София, 20 юли 1994 година
Брой 140 /1185/
София, 20 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПРОФЕСИОНАЛНА АРМИЯ И ОТМЕНЯНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ВОЕННА СЛУЖБА" НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОСИГУРЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ТЕРИТОРИАЛНАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Документът е подготвен от експерти от групата по национална сигурност към СДС.
Схващанията на Съюза на демократичните сили /СДС/ за осигуряване на националната сигурност и териториалната неприкосновеност на нашето отечество коренно се различават от утвърждаваната под влиянието на съветската хегемония остаряла концепция на комунистите, която лежи в основата на предлагания сега проектозакон за отбраната и въоръжените сили. Това е причина за неговата дълбока порочност. Авторите не могат да преодолеят ограничеността на закостенялото мислене, което беше характерно за комунистическите опити за решаване на всички проблеми в обществото. В миналото, когато на Българската армия в рамките на Варшавския договор беше определена съдбата на предварително пожертвано пушечно месо, което трябваше просто да даде чрез своя предварително планиран разгром време за задействане на съветската военна машина, нямаше особено значение доколко тя е рационално изградена.
Нещо повече - на имперските интереси на Съветския съюз най-добре отговаряше именно една тромава, нискоефективна, но многобройна Българска армия /БА/.
СДС Е ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА АРМИЯ
СДС в своята борба да постигне идеала за независима България, в която да има осигурено спокойствие и сигурност за народа и в която да се приключи с необузданото разхищаване на националните ресурси, разработи концепция за националната сигурност, която отговаря на съвременната реалност в Европа и в света. Тази концепция се обляга на принципите за:
- разумна достатъчност и научна обоснованост;
- висока устойчивост на формированията и създаване на целеви групировки при водене на отбранителни действия;
- икономичност на военните структури при рационално използване на съществуващата база;
- мобилност на формированията;
- оперативност и надеждност на управлението и осигуряването на войските;
- високоефективна подготовка в мирно време.
Сега съществуващата форма на Българската армия - почиваща на задължителна военна служба и разчитаща на мобилизации на многочислени запасни контингенти, е съвършено непригодна в днешно време. Високите технологии, които се използват в съвременните армии, изискват ниво на квалификация, което може да се постигне само от професионалисти. Поради това в момента над 60 на сто от числения състав на Българската армия е попълнен от свръхсрочнослужещи, т.е. хора, които получават заплата. Срочнослужещите /момчетата, които отбиват задължителната си военна служба/ или не получават необходимата квалификация, или в редките случаи, когато с цената на изключително високи разходи са я получили, имат много кратък период на ефективна служба. След това минават в запас и бързо загубват придобитите умения и навици. При мобилизация те са пушечно месо с ниска ефективност и минимални шансове за оцеляване. Поддържането на тази система е изключително скъпо. Много високи са разходите за обучение, финансово бреме е поддържането на складовете и тежкия и тромав апарат, които осигуряват мобилизационната готовност. Със значително по-малки разходи може да се поддържа една изцяло професионална армия със състав, приблизително 30 на сто по-малък от сегашния, която ще бъде много по-ефективна. Дори и сега поради деформираната структура на нашите въоръжени сили реалните бойни ефективи на Българската армия са по-ниски, отколкото тези, които по-малка по обща численост, но професионална армия би могла да осигури в мирно и военно време.
КАК ДА БЪДЕ СПАСЕНА АРМИЯТА
Концепцията на СДС предвижда максимална икономия в използването на кадровата армия. Нейните задачи са изключително в борба с евентуален агресор. Всички спомагателни дейности като охрана на пътища, мостове, жп съоръжения, комуникационни центрове, поддържане на реда в тила, борба срещу диверсионни действия и т.н. се поемат от резервно формирование, наречено Териториална отбрана, което при необходимост може да усилва кадровата армия. Такава система ще позволи на професионалните воини /офицери, подофицери и войници/ да получават освен военна подготовка също и пълноценна цивилна квалификация, която да им осигурява добри възможности след уволнение от армията. Професионалното израстване на военнослужещите ще бъде подчинено на напълно обективни критерии - за всяко повишение ще се полагат квалификационни изпити след специални курсове.
Предвижда се сериозно съкращаване на неразумно големия брой гарнизони - някои с по-малко от 50 души персонал. Това ще облекчи рутинната натовареност с караулна и други видове гарнизонна дейност, за да може да се отделя повече време за подготовка и поддържане на висока бойна готовност. Така значително биха се намалили разходите и биха се осигурили възможности за по-висок жизнен стандарт.
