София, 22 август 1997 година
Брой 65 (1761)

София, 22 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ЛУСТРАЦИЯТА (ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ЗАЕМАНЕ НА РЪКОВОДНИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Документът е адресиран до парламентарно представените политически сили и до средства за масово осведомяване.

От изявленията на Българската социалистическа партия (БСП), Евролевицата и Българския Бизнес Блок (БББ) по радио, телевизия и вестници личи, че твърдо застават срещу проектозакона за лустрацията и недвусмислено защищават отречените от историята средства и методи за управлението на отечеството ни.

Българската комунистическа партия, ръководена от интересите на родината и на младите хора не само че подкрепя този проектозакон, но и апелира към народните представители да завишат санкциите към проявени доносници и клеветници, причинили страдания и морални щети на български граждани, и завинаги да бъдат лишени от право на участие в управлението на държавата на всички нива.

Вместо сами да се откажат и публично да се разкаят, те разчитат на ръководителите на парламентарните групи да бъдат не само защитени, но и допуснати до най-високите етажи на властта, за да продължат антинародната си дейност.

Ние винаги сме твърдели, че онзи, който е причинил морални и материални щети на народа, няма право да заема управленческа длъжност. Нещо повече - проектозаконът трябва да се разшири в обяснителна част и да включи не само политическата и интелектуална прислуга на бившата Държавна сигурност, но и всички ония, които са замесени в сърбо-македонизирането на Пиринския край, в банковите фалити, в пирамидалните структури, в етническите и верски насилия, както и участниците в управлението на България след Десети ноември 1989 година, които с действията и бездействията си причиниха страдания и материални загуби на българските граждани. Всяка милост и отстъпчивост им отваря вратите за нови престъпления.

В този списък трябва да бъдат и имената на онези, които изнесоха капитали, материални и художествени ценности в чужбина. За тях събираме точни данни и ще ги публикуваме в "Черна книга на България".

София, 15 август 1997 година

Генерален секретар: ВЛАДИМИР СПАСОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ ОТ ЗАПАСА И НА АСОЦИАЦИЯТА НА КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИТЕ ОТ ЗАПАСА В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРИЕТИЯ ОТ 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Документът е адресиран до председателя на Конституционния съд на Република България, до главния прокурор, до министъра на вътрешните работи и до средства за масово осведомяване. Предоставен е изключително на Пресслужба "Куриер" за публикуване в пълен текст на 20 август 1997 г.

Уважаеми господин Председател,

Обръщаме се към Вас с мисъл за бъдещето на България!

В годините на утвърждаващата се демокрация политическите сили у нас не успяха да обединят усилията си за изграждане на единна позиция за националната ни сигурност.

Поводът да ангажираме Вашето внимание с настоящата декларация е приетият от 38-ото Народно събрание Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и неговият широк обществен отзвук. Разчитаме, че Вашето държавническо мислене и действия ще съдействат прилагането на този закон да не накърни сигурността и международния авторитет на Република България.

Основания за нашето сериозно безпокойство ни дават определени, неясни формулировки в текстовете на закона и изявления на политици и висши служители, които, независимо от високия си обществен и държавен пост, не притежават професионална компетентност по проблемите на националната сигурност. Обществото ни стана свидетел на нестихващи котерийни и междупартийни борби, на извличане на лични дивиденти, разчистване на стари сметки, приписване на грехове и увенчаване на нереални герои с ореоли в играта с "досиетата" и "сътрудниците" - в тази борба не се прави разлика между "доносник" и "сътрудник".

Особено безпокойство предизвиква широкият достъп, осигурен за т. нар. "засегнати лица". Истина е, че еуфорията на промяната формира у много граждани стремеж да припишат свои жизнени неудачи на намесата на специалните служби. Но като хора, които са били в системата през тези години ние знаем, че далеч не всеки, за когото е събирана информация, е бил реално засегнат и са били ограничавани правата му - от тази позиция законът е построен на неправилна, непрецизна методологическа основа.

