София, 22 юли 1994 година
Брой 142 /1187/

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПОЛИТИЧЕСКО ЖОНГЛЬОРСТВО НА МАНУШ РОМАНОВ", ПРЕДОСТАВЕНО НА РЕДАКЦИЯТА ОТ ЧЛЕНОВЕ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА".

След 10 ноември 1989 г. политическата промяна засегна и циганското население в България. В резултат на тази промяна в София учредихме Демократичен съюз "Рома”. На първата конференция гласувахме устав, в който залегна, че основната цел на съюза ще бъде идеална, без политическа обвързаност /чл.2 от устава/. За председател на съюза избрахме г-н Мануш Романов, когото смятахме за най-подходящ и човек, който ще оправдае доверието ни. Не след дълго след избирането му Мануш Романов прояви безпринципност и абсолютно незачитане на решенията на съюза и незачитане на Централното ръководство на Демократичен съюз /ДС/ "Рома". По лично осмотрение и в търсене на лични изгоди се е свързвал с разни политически формации, като е обещавал преди изборите цигански гласове срещу депутатско място в парламента. За това безотговорно изявление на М. Романов в. "Демокрация" в брой 252 от 23 октомври 1992 г. пише: "Призив на М. Романов циганското население да гласува с оранжевата бюлетина за форума "Преображение". В същия брой вестникът озаглавява материал "Демократичният съюз "Рома" разжалва Мануш Романов". Вестник "Дума" от 2 юни 1993 г. озаглавява материал: "Мануш Романов ще прави политическа партия". Вестник "24 часа" от 7.12.1992 г. пише: "Мануш Романов гласи нов цигански съюз". Пак във в. "24 часа" пише: "Мануш Романов нарекъл хората на Ахмед Доган "наши братя", като не изключил възможността ромите да намерят общи интереси с Движението за права и свободи /ДПС/ в бъдещите парламентарни избори. За всички тия противоуставни деяния на председателя на Демократичен съюз "Рома" от провинцията и от София в Централното ръководство се получиха множество телеграми, протести и молби за свалянето на правата на Мануш Романов. В резултат на всички тия протести Централното ръководство проведе извънредна конференция, на която с протокол се отнеха правата на Мануш Романов и съюзът се разпусна, като всички членове преминаха към Конфедерацията на ромите в България. На тази конференция се повдигна и въпросът за средствата, предоставени на съюза от някаква фондация, за което членовете и Централното ръководство нито са били осведомени откъде са дошли, нито как са изразходвани. Знае се само, че Мануш Романов самоволно си е определил заплата, първо, като председател на Демократичен съюз "Рома" и второ, като главен редактор на излезлия само три пъти вестник "Рома" извън депутатската заплата в парламента.

Предвид на всичко гореказано става ясно, че г-н Мануш Романов е без определена целенасоченост и позиция. В цялата му обществена и политическа дейност прозират единствено личната материална изгода и желание за популярност. Заключение за това му поведение може да се изведе от факта, че по време на неговото председателстване на Демократичен съюз /ДС/ "Рома" в съдружие с дружество "Българка" без знанието на Централното ръководство на Съюз "Рома" е провел на няколко места в провинцията конкурси за мис най-"хубава циганка".

Тук най-ярко проличава личната материална изгода. За подобни лични материални интереси М. Романов обрича на забавяне и провал и без това затъналото в нищета и непрогледна тъма циганско население.

Както се вижда, всичките действия на разжалвания "лидер" на циганите Мануш Романов са в разрез с устава на Демократичния съюз "Рома".

Ако това решение на Централното ръководство на Съюза "Рома за сваляне на доверието от М.Романов е нереално, как тогава г-н Романов ще оправдае всички тия жонгльорски действия да намери в някоя партия пролука и път към парламента. Защо г-н Мануш Романов след толкова дълъг период от разжалването му не се е заел да възстановява Съюз "Рома", а сега преди евентуалните избори се е разшетал и замилял за циганското население.

София, 18 юли 1994 г.

1. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДС "РОМА" - СОФИЯ: Емил Маликов

2. ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ДС "РОМА": Трайчо Костов

3. СЕКРЕТАР НА ДС "РОМА" - СОФИЯ,
И ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО: Ал.Емилов

4. ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ДС "РОМА": Анжело Маликов

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ", ЧЛЕН НА КОАЛИЦИЯ СЪЮЗ НА ДЕСНИТЕ СИЛИ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ". Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание и до председателя на Конституционния съд.

На 13 юли празновато изминаха три години от влизане в сила на най-новата марксизирана конституция.

