко Стоянов, приемат декларация - нарочен меморандум на "13-те", с който се изразяват основните принципи, поддържани от тях, за водене на нова държавна политика за излизането от войната и за спасение на страната. Тази декларация е предадена на регентите на 12 август 1944 г.

През 1944 г. за всички у нас и в света става ясно, че Германия явно губи войната. След Яш-Кишиневската операция Съветската армия прекосява Румъния и достига нашите северни граници. И до днес учудва един исторически факт - държавното ръководство на нацистка Германия и лично Хитлер изпращат официално писмо до българските регенти, с което се съобщава, че германските войски доброволно ще напуснат пределите на страната и че се приема предложението за назначаването на правителство, съставено от политици, които са в състояние и са способни да изведат България от войната, стига да не се предприемат враждебни действия спрямо германската страна.

Събитията се развиват светкавично. На 2 септември 1944 г. е сменено правителството на Иван Багрянов, след като ясно проличава, че то не е в състояние да извърши политически завой и промяна, необходима за оцеляването на страната. Регентският съвет възлага на партиите на Народния блок да съставят ново правителство, като министърпредседателският пост се предоставя на Константин Муравиев от БЗНС "Врабча 1".

В порядъка на изясняване на тези исторически факти трябва да се отбележи, че най-напред се водят преговори и сондажи с Димитър Гичев, но поради някои съображения и главно поради искането на княз Кирил и на царица Йоанна, която подчертава, че може да повери своя живот и този на децата си само на Муравиев, натежават за неговия избор за министърпредседателското място. Освен това се взема решение постът на министър-председателя да не се заема от лидерите на политическите партии, влизащи в правителствената коалиция. Приема се вариантът правителството да се оглави от изтъкнат политически функционер от най-голямата партия в страната - БЗНС "Врабча 1".

Демократичното правителство на националното спасение на Народния блок, оглавявано от Муравиев, включва представители на БЗНС "Врабча 1", Демократическата и Народната партия и се поддържа от групата на Кръстьо Пастухов от БРСДП.

Оставени са три свободни представителни места за министри на представителите на Отечествения фронт. Явен е политическият стремеж на тази правителствена коалиция да се опре на широкопредставителна национална демократическа политическа концентрация, която да бъде в състояние да изпълни изключително важната и трудно изпълнима задача - да изведе България от войната с колкото се може по-малки загуби и да я спаси от националната катастрофа!

Прави впечатление обаче, че от състава на коалицията от политически партии, които са включени в кабинета на К. Муравиев, липсват две партии, участвали през 1931-1934 г. в Народния блок: Народнолибералната и Радикалната партия. Позицията на тези две политически организации през годините на Втората световна война е изцяло в подкрепа на про-германската политика на безпартийния монархически режим и по това време те не влизат в легалната опозиция.

Политическото обединение от партии, образувало правителството на Муравиев, представлява легалната демократична опозиция, която се противопоставя на водената официална политика от 19 май 1934 г. и от едноличния царски режим. Сближаването на действията на тези партии се извършва на политическата плоскост за защитата на независимостта на страната, на основите на Търновската конституция и за възстановяването на плуралистичната демокрация. БЗНС "Врабча 1", която е най-масовата политическа партия тогава, въпреки че официално политическите партии са забранени, показва за сетен път, че в своята политическа линия и поведение поставя националните въпроси над своите партийни интереси, че е вътрешна българска политическа организация и че е готова да сътрудничи и работи с всички политически партии и организации на национална демократична основа.

Правителството на Константин Муравиев само за една седмица - от 2 до 8 септември 1944 г. - успява да реши редица много големи и тежки национални политически проблеми: възстановена е Търновската конституция и е легализирана дейността на политическите партии и други обществени организаци; дадена е пълна политическа амнистия; прекъснати са дипломатическите отношения с Германия и с нейните сателити, а след това на 8 септември 1944 г. е обявена и война срещу нея; продължават контактите за водене на преговори за примирие със западните съюзници в Кайро; разтурена е жандармерията и всички прогермански и пронацистки организации и групировки.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА В. "ТРИБУНА".

