София, 21 ноември 1997 година
Брой 91 (1787)
ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА ЧЕСТНО И УМНО УПРАВЛЕНИЕ!", ПРИЕТА НА ДВАДЕСЕТ И ОСМИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ (СОФИЯ, 15 НОЕМВРИ 1997 Г.). Конгресът преизбира за председател на партията Александър Йорданов.
Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
Двадесет и осмият редовен конгрес на Радикалдемократическата партия (РДП) анализира организационното състояние на партията и нейното участие в политическия живот на страната от Двадесет и седмия конгрес досега.
Конгресът отчита, че ръководството на РДП и партията като цяло успяха, при изключително трудните условия на работата в опозиция срещу управлението на Българската социалистическа партия (БСП), да намират верните решения - в духа на политическите цели на Съюза на демократичните сили (СДС) и в същото време на собствените си политически традиции. Като част от мнозинството на Обединените демократични сили (ОДС), РДП участва достойно в законодателната и изпълнителната власт.
В същото време конгресът констатира, че това участие, особено на средните управленски равнища, далеч не съответства на изключително високия интелектуален и професионален потенциал на РДП.
РДП подкрепя законодателните инициативи на демократичното мнозинство в 38-ото Народно събрание. Приетите и приеманите в момента закони създават стабилна законодателна основа за цялостна промяна на икономическото състояние на страната. Ние подкрепяме политиката на правителството и ще работим енергично и целенасочено за реализирането на Програма 2001-ва. Конгресът благодари на народните представители, кметовете и общинските съветници от РДП, на всички членове и симпатизанти на нашата партия за тяхното достойно политическо поведение и за всеотдайните им усилия за обновлението на страната.
В същото време конгресът изразява сериозно безпокойство от някои неблагоприятни, а в редица случаи и тревожни тенденции. В политически план това е често проявяваното нелоялно, а понякога и враждебно отношение към структури на РДП и към изявени нейни членове от страна на клубни и общински ръководства на СДС по места.
Много обезпокоително е и забавянето на належащи кадрови промени и запазването, а понякога и назначаването на доказали своята непригодност комунистически номенклатурни кадри, при това нерядко под претекста за техния "професионализъм". Рутината, придобита с десетилетия "ръководна" работа и с източване на огромни държавни средства чрез паралелни фирми, в никакъв случай не е професионализъм. Тези хора винаги ще работят против структурната реформа, защото са мотивирани против нея и от политическото си минало, и от икономическите си интереси. Тревожни са случаите на обвързване на политически ангажирани лица със съмнителни икономически кръгове, а понякога и с откровено престъпни структури. Конгресът задължава своите представители в законодателната и изпълнителната власт, всички свои членове да мобилизират своите усилия за пресичане на тези тенденции, които затрудняват ефикасното управление на Обединените демократични сили и уронват техния престиж.
Социалните корени на РДП са учителите, лекарите, хората на техническия прогрес, на културата, науката и изкуството. В моменти на върховни изпитания в съдбините на нашия народ българската интелигенция винаги е давала верния тон и го е насочвала в правилната посока на развитието.
Днес нейните представители са изправени пред изключителни трудности и от материално-битов характер, и за професионалната си реализация, и за оцеляването на тези сектори от нашата духовност, на които са посветили живота си.
РДП се ангажира към всички тези хора за подобряване на техните условия на живот и труд, и най-важното - за създаване на условия за пълноценната им професионална реализация, за едно наистина честно и умно управление на България.
За по-добро координиране на работата в това направление, и особено за финансовото му обезпечаване, Конгресът реши РДП да създаде фондация за развитие на културата, науката, изкуството и гражданското общество на името на основателя на нашата партия, големия, кристално честен български общественик Найчо Цанов.
Конгресът апелира към лекарите и учителите, инженерно-техническите кадри и към дейците на науката, културата, изкуството и читалищното дело, към представителите на дребния и среден частен бизнес, към чудесната българска младеж, към всички интелигентни и демократично мислещи хора да работят за каузата на ОДС и СДС, като същевременно действат според силите си за укрепването на РДП, за увеличаване на нейните членове и симпатизанти, за укрепване на нейния обществен авторитет и за разширяване на реалното й участие в политическия и икономическия живот на страната.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ТРЕТА) "СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА: БЪЛГАРИЯ И НОВИЯТ СВЯТ, ДОСТОЕН ЖИВОТ ЗА ДОСТОЕН НАРОД" НА БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА, ПРЕДСТАВЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В СОФИЯ НА 10 НОЕМВРИ 1997 Г. Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ И СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИЯТ ПРОЕКТ
Социалдемокрацията е в основата на европейската интеграция и изграждането на обединена Европа, не само като икономически и пазарни структури, а и като пространство на нови социални, правни и морални стандарти и критерии, чиято отличителна черта ще бъдат разумът и хуманизмът.
В този смисъл неолибералните представи, свързани единствено с общия икономически интерес, изглаждането на икономическите противоречия между страните-членки и конкурентоспособността по отношение на другите търговски партньори - САЩ и Япония, са най-малко недостатъчни и неточни, за да разберем духа на новото европейско пространство, което се заражда днес.
Вече не е достатъчно обединена Европа да бъде разглеждана като общ пазар, където свободно се движат капитали, стоки и услуги с обща валута, общи лихвени проценти и обща норма на бюджетния дефицит.
Тя не е също така само единно географско пространство с общи външни граници, пазени ревниво от желаещите да се установят "крепостта Европа".
Тя не може да се ограничава единствено до клуб на богатите нации, който подбира и ограничава, а е призвана да насърчава и открива равнопоставени възможности и шансове за интеграция на всички страни от Източна Европа, за да се преодолее старото и да не се създава ново разделение.
Сред приоритетите на европейското обединение стоят и общите социални стандарти, екологията, трудовите права и заетостта, образованието и информацията, културната идентичност, толерантността към другия, различния - с една дума онова съдържание, което все повече ще дава на хората европейският начин на живот като израз на развиващите се нови цивилизационни процеси.
Моделът на социална Европа все повече ще си пробива път.
Същевременно Европейската общност е органична част от световната общност. Нейната историческа перспектива не е да се превърне в суперсила, противостояща на други суперсили, а да бъде зона на мира, на диалога, на отвореността, на раждането и утвърждаването на нови образци но човешко общуване, доверие и солидарност.
БЪЛГАРИЯ ПРЕД СЪДБОНОСНИ ДИЛЕМИ
През периода 1991-1994 г. в страната бе използван либерален модел, при това лишен от основата му - частната собственост. Икономическата реформа у нас нямаше цялостен характер - като комплекс от мерки, разположени във времето, преследващи конкретни, взаимосвързани резултати. Така и не се прие и осъществи програма на икономическата реформа.
