София, 21 септември 1994 година
Брой 185 /1230/

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ КЪМ ДЕПУТАТИТЕ ОТ 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НА УЧИТЕЛИТЕ.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Тежката икономическа криза нанесе сериозни удари и върху образователната система. Четвърта година в нашата страна се правят неуспешни опити за реформа, за преход към пазарна икономика, която няма алтернатива. Времето беше достатъчно за доказване на ръководни екипи и експерименти. Четвърта година работещите в просветата са свидетели на безотговорно отношение към българското образование. Надеждите за ликвидиране на язвите на тоталитарната система, за ново отношение към интелигенцията, най-голяма част от която е учителството, не се оправдаха. Българското училище и българският учител плащат изключително висока социална цена:

1. При инфлация за 1991 г. 525 на сто, за 1992 г.- 179,5 на сто, за 1993 г. - 163,9 на сто, до юни 1994 г. - 60,4 на сто, в законите на Държавния бюджет на Република България непрекъснато намалява относителният дял на средствата за образование. През 1991 г. те са 10,70 на сто, през 1992 г. - 11,70 на сто, през 1993 г. - 9,60 на сто.

Недостигът на средства за издръжка доведе до ликвидиране на детски градини, училища, домове за деца и юноши, центрове за работа с децата, до невъзможността образователната система да изпълнява своите социални функции. Увеличава се броят на учениците, които не завършват основно образование, на тези, които не желаят да продължават обучението си в горния курс.

Закриването на извънучилищни учебни заведения доведе децата до улицата - в ръцете на ранния бандитизъм, проституцията и наркоманията. Поради липса на елементарни условия за работа ХЕИ затваря учебни и учебно-възпитателни заведения.

2. Учителите, всички работещи в просветата са поставени в унизително положение. Разликата между средната брутна заплата за страната и тази на заетите в просветата непрекъснато се увеличава. През 1991 г. средната брутна работна заплата за отрасъл "Средно образование" е 92,49 на сто от средната за страната, през 1992 г. - 78,80 на сто, през 1993 г. - 76,34 на сто, за да достигне през юни 1994 г. 68,70 на сто.

Поради изключително ниските заплати много висококвалифицирани учители и ръководни кадри напускат професията. При драстичната безработица в страната в редица общини има свободни места, които се заемат от нередовни учители, 625 учебни заведения ще започнат новата учебна година с временно изпълняващ длъжността директор поради нежелание да се участва в конкурсите за тази длъжност.

Никога в историята си българското образование не е било в такова окаяно състояние.

Като представители на най-големия отраслов синдикат в България смятаме за необходимо да изразим своето отношение към правителствената криза и да посочим пътища за излизането от нея. Това е в интерес и за развитието на нашата страна, и за оцеляването на системата на средното образование.

Дълбоко сме убедени, че в сегашната ситуация спасителната формула е: "Нови избори, ново правителство, нов модел на реформата".

Уважаеми народни представители,
От вас зависи кой ще поеме управлението на страната. Правителството на Република България трябва да излезе от политическата анонимност, да има реална подкрепа на парламентарната група /или групи/, която го предлага, висока отговорност към поетите ангажименти.

Синдикатът на българските учители ще подкрепя само онова правителство, което реално ще промени сегашното положение на българското училище и на българския учител, ще допринася за просперитета на образованието в нашата страна.

София, 16 септември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "КОЙ ОБЪРКВА ПОНЯТИЯТА НА НАРОДА, НА НАЦИЯТА И НА ДЪРЖАВАТА" НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ - ВАРНА, ПРАВДОЛЮБ КОЖУХАРОВ.

Вече четири години в българското общество прелива лавина от обръщения, призиви, изказвания, статии, наредби, заповеди и др., с които длъжностните лица неохотно и нервно само човъркат оттук-оттам по повърхността на жизненоважни фундаментални и текущи проблеми.

