София, 21 август 1995 г.
Брой 162 /1463/

София, 21 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ И НА ЦЕНТРАЛНАТА КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕДЕН РЕДОВЕН ПЛЕНУМ.

От трибуната на своя редовен съвместен пленум, провеждащ се в София на 19 август 1995 г., Централният комитет /ЦК/ и Централната контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/ на Българската комунистическа партия /БКП/ се обръщат към всички членове на БКП, всички граждани на Република България, а също така към всички представителства на всички страни, делегирани в България, със следната декларация:

След преименуването на Българската комунистическа партия в Българска социалистическа партия /БСП/ на 4 април 1990 г., комунистите, неприели нито новото име, нито програмата на БСП, регистрираха на ново Българската комунистическа партия, която е продължител на вековните традиции на българските комунисти. БКП е марксистко-ленинска партия с марксистко-ленинска програма, която цели да установи наново диктатурата на пролетариата и да възобнови социалистическия път на развитие на страната, прекъснат на 10 ноември 1989 г. Тя няма нищо общо с БСП нито в организационно, нито в идейно, нито в програмно отношение.

Съществуването и дейността на БКП обаче противоречат на интересите на БСП по много причини. Тук ще се ограничим само със следните:

1. Голяма част от членската маса и симпатизантите на БСП са хора с комунистически възгледи, повярвали в измамата, че преименуването на БСП е временно. Именно на това БСП дължи големия си електорат. Именно затова БСП държеше на червения цвят на бюлетината си на последните парламентарни избори и именно така, чрез елементарен политически шантаж на населението, ги спечели. Съществуването и дейността на БКП пречат на БСП да продължава този шантаж и в бъдеще.

2. Партокрацията от бившето ръководство на БКП до 10 ноември 1989 г., а и след това успя да заграби от държавата големи суми, които вече изпра в своите фирми и във фирмите на свои доверени липа. БСП разбира, че ако съвременната БКП получи представителство във властта, бързо ще разобличи всички престъпници от старата партокрация, доколкото по този въпрос тя е на много по-крайни позиции от дясната опозиция, а има и по-големи възможности за разследване - това са хора, които са били членове на БКП. Съвсем естествено е дейността и съществуването на БКП да пречат на БСП и по тази причина.

3. БКП има свое имущество, главно сграден фонд, натрупано постепенно през едновековната й дейност от средствата на нейните членове. Не става дума за имуществото, получено чрез заграбване на държавни средства по време на живковисткия режим - то трябва да се върне на държавата и да се потърси отговорност от виновниците. Става дума за наистина партийно имущество. С него сега БСП разполага незаконно. Съвсем естествено е БКП да има и тя действително има претенции към този сграден фонд. Това е също една причина съществуването и дейността на БКП да са против интересите на БСП.

Консултациите, които бяха направени с ЦК на БКП още в периода 1990-1993 г., показаха на Висшия съвет /ВС/ на БСП, че БКП няма никакво намерение да се отказва от принципите си и да стане тяхна марионетна партия. Тогава ВС на БСП започна да създава "алтернативни" марионетни партии, за да отклони поне част от комунистите от БКП. Това са Обединена българска комунистическа партия, Българска единна комунистическа партия, Българска комунистическа партия /марксисти/, Съюз на българските комунисти. Вероятно това неистово "творчество" на лъжекомунистически партии ще продължава още дълго. Но техният състав е и винаги ще бъде камерен. ВС на БСП разбра, че само със законни методи на политическа борба няма да се справи с БКП. Тогава, по стар навик от времето на живковизма, ВС на БСП пристъпи към незаконни методи - внедряването на провокатори в редовете на БКП.

