София, 21 февруари 1997 година
Брой 15 (1711)

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРОИЗНЕСЕНО НА ПОСЛЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 37-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 14 ФЕВРУАРИ 1997 ГОДИНА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Аз ще се опитам да бъда кратък.

Първо, защото трябва да признаем, че от тази трибуна се изприказваха много думи. За съжаление - много излишни думи.

Второ, оценявам важността на нашата самооценка, но нека не забравяме, че само след броени дни ние ще се изправим пред нашите избиратели, а тяхното мнение, тяхната оценка е главният критерий за резултатите от нашата работа.

Равносметката от нашата работа не може да бъде положителна, но няма да е справедливо всичко да бъде подведено под негативен общ знаменател.

Това беше един работещ парламент, при това не само от гледна точка на чисто количествените показатели. От самото начало и през целите тези две години се опитвахме да ускорим законодателната дейност, да избегнем излишното протакане, да наваксаме пропуснатото в предишните две години - понякога дори с цената на денонощна работа.

- Продължи процесът на сближаване на българското с европейското законодателство;

- С особено внимание се подхождаше към законите, произтичащи от Конституцията на Република България;

- Макар и невинаги успешно, се стремяхме към утвърждаването на законодателни приоритети, които да съответстват на дневния ред на обществото - за развитие на икономическата реформа, за овладяване на негативните процеси в банковата система и финансите, за укрепване на държавността и местното самоуправление.

И въпреки това ние не можем да бъдем доволни от законодателната дейност на 37-ото Обикновено народно събрание. Не само защото могат да се предявят основателни претенции към приетите закони, част от които постъпваха в насипно състояние. Дълго време парламентът се занимаваше с "ремонтна работа"; липсваше синхрон в законодателната дейност между министерствата и постоянните комисии в Народното събрание.

Но има нещо особено важно, което осъзнахме едва на финала - че задачата на парламента е не само да произвежда закони, но и да произвежда политика, национално отговорни послания.

Работата на 37-ото Народно събрание ни остави много поуки и твърде малко положителни примери по взаимоотношенията между мнозинството и малцинството. Вероятно когато търсим обяснение за негативните резултати, ние ще изтъкваме засилената съпротива срещу законодателната дейност от страна на опозицията, която се съчетаваше с обструкционистичната политика на бившия президент. От своя страна малцинството с основание би ни обвинило в политическо високомерие.

Днес можем да признаем, че ние рядко се съобразявахме с разумните предложения на опозицията и често налагахме силови решения - дори и тогава, когато имахме възможност за намиране на взаимноприемливи компромиси. Оказва се, че има изключения, особено в отделни комисии. Малцинството от своя страна за един продължителен период възприе тактиката на самоцелно противопоставяне и опити за блокиране на законодателната дейност.

Изкушавам се да припомня само един пример - с държавния герб, който ярко илюстрира безплодността на този сблъсък между двата подхода.

И през нашия мандат силно ерозира авторитетът на Народното събрание, на народния представител, на българския парламентаризъм. Кризата на доверие е на път да прерасне в парламентарен нихилизъм.

Ние самите допринесохме немалко за това, като често забравяхме, че сме носители на народната воля, и в позициите си се свеждахме до нивото на съсловния парламент, познат от далечното минало, когато представителите са изпълнявали стриктно и единствено задълженията си по инструкции на отделните съсловия.

Само преди броени дни ние преодоляхме една от най-острите политически кризи в новата българска история. Изход беше намерен преди всичко благодарение на отговорната, разумна позиция на Демократичната левица и това едва ли може да бъде отречено дори и от най-яростните ни опоненти.

Българската социалистическа партия (БСП) и коалиционните й партньори - Българският земеделски народен съюз (БЗНС) "Александър Стамболийски" и Политически клуб (ПК) "Екогласност", доказаха убедително в реалната политическа практика, че са модерни парламентарни формации, за които теснопартийният интерес не може да замъгли националната отговорност.

