София, 21 февруари 1994 година
Брой 36 /1081/
София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА С НАЦИОНАЛНИТЕ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ - БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.
От дълго време прави впечатление на всеки непредубеден зрител и слушател дискриминационното и манипулативно отношение на националните средства за информация - радиото и телевизията - спрямо Българския земеделски народен съюз /БЗНС/. Наред с изкуствено раздухвания проблем за многото безенесета представителите на Българския земеделски народен съюз са изключени почти изцяло от публицистичните предавания "Отзвук", "Панорама" и "Неделя 150". Стигна се до парадоксалното положение преди няколко месеца, когато представители на БЗНС бяха поканени на заседание на Министерския съвет по разглеждане въпроси на поземлената реформа, в излъчения същата вечер "Отзвук" те да бъдат изключени и даже нещо повече, когато един от поканените участници се опита да предаде тяхното становище в правителственото заседание, той да бъде прекъснат от водещия.
Изобщо не бяха отразени такива крупни документи, приети от Управителния съвет на БЗНС, като "Програма за аграрна реформа", "Програма за борба с престъпността" и "Програма за здравна реформа". Това стана въпреки обстоятелството, че понастоящем даже министърът на вътрешните работи внесе в правителството законопроект, в който са отразени редица от предложенията на БЗНС, съдържащи се в неговата "Програма за борба с престъпността."
Като връх на арогантността в това отношение трябва да се посочи отговорът на г-н Ясен Бояджиев в предаването "Неделя 150" на 13 февруари 1994 г., че не знаел кое БЗНС трябва да кани и че в предаването му можело да има твърде скромно място за извънпарламентарните партии. Известно е, че има само една политическа организация с наименование БЗНС, така както в изборите на 13 октомври 1991 г. имаше една коалиция с наименование СДС, и наличността на други формации, които имат в името си между другото БЗНС, не може да служи като основание за мнимо неразбиране на поставения въпрос, така както наличността на СДС-център и СДС-либерали не пречеше в предизборната борба да се разбира какво означава употребата на наименованието СДС. Що се касае до неучастието на БЗНС в парламента, за сметка на това той ръководи редица общини и селища като Смолян, Ямбол, Несебър, Долни Дъбник, Съединение, което не може да се каже за редица от така охотно рекламираните "парламентарни" партии.
Българският земеделски народен съюз чрез своите кметове и общински съветници е в състояние да вземе съответните контрамерки срещу дискриминацията и манипулациите на националните информационни средства. Ако не го е направил досега, то е, защото не желае да увеличава и без това голямото социално напрежение. Неговото търпение обаче не е безгранично.
В съответствие с нашата толерантна и коректна политическа линия ние апелираме за последен път да се даде възможност на БЗНС да отразява своите предложения в публицистичните предавания по радиото и телевизията. Това е особено необходимо сега относно борбата с престъпността с оглед на внесения законопроект от министър Виктор Михайлов. Ако не бъдем чути, не ние ще бъдем виновни за последиците.
София, 16 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ОТМЯНА НА МОРАТОРИУМА ВЪРХУ СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ.
Зелената партия напомня, че по нейно предложение Великото Народно събрание наложи мораториум върху изпълнението на смъртните присъди, което беше първият акт на първия демократично избран парламент. Във връзка с демагогските предложения за отмяна на мораториума и за запазване на смъртното наказание в Наказателния кодекс Зелената партия потвърждава принципното си становище против смъртното наказание, което, освен че е нехуманно, е и неефективно. В същото време настояваме за укрепване на органите на реда, на сигурността и на правораздаването, които единствени могат да ограничат разрастването на престъпността.
София, 16 февруари 1994 г.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ: Вл. Сотиров
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА НА Т.3 И Т.4 ОТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 13 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 31 ЯНУАРИ 1994 Г. ЗА ДОМ-ПАМЕТНИКА НА ПОДОФИЦЕРИТЕ, ЗАГИНАЛИ ВЪВ ВОЙНИТЕ.