Широкият достъп до документите крие опасността от развихряне на своеобразна "контраразузнавателна параноя". Всеки ще гадае кои са действителните личности, скрити в обезличените дела. При наличието на реално засегнати граждани какви са гаранциите, че няма да се развихри самоуправство? Какви са гаранциите, че няма да пострадат хора, които нямат никакво отношение към неудачите на конкретните засегнати лица?

Искаме да напомним, че независимо от устните декларации, законът не съдържа гаранции за онези, които са имали връзки с бившата Държавна сигурност. И ако все пак се говори за "липса на правни последици" кой ще гарантира, че разкриването на архивите няма да доведе до административен произвол? Не бива да забравяме и факта, че защитата на Отечеството, включително и чрез подпомагане на органите за сигурност, бе конституционно задължение на всеки гражданин.

Разсекретяването на архивите неминуемо ще окаже непоправими морални последствия - ще се компрометират хора, работили за интересите на нашата държава, органите за сигурност ще се лишат от бъдещо сътрудничество и съдействие на редица ценни специалисти. Парадокс е една цивилизована държава да разшифрова и да дава публичност на своята агентура. Освен силния морален и психологически ефект върху бъдещето на редица достойни българи и демотивирането на хората за бъдещо сътрудничество в името на сигурността и борбата срещу ширещата се престъпност, на практика ще бъдат унищожени информационните фондове на МВР, от които една държава не бива да се лишава. Аналог на подобни действия няма нито в нашата история, нито в цивилизованите държави. Въпреки непрекъснато цитираните примери с бившата ГДР и Чехия, този проблем там не е решен така примитивно и безотговорно. Това дава основание да се предполага, че предложеният у нас вариант е начин редица користно заинтересовани личности или такива, които в периода след 10 ноември 1989 година са предали секретна информация на чужди разузнавания, сега да "узаконят" противодържавната си дейност.

Сигурността на една държава е постоянна величина и грижата за нея е привилегия на всички, които получават вота на своя народ. Независимо от това коя политическа сила е на власт, моралът да се защищават националните интереси е над всичко. Позорна е позицията на поклони и реверанси към едни или други чуждоземни "благодетели", "инвеститори", "братя" и "съветници". Крайно време е и ние да се водим от старата английска максима - "Няма вечни приятели - има вечни интереси". Нужен е отговорен подход и приемане на конкретни професионални механизми за прилагането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.

Считаме, че специален обществен, независим орган от високо квалифицирани професионалисти, а не оторизирани държавни служители трябва да имат достъп до тези документи. Поредна грешка с фатални последствия ще бъде изнасянето на архивните единици извън МВР. Няма държава в света с международен престиж, която да дава публичност на документи от вътрешната си сигурност.

Уважаеми г-н Председател,
Във Ваши ръце е авторитетът на бъдеща България. Истина е, че един народ трябва да знае и почита миналото си, но прочитът на това минало трябва да е разумен. Нека нашата история ни мотивира и обединява, а не да ни конфронтира.

Ние вярваме, че ще вземете мъдро решение, поставяйки интересите на България над всичко.

София, 4 август 1997 година

Председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса:
о.з. ген. ВЛАДИМИР ТОДОРОВ

Председател на Асоциацията на контраразузнавачите от запаса в България:
о.з. ген. КИРИЛ ВЕЛИЧКОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КОМИТЕТ ЗА НЕУТРАЛИТЕТ ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ФОРМИРАНЕ НА НЕУТРАЛНИ И БЕЗЯДРЕНИ ЗОНИ В ЕВРОПА И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА НЕУТРАЛИТЕТ

Както съвсем точно отбеляза преди известно време президентът на Република България г-н Петър Стоянов, "българската фабрика за илюзии вече е затворена".

Наистина през последните месеци рухнаха доста илюзии, включително и тази за бързото интегриране на България в Северноатлантическия пакт. Българският комитет за неутралитет (БКН) многократно е заявявал през последните две години, че нашата страна няма да бъде поканена в този военен блок нито с първата, нито пък с втората група държави от Източна Европа. Това обаче в никакъв случай не следва да се приема като трагедия. Напротив, то е шанс за Отечеството ни да възприеме единствено правилната позиция - активен неутралитет.

