София, 22 юни 1994 година
Брой 120 /1165/
София, 22 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ И ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ, КОИТО СА ДЕКЛАРИРАЛИ ГОТОВНОСТ ЗА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ, ДА ОГЛАСЯТ ОТКАЗА СИ ОТ ПОДКРЕПА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.
След подмяната на народния вот от октомври 1991 г., след изчерпване на възможностите на поставената в опозиция парламентарна група, която в продължение на година и половина отстоява позицията на СДС, Съюзът на демократичните сили не намира повече основание да участва в работата на този парламент. Парламентарното мнозинство с действията си руши представата за парламентаризъм, конституционност и демокрация и отблъсква гражданите на България от политическия живот.
СДС предупреждава за опасността от превръщането на българския парламент, контролиран от БСП и нейните сателити, в машина за рекомунизация на страната и връщане към методите на половинвековната комунистическа диктатура.
Прокомунистическото правителство на безотговорността доведе до масово обедняване, до развихряща се престъпност и морален упадък и изправи България пред катастрофа. Правителството на Л. Беров показа крайно недостойно политическо поведение, което компрометира основните принципи на демокрацията.
Единственият изход пред България в тази съдбоносна ситуация са предсрочни парламентарни избори през есента на 1994 г. На тези избори достойната политическа сила с ясен четиригодишен мандат трябва да поеме отговорността за стабилизиране и възраждане на изпадналата в тежка икономическа и морална криза България.
Съюзът на демократичните сили отказва да участва в политическите пазарлъци, както и в съставянето на ново правителство в рамките на този парламент.
СДС призовава останалите политически сили и парламентарни групи, декларирали готовността си за предсрочни парламентарни избори, ясно да заявят отказа си от подкрепа на правителството на Л. Беров и отказа си от мандат, участие или подкрепа за съставянето на ново правителство.
До момента, в който Народното събрание не покаже ясна воля за предизвикване на избори през тази есен, СДС ще продължи бойкота на парламентарните заседания.
Съюзът на демократичните сили е готов да застане пред българските избиратели и да поеме отговорността за спасението нд страната.
Призоваваме всички демократични сили, споделящи принципите и програмните документи на СДС, за съвместни действия в името на спасението на България.
София, 21 юни 1994 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 22 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА -3", АДРЕСИРАНА ДО РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И НА БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО. Документът е изпратен и до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до Комисията за радио и телевизия към Народното събрание, до посолствата в България и до средства за масово осведомяване.
Целенасочено и систематично в последните няколко години настъпва рязък обрат в започналите през 1990 г. демократични промени. Най-силно този обрат резонира в националните средства за масова информация - Българска национална телевизия /БНТ/ и Българско национално радио /БНР/. Това са институции, издържани от данъкоплатците и избирателите, и те са длъжни да представят в една или друга степен тяхната воля.
Паралелно с посоченото се поставя пълна преграда пред законно регистрираните политически партии и не се отразява дейността им, мнението и работата им за българската държава.
Властта в националните масмедии се взе от ръцете на кадри /някои от времето на Живков/, които установиха своеобразна диктатура върху свободата на словото и на човешката изява. В немалка степен на тях се дължи причината народът ни да страда от нови престъпления, извършвани във висшите среди, и от обществеността да останат скрити фактите за мащабна държавническа корупция. Ненаписани заповеди спират свободната журналистическа мисъл, не дават право на политически лидери да застанат открито пред обществото. Случаят със Съюз "Ера-3" - парламентарно заверена политическа сила с 1 % избиратели на президентската кампания, е ясен и фрапиращ. А именно:
1/ Нито една декларация, мнения, отворено писмо или факти, дадени от Съюз "Ера-3", не е изнесена по българската телевизия и българско радио. Дори декларации, публикувани от БТА, не се отразяват в посочените институции.
2/ Фрапиращ е примерът със световноизвестни емигранти, професори и членове на ръководството на Съюз ”Ера-3", които не бяха допуснати до българската телевизия по чисто политически мотиви.
3/ Вестник "Нова ера”, един от малкото политически вестници, запазил своята сила след вестник "Демокрация" и вестник "Дума", не е коментиран нито веднъж в каквато и да е светлина в предаванията по телевизията и радиото.
4/ Централните предавания с мнения, различни от мненията на БСП и СДС, са табу за нас като политическа сила.