Най-напред бяха пуснати в ход монетарните механизми. Бяха освободени цените и курса на долара. Извършена бе реституция на едрата градска собственост. Но собствеността остана държавна, особено в промишлеността. Отрасловата структура на икономиката, независимо от организационните преобразувания, се запази общо взето такава, каквато бе в тоталитарните години.
В Централна и Източна Европа протичаше в една или друга степен цялостен процес на промяна както на икономическите механизми и лостове, така и на структурата и отношенията на собственост.
Защо в България икономическите промени бяха половинчати и разделени във времето?
Наистина, те бяха подчинени на непозната през последните десетилетия конфронтация - непримирима битка между партии, социални и икономически прослойки. Липсваше елементарна приемственост и стабилност. Тази "студена война" отслаби държавата, доведе до хаос и позволи на частни икономически групировки, често извън закона, да натрупат огромна финансова и политическа власт.
Зад сцената на политическите сблъсъци, посредством особен преразпределителен механизъм, един тесен кръг трупаше огромни печалби. Това бе изгодно както на влиятелни кръгове от политическия, така и на прохождащия бизнеселит.
Получи се особен "консенсус" - между политическия елит, държавната и стопанска бюрокрация, които независимо от цвета си държаха контролния пакет акции на държавната собственост и прохождащия бизнеселит, паразитиращ върху държавата.
Този бизнеселит, в голямата си част, не създаваше, а преразпределяше печалби. Вирееше не в производството, а във финансите, банковото дело, търговията и услугите. Структурата му бе изкривена: няколко големи групировки и маса от разоряващи се дребни собственици, а по средата нищо.
Посредством перфидния механизъм на скачените съдове между държавни и частни фирми, преливането на печалби от едно място на друго, корупцията постепенно обхвана всички етажи на държавната администрация.
Вместо да се преустанови този полукриминален, полулегален начин на обезсилване на икономиката, еднакво вреден и за държавата, и за частния бизнес, през 1995-1996 г. той още повече се задълбочи, заради избрания подход да се разчита най-вече на ролята на централната изпълнителна власт и да се заменят едни икономически играчи с други, лоялни към нея.
Колкото повече печелеше тази прослойка, толкова повече губеха икономиката и хората. За нея бе изгодно не изобщо да няма реформи, а такива, които обслужват интересите й. Чиновници, удобно настанили се в директорски бордове, блокираха приватизацията. Изсмукването на държавната собственост стана типично занятие на стотици фирми.
Цели отрасли и региони се превръщаха в "черни дупки", непрекъснато поглъщащи все повече средства. За да се стигне до разрушаване на пазарните, технологичните, транспортните, социалните връзки и инфраструктури.
Гражданите живеят в привиден пазар, но на практика са лишени от икономическата инициатива и изтласкани към натуралното стопанство.
Руши се самата тъкан на социалното, българската държавност.
Логиката на възникване на богатството - през политиката и държавата, а не през пазарната икономика - ни лиши от икономическа инициатива, изправи ни на ръба на оцеляването. Същевременно продължаваме да живеем с нагласите и представите от близкото минало, когато бяхме "равни" и очаквахме от държавата да реши всичките ни проблеми.
Болестта, която разяжда България, е криминалният начин на възникване на пазарната икономика и на капитала, непрекъснато прикриван от театъра на конфронтацията и споен дълбоко с навиците, наследени от бившия режим.
През периода 1990-1997 г. страната намали почти наполовина производството си. Според основните индикатори на ООН тя отстъпи от 33-то място в света през осемдесетте години на 62-ро през 1994-та и 69-то през 1996 г. Днес четири пети от семействата вегетират под социалния минимум. Безработицата надхвърли 15 процента. Няколко пъти се увеличи престъпността. Изправени сме пред истински демографски срив - към 2020 година у нас ще живеят едва около 7 милиона българи, голяма част от които пенсионери.
България сега е изправена пред съдбоносни дилеми:
* Дали ще се вгради в семейството на най-напредналите държави или ще влезе окончателно в групата на най-изостаналите и бедни страни на третия свят.
* Дали ще се развива върху основата на знанието, интелектуалните и информационните ресурси и технологии, типични за новата цивилизация, или ще остане в опашката на световното развитие.
* Дали българският народ ще пропадне в трайна демографска пропаст или ще оцелее и ще се развива като жизнен народ.
* Дали ще продължаваме да губим културната си и национална идентичност или ще се изградим като култура и нация, способна да издържи конкуренцията на открития свят.
Досега у нас се осъществиха, недостатъчно и в изкривена форма, две модернизации - от ранно-капиталистически тип (от Освобождението до 1944 г.) и от сталински, съветски тип (от 144 до 1989 г.).
Днес сме изправени пред предизвикателството да осъществим друг тип модернизация, който да ни отведе към подстъпите на формиращата се нова човешка цивилизация.
НАШАТА ПРЕДСТАВА ЗА БЪДЕЩЕТО
Възможен ли е обаче преход от сегашното болестно състояние на обществото ни към параметрите на новата цивилизация, зараждаща се в най-развитите капиталистически страни, в много отношение прекрачваща пределите на самия капитализъм?
Нашият отговор на този въпрос е положителен.
По този път вече поеха страните от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия).
Напълно реално е по този път да тръгнем и ние.
Ние си представяме България в бъдеще:
* Като средище на информация, стоки и капитали, със стабилни и прозрачни пазарни правила, гарантиращи свобода на икономическата инициатива.
* Като важно звено на транснационални и трансконтинентални инфраструктурни проекти, с високо развити транспортни и комуникационни мрежи.
* Като страна, където от решаващо значение са инвестициите в науката, образованието, знанието, интелекта и културата, в информационните и компютърните технологии.
* Като икономика с устойчив и динамичен растеж върху основата на приоритетно развитие на машиностроенето, леката и хранителновкусовата промишленост, земеделието и туризма, търговията и услугите.
* Като общество с модерна социална и здравноосигурителна система, в което човек се чувства сигурен в своя делник, сигурен за своето бъдеще и за бъдещето на своите деца;
* Като място на геополитическа стабилност и международен политически диалог, на културно взаимодействие.
Това е напълно възможно, защото разполагаме с квалифицирани кадри, с ключово място на европейския континент, с богати исторически и културни традиции и природни дадености.
Но за да постигнем всичко това, необходима ни е нова национална доктрина за приобщаването на народа ни към семейството на най-развитите страни през следващите 15-20 години.
Нейна сърцевина е интегрирането ни в световните информационни и комуникационни структури, капиталови пазари и финансови центрове. В края на XX век тези структури и мрежи контролират все по-голяма част от световната икономика и са най-мощният глобализиращ фактор.
Практическият път е интеграцията ни в европейските и северноатлантическите структури, в семейството на най-развитието страни в света. В полицентричния свят на множество култури все повече се задълбочават универсалните икономически и финансови връзки в глобалното световно стопанство. В него ние можем да имаме място само като органична част от Европейския регион.
