София, 23 септември 1992 година
        Брой 187 /717/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ, ПОДГОТВЕНО ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПРЕД ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НА 18 СЕПТЕМВРИ 1992 Г.

Много пъти вече е било заявявано, че Съюзът на демократичните сили се е ангажирал с осъществяването на уникална историческа задача, каквато никой още в света не е решавал: да осигури прехода от тоталитарен социализъм към нормално демократично общество. При това да го направи по мирен, безкръвен, ненасилствен път, спазвайки основните принципи и норми на парламентарната демокрация, както и основните права и свободи на човека. Това е невероятно трудна задача, която съдържа в себе си много противоположни елементи, които изглеждат несъвместими и необединими. И все пак, практиката както на нашата страна, така и на другите народи от бившата комунистическа система показва, че винаги могат да се намерят политически решения.

Нашият преход е уникален и с начина, по който българската демокрация можа да реши междуетническите проблеми. Заличавайки тежките поражения от комунистическия режим на Тодор Живков, от т.нар. "възродителен процес", тя намери формула за постепенно изглаждане и излекуване на противоречията, за да възстанови впоследствие онези добри отношения между българи и турци, в каквито те са живели в продължение на цял един век преди това.

Разбира се, нещата не могат да заглъхнат отведнъж, но това е пътят и в това вече всички сме убедени.

Във всеки случай като млада посткомунистическа демокрация Европа и светът ни уважават за две неща: за мирния преход от комунизъм към демокрация и за демократичния начин, по който нашият народ намери у себе си сили да реши междуетническите проблеми, които в други страни доведоха до невероятни насилия и кръвопролития. И безспорна заслуга за това имат не отделни личности, а Съюзът на демократичните сили заедно с всички свои привърженици, поддръжници, симпатизанти, заедно с ДПС и други демократични сили, в това число, разбира се, и с помощта на синдикатите.

Реформата, която се провежда в България, е една от най-смелите сред страните на бившия социализъм. Но тя е и реформа, за която населението плаща твърде висока социална цена, търпи лишения, като по този начин дава своята подкрепа за политическата сила, която я осъществява.

Сега много хора у нас са недоволни от темповете на прехода, от това, че бавно стават промените или пък че в някои сектори на обществения живот са спрели, а другаде още не са тръгнали, не са помръднали от мястото си.

Недоволството засяга вече не само политически среди, политически партии и групи, а и синдикатите, както и големи слоеве от населението. Затова наша задача е днес ясно да разграничим пречките, които се опитват да ни наложат скритите реставратори, от собствените грешки, с които минираме движението на реформите. Пречките на бившите са естествени, нашите грешки са обективни поради уникалността на пътя, който го няма в никой политически атлас на днешния свят.

Бързо нараства недоволството сред селяните, които искат да си вземат земята реално, а в същото време не могат да я получат или пък като я получат, нямат средства да си купят селскостопанска техника, торове, химикали и всичко, каквото е необходимо за едно модерно стопанисване на земята.

Основателна тревога буди мудността, с която се прилага законът от страна на поземлените комисии и ликвидационните съвети. Към днешна дата все още са "бели лястовици" хората, получили документ за собственост, с което се осуетява създаването на нови еднолични земеделски стопанства и истински земеделски кооперации.

Не трябва да се заблуждаваме, като вземаме желаното за действително: отсъствието на нови структури на село създава реална заплаха за неприбиране на реколтата и незасяване на есенниците.

Изходът е в ускоряване на поземлената реформа, за да се изградят новите пълноценни и стабилни еднолични и кооперативни структури на базата на частната собственост върху земята. Освен това поради приоритетното значение на земеделието би трябвало държавата да има специална политика в тази област. (Няма развита страна в света, която да не провежда преференциална политика спрямо земеделието, а какво остава за една страна като България, която излиза от разрухата.)