Възникването на понятията и разбиранията за обкръжаващата реалност предоставило на хората възможността да разсъждават и да облагородяват своето общество. Днес вече е усвоен огромен арсенал от понятия, категории, критерии, съждения и пр., но коефициентът на полезното им действие е много нисък поради неизбежното изразяване чрез думи - словото, което безпокояло още Конфуций и учениците му. Този неприятен ефект навярно се дължи на обстоятелството, че думите са произлезли от крясъците на човекоподобните маймуни, макар след продължителна еволюция.

Може да се спори по въпроса дали големият арсенал от понятия и думи облекчава или затруднява разбирателството и доверието между хората. Безспорно е обаче, че хората са най-недоверчиви и неразбиращи се в сравнение с другите живи природни създания.

На политическата арена в днешното българско общество се наблюдава обезсмислянето на тълкувателните речници и на научно определеното съдържание на понятията. Завоювана е нова, епохална свобода и демократичност на духа - да се сътворяват съждения и разсъждения в своя полза, без да се съблюдава и взема под внимание определеното в речниците съдържание на понятията. Налице са нечувани от досегашната наука постижения - едно и също понятие да се прилага чрез две, три и повече противоречащи си по смисъл съдържания. Например "реформа", социален", "нация", "право", "безкористен", към които могат да бъдат добавени останалите 60-70 хиляди думи на българския език.

Техният смисъл и съдържание зависят главно от това кой, къде и защо ги употребява. Заедно с тази новост широко приложение получава и средновековната софистика, като двете заедно образуват основата на големите начинания и просперитет на всички нива. Най-добре са ги усвоили тези, от които и най-много се очаква - парламентаристи, министри, президентски съветници, лидери на партии и коалиции, кметове, началници и др. Перфектно се обезсмислят интересуващите народ, нация и държава призиви като: "да наричаме нещата с истинските им имена", "да изведем бързо държавата от кризата", "законите са еднакви за всички и трябва да бъдат спазвани", "имат ли правата на човека обществен смисъл", "колко суверенитет е необходим на страната и в кои насоки" и т. н.

В началото всички са "за" и минава време, докато се разбере, че някои са "против", и минава още време, докато се изясни, че не може да се разбере кой до колко е "за" и доколко "против". Свободата на волята и на духа, въздесъщият интерес смело и с лекота влагат в думите свободно избираемо съдържание.

Длъжностните лица са се самоосвободили от досадната необходимост да осигуряват целесъобразно начало и ползотворен край от своята словесна продукция. Всеки започва разрешаването на проблемите откъдето си иска и го завършва докъдето си иска. И така от Кръглата през Великото, всред синьото, та досега, вече четири години. Залива ни лавина от изявления, призиви, обръщения, статии, наредби и заповеди, с които нервно и неохотно само се човърка оттук-оттам по повърхността на жизненоважни за народа, нацията и държавата проблеми. Всеки има своя версия откъде, как и защо са произлезли проблемите, но се и уморява от постоянното им повтаряне, като не му остават желание, сили и компетентност да каже как и кога тези проблеми ще бъдат преодолени.

Третираният като безразсъден редови състав на обществото има какво да види и чуе, за да разбере, че лично той е главната грижа и тегоба на всички длъжностни лица. Той недоумява от многото новости, въведени в обществото, но още не е приел налаганата му концепция за плаващо, променящо се според случая съдържание на думите, понятията, категориите и критериите. Макар и старомодно, той продължава да счита, че те трябва да се употребяват с определеното им от фундаменталните науки съдържание.

Може би редовият състав на обществото е по-правата страна и ако нещата се определят с правилното им съдържание и значение, нашето общество ще разреши много от настоящите си проблеми. Когато това започне, навярно и законите ще бъдат еднакви за всички и ще се спазват строго.

Кой знае кога ще стане това и нека предстоящите нови избори бъдат неговата гаранция. Защото много са тези, които трябва да се замислят и дори да се разтревожат.