В последния брой на вестник "Трибуна" е публикувано "Политическо споразумение" между БКП, БКП /марксисти/ и Обновена българска комунистическа паритя /ОБКП/, подписано от Иван Цветанов от БКП, от Борис Петков от БКП/м/ и от Гено Влахов от ОБКП. ЦК на БКП чрез Секретариата решително опровергава това сепаративно споразумение като нелегитимно и невалидно поради извършените от Иван Цветанов нарушения на Устава на БКП, на демократичния централизъм и на Решението на Политбюро от 7 ноември 1992 г., когато беше категорично предупреден от Политбюро, че той няма право да подписва никакви споразумения с други партии. Освен това Секретариатът на ЦК на БКП намира за целесъобразно да изясни и следното:

1. Виновни за разединението на българските комунисти са някои лица от Висшия съвет /ВС/ на БСП, ръководството на Българския антифашистки съюз /БАС/ и създадените от тях БКП/м/ и ОБКП, след като БКП беше създадена и беше регистрирана още на 7 май 1990 г. от СГС - фирмено отделение като Партия на трудовия народ /ПТН/, а на 24 септември 1990 г. като БКП. ВС на БСП и БАС създадоха БКП/м/ за борба против БКП и против първия секретар на ЦК на БКП в момент, когато БКП беше изградила партийни структури със свои организации в цялата страна. Ръководителите на БАС продължават да лъжат и да заблуждават комунистите в страната, че др. Владимир Спасов е бил утвърден за активен борец против фашизма и капитализма от д-р Владимир Бонев, което не е вярно. Другарят Вл. Спасов е утвърден за активен борец на 27 април 1965 г. от Тодор Прахов. Д-р Владимир Бонев става председател на ЦК на БПФК чак след смъртта на Димо Дичев, след 1980 г. Необосновано от каквато и да е гледна точка е създаването на други "комунистически партии", след като е създадена БКП. С нищо не могат да се оправдаят създателите на БКП и ОБКП, въпреки украсените прибавки към техните заглавия. Те носят вината за разединението на българските комунисти, а сега са "инициатори" за обединението на комунистическите партии с интимната умисъл да превземат ръководството на БКП и да подчинят партията на ВС на БСП.

2. БКП не може и няма да прави обединение с БКП/м/ и с ОБКП, тъй като те са създадени с фалшифицирани списъци при регистрирането им в съда и са незаконни. Тяхното съществуване е оспорено пред съдебните органи и е насрочено дело за разглеждането на тези машинации и фалшификации. В ръководството на ОБКП преобладават изключени от БКП лица, поради което БКП не може и няма уставно право да се обединява с хора, които са изгонени като разколници и фракционери.

3. С ръководството на БКП/м/ на 4 декември 1991 г. беше направен опит за вливането им в БКП при определени условия, които постави ръководството на БКП, и те бяха приети, но след това не бяха спазени от ръководството на БКП/м/ и въпреки че през юни 1992 г. бе създаден обединен секретариат, който трябваше да подготви вливането на БКП/м/ в БКП, ръководството на Изпълнителния съвет /ИС/ на БКП/м/ на практика провали това решение и премина към вербуване и привличане на своя страна членове на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, какъвто е случаят с Иван Цветанов. Правени са опити от Борис Петков да привлече на своя страна и Стойчо Лалев Стойчев от В. Търново, член на Политбюро.

4. Иван Цветанов не е упълномощаван от никого да представлява нито ЦК на БКП, нито Секретариата на ЦК на БКП, нито Политбюро, така че неговото участие в това сепаративно споразумение е чисто индивидуално. Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП нямат решение да участват в такова споразумение поради посочените по-горе причини. В случая Иван Цветанов своеволно е нарушил решението на Политбюро, което за такива прояви предвижда най-строго наказание. Самият той на 7 ноември 1992 г. гласува за това решение, а два дни след това своеволно и безотговорно го е нарушил. Ръководството на ЦК на БКП ще разгледа това сериозно нарушение на Устава на БКП от Иван Цветанов и ще приеме съответно решение.