5/ Телевизията е създала едно политическо предаване, изцяло ръководено от Гарелов - човек, незачитащ свободата и демокрацията, който подбира само хора за явяване с цел - лична изгода. Знае се неговото досие, и работата му при Живков и въпреки това дори днес той продължава да диктува свободната информация в услуга на малобройна група хора.
От изнесеното дотук се вижда ясно, че ръководствата на БНР и БНТ грубо нарушават закона, конституцията и демократическото изискване за политическия плурализъм, прокламиран само устно от президента Желев.
Господа, това е втората протестна декларация по този повод на Съюза "Ера-3", свързана с липсата на реална свобода на словото. Не е възможно да се явяваме на бъдещи избори, след като продължават думите ни да бъдат скривани от хората. Поискано е вече мнението на международни юристи за възможност за съдебно дело срещу настоящото ръководство на българската телевизия и българското радио.
В тази изстрадала страна или ще има истинска демокрация, или няма да има.
Но светът трябва да го знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славомир Цанков
София, 21 юни 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 22 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА 40-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /17-19 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.
1. Българската социалдемократическа партия /БСДП/ бе първата политическа сила, която още преди четири години предложи и открито застана зад идеята за масова приватизация. Резултатите от забавянето на нейната реализация са: застой в икономическата реформа, разграбване на национално богатство, дълбоко социално разслоение.
2. Четиридесетият конгрес на БСДП оценява приетите неотдавна в Закона за приватизацията поправки като половинчати и целящи преди всичко пропаганден политически, а не реален икономически ефект. На масовата приватизация отново е отделено второстепенно и спомагателно значение. Определената в проекта стойност на приватизационните бонове от 25 хиляди лева на пълнолетен български гражданин е не само символична и без реална икономическа стойност, но и обидна "награда" за усилията на цели поколения българи за създаването на днешното национално богатство.
3. Отново е направен опит масовата приватизация да бъде поставена под бюрократична опека. Сериозно е ограничена свободата на използване на приватизационните бонове. Парадоксално е също, че масовата приватизация трябва да се реализира от хора, които са принципни противници на самата идея. По този начин може да се окаже компрометирана самата идея за масова приватизация.
4. Вярна на своите вековни идеали, БСДП ще отстоява и занапред позицията си за социално справедлива и пазарна приватизация. Само по този начин може да бъде създадена широка прослойка от икономически независими собственици и акционери - основа и опора на всяко демократично съвременно общество. Само по този начин могат да бъдат преодолени политическата апатия и икономическата незаинтересованост, заплашващи със срив демократичния преход в България.
София, 19 юни 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 22 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ДЕЛЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Близо пет години в нашата страна се говори за промяна, за реорганизации. Правителствата от 10 ноември 1989 г. до сега стоят на тоталитарни позиции. Властта остава централизирана по стария образец от "Татовото" време, за да може народът ни да играе по свирката на властимащите. Понятието "демокрация" е условно. Има демокрация за печата и за електроните медии, демокрация в парламента и по митинги, за да могат да се ругаят и оплюват политическите противници. Това не е демокрация, щом отсъства народовластието. А то идва тогава, когато се даде правото на народа да решава съдбините си чрез самоуправление.
Българската работническа социалдемократическа партия /БРСДП/ апелира към парламента, президента и Министерския съвет да вземат решение за възстановяването на административното деление от 1956/1958 г. Това предполага възстановяването на общините и на околиите, съществували дотогава. И накрая, възстановяването на десетте окръга - Благоевград, София, София-град, Враца, Плевен, Шумен, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Това са естествените административни, икономически и културни центрове на нашата страна.
При възстановена администрация ние смятаме, че трябва да се произведат избори за местното самоуправление и след това може да се говори за парламентарни избори. Обратното е преливане от пусто в празно, стремеж да се постигне "власт" на всяка цена, без да се зачитат интересите на хората. Няма демокрация, когато са потъпкани правата на народа.
Що се отнася до т.нар. "масова приватизация", облечена вече със закон, ние смятаме, че това е опит отново да бъде излъган народът. Това, според нас, е новата дирижировка на западните капиталистически и банкови централи, които упорито и планомерно разрушават икономиката ни или поне това, което е останало от нея.
Днешното правителство на Република България се оказа проводник на чужди интереси, некадърно да се справи с основните социални проблеми на народа. И ако в съзнанието на министър-председателя някъде в някое ъгълче е останало нещо от рода на "доблест и самоуважение", той трябва да напусне мястото, което заема.
София, 21 юни 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 22 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРИЕТ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КЛУБ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ /27 ФЕВРУАРИ 1993 Г./.