Неутралитетът ще помогне на България да се измъкне от "сивата зона" на несигурност между НАТО и Русия, ще осигури успешното развитие на българската демокрация, слагайки край на опасната активизация на носталгично настроените радикални елементи и в същото време ще допринесе значително за по-бързото преодоляване на днешната дълбока икономическа криза. Именно политиката на неутралитет и неприсъединяване към каквито и да било военни блокове ще обезпечи бързото ни интегриране в бъдеща обединена Европа от Атлантика до Урал.

На Конференцията на европейските неправителствени организации, проведена в началото на юли във Варшава, паралелно с парламентарната сесия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), представителите на 16 европейски държави се запознаха с идеята на Българския комитет за неутралитет за формирането на обширни неутрални и безядрени зони в Европа и я възприеха като важен елемент от една качествено нова система за сигурност на континента, както и поканата за нова среща в нашата страна през есента, когато ще бъде обсъдено и предложението на БКН за създаването на Европейска асоциация за неутралитет и в подкрепа на ОССЕ с център в София.

Бог да пази България!

София, август 1997 година

Председател на Българския комитет за неутралитет:
д-р ТЕОДОР ПОПОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ (18 МАЙ 1995 Г., СОФИЯ). Документът е предоставен на 14 август 1997 г. изключително за Пресслужба "Куриер" от архива на Националния съюз на пенсионерите.

ГЛАВА ПЕТА

V. Ръководни и контролни органи на Националния съюз на пенсионерите (НСП)

Член 12 (1). Висш орган на НСП е Общото събрание (ОС), което се свиква веднъж на две години. Времето, мястото и дневният ред на ОС се определят от Управителния съвет (УС) и се обявяват най-малко два месеца преди деня на неговото свикване.
(2). Извънредно ОС се свиква от УС по негово решение или по писмено искане на 1/10 от членовете на НСП. Времето, мястото и дневният ред на ОС се обявяват най-малко един месец преди деня на неговото свикване.
(3). Нормите на представителство на ОС се определят от УС, както и документите, които трябва да се изготвят.
(4). Членовете на УС са по право делегати на ОС.

Член 13. Общото събрание на НСП:
1. Изслушва и приема отчетите на УС и на Контролно-ревизионната комисия (КРК) на НСП.
2. Определя основните насоки за дейността на НСП до следващото ОС.
3. Приема, изменя и допълва Устава и Програмата на НСП.
4. Избира УС и КРК.

Забележка: Изборът на централните органи на НСП става чрез пряко и явно гласуване с вишегласие, при условие, че присъстват не по-малко от половината плюс един от членовете на ОС.

Член 14. УС на НСП се състои от трима (3) души. Членовете на УС на НСП представляват НСП заедно и поотделно пред всички институции.

Член 15. (1). Управителният съвет е в състав: председател, заместник-председател и организационен секретар.
(2). Заседанията на УС се свикват тримесечно от председателя или по искане на половината плюс един от неговите членове.
(3). Дневният ред се съставя предварително и се одобрява, променя или допълва в началото на всяко едно заседание чрез гласуване.
(4). Заседанията на НСП се считат за легитимни, когато в тях участват половината плюс един от неговите членове. При необходимост се свикват и извънредни.
(5). Управителният съвет:
     1. Утвърждава структурата на НСП, организира и ръководи дейността му.
     2. Изготвя и приема щата и бюджета.
     3. Координира и подпомага дейността на създадените нови организации и дружества.
     4. Координира взаимодействието с държавните институции.
     5. Решава въпросите от текущ характер във връзка с дейността на Националния съюз на пенсионерите.
     6. Следи за правилното изменение на бюджета.
     7. Ръководи и направлява работата на щатните служители в Съюза.
     8. Назначава служителите в неговите служби.
     9. Грижи се и стопанисва имуществото на Съюза и неговата експлоатация в дейността на НСП.
    10. В помощ на УС на НСП, по решение на УС, могат да се изградят експертни съвети по направления.