БКП имаше споразумение с БКП/м/ за влизане на комунистите от тази партия в организациите на БКП. Ние призоваваме всички български истински комунисти, независимо къде досега членуват, да се завърнат в организациите на БКП. Вратите на БКП са широко отворени за всички комунисти и ако това се разбира разумно и принципно, друго обединение не е необходимо за комунистите в Бългаиря. Такава е позицията на БКП по въпроса за обединението на българските комунисти. Бившата живковистка номенклатура, която се спотайва в БСП, прави всичко необходимо да разединява комунистите в България, за да няма истинска марксистко-ленинска комунистическа партия, каквато е БКП. Те се страхуват от БКП и от първия й секретар Владимир Спасов, когото искат на всяка цена да свалят и да поставят начело на БКП послушна на БСП марионетка. Ще им позволим ли?! Ръководителите на БКП/м/ и на ОБКМ не приемат нито демократичния централизъм, нито диктатурата на пролетариата. Какви тогава комунистически партии могат да бъдат?!

София, 18 ноември 1992 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълеи текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ ЗА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ С ОБЕДИНЕНИЯ РОМСКИ СЪЮЗ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ЦИГАНИТЕ.

Късно снощи по инициатива на Групата за социално-етнически проблеми към Канцеларията на президента се проведе среща с представители на Обединения ромски съюз /ОРС/ с председател Васил Чапразов и на Националния комитет на Българския червен кръст. На нея бяха поставени редица остри проблеми на циганското малцинство в България - безработица, достигаща до 80-90 на сто, висока степен на заболеваемост, най-вече сред децата, зачестили смъртни случаи сред старци и деца от недояждане, нарастваща престъпност, тревожни инциденти с представители на полицията, които биха могли да станат предпоставка за етнически конфликти и др.

Според президентството БЧК е организацията, която винаги е откликвала и реагирала на всички възникнали бедствени ситуации, без да бъде обременена от расови, политически, религиозни и други предразсъдъци.

Без да иззема функциите на държавата в социален и икономически аспект, БЧК работи с най-ранимите групи на обществото, "когато трябва и за когото трябва в рамките на възможностите си". В този случай БЧК ще поеме конкретни ангажименти в решаването на някои социални проблеми на циганите.

Още в близките дни ще бъде обсъдена възможността за предоставяне на хуманитарна помощ за циганското население, която ще бъде разпределена със съдействието на Обединения ромски съюз. Ръководството на съюза ще предостави информация на БЧК за най-засегнатите райони, ще предложи подходящи места за откриване на трапезарии и хора, които да бъдат обучавани в оказване на социална помощ.

По тези въпроси ОРС се срещна и със заместник-министъра на Министерството на труда и социалните грижи Йордан Христосков и с икономическите съветници в президентството.

София, 5 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ "ХОТЕЛИЕРСТВО, РЕСТОРАНТЬОРСТВО, ТУРИЗЪМ" ПО ВЪПРОСА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА КОМИТЕТА ПО ТУРИЗЪМ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

Изпълнителният съвет на Националния синдикат "Хотелиерство, ресторантьорство, туризъм" /ИС на НС ХРТ/, твърдо стоейки зад нееднократно декларирания и в средствата за масова информация принцип, а именно:

Отрасловото ведомство в лицето на Комитета по туризъм при Министерски съвет следва да бъде ръководено единствено и само от личности - компетентни и професионалисти, но задължително в системата на туризма.

Изразявайки за пореден път категоричен протест и несъгласие както спрямо професионалната квалификация и опит на лицата, "заели се" да управляват туризма, така и с неадекватното и безотговорно ръководене от тях на същия,

Н А С Т О Я В А  З А:

Незабавно и безапелационно освобождаване на цялото ръководство на Комитета по туризъм при Министерски съвет, чиито познания и компетентност в областта на геологията, филологията, химията или управленски опит, натрупан при провалили се правителства, стоят значително встрани от изискваните за туристическия отрасъл познания, опит и ерудиция, и което, загърбило и скарано с всички принципи за самооценка, отговорност и чест, нежелаещо да приеме очевидната и нелицеприятната действителност, че провежданата от него политика е несъзидателна, а за жалост деградивна, деструктивна и в пълно противоречие със споразуменията, приети от партниращите структури в областта на туризма, продължава да търси извинения, обяснения и оправдания за постигнатите неудачи.

София, 18 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

12:14:25    
        23.11.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж.ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

[реклама]

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!