23 февруари 1994 година
Брой 38 /1083/
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ ДИАЛОГ МЕЖДУ ДВЕТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Ръководството на Движението за права и свободи е обезпокоено от забавянето на демократичните процеси в почти всички сфери на живота в нашата страна. Ярки примери в това отношение са забавянето на реалната приватизация; бавното протичане на аграрната реформа; продължаването на спада в производството; задълбочаването на процеса на обедняване на българския народ.
Всичко това е сериозна предпоставка за консолидация на левите сили в България, което може реално да доведе до засилване на процесите на рекомунизацията у нас.
Централното ръководство на Движението за права и свободи счита, че тези негативни за демократизацията в страната ни процеси могат и трябва да бъдат преодолени съвместно от антикомунистическите и демократични формации в България.
След парламентарните избори през месец октомври 1991 г. Съюзът на демократичните сили и Движението за права и свободи на практика доказаха, че те са реалните носители на демократичните ценности и като такива поеха отговорността за приемането на основните закони, трасиращи икономическата и политическа реформа. За съжаление в резултат на допуснати слабости и от двете страни този наш съюз не можа да продължи по-дълго във времето.
В настоящия момент Отечеството ни се нуждае от обединяването на всички демократични сили в нашата страна, в това число поставяне на началото на политически диалог между Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи, с цел да се даде отпор на онези сили, които се стремят да забавят реалната демократизация в България.
Във връзка с това Движението за права и свободи вярва, че Съюзът на демократичните сили също отчита необходимостта от започване на нов, сериозен политически диалог с оглед съвместното поемане на отговорностите и на предизвикателствата на настоящия политически момент. Към тази цел би следвало да ни водят и опасностите за нашата национална сигурност, произтичащи от пожара на продължаващата война в Босна и Херцеговина.
Съюзът на демократичните сили и Движението за права и свободи могат да бъдат сериозен катализатор за по-активното включване на България в европейските процеси и структури, което е гаранция за укрепване на мира и сигурността на Балканите и в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ: Ахмед Доган
София, 22 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПРИЕМАНЕТО НА ЧЛЕН 113 ОТ ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
От една година насам, след като в разрез с волята на избирателите бе наложено ново съотношение на политическите сили в настоящия парламент, в България се извършва явна и брутална рекомунизация. Политическите уволнения, които са масова практика на правителството на г-н Беров, се допълват от реакционните законодателни актове на контролирания от бившата комунистическа партия парламент, който подготвя условията за връщане на старите номенклатурни кадри на възлови места в управлението на държавата.
Последният такъв прецедент, при който бе премината всяка граница на допустимото, бе приемането на чл.113 от Закона за съдебната власт. Неговите текстове предполагат пълно кадрово рекомунизиране на съда, следствието и прокуратурата и поставянето на цялата съдебна система под комунистически диктат. Изисква се не само съдебното ръководство, но и магистратите да имат стаж като следователи, прокурори и съдии, което гарантира тяхната съпричастност към бившата комунистическа партия и нейния репресивен апарат. В разрез с конституционните изисквания от право да заемат ръководни постове в съдебната система на всякакви равнища са лишени преподавателите по право във висшите учебни заведения, научните работници в системата на БАН, арбитрите, юрисконсултите, адвокатите и др. Подобни ограничения са напълно непознати в цивилизования свят. Дори в Европейския съд по правата на човека в Страсбург сред най-авторитетните съдии има действащи адвокати.
Влизането в действие на чл.113 ще доведе до пълно блокиране на съдебната система. Ще бъдат засегнати стотици магистрати и при отстраняването им няма да има кой да ги замести. Което означава, че виновниците за националната катастрофа на България ще останат ненаказани и че страната ни ще продължи да бъде разграден двор за новата икономическа мафия, перачите на червени пари, корупцията и престъпността.
Текстовете на чл.113 са откровено антиконституционни. Конституционният съд на Република България отдавна е дал тълкувателно решение по отношение на подобен тип ограничения. В решение по конституционно дело No 30 от 1991 г. е прието, че понятието "юристи", употребено в чл.130 ал.2 от Конституцията на Република България /РБ/ обхваща всички юристи, включително и действащите адвокати. Конституцията не предвижда други ограничения относно избираемостта. Не може със закон да се въвеждат ограничения по тесен профилиран белег на юридическата професия. За членове на Висшия съдебен съвет могат да бъдат избирани съдии, прокурори, следователи, юрисконсулти, адвокати, научни дейци и други юристи, включително и пенсионираните. Пренебрегвайки това тълкуване, прокомунистическият парламент пренебрегва и нормите на конституцията.