Член 16. (1). Висш орган на новите пенсионерски дружества и организации е Общото събрание.
(2). ОС на местните дружества (МД) взема решение от местно значение и прави предложение пред УС на НСП.

Член 17. Контролно-ревизионната КОМИСИЯ контролира финансовата и стопанската дейност на УС, както и законосъобразността на взетите решения.

Член 18. За установени нередности в дейността на УС и на членовете на НСП КРК докладва пред ОС.

Член 19. Председателят на КРК участва в заседанията на ръководните органи на НСП със съвещателен глас.

Член 20. Контролно-ревизионната комисия се състои от трима души, като председателят се избира от ОС на НСП.

Член 21. (1). Правата и задълженията на УС, на ръководните и контролни органи на НСП се регламентират от Правилника за приложение на Устава.
(2). Всеки член на ръководни, контролни органи на НСП е длъжен да декларира писмено, че не е лидер на политическа партия или друго политическо формирование.
(3). Членовете на ръководните и контролни органи на НСП се избират за срок от две години. Мандатът тече от приемане на настоящия Устав.

ГЛАВА ШЕСТА

VI. Парични средства и имущество.

Член 22. НСП е самоиздържаща се формация. Тя набира средства от членски внос, лихви от депозити, от дарения, завещания, от приходи, получени от други източници - организации, банки, частни спонсорства, емигрантски дружества - в съответствие със закона.

Член 23. (1). Размерът на членския внос се определя от УС на НСП и се разпределя: 50 процента за местни структури и 50 процента за УС на НСП, за неговия бюджет.
(2). Размерът на членския внос е различен за работещи и за неработещи пенсионери. Но по начало той е символичен.
(3). Дарените средства, движими и недвижими имущества и материални ценности се вписват в специален регистър, като дарителите се смятат за почетни членове на Съюза.

Член 24. Бюджетът на НСП се изготвя от Управителния съвет.

Член 25. НСП е собственик на имуществото, придобито със собствени средства или получени от други органи и организации по законите на страната.

Член 26. За разпореждане на недвижимото имущество е необходимо специално решение на ОС, взето с мнозинство от 2/3 от всички негови членове.

Забележка: Недвижимите имущества на НСП не могат да бъдат продавани и ипотекирани.

Член 27. Разпореждането на извънбюджетните средства на НСП се регламентира с Правилника за приложение на настоящия Устав.

ГЛАВА СЕДМА

VII. Средства за масово осведомяване

Член 28. НСП ще използва средства за масово осведомяване за изпълнение на Устава, Програмата и решенията на ОС.

Член 29. Редактирането и списването на съюзните органи и другите издания на НСП се поверява на редакционни колегии, чийто състав се определя от УС с конкурс. По тяхно предложение УС назначава членовете на редколегиите, като утвъждава техния щат и бюджет.

ГЛАВА ОСМА

VIII. Заключителни разпоредби

Член 30. НСП има свой печат. Печатът е кръгъл и в средата е изписано "УС", а околовръст - "Национален съюз на пенсионерите, София, 1995 година".

Член 31. За неуредените в настоящия Устав случаи се прилагат разпоредбите на Закона за лицата и семейството, както и други правила на действащото в страната законодателство и общите принципи на правото.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 22 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО НА МОХАМАД ФАЗЕЛ САИФИ - ВРЕМЕННО УПРАВЛЯВАЩ ПОСОЛСТВОТО НА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА АФГАНИСТАН У НАС, ОГЛАСЕНО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В БТА (СОФИЯ, 18 АВГУСТ 1997 ГОДИНА) ПО ПОВОД НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА АФГАНИСТАН (19 АВГУСТ) И ВЪВ ВРЪЗКА СЪС 78-АТА ГОДИШНИНА ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА (1919 ГОДИНА)

В името на Милостивия и Милосърден Аллах!

Уважаеми госпожи и господа,

Както ви е известно, точно преди 78 години - на 19 август 1919 година, бе провъзгласена независимостта на Афганистан. Поради факта, че страната ни заема важно стратегическо положение в Азия, тя винаги е била цел на агрисивните апетити на големите суперсили.

