София, 22 септември 1994 година
Брой 186 /1231/

София, 22 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСТАВКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ, ПРИЕТО НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА 20 СЕПТЕМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.

На 20 септември 1994 г. се проведе съвместно заседание на Централния съвет /ЦС/ и на Парламентарната група /ПГ/ на Движението за права и свободи /ДПС/. Беше направен задълбочен анализ на актуалната политическа ситуация след оставката на правителството на проф. Беров.

След разискванията на заседанието се взе следното

РЕШЕНИЕ

1. Да бъде подкрепено - не на всяка цена, едно евентуално коалиционно правителство с участието на ДПС, съставено с мандата на една от парламентарните групи.

ЦС и ПГ на ДПС считат, че подобно правителство следва да бъде създадено въз основа на предварително съгласувано и постигнато рамково споразумение, в което да бъдат изведени на преден план основните приоритети на изпълнителната и на законодателната власт след съгласуване с парламентарните групи, подкрепящи правителството.

2. ЦС и ПГ на ДПС считат, че паралелно с усилията за формиране на правителство в рамките на 36-то Народно събрание е необходимо да продължи подготовката за провеждането на предсрочни парламентарни избори.

София, 20 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ЗА СРЕЩА С ЦЕНТРАЛНОТО БЮРО НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ.

На срещата между Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз и Централното бюро на Демократическата партия беше обсъдена днешната политическа обстановка. Констатира се съвпадение на вижданията за излизане от дълбоката политическа и икономическа криза в страната.

В духа на традиционно добрите отношения и на базата на взаимното доверие между двете организации се установи възможност за създаване на нова демократична алтернатива в предстоящите предсрочни парламентарни избори.

София, 20 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНО ЗАСЕДАНИЕ.

На 19 септември 1994 г. в Пловдив се проведе заседание на Изпълнителното бюро на Християнското женско движение /ИБ на ХЖД/.

Беше обсъдена политическата обстановка в страната.

Председателят на Християнското женско движение Елисавета Миленова запозна членовете на Изпълнителното бюро с обсъдените въпроси на Консултативния съвет на партиите от коалицията във връзка с отказа на ПССД от възложения от президента на Републиката мандат. Изпълнителното бюро на ХЖД още веднъж потвърди позицията на движението за избори, които да легитимират политическата власт чрез вота на избирателите.

Бяха обсъдени основните тези в програмата, която Християнското женско движение ще предложи на избирателите.

Работата по програмата на Християнското женско движение трябва да приключи до края на месец септември. Следващото заседание на Изпълнителното бюро е насрочено за 2 октомври 1994 г.

На първото си есенно заседание на 22 октомври 1994 г. Националният съвет ще приема програмата на ХЖД за изборите.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "НЕЗАВИСИМИ МИСЛИ И ФАКТИ ЗА ЕДНА ЗАВИСИМА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ... И ЗА "ДЕМОКРАЦИЯТА" НИ” НА НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА С ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИЯ МИНЕВ. Документът е изработен от Георги Жеков.

Българската национална телевизия, радио, а и вестниците в продължение на две седмици ни занимаваха с двете "изключителни" политически личности от Демократическата партия /ДП/ - председателя й г-н Стефан Савов и изключения от ДП г-н Стоян Райчевски - все още депутат.

Как няма да сме свидетели на поредна учредителна конференция на ДП, след като на комунистически агенти, на политически маниаци и на "антикомунисти-интелектуалци" бе поръчано и позволено от комунистите преди 5 години да възстановят една от най-старите и авторитетни партии в България, каквато е Демократическата.

Конференцията, за която става дума, започна на 10 септември 1994 г. от 10 ч. До 12 ч. имаше "шоу-програма" от поздравления на успели, на новопоявили се и на неуспели в политическия ни живот политици и кандидат-политици, които се блъскаха с гърди и лакти, за да ги видят и да ги чуят от трибуната тези, които си бяха дали труда да дойдат на конференцията с надеждата, че най-после ще бъде постигнато истинското възстановяване на ДП.

След 5 години неокомунизъм по принцип е невъзможно да стане каквото и да е възстановяване на каквато и да е партия, още по-малко на Демократическата, след като на конференцията й присъстват такива "признати" демократи като Стефан Стоянов, Асен Гиргинов, Божидар Божилов, барабар със съветника от Руското посолство другаря Александър Крив+енко [?]. Или както казва депутатът от "Екогласност" г-н Лъчезар Тошев: "Преследваме и гоним дребните риби /комунисти - б. м./, а оставяме старите акули и приемаме нови такива!..."

