София, 21 септември 1992 година
        Брой 185 /715/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ Е ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СТАБИЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ", ПРИЕТА НА 19 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. НА ПОЛИТИЧЕСКО СЪВЕЩАНИЕ НА ПАРТИИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 18-20 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

На политическото съвещание на партиите и организациите от Съюза на демократичните сили (СДС), състояло се на 18 и 19 септември 1992 г., бе направен анализ на обществено-политическата ситуация в страната и поведението на различните политически сили - в парламента и извън него. Обсъдена бе досегашната дейност на политическата коалиция, парламента, президента и правителството.

Участниците в съвещанието дават висока оценка за работата на парламента и неговия председател. Приетите досега закони създават условия за необратимостта на демократизацията на нашето общество и поставят основите на прехода към пазарна икономика. Положително се оценява и дейността на правителството и на министър-председателя. Особено важна и ефективна е дейността на правителството за финансова стабилизация на страната. Полагат се големи усилия за пресичането на действията на престъпни лица и групировки. Успешно стартират процесите на реституция и приватизация. В резултат на създадената социална и политическа стабилност и работата на независимите държавни институции все повече се утвърждава новият демократичен образ на България. Нашата страна бе приета в Съвета на Европа. Започнаха разговорите за асоциирането ни в Европейската икономическа общност. Българската външна и вътрешна политика намират международно признание.

На фона на реалните постижения на българската демокрация и особено на фона на предстоящите за решаване трудни социални проблеми, през последните седмици будят тревога опитите на определени политически кръгове и лица рязко да дестабилизират политическата обстановка в страната, да я тласнат по пътя на конфронтацията и непредвидими противоречия в обществено-политическия живот. Особено опасни за стабилността на българската демокрация са опитите за задкулисни и тайни за обществото политически договаряния и комбинации, осъществявани на най-високо равнище.

По конституция България е парламентарна република. Ние отстояваме принципите на парламентаризма и ще се противопоставяме решително на нарушаването им и на всеки опит, който би имал за цел установяването на личен режим.

Съюзът на демократичните сили винаги е стоял на позициите на моралната политика, винаги е отстоявал ценностите на демокрацията и на политическата нравственост. В този критичен за цялата нация политически момент, когато демокрацията е в опасност, СДС разчита на здравия разум, чувството за отговорност и политическа далновидност на народните представители, независимо от тяхната политическа принадлежност. СДС вярва в мъдростта, прозорливостта и високата нравственост на българския народ, на неговата решимост за смяна на тоталитарната система и противопоставяне на всички опити да бъде злепоставена нашата страна.

СДС остава верен на милионите свои привърженици. Той никога няма да измени на святата си демократична кауза. Ние благодарим на всички, които не се поддават на демагогията и лъжата и подкрепят нашите усилия за осигуряване на едно спокойно, мирно и сигурно бъдеще на България.

Политическото съвещание на СДС, отчитайки спецификата на политическия момент, прие следните решения:

І.

1. Коалицията СДС подкрепя правителството на Филип Димитров и водената от него политика за смяна на системата и възраждане на България. Нужна е не смяна на политическата линия, а нейното непрекъснато актуализиране.

2. Ако бъде гласуван вот на недоверие на министър-председателя и неговия кабинет, СДС ще предложи отново г-н Филип Димитров да състави правителство. Членове на СДС няма да участват в друго коалиционно правителство.

3. Цялата отговорност за бъдещата нестабилна обществена, социална и политическа ситуация пада върху партиите и лицата, които ще се опитат да свалят първото демократично и законно избрано правителство на България след близо половин век комунистическо беззаконие.

4. Партиите и организациите в СДС се задължават да изтеглят министрите си, които не поддържат и не изпълняват решенията на правителството.

ІІ.

1. Партиите и организациите от коалицията на СДС оценяват високо работата на председателя на Народното събрание г-н Стефан Савов и му дават своята поддръжка. Исканията за предсрочно освобождаване на председателя на НС са неоснователни, поради което ги оценяваме като елемент от цялостен план за дестабилизиране на политическата обстановка в страната и противоречащи на националните интереси на България. Политическото съвещание на СДС задължава председателя на Народното събрание да не подава оставка.