Осъществяването на подобна национална стратегия предполага:
- Възприемане на общоевропейските правила и стандарти (икономически, екологични, социални, образователни, политически, правни и прочие);
- Изграждане на съвместими информационни и комуникационни мрежи, на модерна транспортна инфраструктура;
- Рязко повишаване на икономическата и политическа стабилност, ефективно действаща администрация;
- Създаване на конкурентоспособна отраслова и продуктова структура на икономиката.
През последните осем години в България се очертаха тенденции на детехнологизация и намаляване на дела на прогресивните отрасли и производства, културно обезличаване и криза на националната култура, засилващо се стареене на нацията и бягство на млади и образовани хора от страната. Евролевицата смята тези явления за особено опасни. Те могат да превърнат българската нация в нация със затихващи функции.
Днес народът ни не е застрашен от военна агресия и робство, а от загуба на идентичност, конкурентоспособност и енергия за оцеляване в открития глобален свят. Как ще вградим икономиката си, културата си, гражданите си в отворения глобален свят - това е централният въпрос на днешното поколение политици.
Българската Евролевица смята за своя първостепенна програмна задача съхраняването и обединяването на българския национален потенциал.
СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА
Ние сме убедени, че пътят за реализация на тази задача преминава през осъществяването на една нова алтернатива, на един нов подход към промените.
Възможен ли е и как да бъде намерен синтезът между пазарна икономика и социална справедливост, свобода и равенство, държава и гражданско общество, национално единение и политическа, културна, религиозна и етническа толерантност?
Солидарността, доверието, признанието се превръщат в органичен елемент на съвременната икономика. Неин движещ мотив вече не може да бъде единствено личният интерес, пресметнатата изгода.
Променя се самата природа на капитализма. Тя се социализира.
Досегашните идейни и политически доктрини отдаваха предимство на едни или други права (икономически, социални или политически); поставяха ударението или върху индивида, интересите му, непоправимата му "егоистична природа", или върху колективите и общностите.
Но нито интересите на индивида, нито на социалните общности, взети отделно едни от други, могат да дадат нужната енергия на обществения просперитет днес.
Социалдемократическата алтернатива в сегашните условия е свързана с появата и утвърждаването на ново социално пространство, което гарантира целия комплекс от човешки права (икономически, социални, политически), в тяхното органично единство, което отхвърля всякакви привилегии и дискриминация между хората, монопола и насилието във всичките му форми.
Това е основното в съдържанието на политическото разбиране на БЕЛ, на лявото днес.
Ценностите, изповядвани в него - свобода, справедливост и солидарност, все повече ще се обогатяват и развиват. Ще се търсят нови пътища за практическата им реализация.
* Свободата, разбирана като гарантирано от обществото човешко пространство на живот и индивидуална изява, основано върху неприкосновеността на частната собственост, права и интереси, и уважението на всяка законна собственост.
* Справедливостта, като равнопоставени възможности, като гаранция и простор за тяхната реализация в съгласие с хуманните закони и моралните норми на цивилизованото общество.
* Солидарността, като градивна причастност на хората към проблемите на общността, обществото, глобалните общочовешки проблеми. Като право на всеки гражданин да влиза в диалог с обществените структури, както и да гарантира чрез тях своята защита и сигурност.
Социалдемократическият проект е проект на равновесието и хармонията в гражданското общество.
Новите предизвикателства на информационното общество, взаимното проникване на публичната и частната сфера налагат да се гарантира правото на всеки гражданин да бъде информиран, но и да бъде защитен срещу незаконно събиране и използване на информация за неговия частен живот.
Промените в характера и организацията на труда, съкращаването на работната седмица и работни ден, размиването на границата между работно и свободно време, пренасянето на работното място в дома преосмислят все повече традиционните постулати на трудовото законодателство.
Не може да има хармонично развитие, ако то не е ориентирано и към социално равенство между жените и мъжете, към равноправно участие на жените в обществения и политически живот. Юридическото изравняване трябва да бъде последвано от общественото. Това означава не интегриране на жената в мъжкия свят, а промяна на обществото, разрушаване на замръзналите представи за ролите в него.
Евролевицата ясно се идентифицира с европейския социалдемократически проект - като програма за управление, като практически следвана политика.
В основата на този проект е синтезът на:
* Разнообразни типове на собствеността (държавна, частна, кооперативна) в обща същност и форми на социализираната собственост;
* Труда и капитала;
* Държавата и гражданското общество;
* Интересите на индивида и социалните общности;
* Икономическа рационалност и социална справедливост;
* Икономическите интереси на стопанските субекти и държавната регулация;
* Интересите на социалните, етническите и политическите групи, националния интерес и геополитическите реалности.
Социалдемократическите идеи са продукт и основно измерение на съвременната цивилизация. Нейно хуманистично измерение, където човекът е не средство, а цел.
Но то е твърде различно от социализма, в който живяхме. Не общество, моделирано по поръчка, от вождове, а движение към свободата, справедливостта и солидарността, осъществявани чрез система от норми и принципи в икономиката, политиката, социалния и духовен живот.
Социалдемокрацията у нас предлага развитие отвъд традиционния манталитет на изостаналата от времето етатистка и полупатриархална култура, отвъд трагичното национално противопоставяне. Тя предлага политическото съгласие, като ефективен инструмент за нормално развитие на българското общество, което означава: икономическа и социална стабилност, естествено присъствие в европейските структури, национален суверенитет, външна и вътрешна сигурност.
ЗНАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО - РЕШАВАЩИЯТ РЕСУРС ЗА БЪЛГАРИЯ
В настъпващия информационен век определящо за силата и богатството на обществото става знанието. Всъщност знанието, информацията, компютрите се превръщат в негов основен ресурс. Най-перспективна е инвестицията в интелекта и образованието на човека. Най-мощният капитал е информационният, образователният, интелектуален капитал.
Ражда се нова икономика, в която знанието и информацията играят ключова роля.
Неравенството в достъпа до образованието и квалификацията се превръщат в основа на бъдещите социални разделения.
За нас това придобива особена острота, защото под натиска на жестоките реалности сме склонни с лека ръка да жертваме тъкмо образованието, да орязваме парите за интелектуалния потенциал на нацията.
От значение днес обаче са не толкова сградите и машините, а това, което има в главата на работника. Само то може да ни направи конкурентни в новия свят или обратно - да ни нареди на опашката сред най-изостаналите.
Ето защо реформата на образователната система, на системата за професионална подготовка, квалификация и преквалификация придобиват за нашата държава стратегическо значение.
Ние се обявяваме не само за безплатно средно и достъпно висше образование, а за нови принципи, съдържание, структура и технологии на образователната система, съобразени с потребностите на настъпващото информационно общество.