ГЛАВА ПЪРВА. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
Чл.1. Наименование - Национален клуб за демокрация /НКД/.
Чл.2. НКД е независима, доброволна формация на пълнолетни български граждани, обединени от общи политически възгледи, цели и задачи.
Чл.3. НКД е юридическо лице със седалище в София, ул. "Раковски” N 134.
Чл.4. В дейността си НКД се основава на Конституцията на Република България, на действащото законодателство в страната и на своя устав.
Чл.5. НКД развива политическа дейност самостоятелно или в съюз /коалиция/ с политически партии и организации със сходни цели и задачи, но на равноправни начала.
ГЛАВА ВТОРА. ПРОГРАМНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ.
Чл.6. НКД си поставя за цел да работи за пълната демократизация на обществото и държавата чрез цялостна и безусловна декомунизация на обществено-политическата и икономическата система на страната и за по-нататъшно развитие на гражданското общество.
Чл.7. НКД ще работи активно за утвърждаване на демократичните промени в страната и ще подкрепя действията на всички други организации и граждани в тази посока.
Чл.8. За постигане на програмните си цели НКД си поставя за задача активно да участва в политическия живот на страната и да съдейства за налагане на демократичен модел за развитие на обществото, за изграждането му като общество на свободни и равноправни личности, на цивилизовани взаимоотношения, на демократична култура и зачитане на човешкото достойнство; да съдейства за обединяване на интелигенцията и насочването й към активно участие в политическия живот на страната; да възпитава младежта и всички български граждани в демократичните традиции на Българското възраждане; за закрила на семейството и на шанса за младите, за модерна пазарна икономика върху преобладаваща частна собственост, за стабилна държавна политика, ориентирана към ред, спокойствие и сигурност на гражданите.
Чл.9. За постигане на своите цели и задачи НКД ще си служи само с мирни средства, позволени от конституцията и действащото законодателство.
ГЛАВА ТРЕТА. ЧЛЕНСТВО.
Чл.10. Член на НКД може да бъде всеки български гражданин, който има избирателни права и не членува в друга партия или организация, регистрирани по Закона за политическите партии, и който приема устава и програмните цели и задачи на НКД.
Чл.11. В НКД не могат да членуват граждани с расистки, фашистки и комунистически убеждения или пропагандиращи еднопартийна система в обществото, както и религиозна и етническа нетърпимост.
Чл.12. Членственото правоотношение се създава с решение на клубно събрание, прието с обикновено мнозинство от всички членове на клуба въз основа на писмено заявление на лицето до председателя на НКД.
Чл.13. ал.1. Членственото правоотношение се прекратява: доброволно с писмено заявление или по решение на клуба, в който членува лицето, взето с мнозинство повече от половината от членовете на клуба, когато клубният член нарушава устава или с поведението си компрометира организацията. Решението за изключване може да се обжалва от изключения член пред Националния клубен съвет /НКС/ в едномесечен срок. Решението на НКС е окончателно.
ал.2. При особено тежки случаи на нарушение на устава и компрометиране на организация, което води до дискредитиране на НКД в национален мащаб, членът, допуснал подобни нарушения, може да бъде изключен от НКД с решение на Националния клубен съвет.
Чл.14. Всеки член на НКД има право да получава пълна информация за дейността на НКД, да участва в обсъждането и вземането на решения на своя клуб, да избира и да бъде избиран в неговите и на НКД органи.
Чл.15. Всеки член на НКД плаща членски внос.
Чл.16. ал.1. Националният клуб за демокрация създава свои организации - клубове на териториален принцип и по местоживеене, както и клубове по професии. Всеки клуб има минимален състав от 10 души.
ал.2. Отделните клубове се създават на учредително събрание на членовете на клуба и се приемат в НКД от Общото събрание /ОБ/ въз основа на учредителен протокол и списък на клубните членове, съдържащ трите имена, адрес, ЕГН и професия.
ал.3. В едно населено място или община може да съществува само една организация - клуб, изграден на принципа на местоживеенето, и клубове, изградени по професии.
Чл.17. ал.1. На съвместно заседание на ръководствата на всички клубове от територията на населеното място /община/ се избират представителите в организационните структури по места на съюзите /коалициите/, на които НКД е член. Тези представители се одобряват от ОБ на НКД.
ал.2. Представителите на НКД в централните органи на съюзите /коалициите/, на които НКД е член, се определят от ОБ.
