София, 22 юли 1997 година    
Брой 56 (1752)

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространеие пълен текст на:
ОТГОВОР НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА НА ПИТАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ДЕНЯ ЗА ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ /18 ЮЛИ 1997/ НА ДЕПУТАТА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ЕВГЕНИ КИРИЛОВ ПО ВЪПРОСА ЗА КАДРОВИТЕ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСТВОТО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ДАМИ И ГОСПОДА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КИРИЛОВ,

Вашето питане ми дава възможност пред всички Вас, а и пред нашата общественост да разсея категорично една заблуда, която напоследък витае не само в някои медии, но и в представите и изказванията на някои политици. Както се отбелязва и в самото питане, ставало въпрос за "безразборни уволнения и безцеремонна разправа" както "на личностна основа, така и по политически съображения". Смятам, че е крайно време да изоставим силните думи и драматичните квалификации и да погледнем фактите.

Преди да премина към конкретния отговор на питането, искам да уведомя народните представители, че на 11 юли 1997 г. проведох политически консултации с представители на ръководствата на всички парламентарни групи /не присъства единствено представител на Парламентарната група на Българския бизнес блок /ПГ на БББ/ и с ръководството на Комисията по външна и интеграционна политика. В резултат на тези консултации получих принципна подкрепа за предвижданата от мен структурна промяна в Министерството на външните рабити /МВнР/. /Отварям скоба, за да Ви съобщя, че нейната същност е преходът от териториална към функционална структура на МВнР/. От страна на Парламентарната група на Демократичната левица /ПГДЛ/ в консултациите участва г-н Евгени Кирилов. В задълбочения разговор, който проведохме, той изрази съгласие с полезността на предлаганата структура. Що се отнася до "безразборните уволнения", още тогава народният представител бе информиран, че такива всъщност няма.

Питането на г-н Евгени Кирилов е от 9 юли, т.е. два дни преди участието му в консултациите. Съжалявам, че консултациите с политическите сили не бяха два дни по-рано, което може би щеше да направи питането излишно. Аз благодаря на г-н Кирилов също за изразеното от него "разбиране към факта, че в условията на валутен борд...трябва да се направят необходимите кадрови съкращения". И това разбиране е естествено, защото именно поради двегодишното управление на правителството на неговата партия стигнахме до необходимостта от валутен борд. И точно правителството на неговата партия заложи 30%-ото съкращение на държавната администрация. За МВнР то бе изпълнено с постановление No 95 от 13 март на служебното правителство. Така че очевидно става въпрос да допълним съществуващия между нас консенсус по основните външнополитически приоритети със съгласие и по изпълнението на решения за съкращения, взети от социалистическото правителство.

Предлагам на вашето внимание няколко показателни цифри. Така например щатът на Централно управление на МВнР, т.е. на работещите в България дипломатически и технически служители на МВнР, през 1989 г. е 1009 души, през месец март 1991 г. е 780, месец март 1992 г. - 580. След 1993 г., отново започва движение нагоре, като се минава през 620 души през юни 1993 г. и се стига до 663-ма души през март 1995 г.

Подобна е и "динамиката" на щата в задграничните дипломатически представителства. През 1989 г. в тях работят 1876 души, включително извънщатните служители, през януари 1991 г. - 1716, а през март 1992 г. - 1508 души. И отново поемаме нагоре - през 1748 души през септември 1994 г. до 1791 души през септември 1996 г.

Привеждам тези цифри и Ви питам: С какво българската дипломация бе по-успешна през 1996 г. например, когато в МВнР в София и в чужбина работеха общо около 360 човека повече, отколкото през 1992 г.? Ако тя беше успешна, щеше ли България да бъде на практика във външнополитическа изолация в края на 1996 г.? Очевидно ключът към успешна политика не е в количеството, а в качеството на дипломатите.