Предвижда се също така широкомащабна програма за постепенно модернизиране на техническото и оръжейното осигуряване. Вместо досегашната практика за непрекъснато купуване на големи партиди тежко въоръжение и техника /често с компромисни качества/ постепенно ще се подменя остарялата техника. Ще бъдат ликвидирани внушителните и всъщност ненужни мобилизационни запаси от оръжие, транспортни средства, облекло и т.н.
В съвременното демократично общество армията трябва да осигурява човешко достойнство за всички, които служат. Българският воин трябва да бъде въоръжен гражданин или гражданин в униформа. Военните дела се нуждаят от обществена прозрачност, за да бъдат поставени под ефикасен граждански контрол. СДС предвижда създаването на действено цивилно ръководство и инспекторат на въоръжените сили, подчинен на правителството и отговорен пред Народното събрание.
АЛТЕРНАТИВАТА ЗА СТРАНАТА Е ЧЛЕНСТВО В НАТО
Това е малка част от програмата на СДС за изграждане на въоръжените сили и тя очевидно влиза в коренно противоречие с духа на сега обсъждания в парламента проект за закон. Проект, който обслужва тоталитарните идеи на комунистическото ни минало за безправие и принуда. Никакви частични корекции на отделни текстове в проектозакона не могат да променят неговата същина. Парламентарното мнозинство, яростно обслужвайки пожеланията на БСП /БКП/, както многократно имахме възможност да се уверим, няма да се вслуша в разума и няма да допусне алтернатива на сега предлагания Закон за отбраната. Той обслужва и ще продължава да обслужва закрепилата се по върховете на Българската армия партийна и кадрова номенклатура, все още тясно свързана с руската отбранителна и оръжейна промишленост.
Единствената алтернатива за националната сигурност на страната остава постепенното приобщаване на БА към стандартите на въоръжените сили на НАТО. За това, както вече неведнъж подчертаваха наши и западни специалисти по въпросите на националната сигурност, няма да бъдат необходими в никакъв случай стотици милиарди долари, както твърдят сегашните военачалници на армията. Лъжите са клопка на шепа проруски настроени генерали, които искат да запазят имперското влияние на Москва над Българската армия още дълги години.
София, 18 юли 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА ДРАГОВИТИЙСКИ ЕПИСКОП ЙОАН ДО 36-ТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР.
Още с основаването на Рилския манастир през X век българските владетели, като се започне с Асен и Петър, та до последния - цар Иван Шишман, са предвиждали общественополезната роля на тази света обител. Затова чест е било за тях да я даряват със земи и привилегии, за да може не само самостоятелно да се издържа, но и да развива църковно-благотворителна и национална културно-просветна дейност. Това свидетелства хрисовулът на цар Иван Шишман от 1378, който е най-старият нотариален акт, запазен до днес. И турските султани даже не посмяха да посегнат на имотите и правата, дадени на манастира от българските царе. Напротив, потвърждаваха ги с редица фермани, които се съхраняват в богатия архив на манастира.
Преди 161 години, след злополучния пожар на 13 януари 1833, унищожил Рилския манастир, турският султан Махмуд хан II издава ферман от 23 март 1833 с предписание държавните власти да съдействат за възстановяването на манастира в предишния му вид и благолепие. Във фермана има изричен текст, който предупреждава всички чиновници, че за подкупи, искани от раята, за насилия и беззакония по време на строителството виновниците ще си навлекат царствения гняв.
След Освобождението на България от турско робство последваха редица постановления и укази, с които: "Рилският манастир, знаменитата българска светиня, се освобождава от всякакъв данък както за предишните години, тъй и за в бъдеще"; "територията на Рилския манастир се признава за особна самоуправлявана община - Рилски манастир"; "Отменя се Указ N 403 на Президиума на Народното събрание /НС/ от 1961 за обявяване на Рилския манастир за общонародна собственост", и пр.
Днес, след 45-годишния пожар на войнстващия атеизъм, когато Рилската света обител има нужда от конкретна помощ, българският парламент вече цяла година бездушно е загърбил проектозакона за Рилския манастир, внесен от протойерей Стефан М. Стефанов - председател на Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите при Народното събрание.
Манастирското ръководство, когато притежаваше своите земи, гори, дъскорезница, фабрика и други помощни съоръжения, можеше по-рано да извършва необходимите ремонти. Но след 9.IX.1944 те бяха национализирани.