В един момент, когато бяхме свидетели на открити покушения срещу парламента и българския парламентаризъм, ние издържахме на изключителните изпитания. В много от случаите имахме инициативата, но и направихме серия от необходими, разумни компромиси. Последните 50 дни категорично потвърдиха, че съгласието няма алтернатива в търсенето на така необходимата за реформите политическа стабилност. Съгласието, разбирано не като ултиматум, не като отстъпление само на едната страна, а като насрещно движение.

Последните дни недвусмислено откроиха наличието на много неизползвани резерви във взаимоотношенията и между политическите сили, и между институциите.

Предстоящата изборна кампания ще покаже дали ние ще пренесем бацилите на противопоставянето сред обикновените българи и в бъдещия парламент, или ще положим основите на един нов модел на взаимоотношения между политическите сили. Един нов модел, който няма да изключва ясното дефиниране и обосноваване на различията, но ще предполага и търсене на допирните точки, на общата основа, на конструктивизма и толерантността.

37-ото Народно събрание приключва своята работа. Разделяме се с противоречиви чувства. Тези 750 дни бяха един голям урок, от който за съжаление някои отсъстваха така, както и днес. Дано сътвореното от нас да позволи утвърждаването на българската парламентарна традиция, а неудовлетворението да ни амбицира.

Позволете ми да се обърна с думи на благодарност към всички народни представители от 37-ото Народно събрание, които дадоха своя принос за формирането на нова политическа култура, за утвърждаването на националноотговорното мислене и действие в работата на парламента.

Благодаря на колегите от Парламентарната група на Демократичната левица. Обръщам се към българските избиратели с надеждата за справедлива оценка както на резултатите, така и на мотивите, които са ни ръководили.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ОГЛАСЕНА ОТ ГОВОРИТЕЛЯ ЮДЖЕЛ АТИЛЛА НА ПОСЛЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 37-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 14 ФЕВРУАРИ 1997 ГОДИНА

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В края на 37-ото Народно събрание България преживя тежки, драматични дни и седмици. Политическата криза бе разрешена чрез радикална формула - предсрочни парламентарни избори.

Желанието за тези избори обществото изрази още с избора за президент и за вицепрезидент на Република Блъгария. Още тогава Обединените демократични сили (ОДС) в българския парламент официално поискаха от избирателите неговото право на предсрочен парламентарен вот. И го получиха. Българският народ демонстрира висока степен на политическа култура, защото изборите са единственото демократично средство за смяна на управлението. Който се страхува от избори, той се страхува от закона, от правовия ред, от демокрацията, от вота на народа.

След бурните събития и решителните протести на мнозинството от българските граждани срещу управлението на Българската социалистическа партия (БСП), довело страната до катастрофа, се налагат следните основни изводи:

Първо: България е на път окончателно да се сбогува с комунизма, с неговите постулати за обществото, с прехода и бъдещето.

Второ: България казва решително "Да" на реформите и връщане назад няма.

Трето: Българският народ се превърна в основен двигател на обществено-политическия процес и става негов главен архитект.

Ако 10 ноември 1989 година бе резултат от вътрешнопартиен "дворцов" преврат, което изненада обществото и то досега беше пасивен наблюдател, то 10 януари - 4 февруари 1997 година бе дело на обществото като фактор, осъзнал главната си и решителна роля в обществените процеси. И този народ бе окачествен от БСП на улица, маса, тълпа, лумпен, превратаджия. Почерпил правомощия да управлява държавата от името на единствения суверен на властта в лицето на българския народ, БСП окончателно загуби обществено доверие. Разделяйки българските граждани по етнически признак и ползвайки национализма като свое политическо знаме, противопоставяйки се на опозиция, синдикати и интелигенция, разделяйки поколенията на млади и стари, партията изразходва целия си арсенал, опитвайки се да държи народа в дебалансирано и разпокъсано състояние.

С избора за президент на Република България в лицето на Петър Стоянов, издигнат от Обединените демократични сили /ОДС/, българският народ направи своя избор - за разумна промяна, за нова политика, за диалог и нова форма на политическо общуване, за съгласие, за нова България.

Усетил качеството "народ", мирните протести и демонстрации събраха на едно място всички поколения от всички етноси, което е моделът на ОДС.