Международната правна ценностна система и политическите партии в България приемат конституцията за задължителна правна норма!

Конституцията налага неотклонно спазване и от подкрепилите я, и от отреклите я, като последните си запазват правото за ревизия по спора...!?

Подписването на клетва от висшите държавни служители и от народните представители в името на конституцията създава неотклонност от основния закон - конституцията!!!

Недопустимо е нарушаването на конституцията в хармоничното общество, особено от подписалите клетвени декларации!

Параграф 3 т.3 от преходните и заключителните разпоредби на конституцията задължава народните представители в тригодишен срок, който свърши на 13 юли 1994 г., да приемат посочените в конституцията закони!? Нарушен е чл.91 т.2 от конституцията, където е посочено изработване и приемане на закона за Сметната палата, както и много други посочени и неприети закони.

Умишленото несъздаване на Сметна палата доведе и води България към непредвидими последици и хаос, отговорността за което носят управляващите. Народните представители и управляващите са виновни пред конституцията, законите и отечеството!!!

Достоен за съжаление е фактът, че Народното събрание /НС/ няма форма за оправдание, народните представители имаха време да променят срока на параграф 3 т.3 от конституцията.

Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
Националното ръководство на Съюз "Справедливост" настоява да изпълните чл. 98 т.1, както и чл.102 ал.3 т.3 от конституцията.

Работата на 36-то Народното събрание е противоконституционна и молим Ви чрез правомощията и по чл.100 да разтурите горепосоченото сборище и да предадете клетвонарушителите на главния прокурор и на държавен съд!!!

София, 20 юли 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: О.Цеков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНЕ НА СГРАДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет проф. Любен Беров и до средства за масово осведомяване.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ с възмущение още един път поставя въпроса за дискриминационното отношение на правителството на проф. Любен Беров към БКП. Съвсем тенденциозно правителството не решава въпроса със сградния фонд на БКП. Правителството си изми ръцете с прехвърлянето на въпроса в строителното и селищното министерство, без то да реши въпроса, както решава за партиите на СДС, на БЗНС, на БСДП, на ПК "Екогласност", Лигата за защита правата на гражданите, "Ера 3", монархическите партии и др. Правителството държи в грубо нарушение на Закона за политическите партии /ЗПП/ БКП без нито една стая, без нито един клуб в София и в страната, а БКП продължава съществуването си. Правителството даде цяла сграда на една нелегитимна партия, каквато е Българската социалистическа партия /БСП/. Народното събрание и правителството конфискуваха сградния фонд на БКП т.е.от тези, които го бяха заграбили чрез измама, а не от законните им собственици, каквито сме ние - БКП. Още един път молим правителството и Народното събрание да предоставят на ЦК на БКП, на ГК на БКП, на районните комитети на БКП в София и на областните, градските, околийските, окръжните комитети на БКП в страната стаи за канцеларии, салони-клубове за провеждане на събрания, конференции, пленуми и конгреси. Също така молим да ни бъдат предоставени необходимите стаи за канцеларии на редакцията на вестник "Комунистическо дело".

Вторият въпрос, който молим да бъде доведен до знанието на обществеността, е въпросът за нечестната постъпка на правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров и проф. Любен Беров във връзка с дискриминационното отношение към БКП при отпускане на безлихвени кредити на политическите партии за изборите през 1991 г. Кредитите бяха отпускани уж срещу имотни гаранции. На онези партийни ръководители, които нямаше какво да заложат, не им бяха дадени кредити, а на онези, които заложиха апартаменти и др., нито върнаха заемите-кредитите, нито са им конфискувани заложените имоти. Това е нечестно и непочтено отношение и е престъпление на трите правителства. Ще дойдат нови избори и без правителството да е събрало старите кредити, вероятно отново ще даде кредити на партиите длъжници, които държат парите в банки, откъдето получават големи лихви, с които си гарантират заплати и други нужди за партиите им. Това правителството и Народното събрание /НС/ много добре знаят, но си затварят очите и си запушват ушите, защото са заинтересовани да бъде така. Редно е ръководството на Народното събрание да задължи правителството да изпълнява добросъвестно задълженията си, а не то да прахосва народни пари. Ако председателят на НС и народните представители не задължат правителството да събере въпросните кредити с лихвите, които тези ръководители на партии са получавали досега от банките, то ЦК на БКП ще бъдем принудени да отнесем въпроса до правораздавателните органи, в това число и пред международни.