Всеки ден старинната сграда се пропуква и руши. Има изготвени много проекти от Националния институт по паметниците на културата /НИПК/ за належащи ремонти. Държавата и при най-голямо желание да помогне не е в състояние да отделя необходимите средства за тази цел. Затова манастирът трябва да търси други източници от своите собствени имоти, които въпреки Постановление на Министерския съвет /ПМС/ N 75 и закона на ВНС все още остават в чужди ръце!
Нека 36-то Народно събрание да отбележи във вековните анали на националната светиня закон за Рилския манастир. Така тази обител няма да бъде повече музей на мъртви старини, а в спокойна атмосфера ще се отдаде на своето църковно-патриотично предназначение - да възпитава българския народ на вяра и родолюбив, от които днешното поколение толкова много се нуждае.
София, 14 юли 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ КЪМ "КРАМЕКС"-АД, СОФИЯ, ПО ПОВОД НА ИСКАНЕ НА ОСТАВКАТА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ПРЕДПРИЯТИЕТО. Документът е адресиран до Конфедерация на труда "Подкрепа", до Конфедерацията на независимите синдикати в България и до Националния професионален съюз.
ГОСПОДА,
Колективът на "Крамекс"-АД стачкува четвърти ден. Напрежението достигна връхна точка, което крие неизвестности. Стачният комитет изразява своите опасения, че вашето безразличие и бездействие към сигналите, които са отправени към вас, ще допринесат от стачката да стане неуправляема и неконтролируема, за което отговорността ще носите вие.
Категорично е искането на колектива: изпълнителният директор да си подаде оставката и никакви преговори и разговори да не се водят с него.
С всичките си действия той е доказал неумението си да ръководи дружеството.
Затова ви уведомяваме, че от 18 юли 1994 г. ще преустановим стачните си действия и ще преминем към гражданско неподчинение, което ще продължи, докато г-н Димитров не си подаде оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ: Д.Котев
София, 14 юли 1994 г.
/Пресслужба “Куриер"/
* * *
София, 20 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРАКТИЧЕСКА ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРИЕТА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23, 24 ОКТОМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.
ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИЯ БИЗНЕС И НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ТЪРГОВЦИ
Гражданското обединение за републиката /ГОР/ застава твърдо на позицията на умерения протекционизъм, съобразен с условията, налагани ни от ГATT и асоциирането ни от Европейската общност. Смятаме обаче, че тези условия не препятстват много по-активната защита на националните производители и търговци от евтин и като правило нискокачествен чужд внос.
Нашата оценка е, че последните български правителства имат неориентирана и неясна политика в тази област, което води до тежки проблеми за много български производители, особено в сферата на индустрията.
Поради това ГОР се обявява за умерена протекционистка политика, провеждана особено в селското стопанство, хранително-вкусовата и леката промишленост. Непростимо е нашето селско стопанство да се разпада, животните да се изнасят и същевременно да внасяме млечни и месни продукти. Такива примери има изключително много в текстилната и шивашката промишленост, в машиностроенето и редица други.
Гражданското обединение за републиката смята за необходимо и провеждането на специфична политика за стимулиране на износа чрез предоставяне на инвестиционни, кредитни и данъчни облекчения на предприятия и отрасли, които могат да получат значителни отстъпления от износа на стоки и услуги.
Ние смятаме също така, че държавните органи са задължени да предприемат активни действия за завоюване на нови пазарни ниши за българските предприятия, особено на платежоспособните пазари. Непростимо е да се отстъпват наши традиционни пазари на други източноевропейски страни в Русия и арабския свят.
Гражданското обединение за републиката смята за реалистично да се започне работа за създаване на търговски и митнически улеснения в търговията ни с нашите съседи, доколкото това не противоречи на поети международни задължения. Подобно улеснение би могло да се търси и по отношение на някои източноевропейски държави. От трибуната на нашата конференция ние изразяваме дълбоката си неудовлетвореност от слабата и неефективна външноикономическа политика, която водят последните две български правителства - както по отношение на българските производители, така и по отношение на стабилизирането на наши позиции на чужди пазари.
ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА е категорично против нихилистичиото и пренебрежително отношение към зараждащия се български частен бизнес.
Сега делът на частния бизнес в България е един от най-ниските в Източна Европа. На него се падат около 7 на сто от кредитния ресурс, около 57 на сто от търговията и не повече от 15-17 на сто от съвкупния обществен продукт. Независимо от спекулациите десетината най-големи частни производители в България не контролират повече от 2-3% от брутния вътрешен продукт.