Чл.18. Органите на НКД са: Общо събрание, Национален клубен съвет, Оперативно бюро /ОБ/ и Контролен съвет /КС/.
Чл.19. Общото събрание на НКД се свиква веднъж в годината от председателя на НКД или извънредно при поискване на 1/4 от клубовете в страната, след взето съгласно този устав клубно решение, прието с обикновено мнозинство на клубно събрание.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 22 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ ПЕТА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.
Но прозрачността, неелитарността, контролируемостта на политическите решения и инициативи не са изисквания, които Българската социалистическа партия /БСП/ пази само за своите партньори. Напротив, тя ги предявява преди всичко към самата себе си и се ангажира с тях като със свои вътрешноприсъщи норми. Тяхното утвърждаване в БСП не започва днес - това е процес със своя, вече не кратка история, процес, който продължава и днес, ще продължава и в бъдеще.
За БСП обаче демокрацията, разбрана и прилагана в нейните истински форми - т.е. като социална демокрация, съвсем не се свежда само и единствено до характеристика на политическия живот. За нас това е принцип, който пронизва и организира всички значими сфери на обществения живот и извън политиката. Социалната демокрация е форма на живот и всеобщ принцип. Никаква демокрация в политиката не може да бъде осъществена, ако правният, културният и стопанският живот на обществото не са демократизирани. Социалната демокрация е основа на нормалния политически живот. Но тази основа не може да е стабилна, ако не е закрепена правно, информационно и най-вече икономически.
Ние сме за правна система, която ще гарантира с аргументите на правото социалната справедливост и действителната свобода на гражданите - свобода от произвола на частно-групови и държавни функционери. Необходима е наистина независима съдебна система - надпартийна и надполитическа, но не и неподлежаща на критика и обществен контрол. Корените на правото са в политическата воля /на законодателя/, но самото право не може да има нещо общо с политиката. Ние отхвърляме догмата, че правото е израз на волята на господстващата класа. Правото - ако то наистина е справедливо и демократично - е израз не на волята на господарите на обществото /финансови или политически/, а на всеобщата воля за свобода, справедливост и солидарен живот, на волята на всички за справедлива свобода срещу свободата на силния. Правото от наша гледна точка не е класов инструмент за потисничество и не е механизъм за закрепване на привилегии, а е основа и рамка на свободата на всички. Демократизирането на правната система е средство за демократизирането на всички сфери на живота чрез правото.
Демократична нова политическа система и живот са невъзможни и без решителна и истинска демократизация в сферата на комуникациите и информацията.
Днес Бейкън е прав повече от всякога. Днес знанието е сила, но и нещо повече от сила - то е власт, възможност за безконтролно влияние и за брутално налагане на воля.
Българските социалисти, разбирайки изключителната роля на обществената информация в политическия живот, се обявяват решително и категорично срещу превръщането на средствата за масова информация /СМИ/ в част от "първата", и то безконтролна власт. Реална е опасността от превръщането на медиите в инструмент за безконтролна информационна манипулация, граничеща с истински информационен тероризъм. Ние противопоставяме на силата на знанието, на информацията и на институциите за информация правото на информация. БСП е за решителна демократизация на информационния процес и на комуникациите, за превръщането им от част на първата /и единствена/ власт в обществена власт, в говорител на обществото срещу произвола на властимащите от всякакъв ранг и калибър.
С изключение на някои тесни сфери /държавна тайна, засягащи сигурността на обществото и неговите интереси/ и с изключение на запазената, от закона непрозрачност на частния живот ние сме за истинска публичност във всички обществени дела. Без такава публичност - гарантирана със закон - истинска демократична нова политика не е възможна, така както е невъзможна и без гаранции за истински плурализъм на мненията, представени в медиите. Ние сме убедени, че държавният монопол върху медиите е заплаха за обществения диалог.
Политическата мизерия на България обаче не може да бъде преодоляна, без да е налице главната основа на действителната демокрация. Без икономическа демокрация прехвалената демокрация в политиката се превръща в празно демократично дърдорене. Ние сме убедени, че никаква пълноценна демократична политика не е възможна без участие на трудовите хора в управлението на труда и производството. Превръщането на българските трудещи се от прости носители на работна сила в пълноправни участници и разпоредители в производствения процес е истинската основа на демократичната нова политика. Решителната деконцентрация на собствеността и справедливото й разпределение /а също и правото на участие в нейното управление/ е абсолютно необходимото съпътстващо условие за справедливо разпределение и упражняване на властта. Опитите чрез сега действащите законови разпоредби /Закона за приватизацията, Закона за ЕООД с държавно участие и прочие/ да се сложи бариера пред реалната социализация на средствата за производство /като вътрешноприсъщ процес и естествен за тяхното развитие/ водят не само до драматичен икономически спад и истинска стопанска разруха, но и до изключително опасен антидемократичен политически спазъм.