Насилието върху съдебната система е унижение за българския народ и позор за страната. Чрез това насилие трябва да бъдат спрени процесите срещу двайсетината висши комунистически управници, виновни за всички наши страдания и посегнали дори на националната ни идентичност. Трябва да бъде гарантирана недосегаемостта на комунистическия капитал и мафиотските икономически групировки. Българският народ трябва да бъде върнат в своето жалко предишно състояние на страх и безнадеждност, да бъде смазан. Посегателството над органите на съдебната власт е акт, който обрича демократичното бъдеще на България. С този акт СДС не може да се примири и няма да се примири.
София, 22 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДЕПУТАТИ ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КОИТО НЕ ПОДПИСАХА КОНСТИТУЦИЯТА И ПРЕЗ 1991 Г. ОБЯВИХА ГЛАДНА СТАЧКА, ПРИЕТА НА СРЕЩА В БЛАГОЕВГРАД НА 19 И 20 ФЕВРУАРИ 1994 Г. При огласяване на документа са присъствали Александър Джеров, Александър Йорданов, Александър Праматарски, Александър Чирков, Александър Янчулев, Андрей Аврамов, Владислав Даскалов, Владимир Манолов, Венцеслав Медарски, Венцеслав Димитров, Васил Костов, Георги Липовански, Георги Марков, Георги Петров, Димитър Топлийски, Елка Константинова, Златка Русева, Илич Цветков, Илко Ескенази, Михаил Неделчев, Николай Слатински, Павел Мазълов, Спас Димитров, Снежана Ботушарова, Стефан Савов, Тодор Колев и Христо Марков.
На 19 и 20 февруари 1994 г. в Благоевград се проведе среща на народните представители, които през 1991 г. чрез парламентарен бойкот и неподписване на конституцията помогнаха изключително много за победата на СДС в изборите за 36-о Народно събрание.
Това бе среща на единомишленици, които бяха и са заедно в борбата срещу комунистическата партия. Запазили човешките отношения помежду си и обединени от мотото: "Аз не съм комунист и никога няма да бъда...", ние споделихме своята тревога и загриженост за съдбата на демокрацията в България.
В страната върви активен процес на рекомунизация, все повече надигат глава най-ретроградните кръгове на бившата комунистическа партия. Споделена бе информация за намерението на БСП да предприеме действия в парламента до изборите за отмяна на основните реституционни закони и главно свързаните с градската собственост. Същевременно се очаква да се спре и блокира в цялата страна процесът на връщане на земята. Налице е по достоверни данни открит опит за завладяване на съдебната власт, а след това и на Конституционния съд. Сведения от цялата страна показват, че се подготвя повсеместна разправа с членове и симпатизанти на СДС, включително уволнение по политически причини от работа.
Още по-голяма става нашата тревога от факта, че в средите на БСП се подготвя удар срещу всички демократични сили в страната при приемането на нов избирателен закон. Продължава атаката срещу местните органи на власт на СДС, тяхното блокиране и опити за елиминиране преди изборите. В последните дни зачестяват срещите и разговорите между висши държавни служители, на които открито се обсъждат варианти за нанасяне на удар срещу парламентарната система. Същевременно не може да не погледнем истината в очите и да видим, че хиляди и милиони хора в България живеят все по-тежко и бедно под страха на ширещата се престъпност.
Цялата отговорност за всичко това пада върху непроменилата се БСП - противник на демократичния процес в България, за лидерите на която думата комунист продължава да е свята дума. И днес тази партия - главен виновник за националната катастрофа на България, продължава да управлява България.
В тази сложна и изключително отговорна ситуация основен става въпросът за единството на СДС и диалога с всички некомунистически, политически и синдикални организации в България. СДС трябва да се превърне в основа и двигател на демократичния процес, а не в място за лични нападки, интриги и търсене по болшевишки на "врага с партиен билет".
До предсрочните парламентарни избори Парламентарната група на СДС трябва да положи всички усилия и да не допусне да се осъществят опитите за ново комунизиране на България. ПГ на СДС трябва да защити най-ценните завоевания на демокрацията, постигнати чрез законите на СДС. Необходимо е тя да продължи да работи активно и върху новата програма на СДС, да откликва при решаването на всекидневните проблеми на хората.