Вие говорите в питането за "професионалистите в МВнР". Искам да Ви предпазя от политически подход при тълкуване на фактите и да Ви гарантирам, че най-малко аз изхождам от такъв. Но същевременно съм категорично против за професионализма на един дипломат или служител в МВнР да се съди само по продължителността на неговия трудов стаж във ведомството. Средният трудов стаж на служителите на МВнР e 11 години и 4 месеца, т.е. далеч над онези шест години, през които, макар и формално в доста случаи, работещите в МВнР са деполитизирани.

Искам да Ви кажа, че могат да се приведат много примери - и положителни, и отрицателни. Има хора с доказани умения да работят за България, а не да обслужват партийни и групови интереси отвън. И в същото време са налице примери за хора с очевидна непригодност за отговорностите на дипломатическата служба.

Господин Кирилов,
В България е необходимо да се изгради национална дипломатическа служба с националноотговорни дипломати и служители, каквато досега на практика не е имало. Хора, които могат да представят достойно България. Хора, които ще бъдат оценявани по света по умението им да представят България, по таланта им да контактуват свободно, а не да носят белезите на сковаността, характерна за тоталитаризма. Хора, които няма да защитават политиката на една отделна партия, а интересите на България.

Ако искаме да станем страна с ефективна дипломация, то не можем да не си дадем сметка, че в демократичния свят трудно могат да подходят с нужното доверие към хора, които след като години наред са били яростни противници на НАТО, днес искат да са "флагманите" на евроатлантическата ни интеграция. Или изявени специалисти по социалистическа интеграция да бъдат приети доброжелателно като защитници на европейската интеграция. Или хора, свързани в една или друга степен със специални служби от миналото. Очевидно по тези въпроси трябва да сме много внимателни и аз съм убедена, че Вие ще проявите разбиране и съгласие по подобен подход.

И накрая си позволявам да изразя недоумение от свързването на въпроса за съкращенията в МВнР, за което като цяло изразявате разбиране, с въпроса за обявяване на конкурси. Хората, работещи в МВнР, основно са били назначавани без конкурси и без каквито и да е е критерии. Нима не са ли точно това политически назначения? Моят стремеж е да преодолеем МВнР да бъде затворена система, привилегия за една малка част от обществото, да преодолеем ширещата се и днес семейственост.

Конкурсното начало ще ни даде възможност да подберем най-доброто от националния кадрови потенциал. Конкурсите са за млади хора, като за дипломати конкурсът е за до 10 места на фона на раздутия по-рано щат. Аз съм категорично за влизане на млади хора в дипломацията. Не само по един формален повод - за да се преодолее дисбалансът между младши дипломати и старши дипломати и за да се привлекат млади специалисти, получили подходяща подготовка по въпроси, свързани с основните външнополитически приоритети на страната. Младите хора не са обременени нито с миналото, нито с професионалната си съдба, нито с манталитета си. Именно на тях трябва да дадем пълна възможност да се развиват, да се усъвършенстват, да се подготвят да ръководят утре страната. В крайна сметка те са нашите деца, не на една или друга политическа партия, а децата на България.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

УВАЖАЕМИ Г-Н ВЪРБАНОВ,

С огромна изненада и неудомение изслушах вчерашното Ви изявление по Българската национална телевизия, в което обявихте: "Имам сигнали за активисти на Българската социалистическа партия (БСП), които обикалят селата, срещат се с кооператорите и се опитват да им обяснят, че държавата е определила някаква цена, която е непосилна: първо държавата да изкупи на тая цена зърното, и следващия момент - че те съветват председателите на кооперациите да не си продават зърното на тая цена, а да чакат по-висока."

Настоявам да ми посочите поне едно име на "БСП активист", за който Вие имате подобни сведения. В противен случай ще смятам, че използвате националния ефир за целенасочена дискредитация на социалистическата партия, като си служите с откровени лъжи.