И ако 36-ото Народно събрание бе "безплодният" парламент, то 37-ото от гледна точка на парламентаризма е дълбоко "порочен". Диктатурата на мнозинството в този парламент е практическо приложение на теорията на "болшевизма", където малцинството е само предпоставка, фактор, мотив за оправдаване на пълния произвол на мнозинството. Колко далеч сме от европейския парламентаризъм, където е създадена цяла институция на парламентарното малцинство. И за качествата на съответната система, и за нейната демократичност се съди от механизма за защита на опозицията в малциство. Тъкмо напротив, от парламентарната трибуна на едно от последните заседания прозвуча научен трактат под формата на тържествена ода "диктатура на парламентарното мнозинство - висша форма на парламентарна демокрация", и то поднесен от конституционалист и за ужас бурно аплодиран от мнозинството на БСП. При това положение не е лишена от логика идеята всички парламентаристи в бъдеще да полагат успешно изпит по конституционно право.

Парламентарната демокрация като една от формите на представителната (делегирана) демокрация понякога страда от недостатъка на достатъчната представителност, което е нейн основен порок. Не всякога парламентарното мнозинство носи доверието на мнозинството в обществото, както е това тук, в 37-ото Народно събрание. Тук мнозинството именно по правилата на делегираната демокрация представляваше волята на 2 262 943 избиратели от общо 6 500 000 имащи право на избор, т.е. на една трета, и управляваше 8 500 000 население.

Именно за отстраняването на този порок представителната демокрация се нуждае генетично от проверката на пряката демокрация - избори, допитвания, референдуми. Съгласно духа на конституционния член 1-ви ал. 2 цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция.

Затова при парламентарната форма на управление органите са мандатирани, т.е. през определен срок, а понякога и предсрочно те се подновяват само по един път - чрез вота на народа. Въпреки липсата на традиция 37-ото Народно събрание няма да внесе за съжаление положителни характеристи в парламентарната история. Тук се настани изключителна конфронтация, арогантно високомерие, отказ от всякакъв вид политическо общуване, диалог и търсене на консенсус. Това монополизиране на истината, споделяна само от една част на парламента, погуби 37-ото Народно събрание. Неуважението един към друг и другото мнение, използването на арогантен, уличен език от трибуната на Народното събрание нанесе удар върху авторитета на институцията. Правителството на БСП, избрано и подкрепяно през целия двегодишен период на своето управление, загроби и унищожи този парламент, който обра всички негативи в обществото. Той се превърна в арена на вътрешнопартийни борби в БСП и умножи агонията на прехода. Втори кабинет на същото това мнозинство бе просто утопия. Народното събрание в това си статукво загуби моралните устои да решава съдбините на държавата. Новото обществено мнозинство поиска нов договор за управление от негово име. Клаузите на стария от 1994 година бяха драстично нарушени. Управляващите въпреки формалното свое право не можеха да управляват и бяха лишени от това доверие, а управляващите не желаеха да бъдат управлявани от досегашните. И както е казано: "Глас народен - глас божи"; каквото постанови негово величество избирателят, това ще бъде.

Не се съмнявам, както вече и никой не се съмнява, че избраниците ще бъдат Обединените демократични сили - Съюз на демократичните сили, Народен съюз и Движението за права и свободи.

И за да бъдем правилно разбрани, заявяваме, че единственото положително, което вземаме от този парламент в следващия, е да правим това, което никак не правеше 37-ото Народно събрание, и да не повторим нищо от това, което то правеше.

Ние имаме изключителната отговорност да намерим верния път за спасение на България от унищожителната национална катастрофа. Но ние имаме уникалния шанс да споделим честно, откровено и пряко, ежедневно и ежечасно властта с неговия единствен суверен - българския народ. И той ще бъде готов въпреки огромните лишения, вярваме искрено в това, да ни последва през пустинята, опожарената земя, която ни остави предишното управление.

На цялото поколение демократи, което ще бъде призвано по волята на народа да изпие тази горчива чаша, от името на ДПС завещаваме популярното четиристишие на незабравимия Назъм Хикмет:

- Ако аз не изгоря;
- Ако ти не изгориш,
- Ако ние не изгорим,
Как ще стане тъмнината светлина!

