София, 20 юни 1995 година
Брой 118 /1419/
София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА 41-ИЯ Й КОНГРЕС /17-18 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.
След 18 декември 1994 г. комунистите отново се домогнаха до цялата политическа власт у нас. Така България не направи изключение от вълната на неокомунизма, обхванала държавното управление в страните от бившия социалистически блок.
Ерозията и принизяването на държавните институции, умишлено предизвикани от Българската социалистическа партия /БСП/, развихрилата се престъпност и корупция във всички сфери на управление, масовото обедняване и безработицата бяха приписани на демократичните промени след 1989 г., с които българският народ свързва Съюза на демократичните сили /СДС/. В съзнанието на голяма част от гражданите властва хаос по отношение на онези добродетели и общочовешки ценности, към които България се е устремила.
Всичко това, заедно с непрекъснатите вътрешнокоалиционни конфликти в СДС, намери своето логично отражение в изборните резултати за 37-о Народно събрание, които показват съществуването на носталгия у мнозина към фалшивата социална осигуреност в социалистическата държава. Демагогията, подхранвана от предизборните лозунги на БСП - обещания за високи доходи и ниски цени, за ликвидиране на престъпността и съживяване на производството, - се оказаха обикновена комунистическа лъжа.
Днес БСП извършва политически уволнения, цензуриране на националните радио и телевизия и противоконституционна законодателна дейност - посегателство на основни човешки права и свободи като ограничаване на правото на собственост, извършено с поправките в законите за земята и реституционните имоти. На практика приватизацията облагодетелства висшата комунистическа върхушка, което застрашава финансовите устои на държавата. Под угроза са поставени и спестяванията на гражданите.
Цялостното политическо поведение и тенденции в управлението на БСП води България към разруха, към онзи трагичен модел на "бананова република", свързан с разслояване на обществото на свръхбогата олигархия, която контролира цялата власт по една псевдодемократична формула, и огромна част от гражданите на ръба на бедността, в отсъствие на средна класа - основа на просперираща държава.
Следизборната политическа ситуация изправи СДС пред необходимостта да потърси нови форми за разширяване на влиянието си. С активното участие на Социалдемократическата партия /СДП/ бяха направени промени в Статута на Съюза на демократичните сили и започна изграждане на новите структури на коалицията - местните клубове и общинските събрания на СДС, с оглед спечелването на местните избори през есента на 1995 г. Именно сега в по-широката среда на привърженици и членове на СДС от огромно значение ще бъдат личните качества на всеки социалдемократ, за популяризирането на ценностите на социалдемокрацията.
При комунистическо парламентарно мнозинство и комунистическо правителство мястото на СДП в политическото пространство е в коалицията СДС, единствения сериозен опонент на БСП и нейната антинационална политика.
СДП смята за свои основни задачи:
- Да работи с всички сили за развитието на силна средна класа чрез създаване на необходимите за това предпоставки;
- Да съдейства за облекчаване на тежкото състояние на социално слабите слоеве на населението, като продължава да бъде инициатор на социални закони, защитаващи определени категории членове на обществото;
- Да полага усилия за намаляване на престъпността и корупцията и за защита на гражданите;
- Да подкрепя енергично усилията за гарантиране на независимостта и сигурността на държавата чрез интегриране с европейските структури и членство в НАТО;
- Да активизира своите контакти с политическия елит на демократична Европа, като потърси нови пътища за участие в дейността на Социалистическия интернационал /СИ/ и взаимодействие с европейските социалдемократически партии;
- Да работи за консолидиране на истинските социалдемократи в България с оглед противопоставяне на домогванията на преименуваните комунисти от БСП до членство в Социалистическия интернационал - членство, което би ги легитимирало като демократична организация пред международната общественост. Това консолидиране следва да се търси както в организационен план, така и по отношение на политическата и законодателната дейност.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА АНАСТАСИЯ МОЗЕР - ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКУВАНАТА ОТ ИМЕТО НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ 16 ЮНИ 1995 Г.
СКЪПИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,
Ние преживявахме съдбоносни моменти за укрепването на нашата организация и за бъдещето на демокрацията в нашата родина. Предстои ни трудна борба срещу все по-явната рекомунизация и ретекезесация на българския живот и земя. Досега Българският земеделски народен съюз /БЗНС/ е провеждал една разумна и толерантна политика, която му спечели доверие и авторитет сред истинските демократи, сред отрудените хора, борещи се за насъщния хляб, за земята и свободата.
Ние не се поддадохме на провокации и крайности, ние съсредоточихме вниманието си срещу общия неприятел Българската социалистическа партия /БСП/ и неговата реставрационна политика. Затова спечелихме на изборите.
Декларацията на Постоянното присъствие /ПП/ от 16 юни с гръмко заглавие, напомнящо тоталитарните години, не отговаря нито по стил, нито по съдържание на политиката провеждана досега от ръководството на БЗНС - политика, която вие - членовете на организацията, одобрихте на XXIX конгрес. Затова бях против публикуването на въпросното изявление, а когато декларацията беше приета от болшинството в ПП - с двама против и един въздържал се, заявих, че ако тя бъде публикувана в "Земеделско знаме", държа да бъде отбелязано, че аз се разграничавам категорично от нея. Подобни въпроси трябва да се paзглеждат в Управителния съвет.
БЗНС няма нужда от конфронтация, а от още по-голяма консолидация на силите. Ние сме демократична организация, ние сме словото на работния, грижовен човек, който очаква от нас добра дума и усмивка, не злоба и тоталитарна реторика. Ние трябва да привличаме, а не да отблъскваме. Не бива и не трябва да разпиляваме ценната енергия на Българския земеделски народен съюз. Тя ни е нужна особено сега, когато с общи усилия изграждаме това ценно и историческо "Партньорство за демокрация", което бе скрепено с подписите на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия /ДП/, Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи точно на 16 юни.
Скъпи сдружени земеделци, нека България ни запомни с този благороден, обединяващ, политичен, държавнически жест, осигуряващ бъдещите успехи, а не с повеи от насажданата в миналото вражда между братя. Нека 16 юни бъде ден на вярата в демокрацията и толерантността и на надеждата, че ще подчиним всичко на борбата срещу тоталитаризма за да го унищожим и в себе си, и в обществото. Само тогава ще докажем своята обич и към организацията, и към демокрацията. И само тогава ще успеем!
София, 18 юни 1995 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С КОМЕНТАРИ В СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ, ИНТЕРПРЕТИРАЩИ УЧАСТИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА.
Въпросът за участието на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ в изборите за местни органи на властта е решен еднозначно на 41-ия извънреден конгрес на партията. Решенията на конгреса предвиждат пълна свобода на местните организации на БСДП при избора на начин на участие в предстоящите местни избори. Това се отнася както за изборите на кмет по мажоритарната система, така и за изборите на общински съветници по пропорционалната. Изпълнителното бюро /ИБ/ на БСДП има твърдото намерение да спази решенията на 41-ия извънреден конгрес и не вижда нито повод, нито начин за тяхната ревизия.
Твърдата убеденост на ИБ да приеме и подкрепи решенията на местните си организации се отнася в пълна степен и до местните избори в столицата и всякакви внушения за друг подход по този въпрос са несъстоятелни. БСДП има достатъчен опит в участието на местни избори по начина, избран на 41-ия конгрес на партията. Практически по същия начин социалдемократите участваха в местните избори през 1991 г. и не срещнаха никакви затруднения. Като единствен ангажимент на местните организации на БСДП остава необходимостта своевременно да уведомяват централното ръководство за взетите от тях решения и избраните варианти на участие в местните избори.
София, 19 юни 1995 г.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теодор Дечев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СВЕТИЯ СИНОД ПО ПОВОД НА ПИСМО НА НИЗВЕРГНАТИТЕ ТРИМА МИТРОПОЛИТИ. Документът е адресиран до средствата за масово осведомяване.