Афганистан бе една от първите страни, дръзнали да разрушат крепостните стени на английската колониална империя. С мъжествената си борба афганистанският народ принуди английските колонизатори да напуснат територията на Афганистан с наведени глави, и дори тази загуба на англичаните даде тласък на борбата на други народи и спомогна за извоюването на независимостта в редица страни от третия свят.

На тази дата - 19 август - се отбелязва едно от най-великите събития в героичната история на Афганистан. Ние с голяма радост празнуваме в цялата страна този ден като ден на независимостта на афганистанската държава.

Златните страници от историята на борбите на афганистанския народ в далечното минало са истински свидетели на пораженията на Александър Македонски, Чингиз хан и неговите последователи, и в близкото минало - на англичаните.

Следите от жертвоготовността и безстрашието на афганистанския народ, от самоотвержената му борба за свобода могат да се видят и в най-съвременната история на страната. Ако в миналото нашите деди и бащи с цената на огромни жертви са воювали и бранили свободата си, то в днешно време техните синове и внуци следват светлия им пример и потвърждават истината, че въпреки всички трудности духът на афганистанците и тяхната воля за независимост са несломими, и те не могат да живеят, подчинени на чуждо господство. Както всички знаете, само преди няколко години бе отхвърлена окупацията на руския комунизъм в страната ни. С цената на кръвта на 1/6 от населението родината ни бе освободена. Афганистанският народ постигна своята велика историческа мечта - свободата си, благодарение на справедливия Аллах и ислямското правителство. Бе сложен край на 14-годишната трагедия, причинена от руското въоръжено нахлуване на територията на страната ни. През тези 14 години ние не само дадохме повече от два и половина милиона човешки жертви, но в наследство ни бе оставена една абсолютна разрушена икономика.

Въпреки изтеглянето на съветските войски и падането на прокомунистическия режим, въпреки всички ползотворни мерки на новото ислямско правителство за установяване на мир и достигане на национално съгласие и национално единство в управлението на държавата, гражданската война бе разпалена отново. Народът ни се изправи пред ново предизвикателство - да защищава и спасява току-що постигнатата свобода, извоювана с толкова безценни жертви. Тези страни в света, които се страхуваха и продължават да се страхуват от съществуването на силен и независим Афганистан, свободен и единен в сърцето на Азия, именно те продължават да възпрепятстват установяването и укрепването на Ислямска Държава Афганистан, използвайки за тази цел своите платени агенти и привърженици. Веднага след победата на Ислямската революция и обявяването на новосъздаденото ислямско правителство Пакистан и по-специално пакистанското контраразузнаване обърнаха своята политика на 180 градуса и започнаха подмолна война срещу нашата държава, въпреки подкрепата на пакистанската страна за муджахидините по време на Джихада. Оттогава в течение на три години пакистанското контраразузнаване, използвайки различни тактики, подкупвайки и подготвяйки специални групи хора, непрекъснато продължава своите подмолни действия за разединяване на афганистанския народ и държава. Те изчакаха да се подготвят и изкуствено създадат в нашата страна такива условия, за да изпратят подготвената на тяхна територия войска под името на "талибаните", състояща се от пакистански войници и афганистански предатели, подкупени с пари. Тази войска, снабдена с най-съвременно оръжие и разполагаща с неограничени средства, доведе до завладяването на половината от Афганистан от така наречените "талибани". С това започна една от най-черните страници в нашата история след годините на руската окупация. На този етап от афганистанската история това е пакистанска окупация, зад която стоят интересите на определени сили от САЩ и Саудитска Арабия. След завладяване на половината от територията на Афганистан всички масмедии на запад започнаха да говорят за талибаните едва ли не като за гълъба - символ на мира, а те от своя страна също искаха да се представят за истински афганистанци, изпълнени с добри намерения, които ще донесат мир и спокойствие на страната си.