Провокаторите на БСП в редовете на БКП се проваляха на различни етапи в примъкването им към ръководството на партията. Имаше такива /в последните седмици/, на които не им издържаха нервите и не успяха да заработят нужния "актив" като провокатори. Те бяха изключени не заради тази си дейност, а заради техни противообществени прояви. Имаше и по-квалифицирани, които достигнаха и до членове на Политбюро. Досега БКП се справя с провокаторите - тя има голям революционен опит и този метод на борба с нея не минава. Нейната дейност продължава и се усъвършенства.

Дошла на власт, БСП излъчи кабинет, чиято политика е крайно непопулярна. Социалното неравенство се увеличава, сигурността на населението - намалява, въвличането на България в НАТО предстои. Голяма част от електората на БСП започва да разбира, че е бил шантажиран в парламентарните избори и сега се пренасочва към БКП. Социологическите проучвания показват, че в много общини кандидатите на БКП имат голяма подкрепа.

Това принуди БСП да бърза. ВС на БСП обедини всички разобличени досега провокатори, изпращани в редовете на БКП през всичкото време след 1990 г., като на двама от тях възложи да съставят инициативен комитет, който да свика извънреден конгрес на БКП. Задачата на конгреса е да избере нов централен комитет, послушен на БСП, а най-послушният член на ЦК да бъде избран за генерален секретар. Най-вероятно е да се готви за такъв Асен Стойков Младенов, защото той е начело на инициативния комитет. След него са записани: Крум Захариев, Владимир Тасев, Атанас Тошев, Димитър Филипов, Стойко Калчев, Иван Бимбев и Сашо Паунов. Нито един човек от списъка към настоящия момент не е член на БКП и не може да участва в инициативен комитет за свикване на извънреден конгрес по нито един член на Устава на БКП, който е надлежно регистриран и признат за законен от Софийския градски съд. При това Сашо Паунов от София не е членувал в БКП след 1990 г., което значи, че никога не е бил член на нашата партия; Стойко Калчев от Бургас е изключен от партията за хулиганска проява, смятаме го за обществено опасен и не препоръчваме на нито една сериозна партия да го приема; всички останали са изключени от БКП по различно време като провокатори, изпратени от ВС на БСП пряко или чрез маргиналните към БСП лъжекомпартии.

Този нелегитимен инициативен комитет е разпратил предварителни писма, неподписани от никого, до много членове на БКП, в които се приканват да се готвят за Първи /?!/ извънреден конгрес на БКП. Комунистите започнаха да препращат тези писма в ЦК на БКП, придружени от крайно неласкави отзиви за инициативния комитет и съобщението, че устната парола била: "Такова е нареждането на ВС на БСП!". Щом е такова нареждането на ВС на БСП, то вероятно ще се изпълни. Няма да могат да съберат нужния брой членове на БКП, за да бъде конгресът легитимен, но БСП вероятно ще задели необходимите бройки, за да изглежда той напълно внушителен. Във връзка с всичко това пленумът на ЦК на БКП заявява на всички членове на БКП, всички граждани на България, включително на всички държавни учреждения, партии, организации, средства за масово осведомяване, че насроченият "извънреден конгрес на БКП" е незаконен и всички решения, които той ще вземе - невалидни. Ръководството, което предстои той да избере е нелегитимно. БКП като партия не носи никаква отговорност за неговите действия.

Пленумът на ЦК и ЦКРК на БКП обръща внимание на всички свои политически противници и на първо място на ВС на БСП, че пропагандната атака срещу генералния секретар на ЦК на БКП Владимир Спасов няма да доведе до нищо. Не Владимир Спасов е "виновен" за линията на БКП. Тя се определя не лично от него, а от Централния комитет, а нейната законосъобразност и съответствие с устава се контролират от Централната контролно-ревизонна комисия. Двата партийни органа са избрани от редовния XVI конгрес. В ЦК на БКП има достатъчно много други лица, които биха могли да заемат поста генерален секретар и които без никакво съмнение и колебание биха водили съвсем същата политика. За генерален секретар БКП е избрала този, когото счита за най-подходящ и най-достоен. Това е Владимир Спасов. А кого е избрала и кого ще избира, е работа само на БКП и на никоя друга партия, включително и на ВС на БСП.