Варна, 6 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ "КРАЯТ НА ИЛЮЗИИТЕ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВА ПОЛИТИКА" НА ЦЕНТЪР НОВА ПОЛИТИКА, ОГЛАСЕН НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПАРТИЯТА /МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Социалният опит е непрекъснато преодоляване на илюзии. Естествено е вече да започне изживяването на романтизма, развихрил се около силното желание за бърза смяна на системата. Суровите реалности изискват да бъдат изоставени напразните пропагандни усилия за изпълване на абстрактни идеологически схеми с някакво съдържание. Нужен е прагматизъм - нова национална политика, определяна съобразно конкретните външни и вътрешни условия. Политиката не бива повече да бъде средство за претворяване на демагогски лозунги, а за привеждане на интересите и желанията в съответствие с реалните възможности. Иначе и най-добронамерените стъпки се превръщат в авантюри с непредсказуеми последици, които обслужват лични и котерийни амбиции. Време е политическата позиция да започне да се определя не от емоции и модни увлечения, а от осъзнатия обществен интерес.

Разочарованията от политическите сили, на които се падна мисията да осъществят смяната на системата, пораждат съмнения въобще по отношение на идеята за демокрация. Очертава се възможността вместо идеите на либералната демокрация сред разочарования в мнозинството си български народ да намерят почва реставраторски апологии /за следдеветосептемврийска, за довоенна, за монархическа България/. В борбата за власт екстремистките крила в СДС и БСП събуждат най-тъмните сили в обществото и те вече демонстрират агресията на примитивни страсти. Ние не бива да допускаме носталгия по миналото, сантименталността и умилението на реставратори-реститути и реставратори-номенклатурчици да лишат от историческия шанс поколението с модерно мислене, поколението, което има готовността, волята и решимостта да поеме своята отговорност за съдбата на България.

Когато "тъмносиньото" крило на СДС повярва, че е взело властта завинаги, то започна да си създава привилегии като тези на предишната номенклатура. А хората трябва да имат доверие на управленския елит, на правителството, на държавните институции. Без този кредит те не могат да изпълнят своите функции. Хората започват да губят перспективата, нарастват отчаянието и хаосът. Надеждата може да дойде от самите нас, от убедително доказаната ни воля за осъществяване на промяната в политическата система, съвременна либерална икономика, която означава компетентност и морал в управлението.

Остатъците в СДС превърнаха НКС в авторитарен политически инструмент - заплаха за демокрацията в България. Заедно с реставраторските амбиции и действия на определени среди в БСП политическата стратегия на СДС днес е най-сериозното предупреждение към гражданите на България за опасния политически вакуум, в който страната ни бе поставена. Този вакуум е сериозна заплаха за крехката демократична система у нас.

Налице е остра нужда от политическо обединение на обществените сили, за които демокрацията няма алтернатиза. Обединение, което да се нагърби с неосъществената докрай мисия на СДС да създаде демократична, стабилна и динамично развиваща се България, Държава, която да дава равни шансове за просперитет на всички свои граждани, да гарантира техните права, достойнство и сигурност. Това ново обединение на българските демократи не е политическият център - той ще съществува тогава, когато демокрацията победи и отляво, и отдясно. То не е и дубликат на СДС, защото то трябва да наследи не само демократичната история на съюза, но и уроците от неговите грешки - политически и идейни. Това обединение е демократична алтернатива на екстремизма и реваншизма "отляво" и "отдясно".

АПЕЛ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ

Ние ще работим за превръщането на България в съвременна демократична държава с нова, национална и прагматична политика, която ще преследва следните по-важни цели:

Постигане на разбирателство между всички демократични сили, без което е невъзможно реализирането на най-важните национални цели днес в прехода към демокрация и пазарна икономика. Ние сме отворени за диалог и сътрудничество, приемаме толерантността и компромиса като основа на демократичното гражданско общество.

Всички български граждани са равни пред законите. Те не могат да бъдат делени на "наши" и "ваши", на "червени" и "сини", на бивши комунисти и демократи с днешна дата. Това е смисълът на истинската декомунизация - да създаде цивилизовани правила на живот за гражданите. Виновните за вчерашни и днешни престъпления трябва да получат възмездието на една модерна и безпристрастна съдебна система.