* * *

По-рано модерният лозунг беше: "Незабавна смяна на системата!". Този лозунг звучеше почти на всички митинги като заклинание. Сега той е подменен с друг лозунг - "Декомунизация!". Но понеже декомунизацията се разбира много елементарно като проста смяна на хората, всъщност не се върши нито едното, нито другото: нито системата се сменя, нито страната се декомунизира. Онова, което най-често се върши, е смяна на хората вътре в старата система, при това далеч невинаги удачно подбрани.

Не мога да не изразя моите опасения от забавянето на процеса на приватизация, както и от незаинтересоваността на по-голяма част от населението от този процес. Очевидно се налагат някои промени в насоките и подходите към приватизацията, които да създадат интерес към нея не само от работниците в дадено предприятие, но и сред много по-широки слоеве от населението. Такава заинтересованост ще осигури политическа подкрепа и ще даде тласък за ускоряване на приватизацията. Задържа се и отрасловото преустройство на икономиката в насока към отказ от наследени от миналото безперспективни браншове или предприятия и по-бързо ориентиране към онези отрасли, в които имаме национални преимущества. Правителството малко прави в тази насока, като оставя преждевременно всичко да се извършва стихийно от пазарните механизми, които обаче още не функционират достатъчно добре и невинаги могат да бъдат обективен критерий за преструктурирането. Забавянето на приватизацията и преструктурирането на икономиката в същото време се съпровожда с процес на остра пропагандна атака срещу частния бизнес. Това обстоятелство има негативни последици върху доверието на бизнеса към реформата и обективно пречи на развитието му.

Нека да си припомним и нещо друго: в предизборната платформа на СДС изрично се подчертаваше необходимостта от силни синдикати и партньорство с тях като гаранция за социалния мир и успеха на реформата. Забравихме ли това обещание?

* * *

Всичко това ми дава основание да кажа, че страната преживява такъв период, когато вследствие на забавянето на реформите - връщането на земята и приватизацията - управлението на Съюза на демократичните сили се изправя пред дилемата: или по-нататъшно стесняване на социалната база и политическата подкрепа на новата власт, вследствие на което тя ще бъде принудена и все повече принуждавана да прибягва към администриране, към декретиране, към използване на органите за принуда, т.е. към своеобразен административно-чиновнически начин на управление и в по-тежкия вариант - към административно-полицейска диктатура; или обрат в политиката, който да осигурява постоянно разширяваща се социална база и политическа подкрепа за реформите, осъществявани от Съюза на демократичните сили. В това отношение СДС разполага с огромни резерви и възможности, заложени в самата платформа на Съюза на демократичните сили, която е либерална по дух и по съдържание.

Но всички тези резерви и възможности, заложени в платформата на Съюза на демократичните сили, трябва да се реализират, трябва да се оползотворят, а това може да стане само чрез ускоряване на реформите: чрез ускорено връщане на земята, ускорена приватизация и преструктуриране на икономиката - т.е. ускорена смяна на формите на собственост.

Когато говоря за дилема, това не е измислена приказка. Ние реално сме изправени пред очертаната дилема, тъй като нещата си имат своя вътрешна обективна логика на развитие. Дали го искаме, или не, тази логика ще ни застави да действаме по единия или другия начин, ако навреме не предвидим необходимите мерки за елиминиране на опасното развитие на нещата.

Много от събитията, които се случиха през последния период, потвърждават факта, че ние не се намираме на кръстопът. Напреженията между правителството и синдикатите, между правителството и църквата, между правителството и основната част от печата, между правителството и извънпарламентарната опозиция, между правителството и частния бизнес и т.н. очертават определена тенденция.

Типичен пример в това отношение е грубото вмешателство на правителството чрез Дирекцията по вероизповеданията в делата на Българската православна църква. Това повтаря един порочен модел, познат от близкото минало, който разколебава вярата на българската общественост във върховенството на закона. Сред хората отново се поражда страхът, че е допустимо беззаконие от позицията на държавната власт - това, което десетилетия наред смазваше моралните устои на поколения българи. Разколът в Българската православна църква компрометира СДС, който дойде на власт в името на толерантността и законността.

Опитите на правителството да наложи цензура над телевизията, особено над първи канал, и над Българска телеграфна агенция също говорят за това.