Като отстоява и защитава демокрацията в парламента, СДС същевременно трябва да тръгне организирано и мобилизирано към предизвикване и спечелване на бъдещите избори чрез парламентарни и извънпарламентарни действия.
Участниците в срещата са убедени, че трябва да се положат всички усилия за победата на СДС и за поемане на отговорността за управление на страната.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В СЕДМОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ИНИЦИАТИВНАТА ГРУПА ВЪВ ВРЪЗКА С ОРГАНИЗИРАНЕТО НА СРЕЩА В БЛАГОЕВГРАД НА 39-ТЕ ДЕПУТАТИ ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, НЕПОДПИСАЛИ КОНСТИТУЦИЯТА.
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ИНИЦИАТИВНАТА ГРУПА,
Искрено съм ви благодарен за поканата за участие в срещата на 39-те и за осигурената резервация в хотел "Ален мак" в Благоевград. С много от вас бих искал да се видя и това е една добра възможност да споделим мнения по един или друг актуален политически въпрос, а така също да ударим някоя и друга чашка ракия като мъже, както се изрази в един всекидневник председателят на 36-то Обикновено народно събрание г-н Александър Йорданов. Лично аз не се съмнявам, че с изключение на няколко представители на женския пол останалите сме мъжки момчета. Освен това зная добре, че не сме случайни хора и между нас има народни представители, видни синдикални деятели, кметове, дипломати, бизнесмени, лидери на политически партии, шефове на столични всекидневници и пр. Именно това ме кара да мисля, че нито у нас, нито в която и да е цивилизована държава такива хора могат да бъдат събрани просто ей така, на среща. /Защото именно така пише в поканата./ Притеснявам се, че не сме от един випуск нито като абитуриенти, нито като абсолвенти и нашите срещи не биха могли да минат в такъв порядък. Бих предпочел, както си му е редът, организаторите да ме уведомят за въпросите, които ще се обсъждат на тази среща, защото след като веднъж преди две и половина години не си позволих киселото депутатско шампанско, и сега не бих искал да опитвам горчива политиканска ракия.
За моя голяма изненада днес пак от вестниците научих, че председателят на 3б-то Обикновено народно събрание, в което Съюзът на демократичните сили /СДС/ е опозиция, има предложения за дневен ред. Както разбирам, те са свързани със стратегията на СДС за постигане на предсрочни избори, със структурната политика на коалицията и с разширяването на нейното политическо пространство. Ако е така, аз предпочитам да си пия ракията вкъщи и да ви гледам на телевизионния екран. Не за друго, а защото като човек, ползващ се с добро име сред онези, които подкрепят СДС, като човек, свързан с коалицията от самото й начало, не мога да си позволя участие в подобен форум. Не за друго, а защото подобен дневен ред, евентуалните дискусии по него, евентуалните документи на срещата идат да подскажат само едно: коалицията е неспособна да обсъди тези въпроси и съответно да вземе решения на нито един свой форум. Аз обаче не мисля така. Бил съм гост на конференциите на СДС, имам представа от решенията, взети на тях, и знам много добре, че в коалицията има немалко лидери, на които те не се харесват. Не отричам правото на нито един депутат, на нито един партиен лидер в коалицията да има свое собствено мнение, не му отричам мястото в най-новата ни история, не отричам дори правото му да бъде велик. Но заедно с това считам, че не сме по-големи от все по-отъняващия къшей хляб за нашия изстрадал български народ.
Бих искал да отбележа и нещо, което за мене е особено важно, а именно: не бих искал да обсъждам актуални въпроси, свързани с политиката на Съюза на демократичните сили, с хора, които отдавна принадлежат към управляващото комунистическо мнозинство, нито пък с такива, които биха искали да разширят политическото пространство на СДС с все по-изтъняващите партии на Ахмед Доган и на Константин Тренчев.
Ако искате да разберете кои са тези политици от опозицията, ще ги познаете по отсъствието им от безмилостно високите стълби пред "Св.Александър Невски", когато на площада са нашите единствени съдници, нашите избиратели.
София, 18 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ, ОГЛАСЕНА ОТ ПРЕСЦЕНТЪРА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПО ПОВОД НА ПОЗИЦИЯ НА ГРУПАТА НА 39-ТЕ.
