София, 22 април 1992 година
Брой 79 (609)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 22 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" И КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА ДОХОДИТЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯТА НА ЦЕНИТЕ.

Либерализацията на цените при сегашните икономически условия в страната е тясно свързана със социалната защита на доходите на населението. Поради това политиката на правителството в тази област би следвало да се съгласува със синдикатите. Целта е да се потърси и намери обществен консенсус, който е единствената гаранция за решаването на този изключително сложен и деликатен проблем. Този консенсус обаче е невъзможен без предварително да се знае какъв е механизмът за неговото постигане. Обществен консенсус не може да има тогава, когато не са определени взаимните отговорности, които следва да поемат отделните социални партньори, и начините, по които тези отговорности се реализират.

Двете синдикални централи считат, че единственият път за постигане на обществен консенсус е възстановяването на социалното партньорство. Без да е налице подобна институция с точно и ясно регламентиран статут, е невъзможно постигането на такъв консенсус. Без консенсус не съществува възможност за намиране на адекватно решение на нито един сериозен социално-икономически проблем и е логично да се очаква непрекъснато нарастване на социалното напрежение.

За съжаление повече от пет месеца институция за социално партньорство у нас няма. Призната за това не е в неразбирането от страна на правителството на необходимостта от контакти със синдикатите и работодателите. Ръководеният от г-н Филип Димитров кабинет ясно съзнава, че подобни контакти са не само необходими, но и неизбежни. Опити за такива контакти досега имаше, но те не бяха с цел търсене и намиране на обществения консенсус, а за да се оправдаят евентуални непопулярни мерки. КТ "ПОДКРЕПА" и КНСБ считат, че основната причина, която подтиква правителството да бави досега създаването на органа за социално партньорство, е опасността от поемане на ангажименти и огласяване на евентуалното им неизпълнение.

Синдикатите защищават основни права на хората, а естествената крайна цел на всяко правителство трябва да бъде повишаване на жизнения стандарт. На този фон е необяснимо нежеланието на правителството да търси и намери обществен консенсус по сериозните социално-икономически проблеми. Не е възможно да се изяснят и съгласуват позициите на различните социални партньори единствено чрез провеждане на случайни срещи и разговори, които не предполагат поемане на никакви конкретни ангажименти.

Не може да се иска от синдикатите да представят аргументирано становище по най-важния за тях проблем - доходите на населението, без те да са знаели предварително за конкретните намерения на правителството.

Двете централи не оспорват правото на правителството самостоятелно да провежда своята политика в областта на цените съобразно целите на икономическата реформа. Право на синдикатите е обаче да отстояват защитата на доходите от тяхното обезценяване. Не е нормално в условията на пазарно повишаване на цените да се намалява административно цената на труда.

Двете конфедерации не приемат силно ограничителната правителствена политика в областта на работната заплата и доходите като основен, едва ли не единствен начин за овладяване на инфлацията. Това е подход, който все повече прехвърля неудачите в провеждането на реформата и управлението на икономиката върху наемните работници и цялото население.

Предлаганите от правителството мерки за компенсиране на доходите са крайно недостатъчни и няма да покрият дори и малка част от новото драстично обедняване. Тези мерки влизат в противоречие с декларациите на правителството и с препоръките на международните финансови институции за спиране през тази година на по-нататъшното обедняване на населението.

През миналата година реалната работна заплата и реалните доходи спаднаха над 2 пъти. От началото на тази година те намаляха с нови 15 процента.

Сега минималната работна заплата представлява едва около 47 на сто от социалния минимум за работещ, а минималната пенсия - едва около 54 процента от социалния минимум за пенсионер. Те не покриват дори необходимите минимални разходи за храна.

Новият ценови шок още повече ще влоши жизненото равнище на наемните работници, безработните, пенсионерите. Допълнителната инфлация, предопределена от последните правителствени решения, ще бъде малко под 40 процента, а не както твърди правителството 21 процента. Годишната инфлация ще достигне не по-малко от 100-115 на сто. Социалният минимум за работещ при тези цени ще бъде около 1830 лв. месечно.