Ето защо, преди да дадем оценка на "събитието" /поредната конференция за възстановяването на ДП/, е необходимо да преценим лицата, които одобряват или активно с действията си подпомагат появяването на още една нова ДП, а и лицата, които я учредяват.

I. Сред учредителите на новата ДП-1896 г. са: 1. Другарят Стефан Стоянов - първи рушител на ДП и първи отцепник, основал Консервативната демократическа партия, която набързо присъедини към комунистическата "центристка" коалиция - Български демократически център /БДЦ/, на другаря Петко Симеонов - доказан неокомунист. 2. Другарят Асен Гиргинов - правнук на Александър Гиргинов - каква подигравка с паметта на прадядо му! Като не знаем как е успял да завърши Киевската политическа школа за външна политика, която подготвя верни и "интелигентни" кадри на ДС и КГБ. Бивш член на БКП, препоръчан и приет в ДП /Община Оборище/ от ОФ-деятеля и "възстановител на ДП" другаря Борис Кюркчиев. 3. Другарят Божидар Божилов - председател на Мандатната комисия. В протокола от 23 март 1993 г. на КС на СДС - Община "Илинден" /на 2 страници текст/, се описват моралът, действията и антикомунизмът на другаря Божилов. За интересуващите се има достатъчен брой копия от този протокол.

II. Сред тези, които гласно или мълчаливо одобряват учредяването на новата ДП и приемането й в СДС, са: Емил Георгиев - член на БКП от 1991 г.; Лора Николова - дъщеря на комунист, активен борец против фашизма и капитализма /АБПФК/; Павла Раковска - бивш партиен секретар на студио "Време"; Веселин Кандемиров, чийто баща комунист е прекършил доста човешки съдби /напр. на проф. Сестримски/; Елена Петкова - съпруга на офицер от ДС; Евгени Михайлов - най-после го направиха дясна ръка на Ф. Димитров, син на Светослав Михайлов - антифашист, участвал в нелегалната работа на БКП в армията преди 9 септември 1944 г.; Владимир Богданов - син на един от създателите на МВР-ДС Стефан Богданов, който е работил 13 г. в УБО като специалист по акустика. За Стефан Богданов, резидента на съветското разузнаване в България преди 9 септември 1944 г. /бащата на Владимир - вероятно кръстен на чифутчето Ленин/, бе публикувана статията "Професия предател" от г-н Васил Станкович - в. "Анти", бр. 34, от 2-3 септември 1994 г.; Владимир Пиронков, син на комунист /АБПФК/, и т.н. - все подобни на изброените. Всичките от Национално движение "Екогласност"!... Цитираните данни са от изложението на г-н Стефан Карастоянов, предадено на г-н Дянко Марков от съюз "Истина". А за членовете на ръководствата на Радикалдемократическата партия /РДП/ на футболмена Сашко Йорданов, Мишо Неделчев и "мама" Елка Константинова, за Обединен Християндемократически център /ОХДЦ/ на Стефан Софиянски, Венци Димитров и Вержиния Велчева, за Български земеделски народен съюз "Никола Петков" в СДС на Георги Петров и "последователи", за Нова социалдемократическа партия /НСДП/ на д-р Васил Михайлов - нубиеца, за Социалдемократическа партия /СДП/ на Иван Куртев, за Християндемократически съюз /ХДС/ на Асен Агов и Камен Бараков /и двамата от комунистически котила/ - изобщо да не говорим и да не пишем - българският избирател има достатъчно време да ги разбере що за антикомунисти са!

Много ми се иска да попитам г-н Едвин Сугарев как успя да намери толкова много активни "природозащитници", и то все проверени "демократи", свързани с ДС или по произход комунисти, свързани с БКП - БСП. Тези политически лумпени, г-н Сугарев, Ви бяха пробутани, защото през месеците октомври и ноември 1989 г. Вие лично активно присъствахте на множество "спявки" /срещи/ с разни комунисти /предвождани от Луканов, Семерджиев, Лилов и ятаците им като Хайтов, Джеки Вагенщайн, Копринка Червенкова, Любомир Левчев и др./, за да образувате и да се включите в "антикомунистическа" опозиция, направлявана от БКП? С цялото си честно сърце се оказахте манипулиран от изброените баш комунисти -социалистически "интелигенти". Че това е така, го доказва книгата Ви "Българският експресионизъм", издадена от "Народна просвета" /1988 г./, в която дословно пишете: "... Тържеството на Октомврийската революция доказа нагледно, че такъв строй /комунистическият - б.м./ е възможен и е послужил като мощен катализатор, активиращ във висша степен всички сфери на човешкото мислене."