Светият синод на заседанието си от 16 юни 1995 г. разгледа писмо от 17 април 1995 г. на низвергнатите митрополити Неврокопски Пимен и Старозагорски Панкратий и отлъчения от Църквата бивш Врачански митрополит Калиник, с което те признават нанесените "тежки щети в църковния ни живот" поради разкола, изразяват смущението на съвестта си и търсят "начин за пряко изказване на съжаление".
Светият синод установи, че те не са проявили дела на покаяние, а лишени от сан, продължават да извършват безблагодатни богослужения, кощунстват с благодатта, злоупотребяват с вярата, благочестието и доверието на християните, неправомерно използват финансово-материални ресурси на Църквата.
Светият синод изразява надежда, че те ще изпълнят каноническите изисквания. Това ще даде основание на Светия синод да свика Архиерейския събор на Българската православна църква, който, оценявайки поведението им, да вземе съответно решение съгласно каноните на Светата Църква.
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: митрополит Геласий
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - ПРЕЗИДЕНТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРЕД 82-ТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА В ЖЕНЕВА /7-23 ЮНИ 1995 Г./.
В резултат на това наред с общото обедняване, свиване и деформация на потреблението протича активен процес на доходно, имуществено и социално разслояване. По последни данни около 85 % от населението сега живее с доходи около и под социалния минимум, близо 13 % са със среден доход и само около 2-3 % са на върха на благосъстоянието. Социалните последици от тези процеси неизбежно водят до остро конфронтиращ се биполярен модел на обществото от твърде малко богати и твърде много бедни, в който засега не се вижда мястото на многобройната средна класа. Въпреки официалните заявления на властващите реформатори, техните реални действия ни отдалечават от нея.
СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ
Въпреки своите предизборни обещания правителството на Българската социалистическа партия /БСП/ много бързо предприе една твърда антисиндикална политика:
- драстично повиши цените на тока, горивата, парното отопление без никакви предварителни консултации в рамките на тристранната комисия;
- състави и прие държавен бюджет също без никакво съгласуване със социалните партньори;
- възприе тенденция към замяна на реалните представители на работещите с проправителствени такива. В този смисъл държим да подчертаем факта, че българското правителство си позволи да назначи едностранно за официален делегат на българските работници представител на една полусиндикална и на практика несъществуваща структура с цел да прикрие драматичното състояние на социалния диалог в страната;
- провежда политика на силово администриране на всички равнища, включително нарушаване на основни синдикални права и уволнения на синдикални лидери и активисти. Успоредно с това в държавните медии все по-ясно се прокрадва тенденцията към информационна цензура на всякаква информация, касаеща дейностите на неправителствени организации, включително на синдикатите;
- потъпкване от страна на правителството на синдикалните свободи и на разпоредбите на Конвенция 87 на Международната организация на труда /МОТ/ от 1948 г. и по-специално правото на синдикално имущество, което представлява една от гаранциите за синдикална свобода. Въпреки единната позиция на Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ за разделянето на синдикалното имущество на бившите профсъюзи между демократичните синдикати - позиция, която съвпада и с препоръките на МОТ, досега правителството не е изпълнило нито едно от решенията на Комитета за синдикални свободи и на Административния съвет, що се отнася до синдикалните имущества в България. По заповед на министъра на финансите се предприе вторично изземване чрез изземвания и описвания на имуществата на "Подкрепа" и КНСБ;
- наблюдава се тенденция към сливане на държавната с политическата власт - в много случаи решения, които касаят управлението на държавата се взимат под натиск и на практика от структурите на партията на различни равнища.
Що се отнася до проблемите на българските моряци от "Океански риболов", които близо две години не са получили заплатите си, "Подкрепа" и КНСБ категорично подкрепят исканията им, като същевременно изискват от работодателя им те да бъдат овъзмездени в духа на Конвенция 109 на МОТ - за всеки добросъвестно положен труд - съответното парично възнаграждение.
Въпреки многобройните искания от страна на синдикатите България продължава да бъде единствената страна, която не е ратифицирала близо четвърт век новите конвенции на МОТ и същевременно не е приела нито един социален закон след промените от 1989 г.
София, 25 март 1995 г.
/Пресслужба "Куриер"/
14:30:00
20.06.1995 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!