Сега, след като тези намерения вече са известни, КТ "Подкрепа" и КНСБ предлагат свое общо становище за социална защита на доходите в съответствие с либерализирането на цените.

Синдикалните централи категорично отхвърлят правителственото предложение за запазване размера на минималната работна заплата за страната, установен през м. юни миналата година, и компенсирането му само със 130 лева.

Поддържаме принципната постановка, че минималната работна заплата не може да бъде по-ниска от 70 процента от социалния минимум средно за страната. При очакваната инфлация това означава от 1 май 1992 година минималната работна заплата да се установи в размер на не по-малко от 1100 лева.

Съобразно предлагания нов размер на минималната работна заплата да се реши и компенсирането на социалните и другите плащания, обвързани с минималната работна заплата за страната, като помощи и обезщетения за безработица, помощи за отглеждане на деца, стипендии на ученици и студенти, социални помощи на втората защитна мрежа и др.

В цифри това означава минималната пенсия за изслужено време и старост да бъде не по-малко от 820 лева, компенсациите на месечните добавки за деца да бъдат не по-малко от 200 лева.

Синдикалните централи отхвърлят предложенията на правителството за регулиране на нарастването и образуването на средствата за работна заплата.

При колективното трудово договаряне след 1 май 1992 година трябва да се гарантира запазването на равнището на реалната работна заплата в предприятията и организациите, достигната в края на миналата година. Това означава работните заплати, включително и в организациите на бюджетна издръжка, да се компенсират най-малко с индекса на фактическата инфлация за периода след четвъртото тримесечие на 1991 година.

Двете конфедерации настояват правителството да разработи комплекс от мерки за своята политика в областта на доходите като елемент на икономическата реформа. Конюнктурното и частично решаване на отделни проблеми води до противоречия, задълбочава диспропорциите, изостря социалното напрежение и затруднява прехода към пазарно стопанство.

Двете конфедерации настояват да се разработи нова, съобразена с международните стандарти методика за държавното наблюдение на цените и отчитане на инфлацията, както и за определяне на издръжката на живота, социалния минимум и границата на бедността.

Двете синдикални централи считат, че реализацията на предлаганите мерки за защита на населението и за компенсация на работните заплати и социалните плащания засяга фундаментални въпроси на правителствената макроикономическа политика.

Двете синдикални централи настояват правителството да отчита в своята макроикономическа политика и необходимостта от следните конкретни действия:

Стимулиране на ефективното търсене чрез разширяване на пазарите - вътрешни и външни. Това налага укрепване на здравото ядро от конкурентоспособни предприятия, за които да се създадат условия да произвеждат, продават и плащат добри работни заплати.

Предпоставка за реализацията на тази цел е разработване на схема за уреждане вътрешните дългове на фирмите, натрупани не по тяхна вина. Нужни са диференцирани решения като поемане на някои особени дългове от държавния бюджет, отлагане плащането на лихви или тяхното пълно опрощаване.

Намаление на данъчната тежест върху предприятията с оглед създаването на по-добри условия за растеж. Структурата на вземанията от предприятията да се ориентира към по-ниски ставки на данъка върху печалбата, без това да се неутрализира чрез покачване на косвените плащания.

Реализиране на активна експортна политика чрез държавно посредничество при осигуряване плащанията по нашия износ. Това се налага от ролята на външните фактори за спада в производството и скъпо платените по-късно салда по търговията с бившите социалистически страни.

Промяна в приоритетите на външното кредитиране. Сега страната ни е изолирана от външните кредитни пазари, но в средносрочен план нуждите на страната от капитали ще са такива, че те вече няма да могат да се удовлетворяват от международните финансови организации и източник номер едно ще са частните инвеститори, за които трябва да се създадат други условия. Социалният мир и вътрешната стабилност са сред тези задължителни условия.

Преразглеждане и предложение от страна на новото правителство за изменение в държавния бюджет. Компенсационните плащания за пенсии и социални помощи плюс новите работни заплати в бюджетните учреждения налагат актуализиране на бюджета. Към това се добавят и промените, налагани от преориентацията на макроикономическата политика (данъци, осигуровки, субсидии).