И всичко това, уважаеми дами и господа народни представители от 37-ото Народно събрание, в името на заветната мечта на големия републиканец, Апостола на свободата Васил Левски: "За чиста и свята Република, където българи, турци, цигани, евреи и арменци ще живеят дружно, в мир и разбирателствво."

Благодаря за вниманието.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ДЕПУТАТИ ОТ ПАРТИЯ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" И ОТ ИМЕТО НА ЛИБЕРАЛЕН СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕНА ОТ Д-Р ОРЛИН ДРАГАНОВ НА ПОСЛЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 37-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 14 ФЕВРУАРИ 1997 ГОДИНА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО АНАНИЕВА,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Две години бяхме многословни и зад тази катедра, и из кулоарите, и навън, но ви предлагам сега да си отидем с малко думи, но такива, че ние да ги запомним. Това беше един вреден за народа парламент, мислещ партийно, а не национално. Дано това да е последният парламент, заслужил народното недоволство. В този парламент липсваше толерантност, разбирателство, национално съгласие. Този парламент показа, че двуполюсният модел е неефективен, че вътрешнопарламентарната демокрация не съществува. Този парламент не върна земята на хората, не даде глътка въздух на частната инициатива, на частните предприемачи при убийствени данъци.

Докато в един парламент се дискриминират независимите депутати, този парламент ще си отива предсрочно. И все пак ни остава една гордост - че участвахме в изработването на Декларацията на политическите сили при президента г-н Петър Стоянов и в изработването на Декларацията за подкрепа на служебното правителство. Това бе ден първи за новата българска политическа култура.

От името на независимите депутати от "Нова демокрация" и от името на Либералния съюз в България желаем успех на всички демократично мислещи хора и партии в бъдещото 38-мо Народно събрание.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ВЪПРОСА ЗА ЗАДАЧИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ СЛЕД СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ ОТ МЕСЕЦ ЯНУАРИ

След януари 1997 година България вече не е същата. Уличните протести изиграха ролята на една истинска морална революция и превърнаха българина от покорен поданик в свободен гражданин. Отстраняването на Българската социалистическа партия (БСП) от властта и предизвикването на предсрочни парламентарни избори е рождената дата на новото гражданско общество и най-голямата победа на демократичната общност в България. Победа, която задължава демократичните сили да бъдат на висотата на своята отговорност в този съдбовен за страната ни момент.

Водени от съзнанието за тази отговорност, ние настояваме за:
- прозрачни и национално отговорни действия от страна на всички демократични сили за спасението на България от най-тежката национална катастрофа в нейната история;
- мобилизация на целия политически, интелектуален и кадрови потенциал на демократичните сили за създаване на ефективна антикризисна програма, отговорно служебно правителство и убедителна победа на предсрочните парламентарни избори;
- използване на всички възможности за намиране на финансова и хуманитарна помощ за България, за оцеляването на българския народ, включително и с покана към цар Симеон Втори да помогне по най-добрия, избран от него начин;
- търсене на морална и съдебна отговорност от виновниците за националната катастрофа;
- провеждане на операция "чисти ръце” във всички сфери на държавната администрация;
- гласуване на Закон за обявяване на комунистическата идеология и на нейните носители за вредни и опасни за държавата и за нацията и поставянето им извън закона.

Националното движение "Екогласност" е за подписване на политическо споразумение между демократичните сили за създаване на коалиционно правителство след изборите и за издигане на общи кандидати за народни представители, определени чрез предварителни избори, отворени за участие на всички български граждани над 16 години.

Общото събрание на Национално движение "Екогласност" заявява, че остава със своите структури активен член на Съюза на демократичните сили и ще участва пълноценно в Националната конференция на СДС на 15 и 16 февруари 1997 година, като подкрепя проекта за Устава на СДС, предложен от г-н Лучников.

НД "Екогласност" ще търси своята идентификация и място в обществото на основата на специфичната си природозащитна дейност, опазването на околната среда и решаването на екологичните проблеми. Същевременно НД "Екогласност" ще подкрепя и ще работи за установяването на демократично гражданско общество и на устойчиво развиваща се пазарна икономика в България. Този процес трябва да се съпътства от конкретни стъпки за интегрирането на страната ни в Европейския съюз и НАТО и в развиващото се балканско сътрудничество.