Правителството не трябва спрямо едни партии да бъде мила майчица, а спрямо други, в това число и спрямо БКП, зла мащеха или скубисвекърва. Ще се надяваме поне този път да бъдат спазени законните срокове и да получим необходимите отговори и от Министерски съвет /МС/, и от ръководството на НС, със съответното правилно решаване на поставените въпроси, без каквото и да било усукване и протакане.

София, 12 юли 1994 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ Д-Р ДИМИТЪР ИГНАТОВ ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЯТА В ПЕЧАТА ЗА СЪКРАЩАВАНЕ НА БОЛНИЧНИ ЛЕГЛА.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

С изненада научихме от пресата, че Министерство на здравеопазването е взело решение за съкращение на 12 190 болнични легла в 230-те болници на страната, което представлява 1/6 от легловия фонд на цялата страна. Това решение не е съгласувано с Висшия медицински съвет, професионално-съсловните организации и синдикатите в здравеопазването. Вашето изявление, че това намаляване няма да бъде последвано от съкращаване на лекарски и сестрински щатни места, е демагогия, тъй като целта на съкращението е именно намаление на щатовете в здравеопазването и изхвърлянето на улицата на голям брой лекари и среден медицински персонал.

Крайно време е, г-н министър, да престанете с Вашето двуличие и да излезете честно и откровено пред нашето лекарско и сестринско съсловие и заявите, че това съкращение може да се направи само в контекста на цялостна здравна реформа, която Вие не сте започнали и нямате намерение да започнете.

София, 17 юли 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС:

д-р Димитър Игнатов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРАКТИЧЕСКА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРИЕТА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23, 24 ОКТОМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Гражданско обединение за републиката/ГОР/ ще защитава пазарните принципи за формиране на работната заплата, като същевременно ще подкрепя линията на държавното регулиране на доходите от пенсии, обещетения и социални помощи. Държавната намеса при формиране на доходите следва да се съгласува между националните социални партньори, но с много по-съществено участие на работодателите в двата сектора - частен и държавен.

Това в особено голяма степен важи и за величината на минималната работна заплата. ГОР ще изисква в нея да бъдат включени всички елементи на минималната издръжка на живота, като се отчетат и пазарните елементи в осигурителната система. В следващите една, две години е наложително да се преустанови реалният спад на минималните и средните доходи на населението, като съотношенията между основните източници на доходите се поддържат в приемливи граници. На тази основа диференциацията на доходите ще се изменя преди всичко под влияние на пазарните принципи и трудовата активност на отделни личности и социални групи.

Пето. Дълбоката икономическа криза силно повиши дефицита на държавния бюджет, а това чувствително ограничи социалните плащания и доходите на заетите в общественото обслужване. Необходимостта от усъвършенстване на взаимоотношенията между бюджета и социалните дейности все още не е намерила законова уредба, което създава огнища на напрежение в големи интелектуални групи и влоши социалния статус на цялото население.

ГОР ще даде свои предложения за закони, които да осигурят постепенното автономно функциониране на единна национална система за обществено осигуряване. Тази система следва да обединява ресурсите за социално осигуряване, социално подпомагане, здравно осигуряване, обезщетения и квалификация на безработните. На тази основа ще се разработят обосновани, технологически опростени, разбираеми и лесноприложими промени в досегашните данъчни и осигурителни механизми, а разходите по изграждане, функциониране и управление на системата ще изискват значително по-малко и без това недостигащи обществени ресурси.

Издръжката на единната система за обществено осигуряване ще се покрива от единна национална осигурителна вноска, която ще се разпределя и прелива съобразно конкретните потребности на отделните подсистеми: социално осигуряване; социално подпомагане; здравно осигуряване; обезщетения и квалификация на безработните. Осигурителннта вноска следва да се внася от работодателите, заетите лица и останалата част от населението чрез преструктуриране на осигурителните вноски, вноските във фонд "Професионална квалификация и безработица” и данъчното облагане. Не трябва да се допускат осигурителни тежести за подрастващите, регистрираните безработни и пенсионерите.

По този начин населението по свой избор може да участва в различни форми на доброволно осигуряване с приложение на пазарните принципи на обслужване и формиране на доходите.

Шесто. Жизненият стандарт на българския народ през последните години значително се влоши. Над 40 на сто от общите доходи се изразходват за храна. Потреблението на основни хранителни продукти е намаляло за преобладаващата част от населението. Нарушен е хранителният баланс на подрастващите и бременните жени, особено при потреблението на месо и месни произведения, мляко и млечни продукти, пресни плодове и зеленчуци. Непълноценното хранене се отрази неблагоприятно на физическото и здравно състояние на населението. Разшири се бедността и просията.