Съюзът на офицерите и сержантите от запаса /СОСЗ/ с възмущение и тревога известява на българската общественост, на всички запасни воини за поредния опит да се унижи българското войнство, да се лиши неговата обществена организация от елементарни условия за съществуване.
Както е известно, с позорно решение на бившия министър на отбраната Димитър Луджев от 1992 г. беше направен опит една военна светиня - Дом-паметникът на подофицерите /бивша сграда на Организация за съдействие на отбраната /ОСО/, загинали във войните, да бъде предоставена на една политическа партия - Движението за права и свободи /ДПС/. Бързата реакция на българските патриоти предотврати това кощунство с българската историческа памет.
Вместо предоставяне обаче сградата на законния приемник на Съюзите на подофицерите и офицерите от запаса - възстановения Съюз на офицерите и сержантите от запаса, бившето правителство на Ф.Димитров настани в Дом-паметника две стопански организации - ВМТ "ОРБИТА" и "МЛАДОСТ"-ООД, като компенсация на отнетата им сграда за ДПС.
Намиращата се в ликвидация Организация за съдействие на отбраната в лицето на генерал Велев продължава да унижава СОСЗ и зад гърба на министъра на отбраната и Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, в разрез с досегашните решения 299 и 496 на Министерския съвет прокара Постановление No 13 на Министерския съвет от 31 януари 1994 г., с което предоставя на ВМТ "ОРБИТА" и помещенията на стола и бюфета в Дом-паметника, ползвани досега срещу символичен наем от частна фирма. Нещо повече, Постановление No 13 предвижда да се отнеме от Централния съвет /ЦС/ на СОСЗ и цялото канцеларско имущество, което се предоставя за безвъзмездно ползване също на "Орбита". Съгласно Споразумителен протокол между ВМТ "Орбита", "Младост"-ООД и СОСЗ, подписан на основание Решение No 299 на Министерския съвет /МС/, букви "в" и "г", тези помещения и имущество следваше да се предоставят на СОСЗ.
Очаква се следващата стъпка да бъде отнемане и на помещения от 4-и и 5-и етаж за някои федерации по приложни спортове.
Поредният акт на целенасочената кампания за лишаване на СОСЗ от законополагащото му се имущество не можем да оценим другояче, освен като опит за противопоставяне на многохилядното запасно войнство на правителството и на поддържащите го политически сили. Видимо определени политически кръгове и държавни чиновници, свързани с икономически интереси с ВМТ "Орбита" и "Младост"-ООД и бившето ОСО, желаят да елиминират СОСЗ и да присвоят не само определена част от многомилиардното имущество на ОСО, а и цялата бивша сграда на ОСО, която по волята на дарителите може да бъде притежание само на Съюза на офицерите и сержантите от запаса.
Тези действия обезсилват и девалвират всички досегашни изявления на членове на правителството, а също на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб /ГЩ/ пред Конгреса на СОСЗ в подкрепа на цялостната му патриотична дейност.
Това е акт, към който не може да остане безучастен Централният съвет на СОСЗ. Искаме само да напомним, че опитите в близки и по-далечни страни да се унижава войнството и военната историческа памет могат само да навредят на националното съгласие и на националната сигурност.
Бюрото на Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса настоява за незабавна отмяна и прецизиране на т.т. 3 и 4 от Постановление No 13 на Министерския съвет от 31 януари 1994 г. Настояваме Министерският съвет да отмени Постановление No 10 от 1948 г. и изпълни волята на българските патриоти, дарили този дом. В противен случай ЦС на СОСЗ ще прибегне до всички законни средства и форми на протест, за да защити и гарантира правата на запасните воини, тяхната чест и достойнство.
София, 16 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ".
На 16 февруари 1994 г. по предложение на в. "Нов ден” бе създаден Инициативен комитет за защита на Софийския университет "Св. Климент Охридски”.
На първото си заседание комитетът прие следните становища:
1. Считаме, че обвързването на бюджета за висше образование с определен процент от Брутния вътрешен продукт /БВП/ /не по-малък от средния световен - 1 на сто/ е естествено искане на академичната общност. Това искане обаче беше използвано за оправдание на действия, които поставят в опасност самото съществуване на Университета.