София, 8 февруари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Днес, 11 февруари 1997 година, в сградата на Народното събрание се проведе среща между ръководствата на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ и на Българската социалдемократическа партия /БСДП/.

От страна на БЗНС присъстваха Анастасия Димитрова Мозер, Стефан Личев, Борислав Китов, Калчо Чукаров, Здравко Краев. От страна на БСДП присъстваха Теодор Дечев и Йордан Нихризов.

Обсъдени бяха актуалната социално-политическа обстановка в страната, както и перспективите за участие на Обединените демократични сили в предстоящите парламентарни избори. И от двете страни беше подчертана необходимостта от единство на демократичните сили. Установена беше близост в становищата по дискутираните проблеми. БЗНС и БСДП се споразумяха за провеждане на нова среща между ръководствата им в срок не по-късно от две седмици.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ" НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ

Служебното правителство се оказа единствено постижимото за нашите реалности и възможности решение на политическата криза.

Така временно ще се уталожи социалното напрежение и това е необходимо, но абсолютно недостатъчно условие за изход от икономическата криза. В икономически план ще се пропуснат три месеца, през които не може да се постигнат договорености с международните финансови институции, няма да бъде въведен валутен борд, пак се отлага структурната реформа.

Гражданският мир бе опазен, но в обществото няма консенсус за това накъде и как трябва да вървим.

Всяка от политическите сили разбира властта като елиминиране на опонента си. БСП стигна до положение да се оправдава защо толкова късно и така плахо е започнала структурната реформа. Обединените демократични сили /ОДС/ оглавиха недоволството, канализираха протестите и постигнаха своите политически цели. ОДС тепърва трябва да доказват, че могат да бъдат конструктивни и че за тях българските национални интереси не спират до революционните песни, с които те породиха големи очаквания и надежди. Защото комунизмът никога не си е отивал, а е идвал с барикади. Комунизъм няма там, където има уважение към демократичните принципи и институции, там, където има реален пазар.

Предизборната ситуация е идеално време за развихряне до циничност на политическия популизъм и демагогия. И докато гледаме все назад и търсим виновни, за да оправдаем собствената си некадърност, докато строим барикади и водим битки, размахвайки призраците на комунизма и антикомунизма, ще сме на светлинни години от истинските правова държава и пазарна икономика.

Като либерали, които винаги сме отстоявали позициите си независимо от политическата конюнктура, без да получаваме дивиденти, а удари за това, смятаме, че за постигане на финансова стабилизация и икономическо възраждане на България са нужни болезнени и радикални мерки:
* закриване на губещите предприятия;
* бърза касова и работническо-мениджърска приватизация;
* по-мащабна и ударна масова приватизация;
* по-висока събираемост на данъците;
* елиминиране на организираната престъпност.

И всичко това при пределна мобилизация на изпълнителната власт за оцеляване на българите през тежките месеци.

За да сме достойна страна с европейски стандарт, трябва да имаме европейско поведение, а това значи европейски ценности и европейско мислене.

Да отгледаме в мир децата си!

Държавна гаранция за хляба!

Ясни правила за преуспяване!

София, 5 февруари 1997 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 февруари - Следва предостевеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ДВИЖЕНИЕ ЗА ВРЪЩАНЕ НА Н.В. ЦАР СИМЕОН ВТОРИ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПЕТЪР СТОЯНОВ ПО ПОВОД НА ПОЗИЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА ПРИ РЕШАВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

Имаме честта от името на Оперативния политически съвет на Движението за връщане на Н.В. цар Симеон Втори да Ви изкажем благодарност за мъдростта, с която подходихте към намиране на политическо и държавно решение за излизане от най-драматичната тотална криза, в която се намира родината ни.

Поздравяваме Ви, че игнорирате всякакви партийни пристрастия и се ръководите преди всичко от интересите на народа и държавата и потвърждавате в действие предизборната си декларация, че като президент ще служите единствено и само на "партията" България.