Съгласуване на реформата на банковата система с икономическите възможности и интереси на фирмите-кредитополучатели. Неравностойните отношения на банки и фирми, политиката на натиск върху банките за консолидация смазват икономическото развитие на фирмите.

Смисълът на предлаганите макроикономически мерки е един - да се пречупи остротата на икономическия спад, чрез оживяването на най-динамичните отрасли да се компенсира отчасти общият упадък и да се стабилизира както производството, така и жизненото равнище на сегашното ниво. Страната ни е пред опасността в името на краткосрочни цели да загуби икономическа и социална перспектива.

Липсата на такава перспектива е най-сигурният път за откъсването ни от международната икономическа общност и от външната финансова помощ. В близките години България не може да се оправи сама и ако това стане, то обезсмисля и краткосрочните цели, и всички досегашни жертви.

ПРЕЗИДЕНТ НА                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КТ "ПОДКРЕПА"                                      КНСБ:
д-р Константин Тренчев                       проф. Кръстьо Петков

София, 20 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текста на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ.

Предложението на правителството за либерализиране на цените във вида, в който то бе представено пред българския народ, е неприемливо. Ясно е, че по този начин ще се удовлетворят изискванията, наложени от хода на пазарната реформа, и ще бъдат ограничени субсидиите, но не е ясно каква част от населението на страната ще оцелее след подобен скок в неизвестното. Горчивият опит от миналата зима показа, че подобен тип ценови акции се стоварват най-напред върху хората на заплата, върху многодетните семейства, върху пенсионерите и учащите се. Подобен тип либерализация и подобен тип социални гаранции, които сега предлага правителството, несъмнено устройват спекулантите и номенклатурно-мафиотската банда, наклякала край изпосталялата държавна трапеза. С други думи, и този път тежестта на ценовия удар ще бъде понесена "от долу на горе", а не в обратен ред. Подобен вариант не може да устрои не само членовете на националния професионален съюз "Подкрепа". Подобен вариант не може да устрои изобщо всички онези, които през октомври гласуваха за Съюза на демократичните сили, за неговата платформа, в която имаше достатъчно гаранции, че ще спре ограбването на държавата и че ще бъде гарантиран минимумът социална справедливост. Ето защо ние се чувстваме задължени да припомним, че държавната хазна е празна не само защото наемните трудещи се нямат стимул за работа, не само защото спада производството, но и защото се осъществява в небивали размери дива приватизация, изнася се национално богатство, поддържа се висок стандарт на живот от новобогаташи и спекуланти, благодарение на милосърдна данъчна политика. Ние желаем преди либерализацията, преди старта на приватизацията, преди новото начало, което всички очакваме, управляващата коалиция и правителството да поемат ясни ангажименти за социална справедливост и за изпълнение на предизборните обещания.

Ние настояваме правителството да декларира:

1. Кога, как и в какви размери ще бъдат планирани приходи в държавния бюджет от прекратяване на незаконни сделки, от възстановяване на "приватизирана" в чужбина държавна собственост, от изнесени в чужди банки партийни авоари, от задигнато национално богатство под формата на ценни реликви и произведения на изкуството?

2. Кога, как и по какъв начин е постъпило в социалните фондове имуществото и средствата, конфискувани от БКП, БЗНС, БПС и другите сателитни организации? Какви приходи се очакват от тези наличности?

3. Кога най-сетне ще бъде променено данъчното облагане върху недвижимите имущества, съобразно пазарните механизми, както и новите цени, и наеми? Ще си плаща ли по подобаващ начин за натрупаното отпреди партийно-държавната номенклатура и сегашната забогатяла от спекула върхушка?

Ние желаем в крайна сметка държавата да поиска най-сетне своето от онези, които правомерно или не, го имат в изобилие, за да помислим, дали да добавим от нашия изтънял къшей хляб. Без правителството да гарантира справедливостта в този аспект, поскъпването на живота едва ли ще бъде справедливо разпределено между онези, които все още могат да го понесат.

Изпълнителният съвет на НПС "Подкрепа" декларира, че без ясни и конкретни ангажименти по посочените горе точки правителството ще срещне решително неодобрение и съпротива в рамките на закона от наемните трудещи се, сдружени в Националния професионален съюз "Подкрепа".