Гражданското обединение за републиката ще предложи на законодателните и изпълнителните органи на властта конкретни разработки за преодоляване на по-нататъшния спад на жизнения стандарт на българския народ. Ние ще работим за това цените на основните хранителни продукти да се изменят при строго регулиране на съотношението им към изкупните цени.

Седмо. Особено голямо внимание следва да обърнем на тежкото състояние, в което се намира българското здравеопазване. Липсата на достатъчно средства, неясните перспективи, забавената структурна реформа, спадането на социалния статус на медицинските работници са основните проблеми, за чието разрешаване ще работим.

Нашите проекти в тази сфера са свързани с реформите в здравното осигуряване, увеличаването на бюджетните средства над размера на инфлацията за 1994-1995 година и развитието на частната инициатива.

ПОВИШАВАНЕ СИГУРНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Един от най-големите проблеми на съвременното българско общество е непрекъснатото увеличаване на криминалната престъпност и нарушаване на вътрешната и външната сигурност на страната като цяло и на отделните граждани.

За първите три години на демократичните промени, както по абсолютни, така и по относителни данни са наблюдава катастрофално увеличаване на всички видове престъпни посегателства. Докато през 1989 година са регистрирани 663 престъпления на сто хиляди души, през 1992 година те са 2540. В противовес на това е налице обратната тенденция на рязко намаляване на разкриваемостта /1989 г. - 64%, 1992 г. - 35,6% разкриваемост/. От гледна точка на структурата на престъпността преобладават имуществените и насилствените престъпления. Увеличават се административните форми на престъпност и по-специално груповата престъпност. Все по-уязвими са частната собственост и частният капитал на гражданите.

Агресия, бруталност, жестокост и дързост характеризират почти всички престъпни прояви. Депресия обхваща гражданите.

Очертават се все по-ярко и новите форми на икономическа престъпност. Това са посегателствата, свързани с използването на компютърна техника, с данъчното облагане, нелоялната конкуренция, фиктивните банкрути, нарушаване режима на интелектуалната собственост, фиктивно документиране на търговски операции и т.н.

С оглед на това състояние блокирането на дейността на съдебната система, липсата на законодателна уредба или законодателство "на парче" трябва да бъдат преодолени.

Гражданското обединение за републиката вижда решаването на проблема в следните пунктове:

Първо. Правната политика на държавата и правозащитните органи да се базира ка криминологически анализи и прогнози.

Второ. Приемането на законите да следва логиката на тяхната взаимозависимост - Наказателният кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс /НПК/, Законът за изпълнение на наказанията - да се приемат успоредно с устройствените закони на Министерство на вътрешните работи /МВР/, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

Трето. Да се "деблокира" съдебната система чрез приемането на Закона за съдебната власт и неотложните изменения в НПК.

Четвърто. Подготовката и квалификацията на офицерските и сержантски кадри в системата на МВР следва да съответства на новите обществено-политически условия.

Пето. Да се отдели особено внимание на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на системата за изтърпяване на наказанията.

Гражданското обединение за републиката разглежда въпросите за вътрешната сигурност в пряка връзка с въпросите на общата национална сигурност. Районът, в който живеем, кървавите конфликти в бивша Югославия и общата нестабилност създават трайна опасност за нашата сигурност с недпредсказуеми последици. Налице са силни дисбаланси във въоръжените сили между България и нейните съседи както по отношение на числения състав, така и по отношение качеството на въоръжението.

Виждането на ГОР в тази област може да се отрази в следното:

Първо. Ние приемаме по принцип предложената от Генералния щаб на Българската армия нова военна доктрина, а също така основните положения на новата структура на армията. На страната са необходими такива въоръжени сили, които са организирани на принципа на отбранителната достатъчност, които са съобразени с ограничените ни ресурси и същевременно с това са изключително мобилни и гъвкави. Конкретните предложения, които имаме в тази насока, ще отнесем до компетентните органи.

Второ. Ние се обявяваме за издигане на престижа на българския военнослужещ - генерал, офицер, сержант и войник. Смятаме, че Българската офицерска легия "Г.С. Раковски" може да играе и за в бъдеще много важна роля в тази насока.

Трето. Смятаме за необходимо в бюджета за 1994-1995 година да се отделят повече средства за техническото въоръжаване на Българската армия.
Същевременно сме готови да предложим механизми за преструктуриране на някои неефективни фондове в разположение на българската армия, както и за разширяване на пазарните основи на нейното съществуване.