Приемете нашето уверение, че ще Ви подкрепяме във всички Ваши начинания и държавни актове, които изпълват с реалност държавно-националния ни девиз: "Съединението прави силата."

Като Ви пожелаваме "На добър час!”, вярваме, че историята ще запише името Ви на държавник, който е изтрил срама от челото на безпътна България, вървяла през последните 53 години до днес.

Бог да Ви закриля!

София, 4 февруари 1997 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР НИКИФОРОВ

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЗЕЛЕНА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Ръководството на Българската зелена федерация смята, че периодичните политически кризи в България се дължат на утвърдената политическа система и на породения от нея политически елит. Години наред около половината от гласоподавателите не са представени в Народното събрание и точно тук трябва да се търси основната причина за нестабилността и на парламента, и на излъчваните от него правителства. Очевидно сега действащият Избирателен закон облагодетелства тяснопартийните интереси, при това на големите партии.

Лансираната напоследък идея за мажоритарна избирателна система работи за налагането на двупартиен парламент. Това в условията на тепърва оформящото се гражданско общество в България би означавало ликвидиране на неговия основен елемент - многопартийността. От друга страна, икономическите и политическите успехи на държави от Централна и от Източна Европа доказват, че пропорционалната избирателна система не е пречка за излъчването на качествен политически елит.

Българската зелена федерация отбелязва наложителната необходимост от разширяване на представителността на бъдещото Народното събрание чрез включване на повече партии в него. В същото време нашата либерална идеология изисква засилване на личностния елемент в народното представителство. Ето защо Българската зелена федерация настоява пред парламентарните сили за извършване на промени в Избирателния закон в следнтие три посоки:

1. Да бъдат премахнати цветните бюлетини и да се отменят привилегиите на парламентарните партии в националните медии.

2. Да се въведе национална компенсационна пропорционална листа, която да разпредели гласовете, получени за всяка партия, или да бъде намалена процентната бариера.

3. Депутатите от следващото Народно събрание още с встъпването си в длъжност да организират широк граждански дебат по избирателната система и всички избирателни закони. В резултат на общонародно обсъждане да бъде изготвен избирателен кодекс, който да се приеме от парламента с квалифицирано мнозинство.

София, 29 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НА АЛИАНСА НА ФЕДЕРАЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА 38-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,
БРАТЯ И СЕСТРИ СЪНАРОДНИЦИ,

Седемгодишният период на така наречения "мирен преход към демокрация" завърши в пълен крах. Парламенти, правителства и президент, които след 45-годишния тоталитарен комунистически режим ни управляваха през този 7-годишен, изпълнен с надежди и обещания за реформи и промени, период, не успяха. Общонародното желание България реално да се освободи от наследената икономическа разруха и от персоналните виновници за това състояние остана само в предизборните лозунги и обещания. Десетоноемврийският перестроечен преврат бе инсцениран от подставени лица, за да се заличат половинвековните престъпления на кремълската агентура у нас, за да бъдат спасени и съхранени комунистическите функционери от възмездие за извършените престъпления. Нещо повече. Перестроечният преврат трябваше да заличи трансфера на ограбените държавно-партийни ресурси, които именно чрез подставени партийни приемници, преименувани по-късно в социалисти, изпълниха най-секретното поръчение и възкръснаха като мултикапиталисти. За съжаление сценарият не само бе изпълнен, но и преизпълнен. Днес в България 95 на сто от населението е на границата на жизнения минимум, като по-големият процент от тази цифра вегетира в обреченост на пълно физическо изтощение, респективно - на болести и фатален край.

