София, 21 юни 1994 година
Брой 119 /1164/

София, 21 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО И ХОДА НА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА 40-Я КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /17-19 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Поземлената реформа е основният фактор за смяна на обществената система и предпоставка за преминаване на българското земеделие към принципите на пазарната икономика. На думи тя се подкрепя от всички политически сили, но от реалната преценка за нейния ход през изминалите три години от приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи могат да се направят следните изводи:

1. По принцип Законът за земята е един добър закон, който в голяма степен възстановява историческата справедливост, но практиката при неговото приложение показва, че той има редица слабости и несъвършенства.

За съжаление политическите сили в 36-то Народно събрание и изпълнителната власт демонстрираха липса на политическа воля за усъвършенстване на закона и правилника за неговото приложение. Неколкократните промени в нормативната уредба не само не подобриха, но усложниха, забавиха и в някои случаи блокираха поземлената реформа.

2. Въпреки гръмко декларираната загриженост за бързото възстановяване на собствеността върху земеделските земи парламентът и изпълнителната власт не осигуриха необходимите финансови средства. В края на 1993 г. Министерството на земеделието дължеше на фирмите-изпълнителки над 270 милиона лева, а 60% от поземлените комисии не получиха от общинските администрации 45% от предвидените финансови средства.

3. Поземлената реформа е в остра кадрова криза. В общинските поземлени комисии в момента работят само 8 юристи и 27 геодезисти с висше образование.

Кадровата криза се задълбочава и от гоненията на част от кадрите на поземлените комисии под натиска на политическите сили или на отделни политически личности.

4. Техническото осигуряване на реформата не е достатъчно и не е на необходимото ниво. Поземлените комисии имат неотложна нужда от компютри, автомобили с повишена проходимост, размножителна и друга техника.

5. Съдебната система не е в състояние да обслужва поземлената реформа с необходимата бързина и качество, което се оказва една от най-съществените пречки за бързото възстановяване на собствеността.

От тези факти естествено се налага изводът: законодателната и изпълнителната власт не проявяват в достатъчна степен воля, желание и умение за ускорено осъществяване на поземлената реформа. В резултат на това се забавя цялостният процес за смяна на системата.

Тласната в погрешен път, провежданата в България реформа връща селското стопанство един век назад, в посока, нямаща нищо общо със съвременното модерно земеделие.

В селата се създава изкуствено противопоставяне и социално напрежение, което умело се манипулира и използва от определени политически сили.

Българската социалдемократическа партия вижда изхода от това катастрофално състояние в незабавна смяна на бездействащия парламент и избраното от него правителство.

Един нов парламент и ново правителство трябва с предимство да решат проблемите на аграрната реформа.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛОЖЕНИЕ НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ, ПРИЕТА НА 40-Я КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /17-19 ЮНИ 1994 Г./.

        1. Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е против прилагането на смъртната присъда като най-тежко наказание. Тя трябва да бъде заменена с доживотен затвор без право на помилване.

2. БСДП предлага да се въведе изучаването на гражданско учение и конституцията в последния курс на средните училища. Недопустимо е тези, които получават диплом за зрялост, да не познават основния закон на страната.

3. БСДП предлага да се започне национална кампания срещу тютюнопушенето.

4. БСДП настоява да се изработи от държавните институции официална доктрина за националната сигурност.

5. БСДП настоява на основание чл.44, ал.2 от конституцията да се забранят всички организации, които се стремят да постигат своите цели чрез насилие.

6. Да се проведат в най-близко бъдеще законни избори за патриарх, за да спре разколът в църквата.

7. Да се приеме закон за сектите.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /28 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

Създаването на Партията на демократичните промени /ПДП/ отговаря на назрелите обективни потребности в българското общество, което е в остра политическа, икономическа, социална и духовна криза. Налице е необходимостта от привеждане на политическото мислене в съответствие с реалната действителност.

Основна цел на ПДП е чрез своята политическа дейност да допринесе за общия просперитет на Република България, за приобщаването й към европейските и световните демократични традиции, утвърждавайки следните принципи на демокрацията: суверенитет на държавата, управление, основано на съгласието на управляваните, власт на мнозинството, права на етническите и религиозните общности, гаранции за основни човешки права, свободни и честни избори, разделението на властите, социален, икономически и политически плурализъм, търпимост, прагматизъм, сътрудничество и взаимни отстъпки.

ПДП категорично се разграничава от всички форми на шовинизъм, комунизъм, тоталитаризъм, фашизъм, фундаментализъм, сепаратизъм и панидеи. Тя е за обединяване на усилията на българските граждани и на демократичните сили за преодоляване на възможните кризи в страната.