Пресцентърът на Българската социалистическа партия и на Парламентарния съюз за социална демокрация е упълномощен да заяви:
Днес "Групата на 39-те" се опита чрез председателя на Народното събрание да прехвърли на БСП собствените си тежки вини пред демократичните промени в България. Именно екстремистките действия на Съюза на демократичните сили /СДС/ след Варненската среща на 39-те преди две години блокираха аграрната реформа, реполитизираха съдебната власт, ескалираха политическите преследвания, превърнаха реституцията в тотална реставрация.
Тогава клеветите и инсинуациите срещу БСП бяха алиби за СДС пред България и пред света. Днес обаче нищо не може да скрие наглия саботаж срещу държавността, осъществяван чрез натрапените от СДС скъпо платени бюрократи.
Поредната пропагандна истерия срещу БСП не може да отвлече вниманието от тежкото разложение в синята коалиция. Интригите, които всеки в СДС плете срещу всички останали, в т.ч. и с изборни бариери, депутатски листи, кулоарни пазарлъци, днес са публична тайна. Те не могат да бъдат маскирани с показен антикомунизъм на гузни политикани.
Време е СДС да престане да занимава обществото със собствената си политическа деградация, прехвърляйки проблемите от болната на здравата глава. Евтината демагогия на сини депутати няма да снеме отговорността им за сриването на България.
София, 21 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВАТА НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ ПО ПОВОД НА КАДРОВИ ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВАТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ И НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ НА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД.
С настоящото уведомяваме всички политически партии, организации, дружби и лица,
че:
1. АСЕН СТОЙКОВ ДИМИТРОВ - живущ в гр. София, ул. "Гурко" No 74, се представя пред обществеността, пред съда и пред Българска телеграфна агенция едновременно за председател на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/, в който дори не е бил член, и за подпредседател на БЗНС "Врабча 1", където по устав няма такава длъжност и откъдето е изключен с протокол от 11 май 1991 г. Същият е тясно свързан с комунистическата върхушка чрез сестра си актрисата Иванка Димитрова /видна партийна функционерка/ в лицето на нейния съпруг Лъчезар Аврамов.
2. ИВАН НИКОЛОВ ВЕЛКОВ - живущ в гр. София, жк "Младост" бл. 60 вх. "Г", генерален директор на ИЗОМАТ-София, пл. "Славейков" No 6. Член на БКП, БСП, Партията на труда, БЗНС "Врабча 1" и БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/. Кандидат за Книгата на Гинес за едновременно членуване в партии. Същият се представя за главен секретар на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/ пред обществеността и пред Софийския градски съд, без да е такъв. Веднага след 10 ноември 1989 г. заедно със съпартиеца си небезизвестния Нейчо Неев, бивш народен представител на СДС, създават Българската социалистическа партия с изцяло завоалирана комунистическа програма като резервна позиция на БКП. В един по-късен стадий по взаимна договореност преотстъпват името БСП на Българската комунистическа партия, като не забравят да спретнат нова партия, а именно Партията на труда. Болшевишка по своята същност организация, на която Иван Николов Велков, номенклатурен кадър на ЦК на БКП и на ГК на БКП до 1989 г., а сега генерален директор на ИЗОМАТ-София, е председател и до днес.
3. ЙОРДАН НИКОЛОВ ВЕЛКОВ - живущ в гр. София, ул. "Тодор Атанасов" бл. 26 вх. "А", брат на предишния, член на БСП, Партия на труда и БЗНС "Врабча 1", се представя едновременно пред обществеността, пред Софийския градски съд и пред БТА като член на Постоянния състав на БЗНС "Врабча 1" /Дим. Гичев/, без да е негов член, и като изпълняващ длъжността председател на Партията на труда.
Братята Иван Николов Велков и Йордан Николов Велков са синове на Никола Велков, виден функционер във военното контраразузнаване.
Горните лица имаха наглостта да се представят като председател, главен секретар и член на Постоянния състав на БЗНС "Врабча 1" /Дим. Гичев/ и пред Софийския градски съд, който с решение от 25 януари 1994 г. ги обяви за самозванци и напълно нелегитимни.
АСЕН СТОЙКОВ ДИМИТРОВ, ИВАН Н. ВЕЛКОВ и ЙОРДАН Н. ВЕЛКОВ не представляват и Съюза за Търновска конституция /СТК/, тъй като първият напусна съюза, след като видя, че няма да може да продължава повече разложителната си дейност /което стана преди повече от година/, а другите двама бяха изключени като членове на Партията на труда, която бе извадена от състава на Съюза за Търновска конституция с единодушно решение на Националния политически съвет.