Трите парламента, осемте правителства, президентът, а заедно с тях и новата следтоталитарна републиканска конституция си поделят в съответна степен и отговорността, и вината за трагичното състояние, в което се намираме. Но справедливостта изисква да признаем, че вина имаме и всички ние, гражданите на България, защото периодично емоционално и еуфорично се оставяхме, нещо повече, съдействахме и помагахме да бъдем въвличани в конюнктурни опартизанени акции и форуми на противоборства и конфронтации. Резултатът е повече от 200 партии с бай-ганьовско самочувствие се опитват да се изкатерят на върха на властта и да се освободят по този начин от чувството за малоценност, което в повечето случаи е основателно. И жалкото е, че повечето съвременни политици и политиканстващи парвенюта игнорират историческата повеля, закодирана още от хан Кубрата чрез снопа пръчки, здраво пристегнати един в друг, един хилядолетен символ, безалтернативно приет, оценен и осъвременен от следосвобожденските ни възрожденски предци и намерил израз като държавен и национален девиз "Съединението прави силата". Несъобразяването с този държавен и национален девиз е основната и главна причина да достигнем до днешното безпрецедентно и трагично състояние, с което улесняваме всички антибългари да ни манипулират по класическата безотказна формула: "Разделяй и владей!"

Но Бог все още не ни е изоставил! Той отново ни подава ръка! Спечелването на президентските избори от Петър Стоянов, който прие прерогативите си с декларация, че неговата "партия" е и ще бъде само България, е и шанс за всички нас - гражданите на България!

Затова призоваваме: всеки българин, всеки гражданин да постави интересите на Родината ни над всички и всякакви партийни пристрастия! Нека всеки да си запази безпартийството или членството в която и да е политическа или гражданска формация, но когато се решават съдбините на народа и на държавата ни, всеки да застане на национална, надпартийна позиция! Реално и практически това означава, че всеки трябва да даде своя принос и да поеме личната си гражданска отговорност, когато в предстоящите предсрочни парламентарни избори пуска своята бюлетина, а тази бюлетина трябва да бъде глас на доверие за формацията, която е отхвърлила "цветното" партийство и партизанство и която е издигнала личности, необременени с досегашната безпътна и конфронтираща се практика. В новото 38-мо Народно събрание не трябва да бъдат изпратени личности, които на всяка цена и с всички средства искат да си запазят "абонамента" като депутати, респективно - да осъществяват марионетната си и клакьорска роля на подставени лица, финансово зависими от наши и чуждестранни съмнителни мегагрупировки и централи с антибългарски интереси.

Братя и сестри сънародници,
За да ни има, за да бъдем, за да живеем в демократична, цивилизована и просперираща страна на свободни хора, за да ни приемат като равноправни и уважавани граждани в голямото семейство на бъдеща федерирана Европа, дайте гласа си в предстоящите предсрочни избори не за "цветните" партийни наемници, а за личности, за тези, които ще възстановят България с авторитета, който е имала до средата на четиридесетте години, за тези, които ще носят в съзнанието си дълга да бъдат верни на националния и на държавния девиз: "Съединението прави силата!"

София, 11 февруари 1997 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЧКО ДРАГИЕВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОМИТЕТА НА РОДИТЕЛИТЕ И БЛИЗКИТЕ НА ЗАГИНАЛИТЕ И ПОСТРАДАЛИТЕ В КАЗАРМАТА ДО ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ВОЕННИ И СЪПРУГИТЕ ИМ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Българските офицери винаги са били привилегировани в сравнение с останалата част от гражданството. В последните години и те започнаха да изпитват част от битовите и финансовите несгоди, които изпитва целият български народ, но само част, защото и сега доходите им надвишават тези на голяма част от народа. Но войнството, без да се съобразява с общата ситуация в страната, нададе вой за увеличение на заплатите си.

В писмото на съпругите на протестиращите военни до президента, написано с "горчивина и мъка", те се сетиха, че съпрузите им в "крайна сметка се грижат и за живота на войниците, а те са част от бъдещето на България".

Обръщаме се към тях и ги питаме, те знаят ли какво е мъка и страдание, те замислили ли са се поне веднаж какво става със семействата, които са изпратили момчето си живо и здраво в казармата, а го връщат на семейството в ковчег или психически и физически инвалид?

Офицерите изнудиха обществото и заплатите им са увеличени, но с какво ще се промени състоянието на Българската армия от това - командирите ще станат ли по-достойни, това ще нахрани ли гладните войници, ще успокои ли родителите, чиито деца са в казармата, това ще издигне ли авторитета на военнослужещите? Ние не вярваме, защото, колкото и осигурени да са офицерите и съпругите им, това не променя техния морал, което доказаха исканията им.