София, 20 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

СТАНОВИЩЕ "ПОДГОТВЯ СЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ" НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПО ПОВОД НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА.

1. Легия "Раковски" - пълноправен член на ЕВРОМИЛ, изразява тревога от факта, че в проекта за Закон за отбраната (чл. 97) се забранява дейността на синдикатите във Въоръжените сили. Дори по времето на тоталитаризма цивилните граждани, които работеха в армията, имаха право да членуват в профсъюзите. Сега това право се отнема със закон, което е дискриминация на част от българските граждани.

2. В проекта за закона няма клауза, която да позволява на военнослужещите да създават свои професионални организации в съответствие с решение N 903 от 1988 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Въпреки предложенията, направени до министъра на отбраната и до правния отдел на Министерството на отбраната, мнението на легия "Раковски" се игнорира, като се подготвя орязване на гражданските права на военнослужещите и се изразява пренебрежение към статута на ЕВРОМИЛ като член на Съвета на Европа.

Подобен подход говори за замисъл да бъдат нарушени правата на гражданите, работещи в системата на отбраната, да бъде поставена извън закона дейността на организациите, които защитават професионалните и специалните интереси на своите членове.

3. Проектозаконът за декомунизацията поставя под заплахата да бъдат уволнени дисциплинарно като държавни служители хиляди офицери от армията и полицията, тъй като по времето на тоталитаризма около 90 на сто от офицерския състав членуваше в БКП. Немалка част от тези офицери бяха избирани в ръководните партийни органи в поделенията и на регионално равнище.

София, 14 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ОТ НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ И ЦЕНТРАЛНАТА СЛУЖБА ЗА БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЯ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на вътрешните работи и до средства за масова информация.

Днес не е хубав ден за българската демокрация. Върху надеждите ни за законност и демократичен преход към некомунистическо общество бе нанесен силен удар. След продължителна обработка на общественото мнение от страна на тъмноцветни политически екстремисти започна поредната разправа с професионалистите от службите за вътрешна сигурност. С методи, познати ни от 50-те години, се атакуват стълбовете на националната сигурност.

Проблемът не е политически, а юридически, професионален и морален. След като през Министерството на вътрешните работи преминаха серия немотивирани, законово неосигурени чистки, днес ръководството на МВР връчи предизвестие на повече от една трета от оперативните работници. Сто души са на възраст до 40 години.

Претекстът е, че тези колеги са работили в така провъзгласената от бившата БКП "политическа полиция”, която бе закрита веднага след 10 ноември 1989 година. Преобладаващата част от уволненията са юридически неиздържани и морално уязвими. Наши колеги, уволнени в предишните чистки, вече спечелиха делата си срещу МВР.

Сред уволнените колеги има хора, които са работили срещу корупцията във висшата партийна и държавна номенклатура, част от следствените дела срещу която бяха възобновени.

Немалка част от тези служители изясняват фактите и обстоятелствата около така наречения "оня списък”.

Други само са се водили на служба в Шесто управление за съвсем кратък период, след което са преместени в други служби.

С днешната кадрова разправа се оголват цели сектори от вътрешната сигурност, Националната служба за сигурност се поставя в невъзможност да изпълнява функциите си, пращат се на улицата млади и компетентни професионалисти, срещу които няма доказателства за престъпни деяния.

По повод някои репресивни законопроекти, внесени в Народното събрание, Европа вече изказа неодобрението си. Европейските критерии са различни от мярката на нашите доморасли демократи, които не могат да скрият болшевишките си фланелки.

Клубовете на Българска офицерска легия "Раковски” от Националната служба за сигурност и Централната служба за борба с организираната престъпност се обръщат към европейските институции, към българската общественост, към своите колеги от Въоръжените сили и от МВР да ги подкрепят. Става дума не само за поредните уволнени професионалисти, а за продължаващото разграждане на държавата.

Клубовете при Националната служба за сигурност и Централната служба за борба с организираната престъпност искат оставката на цялото ръководство на МВР, показало некомпетентност и политически фанатизъм, опитало се да скрие провалите в дейността си зад евтина демагогия и кадрови рецесии.