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В. "НОВИНАР" ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 1994 Г.

По повод на публикацията във в. "Новинар" от 19 септември 1994 г., озаглавена "БСДП се гласяла за съюз с Жан Виденов", Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия заявява, че не са водени никакви тайни преговори с Българската социалистическа партия /БСП/ за предизборно или следизборно сътрудничество. Ние преценяваме като злонамерена измислица тази дезинформация, разпространена от агенция "Балкан", която очевидно преследва определени интереси.

София, 20 септември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСДП: д-р П. Дертлиев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БСДП: Ст. Радославов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯ "МЕТАЛУРГИЯ" КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЯ И ПРОМЕНИ В СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ НА МЕДОДОБИВЕН КОМБИНАТ - АД, В ПИРДОП. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет и до президента на Конфедерация на труда "Подкрепа".

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Особено сме обезпокоени от действията на Министерството на промишлеността в лицето на министър Биков от предприетите уволнения и промени в съвета на директорите на МДК - АД, Пирдоп, "Кремиковци" АД - и евентуално други наши работещи добре предприятия.

Тези действия в настоящия изключително труден за страната момент ще доведат единствено до ескалиране на напрежението в непредвидими граници пред трудовите колективи.

Ето защо апелираме към вас, господа, до съставяне на нов действащ кабинет в Република България да бъде наложен мораториум върху всякакви кадрови промени в бранш "Металургия", считано от датата на подаване на оставка на сегашното правителство.

София, 20 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 22 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ЗА ИКОНОМИЧЕСКА РЕФОРМА: НАКЪДЕ ОТИВАМЕ?" НА МАРИАНА ТОДОРОВА, ОГЛАСЕНО НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА /ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Най-голямото предизвикателство на нашето време е смяната на комунизма с капитализъм. Мотивът за реформата е прост и ясен - след повече от 40 години насилствена изолация - обратно в Европа. Най-трудната част от това връщане се оказа свързано не с икономиката, а с политиката, или по-точно с политическата воля за промяна. Животът започна от първия ден на реформата да поставя изпитания пред крехкия демократичен ред в България. В много случаи успехите са краткотрайни, нито идват веднага. Както посочва Джефри Сакс, голямата политическа задача е реформаторите да са в състояние да следват посоката на реформата независимо от неизбежните проблеми и съмнения, въпреки организираната опозиция на старата гвардия и дезорганизиращата опозиция на новите популисти, които с цената на всичко са готови да грабнат властта, играейки си със страха и несигурността на хората. Спомням си колко справедливо и вдъхновяващо звучеше предизборната програма на СДС. За нея гласуваха толкова много хора, защото тя прокламираше, че "СДС осъзнава своята историческа отговорност: бъдещето на България зависи от бъдещето на всеки български гражданин независимо от неговите партийни или религиозни възгледи и убеждения". И малко по-нататък: "Българските граждани имат своите конкретни житейски /материални и духовни/ проблеми, чието решаване не трябва да се превръща в пустинен мираж, а трябва да бъде цел и същност, непосредствена реалност на промяната." Върви ли България към тази цел? Подготвихме ли и осмислихме ли по-нататъшния ход на реформата, както и очертахме ли най-важните направления на една средносрочна програма за действие?

Ние непрекъснато твърдим, че искаме да осъществим преход от една неефективна, пилееща ресурсите и съсипваща околната среда икономика към икономическа система, основана на здрави пазарни принципи и стимули и прозрачни, общи за всички правила. Но след като загубихме момента на реформата някъде в края на лятото на 1992 г., сега трябва да признаем, че не си дадохме сметка за необходимостта от точно формулирана система от цели, които трябва да постигнем. Без такава ясна система от цели икономическата политика много лесно може да изпадне в капана на ежедневието - т.е. в непредвидените зигзази, които могат да доведат до такава последователност на събитията, необратимо проваляща постигането на главната цел - конкурентна пазарна икономика.