Недопустим е подобен подход на един министър от българското правителство, извело като приоритет "изход от създалата се криза чрез постигане на национално съгласие".

София, 11 юли 1997 година

("Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОЕКТА ЗА СОЦИАЛНА ХАРТА

Отчитайки задълбочаващата се неяснота на тристранния диалог в Република България, наследена от безотговорните правителства на проф. Беров и на Жан Виденов;

Имайки предвид неизпълнените договорености и споразумения на поредица правителства, изгубили народното доверие поради провален социален диалог;

Водени от задължението да защитят интересите и правата на своите членове и симпатизанти в новите условия;

Поемайки своята отговорност за демократичните процеси,

КОНФЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА" РЕШИ

1. В духа на традиционните отношения между отговорните автентични социални партньори приема по принцип предложението на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и направените бележки от Българска стопанска камара (БСК) по проекта за споразумение с правителството (социална харта).

2. Предлага на КНСБ и БСК консултации за актуализация и уточнения по направеното предложение.

3. Предлага на Изпълнителния съвет (ИС) КТ "Подкрепа" вариант за договаряне с правителството на два етапа:

Първо - подписване с правителството на протокол за намерения, включващ принципите за социален диалог.

Второ - изготвяне на споразумение за социално сътрудничество като основа на реално социално сътрудничество.

София, 9 юли 1997 година

Президент:

д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВО-ПРАВНИТЕ НОРМИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТОДАТЕЛИ

Настъпилите демократични процеси в нашата страна допринесоха за възможността чуждестранните инвеститори да развиват своя бизнес. В България се установиха редица фирми и предприятия с традиции и с международно признание. Те спазват българското трудово законодателство. Освен това понякога предоставят допълнителни придобивки за наетите работници.

Едновременно с това на много места (главно в Благоевградски район) се установиха псевдоинвеститори. Това са предимно малки гръцки фирми, които търсят бърза печалба от създадената неблагоприятна конюнктура на регионалния трудов пазар - над 20% безработни. Сблъскваме се с "дива" експлоатация на наетите от тях работници и незачитане на трудовите им права, произтичащи от българското трудово законодателство.

Поради тези причини в такива фирми се породи социално напрежение сред работниците. Възможни са непредвидими последици, включително и физическа разправа с работодателите.

В тази връзка Конфедеративният съвет на Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" прие следното решение:

1. Обръща внимание на Министерството на труда и социалната политика, респективно на Главната инспекция по труда, да инспектира фирмите нарушителки и да осъществи съвместна проверка с участието на представители от регионалните структури на КТ "Подкрепа".

2. Сезира за допуснатите нарушения от тези фирми: Агенцията за чуждестранни инвестиции и Асоциацията на инвеститорите в България (БИБА), които да предприемат активни компетентни действия.

3. Да предостави данните за констатираните нарушения на Департамента по синдикални права към Международната конфедерация на световните профъюзи (МКСП), отдела за контрол по нарушенията на синдикалните права към Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Комитета по свободата на синдикалните сдружения към Международната организация на труда (МОТ).

София, 9 юли 1997 г.

Президент:

д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ОТЛИЧНИЦИТЕ, ИВАНЧО, ОТЛИЧНИЦИТЕ..." НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КЛУБ "СОЛИТОН" ИВАН ЦЕНОВ

"Комунизмът е кофти система, но ние я правим кофти и си живеем добре." Така мислеха много хора по онова време. И имаха основания за това. По-старите помнят как идваха на почивка в България туристи от СССР, Полша, Унгария, Чехословакия, как снизходително се отнасяха нашенци към тях. Съветските туристи обикаляха с отворени уста и а, а да проговорят. Черноморските ни курорти им изглеждаха като друг свят. Дискотеки, уиски, цигари "Kent". Е, парите им не бяха много, ходеха по анцузи, на групи, но бяха довлни, че са тук, в България. Не по-различни бяха и другите - поляци, чехи, унгарци. Спомням си 1957 г. Бях на пионерски лагер на "Траката". Имаше група унгарски деца. Няма да забравя две неща. Първата "международна победа" по футбол и с какво удоволствие давахме на унгарчетата доматите от нашата маса, след като те "за нула време" изяждаха своите. Бяхме горди! По същия начин по-късно, на Созопол, бяхме горди, че доставяме радост на нашите гости. И те ни обичаха! В България те се чувстваха по-добре от дома си.