Недопустимо е удвояването на броя на децата и юношите до 16 години, необхванати от обучение. Още по-тревожно е, че голямата част от българските деца растат компютърно неграмотни, а България се намира на едно от последните места в Европа по броя на домакинствата, притежаващи компютър.
Това налага, въпреки трудностите, които изпитва държавата ни, да се изгражда и поддържа мрежа от висококачествени (елитни) държавни училища от всички степени, които да са достъпни за способните младежи, независимо от тяхното материално положение. А за талантливите деца и юноши да се създадат специални стимули и форми за изява и обучение.
Евролевицата подкрепя искането на българските учители парламентът да приеме концепция за развитието на средното образование, основана на традициите и постиженията на българското образование, ориентирана към европейските и световни образователни стандарти. Подкрепяме изграждането на нова система на управление на образованието върху основата на принципите на децентрализация и автономност на учебните заведения.
Смятаме за естествено, наред с държавните училища и висши учебни заведения, да се изграждат и частни, да се създават реални възможности за развитие на дистанционно образование чрез електронните медии, но при стриктно спазване на единните държавни стандарти за образование.
Необходимо е чрез данъчната, ценовата и митническата политика да се стимулират домакинствата, училищата и фирмите при закупуването на компютри.
Евролевицата ще подкрепи решителните промени в областта на висшето образование и науката. Според нас висшите учебни заведения трябва да се превръщат в комплексни научни, учебни, информационни, културни, спортни звена, осигурявани финансово както от държавата, така и от фирмите, потребители на кадри. Подкрепяме принципа на социално кредитиране на студентската младеж и създаването на възможности за дългосрочно, нисколихвено кредитиране на платеното обучение.
Евролевицата вижда перспектива в създаването на няколко държавно-обществени фонда за научни изследвания, чрез които държавата, частният бизнес, неправителствените организации да финансират теоретични и фундаментални изследователски проекти.
Структурната реформа, закриването на губещите предприятия, прекрояването на цели отрасли на икономиката налага стимулирането на широка мрежа от форми за преквалификация и професионално ориентиране, както в държавните, така и в частните фирми.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА, ПРЕДСТАВЕН НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В СОФИЯ НА 10 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА. Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
РЕГИОНАЛЕН СЪВЕТ
Член 11. (1). Общинските (районни) организации на територията на даден регион (избирателен район) избират на конференциите (общите събрания) по норма, определена от НПС, членове на Регионален съвет.
(2). Регионалният съвет избира от своя състав председател, заместник-председател и ковчежник.
Член 12. (1). Регионалният съвет представлява БЕЛ пред всички държавни органи в избирателния район, както и в контактите с други политически сили.
(2). Регионалният съвет координира работата на Общинските съвети по изпълнение на Програмата и Устава на БЕЛ.
(3). Формира листите за народни представители в избирателния район въз основа на предложенията на общините и в съответствие с Политическата програма, предизборната стратегия и националните интереси на БЕЛ.
Член 13. Регионалният съвет има право на печат и банкова сметка.
ГЛАВА III
ОБЩЕСТВЕНИ СЪВЕТИ, СДРУЖЕНИЯ И ОБЕДИНЕНИЯ
Член 14. (1). На общинско, регионално и национално равнища могат да се създават обществени съвети, сдружения и обединения.
(2). Изградените формирования по ал. 1 могат да обединяват както членове на партията, така също и нейни идейни симпатизанти и съмишленици.
Член 15. (1). Обществените съвети, обединенията и сдруженията са граждански обединения, работят самостоятелно и определят отворения характер на БЕЛ към гражданското общество.
(2). Обществените съвети, обединенията и сдруженията могат да правят предложения до всички партийни органи по въпроси от политически, обществен и местен характер.
(3). Председателите на обществените съвети, обединенията и сдруженията могат да участват в работата на всички политически форуми на БЕЛ.
ГЛАВА IV
ОРГАНИ
КОНГРЕС
Член 16. (1). Върховен орган на БЕЛ е конгресът:
(2). Конгресът се състои от делегати:
а) Избрани на общински конференции, като мандатите се разпределят в зависимост от броя на партийните членове по норма, определена от Националния партиен съвет;
б) Членовете на Националния партиен съвет;
в) Членовете на Националната контролна комисия.
(3). Със съвещателен глас, ако не са избрани за делегати в конгреса, участват:
а) министри, областни управители, кметове на общински центрове - членове на БЕЛ;
б) членове на Националния обществен съвет.
Член 17. (1). Конгресът се свиква от Националния партиен съвет не по-рядко от един път на две години.
(2). Извънреден конгрес се свиква с решение на:
а) Постоянната национална конференция;
б) Националния партиен съвет;
в) Подписка от една трета от делегатите на последния редовен конгрес;
г) Не по-малко от една трета от общинските организации.
(3). Свикването на партиен конгрес се оповестява не по-късно от три месеца предварително, като се съобщава и основният дневен ред.
(4). Конгресът е редовен, когато присъстват 50 процента плюс един от делегатите по член 16, ал. 2.
Член 18 (1). Конгресът обсъжда и приема отчетите на Националния партиен съвет, Националната контролна комисия и Парламентарната група на партията.
(2). Конгресът обсъжда и приема предложенията за Програма и Устав на БЕЛ и техните изменения и допълнения.
(3). Конгресът взема решение по внесените за обсъждане въпроси, отнасящи се до партийния живот, парламентарната дейност и гражданското общество.
(4). Конгресът избира председател на БЕЛ, членове на Национален партиен съвет и Национална контролна комисия.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪВМЕСТНО ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ РАБОТНАТА СРЕЩА НА ЛЕВИ И СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ФОРМАЦИИ (ЛЕСИДРЕН, 14 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА, с участието на представители от БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА, ОБЕДИНЕН БЛОК НА ТРУДА и КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, ЕКСПЕРТИ - ИКОНОМИСТИ, СОЦИОЛОЗИ И ПОЛИТОЛОЗИ ОТ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКОТО И ОБЩО ОТ ЛЯВОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО). Срещата е организирана по инициатива на фондациите "Фридрих Еберт" и "Янко Сакъзов". Съвместното заявление е предоставено на 18 ноември 1997 г. за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
Основни теми на дискусията:
- Процесите в социалната и икономическата сфера и тяхното очаквано развитие;
- Възможностите за диалог и взаимодействие по разглеждания кръг въпроси.
1. Беше изразено уважение и подкрепа на тезите, изложени в откритото писмо на д-р Петър Дертлиев - председател на Българската социалдемократическа партия (Бел. ред.: Писмото на д-р Дертлиев е публикувано в бр. 85 на Пресслужба "Куриер" 31.10.1997 г.).