ПДП е за преодоляване на наложилата се практика български граждани с различна етническа принадлежност да членуват само в партия на етническа основа, създаване на алтернативни възможности при избора им на политическа сила, защитаваща техните интереси.

ПДП е за запазване на териториалната цялост и единство на българската държава, за граждански мир и последователна, необременена от миналото мирна политика в международните отношения с балканските, европейските и другите страни в света, като се зачитат принципите на равноправно партньорство и взаимна изгода.

В борбата си за демокрация ПДП ще изхожда от общоприетите демократични принципи, които намират живот само чрез закона и в рамките на закона. В своето разбиране за свободата като най-висша ценност на демокрацията тя влага следното конкретно съдържание:
1. Декомунизация на обществото.
2. Простор за частната инициатива в икономическата сфера, даващ, възможност за социални гаранции.
3. Равенство пред закона.
4. Зачитане на основните човешки права и правата на малцинствата.
5. Ускоряване и приключване на приватизацията, процеса на възстановяване на земята и горите и оземляване на безимотните и малоимотните.

За нас в сегашната икономическа и политическа ситуация провеждането на лява политика означава задълбочаване на кризата. На практика тя води до запазване на държавната собственост и на държавните предприятия, повечето от които са неефективни, до недостатъчни постъпления в държавния бюджет, от който се насочват средства в области, при които няма възвращаемост. Лявата политика не води до реално повишаване на жизнения стандарт, а е само козметика за социалните проблеми.

ПДП отстоява възгледа, че дясното в политическото пространство /или системата/ е символ на свободата, законността, на висока култура във взаимоотношенията, на признаване на човешките права и най-вече на свещеното право на собственост.

Тя не споделя схаващането, че при социално слабо население не може да се води дясна политика. Обедняването на по-голямата част от българския народ през последните години се дължи на факта, че при създадените вече условия за пазарна икономика структурните промени закъсняха, забавиха се приватизацията и аграрната реформа. Съществуващите форми на собственост, монополът на държавата в някои области, неадекватната законова и нормативна уредба спъват инициативата на гражданите, пазарът не може да се саморегулира и се нарушава балансът между потенциалните и действителните възможности и способности на населението като цяло за икономически просперитет.

В етапа на прехода ПДП вижда намесата на държавата най-вече в планинските и полупланинските райони, в които е необходимо да се създаде алтернативна трудова заетост и осигуряване на необходимите пазари за произведената продукция.

Влагането на достатъчно средства в областта на образованието и на здравеопазването е необходимо условие за поддържане на интелектуалния и жизнения дух на нацията, които са неин основен капитал.

Значителното увеличаване на частния сектор и толерирането на лоялната конкуренция са достатъчна гаранция за намаляване на безработицата и за задоволяване на пазара с необходимите стоки като количество и качество, за задържане на ръста на инфлацията, за пресичане на икономическата емиграция и в крайна сметка за преодоляване на икономическата криза.

Изхода от политическата криза ПДП вижда в създаването на биполярен модел в парламента и подобряване на неговия качествен състав чрез ефективна избирателна система.

Едно законно избрано правителство следва да има възможност да изведе докрай своята програма и да осигури стабилност на цялата изпълнителна власт.

Според ПДП сега повече от всякога са необходими политически морал и политическа култура, компромис и консенсус при отстояване на националните интереси от всички демократични сили, висока доза прагматизъм.

Наблюдаваните тенденции към засилване на политическата, религиозна и етническа нетърпимост по наше мнение имат производен характер и могат да бъдат преодолени преди всичко чрез създаване на условия за икономическа и политическа стабилност.

В същото време индивидуалните и колективни човешки права следва да бъдат гарантирани чрез задължително изграждане на конституционни, правни и социални структури, осигуряващи тяхната закрила.

ПДП е за решителна и безкомпромисна борба срещу корупцията и престъпността и е за използването на всички законни средства за тяхното премахване.

Преодоляването на духовната криза на българското общество е в тясна връзка с решаването на по-глобалните икономически и политически проблеми. В тази област ПДП в настоящия етап поставя акцент върху два основни момента:

1. Издигане социалния статус на българската интелигенция и определяне на образованието и науката като приоритетни направления на държавната политика.

2. Борба срещу националния нихилизъм и зачитане на културните традиции и обичаи на различни социални общности, в т.ч. и на съществуващите в страната етнически и религиозни малцинства.