И ето днес, години по-късно, ме е срам, че съм българин. Не, не, не завиждам на тези, които преди с нетърпение очакваха лятото, за да дойдат в България. Не завиждам на днешните "отличниците". Срам ме е, като виждам докъде достигна в последните години България. Срам ме е, като виждам как нашите родители, същите тези, които изградиха една европейска по стандарт страна, днес едва преживяват. Как се подиграват с нашите родители с някакви помощи. Как децата ни напускат България. Как се топи българският род. И всичко това на фона на маймунджълъците на т нар. елит - политици, политолози, социолози, медийни клоуни, синдикални босове.

Обидно ми е да слушам всеки ден за някакви "опашки", за някакви "отличници", за някакви условия за "влизане в Европа и в НАТО".

Особено се дразня, като чуя думата "отличници". В интерес на истината винаги съм бил отличник. Но по онова време имаше един виц. Ето какъв: Иванчо не се учел добре. Какво ли не правил баща му, но нищо не помагало. Един ден бащата завел Иванчо на бар-вариете. Дошло време за стриптийз. Иванчо се захласнал. Гледал вцепенен. Накрая попитал: "Тате, кой ги оправя тия к...?" Бащата имал готов отговор: "Отличниците, сине, отличниците ..."

Разбирате защо се дразня. Дразня се от откровената инфантилност на тези, които се изживяват като елит. Дразня се от инфантилността и некадърността на хората, които представят България пред света. Вбесявам се и от наглостта на тези, които ни поставиха в това унизително положение. Става въпрос за нашите стари и нови външни "приятели". Става въпрос за тези, които планираха и реализираха изкуствения фалит на България, тези, които грижливо подбраха лумпените, които днес уж управляват България. Става въпрос за тези, които действително управляват България. Управляват я отзад, зад кулисите. Управляват я и ни се подиграват в лицето.

Нима не е ясно какво стана в Мадрид? Името на България дори не бе споменато! Но, видите ли, на тайната среща между Клинтан и Стоянов американецът не знам какво си казал!

Г-н президент, важно е какво чу светът, а не какво сте си приказвали на четири очи с Клинтън. Не чувствате ли, г-н президент, че изнасянето на тази информация прави положението на България още по-смешно! Събрали се хората светът да ги чуе, а Вие си шушукате с Клинтън и после се хвалите като махленска клюкарка.

И само това ли? Връща се Костов от някъде си и застава пред камерата. Тюхка се. Говорил с г-н Цървенковски. Лошо, много лошо. Стокооборотът ни с Македония бил намалял толкова много, че дори не смее да спомене цифрата. А той, Цървенковски, не бил на същото мнение. Нашият премиер има една информация за количеството стоки, които преминават през границата ни с Македония, а техният - има друга, много по-различна информация. Какво излиза? От едната страна на границата не се води счетоводство, а от другата страна хората си гледат стриктно работата. А другата страна е една държава-бебе! Прави ни смешни Костов дори пред братята македонци, а се чудим защо НАТО не ни иска.

Темата за престъпността. Прави правителството бюджета за 1997 г. Прави го и гордо заявява, че тази година планира по-ниска събираемост на данъци от предишната. Питат ги защо така, нали ще се справите с мафията, а г-н Цонев отговаря, без да му мигне окото, че ако заложат по-голямо число и не го изпълнят, ще се изложат. Добре де, г-н Цонев, нали г-н Бонев развъжда комари, нали ковете закони за борба с мафията. Даже правите научни разработки на тема "Що е това мафия?".