2. Ако в парламента бъде предсрочно освободен председателят на Народното събрание, СДС не вижда смисъл и няма да издига своя кандидатура за този пост.

3. Политическото съвещание оценява положително работата на парламентарната група на СДС и нейното ръководство и е убедено в необходимостта от запазването на нейното единство.

4. Политическото съвещание на СДС одобрява политиката за диалог с всички некомунистически демократични сили в България, които подкрепят Програмата на СДС за смяна на системата.

5. Неочакваният обрат в политическото поведение на ръководството на Движението за права и свободи (ДПС) не променя положителното отношение на СДС към ДПС. Истинска защита на правата и свободите на всички малцинства в България сега може да осигури само нашата голяма и демократична политическа коалиция.

ІІІ.

Политическото съвещание на СДС се обявява за ускоряване на процеса на декомунизация и изпълнение на Решенията на IV национална конференция на СДС:

1. Политическото съвещание настоява пред правителството си и пред парламентарната група (ПГ) на СДС да предложат като приоритетни през тази сесия на парламента законите в социалната сфера, данъчните закони и тези в образованието.

2. Да бъде веднага внесено за обсъждане в пленарната зала и гласувано решение за разсекретяване на досиетата.

3. СДС настоява пред компетентните органи за цялата истина по случаите с: така наречения "оня списък", незаконните сделки с оръжие, случая "Здравко Попов" и др.

4. СДС е за спешно създаване на Парламентарна комисия за разследване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за сигурност.

5. СДС е за синдикален плурализъм и за диалог на работодатели с всички синдикати, които не поставят политически искания и условия.

6. СДС е за декомунизация на Българската православна църква.

Демокрацията и политическата стабилност са гаранция, че ще се осъществи програмата на Съюза на демократичните сили.

София, 19 септември 1992 г.

1. АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ: проф. Николай Василев
2. БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ФОРУМ: Васил Златаров
3. БЗНС "Н.ПЕТКОВ" В СДС: Георги Петров
4. ДВИЖЕНИЕ ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА: Любомир Собаджиев
5. ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: Стефан Савов
6. КОНСЕРВАТИВНА ЕКОЛОГИЧЕСКА ПАРТИЯ: Христо Бисеров
7. НС "ЕКОГЛАСНОСТ": Едвин Сугарев
8. НЕЗАВИСИМО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА: Снежана Николова
9. НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: д-р Васил Михайлов
10. ОБЕДИНЕН ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР: Венцеслав Димитров
11. РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: проф. Елка Константинова
12. РЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ: Ленко Русанов
13. СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: Иван Куртев
14. СЪЮЗ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ: Боян Велков
15. СЪЮЗ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ: Иван Станчев
16. СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ: Антон Антонов
17. СЪЮЗ ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ: Янко Янков
18. ФЕДЕРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ: Йордан Василев
19. ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА: Пламен Панайотов
20. ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ: Юлий Павлов
21. ХРИСТИЯНСКИ СЪЮЗ "СПАСЕНИЕ": еп. Христофор Събев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО "ОТКРОВЕНО" НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТКАТА НА РЕПУБЛИКАТА БЛАГА ДИМИТРОВА ДО ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРОЧЕТЕНО ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ НА 20 СЕПТЕМВРИ 1992 Г.

Залисани в междуинституционни, междупартийни и междуличностни разпри, не сме ли се превърнали в глухари, но не в любовен, а в ненавистен период?

А съвсем близо до нас се разгаря опасен пожар. Западни експерти открито заявяват, че войната на Балканите е неизбежна, наричат я "племенна кръвнина". Тъкмо в този момент ние преодоляваме тежка криза. Страната изпитва насъщна нужда от стабилност, от увереност в себе си, от спокойствие.