София, 17 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ОБКП), ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА 21 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА.

Чл. 37. ЦК на ОБКП ръководи цялостната дейност на партията между конгресите. Организира работата на централните партийни органи, които непосредствено ръководи. Назначава главните редактори на партийните издания. Разрешава издаването на местни печатни органи и утвърждава техните редактори.

ЦК на ОБКП редовно информира партийните органи и организации за своята работа и за вътрешното и международното положение.

В ЦК и по места могат да се създават следните отдели:

а) организационен;
б) административно-стопански;
в) идеологически и обществено-политически;
г) външен за международни връзки (само за ЦК).

По решение на ЦК могат да се създават и други отдели или да се закриват създадените.

Към ЦК на ОБКП задължително се формират консултативни съвети.

Чл. 38. ЦКРК

а) На свое първо заседание (пленум) избира председател, който трябва да има партиен стаж над 10 години, зам.-председатели и секретар с партиен стаж над 5 години, а членовете - с над 3-годишен партиен стаж.
б) Контролира как се изпълняват решенията на партията от другите партийни органи, включително до ППО.
в) В срок от един месец разглежда сигналите, жалбите и предложенията, постъпили до нея, и взема съответни решения.
г) Произнася се по партийното положение на провинили се комунисти, за които ППО не са взели отношение въпреки постъпилите сигнали.
д) Окончателно се произнася по наложените и обжалвани наказания и особено когато се отнася до изключване от партията.
е) Следи за спазване на устава и изпълнението на програмата на партията и привлича към отговорност всеки комунист, който ги нарушава или погазва партийния морал и етика, без оглед какъв пост заема в партията или държавата.
ж) Периодично проверява работата на партийните организации и набелязва мерки за подобряването й. Извършва финансова и имуществена ревизия на касата на ЦК, на централните и местните печатни органи и на ППО, както и на съответните длъжностни лица, и писмено сигнализира ЦК за резултатите от ревизиите и взетите от нея решения. Привлича към партийна отговорност всички, които са злоупотребили с власт и доверие и са нанесли финансово или имуществено увреждане на партията. Има право да възбуди съдебно преследване на същите.
з) ЦКРК провежда заседанията по необходимост, но не по-рядко от един път на шестмесечие.

Чл. 39. Решенията на ЦКРК не подлежат на отменяне от никакъв партиен орган. ЦКРК носи отговорност само пред конгреса и се отчита само пред него.

ЦКРК и ЦК на ОБКП са два равностойни ръководни органа и нямат власт един над друг, освен когато се касае за ревизия и контрол, в който случай ЦКРК е над всичко.

Чл. 40. ЦКРК подпомага областните, околийските и градските КРК и ППО в тяхната работа по изучаване и прилагане на Устава на ОБКП и законите в страната.

Чл. 41. В случаи, когато ЦК взема неуставни решения, ЦКРК прави възражение и излиза с мотивирано предложение на следващия пленум на ЦК той да отмени това си решение. Ако ЦК не вземе под внимание искането на ЦКРК, се внася в следващия конгрес с искане за търсене на персонална отговорност от членовете на ЦК.

Чл. 42. Когато конгресът допусне грешка при избиране на ръководни органи на партията или по друг повод, грешката се коригира от следващия конгрес (редовен или извънреден).

Чл. 43. Когато даден член на ЦКРК или на КРК излезе от състава, се прилагат изискванията на чл. 32 от устава.

Не се допуска по никакъв предлог избирането на даден комунист за повече от два мандата в един и същ ръководен орган, освен ако конгресът не вземе друго решение.

Мандатите се броят за изтекли само тогава, когато е изтекло повече от половината от дадения мандат време, предвиден в устава.

Чл. 44. Въпросите за промяна името на партията, за нейното обединяване, вливане или сливане с други партии, организации и движения се решават само от конгреса или чрез референдум. Такова право конференцията няма.