Най-непосредствена цел е изграждането на съвременна публична администрация. Дезорганизацията, опартизаняването, депрофесионализацията, демотивацията и корупцията в централната и местната администрация намаляват възможностите за управление до критични граници и практически блокират реформите. Крайно необходим е закон за държавните служители. Преходът към демокрация и пазарна икономика по същество е преход към професионално управление, до поемане на властта от нова прослойка на политически и стопански мениджъри.

Ние сме за независими от държавата, от политическите сили и от работодатели профсъюзи, които защитават интересите на трудещите си и въз основа на законови гаранции могат да ги запазят от репресии. Трипартитният механизъм е най-добрият начин за съгласуване на интересите между държавата, синдикатите и работодателите, които трябва да са представени от своите организации и съвременна търговско-индустриална палата.

Разделението на властите трябва да се утвърди в политическия живот на нашето общество. Ние отхвърляме всякакъв опит да се налага диктат върху конституционните държавни институции от страна на политически безотговорни инстанции, било то Висш партиен или Национален координационен съвет.

Необходимо е да се ускори процесът на изграждане на парламента като основна институция в парламентарната република, да се установи ефективен парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Законовото уреждане на съдебната власт и местното самоуправление са приоритети на деня.

Разделението на властите ще бъде по-ефективно, когато президентът получи повече реални правомощия в държавната власт, когато отношенията му с парламента и правителството бъдат ясно регламентирани и освободени от възможности за недоброжелателни тълкувания. Новата формация подкрепя президентската институция, приема президента д-р Желю Желев като политическа фигура, олицетворяваща духа и практиката на един цивилизован, либерален, реалистичен подход на преход към демокрация.

Демокрация ще има, когато свободно избраните от гражданите местни органи на самоуправление не се задушават от централната опека. Но и когато самите те не се опитват да лишат своите избиратели от възможността да наблюдават и контролират тяхната дейност. Приемането на закони за новото териториално устройство и за общините и тяхното приложение са същността на реформата на местната администрация, която трябваше да започне през 1993 г.

Междувременно в най-кратък срок трябва да се направят най-необходимите поправки в сега действащия закон за местното самоуправление, които да уредят правомощията на местните органи и финансово-имуществените им отношения с държавата и гражданите.

Демокрация ще има, когато малцинствата в България имат правото да съхраняват и поддържат своя идентитет и в този си стремеж получават активно съдействие от държавата и от управляващото мнозинство.

Демокрация ще има, когато държавата засвидетелства позитивен неутралитет към убежденията и религиозния мироглед на всеки гражданин, когато светската власт не се меси, пряко или косвено, във вътрешните работи на законно признатите религиозни общности. Българската православна църква е национална институция и сегашната ситуация заплашва духовните устои на народа и демократичния процес у нас.

Демокрация ще има, когато правителството реално гарантира и подпомага развитието на науката и културата; когато не прави разлика между техните представители въз основа на политическата им лоялност, мирогледа им и личното им отношение към официалните власти; когато независими от правителството професионални колективи имат решаващата дума относно субсидирането на науката, културата и спорта, а също регламентирано влияние при назначаването на ръководители на съответните държавни институции в тези сфери.

Демокрация ще има, когато националните радио и телевизия придобият гарантирана автономия от парламента, правителството, партиите и местните органи на самоуправление чрез законова уредба и професионално подбрани ръководни тела, когато се разшири частният сектор в тази област, когато свободата на словото и печата не се ограничава, журналистите не са заплашени в своята работа и съществува равен достъп на граждани и организации до печатни или електронни масмедии.

Демокрацията изисква сигурност за живота и имота на гражданите. Армията се нуждае от нова нормативна уредба и нова отбранителна доктрина; необходими са спешни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, следствието, прокуратурата и полицията, които да пресекат нарастващата вълна на престъпност. От особено значение за сигурността на страната и правата на гражданите е приемането на закони за разузнавателните служби, за специалните технически средства и тяхната ефективна, професионална дейност като независими органи, подчинени единствено на закона.