Горепосочените лица имаха дебелоочието да водят преговори с председателя на КС на СДС и да го заблуждават, без да са упълномощени за това и след като са изключени от всички структури на СТК.
Йордан Николов Велков има нахалството да излиза като говорител на СТК със статии във в. "Демокрация" дълго време след като беше изключен.
Тези лица заблудиха обществеността и ръководството на СДС до такава степен, че във в. "Демокрация" на два пъти в два последователни дни излезе едно и също съобщение на пресцентъра на СДС, че лица от Съюза за Търновска конституция, БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Врабча 1" /Дим. Гичев/ и Партията на труда са водили преговори с г-н Филип Димитров и са постигнали единомислие. А това са героите на нашето време, които, знаейки, че представляват само себе си и никого другиго, не са посмели да излязат с имената си в съобщението на пресцентъра на СДС. Единствената цел на тези господа е да могат да се промъкнат като депутати на СДС в Народното събрание, като повторят сценария на своя съпартиец и взривят отново парламентарната му група.
Уведомяваме всички, че Асен Стойков Димитров, Иван Н. Велков и Йордан Н. Велков не представляват Съюза за Търновска конституция и БЗНС "Врабча 1" /Дим. Гичев/. Те не могат да събират членски внос, да ползват печати, да взимат суми от когото и да било за сметка на СТК и БЗНС "Врабча 1" /Дим. Гичев/.
Отнема се Пълномощно No 149 от 2 април 1993 г. на Иван Николов Велков и пълномощно No 100 от 27 ноември 1992 г. на Радослав Борисов Гочев.
С протокол No 5 от 30 юли 1993 г. Управителният съвет и Контролно-ревизионната комисия на БЗНС "Врабча 1 /Дим. Гичев/ на основание чл. 7 от устава /забрана за членство в БКП, БСП и сателитни организации/ изключи лицата Иван Николов Велков, Божидар Стойнев Тасев, Димитър Кирилов Ценов, Стефан Иванов Стефанов, Христо Драганов Богоев и Николай Николов Ценов в битността им на членове, в разрез с чл. 7 от устава.
СТК и БЗНС "Врабча 1" /Дим. Гичев/ като юридически лица не носят морална и материална отговорност, ако някое от горепосочените лица се опитват да ги представляват и да инкасират суми от тяхно име.
Единствените лица, които представляват Съюза за Търновска конституция и БЗНС "Врабча 1" /Дим. Гичев/ по устав и съдебно решение от 22 юли 1992 г. на Софийски градски съд, са: Никола Николов Куртоклиев, председател на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/, и Димитър Харалампиев Попов, председател на Съюза за Търновска конституция и главен секретар на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/.
София, 20 февруари 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ: Димитър X. Попов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЗНС "ВРАБЧА 1" /Димитър ГИЧЕВ/: Никола Н. Куртоклиев
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЛЕНОВЕ НА ПОСТОЯННИЯ СЪСТАВ И НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ ПО ПОВОД НА ВЪЗНИКНАЛИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА. Документът е подписан от Иван Велков, Божидар Тасев, Стефан Стефанов, Юлияна Юрукова - Гьошева и Димитьр Ценов.
От пролетта на изминалата 1993 г. в българския политически живот и в земеделското движение се появи още една груба политическа измама. Трима бивши членове на Постоянния състав на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ "Врабча - 1" /Димитър Гичев/: Никола Куртоклиев, Димитър Попов и Васил Божинов, отцепници, непредставляващи никого, се изявяват палячовски по разни пресконференции, сключват политически споразумения, участват в партийни коалиции и претендират, че са политическа сила, олицетворяваща Съюза за Търновска конституция.
Очевидно е, че тази тяхна дейност по външната си форма е голяма по обем, но по своята истинска същина - политическа лъжа и с празно политическо съдържание. Главното обаче, което я характеризира и показва истинската й същност, е политическото съглашателство с прокомунистическите отечественофронтовски сили, финансирано с червените пари на"капиталистите" от бившата Държавна сигурност, предателство към идеите на нашия патрон Димитър Гичев, към демокрацията като цяло,... при това за няколко пършиви сребърника! Какво човешко падение наистина...!