Такива са опитите да бъде унизена армията с една неуместна заповед, чрез която щяха да бъдат противозаконно лишени 1400 офицери от висшия команден състав на армията от висше военно образование по силата на някакви измислени критерии - армията, която през целия период след 1989 г. е била неизменно лоялна към демократичните процеси в страната и към правителството на СДС, което осъществява тези промени.

Показателни са опитите да бъде блокирана офицерската легия "Раковски” под претекста, че била комунистическа (неизвестно защо!), макар че тя е деполитизирана, както и цялото офицерство, и освен защита на професионално-битовите интереси и патриотичните идеали на офицерите не си поставя никакви други цели.

* * *

Гаранция за демокрацията в една страна е не формалното съществуване на основните институции на властта - парламент, президент, правителство, съдебна власт. Разделението на властите, строгото спазване на правомощията им, записани в конституцията, обстоятелството, че над тях не трябва да стои никаква политическа шапка, която да ги контролира и командва подобно на Политбюро - това е задължително условия за демокрацията.

Бих искал да кажа няколко думи за парламента. В такава преходна епоха, когато преминаваме от една система към друга, когато е нужно да се изковат важни закони в икономическата, социалната и политическата сфера, ролята на парламента е изключително важна, ключова.

Точно затова обаче е нужно да се издига и ролята на парламентарните комисии, където не само се зараждат законите и се провеждат истински обсъждания, но се осъществява специализираният парламентарен контрол над едни или други институции на изпълнителната власт. Трябва да се издига авторитетът на отделния депутат, неговият престиж, тъй като той не е само бройка, един глас в своята парламентарна група, а представител на народа, носещ солидарно отговорност за законотворческата дейност на целия парламент.

След моята пресконференция в Бояна бях много силно смутен от реакциите на някои среди в Съюза на демократичните сили, особено от стремежа да се изопачават някои идеи чрез съзнателна подмяна на тяхното съдържание. Например когато аз апелирам за национално съгласие, национално разбирателство по основни въпроси в името на успешното и ускорено осъществяване на икономическите и политическите реформи, това се представя или се разшифрова като опит да се прави "колаборация с комунистите" или като опит за "налагане на коалиционно правителство". Излишно е да се казва, че подобно грубо изопачаване на тезата ми е спекулативно и въвежда в заблуда много наши привърженици и демократично мислещи граждани, когато се тиражира чрез масмедиите.

Или, да кажем, когато аз разглеждам декомунизацията като цялостна смяна на системата, на икономическите и социални отношения и структури, а не като обикновена подмяна на хората в рамките на старата система, намират се политици, които съзнателно представят тази идея като призив за "прегръщане между жертвата и палача", като опит да се отклони търсенето на отговорност от виновниците за националната катастрофа. Многократно съм подчертавал, че виновниците трябва да понесат отговорността си според закона и че подобна теза не противоречи по никакъв начин на търсенето на персонална вина.

Още по-смущаващо е, когато критиката към правителството, към грешките и недостатъците на неговата политика се представят като "атака срещу първото демократично правителство на СДС", т.е. срещу самото СДС. Аз съм един от създателите на СДС, аз съм загрижен за СДС и затова съм длъжен да критикувам грешките му, като не спестявам абсолютно нищо.

Тези опити са толкова по-опасни, защото издават не просто неразбиране на цялата сериозност на положението, но нежеланието изобщо да се мисли по сложните проблеми, нежеланието те да бъдат анализирани, да бъдат разисквани, да станат предмет на една обективна, спокойна, разумна дискусия, от която Съюзът на демократичните сили би могъл единствено да спечели.