Щом вие не си вярвате, че ще смажете главата на гущера, кой тогава ще ви повярва?

Не си правя труда да подбирам тези примери. Който и вестник да отворите, по което време и да се заслушате по ефира, все едно и също. Медийното пространство прилича на блато, пълно с шарани. Журналистите са като риболовци. По което време хвърлят въдицата, все шаран ще извадят.

Да отворим днешната преса. Интервю с доц. д-р Бойко Рашков, директор на Националната следствена служба. Ето какво четем: "Да, в банковата сфера се граби непомерно. На бюрото ми в момента се намира един доклад за една банка. От него се вижда, че са отпускани нецелесъобразно (респективно присвоявани) кредити за десетки милиони долари и стотици милиони левове. Просто е чудно този човек какво ще прави тези пари, които е присвоил... къде ще ги занесе ... на оня свят ли? Необясними са спокойствието и липсата на съвест, с които той е действал 1, 2, 3 години. Грабил е, без да мисли за следващите години - за това, че може би ще ги прекара на едно неприятно място, където няма да може да изразходва парите си."

Чета и се чудя какво да мисля. Да сме индианци, не сме. Да сме от някакво африканско племе, не сме. Кой е тогава г-н Рашков? Чуди се г-н Рашков "този човек какво ще прави с тези пари... къде ще ги занесе... на оня свят ли". Ами защо си приказваме за организирана престъпност, за мафия? Не е ли ясно на г-н Рашков, че зад такива хора стои организираната престъпност, стои организация. Не му ли е ясно на г-н Рашков, че този човек е обикновен бушон във веригата за износ на национален капитал. Не му ли е ясно на г-н Рашков, че така се унищожава България? Унищожава се систематично в продължение на много години. Как ще се бори г-н Рашков с мафията, щом не може да си отговори на въпроси, на които всяко дете от улицата ще отговори, стига да е прочело поне една книга за мафията.

Ами какво да кажем за последните изявления на Костов. Разбрал, че мафията управлява. И какво решили в СДС? Да тръгнат през ваканцията по страната да събират доброволци за борба с нея. Абе, Костов, Левски е ходел по Българията да прави комитети, но турците са били в конака! Нали даваше зор да влезеш в конака? Нали искаше да управляваш? Орева света! Не знаеше ли, че тези, които "народът избира", са чистокръвни марионетки? В колко народни събрания трябва да] престоиш, в колко правителства трябва да бъдеш, за да разбереш тази проста истина? Помншш ли, Костов, какво казах през 1993 г.? Че или си олигофрен, или провокатор. Тогава, Костов, не бях съвсем точен. Истината е малко по друга.

Провокацията се състои в поставянето на политически олигофрени на местата, които посещаваш в последните осем години. За да бъде унищожена България!

Ти не си виновен, Костов. Толкова ти е акълът. Като на другите.

За чест на българина по-голямата част от електората вече не участва във фарсовете, наречени "избори". Това не пречи да се отчита обратното. фантомите са винаги под ръка. "Гласуват", ту за "сини", ту за "червени" и всичко си върви постарому. Мафията прави пари. България загива! И за да изглеждат нещата автентични, политиците перманентно се "карат", вадят се "компромати", "спорят" по измислени теми. Накратко - разиграва се политически реслинг.

Кои са основните "хватки" в политическия реслинг? Вината за погрома на България винаги се приписва на предишните "управляващи". "Добродетелите" на едните са за сметка на провала на другите. Провалът на едните се обяснява с провала на другите. Безчинствата на едните се оправдават с безчинствата на другите. Моралът на едните се крепи на морала на другите. Провалът на "демокрацията" се обяснява с "тежкото комунистическо наследство", и т.н, и т.н.