2. Като бяха взети предвид икономическите реалности, пред които е поставено държавното управление и тежката икономическа криза в страната, бяха обсъдени варианти на възможни решения, които да водят до трайна стабилизация и преструктуриране на икономиката и обществото в интерес на широките обществени слоеве, при справедливо разпределение на тежестите и на възможно най-ниската социална цена.
3. В съответствие с тази цел бе споделено намерението за осъществяване на дискусии на експертно равнище за изработване на предложения по приоритетни проблеми в областта на законодателството, както и на местно равнище по проблеми, свързани с:
- бюджета за 1998 година;
- новото данъчно законодателство;
- здравната реформа;
- приватизацията;
- трудовата заетост и защитата на труда;
- възможното законодателство за възстановяване и развитие на традиционните за страната кооперации и други сдружения за гражданска взаимопомощ.
4. Бе изразено мнение за необходимостта от търсене на подкрепа от страна на международното социалистическо и социалдемократическо движение за провеждането на необходимите реформи в страната.
5. Беше изразено съгласие за създаването на постоянно действащ форум, който да търси форми за развитие и поддържане на дискусията по идеите, ценностите и историята на социалдемокрацията.
Лесидрен, 14 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер”)
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ ЗА КОНСОЛИДАЦИЯТА НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ И ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С МЕЖДУНАРОДНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ОБЩНОСТ, ПОДПИСАНО МЕЖДУ РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ОБЕДИНЕНИЯ БЛОК НА ТРУДА (СОФИЯ, 13 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА). Документът е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
Ръководствата на БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ и
ОБЕДИНЕНИЯ БЛОК НА ТРУДА,
След като констатираха принципна близост на своите позиции относно извършваните реформи в страната, състоянието и консолидацията на социалдемокрацията и взаимодействието с международната социалдемократиче ска общност,
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
1. Да подготвят съвместни законопроекти или изменения в съществуващите закони, като лобират за приемане на тези законодателни инициативи.
2. Да координират усилията си в защита на наемния труд и се информират взаимно за инициативите си в тази област.
3. Да изградят чрез своите структури и съмишленици взаимоосигурителни фондове за кооператори, представители на свободните професии, самозаети и средни предприемачи, както и да разработят съвместни проекти за развитието на производствените и потребителските кооперации.
4. Да подготвят съвместен проект за участие в медийни програми и засилване на връзките с обществеността.
5. Да съгласуват участието си в различни форуми и мероприятия, като разширяват влиянието на социалдемокрацията и работят за укрепване на демократичните процеси в страната.
6. Да обсъждат възможности за съгласувано участие в местни избори.
7. Да се информират за участието си в международни форуми и при съвместно участие в такива да формират обща позиция.
8. Да търсят обща съгласувана позиция по актуални проблеми от социалния и политически живот на страната, както и по проблемите на международните отношения на България.
9. Приоритетно да разширяват сътрудничеството си с автентичните синдикати, като традиционни носители на социалдемокрацията.
10. Да работят за обединението на всички социалдемократически сили с оглед създаването иа единна и силна социалдемократическа формация в страната.
Настоящият споразумителен протокол подлежи на одобрение от ръководните органи на Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Обединения блок на труда (ОБТ) и ще действа до края на 1998 г.
За всяка от съвместните инициативи, залегнали в протокола, се създават общи работни групи, чийто състав се определя от председателите на всяка от двете партии.
София, 13 ноември 1997 г.
ПОДПИСАЛИ СПОРАЗУМИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ:
За БСДП: За ОБТ:
д-р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ проф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ
(Председател) (Председател)
(Пресслужба "Куриер")
* * *
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ ДО НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА 1997 ГОДИНА. Документът е адресиран и до президента на Република България Петър Стоянов, до председателя на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов, до министър-председателя Иван Костов, до парламентарната група на Съюза на демократичните сили, до Инициативния комитет на българските емигранти - град Аахен, Германия, до Радио "Свободна Европа", до Радио ВВС, до агенция "Балкан"; предоставен е за публикуване в пълен текст на Пресслужба"Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,
Изминаха осем години от 10 ноември 1989 г. Членовете и симпатизантите на нашия съюз с тревога следят процесите, които се развиват в българското общество. В изминалия период, вместо бърза смяна на комунистическата система и преход към свободно и демократично общество, България изпадна в невиждана и всеобхватна национална катастрофа, която с всеки изминал ден се задълбочава и разширява. Всъщност Десети ноември 1989 г. се превърна в нова неокомунистическа узурпация на властта, която позволи създаването и утвърждаването на комунистическата криминална власт у нас. Фактически се извърши трансформация на бившите политически комунистически структури с цел осъществяване на ново брутално ограбване на националното богатство от комунистическите номенклатурни кадри и представителите на тайните служби на бившата Държавна сигурност.
На практика целият политически и икономически потенциал на страната се контролира от паралелни структури на бившата комунистическа партия. В техния обхват са армията, полицията, синдикатите, средствата за масово осведомяване, държавното управление, банките, застраховането, социалното осигуряване, индустрията, селското стопанство, предприемачеството и т.н. Констатацията на членовете на Общобългарския антикомунистически съюз е, че комунистическата конспирация не е спирала и дори сега се намира в определен върхов етап на своето развитие. Нещо повече: комунистическите попълзновения бяха насърчени и успяха да прехвърлят на Съюза на демократичните сили (СДС) отговорностите и последствията от престъпното половинвековно управление на страната. От друга страна, следва да подчертаем като изключителен политически факт създаването на Съюза на демократичните сили, който след изминаването на сложен и противоречив път на развитие се утвърди като главна опора и фактор на всичките национални демократични сили в страната. Днес Съюзът на демократичните сили е основната политическа сила, противостояща на българския комунизъм и единствено способна да премахне комунистическата система в нашата страна. Поради това се обръщаме към вас с пълно доверие и едновременно с това с голямата тревога за трагичното състояние в развитието на националните обществени процеси. Във връзка с това искаме да поставим на вашето внимание следните жизнено важни за нас въпроси:
1. До настоящия момент никой не е потърсил политическа и наказателна отговорност от Комунистическата партия за извършените от нея престъпления срещу човечеството в периода от 9 септември 1944 г. досега. Това са: незаконното заграбване на властта, националното предателство, политическите репресии, криминалните престъпления срещу по-голямата част от българския народ, както и особено актуалния за днешния ден въпрос за натрупването на огромния вътрешен и външен държавен дълг.