Всеки глас, всеки жест, който нарушава крехкото равновесие, може да се окаже начало на срут. Неделната пресконференция в Бояна отекна в общонационалното политическо пространство. Лично за мене тя бе изненада, както и за мнозина. Дали тя не препъва първите стъпки на прохождащата ни към демокрация Родина, възправена след тежка полувековна болест? И не ни ли злепоставя пред света? Тревожните въпроси нямат чет.

Убедена съм, че всички, които милеят за България, трябва да подкрепят правителството и да му съдействат, а не да подриват усилията му. Особено признание трябва да отдадем на министър-председателя Филип Димитров. Аз имам непосредни впечатления от пресните следи, който той бе оставил по време на своето гостуване в САЩ. Видни американски политици, интелектуалци, а също и българските емигранти бяха единодушни в мнението си, че това е държавник от модерен, европейски тип. Речите му, произнесени, а не четени, са произвели одобрителен отклик и възхищение.

А пък ако председателят на парламента е техническо лице, както го определи президентът, тогава парламентът ще да е бездушна машина, обслужвана от техническо лице, което само натиска бутона.

Разбира се, има основания за строга критика от горе до долу в изграждащите се нови структури. Всички сме длъжни да се борим със собствените си слабости, открито да си ги признаем един на друг и да се напрегнем заедно да преобърнем недостатъците си в предимства, препятствията в трамплин, както учат древните мъдреци. Но как?

Разочарованията от сблъсъка между мечта и действителност, между приятелство и подлост угнетяват. Да извикаме на помощ неволята чрез опита от миналото. България е надмогнала много по-тежки покруси през двете национални катастрофи 1913 и 1918 година. И сама се е запретнала да създаде една страна градина, както подобава на природата и на народа й. Та и днес разочарованието за един жизнен народ не е пасивно чувство, то е натрупване на психическа енергия, която ние трябва да превърнем в мотор за движение към избраната цел.

Правителството е излъчено от СДС и то е Българското правителство, което пое на плещите си най-трудния прелом от монополистичния деспотизъм към разделение на властите, към възвръщане на земята, към освобождение на инициативата във всички области наживота. Ако искаме България да върви наистина напред, стъпила здраво на собствени нозе, не трябва да минираме нейния стръмен път. Особено в този решителен момент, когато погледите отвън, от демократичните народи са обърнати към нас с все по-голямо доверие и симпатия. Дори се чуват мнения, че нашата страна се развива значително по-обнадеждаващо, отколкото някои други от бившия социалистически лагер.

Недоумение буди противоречивата позиция на президента да призовава към национално разбирателство, а в същото време да открива атака срещу правителството, парламента и част от печата, поканвайки на срещата в Бояна тесен кръг журналисти, главно от некоректни към демократичните промени издания. Най-малко аз бих желала да внасям разкол, остава и президентството да се превърне в Светия синод.

Надявам се, че има още шанс президент, парламент и правителство да изгладят недоразуменията, за да изпълнят плодотворно мисията, която народът им е възложил. Тогава широкото разбирателство между поддръжниците на реформата, на свободата и на демокрацията ще покълне. Вярвам, че Богът на Разума, към когото се обръща Христо Ботев, ще закриля всички нас в общонародното дело.

София, 17 септември 1992 г.

Блага Димитрова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА ФОНДАЦИЯ "БОЛНАТА ПЛАНЕТА - ВЗОВ" ПЕТЪР МАНОЛОВ ПО ПОВОД НА НАПУСКАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ.

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

Вчера, събота, 19 септември 1992 г., в хотел Витоша подставеното лице Снежана Николова от Независимото дружество за защита за правата на човека (НДЗПЧ) немотивирано и с евтин трик помогна на "демократа" и марксиста-либерал Желев да напусне Националния координационен съвет (НКС) на СДС.

Чувствам се задължен да предупредя политическата общественост, че същата Снежана Николова около 20 ч. на 16 януари 1992 г. (датата на която се самозапали Ян Палах и на която е основано НДЗПЧ) нахлу в сградата на бул. "Дондуков" N 34 и прогони изборния щаб на кандидатпрезидентската двойка Манолов - Савова заради това, че още не са призовали избирателите си да гласуват за двойката Желев - Димитрова.