Ето два типични примера:

Генерал Бонев е гост на "Свободна Европа". Нетипичен за това радиослушател пита: "Г-н Бонев, не се ли чувствате неудобно да говорите за морал? Как станахте генерал от чин капитан?" Бонев има готов отговор: "Защо не, след като Жан Виденов стана премиер от комсомолски секретар."

Няма що. Блестящо алиби! А какво би отговорил на подобен въпрос Жан? "Защо да не стана премиер от комсомолски секретар, щом Бонев стана генерал от капитан!" Пито - платено! От кого?

Вчера "сините" смениха шефовете на националните медии. Направиха го така, че дори "Свободно слово" от студиото на "Свободна Европа" в София не издържа и направи пряка аналогия С действията на "червените" от близкото минало. Но какво каза по този въпрос минути по-късно г-н Папакочев от студиото на "Свободна Европа" от Прага? "Защо "червените" сега плачат, след като преди направиха същото?"

Ето защо. Всички те са от едно котило. Всечки те обслужват една цел. Пак ще я повторя: Унищожаване на България!

А какво да кажем за снощния коментар на един господин, сътрудник на "най-свободната радиостанция в Европа". Загрижил се господинът за предстоящия демографски срив. И кой е виновен? Разбира се, комунизмът! Същият този комунизъм, на който бе виновен капитализмът (и четирите годишни времена). Същият този комунизъм, при който този господин завърши вися ше образование като стипендиант на Първо главно управление на ДС. Същият този комунизъм! при който, лазейки по корем, този господин стана член на "престъпната организация БКП". Същият този комунизъм, при който този господин се ожени за дъщеря на висш офицер от източногерманското ДС - зловещата ЩАЗИ! И тази жена роди и отгледа три деца! Да са живи и здрави!

Кой е този господин? Има ли значение. Той е един от многото. Един от многото, дадени под аренда от КГБ на CIA ("американското КГБ" - ЦРУ).

Малко можем да допълним проф. Ноам Чомски по този въпрос. Ето какво пише той:

"Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите основни идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило (не е писано специално за български комунист - б.м.). За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавня та власт в ръцете, или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт - бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те (масите - б.м.) са прекалено ограничени да видят сами." (Из "Медиите под контрол")

"Станала държавна, идеологията на капитализма доминира почти изцяло социалните и икономическите науки. Тя господства над масмедиите, вестниците, които формират общественото мнение, както и сред преподавателите и студентите. Тази степен на идеологически конформизъм в една страна, която няма идеологическа полиция (поне не такава, каквато имат тоталитарните режими) и в която не са отворили концлагери, е нещо забележително. Тук идеологическото разнообразие, което би наложило дебати върху социалните структури, е много по-стеснено, отколкото в другите капиталистически демокрации и може би във фашизоидните държави." (Из интервюто на Мицу Рона с проф. Чомски, публикувано в книгата "Лингвистика и политика")

София, 10-11 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ - СОФИЯ, ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И ПО ПОВОД НА ЕЗИКОВИЯ СПОР. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Накратко, налице е същото повторение на самоотричане, което навремето направи Кр. Мисирков, авторът на брошурата "За македонските работи" 1903 г. (Името на Мисирков днес носи Институтът за македонски език, Скопие.) Малко по-късно (1924 г.) той пише: "Началото на XIX в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци... Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшества и последва създаването на Българска екзархия и освобождението на България. Сърбите... завладяха по-големия дял от Македония, даде им се от ония, които до последно време признаваха българския народностен характер на Македония. Обаче въпросът за народността на македонците с това не свърши... Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и е готов да живее на всяка цена в мир със съседите си, дори и тогава, когато те искат да си присвоят половината от неговата къща, от неговия двор...Но ето че се раздават викове на самите македонци: "Ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Тъй се казваме днес и така искаме да се казваме в бъдеще... Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? Да ви отстъпим?... Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско национално самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литературен език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище."