Законното правителство на Ислямска Държава Афганистан от хуманна и тактическа гледна точка, за да не се пролива повече кръв, за да няма повече разрушения и убити невинни мирни жители, реши да отстъпи и да остави столицата Кабул на "талибаните", въпреки увереността в силите си да се защити. Този факт неоснователно издигна самочувствието на "талибаните", и знаейки, че винаги могат да разчитат на подкрепа отвън, те едва тогава показаха пред света своята истинска същност, непозната изцяло дотогава дори на техните господари и създатели. В един сравнително съвременен град като Кабул те се опитаха, чрез въвеждането на своите нечовешки закони и изисквания, особено към жените, затваряйки кина и училища, забранявайки музиката, радиото и телевизията, да върнат развитието на културата и живота на хората към първобитно-общинния строй. След това, съвсем наскоро, "талибаните" решиха, че могат да настъпят и превземат и северната част на Афганистан. Техните брутални действия обаче разкриха истинското им черно лице и за хората от северните райони стана ясно, че дори повечето от бойците на "талибаните" са пакистанци, които не могат да говорят на афганистански език. Те веднага пристъпиха и към въвеждането на своите първобитни закони и изисквания, преминаващи всякакви човешки граници и норми. И тогава самото население в северната част на Афганистан въстана на борба за изгонване на "талибаните". В резултат на това въстание и подкрепата на въоръжените сили на държавата повече от 16 000 бойци на"талибаните" са убити или са пленени от войските на Ахмад Шах Масуд. Това е най-голямото поражение за пакистанците и техните приятели, които организираха настъплението на "талибаните" в Афганистан. Унищожени са 70 процента от въоръжените сили на "талибаните", северът е почти изцяло освободен, а на юг хората са готови да въстанат срещу тях и изцяло да подкрепят силите на Ахмад Шах Масуд, в чиито ръце е в последно време всяка военна и политическа инициатива. Сега Кабул е обсаден и блокиран. Ахмад Шах Масуд е дал ултиматум на "талибаните" да напуснат града, след което столицата да бъде напълно демилитаризирана, и да започнат преговори, независимо в коя държава в света, с изключение на Пакистан, за предаване на властта на едно ново правителство, представляващо всички слоеве на афганистанското общество.

До този момент "талибаните" все още мълчат. Ако те не се съгласят с тези предложения, населението в южните райони на страната също е готово да въстане против тях.

Ние, афганистанците, искрено желаем да възстановим страната си от разрухата, да прекратим наложената ни със сила война. Ние наистина искаме и се надяваме животът в страната да се нормализира и да могат сънародниците ни да участват спокойно в политическия, икономическия и социалния живот, без разлика на език и без всякаква дискриминация по отношение на раса, племе и произход. Ние бихме желали да живеем в мир и разбирателство с нашите съседи без намеса във вътрешните работи един на друг и уважавайки взаимните си интереси. Ние искаме да имаме приятелски отношения с всички миролюбиви страни в света и очакваме помощта им за възстановяването на Афганистан.

Сегашното ислямско правителство вижда бъдещото преустройство и развитие на държавата ни да протича в съответствие не само с вътрешните нужди на нашата страна, но и да е съобразено с нуждите на целия регион. То се надява Афганистан да се превърне в търговски и транзитен център на района, като използването на природните ни ресурси да бъде единствено за благото на хората. Ние се обръщаме с молба към всички дружелюбни държави и международни организации да подпомогнат народа на Афганистан в стремежа му към преустройство и обновление, като за това най-важното е установяването на стабилен мир и осигуряване на спокойствие в Афганистан.

Използвам случая, за да уверя българската страна в стремежа и желанието на правителството на Ислямска Държава Афганистан за укрепване на приятелските връзки, развиване и разширяване на взаимноизгодното сътрудничество между двете страни, прекъснато до голяма степен от така развилата се ситуация и събития в Афганистан. Желая от сърце щастие и успехи на българския народ в спокойна и процъфтяваща България.

Благодаря за вниманието!

(Пресслужба "Куриер")

--------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 20 август 1997 година.

БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортери: Нина Гаврилова, Валентина Игнова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.