Уважаеми привърженици на демокрацията в България, призовавам ви да будуваме и да не се оставяме да бъдем баламосвани с евтини комсомолски номера.

София, 20 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ И НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЪЮЗ.

1. Утвърждават решенията на двете Постоянни присъствия на БЗНС - Никола Петков и БЗНС - единен, приети на съвместното им заседание, проведено на 2 септември 1992 година.

2. Насрочват извънреден възстановителен конгрес на Български земеделски народен съюз съгласно земеделските традиции и устави на 7 и 8 ноември 1992 г. (АРХАНГЕЛОВДЕН) в град София от 9.00 часа.

3. Приемат Инструкция за подготовката и провеждането на предконгресните земеделски събрания и конференции.

4. Свикват заседания на Върховните съвети на БЗНС - Никола Петков и БЗНС - единен на 25 октомври 1992 г. от 10 часа във връзка с изпълнение на точка Трета от решението на двете Постоянни присъствия от 2 септември 1992 г.

5. Избират комисии, както следва:

- Комисия за изготвяне на проект за устав на БЗНС: Тодор Атанасов, Георги Андреевски, Кремена Димова, Баязид Саидов, Милко Славчев, Стефан Личев, Тодор Кавалджиев, Цветан Кунев, Асен Николов.
- Комисия по ПРОЕКТОПРОГРАМА НА БЗНС: Георги Пинчев, Георги Манов, Здравко Краев, Петко Василев, Васил Цаков, Валентин Ценов, Илия Бояджиев, Георги Томов, Йордан Фотев, Панталей Радулов, Никола Пенчев, Стоян Чакъров, Александър Драганов, Христо Христов, Цонка Гергинова, Борислав Китов, Цанко Зорнишки, Иван Грозев, Александър Александров, Росен Михайлов.

София, 19 септември 1992 г.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЗНС - ЕДИНЕН

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ВТОРА) НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА КАНДИДАТУРАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ.

БСП И ДЕСНОЛИБЕРАЛНИЯТ ХАРАКТЕР НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА

БСП носи определена вина за крайния монетаристичен характер на реформата в икономиката. По същество политиката, водена от министъра на финансите Костов по време на коалиционното правителство на Попов и на двете правителства на Филип Димитров съвпада с програмата на Андрей Луканов, представена към края на второто му правителство. По въпроса за крайния икономически либерализъм, проповядван и досега от екипа на Костов, съществува пълно разбирателство между десницата на СДС и на БСП. С общи усилия те отхвърлиха предложения от БСДП вариант, основаващ се на опита от реформата на Ерхард в Германия след Втората световна война. БСП и десницата на СДС провалиха предложената парична реформа, която можеше да нанесе удар по натрупаните спекулативни капитали. БСП и десницата на СДС провалиха започването на приватизационния процес преди освобождаването на цените и по този начин изключиха обикновените българи от процеса на приватизация. Понастоящем въпреки пропагандния шум БСП продължава да сътрудничи мълчаливо с десницата на СДС. Мнозинството от депутатите на БСП подкрепиха внесените в Народното събрание от СДС закони за приватизацията и най-вече за реституцията.
От социалдемократическа гледна точка тези закони подлежат на много сериозна критика. Поставянето на физическата реституция в привилегировано положение спрямо приватизацията заедно с посочените по-горе обстоятелства на практика ликвидираха възможността от създаване на значима средна страта (класа) в българското общество.

БСДП беше внесла във Великото народно събрание свои законопроекти за реституцията и приватизацията. Разглеждането им в пленарната зала също беше блокирано от съглашение между БСП и десницата в СДС.