Процесът и резултатите от реформата би трябвало да се превърнат в конкретни практически задачи - така че всеки гражданин на България да знае накъде и как вървим, какви усилия трябва да положим. Нищо подобно не се случи. Никой не се опита да обсъди провежданата икономическа политика в едно цяло от гледна точка на логиката на смяната на системата. Всъщност дали някой се е замислял за тази логика? С формулата "логиката на реформата изисква структурни промени" се работи на парче и според конкретния натиск, като се прикрива импотентността на изпълнителната власт да обхване цялото многообразие от проблеми в една стройна система от действия за смяна на съществуващата посткомунистическа система. Реформата на икономическите структури означава установяване на правото на частна собственост и смяна на нормите на икономическо поведение. Как става това в икономика, която представлява една голяма централно контролирана, непазарна, обществено притежавана и обществено финансирана система? Самата необходимост диктува прилагането на всеобхващащ подход към процеса на реформата, едновременност на макростабилизацията, ценовата реформа и реформата на собствеността за разлика от програмите в страни с частна собстзеност и пазар. Не се проведе нито едно обсъждане или дискусия за прехода, които да изхождат от досегашния опит, свързан с различната скорост на приспособяване на различните пазари и сфери на икономическо поведение.

За да стане ясно за какво говоря, ще посоча, че размерът на безработицата ще се увеличава въз всички страни от Източна Европа, даже когато производството започне да нараства. Като имам предвид размера на спада и времето, необходимо на производствената система, за да отговори на новите пазарни сигнали, не си правя илюзии, че можем да удържим на натиска и да не потърсим начини за омекотяване на ефекта от спада на производството и заетостта в преходния период, даже ако в дългосрочен план изглежда, че изкривяваме пропорциите. Знам, че това е възможно, докато дългосрочните пазарни сигнали са ясни за всички и докато това е цената на доверието. Но ние дори не се опитахме да помислим за безработицата в един по-дългосрочен план, което означава да формираме национална и регионална политика на заетостта, нито да намерим опорните точки за разгръщането на цялостния процес на икономическата трансформация, в каква последователност да се върви, как да се създаде и да се поддържа необходимият политически и социален консенсус. Въпросите са много и изключително трудни, а нашата безпомощност - очевидна. Няма да е честно, ако не кажа, че в някои конкретни области има пълна яснота за същността и за целите на реформата, както и съответни програми за нейното осъществяване. Но какво от това, след като те не са в хармония или не са подкрепени от другите реформи. За сметка на това сме свидетели на пасивни, лутащи се и палиативни мерки. С други думи, по-често се действа ретроактивно, вместо да се ръководи и направлява реформата.

Най-страшното днес е неопределеността на бъдещето и целите, които преследваме като народ. На всички ни е ясно, че ни предстои дълъг и мъчителен път. Но къде са ориентирите, макар и приблизителни, условни? Не е ли време да си дадем сметка, че всеки българин иска да знае какви мерки ще предприемат управляващите през следващата седмица, след месец, до края на годината. Той има право на това като избирател. Вместо това по всички етажи на властта цари неизвестност. Не е нужно да казвам, че властта е силна със своята предсказуемост и прозрачност. Тя получава подкрепа, когато всеки гражданин е съпричастен.

Непрекъснато говорим за смяна на системата, за промяна - реална и осезателна. Но не правим нищо за стимулиране на предприемачеството, което наричаме "възраждане на българския стопанин". Как ще се "възвърнат достойнството и доброто име на българския селянин, прославил се по света с качеството на своя труд", ако държавната администрация не създава условия за бързото връщане на земята на законните собственици, ако няма програма за подкрепа на частните земеделски стопани.

През изминалия период разбрах, че политическата легитимност е абсолютно необходима за осъществяването на икономическата реформа, но също така, че тя не струва и пукната пара без единомислието и единодействието на тези, които упражняват властта. Никой не счете за нужно да отдели внимание на въпроса за напрежението, което неминуемо възниква между необходимостта от силна изпълнителна власт, за да се проведат трудните реформи, и необходимостта от широко участие и компромис, за да се осигури общата подкрепа за реформата.

Всички сме убедени, че централизираната изпълнителна власт е дискредитирана от времето на комунистическия режим, и същевременно не се създадоха условия за децентрализация на решенията на различните нива на властта, за делегиране на права и отговорност. Преди известно време една група чуждестранни бизнесмени изразиха мнението, че това, което се наблюдава в управлението на икономиката, е проблем на личностни отношения, стил на управление и управленска структура. В техния меморандум направо е записано: "Никой, нито малка група от хора, колкото и блестящи да са те, не могат успешно да контролират всички дейности на централизирана основа. Вие се провалихте в това отношение и резултатът е икономическа парализа."