София, 12 февруари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО (ЧАСТ ВТОРА) НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО "ЗАЩИТА НА ЗАСЕГНАТИТЕ ОТ ЗАКОНА ЗА РЕСТИТУЦИЯТА". Документът е адресиран до президента на Републиката, да председателя на 37-ото Народно събрание и до ръководствата на парламентарните групи.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Не без гордост трябва да заявим, че ако някой от политиците, които първи са предотвратили гражданската война и са мислили за съдбата на България, това сме ние, защото не допуснахме нашите членове да излязат на улицата и да се противопоставят на другата вълна протести. Смятаме, че с такава политическа зрялост не могат да се похвалят други от рода на д-р Тренчев, които спомагаха за ескалиране на напрежението.

Ние сме сериозно разтревожени в момента от зачестилите напоследък масови издевателства над засегнати по чл. чл. 6 и 7 от ЗВСВОНИ. С помощта на платени биячи се изхвърлят на улицата беззащитни граждани и възрастни хора, нанасят се побоища, има случаи на убийства и самоубийства, за които боязливо се съобщава в пресата. Отправянето на заплахи и ултиматуми за разправа е ежедневие, което довежда до инфаркти и смърт на много хора. Струва ни се, че преди време и в парламента бяха донесени некролози за такива случаи. Много наематели са тормозени, като с дни и седмици им е спирана водата и електричеството, разкриват им покривите на жилищата или ги рушат и т.н., да не изреждаме всичко. Хората са изпаднали в отчаяние и не смеят да се оплачат за всички тези издевателства в полицията или в прокуратурата, защото там не им обръщат внимание и поради угрозата, че след това ще последват по-тежки изпитания. Средствата за масова информация отказват да публикуват наши материали и факти. Явно има среди, и то влиятелни, на които това не е изгодно. Някои факти ни карат да правим извода, че на средствата за информация е забранено да отразяват по какъвто и да било начин мъките, тежестите и провежданите спрямо нас репресии и тероризъм от всякъв род. Сравнявайки казаните по телевизията изстъпления над Народното събрание и над други сгради и тези, провеждани над наши членове, ние се връщаме в тридесетте години, когато шпицкомандите на Хитлер, а у нас през четиридесетте години легионерите на Иван Дочев рушаха по същия начин каквото им попадне по пътя. Дали не трябва да се замислим над това и докато е време, да пресечем пътя на една такава напаст! Но затова са необходими усилията на всички, като се абстрахираме от цветовете на политическите си убеждения и действително в името на България да направим всичко възможно да няма повече подобни изстъпления.

Уважаеми г-н Стоянов,
Уважаеми академик Сендов,
Уважаеми депутати от 37-ото Народно събрание,

Довеждайки до знанието ви всичко изложено дотук, позволяваме си да апелираме да проявите политическа мъдрост и желание, загриженост към съдбата на хиляди български граждани и чувството за справедливост и да Ви помолим преди разпускането на 37-ото Народно събрание да приемете закон, в който да бъде регламентирано следното:

1. Да се спре движението на всички дела по чл.чл. 6 и 7 от ЗВСВОНИ, както и изпълнителните дела по горните членове.

2. Да се спре предоставянето на жилища под наем на засегнатите от закона за реституцията, по Закона за държавната и общинската собственост и правилниците за приложението им, докато не се направят по тях принципни корекции.

3. След съставянето на служебен кабинет той да създаде специална комисия със седалище София от представители на министерствата на правосъдието, на финансите и на териториалното развитие, от представителите на политическите партии, представени във Софийския градски общински съвет, от представители на Съюза на собствениците на реституирани жилища и от представители на Националното движение за защита на засегнатите от закона за реституцията, която комисия да изработи свой план за работа и, разглеждайки всички предложения от заинтересуваните страни по Закона за реституцията и по законите за общинска държавна собственост и правилниците за приложението им, да приготвят прието с консенсус предложение за решаване на всички въпроси, засягащи този проблем. Това предложение да бъде предоставено за разглеждане и за решение от 38-ото Народно събрание.

Очакваме мъдрост, справедливост и равнопоставеност!

(Пресслужба "Куриер")

---------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 18 февруари 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.