И накрая бих искал да добавя: аз съм разтревожен от опитите да се монополизират истината и демократичната идея. Да се отхвърлят с идеологеми и агитационни клишета-клетви всички по-различно или по-критично мислещи привърженици на демократичните процеси. Опитите да се персонифицират както СДС, парламентът и правителството, така и идеята за демокрация са пагубни - за бъдещето на реформите и за хода на демократичните промени.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПОЗИЦИЯТА КЪМ СИНДИКАТИТЕ, ИЗРАЗЕНА НА ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) обсъди позицията на съвещанието на Съюза на демократичните сили (СДС) към синдикатите и я оцени като крачка назад във и без това крехките взаимоотношения между управляващата коалиция и синдикалните централи. Причините за такова становище са следните:

1. Българските работодатели и в частния, и в държавния сектор съобразно нормативните актове са задължени да водят преговори със синдикатите по въпросите от тяхна компетентност. Следователно препоръката на декларацията, че диалог работодателите трябва да водят със синдикати, непоставящи политически искания, открива пред работодателите възможност за отказване от такъв, с изтъкване на причини, които винаги могат да бъдат наречени политически. При огромния процент държавна собственост се открива и възможност за преки внушения от страна на управляващата политическа коалиция при изработване становищата на работодателите.

2. КНСБ очакваше политическото съвещание реално да оцени необходимостта от диалог по големите въпроси на икономическата реформа и социалните последици от нея; диалог, който, естествено, не би могъл да се води само от работодателите, както препоръчва съвещанието. Разговори по такива въпроси могат и трябва да се водят преди всичко с правителството.

Смущаващо е и това, че съвещанието не е потвърдило пълномощията на определените по-рано контактни групи на Националния координационен съвет (НКС) и парламентарната група на СДС за диалог по синдикалните въпроси, че тези контактни групи и без това не бяха задействани. КНСБ остава с надеждата, че все пак необходимостта от постоянен и разумен диалог със синдикатите ще бъде рано или късно осъзната от СДС, в качеството й на управляваща политическа сила.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОВЕДЕНОТО ПОЛИТИЧЕСКО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

С Политическото си съвещание Съюзът на демократичните сили (СДС) постави България в предизборна ситуация, или ако ползваме българската дума - положение, Обединение за България (ОЗБ) е против други центрове на властта освен парламента, президентството и правителството.
Националният координационен съвет (НКС) на СДС не може да бъде център на политическа власт, това е антиконституционно и не съответства на никоя демократична структура в никоя европейска държава.

За разлика от нашето ОЗБ в СДС страхът е обединител. Николай Василев например въпреки съмненията си относно демократичните принципи на съюза все пак подписа политическото споразумение. Демонстрация на страх е и групата скандиращи пред хотел "Витоша” срещу президента Желев. Ако това е спонтанна реакция, може да бъде обяснена. Но има сериозни опасения, че е дирижирана. Отново започва преброяването на свои и несвои. До съвсем неотдавна своите бяха червени. Днес трябва ли да бъдат сини? Какво друго може да бъде идеята на Михаил Неделчев привържениците на синята идея да украсят балконите и прозорците си със сини знамена? Докога България ще бъде едноцветна? България трябва да бъде пъстра политическа страна, страна на политическия плурализъм и демократичното право на избор.

За съжаление персонализацията на СДС е класически пример за диктаторски тенденции. Атанас Буров, наблюдавал и участвал дълго време в политическия живот на страната ни, е писал: "Българинът е демократ, докато е в опозиция. Дойде ли на власт, става диктатор." Разбира се, това е характеристика на българския политик, не на българския народ. Народът ни е дълбоко демократичен, това му качество включва и пословичната ни търпимост, даването на още един и още един и т.н. шанс, една толерантност, от която за съжаление се възползват диктаторите. Ако кризата в СДС не бъде преодоляна, симптомите - за жалост - говорят за приближаващ фашизъм. И ние трябва да си го кажем - навреме и ясно.

ОЗБ е против ключовата роля на ръководството на ДПС в политическия живот на страната. Желанието на Ахмед Доган за контрол върху СДС датира още от времето на Кръглата маса, когато той яхна готовото вече мюсюлманско крило на Независимото дружество за правата на човека. Тогава той каза на ръководството на СДС: "Ние сме 500 000, а вие - 100 000." Има сериозни симптоми, че кризата между президента Желев и СДС е повлияна и от елементи на монархически апетити. Ние сме против това президентската институция да зависи от Ахмед Доган. Тази институция не е на Желю Желев, тя е на България. В този случай позицията на БСП е непоследователна. БСП е тази, която намира Движението за права и свободи за неконституционно. Днес тя се изкушава от удалия се случай да бъде свален председателят на парламента г-н Стефан Савов. Това е непоследователно и безпринципно.