   РАЗДЕЛ VII
    НАЛАГАНЕ НАКАЗАНИЯ ПРИ НАРУШАВАНЕ НА УСТАВА, ПАРТИЙНИЯ МОРАЛ И ЕТИКА

Чл. 45. За неизпълнение на нарежданията и решенията на по-висшестоящите органи на партията, за нарушаване на устава и програмните изисквания, опит за фракционна дейност, стремеж към лично облагодетелстване, за погазване на комунистическия морал и етика и за нарушаване на законите в страната се прилагат следните наказания:

а) За партийните организации - предупреждение, порицание, разпускане (разформиране).
б) За отделни членове - бележка, порицание, мъмрене, строго мъмрене с предупреждение за изключване и изключване от редовете на партията. Наказанията се прилагат в зависимост от степента на виновност.

Чл. 46. Когато се налага наказанието "изключване" или се възстановява членството на изключен член, трябва да се проявява максимално внимание и другарство, грижа и гласност.

Чл. 47. Право да изключва има само ППО. За целта да има писмено мотивирано предложение от партийното ръководство на ППО или на по-висш партиен орган, поискал изключването на даден комунист.

Въпросът за изключването се разглежда на събрание на ППО задължително в присъствието на комуниста, освен ако той се откаже да присъства. Решението при този случай му се изпраща писмено. Решението за "изключване" се взема с две трети от гласовете на присъстващите на събранието. Самото събрание има кворум, ако на него присъстват две трети от членовете на ППО.

Решението влиза в сила веднага, ако не бъде заявено, че ще бъде обжалвано. При този случай влиза в сила след становището на ЦКРК. Решението за изключване може да бъде публикувано и в партийния печатен орган, ако има решение за това в ЦКРК.

Чл. 48. Изключването на член на ЦК, на член на ЦКРК или на член на КРК, областен, околийски и на ГК на БКП става само след като е снето политическото доверие от провинилия се комунист от съответния партиен комитет и за това има писмено предложение пред съответната ППО, в която членува комунистът.

В случай, че ППО откаже да изпълни такова искане, въпросът се отнася до ЦКРК, която е длъжна да се произнесе и да съобщи своето становище. Ако въпреки намесата на ЦКРК съответната ППО не предприеме нищо, ЦКРК е с правото си да постави въпроса пред ЦК за разпускането й, съгласно чл. 45, буква "а”.

Чл. 49. Всеки наказан комунист има право да обжалва решението на ППО до съответната КРК и до ЦКРК не по-късно от един месец след решението на ППО за неговото наказание.

Изключените от партията след 2 години имат право да кандидатстват за влизане в нейните редове.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

034. СЪЮЗ НА ИНВАЛИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СИБ)

Съюзът на инвалидите в България е учреден на 14 декември 1989 г. в София по идея на доцент Големанов от инвалиди, делегирани от всички общини на страната. Той е самоуправляваща се обществена надпартийна организация, която осъществява своята дейност в съответствие с конституцията, действащата нормативна уредба и своя Устав.

Регистриран е от Софийски градски съд по Закона за политическите партии на 7 март 1990 г., което е продиктувано от желанието му да играе по-активна роля и действена роля в защита на интересите на своите членове пред държавните институции и пред обществените и синдикалните организации.

Съюзът обединява инвалидите и лицата с трайни увреждания и представлява техните интереси в обществото и в чужбина. Участва при решаването на техните социално-икономически проблеми и ги подпомага за всестранното им развитие като пълноправни граждани.

Членството в съюза е доброволно.

В структурата на СИБ са асоциирани Национален съюз на хемодиализно болните и Национална комисия на стомирано болните.

Съюзът на инвалидите е член на ФИМИТИК (Международна организация на работниците и служителите инвалиди) от декември 1990 г. Той е пълноправен член на Световния интернационал на инвалидите.

Съюзът на инвалидите в България е участвал с отделна листа в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г., но не е спечелил депутатски места. В изборите за Народно събрание през октомври 1991 г. не е участвал.

Ръководен орган на съюза е Централният съвет. Негов председател е Галина Георгиева-Атанасова.

Печатен орган е вестник "Кураж".

Адрес за контакти:
София 1000, ул. "Христо Белчев" N 21, тел.: 65-84-35.

/Пресслужба "Куриер"/

10:05:27    
22.04.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyrjght © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използуване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!