Този преход е немислим, просто няма да стане без постепенна децентрализация и дерегулиране на икономическите процеси. Разбирам, че това е най-трудната задача - да се управляват и насочват процесите, да се формира пазарната среда за икономическите агенти, и то по такъв начин, че след време да се стигне до постепенното изтегляне на държавата от отношенията на собственост и поемането изключително на регулативни функции. Но ние даже не се опитахме да постигнем ясно разбиране за разделението и разпределението на вземането на решения между различните равнища на изпълнителната власт - хоризонтално и вертикално.

Ще добавя само едно нещо: светът си има достатъчно проблеми - разпадналия се Съветски съюз, Югославия, Близкия изток и т.н., за да помага на някого, който не иска сам да си помогне. Затова нека да не забравяме трудните външни икономически условия, които подлагат на допълнителни изпитания нашата икономика и увеличават и без това високата цена на прехода в краткосрочен план. В същото време проблемите на вътрешнополитическото развитие и липсата на стабилност се отразяват на самия ход на реформата в няколко направления.

Първо, ако няма ефективни и видими подобрения, напрежението и трудностите на прехода могат да предизвикат политическа нестабилност; но също така бавните решения и липсата на действия носят значителни политически рискове. Неуспехът да се осъществи реформата многопосочно и бързо може да има много висока цена в политически и икономически план.

Второ, ранният стадий на реформата донесе бързи положителни резултати - като напълнените магазини със стоки, появата на отдавна забравени услуги и т.н., но икономически растеж не може да бъде постигнат, докато значителна част от реформите не се осъществяват в своята всеобхватност и на широка основа. А това, както се уверихме, ще отнеме доста време.

Трето, задачата за трансформация на системата е уникална и трудно може да се сравни с реформите в рамките на дадена, съществуваща вече икономическа система. Опитът от такива реформи, особено в Латинска Америка, е много полезен, но недостатъчен, тъй като става въпрос за политическа икономия на прехода от комунизъм към капитализъм. Освентова проблемът за последователността и взаимодействието на отделните реформи и мерки, когато се сменя системата, е изключително важен и носи значителни рискове. За мен е очевидно, че отделните елементи на реформата са тясно свързани и преплетени и че успоредните действия по всички направления са непременно условие за успеха. И още нещо - ясното дефиниране на една дългосрочча стратегия е абсолтно необходимо условие от самото начало на реформата.

За да оценим обективно къде сме и какво ни предстои - нека погледнем на процеса на реформата от гледна точка на нейните основни направления, които са взаимно свързани и си взаимодействат.

В първото направление са онези реформи, които се отнасят до макроикономическата стабилизация и са свързани със затягането на бюджетната и кредитната политика за правителството и предприятията. С решаването на проблема за паричната свръхликвидност и преодоляване на външното неравновесие. Стабилизационната програма постигна някои от своите цели, но такива важни задачи като вътрешните дългове на предприятията, тяхната кредитна задлъжнялост останаха нерешени. Забави се реформата във финансовата област.

Второто направление на реформата с свързано с макроикономическата либерализация - освобождаването на цените и създаването на пазари не само за стоки и услуги, но и за работната сила, капитала, земята. Беше осъществена външнотърговската либерализация, унификацията на валутния курс, беше въведена конвертируемост на националната валута по текущата сметка на платежния баланс. Но по отношение на развитието на пазарите, от стоките и услугите не сме отишли по-нататък.

Преструктурирането и демонополизацията на търговията и на транспорта, създаването на финансови пазари и провеждането на банковата реформа са задачи, които не търпят отлагане. В тази област половинчати мерки не може да има, но за съжаление някои необмислени докрай действия доведоха до съответни противодействия и открита съпротива.

Третото направление обхваща развитието на частния сектор, приватизацията и преструктурирането на държавните предприятия. Въпреки че законът за приватизацията отдавна е приет, дискусията в нашето общество по този въпрос не е приключила. Не съм убедена, че разумно използвахме опита на другите страни, които започнаха трансфера на собствеността върху държавното имущество в частния сектор преди нас - Полша, Унгария, Чехия. Очертават се няколко важни закономерности. Известният съветник на полското правителство, а сега и на руското Джефри Сакс е напълно прав, като предупреждава, че "в сюрреалистичната политическа обстановка в Източна Европа държавният сектор може много лесно да бъде политизиран". Веднага добавям, че това е точно така, съдейки от нашия опит - нито едно правителство не съумя на принципна основа да се справи с исканията за преференции, за спасяване на мъртви предприятия, както и да устои на партизански политически интереси. В такива условия не може да има професионално решение на проблемите. Нещо повече, липсата на приватизация, на реални собственици увеличава рисковете за макроикономическа нестабилност, защото натискът за непрекъснато увеличение на заплатите няма да спре, докато истинските собственици не се появят.