От друга страна, трябва да се изтъкне, че тези отцепници като "съюзно ръководство" не осъществиха никаква организационна политическа дейност съвместно с избраните ръководни съюзни органи, не беше свикано нито едно заседание за тях. Председателят Никола Куртоклиев, който в продължителни периоди от време се беше оттеглил, и главно Димитър Попов предприемаха своите "акции", без това да е обсъждано и прието съобразно с предвидения по съюзния устав ред. А изцяло тяхната предателска политическа линия беше насочена против единодействието и сближението със Съюза на демократичните сили и за обединението на всички демократични противокомунистически формации в страната.
При наличието на тези разобличаващи факти не е за учудване, че докато преди не можеха да си купят вестник, сега издават седмичник "За Търновска конституция", учредиха фондация и раздават значителни суми като награди, и то предимно на журналисти от комунистическите средства за масово осведомяване, с едно малко изключение. Особено активни са им връзките с пладнярските лъжеземеделски прокомунистически формации и среди като БЗНС "Александър Стамболийски", Обединен земеделски съюз /ОЗС/, БЗНС "Никола Петков" и други сродни на тях политически организации.
Същевременно, вършейки явно своята незаконна, съглашателска с комунистите политическа дейност, те подмолно, без да спазват изискванията за съдебна регистрация, пристъпват към незаконни промени в съюзното ръководство и през ноември 1993 г. оповестиха, че изключват шестима членове на ръководните органи на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/ заради посещението им при председателя на Националния координационен съвет /НКС/ на Съюза на демократичните сили /СДС/ г-н Филип Димитров. И мнозинството от прокомунистическите вестници и от други средства за осведомяване услужливо тиражираха тяхната поредна политическа лъжа и измама.
Истината е съвсем друга. Болшинството от членовете на ръководните органи на нашия съюз - петима от осем действителни членове на Постоянния състав и девет от четиринадесет действителни членове на Управителния съвет, са против провежданата предателска политическа линия на посочените господа, която изцяло противоречи на приетия съюзен устав, програма и политическа стратегия.
Във връзка с тези обстоятелства, възникнали в ръководството на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/, болшинството от членовете на Постоянния състав и на Управителния съвет на съюза заведоха съдебно дело за изменение на устава на съюза, за изключването на Никола Куртоклиев, на Димитър Попов и на Васил Божинов и за избор на нов председател, на главен секретар и на членове на ръководните съюзни органи.
За голяма изненада Софийският градски съд - Фирмено отделение, отхвърли искането за промяна в регистрацията. Аргументът за отказа на съда се основаваше на разпоредбата на второто изречение на член 18 на регистрирания съюзен устав, който изисква и чийто текст буквално посочва: "До свикването на първия конгрес председателят, главният секретар, организационният секретар, както и Управителният съвет, Постоянният състав и Контролно-ревизионната комисия се избират от учредителите, като се дава възможност до свикването на първия конгрес Постоянният състав с 2/3 мнозинство да приема програма, да видоизменя устава и определя стратегия и тактика."
Какво означава всичко това? В настоящия момент изцяло политическите споразумения и политическите действия, предприети от тези ренегати, са недействителни и нямат никаква правна, политическа стойност. Защото, щом пет членове на Постоянния състав не могат да изключат трима, какво остава тогава при противното - трима да отстранят петима?
Съдебното решение е обжалвано по установения законен ред. Още повече че към съдебните документи е представено решение и декларация на 41 души /от 52-ма учредители/ против посочените отцепници и за изключването им, поради което е заведено и съдебно дело. Нещо повече, в съда вече е представена и декларацията на фиктивен член на Постоянния състав и на Управителния съвет, представена от въпросните лица при регистрацията и при учредяването на съюза, в която се заявява, че същият никога не е бил учредител, член на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/ и че неговият подпис е фалшифициран.
За отбелязване е също, че не само този човек, а и останалите членове в ръководството, включени от страна на тримата отцепници, са "мъртви души" и изобщо не са участвали в организационния съюзен живот.
А това създава ново съотношение в ръководните съюзни органи. Всъщност истинският брой на действителните членове на Постоянния състав е 8, а 2/3 мнозинство съгласно устава е 5 от неговите членове, респективно за Управителния съвет - 9 от 14 членове.
И така, налице са всички законови предпоставки, за да се вземе съдебно решение за изключването на Никола Куртоклиев, Димитър Попов и Васил Божинов от нашия съюз. Очакваме правдивото съдебно решение!