Безпрецедентен случай е разграничаването на вицепрезидентката Блага Димитрова от позициите на президента Желю Желев. ОЗБ смята г-жа Димитрова неподходяща за високия държавен пост. Тази позиция на Обединението не бива да изненадва д-р Желев, тя му е била известна още по време на кандидатпрезидентската кампания.

Политиката е изкуство да се правят компромиси, но още по-голямо изкуство е да се владее чувството за мярка в компромисите.

София, 21 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Бояджиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА БЕЗСРОЧНИ ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ.

На свое заседание на 1 септември 1992 г. Националният стачен комитет на Синдиката на българските учители (СБУ) прие декларация, в която са посочени основните искания на работещите в средното образование:

1. Да се осигурят необходимите бюджетни средства за нормална материална издръжка на учебните заведения за 1992 година.

2. Да се увеличи фонд "Работна заплата” на заетите в средното образование, гарантиращ средна брутна месечна заплата в размер на 2630 лв. (10 % над средната за страната), както и увеличението й в съответствие с инфлационните процеси.

3. Министерството на образованието и науката да публикува концепцията си за образователната политика в страната, както и съответните учебни планове и да ги предостави за обсъждане от педагогическата колегия.

В декларацията се настояваше за незабавни преговори с представители на правителството и се отправяше предупреждение за ефективни стачни действия след 1 октомври 1992 г. при неизпълнение на исканията. Декларацията беше изпратена на министър-председателя, на президента, на председателя на Народното събрание и на министъра на образованието и науката.

Въпреки писмените и устните настоявания на НСК на СБУ правителството отказа да преговаря. Представителите на Министерството на образованието и науката заявиха, че не са упълномощени от правителството да го представляват и не могат да гарантират осигуряването на средства за нормална материална издръжка на учебните заведения и за увеличаване на фонд "Работна заплата" на заетите в средното образование.

Ето защо на своето заседание от 19 септември 1992 г. Националният стачен комитет на Синдиката на българските учители

Р Е Ш И:

1. Обявява национална ефективна стачка от 5 до 7 октомври 1992 г. включително, и призовава членовете на СБУ и всички работещи в просветата към активни стачни действия.

2. В случай че правителството не удовлетвори нашите справедливи искания, от 8 октомври ще преминем към безсрочни протестни действия.

София, 21 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСК НА СБУ: Я. Такева

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният от Българската социалдемократическа партия текст на:
ИЗВАДКИ ОТ ИЗКАЗВАНЕТО НА Д-Р ДЕРТЛИЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, НА XIX КОНГРЕС НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ НА 15 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В БЕРЛИН.

Управляващата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) е конгломерат от близо 20 формации, никоя от които поотделно не представлява значителна политическа сила. Техните гласоподаватели са по-скоро привърженици на идеята за смяна (олицетворявана от СДС) на системата, отколкото електорат на която и да е партия вътре в СДС.

Българската социалистическа партия (БСП) - бившата комунистическа партия, въпреки значителните вътрешни раздори и привидното многообразие на идеи все още действа монолитно по всички важни въпроси в политическия живот. Тенденция за модерно лице на тази партия дават млади дейци, някои от които са добре обучени в социалдемократическите фондации. Консервативното ядро обаче потиска всеки опит за промяна, поради което цели фракции и идейни течения напуснаха БСП, а останалите в нея като Обединението за социална демокрация (ОСД), имат само декларативна изява. На практика обаче в позициите доминира болешевишката прослойка. Основания за това твърдение:

1. Безкомпромисната битка срещу Българската социалдемократическа партия (БСДП), осъществявана ту чрез съюзяване с десницата на СДС, ту чрез фалшиви декларации за идейна близост с нас, което пък дава възможност на десницата да прави опити да бъдем идентифицирани с комунистите.