ЗА МОДЕРНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: ПРИВАТИЗАЦИЯ, ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, СТАБИЛИЗАЦИЯ

"Голямата депресия" продължава. Нужна е нова икономическа политика, която да спре спада на производството и брутния вътрешен продукт, да овладее разпадането на икономиката и хаоса; смяна на икономическата система чрез приватизация и насърчаване на частния сектор; ускоряване на поземлената реформа.

1. Държавната и общинска собственост

Все по-ясно става, че приватизацията и смяната на икономическата система е продължителен процес. И занапред, в близките 5-7 години, ще преобладава държавната собственост, следователно нужно е тя да се управлява и използва ефективно. В това отношение западната икономическа теория и практика не е достатъчна. Ние имаме, макар и в известно отношение горчив опит в управлението на държавната икономика и този опит особено от последните 3 години следва да се преосмисли и използва.

1.1. Най-важното в случая е институционализирането на държавната собственост. Ние ще работим да се ускори създаването и приемането на закон за регулиране и управление на държавната и общинска собственост. На базата на този закон ще се изгради организацията на управление на тези предприятия като автономни, пазарни субекти и ще се уреди статут на стопанските ръководители. Веднага трябва да започне прилагането на процедурата на мениджърските конкурси и договори; да се възобнови работата по създаване на регионални, браншови стопански камари като представителства на частни и държавни фирми, като се уредят техните отношения с държавата.

1.2. Стопанските министерства и комитети следва да изоставят методите на "ръчно" командване и да се пренасочат към индиректни, контролни и регулиращи функции. Деконцентрацията на икономическата власт е свързана с обвързване на процеса на приватизация с този на реалната комерсиализация на големи промишлени конгломерации чрез създаване на автономни холдингови структури, национални компании /нефтена, металургична, оръжейна и пр./. Чрез тях може да се въведе системата на отраслово и браншово икономическо и технологично планиране, като се заимства опитът на западните фирми и икономически групировки. Така ще се формират пазарни условия за възстановяване на технологическите и продуктови връзки; за открояване перспективните производства и отрасли и да се стимулира тяхното развитие не като плод на бюрократична презумпция, а като наложило се в условията на конкуренцията решение.

1.3. В най-кратки срокове следва да се разработи и приеме закон за насърчаване на местната индустрия, както и приемането на останалите части от Търговския закон - за сделките, несъстоятелността и предпазния конкордат.

Усъвършенстването на управлението на държавната и общинската собственост, т.е. тяхната институционализация, не следва да се разбира опростенчески в контекста на двуполюсното идеологическо мислене като отстъпление или реставрация, като необходимо условие за оцеляването на нацията, за съхраняване на създаденото с труда на поколения българи национално богатство, за преодоляване на голямата депресия и обичайно използваната форма на преход към пазарна икономика.

1.4. Недопустимо е повече да се отлага отделянето на пенсионните и здравноосигурителните фондове от Държавния бюджет. Това е единственият начин да се спре бързото стопяване на покупателната способност под въздействието на инфлацията на пенсиите, здравните помощи, детските и др. социални помощи. Рязко ще се спре и изоставането на социалните доходи от работната заплата. Ще се осигури и така необходимата избирателност на населението при социалното осигуряване. Разслояването на населението по доходи е вече факт и усилията в областта на социалната политика следва да се съсредоточат към хората с най-остра нужда от помощ. Същевременно чрез по-големи социални вноски по-заможните ще могат да си осигуряват по-комфортни старини и лечение.

1.5. Селско стопанство

Едва ли има източноевропейска страна, в която да са извършени толкова сериозни грешки в селското стопанство, както в България. Необходима е реална и прагматична програма, която да подкрепи както частните фермерски семейни стопанства, така и кооперациите на реалните собственици.

2. Кой и как ще извърши структурната реформа и приватизацията

Сред многото шум, пропагандни клишета, заклинания в либерализъм и "десничарство" ние можем само да констатираме факта на критично разминаване между макроикономическа стабилизация и структурна реформа. Мерките на макроикономическата политика се наслагват върху наследената икономическа структура, дори с тенденция към рецентрализация. Това драстично дестабилизира държавните предприятия и запушва пътя на частната собственост. Голямата депресия продължава. Стабилизацията практически се обезсмисля и предвещава едно непрекъснато "затягане" и продължаващо обедняване.