Четвърто. Гражданското обединение за републиката ще подкрепи виждането незабавно да бъде приет Законът за отбраната и въоръжените сили, като успоредно с него бъде приета и доктрината за националната сигурност, разработена от правителството.

Пето. Ние се обявяваме срещу разграждането и принудителната пасивност на редица структури на българското разузнаване и контраразузнаване. Обратно, убедени сме, че след преструктурирането в тяхната дейност от 1991 година, сега главното е стабилизация, модернизация и засилване на информационните им функции както в рамките на страната, така и в региона, в който живеем.

АКТИВНА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ЗАСИЛВАНЕ НА НЕЙНИЯ РЕГИОНАЛЕН ХАРАКТЕР

Като страна с европейска култура и християнска религия България следва да продължи курса си на по-нататъшно интегриране в структурите на Европейската общност. Сега се градят кълновете на нова Европа, сега се формират нейните нови пазарни структури. Заедно с това ние смятаме, че стоейки в югоизточния фланг на Европа, сме длъжни да играем и ролята на мост между нея и пазарите на Русия, Украйна и другите бивши републики на Съветския съюз, с които имаме традиционни връзки.

Предвид на забавянето на общоевропейския процес и неприобщаването на страната към европейските структури е необходимо да се постави и особен акцент върху развитието на двустранните ни отношения с развитите европейски страни и преди всичко с тези, които са близо до нас - Германия, Австрия и Италия. Изключително важно е също така да отчитаме интересите на Франция, Великобритания, Съединените американски щати и Русия в района и да търсим необходими баланси, отговарящи на нашите собствени интереси.

Развитие на двустранните равноправни отношения и максимално участие в международните правителствени и неправителствени организации - това е основното изискване пред външната политика на България сега. Външната политика следва да бъде преди всичко национална политика. Всяко едностранно обвързване на страната с който и да е политически и икономически партньор може да бъде гибелно за малка страна като нашата. Разнообразие на партньорите, максимална икономическа взаимообвързаност и развитие на отношенията с всички добронамерени страни - такава следва да бъде философията на външната ни политика в съвременния свят.

Какво ново предлага ГОР в областта на външната политика? Преди всичко смятаме, че новите геополитически реалности в света и Европейския континент все повече ще засилват ролята на регионалните фактори в нашето развитие. При това специфичното е, че тези регионални фактори трябва да се разглеждат като продължение на общоевропейската идея, както и на европейските и атлантическите системи за сигурност.

Необходимо е да подкрепим досега следваната линия на въздържаност от участие в балканските спорове и конфликти. Това не е позиция на неутралитет, а политика на мир и балканско добросъседство. Същевременно смятаме нашата външна политика за недостатъчно активна и ярка, особено когато става дума за защита на националните ни интереси. Действията на страната по време на персийската криза и в условията на ембаргото срещу Югославия не могат да бъдат окачествени по друг начин, освен като недостатъчни. Такава липса на достатъчност можем да отбележим и по отношение на редица други балкански и общоевропейски проблеми.

Формулата, която предлага Гражданското обединение за републиката е:

Продължаване на линията на общоевропейската интеграция при едновременно засилване на балканския компонент в нашата външна политика. В тази насока ГОР предлага България да стане инициатор на някои нови мерки за засилване на регионалната сигурност и сътрудничество:

Първо. Смятаме, че е необходимо в София да бъде създаден Балкански център за предотвратяване на кризи под егидата на ООН и с помощта на Европейската общност.

Второ. ГОР смята за необходимо в близка перспектива и реалистично създаването на Балкански съвет като неправителствен орган на политици и интелектуалци за обсъждане и решаване на съвместни проблеми, както и за информация по текущото развитие на обстановката.

Трето. Ние смятаме, че България трябва да подеме по-активни инициативи за приемането от страна на по-големите балкански страни на принципа на ненакърнимостта на границите.

Четвърто. Гражданското обединение за републиката ще предприеме различни инициативи за постигнане на по-големи улеснения във възможната търговия и в създаването на благоприятни предпоставки за по-нататъшната интеграция в рамките на Европейската общност.

Необходимо е да се проникнем от чувство на уважение към всичките ни балкански съседи. Очевидно е, че нашите народи и за в бъдеще ще живеят заедно, че запазвайки приоритет на ангажиментите си към ООН и Европейската общност, трябва да търсим всячески възможности за развиване на нашите взаимни отношения.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
22.07.1994

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Маргарита Анева
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!