2. По време на опита за преврат в СССР през август 1991 г. БСП беше единствената партия, която изчака Елцин да овладее положението и тогава да изрази своето становище. В същото време демонстративно беше показвано възвърнато болшевишко самочувствие.

3. И днес идеологът на БСП Александър Лилов продължава да се възхищава от практиката на съществуващи комунистически режими.

4. Всички промени БСП прави "постфактум", под принудата на събитията, което с оглед на нейното минало най-малкото поставя под съмнение сериозността на нейната политическа еволюция.

БСП продължава опитите си да се представя за защитник на социално слабите, докато нейната номенклатура се превръща в мощна капиталистическа прослойка, която се стреми към икономическо господство в страната.

В настоящия момент се оформя тенденция обществените настроения да се ориентират в полза на извънпарламентарните центристки сили. Последните обаче са все още разединени, което бе и една от причините за тяхната загуба на последните избори. Основни формации сред тях са БСДП и Земеделският съюз, който продължава да страда от вътрешни борби. Намаляла по численост, нашата партия използва загубата, за да се превърне във формация, чийто идеен център вече не е "пещерният" антикомунизъм, а осъзнатият социалдемократизъм. БСДП се очисти от случайни хора и кариеристи, като съхрани структурите си по места. На Конгреса ни през юни 1992 г. предложихме и приехме нова политическа платформа - "Третият път", която стана основа за бъдещото ни развитие.

До създаването на предизборна обстановка ние контактуваме редовно с 14 центристки политически формации, като задълбочаваме връзките си със синдикатите. Заедно с това се стремим да съгласуваме действията си на базата на платформата "Третият път" с други три формации: Алтернативното социалистическо обединение - независими (АСО-н), Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), Социалдемократически клуб (СДК) "Европа", доказали своето социалдемократическо мислене и поведение.
Съвместна работа и евентуално съюзяване можем да приемем и с други социалдемократически формации, включително и от БСП, но само когато те я напуснат и докажат своята промяна.

Що се отнася до статута на "наблюдател", ние считаме, че той трябва да бъде формиран от постоянни наблюдатели на Социалистическия интернационал в бившите социалистически страни, подобно на тези, които идват от десницата, главно от САЩ. Голяма би била ползата от социолози, политолози, специалисти по борба с дезинформацията и по предизборната пропаганда. Досегашните инцидентни срещи с такива наблюдатели от Социалистическия интернационал (СИ) в източноевропейските страни дават само обща представа за реалното състояние и тенденцията към социалдемократизиране на бившите комунистически партии там. А тези партии ще търсят международно легитимиране, забрава на миналото, ще правят всякакви декларации за формално идеологическо приобщаване. Дори самото им присъствие ще бъде използвано за пропаганда: ние сме вече в СИ, ние сме се променили. Ние желаем нашите западни събратя добре да разберат тази опасност.

Ние разбираме необходимостта от създаване на ляв демократичен фронт срещу напора на реставрационната десница. Но това би било пагубно за социалдемократическите формации, ако стане под формулата за прикритие на бившите комунистически партии.

Социалната демокрация е нужна не само на Западна Европа. Тя може и трябва да стане мост, по който източноевропейските народи да преминат към бъдещата единна Европа. Нека с дружни усилия и взаимна помощ да помогнем на това дело. Съвременната социалдемокрация трябва да отговори на най-голямото социално предизвикателство в края на XX век - приобщаването на тези народи към модерната цивилизация.

София, 18 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 28 МАРТ 1992 Г. ВЪВ ВАРНА. Документът е изработен на основата на Устава на Българската социалдемократическа партия в Съюза на демократичните сили, приет на 39-я извънреден конгрес на 17-18 август 1991 г.

ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ МЕСТНА (ОБЩИНСКА) ОРГАНИЗАЦИЯ

14. Местната (общинска) организация е основна структурна единица на СДП. Тя действа от името на СДП и има право на партийно знаме, печат и финансова сметка, след като се регистрира в НК.