Изходът от наближаващия не само икономически, но и политически авторитарен колапс е единствено в бързата, реална масова приватизация в почти всички сектори на икономиката, т.е. извършването на спешна реална социализация.
3. ИЗМИСЛЕНИТЕ ДИЛЕМИ, КОИТО НИ ДЪРЖАТ В 91-ВА ГОДИНА
Изключително бурната идеологическа активност, която тресе българското общество през последните четири години, при по-близко вглеждане се оказва въртене в унизително тесния кръг на няколко абсурдни, изкуствено фабрикувани пропагандни щампи, чиито смисъл и съдържание /доколкото изобщо ги е имало поначало/ са изчезнали. "Комунизъм или демокрация", "пазарна икономика или социализъм", "Желю Желев или гражданска война" и т.н., и т.н. - лозунги, които запълниха духовния живот на нашия съвременник и го превърнаха в едно до опасна степен дезориентирано /и затова лесно поддаващо се на манипулация/ същество. Дилеми от този род с мизерно съдържание и с гръмка пропагандна форма продължават да манипулират българския гражданин в тесните "комсомолски-истматски" мисловни хоризонти /зададени от образователното равнище на новия син елит/, зад които е трудно да се погледне.
Начело на тази редица от пропагандни абсурди стои лозунгът-идея за "дясна вълна" и "десен преход" като "закон на времето" и "зов на новата българска история".
Разбира се, проявата на "новата-стара десница" на българската политическа сцена е неоспорим факт - така, както е неоспорим факт и нейният успех в рушенето на България. Но без да оспорваме очевидните белези на дясното присъствие в България, социалистите изстрадаха заедно с цялото българско общество и една проста, но дълбока истина - историята, когато не се задържа изкуствено, не се мята "наляво" или "надясно", а върви само напред и тъкмо това е пътят на прогреса.
За съжаление и в нашата партия не липсват /донякъде успешни/ опити да се представи социализмът като обетована земя отвъд линията на хоризонта, да се суспендира самата идея за демократичен социализъм като вечно движение, творчески импулс и неоспорим императив за непосредствено действие - тук и сега, в днешния ден на България, в днешните драматични обстоятелства. Идеята, че демократичния социализъм трябва да се основава на едно по-добро бъдеще, а днес да се утвърждава "демокрацията изобщо" е в най-добрия случай плод на неразбиране на собствената природа на демократичния социализъм като "действие тук и сега". Тя представлява скрита и затова опасна концесия на либералната догматика /макар и в псевдосоциалистически одежди/ и по един парадоксален начин възпроизвежда логиката на старото разбиране на "реалния социализъм като необходима предварителна фаза на комунизма", като "общата демокрация" заема мястото на "реалния социализъм", а демократичният социализъм - мястото на комунизма. За нас, социалдемократите, "демокрация изобщо" не съществува. Истинската демокрация /която няма нищо общо с либералната формално-демократична фразеология/ не е външна притурка към социализма, не е негова предварителна фаза или негово украшение, а е негова същност и път към осъществяването му! Демокрацията и социализмът са неделими нито като цели, нито като фази във времето, затова еднакво недопустими са, както досега изстраданите опити за строеж на "социализъм минус демокрация", така и за изграждане на "демокрация минус социализъм". Трудно приемлива е също така и идеята, че социализмът е безспорното бъдеще на България, от една страна, но от друга - че той трябва да почака до XXI век, като не се уточнява какво трябва да се прави в настоящия момент. Ние не приемаме идеята, че демократичният социализъм е нещо, което чака отвъд линията на хоризонта, точка, която трябва да стигнем или по пътя на абстрактната "демокрация изобщо", или след дълго и мъчително изчакване в задния двор на историята, за да се изчисти неопределеността от днешния ни идеен живот. Следва да се отхвърли като скрито-архаична и реставраторска и идеята за социализъм, основаващ се върху някаква мистична "общонародна собственост" - всъщност това е носталгията на държавния чиновник по държавната собственост като негово частно достояние от епохата на "реалния социализъм".
/Пресслужба "Куриер"/
10:00:00
22.06.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!