2. Обявяването на нулева година за прием на студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски” ще се отрази катастрофално за развитието и авторитета на университета, особено в условията на конкуренция между различните висши училища. Дори да не се вземе решение за нулев прием, продължаването на действието на заповедта на ректора за отмяна на учебните занятия и за отлагане на зимната изпитна сесия ще постигне същия резултат - проваляне на учебната година.
3. Напомняме, че решението за прекратяване на учебните занятия е взето от Академичния съвет, голяма част от членовете на който не са избрани съгласно Закона за академичната автономия.
4. Отговорност за създалата се критична ситуация в Софийския университет ”Св. Климент Охридски” носят ректорът и академичното ръководство.
София, 16 февруари 1994 г.
ЗА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ, ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Иван Калчев от Философския факултет, доц. Васил Цанов от Факултета по математика и информатика
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 21 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО /ЧАСТ СЕДМА/ НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ, ПРОИЗНЕСЕНО НА ТРЕТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /8-12 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.
По отношение на другите организации и най-вече на партиите следва да знаем, че трябва упорито и същевременно внимателно да търсим съюзници сред всички партии, които споделят основните ценности на демокрацията и не желаят да допуснат заплашващата рекомунизация да залее отново страната. В тази връзка е логично да проведем серия от консултации с представители на Съюза на демократичните сили /СДС/, на Движението за права и свободи /ДПС/, с отделни представители на Нов съюз за демокрация /НСД/, с извънпарламентарната опозиция и да сондираме, а и да подпомогнем набиращата все повече гражданственост теза за промяна в Избирателния закон. Трябва да съдействаме за приемане на една мажоритарна или смесена избирателна система с доминиране на мажоритарния елемент, за да могат утре българските избиратели, заставайки пред урните, да пуснат своя глас за хора, които имат тяхното доверие и които няма да ги изоставят, както направиха техните сегашни избраници. Хора, които ще имат авторитета и поддръжката на демократично мислещите хора по места, хора, които няма да бъдат зависими до такава степен от партийната дисциплина, както днес, и няма да бъдат едни сковани последователи на безпринципни лидери, а истински демократи със свободно мислене и със съвест, която не се моделира от личния интерес, а почива на основните човешки ценности и демократични принципи.
По отношение на другите синдикати Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" следва да подхожда твърде внимателно към всички лица, които под лозунга на фалшивия синдикален плурализъм на практика се мъчат да разводнят, да разединят и да обезглавят синдикалното движение, защото колкото по-разделено, колкото по-фрагментирано е синдикалното движение, толкова по-лесно представителите на управляващия апарат ще могат да налагат своите решения. "Подкрепа" е за работа с всички обществени организации, на които идеалите на демокрацията са присъщи и които се борят за едни или други права, и ще си сътрудничи много тясно с формирования от типа на детските правозащитни организации, с организации, защитаващи правата на инвалиди, военни, полицаи, пенсионери, безработни, самотни майки и други, защото именно в многообразието и сътрудничеството с тези организации се ражда онзи набор от ценности, който всъщност представлява базата на гражданското общество. КТ "Подкрепа" следва да си сътрудничи и с организациите на работодателите, макар че повечето от тях по същество представляват организации на държавни чиновници без особени права и без отговорност, която произтича от полагането на техните подписи под различни споразумения. От друга страна, КТ "Подкрепа" следва внимателно да наблюдава напредващата приватизация, която е основният механизъм, по който ще се формират истинските и отговорни работодатели, за да може между синдикатите и мениджмънта да се формират още отсега истинските отношения на партньорство и взаимно зачитане. Защото България се нуждае от всички и тези, от които зависи съживяването на нейната икономика, а именно синдикатите и работодателите, трябва още дълго време да вървят ръка за ръка, докато изградят новата и действена икономика на България.