2. В днешни дни, в края на XX век, в съвременна благоденстваща Европа, нашият народ живее в страшна бедност. Близо 90 на сто от българите са доведени до просешка тояга. Особено е тежко положението на антикомунистите, които преминаха през преизподнята на комунистическите репресии, по страшния дълъг път на политическите затвори, лагери и изселвания. Тези нещастници-герои мрат като мухи в забвение и в тежка мизерия. Докато в същото време комунистическите престъпници тънат в охолство и безсмислен разкош. Налице е едно от многобройните комунистически престъпления, но отново виновници просто няма. Сега, когато Съюзът на демократичните сили държи за втори път политическата власт и осъществява държавното управление - това трябва решително да се промени! Членовете и съмишлениците на Общобългарския антикомунистически съюз започват да осъзнават с голямо съжаление реалността, че реформите и смяната на комунистическата система не могат да се реализират в необходимата степен. Нещо повече - в системата на държавното управление на всички равнища продължават да работят агенти на Комунистическата партия. Не са малко случаите на уволнения на безпартийни и хора от нашите среди от страна на внедрената комунистическа агентура, действаща под прикритието на Съюза на демократичните сили.
3. Другото, което впечатлява е, че натрапчиво се говори и се прокарва идеята за постигане на национално съгласие. Подменя се главният национален въпрос - премахването на тоталитарната комунистическа система. Убедени сме, че това е нова комунистическа измама, една нова прикрита форма на продължаващ комунистически терор и геноцид над собствения народ. Не може да има помирение и съгласие между жертви и палачи, без предварителното и безусловно осъждане на комунистическите престъпления.
Ние, българските антикомунисти, не искаме мъст и безсмислено отмъщение. Ние обаче искаме националното помирение да стане въз основа на законното осъждане и моралното заклеймяване на Комунистическата партия като противобългарска, чужда съветска шпионска политическа формация. Изразявайки непоколебимо доверие и подкрепа към Съюза на демократичните сили и към неговото правителство, считаме за необходимо предприемането на бързи, решителни и многообхватни държавни, законодателни и управленски мерки, особено по отношение кадровата политика, с което се надяваме в близкия и успешен завършек на българската демократична и противокомунистическа революция.
Така, да вярваме, че ще бъде премахната завинаги зловещата комунистическа съветска система от снагата на благословената от Бога България!
София, ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ИРАК САДДАМ ХЮСЕИН. Документът е адресиран чрез БТА до средствата за масово осведомяване.
ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,
Българската национално-радикална партия (БНРП) с голямо внимание следи решителността на Вашето правителство, а чрез него и на храбрия иракски народ, с която защитавате националния суверенитет и националното достойнство на Република Ирак срещу безпрецедентната намеса във вътрешните работи на Вашата страна от американските империалисти, прикриващи се под маската на "наблюдатели" към комисията на ООН. Тази маска придобива формата на еднопосочен диктат. Тя цели да обезоръжи и обезсили иракския народ, да отнеме съпротивителните му механизми и да го превърне в покорен слуга на световния ционизъм и строителите на "новия световен ред", за чието установяване САЩ са се нагърбили с функциите на световен жандарм.
БНРП подкрепя изцяло справедливата борба на иракския народ срещу радетелите за този "нов световен ред", олицетворявани от САЩ и международните еврейски банки. Във Ваше лице, господин президент, БНРП вижда неукротимия защитник на националната чест и националните интереси на иракския народ, което Ви прави пример за подражание на много народи, изпаднали под рушителното въздействие на световния ционизъм и масонство, какъвто е и българският народ.
В тази Ваша героична борба Ви желаем успех от все сърце.
София, 17 октомври 1997 г.
Председател на БНРП:
д-р ИВАН ГЕОРГИЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП ВЛАДИМИР СПАСОВ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАН ТАТАРЧЕВ ПО ПОВОД ПУБЛИКАЦИЯ В СТОЛИЧЕН ВСЕКИДНЕВНИК. Документът е предоставен за публикуване чрез БТА на средствата за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТАТАРЧЕВ,
Главният редактор на вестник "Труд" г-н Тошо Тошев е разрешил в брой на Труд" от 12 ноември 1997 г. на стр. 10 в статията на г-н Андрей Бунджулов - "Монополът на БСП в лявото пространство провали българския преход - комунистите у нас не трябва да бъдат съдени, а легитимирани" ни в клин, ни в ръкав да бъде поместена моя снимка с груба лъжа, клевета и инсинуация: "Осем години фарсовият генсек Владимир Спасов блокираше възникването на истинска компартия. Идеята "Спасов" бе на Александър Лилов, финансирането - от Андрей Луканов". Това са подли и гадни лъжи. Всичко, което не е под контрола на криминалната бесепарска мафия, е фарс за господата Тошо Тошев и Невена Гюрова. Те клеветят и Александър Лилов, и покойния Андрей Луканов. Нито единия, нито другия са имали нещо общо с мен. Андрей Луканов не е дал нито една стотинка нито на мен, нито на когото и да било от ръководителите на Българската комунистическа партия (БКП). БКП, която не позволих на Тошевци да ликвидират, е истинската компартия, която е очистена от всички мръсотии на ревизионистичната кохорта на Тошевци, Гюровци и на живковистите. За системните обиди и клевети, които незаслужено ми нанася Тошо Тошев, моля да бъдат предприети наказателни прокурорски процедури, да бъде подведен под наказателна отговорност и да ми заплати обезщетение в размер на пет милиона лева за нанесените ми неимуществени вреди с тази клевета, измислица и долнопробна лъжа. Също така моля да бъде осъден да заплати и на Централния комитет (ЦК) на БКП десет милиона лева за системно нанасяните й клевети като тази. Моля да задължите господин Тошо Тошев да представи документи, с които да докаже, че аз и БКП сме получавали пари от Андрей Луканов. Моля да бъде призован г-н Александър Лилов, който да каже вярно ли е това, което пише вестник "Труд" за него във въпросния материал, че идеята "Спасов" бе на Александър Лилов. Това също е подла лъжа и клевета. Вярното е другото, а то е, че Александър Лилов пречеше и продължава да пречи на БКП и той създаде разни така наречени бекапета с представки, с наставки и с междуставки за борба против БКП, които са просто марионетки на Българската социалистическа партия (БСП) и нямат нищо общо с комунизма.
Моля да задължите г-н Тошо Тошев да ви предостави вестник "Труд" от 12 ноември 1997 г., ако това не стане, аз ще Ви го предоставя по време на воденето на следствието.
София, 16 ноември 1997 г.
Генерален секретар:
ВЛАДИМИР СПАСОВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
СИНДИКАЛНИ ПОЗИЦИИ
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КНСБ ПО ИСКАНИЯТА НА СИНДИКАТА НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕГОВОРИ С РАБОТОДАТЕЛИТЕ НА РАБОТНИЦИ ОТ БДЖ - ПЛОВДИВ. Документът е адресиран чрез БТА до средствата за масово осведомяване.
На 10 ноември 1997 г. работниците от БДЖ - Пловдив, започнаха преговори с работодателя по член 3 от ЗУКТС с искания за 30-процентно увеличение на заплатите и за застраховки "Живот" на стойност 25 минимални работни заплати. До този момент преговорите са безрезултатни.
Ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е обезпокоено от съществуващото социално напрежение в целия железопътен транспорт на България.
Размерът на средната работна заплата за бранша, в който работят 54 000 работници, е 163 750 лева при средна работна заплата за страната от 180 000 лева. За риск при смърт работодателят осигурява работниците със 100 000 лева. Съществуващият колективен трудов договор е от 1996 г. и до днес не е актуализиран.
Изпълнителният комитет и ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) застават зад справедливите искания на Синдиката на железничарите в България и настоява пред Министерството на транспорта да постанови преговори между Национална компания БДЖ, която води открита антисиндикална кампания, и социалните й партньори.
Социалният диалог е единственият път за запазване на социалния мир и разрешаване на сложните проблеми на работещите в жп транспорта.
София, 15 октомври 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ "ОТБРАНА" ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИКАЦИЯ В СТОЛИЧЕН ВСЕКИДНЕВНИК. Документът е адресиран чрез БТА до средствата за масово осведомяване.
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
На 8 ноември 1997 г. във вестник "24 часа" се появи публикация със заглавие "Депутатска идея разбуни духовете в армията: военни и цивилни в Министерството на отбраната с равни заплати?".
Ние преценяваме съдържанието на публикацията като груба политическа провокация и опит за неприкрит саботаж срещу реформата в армията в навечерието на окончателното приемане на поправките и измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Настояваме да изразите публично отношението си по въпроса, както и да наредите на съответните компетентни органи да разследват "танкистите" и "военните финансисти", изразили готовност да пушат пред парламента.
Очакваме те да понесат заслужена дисциплинарна отговорност, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили и уставите в българската армия.
София, 11 ноември 1997 г.
ПОДПИСАЛИ ОТКРИТОТО ПИСМО:
За председател на ФНСО - БА: Председател на НС "Отбрана":
В. ИВАНОВ Т. ВОДЕНОВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
ПРАВА НА ЧОВЕКА; РЕЛИГИОЗНИ ВЪПРОСИ
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ФОНДАЦИЯ "МЕЖДУЕТНИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА" ЗА ПРОВЕДЕН В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР, ОРГАНИЗИРАН ОТ ФОНДАЦИЯТА И ОТ MRG - МЕЖДУНАРОДЕН КОМИТЕТ ЗА ПРАВАТА НА МАЛЦИНСТВАТА - ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Документът е предоставен чрез БТА на средствата за масово осведомяване.
На 10 ноември 1997 г. в Бистрица завърши международният семинар на тема "Мултикултурализмът, интеркултурализмът и майчиният език в образователните системи на страните в Централна и Източна Европа", който бе организиран от MRG (Международен комитет за правата на малцинствата - Великобритания) и от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права". В него взеха участие представители на държавни институции и неправителствени организации от България, Великобритания, Полша, Румъния, Словакия и Унгария.
Основните теми за дискусии бяха свързани с националните законодателства, имащи отношение към майчиния език, мултикултурното и интеркултурното образование. Бяха представени положителни практики за изучаване и обучение на майчин език и мултикултурно и интеркултурно образование, като в същото време бе посочено разминаването (в някои от държавите) между духа и буквата на закона и реалностите в училище. Всяка от страните участнички в работната среща откровено сподели проблемите си и предложи варианти за адаптиране на образователната система.
Освен проблемите в практиката, дискусиите засегнаха и немалко теоретични проблеми. Направен бе опит да се намери най-добрият подход за образованието на малцинствата днес и това, което трябва да се направи в следващото столетие.
За първи път българските участници - учени, експерти от просветното министерство, учители и представители на неправителствени организации, се запознаха с препоръките от Хага за образователните права на националните малцинства.
Международният семинар приключи с препоръки към образователните институции, за да може заинтересованите - все едно дали са представители на малцинствата или на мнозинството - да решат възможно най-бързо и най-ефективно съществуващите проблеми.
София, ноември 1997 г.
Програмен координатор в информационното звено на фондация "Междуетническа инициатива за човешки права”:
ЕМИЛИЯ МАТЕИНА
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТЪР СТОЯНОВ ОТ ИВАН РАДИЛОВ - ДИРЕКТОР ПО КОМУНИКАЦИИТЕ ПРИ СЪЮЗА НА ЦЪРКВИТЕ НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН, ПО РЕЛИГИОЗНИ ПРОБЛЕМИ. Документът е адресиран и до председателя на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов, до Дирекцията по вероизповеданията при Министерски съвет, до Българския хелзинкски комитет, до Българското дружество за защита и насърчаване на религиозната свобода и чрез БТА - до средствата за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Отнасям се с уважение към Вас за стореното като президент на България до този момент. Благодаря Ви, че с действията си доказвате, че сте президент на всички българи - няма да забравя жеста Ви за Златоград, посещението на депутатите от Българската социалистическа партия (БСП) след катастрофата в "Пирогов", своевременната Ви и високохуманна помощ в много други случаи. Вярвам, че и в този случай ще се намесите за решаване на проблема.
А ето фактите: на 17 ноември 1997 година официално регистрираната Църква на адвентистите от седмия ден не можа да проведе своите библейски беседи в село Козарско, община Брацигово, Пловдивска област, въпреки заповед No 21 от 7 ноември 1997 г. на кмета на селото.
Не мога да си обясня присъствието на православния свещеник от село Ново село, Пловдивско, който беше застанал на входа на залата. От него и придружаващите го чухме обиди като "секта", "маймуни", "Махайте се, откъдето сте дошли!" (семейството ми живее в Козарско), "Ако трябва, ще ви изгоним от селото!" и т.н. Питах се какво става с толерантността, в края на XX век ли живеем, не сме ли ние, адвентистите, официално признато общество, защо толкова грубо се погазват религиозните и човешки права? Законите на Република България не са ли в сила и за хубавото село Козарско?
Господин Стоянов,
Моля Вас и институциите, които гарантират човешките права, за помощ и вярвам, че тя ще дойде авторитетна и бърза, защото зная, че винаги стоите зад правото и за Вас законите на страната стоят над всичко!
Като пожелавам лично на Вас и семейството Ви добро здраве и успехи във високоотговорната Ви работа като президент на Република България, оставам с уважение:
ИВАН РАДИЛОВ, директор по комуникациите при Съюза на Църквите на адвентистите от седмия ден
Село Козарско, област Пловдивска, 18 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
ДРУГИ ДОКУМЕНТИ
София, 21 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪВЕТА НА НОТАРИУСИТЕ (ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ОРГАН НА НОТАРИАЛНАТА КАМАРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) ПО ПОВОД ВНЕСЕНИТЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ПЕТЪР РАФАИЛОВ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ, ПУБЛИКУВАН В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК", БРОЙ 104 ОТ 1996 ГОДИНА. Документът е предоставен на 17 ноември 1997 г. чрез БТА на останалите средства за масово осведомяване.