ОБЩЕСТВЕНАТА ИЗОЛАЦИЯ НА БСП

Един от големите проблеми на БСП е изолацията й в обществото извън рамките на нейния електорат. Обществеността продължава да държи БСП отговорна за политическите и стопанските престъпления по време на тоталитарната диктатура (концлагери за инакомислещи, в които са избивани политически затворници, погазване на националния суверенитет, корупция в големи размери и пр.). Това се вижда и от обстоятелствата, свързани със съставянето на изборната коалиция на БСП. БСП влезе в съюз с Българска либерална партия (БЛП), Отечествената партия на труда (ОПТ), Християнрепубликанската партия (ХРП), Християнското женско движение, Народнолибералната партия "Стефан Стамболов", Социалистическия младежки съюз и Федерацията на българската социалистическа младеж (ФБСМ). От тях последните две организации са просто младежки съюзи на БСП, като някои от лидерите им участват и в ръководните органи на БСП. Всички останали, без ОПТ, предствляват партии-фантоми (по българската политическа терминология). За "политическа сила" може да мине само Отечествената партия на труда (ОПТ), стояща на крайни националистически позиции. Тя е креация на бившата БКП и се застъпва за интересите на местната номенклатура от районите със смесено населени, облагодетелствана от "голямото изселване" на турците през 1989 г.

СПЕКУЛИРАНЕ С НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС

Основна черта в политическата практика на БСП е спекулирането с националния въпрос. Тази практика се утвърждава с идването на власт на Тодор Живков през 1956 г. и продължава до ден-днешен. Кулминацията беше достигната с масовото изселване на турците през лятото на 1989 г.

По време на изборите през юни 1990 г. пред БСП възникна необходимостта да замени комунистическата терминология с "нещо по-приемливо". Пропагандният вакуум беше запълнен с лозунгите "България над всичко" и "Сполука за България". Едновременно с националистическите лозунги БСП допусна да бъде регистрирано Движението за права и свободи, което де факто беше формирано на етнически принцип. В пропагандния арсенал на БСП за изборите през октомври 1991 г. се откроява разпалването на туркофобия, с което се целеше уязвяване на тези партии, които имат по-толерантно отношение към турското население. БСП влезе в коалиция с Отечествената партия на труда, която организира преди това серия от размирици на етническа почва. Например през януари 1990 г. бяха провокирани протести срещу връщането на турско-арабските имена на мюсюлманите. По-късно ОПТ стана инициатор на създаването на т.нар. Разградска българска република в Североизточна България, което представляваше акт на краен национализъм и открито предизвикателство срещу изпълнителната власт в страната. Едновременно със съюзяването с ОПТ БСП покани в коалицията си и Демократическата партия в България и Клуб "Конституционни права и свободи" - партии полярни на ОПТ. Първата единствена в България се обяви в защита на сепаратистката организация ОМО "Илинден", а втората е фракция, отцепила се от ДПС. Тези действия ни дават основание да твърдим, че политиката на БСП по националния въпрос е спекулативна и безпринципна.

Изборите за президент бележат кулминация в националистическата пропаганда на БСП. За втория тур на изборите кандидатите, подкрепени от БСП, Велко Вълканов и Румен Воденичаров симптоматично бяха подкрепени от Българската национално-радикална партия. Последната членува в "Черния интернационал" и поддържа близки връзки с Жан Мари льо Пен.

От изложеното дотук се вижда, че БСП продължава да носи бремето на миналото. Лидерите на тази партия продължават да залагат на инерцията на твърдия си електорат. Вярно е, че БСП направи стъпки в посока на отхвърляне на ленинизма и комунистическата догматика. За съжаление освен промяна във фразеологията е необходима и промяна в политическата практика. Тук БСП изостава много от амбициозните цели, които си е поставила в програмните си документи. БСП беше единствената политическа сила, която не осъди августовския пуч в Русия. Хардлайнерите около в-к "Мисъл" открито одобриха преврата. Впечатляващ пример за разминаване между програма и практика е подстрекателството към бунтове по селата.

По мнение на БСДП приемането на БСП в Социалистическия интернационал сега не е оправдано. Това само би придало неадекватен имидж на преобладаващата маса от хардлайнери и не би било от полза за крехките позиции на социалдемократически тенденции и групи в тази партия.

София, 7 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ. Партията е регистрирана на 21 юли 1992 г. от Софийски градски съд.

Чл. 22. Свикването на национална конференция става с препоръчана поща, в която се прилага дневният ред най-малко 3 седмици преди определената дата.