2.1. Структурната реформа е крайно закъсняла. Досегашната философия за програмирано отраслово преструктуриране, стимулиране и облекчаване длъжниците "отгоре" е безперспективна и има ефекта на "черна дупка" - връщане фактически към старото субсидиране, поддържане на губещи производства и последваща инфлация и в крайна сметка запазване на държавната собственост като източник на социалистически илюзии и манталитет.

Структурната реформа е постепенен процес, чиято основна задача са преразпределението и смяната на характера на собствеността. Ключът е политика на насърчаване, "отглеждане" на частния сектор, на предприемачеството в селото и в града. Предишните управляващи заложиха на реституцията на градската и селската собственост, но тя не бе реализирана ефективно и все още е далеч от своя завършен вид и законова уредба.

2.2. Приватизацията не е стартирала. Нещо повече. "Малката" и "голямата" приватизация бяха подчинени на тромава административна, бюрократична процедура "отгоре", на "финансовия" принцип, което означава предимно търг и прехвърляне на собствеността на притежателите на пари, "мръсни" и "чисти". Практиката на Полша, Унгария и Чехословакия опроверга възможностите за ускорена приватизация по този начин. Основната причина е отсъствието на инициатива и интерес у тези, които могат да "правят" приватизация - банки, общини, мениджъри, различни социални и застрахователни фондове.

Ние сме за ускорена приватизация, в която да се използват всички познати начини за преференции, следователно за повишаване на заинтересоваността, на мениджърите, персонала, банките, общините, чуждите инвеститори, на принципа на отдаване на собствеността срещу отложено плащане, дълг, управление; атакуване на държавата в общинска собственост, "кантонизация" на външнотърговски предприятия, договори за управление с условие за приватизиране в двегодишен срок; въвеждане регламентация за "management buy out" и "management buy in", облекчено кредитиране и т.н. Ускорена приватизация е възможна, ако се заложи не на "пълнене на бюджета", а увеличаване броя на реални и потенциални собственици, което ще преструктурира производството, ще увеличи заетостта и ще разшири "бюджетната основа" с инициативата, капитала и печалбата на все по-голям слой дребни и средни предприемачи. Създаването на инвестиционни фондове и включването на банките в този процес ще даде възможност за придобиване на собственост в ценни книжа от широк кръг граждани.

2.3. Структурната реформа е невъзможна без ускорено институицонализиране на новите автономни икономически субекти: частен сектор - градски и селски собственици; държавни и общински предприятия и по-специално управлението на държавното участие, търговските банки, които са далеч от това, което е необходимо; фондови и стокови борси; социални фондове; бюджета - като прозрачна, ясна и модерна процедура, Сметна палата, Данъчна администрация и т.н.

Необходими са твърди и предвидими правила в административния и стопанския живот. В противен случай ще продължава разграбването на държавното имущество, скритата и явна "дива" приватизация, вмешателството на партийни, синдикални и други корпоративни интереси; натрупване на богатство у едни в "зоната на здрача" и обедняването на мнозинството от населението. Ние няма да допуснем "латиноамерикански вариант" на живот за нашите деца.

Ние сме за съвременна либерална икономика. Но това изисква воля, компетентност и морал в управлението. Днешният биполярен идеологически модел на политическо деление на обществото не може да произведе друго освен личностна и групова конфронтация, разочарование, озлобление и настървение за грабеж под лозунга "спасявай се кой както може".

Център Нова политика призовава всички хора, които държат на свободното предприемачество, на личната стопанска инициатива, на професионализма и морала, на основните демократични ценности, да се сдружат за отпор срещу опасностите, от "ляво" и "дясно", да се сдружат в политическа сила, годна да подкрепи и прави реформите, да постави националните интереси, достойнство и правата на гражданите на България по-високо от всичко.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00    
21.09.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!