По отношение на сегашното правителство позицията на КТ "Подкрепа" следва да бъде един баланс между максимализма и реализма. Дните на това правителство са преброени въпреки всички опити на безпринципни политици да го запазят за по-дълго с цел по-дълго да продължи и времето, в което те да използват властта за лично обогатяване. В тази сфера възможността за диалог и за намиране на разумния изход от създалата се критична ситуация, за намиране на едни оптимално балансирани решения по основните проблеми, които стоят в различни сектори на обществения живот, все още не е изчерпана напълно. Едва ли и най-големите оптимисти ще се наемат да твърдят, че това правителство има перспективи не толкова за своето оцеляване, колкото за реално решаване на огромните проблеми и предизвикателства, пред които е изправена нацията. И тъй като екстраполирайки обществено-икономическите тенденции и следейки с тревога динамиката на всички макроикономически параметри, не е трудно да се стигне до тъжното заключение, че всички те бележат стръмен ход надолу. Твърде вероятно е, че ако чрез други, най-вече политически средства е невъзможно да бъде отстранено от власт едно правителство, което със своите действия или бездействия води уверено нацията към национална катастрофа, то на синдикатите им остава едно-единствено средство - последното средство от арсенала на синдикалната борба, а именно протестът. Протестът чрез акции, протестът чрез стачки. В тази връзка аз бих желал да споделя с вас закономерностите, с които следва да се съобразява един синдикат, когато всички други средства за отстояване и съхранение на изконните интереси на гражданите са се изчерпали. При положение че не остава никаква друга алтернатива освен национален протест, аз искам да обърна вашето внимание върху най-малко 11 фактора, които трябва да се имат предвид и които са почерпани от нашия опит, който в национален план е уникален, тъй като ние сме единствената организация, която е провеждала подобна широкомащабна акция, а освен това и като организация, която има международното признание и връзки. Ние сме и организацията, която е имала възможност да се запознае с опита на нашите синдикални колеги от другите страни.
Първият основен фактор, върху който следва да се обърне внимание, е мотивацията на протеста. Тази мотивация силно зависи от няколко фактора - от конкретната политическа ситуация, от международното положение, от непредвиден международен инцидент, от тежки вътрешни инциденти или бедствия и от тежката икономическа ситуация. Един от тези фактори или комбинация от няколко от тях поражда едно специфично психологическо състояние, което може да мотивира огромни групи хора да протестират срещу тези, които ги управляват, които са допуснали да се дойде до такава критична ситуация.
Втората голяма група са организационните фактори. Сред тях като основополагащ изпъква наличието на синдикалните структури. Това наличие е задължително при провеждането на една национална акция. Това е нещо, без което и най-сериозната мотивация не може да бъде канализирана, организирана и управлявана.
Трети фактор, който следва да се има предвид, е факторът съюзници. При една национална акция трябва да се обърне сериозно внимание на съюзниците. Това могат да бъдат други синдикати, партии, обществени организации. Може да се получи и една сериозна психологическа помощ от чужбина.
При една голяма акция от голямо значение и е времето, за което се подготвя акцията. Въпреки че няма готова рецепта за колко време може да се организира една национална акция, то все пак от голямо значение е, че времето има един максимален и един минимален период, след който мотивацията вече не може да бъде водещ аргумент. Има един минимален период, при който, каквато и да е мотивацията, акцията не може да бъде стартирана. Има и един максимален период, след който просто мотивацията силно намалява и тя не може да бъде мобилизиращ фактор. В този случай следва много внимателно да се прецени обстоятелството при каква методология ще се проведе протестът и отчитайки наличието на структури, не без значение е и начинът, по който те ще комуникират помежду си, начинът по който ще се предава и обработва информация, за да може във всеки момент да има една обективна и точна картина за разположението на силите.
Пети фактор са противниците на една такава акция, с което следва да се съобразяваме дори повече, отколкото със съюзниците. Тези противници са преди всичко институциите, срещу които е насочен протестът. Това са и партии, синдикати и други обществени организации, които обслужват тези вредни за нацията институции. Следва още преди започването на какъвто и да е протест да се отчита тяхната възможна реакция и да се разработват достатъчно алтернативи за реакция на това нежелано въздействие.
София, 8 февруари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
14:30:00
21.02.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!