Пленумът на ЦК и ЦКРК на БКП обръща внимание на всички свои политически противници, които са политически противници и на БСП, че ако незаконният "извънреден конгрес на БКП" наистина се състои, то БКП няма да възрази срещу това в своята предизборна кампания те да използват свикването му като улика против БСП за използване на незаконни средства в предизборната борба.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТ /ЧАСТ ШЕСТА/ "ЗА РАБОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА", ОГЛАСЕН ОТ НЕЙНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /28 И 29 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/.

Важен момент за облика на Народното събрание и за взаимоотношенията с другите парламентарни групи е предвидената в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /ПОДНС/ процедура за обсъждане и приемане на законопроекти, инициирани от опозицията. Можем да отбележим, че тази възможност е неоползотворена. Отговорна роля за преодоляването на този проблем трябва да играе Съветът за взаимодействие с постоянните комисии на НС, като членовете на ръководствата на комисиите от ПГДЛ трябва да подготвят приоритетно за пленарните заседания онези законопроекти на опозицията, които са рационални и конструктивни.

През посочения период ясно се очертаха тенденциите във взаимоотношенията с другите държавни институции, които по силата на конституцията са участници в законодателния процес. Като тревожен трябва да отбележим факта, че президентът на Републиката през първата сесия наложи вето върху четири от приетите на второ четене законопроекти, а именно:
1. ЗИД на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
2. Закона за отмяна на Закона за въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия /ВАК/.
3. ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
4. ЗИД на Закона за опазване на околната среда.

Всички посочени законопроекти са приети повторно съгласно чл. 101 от Конституцията на Република България и са влезли в сила. Задълбочаването на тази тенденция води до излишна конфронтация между държавните институции и в обществото. Трябва да отбележим, че и самият президент, изглежда, отчете като погрешна тази тактика и през лятната сесия на 1995 г. се въздържа от нейното продължаване.

Влезлите в сила закони масово се атакуват пред Конституционния съд. Особено тревожна е ясно очертаната тенденция по особено важни и горещи проблеми за обществото Конституционният съд да се води предимно от политически съображения в решенията си в разрез със своите компетенции и призвание. Като особено неблагоприятни трябва да отбележим решенията на КС по повод измененията в Закона за земята и Закона за реституцията. Изключително остра е необходимостта Демократичната левица да изработи адекватна на създалата се ситуация позиция.

Промените, направени в състава на Конституционния съд непосредствено преди парламентарните избори, и някои от постановените вече решения дават основания за опасения, че тази последна и безконтролна инстанция в законодателния процес сериозно би могла да го затормози. Ситуацията изисква задълбочен анализ, отговорен и внимателен политически подход към очертаващия се проблем. Прибързаността в действията на Демократичната левица в случая би могла да бъде вредна и опасна.

Като отчитаме досегашния опит, парламентарната група и нейното ръководство трябва да насочат своите усилия към постигане на тясно взаимодействие и синхрон с Министерския съвет и с отделните министерства, да се утвърждава ролята на Съвета за взаимодействие с постоянните комисии на НС при формирането на законодателната политика на ПГДЛ и рязко да се повишат изискванията към председателите и заместник-председателите на постоянни комисии от ПГДЛ. При изработване на законопроектите да се привлича максимално широк кръг от експерти и да се организира предварителното им широко обсъждане с избирателите. Специално внимание трябва да се обърне на информационно-пропагандната работа.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ОСМА/ "ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА - КЪМ УТРЕШНИЯ ДЕН НА БЪЛГАРИЯ", ОГЛАСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ ПРЕД ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24-25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.

РАЗДЕЛ ВТОРИ
ПРОГРАМНАТА АЛТЕРНАТИВА НА ГОР

& 1. Нашата нова философия

Една от основните задачи на днешната Национална конференция е да очертае рамките на идейната идентификация на ГОР. Върху основата на извършената между двете конференции мащабна теоретична дейност и на базата на днешната дискусия ние предлагаме през пролетта на 1996 година ГОР да приеме свой стратегически програмен документ.