Следвайки концепцията за равновесното развитие, ГОР е против монополизацията на България от 50 или 100 семейства. Но ГОР убедено смята, че тази позиция не означава да се отрича правото на частния бизнес да се развива, а частниците да бъдат уважавани за законно постигнатото си богатство.
Каква е нашата позиция по повод на частния бизнес?
Първо. Преди всичко ние смятаме за недопустимо да се продължава кампанията срещу частните бизнесмени в някои средства за масова информация и сред някои политически сили, те да бъдат третирани като експлоататори или мафиоти.
Второ. Ние се обявяваме за законодателни стимули за малкия и за средния частен бизнес, изразяващи се в инвестиционни, кредитни и данъчни облекчения.
Трето. Гражданското обединение за републиката е за разширяване на частния сектор в банковото дело като условие за преодоляване на сегашното тежко състояние на държавните банки.
Четвърто. Ние смятаме, че всички мерки за защита на националния бизнес трябва да бъдат валидни и за частния бизнес.
ГОР се обявява за подпомагане и развитие на частния бизнес, включително чрез възлагане на държавни поръчки на частни предприятия. В някои отрасли, какъвто е селското стопанство, би могло да се помисли и за разработването на специална програма за развитие и подпомагане на частния бизнес.
ГОР подкрепя идеята на групи частни бизнесмени за създаване на Съюз на българските индустриалци. Това ще даде възможност за легитимна защита на интересите на бизнеса и същевременно ще осигури по-голяма прозрачност на техните действия.
БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ СОБСТВЕНА ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА
Вече три години след началото на реформата България продължава да няма своя индустриална политика. Това доведе до хаос в развитието на отраслите, до разпадане на много производства и принудителна замяна на български промишлени производства /за което има налични мощности/ с внос.
Нито една източноевропейска страна не си позволи подобен лукс, не остана безучастна към емиграцията на най-добрите си специалисти или към злощастната съдба на високотехнологичните си производства. И Чехия, и Полша, и особено Унгария положиха специални грижи за запазване на своите най-добри отрасли и производства чрез международна кооперация или специални държавни фондове.
Гражданското обединение за републиката смята за необходимо да се извърши коренна промяна в досегашната практика, която се налага както от стратегическите нужди на икономиката, така и от конкретното й състояние.
Първо. Ние смятаме за особено важно страната да има дългосрочни национални приоритети и ориентири в областта на индустрията. Зад какво заставаме? Какво смятаме за перспективно? Кое държавата може да поеме като своя стратегическа грижа? Ето въпросите, на които всяко правителство трябва да отговори.
Второ. Едва върху основата на националните приоритети и при приет закон за фалитите може и трябва да се извърши прочистване на икономиката от нерентабилните производства и пренасочване на техните работници. Във всички случаи обаче следва да е ясно, че ако се отиде на механично прилагане на закона за фалитите, без диференцирана индустриална политика, много иначе перспективни заводи ще трябва да бъдат закрити и разпродадени на безценица.
Трето. ГОР е за създаване на широкообхватна система от професионални условия и система за стимулиране на инвестиционната активност с оглед значително повишаване на дела на инвестициите в брутния вътрешен продукт.
Четвърто. Гражданското обединение за републиката е за стабилизиране на ръководните кадри на държавните предприятия и за изграждане на нова система за оценка на тяхната дейност. Най-важното в тази насока е да се даде възможност на ръководителите на държавните предприятия да бъдат мотивирани към перспективно и ефективно управление.
Пето. Ние смятаме за недопустимо продължаващото нихилистично отношение към инженерно-техническите ни кадри във всички области на живота. Една страна, която иска да уважава себе си, не може да допуска този най-силен отряд на стопанския прогрес да увеличава постепенно броя на безработните и да се занимава с дребна търговия.
Шесто. Гражданското обединение за републиката се обявява за формирането на държавен технологичен фонд с привличане на средства от бюджета, банките и от печалбите на държавните предприятия за стимулиране на технологичния прогрес в страната. В този фонд чрез принципа на акционерното участие могат да се включат частни и чужди инвеститори - основната цел на фонда е на базата на нисколихвени или безлихвени кредити да се подпомогне съхраняването и развитието на високотехнологични производства.
/Пресслужба "Куриер"/
16:00:00
20.07.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Тинка Христова
Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!