Считаме, че в действителност Съюзът за Търновска конституция не съществува. Във фалшивото му недоносче са останали: Народната партия, Българският съюз за европейска федерация и Християнрадикалдемократическата партия.
В заключение най-важното, което остава като генерална постановка в нашата съюзна политика и което още веднъж на всеослушание и високо заявяваме, е: "Винаги сме се борили срещу зловещата комунистическа доктрина, сурово осъждаме съглашенията с отечественофронтовските прокомунистически сили и сме за единодействие със Съюза на демократичните сили и с всички истински противокомунистически сили на основата на възстановяването на Търновската конституция и на държавния строй, унищожени с чуждата съветска военна агресия и с престъпния комунистически отечественофронтовски преврат, извършен на 9 септември 1994 година."
София, 18 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.
Конституционен форум винаги е водил политика на приобщаване на българите в чужбина, на принципна защита на техните интереси и използване на техните усилия за преодоляване на кризата, която преживява нашето Отечество.
Съобразявайки се с историческата истина за Македония, Конституционен форум отхвърля категорично сръбската и коминтерновската теза за македонизма и в съответствие с историческите факти заявява, че славяните в Македония са природни българи.
С огорчение трябва да констатираме, че меродавните български държавни фактори продължават да третират македонския въпрос в духа на коминтерновските доктрини. Във връзка с това Конституционен форум настоява:
- Да се възстанови историческата истина за българския характер и произход на славяните в Македония. Президентът, парламентът и правителството да направят декларации в този смисъл и да поемат международна кампания за защита на националните права на нашите сънародници.
- С дипломатически средства да се противодейства на натиска, упражняван на Македония от Гърция и Сърбия, като се осигури възможност за мирно развитие на държавата Македония.
Ние сме убедени, че българската демократична общественост е задължена да защити историческите интереси на българщината в Македония, като нашата държава се предпазва от насилствено решаване на македонския въпрос.
Настояваме пред средствата за масова информация да третират македонския въпрос в съответствие с историческата истина.
София, 21 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КОАЛИЦИЯ ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА.
По предварителна договореност на 17 февруари 1994 г. се проведе среща между ръководствата на Алтернативната социаллиберална партия /АСП/ и Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/, представени от проф. д-р Николай Василев - председател на АСП, и Любомир Собаджиев - председател на ДГИ.
Обсъден беше проект за принципи за изграждане на коалиция Демократична алтернатива с две фракции - Социална алтернатива и Либерална алтернатива.
АСП и ДГИ подготвят сключването на двустранно споразумение за взаимно гарантиране и зачитане на интересите им. Споразумението ще предвижда условия, осигуряващи създаване на широка коалиция, отворена за всички и формирана на принципа за защита на националните интереси.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА.
Националният съвет на Съюза на безпартийните декларира, че:
1. Категорично е несъгласен с прекроеното политическо пространство в парламента и продължаващите процеси по подмяна на народния вот! Президентът, правителството на Беров и сегашното парламентарно мнозинство водят България към непоправима разруха, за което ще носят своята отговорност пред историята. Само неотложните, предсрочни парламентарни избори са изход от създадената абсурдна ситуация!
2. Националният съвет /НС/ на Съюза на безпартийните /СБ/ подкрепя контактите на Националния координационен съвет /НКС/ на Съюза на демократичните сили /СДС/, които се осъществяват с други антикомунистически партии, организации и формирования извън коалицията.
3. Всички евентуални негативни политически последици от срещата на 39-те в Благоевград следва да се поемат от съответните политически партии и организации, чиито чле-[.........................]
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО /ЧАСТ ДЕВЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ, ПРОИЗНЕСЕНО НА ТРЕТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /8-12 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.
Друг сериозен аспект, в който следва да оптимизираме своята работа, е обучението на синдикалните активисти. Аз вярвам, че през новия период, след Третия конгрес, ще успеем, макар и с огромни усилия, да извоюваме база, където да започне едно редовно обучение на синдикални членове за тази високоотговорна обществена дейност, каквато представлява професионалният синдикализъм. Още повече, че в тази дейност ние ще бъдем сериозно подпомогнати от нашите синдикални братя и колеги от Международната конфедерация на свободните профсъюзи /МКСП/. Аз вярвам, че идеята, която се лансира и предстои да бъде осъществена, а именно идеята за създаване на Международна синдикална академия - със седалище Будапеща, ще бъде в края на краищата осъществена, за да може ръководители на региони, федерации, синдикати, ръководители и на ниво конфедерация да имат възможността да почерпят от техните далеч по-квалифицирани западни колеги всички тези знания, които в известна степен за нас, синдикалистите от Източна Европа, се явяват един опит от бъдещето и които ние да можем да прилагаме в условията на прехода. Опитът, който може да ни бъде предаден от нашите западни колеги, е всъщност опит как да решаваме проблеми, с които ни предстои да се сблъскаме в едно недалечно бъдеще, настъпващо с напредването на пазарната икономика. Ние трябва да бъдем готови за тези предизвикателства, ние трябва да бъде готови за проблеми, по които все още никой няма опит.