Съветът на нотариусите на свое извънредно заседание на 16 ноември 1997 г., след като се запозна с мотивите и предложените текстове за изменение и допълнение на влезлия в сила Закон за нотариусите, счита, че българската и международната общественост следва да бъдат уведомени за този необоснован опит да се забави и осуети реформата на съдебната система в Република България.
Особено сме обезпокоени, че такъв законопроект сега, в крайния срок за осъществяване на реформата, броени дни преди провеждането на конкурса за нотариуси, е приет по принцип от Комисията по правни въпроси и борба с корупцията на заседание от 12 ноември 1997 г., само ден след внасянето му в парламента.
С този законопроект вносителите предвиждат да се отменят всички действия, извършени за почти година в изпълнение на Закона за нотариусите - да се отменят всички нормативни подзаконови актове - Наредба за архивите на нотариусите (публикувана в "Държавен вестник", брой 12 от 1997 г.), Наредба за условията и реда за провеждане на конкурса за нотариуси (публикуван в "Държавен вестник", брой 58 от 1997 г.), да се отмени Заповедта на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за откриване на места за нотариуси и насрочване на конкурс за тях на 15 декември 1997 г. (публикуван в "Държавен вестник",брой 79 от 12 септември 1997 г.).
Предвижда се да се отнеме правото на всички действащи нотариуси в страната да се впишат в особения Регистър на Нотариалната камара без конкурс, за да започнат фактически да изпълняват дейност като свободни нотариуси, за което имат вече връчени заповеди от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция от месец февруари 1997 година.
Особено обезпокояващо е, че с този законопроект се ликвидира създадената вече с член 4 от Закона за нотариусите Нотариална камара, изземват се всички нейни функции, разпускат се нейните избрани съгласно закона органи и се обезсилват всички нейни решения, функциите й се предоставят за неопределен от проекта срок на изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието.
Вносителите на законопроекта явно не са имали предвид, че в продължение на седем месеца Нотариалната камара чрез своите органи вече е влязла в контакт както с държавни органи и други местни юридически лица, така и с международни организации - Международната организация на латинския нотариат, с правния департамент на Европейския съюз, със сродни организации - нотариалните камари на Република Германия, Бавария, Испания, Гърция и на почти всички европейски страни. Нотариалната камара е страна по договори, поела е задължения във връзка с изпълнението на задачите, възложени й от закона.
Какви биха могли да бъдат мотивите за такава безпрецедентна драстична законодателна стъпка? В текста на вносителите е записано - "Да се създадат гаранции за правилно и справедливо провеждане на реформата".
Такива гаранции вносителите виждат в преуреждане на частта от закона, с което всички действащи нотариуси следвало да се явят на конкурс пред комисия с доминиращо участие на МППЕ, но без участие на нотариуси.
Може би вносителите се съмняват, че тези нотариуси, на които държавата досега бе поверила функциите да извършват дейността като нейни служители, които я изпълняват в продължение на години, част от които са действащи съдии и които Висшият съдебен съвет удостоява със съдебни рангове, нямат достатъчна квалификация да упражняват същата дейност при условията на свободна професия с пълна отговорност пред закона, включително и с пълна лична имуществена отговорност за действията си? Голяма част от действащите нотариуси "за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните си задължения" са повишени в ранг член-съдия на окръжен съд съгласно член 155 от Закона за съдебната власт. Много от членовете на Нотариалната камара отговарят на условията за съдии във всички съдебни инстанции, включително Върховен административен съд и Върховен касационен съд, без да се поставя въпрос за проверка на качествата им чрез конкурс.
Явно съмненията на вносителите не са в такава посока, защото в ефир пред Радио "Свободна Европа" единият от вносителите на законопроекта Петър Рафаилов заяви, че ""нотариусите, които досега са извършвали държавната работа, са безспорни специалисти в своята област". Вносителят директно изрази "сериозни опасения" и "сигнали"", че някои нотариуси са си позволили предварително да подготвят със значителни средства канторите за тяхната работа, което "поставяло под съмнение тяхната независимост". Това изявление показва освен всичко друго и непознаване на закона, който се предлага да се измени. Самият Закон за нотариусите поставя като условия за вписване в Регистъра на Нотариалната камара съгласно текста на член 14 нотариусът да представи доказателства, че е осигурил необходимите условия, за да организира дейността си, включително и за организирана вече нотариална кантора.
В изпълнение на тези законови разпоредби членовете на Нотариалната камара започнаха подготовката си и ангажираха всичките си материални средства, свои, на семействата си и заемни средства от кредитни институции. Сега се оказва, че изпълнявайки закона, те са предизвикали у вносителите някакви съмнения, поради което им се отнема правото да упражняват дейност като свободни нотариуси при условията на влязъл в сила закон, на основание на заповеди, подписани от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
Съветът на нотариусите апелира към всички компетентни органи - следствие, прокуратура, към Висшия съдебен съвет, към министъра на правосъдието и правната интеграция като орган, който контролира нотариалната дейност, да изпълнят своите задължения и ако някой от нотариусите в процеса на своята подготовка е нарушил закона, да го подведат под отговорност по установения от Конституцията и законите на Република България ред.
Съветът на нотариусите счита, че ако не са налице основания за такива действия от компетентните органи, то вносителите следва да поднесат своите извинения публично на членовете на Нотариалната камара затова, че необосновано хвърлят сянка върху една голяма част от състава на съдебната система.
Съветът на нотариусите апелира към министър-председателя на Република България Министерски съвет спешно да обсъди и приеме депозирания още през май т.г. проект за тарифа за нотариалните такси.
Съветът на нотариусите апелира към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да уважи със своето лично присъствие националното съвещание на нотариусите от страната на 22 ноември в град София от 10 часа в залата на Съюза на юристите, за да чуем неговото становище по предложения законопроект в качеството му на орган, който е натоварен от влязъл в сила закон да го въведе в действие.
Апелираме към всички ангажирани с провеждането на съдебната реформа компетентни държавни органи да осигурят условия да се завърши докрай започнатата реформа в нотариалната дейност в установените от закона срокове, за да не се накърни престижа на законодателната и изпълнителната власт в Република България и не се постави под съмнение стабилитета на правовата държава.
София, 16 ноември 1997 г.
СЪВЕТ НА НОТАРИУСИТЕ:
Председател: ЧАЙКА БЕЛЕЖКОВА
Заместник-председатели:
ДАНИЕЛА ГРУЕВА; СТОЙКА ПАШОВА
Членове:
ИЛИАНА МАДЖУНОВА; ВЕСЕЛИНА БЛАГОЕВА; ЕВГЕНИЯ ДАШИНА
(Пресслужба "Куриер")
----------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 20 ноември 1997 година.
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортер: Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