По-нататъшния развой на македноския език е живо плагиатстване. Плагиатства се името. В световната лингвистика под името македонски е известен съвършено друг неславянски език, нямащ нищо общо със съвременната езикова славянска формация в Скопие, която има българска същност. Македонските племена (орести, линкести, еордейци, елимиоти и др.) са били етнически близки до гръцките в Тесалия, а отчасти до илирийците и траките. Още в 148 г. преди Новата ера старата истинска Македония е разгромена от Рим, а древните македонци са романизувани и гърцизирани. Езикът им е отмрял и за него се знае твърде малко.

Шест-седем века след това по тези земи идват българските славяни, но от древните македонци дори не е останал и споменът. Името на областта се актуализира едва през Възраждането от гърците. Дотогава тя се е наричала Долна Мизия, за разлика от Горна Мизия (Северна България).

Плагиатстването не е монопол на Скопие. Преди това то бе извършено от сърбите, които бяха обявили Самуил за сръбски цар. Сега прилагателното "сръбски" просто се заменя с "македонски", въпреки че македонската династия на Василий Втори Българоубиец воюва с българите. Парадоксът е пълен и трудно обясним в Скопие, защото след метаморфозите излиза, че македонската династия на Василий Втори воюва с... македонците.

Скопските алхимици след 1944 г. не се стесняват да зачертават думите българин и български дори в историческите документи. В издаденото "Житие на Климент Охридски" от Теофилакт (11-12 в.) фалшифицикацията, извършена от скопския историк Драган Ташковски е огромна. Гръцкият оригинал е подправен чрез "превод": Климент, български епископ се превръща в Климент - епископ словенски. Текстът, "понеже на български език нямало дори похвални слова..., той съставил слова..., понятни за най-простия българин, с тях хранил душите на най-простите българи и... станал нов Павел за новите коринтяни - българите... Изобщо Климент е предал на нас, българите, всичко", се преиначава в следния вид: "...бидейки немаше за словенски язик празнични беседи... той съставил беседи... доступни дори за най-простиот словен, со нив той ги крмеше душите и на най-простите словени... И станал втор Павел за вторите коринтяни - словените. И воопщо... Климент ни го даде нам... на словените..."

Разграбването на българската култура няма граници: сборникът "Български народни песни" от братята К. и Д. Миладинови (1861 г.) беше преиздаден в Скопие просто като "Зборник" (1962 г.) от Д. Митрев, К. Пенушлиски и Ал. Спасов; книгата на Ст. Веркович "Народне песме македонски Бугара" (1860 г.) като "Македноски народни песни" (1961 г.) от К. Пенушлиски.

"Полог и его болгарское население" на големия руски учен А.М. Селищев беше цитиран от Блаже Конески само като "Полог". Същият Блаже Конески (като незавършил студент в София - Благой Конев), известен с делото за плагиатство (Г. Киселинов), в Р. Македония преписа основните положения от "Историческа граматика на български език". Заради това той бе назначен за академик в Македонската академия на науките (МАНУ).

Сегашният председател на Македонската академия на науките Божо Видоески (Божидар Видоевич) преписа библиографските трудове на М. Маждракова (1905 г.), Хр. Герчев (1911 г.) и Ст. Стойков (1937 г.) и фактически ги преиздаде сборно под наслов "Прилог кон библиографията на македонскиот язик" (1953 г.).

Списъкът на интелектуалните кражби, най-меко казано, е толкова голям, че самият той може да състави томове от библиография.
Тук, разбира се, не отнасяме "превода" на писмата на Г. Делчев от книжовен български език на посърбен български език, обявен за "автентичен", нито адатапцията на стиховете на Вапцаров на фолклоризиран "роден" език в Темпо-Колишевски вариант, за който поетът не е подозирал, че ще се съчини чак след смъртта му.

(Пресслужба "Куриер")

-----------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 21 юли 1997 година.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред., Лилия Томова, Валентина Игнова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.