Много важен е и финансовият аспект, в който следва да се конкретизират насоките на нашата бъдеща дейност. От една страна, това е стриктното събиране и разпределение на членския внос по начин, който конгресът или Конфедеративният съвет, ако бъде упълномощен за това, трябва да реши. Има и един друг начин за финансово подпомагане на организацията, който някъде повече, някъде по-малко се използва успешно от нашите структури и от конфедерацията като цяло за допълнително финансиране. Това е разкриване на стопански структури в ограничен мащаб, които чрез своите приходи да подпомагат организацията, която от своя страна използва средствата най-вече за организационни нужди, за благотворителни цели и за различни други дейности, свързани с потребностите на нейните членове. В този аспект следва да се проведат редица срещи между фирмите на подразделенията на организацията, които да обменят опит и да обмислят варианти за коопериране и сътрудничество между тях. Или с други думи, ако е целесъобразно, да се пристъпи към изграждане на структури от типа на холдинга или консорциума, при който тяхната дейност да бъде още по-гъвкава и адаптивна спрямо условията на пазара.
На последно място трябва да се отбележи и възможността за още по-широко сътрудничество в международен аспект с нашите колеги от другите синдикати - членове от огромното семейство на МКСП. В този аспект трябва да се положат сериозни усилия за развиване на нашите контакти със синдикати от Африка, Латинска Америка и Азия, защото твърде често тези синдикати в една или друга степен са се сблъскали с проблеми, които на нас ни предстоят. Освен това от спецификата и опита на всеки профсъюз може да се извлече нещо полезно. В тази насока следва да обмислим сериозно възможността за разкриване, било самостоятелно, било в сътрудничество с други организации, на представителства в някои особено актуални центрове, като например средищата на световния синдикализъм в Брюксел и в Женева, във Вашингтон или в Москва, където, от една страна, са нашите добри приятели, които толкова ни помогнаха, за да може да отстоим на всички атаки отляво и отдясно и да запазим своята независимост, които ни подкрепяха и в най-трудните моменти от нашата дейност. От друга страна, имайки вече известен, макар и скромен, опит зад гърба си, ние следва да го предадем на други наши колеги, които правят първите стъпки по пътя на свободния и независим синдикализъм. Още повече че тези колеги живеят и се борят в една действителност, твърде сродна или дори по-лоша от нашата. По този начин ние ще успеем да отговорим на основния смисъл, на основната повеля, на основния принцип на международния синдикализъм, а именно синдикалната солидарност.
Но отбелязвайки повелята на основния синдикален принцип, не мога да не отдам дължимото и на основния синдикален закон - закона за свободата и независимостта. Може би неговото упорито отстояване от нашата конфедерация е и простото обяснение на жестоките атаки от всички страни. Прочие това не бива да ни смущава и безпокои, защото от трудностите силният излиза по-силен, а слабият - по-слаб.
В заключение пожелавам на всички конгресмени в предстоящите пет конгресни дни да преодолеят дребните страсти и недоразумения, да овладеят емоциите и чувствата, да преглътнат огорченията и да преодолеят болката, с която са изпълнени сърцата им.
Нека всички ние, събрани днес в тази зала, и в дните на труд, които ни очакват, и в годините, които са пред нас, да си обещаем пред един от най-добрите символи на световното синдикално движение - двете прегърнати и подкрепящи се човешки същества, пред символа на нашата организация, който по думите на самия папа Йоан Павел II е въплъщение на християнския повик за взаимопомощ и любов, че ще доведем докрай започнатото преди пет години дело и никой не ще може да ни отклони от трудния, но благословен път.
Пожелавам ползотворна работа на Третия редовен конгрес и на всички делегати.
И нека Бог да ви благослови!
София, 8 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
15:00:00
23.02.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!