ПДП е за политическо партньорство и съюз с всички демократични политически сили, обявили се за некомунистически и категорично отхвърлящи сътрудничество с БСП под каквато и да е форма.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.

Така политическият плурализъм се превръща в удобен параван за неизтребимия властови и собственически апетит на бюрократизирания държавен чиновник. Развиващ се в тялото на държавния капитализъм, той успява да притежава и използва държавата /с нейните властови и собственически механизъм/ като частногрупово, та дори семейно, достояние. Линията, разделяща частното от държавното, минава през неговото тяло /защото той издига успешно частния си интерес във всеобща норма/, поради което никога няма доброволно да се съгласи тази линия да бъде проведена ефективно. Той е противник на публичната и контролирана със закон приватизация /все пак, след един определен момент би приел единствено приватизация чрез пари/, защото тя би разрушила предмета на неговата собственост. Стихията му е "сенчестата приватизация", където частният сектор не конкурира държавния, а паразитира върху него. Политическият бонапартизъм като стил на живот е негова необходима жизнена среда и резултат.

Днес България се нуждае от принципно ново разбиране за самата същност на политическия процес, на политиката изобщо. Натрапените на обществото ни псевдолиберални и псевдодемократични догми, довели до състояние, при което политиката се превръща в работа на един тесен, непрозрачен и неподконтролен елит, вкараха обществото ни в тежка икономическа, политическа и морална криза. Тези догми са в грубо противоречие с историческия опит, с политическата и културна тъкан на българското общество. Деснолибералната идея за демокрация, съответно за демократична политика, като господство на един издигнат над обществото политически и стопански елит очевидно не съответства на дълбоко вкорененото в националното съзнание разбиране за демокрацията именно като народовластие. Идеята за "демокрация, която се прави от горе на долу" е чужда на лявата култура на народа ни - култура, изстрадана в столетна борба за участие на народа в политиката.

Днес българските социалисти настояват за ново разбиране за политическия живот и за демокрацията изобщо. Нашата цел е усъвършенстването на политическата демокрация в България и на демокрацията изобщо, но не по либерален, а по социален демократичен модел, съответстващ както на българския народовластнически политически опит, така и на най-модерните европейски тенденции, практики и разбирания.

За нас, българските социалисти, демокрацията не е абстрактно понятие, име на вестник или площаден лозунг. За нас тя е норма, принцип, начин на живот. Мярка за демокрацията според Българската социалистическа партия /БСП/ е степента на достигнатите равенство и свобода от обществото тук и сега, днес. За нас в общество, където няма достатъчно справедливост, няма и не може да има демокрация. За нас свободата и справедливостта са всеобщи принципи, те са неделими и не могат да бъдат частно достояние.

Демокрацията е невъзможна и като политическа цел, а и като норма на живот там, където не са отстранени социалните ограничения и обществено обусловените неправди, привилегиите от всякакъв род - имуществени, политически и културни. Тя означава възможност за всеки гражданин на обществото да разгърне своите заложби и способности. Там, където демокрацията се реализира наистина, а не чрез истерични лозунги и спекулации, тя се проявява като гарантирана възможност на всеки за свободно развитие в справедливи обществени условия.

Именно от гледна точка на нашето разбиране за пълноценна, т.е. социална, демокрация политиката не е самоизява на една затворена елитарна каста, а е "всеобщо дело", работа, касаеща всички, тя е възможност хората да решават проблемите си в съответствие с интересите си. Затова настояваме за равномерно, доколкото е възможно, и справедливо разпределение на властта, т.е. за нейната деконцентрация извън кръга на един тесен елит. За нас демокрацията в политиката е невъзможна без разширяващото се участие на все повече хора в решения, касаещи техния живот и дела.

Всичко това означава, че БСП е за ново качество в демократичния процес, за неелитарност, прозрачност и масово участие в политическия живот на всички заинтересовани граждани.

За нас, българските социалисти, централният политически въпрос съвсем не е, и не може да бъде, как БСП да дойде на власт. Централният въпрос за нас е как да се конструира, построи и защити един прозрачен и подлежащ на публичен контрол, отворен за масово участие политически живот, как да се построи политическата сфера на България така, че професионалният политик да бъде отговорен за делата си, а гражданинът "неполитик" да бъде в състояние да контролира резултатите от своя политически избор.

Важно условие за постигането на тази цел е изнасянето на политиката вън от кулоарите и учрежденските коридори, изваждането й иззад кулисите на институциите, нейната демистификация.