15. Местната организация е автономна в дейността си, като изпълнява решенията на Конгреса и Националната конференция и се съобразява с решенията на излъчените от тях органи.

16. Местната организация се изгражда по целесъобразен териториален принцип, утвърден от НК на СДП, при наличието на повече от 10 членове на СДП.

Границите й съвпадат с границите на общината или нейно териториално подразделение със самостоятелна административна структура. В общината или териториалното й подразделение може да има само една местна организация.

Местната организация може да обособява свои секции и клубове по интереси.

Ръководен орган на местната организация е общото събрание. При невъзможност за свикването му неговите функции се изпълняват от делегатско събрание.

Организациите в чужбина имат статут на местни организации.

Във всяка местна организация се създава контролно-ревизионна комисия (КРК).

17. Общото или делегатско събрание решава всички въпроси, засягащи живота на местната организация, в това число:
а) избира местен (общински) комитет в състав: председател, зам.-председател, секретар, касиер и от 3 до 7 членове. Като редовни членове в състава на местния комитет участват председателите на секциите и със съвещателен глас - на общинската организация на ССДМ;
б) избира председател и от 2 до 4 членове на контролно-ревизионната комисия;
в) избира делегати за конгреси и конференции на СДП по нормативи, определени от Националния комитет (НК) на СДП, и предлага кандидатури за други органи на партията;
г) издига кандидати за изборни длъжности;
д) взема решение за обособяване на секции, както и определя размера им;
е) може да взема решение за откриване и закриване на клубове по интереси и да одобрява тематичния им план; клубове по интереси не са политически структури и на същите не се утвърждава бюджет;
ж) изслушва информация на нейните членове, избрани в горестоящите органи на СДП.

18. Редовните общи или делегатски събрания се провеждат по определен от организацията график. Извънредните събрания могат да бъдат свиквани от председателя на местната организация и/или по искане на 1/3 от членовете на организацията.

19. Мандатът на местния комитет, на КРК, на изборните длъжности в секциите и на пълномощниците за делегатско събрание съвпада с междуконгресния период.

Всеки от избраните може да бъде отстранен предсрочно само по реда, по който е бил избран.

Когато член на местния комитет, на КРК и на изборна длъжност в секциите бъде избран или назначен в по-висши партийни органи или заеме отговорен пост в държавната изпълнителна власт, той освобождава заеманата от него длъжност в местната организация.

20. Местният комитет:
а) организира, осъществява и контролира изпълнението на приетите от общото или делегатско събрание решения съобразно с условията на т.17;
б) решава текущите въпроси от живота на местната организация;
в) отчита периодично дейността си пред общото или делегатското събрание;
г) се свиква на заседания от председателя му или от 1/3 от неговите членове;
д) води документацията за партийната и финансовата дейност.

21. Секцията в местната организация:
а) избира най-малко председател и секретар-касиер, като последният е подотчетен на касиера на местната организация;
б) избира пълномощници за делегатско събрание пропорционално на броя на членуващите в секцията. Квотота е еднаква за всички секции в местната организация. При провеждането на избора могат да гласуват и да предлагат кандидатури само членовете на секцията;
в) предлага делегати за конгреси и конференции на партията;
г) предлага кандидати за изборни длъжности в органите на местното самоуправление и партийните структури.

22. Председателите и секретар-касиерите на секциите:
а) организират партийната дейност на територията на секцията;
б) осъществяват връзката между местния комитет и членуващите в секцията;
в) отчитат се периодично пред общото събрание на секцията и пред местния комитет.

РЕГИОНАЛНИ ОБЕДИНЕНИЯ

23. Съобразно административно-териториалното деление на страната на територията на всеки регион се създава регионално обединение (РО) на СДП, включващо местните организации.

Ръководен орган на РО е регионалната конференция.

24. РО на СДП е обединително структурно звено с основна задача да представлява партията на регионално ниво и да подпомага усилията на местните организации за изпълнение на конгресните и други партийни решения. РО има консултативни и координационни функции.