Сега може би най-наболелият въпрос е как най-бързо да се създадат условия за бързо увеличение на частния сектор - на село и в града, като основен двигател на растежа и като носител на гъвкавостта при прехода. Ние не сме постигнали съгласие в обществото за принципите, за общите рамки на приватизацията, а вече се решават някои аспекти на частична база, сами за себе си. Освен това идеята, че държавните предприятия могат да бъдат ефективни, ако техните съвети на директорите работят на основата на търговските принципи, се оказа един от митовете и очевидно в тази част на Европа, в конкретните условия, не върши работа. Опитът на Германия и на Япония, където търговските банки участват в корпоративната собственост, ми се струва полезен, тъй като тази симбиоза се оказва подходяща за ефективното управление на предприятията. С други думи, увеличаването на дела на частния сектор трябва да се основава не само на създаващите се нови предприятия, но и на многопосочни подходи, ясни и прозрачни процедури на приватизация на съществуващия държавен сектор. Най-важното, според мен, е постигането на главната цел на приватизацията - преструктуриране на икономиката, т.е. създаване на конкуренция - вътрешна и външна, ефективност и растеж.

Четвъртото направление на реформата е свързано с изграждането на социална предпазна мрежа, адекватна на пазарната икономика. Въпреки че България започна прехода със сравнително добре развита социална инфраструктура, самата реформа породи нови изисквания - създаване на бюра за заетост, социално подпомагане, преструктуриране на самата система, нови механизми за финансиране. През тези няколко години разходите значително нараснаха, поставяйки на изпитание както реформата, така и правителствата. Възстановяването на финансовата жизнеспособност и стабилност на социалното осигуряване и социалната помощ е една от най-важните задачи на прехода в средносрочна перспектива.

Последната група реформи, но не по значение, се отнася до преориентиране ролята на държавата в икономиката, нейното "излизане" от пряката собственост и контрол на производството, изграждане на реални структури на изпълнителната власт на регионално равнище и възприемане на непряка регулираща роля, която подпомага приспособяването на икономиката и частното предприемачество. Този процес е свързан с паралелната реформа на държавната администрация, на централните правителствени институции, данъчната администрация, системата на контрол и т.н. За съжаление много малко се направи в тази област и в това е една от причините за неуспеха.

Накрая бих искала съвсем ясно да изразя своето дълбоко убеждение, че ние като народ няма да се справим със задачата, която си поставихме, тръгвайки по този път, ако всеки не чувства жестокото бреме на отговорността, която сме поели пред нашите деца. Реформата зависи от хората, от техния ум, сърце, всеотдайност - от тези, които правят законите, които управляват, които просто си вършат работата. Нямаме друга алтернатива, освен да се "отлепим" от земята. Мисля, че изразявам загрижеността на всички нас. Застой и безсилие властват от доста време насам. А всички чувстваме, че няма време, че реформата е в колапс. От нас се очакват действия - обмислени, целенасочени, опрени в бъдещето.

Как може да бъде дефиниран успехът на реформата? Като минимум успехът ще означава консолидация на демократичните институции и добре функционираща пазарна икономика. Като практически стандарт за икономическата програма успехът ще се измерва с приближаването на жизнения стандарт до западноевропейския, т.е. постигането на равнище, подходящо за членство в Европейския съвет. А неуспехът? Той в никакъв случай няма да означава връщане към комунизма, независимо от икономическото положение. Но няма да бъдат постигнати преимуществата на новата система - икономически растеж и растящ жизнен стандарт. Опасността за неуспех съществува, тъй като политическите предизвикателства са много по-големи и комплексни от икономическите. Неуспехът би означавал да не се постигне политически консенсус в подкрепа на пазарната икономика и интеграцията в световната икономика.

В заключение бих искала да кажа, че преди около три години България започна може би най-смелата и всеобхватна реформа в Източна Европа и получи доверието, подкрепата и адмирациите на света. Постигнахме успехи, но натрупахме и много грешки, които могат да доведат до заличаване на усилията и на жертвите, които направихме всички. Съзнавам, че се изморихме, и в същото време много ясно разбирам, че сме на прага на най-важните икономически решения и действия. Затова трябва да погледнем истината в очите и ако можем, да обединим усилията си за постигането на успеха.

Събуди се, България!

/Пресслужба "Куриер"/

15:15:00
22.09.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!