Новата политика, от която България има нужда, означава децентрализация на политическия живот, реално политическо самоуправление, реално извеждане на политиката от долу на горе. Тя предполага силно изтъкване на малките звена, отчитане особеностите на региони, градове, общини, местни общности.

Новата политика, която ни е нужна, означава не само пренасяне на държавно-политически разпореждания и задачи от горе на долу, но също и право за решаване, участие в управлението и контрола в по-малки демократично организирани общности. Именно това пренасяне на ударението от горе на долу ще доведе до възраждането на местни, но и общи, политически структури, до възстановяване на локални форми на политически живот и самодействие.

Новата политика, за която настояваме, изисква да се търсят пътища за разгръщане и поемане на собствена инициатива от гражданите и техните обединения, да се търси, насърчава и поддържа лична и групова отговорност при участието в политическия живот. Необходимо е да се осъществява свързване на местна и централизирана политическа отговорност.

Основният демократичен принцип за нас е - хората трябва да вземат заинтересувано участие във всички решения, които ги засягат.

Утвърждаването на всички тези норми съвсем не означава подценяване на "високите форми" на представителната демокрация - парламент и прочие институции. Но те трябва, от една страна, да изпитват постоянен демократичен натиск от обществената инициатива отдолу, а от друга - да пренасят свои функции, а не разпореждания "надолу", към непосредствената жизнена среда на гражданите. Ние изхождаме от твърдото разбиране, че тази среда не може да се управлява отвън и "отгоре", а само отвътре. Необходима е политика не само на ниво регион, а на ниво квартал и улица. За нас политиката "по места" не е проява на централната властническа воля. Тъкмо обратното - политическата власт - включително и централната - произтича и следва от обществената власт, тя е неин резултат и затова е вторична и подконтролна спрямо нея.

Социалната, т.е. истинската демокрация, означава постоянен граждански интерес, участие, въвлеченост на обикновените хора в делата на властта. Тя предполага непрекъснато ангажиране на гражданите в разработването на различни компетентни решения, разгръщане на дейността на многообразни инициативни групи от граждани по отделни проблеми по места, постоянно гражданско участие и контрол.

Принципът за първичността на обществената власт спрямо политическата власт означава за БСП /но би трябвало да означава и за всички други партии ако и доколкото са демократични/ постоянен интерес, внимание, "наострен слух" за всички значими проблеми от обществен характер по места - в града, в квартала, на улицата, в махалата, в малката общност. Всички равнища на партията трябва да са отворени за общуване с граждански инициативи и съответни групи, със заинтересувани граждани по всички важни въпроси от сферата на непосредствения живот.

Обществената власт произвежда политическата власт - този принцип означава партиите и преди всичко БСП да се превърнат в чувствителни антени за насъщните жизнени проблеми на хората в непосредствения им живот, да държат ръката си на пулса на обществената проблемност в живота, а не върху телевизионния му образ, по места, а не чрез институциите.

Днес повечето политически партии в България общуват с народа главно и предимно чрез медиите. Това е закономерен резултат от превръщането им от партии в непрозрачно и кастово затворени елити, а нерядко и в откровено властоориентирани клики и котерии. Либерално-демократичните догми, така набързо внесени и така изкуствено закрепени, се оказаха удобен идеологически параван за този процес. Но ако наистина политическите партии са най-важните механизми при формирането на политическата воля във всички действащи парламентарни демокрации, то деградацията на повечето от партиите в България е тревожен симптом за ерозията и упадъка на самия парламентарен демократичен механизъм у нас. Наистина, все по-трудно политическите елити у нас успяват да доказват пред обществото своята незаменимост и необходимост. В обществото се ширят "мажоритарни", т.е. антипартийни, и авторитарни настроения. Над България се носи духът на Кимон Георгиев.

В тези условия на ширещи се антипартийни настроения и на неукрепнала, но вече разклатена демокрация, върху БСП падат нови, още по-тежки задължения и отговорности. Нашата партия ще успее да противостои на "ренесанса на авторитаризма" не просто и само като провежда отговорна лява политика, а като задава моделите на нова политическа отговорност и политическа култура изобщо. Новата политика означава изстрадано и утвърдено съгласие на всички отговорни политически субекти, независимо леви или десни, с доказано антиавторитарно политическо поведение по един централен въпрос - че политическата отговорност не е сезонна дреха, нито пропаганден лозунг, а същност на демократичната политика. По този начин БСП предлага нови, по-строги норми на политическо поведение пред обществото, предлага политическа отговорност на всички участници в политическия живот като стил и принцип на политическо присъствие в България.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
21.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!