25. Конференция на регионалното обединение:
а) избира Организационно бюро на Регионалното обединение в състав: председател, зам.-председател и от 3 до 5 членове;
б) ако член на Организационното бюро бъде избран в националните органи на партията или заеме отговорен пост в държавната изпълнителна власт, същият освобождава заеманата от него длъжност, като до следващата Регионална конференция тя се изпълнява от следващия го по броя на подадените гласове при избора;
в) съгласува представените кандидатури на партийни членове за изборни длъжности на регионално ниво;
г) приема регионална програма на партията за местни и парламентарни избори;
д) може да взема решение за откриване и закриване на клубове по интереси и да одобрява тематичния им план; клубове по интереси не са политически структури и на същите не се утвърждава бюджет;
е) избира и отзовава представител на региона за член на Националния комитет на СДП;
ж) когато избраният на Регионалната конференция член на НК бъде избран за член на Изпълнителното бюро, отзоваването му от Регионалната конференция може да стане само със съгласието на НК, взето с мнозинство от 2/3.
   Не могат да бъдат отзовани от Регионалната конференция председателят, зам.-председателите и секретарят на НК.
з) издига и утвърждава кандидатурите за всички изборни длъжности в държавната администрация на регионално ниво, както и утвърждава кандидатурите за народни представители в региона;
и) взима решения за създаване при необходимост на териториални подразделения на регионалното обединение с определена структура.

26. Председателите (или упълномощени лица) на местните организации в региона формират Регионален комитет със седалище в съответния регионален център.

27. Регионалният комитет и Организационното бюро:
а) съгласуват и подпомагат изпълнението на инициативите и дейността на партийните организации в региона;
б) осъществяват оперативната връзка между НК и местните организации;
в) отчитат периодично дейността си пред конференцията на РО;
г) при нужда назначават необходим платен персонал;
д) водят документацията за своята дейност;
е) представляват РО пред регионалните органи на държавата, други партии, организации, движения и фирми в региона;
ж) организират периодично, но не по-рядко от 6 месеца, и при необходимост Регионални конференции с делегати, избрани от местните организации пропорционално на броя на членовете им.

КОНГРЕС НА СДП

28. Конгресът е върховен орган на СДП.

Редовните конгреси се свикват не по-рядко от 1 път на 2 години.

Извънреден конгрес се свиква с решение на Националната конференция или на НК на СДП, или по писмено искане на една трета от делегатите на последния конгрес или една трета от местните организации.

29. Датата на откриване на редовния Конгрес, квотата за избиране на делегати и предложения за дневен ред се обявяват от НК на СДП чрез официалния печатен орган на партията най-малко 3 месеца предварително.

Най-късно 1 месец до датата на започването на Конгреса местните организации могат да правят предложения по дневния ред и други въпроси.

Окончателното приемане на дневния ред става на първото заседание на Конгреса.

30. В работата на Конгреса с право на глас участват редовно избраните делегати от местните организации. Членовете на Националния комитет и ЦКРК на СДП и членовете на парламентарната група на СДП, ако не са избрани за делегати, участват със съвещателен глас.

31. Конгресът:
а) избира ръководство на Конгреса и необходимите комисии: мандатна, по предложенията и избора, по жалбите, по проекторешенията и бюджетна;
б) обсъжда и приема отчета за дейността на НК на ЦКРК на СДП;
в) обсъжда и приема предложенията за Програмата и Устава на СДП и техните изменения, както и статута на официалния печатен орган на партията. Промените в Програмата и Устава се приемат с мнозинство от 2/3 от регистрираните делегати на Конгреса;
г) определя основните насоки в дейността на СДП в следващия междуконгресен период;    
д) утвърждава партийния бюджет, както и списъка и възнагражденията на всички платени длъжности в партията;
е) избира 50 % + 1 (29) от членовете на НК, като останалите 28 се избират от Регионалните обединения и ЦКРК в състав от 7 членове.

/Пресслужба "Куриер"/

11:23:27    
23.09.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова   
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!