Българското общество има право да знае за каква България и за какъв живот се борят неговите политици. Като граждани ние всички се нуждаем демагогията да спре, старият език и старите знаци да останат в миналото. Социалистическата партия се бори за демократически социализъм, но едва ли дейността на сегашния кабинет се покрива с тази теза. "Демократите" от СДС е борят за демокрация, но много малко от тях могат да обяснят за каква точно демокрация става дума. Традиционните понятия "ляво" и "дясно", "социализъм" и "капитализъм" се обезцениха, което доведе до обезверяване на хората и до връщане към знаците на миналото. Ако България иска да върви напред, тя трябва да започне оживени и открити дискусии за новите тенденции в световното развитие, за своето място в тези тенденции, за новите доктрини и идеи, които могат да ни направят просперираща страна. Ние съзнаваме, че налагането на нови философски и идейни тези е изключително трудно и при определени обстоятелства може да ни откъсне от гласоподавателите. Особено когато сред тях битуват консервативни настроения. И все пак, това е единствено възможният и честен път. Останалото е лъжа, политическа козметика и демагогия.

Цялата история на човечеството от края на XIX и началото на XX век е история на метаморфозите на две основни политически доктрини.

Едната завладя умовете на много дейци на Френската революция, въплъти се в духа на американската конституция, стана идеен стил на мислене на няколко поколения световни интелектуалци. XIX век бе векът на либерализма. Неговите идеи и днес остават мечтата на свободните и заможните. Втората - теоретичната система на марксизма, се появи като защитник на онеправданите и бедните, като шанс и надежда за тези, които нямат собственост и образование. Така марксизмът като идейна основа на комунизма и на държавния социализъм и либерализмът като знаме на индивидуалните свободи останаха най-мощните идейни двигатели чак до края на сегашния век.

На пръв поглед с разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа либерализмът остана единствена притегателна сила за развитието на човечеството. Но "либералният" оптимизъм се оказа твърде прибързан и елементарен. Съвременният глобализиращ се свят е неравномеоно развит и едва ли традиционният либерализъм може да промени това положение. Ако приложим повсеместно идеологията на съвременния либерализъм, световното стопанство ще се изроди още повече. Богатите страни ще станат още по-богати, а бедните - още по-бедни.

Разбира се, глупаво и ненужно е да се отричат силните моменти на либералните теории. Свободата, правата на човека, частната инициатива и собствеността са неща, пренесени от вековете и отиващи в бъдещето. Въпросът е, обаче, че в днешния свят, при днешните глобални политически промени това далеч не е достатъчно. Нито либерализмът, нито марксизмът-ленинизмът могат да обяснят съвременната световна интеграция, намаляването на ролята на националните държави, възникването и принципите на глобалния свят, взаимодействието на културите в условията на интернационализация, новите регионални, културни и интернационални общности. Либерализмът не може да обясни законите на общността и в това е неговата трагедия.

Тези две доктрини се появиха на бял свят в индустриалната епоха, при силно класово деление, неравноправие и насилие. Днес всичко това се промени от съвременните технологични процеси, от обновената социална структура на развитите страни, от еволюцията на частната собственост, от взаимното проникване между културите и страните.

Къде е работническата класа на XX век, къде са идеите за класата-хегемон и за пролетарската революция? Къде е също така идеалният частен собственик в условията на преплитане на милиони частни дейности и на увеличаването на зависимостта на всеки индивид? Както новите технологии не се поместиха в черупката на държавно-бюрократичното "социалистическо" управление, така социализацията на частната собственост и глобализацията на света разби на пух и прах идеите на всеобщо господство на либерализма и на марксизма-ленинизма.

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
21.08.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнител: Славка Кочева
                                         Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!