Чл. 23. Националната конференция е редовна, ако присъстват най-малко 1/2 от всички пълномощници.

Чл. 24.(1) Решенията на националната конференция се взимат с явно гласуване и с обикновено мнозинство, а за приемане, изменение и допълнение на устава - с мнозинство 2/3 от присъстващите.
(2) При избор на органи на партията гласуването е тайно.

Чл. 25. Националната конференция:

1. Приема, изменя и допълва устава на партията.
2. Приема програма и определя основната политическа линия на партията.
3. Избира национален съвет, контролен съвет и председателите им. Председателят на националния съвет е и председател на изпълнителния съвет.
4. Определя и изменя организационната структура на партията.
5. Определя символите на партията.

Чл. 25.(1) Съставът на националния съвет е от 33 до 51 членове.
(2) Националният съвет се избира за срок от три години. Членовете му могат да бъдат преизбирани само още за един мандат.

Чл. 26.(1) Националният Съвет се свиква на заседание от председателя или по искане най-малко на 1/3 от членовете му най-малко веднъж на два месеца.
(2) Решенията се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

Чл. 27. Националният съвет:

1. Ръководи вътрешната и международната дейност на партията в периода между националните конференции.
2. Избира изпълнителен съвет измежду своите членове, включително заместник-председател и организационен секретар.
3. Взема решения за участие на партията в избори и референдуми и в предизборни съюзи.
4. Утвърждава кандидатите за народни представители и приема предизборната програма на партията.

Чл. 28.(1) Съставът на изпълнителния съвет е от 11 членове, включително председател, заместник-председател, организационен секретар и секретари на направления.
(2) Изпълнителният съвет се избира за срок от три години. Членовете му могат да бъдат преизбирани само още за един мандат.

Чл. 29.(1) Изпълнителният съвет се свиква на заседание от председателя най-малко веднъж на месец. Заседанията са редовни, ако присъстват най-малко седем от неговите членове.
(2) Решенията се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

Чл. 30. Изпълнителният съвет:

1. Избира измежду състава си секретарите на направления и говорител на партията.
2. Ръководи вътрешната и международната дейност на партията в периода между заседанията на националния съвет.
3. Определя постоянни и временни комисии от експерти и работни групи.
4. Ръководи финансово-стопанската дейност на партията.

Чл. 31.(1) Съставът на контролния съвет е от три до пет членове.
(2) Контролният съвет се избира за срок от три години. Членовете му могат да бъдат преизбирани само за още един мандат.

Чл. 32. Контролният съвет:

1. Осъществява цялостен контрол върху имуществото на партията.
2. Извършва периодични проверки на финансово-счетоводната и стопанска дейност на партията и изготвя съответни доклади.
3. Изготвя годишен отчет за финансовото състояние на партията и го представя на националния съвет.

Чл. 33. Председателят:

1. Представлява партията.
2. Свиква националния и изпълнителния съвет и ръководи техните заседания.
3. Сключва по решение на изпълнителния съвет спогодби и договори с физически и юридически лица в страната и чужбина.

РАЗДЕЛ IV
ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА

Чл. 34.(1) Партията е на принципа на самоиздръжката.
(2) Средствата за издръжка се набират от:
1. Членски внос.
2. Дарения, помощи и наследства.
3. Доброволни вноски.
4. Стопанска дейност.
(3) Клубовете правят отчисления от събрания членски внос за централните органи по ред, определен от изпълнителния съвет на партията.

РАЗДЕЛ V
СИМВОЛИ

Чл. 35. Символи на партията са:

1. Знаме на партията е изправена черна мечка на сребристо поле във формата на правоъгълник.
2. Символ на партията е изправена черна мечка на сребристо поле.

РАЗДЕЛ VI
ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 36. Партията прекратява дейността си освен в предвидените в действащото законодателство случаи и при:

1. Решение на националната конференция на партията.

2. Когато остане с по-малко от пет клуба.

/Пресслужба "Куриер"/

 

11:30:24
        21.09.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!