София, 20 юни 1994 година
Брой 118 /1163/

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ "СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ - НАШЕ ОБЩО ДЕЛО" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА 40-Я КОНГРЕС /17-19 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Четиридесетият конгрес на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ с тревога отбелязва, че политическата, икономическата и социалната криза в нашата страна се задълбочава. Застрашени са основите на парламентарно-демократичния строй и самото съществуване на България.

Отговорност за дискредитирането на демократичния процес и продължаващата криза носят основните политически сили, 36 Обикновено народно събрание и избраните от него правителства.

Вместо укрепване на демокрацията в страната се налага двупартиен монопол на БСП и СДС, насочен срещу политическия плурализъм, парламентаризма и конституционността.

Вместо ускоряване на икономическата реформа за модерно социално пазарно стопанство у нас се развихря стихиен процес на разграбване на националното богатство.

Престъпността взема застрашителни размери. Корупция, спекула и рекет заливат страната.    

Тежестите на кризата се носят от населението, доведено до крайна бедност.

Изпаднала в тежка беда, България постепенно губи своя национален суверенитет.

Само обединението на нацията около една нова и решителна политика може да спаси и да възроди България.

Българската социалдемократическа партия вярва в добрата воля и творческите възможности на българския народ.

Съдбата на България е общо дело на всички българи.

1. Конгресът приема Основните насоки на политиката на БСДП и одобрява дейността на Националния комитет и на Изпълнителното бюро.

2. Като потвърждава стратегическата цел на БСДП за преход на България към свободно гражданско общество на основата на парламентарната демокрация, местното самоуправление и социалното пазарно стопанство, Четиридесетият конгрес заявява, че Българската социалдемократическа партия и занапред ще провежда политика, насочена към:
- укрепване на демократичните институции и установения с конституцията от 1991 г. законов ред - гаранция за ускореното развитие на демократичния процес в нашата страна;
- преодоляване на двупартийния монопол на БСП и СДС в политическата система на България - за плурализъм и равнопоставеност на политическите сили в условията на лоялна състезателност и за защита на правата и свободите на всички граждани;
- икономическа реформа в интерес на широките слоеве от населението - за справедлива приватизация и социална защита на хората в прехода към пазарно стопанство;
- сигурност на гражданите и на държавата - за обуздаване и премахване на престъпността;
- граждански мир и етническа толерантност;
- издигане на международния престиж на България и приобщаването й към Обединена Европа.

3. Българската социалдемократическа партия ще продължи усилията да обедини всички социалдемократи и да се работи за по-нататъшното развитие на демократичната антикомунистическа левица в България на основата на общите ценности и Цели на модерната социалдемокрация.

4. БСДП е за бързо изграждане на центристка коалиция на политически сили, доказали демократичната си същност. Тя трябва да бъде оформена на основата на обща програма за смяна на модела на реформата и нейното ускоряване. Коалицията трябва решително да съдейства за изграждането на алтернатива на двупартийния монопол.

5. Конгресът отхвърля опитите на Българската социалистическа /бивша комунистическа/ партия да заблуждава нашата и международната общественост, че тя "се обновява" и че е "модерна лява партия на демократичния социализъм". Обсебването на ценностите и на целите на социалдемокрацията има за задача да прикрие нейната вина и отговорност за близо половинвековната комунистическа диктатура и за най-новата национална катастрофа на България.

6. Отговорност за провала на демократичните политически и икономически реформи в България през октомври 1991 - 1992 г. носи ръководството на СДС, което заедно с БСП взема дейно участие в подялбата на властта и в разграбването на националното богатство.

Ръководството на СДС има вина за дискредитирането на демокрацията и за излъганите надежди на милиони хора в България. Но провалът на СДС все още не е провал на демокрацията. Българското общество има сили за ново развитие на демократичния процес.

7. Българската социалдемократическа партия счита, че искрените привърженици на демокрацията и патриотите ще разберат двуличието на политиката, която водят ръководните кръгове на БСП и СДС, и ще се обединят в името на националните интереси на България.

Българската социлдемократическа партия е за предсрочни парламентарни и местни избори, които да дадат възможност на българския народ да изрази свободно своята воля за бъдещето на страната.

България се нуждае от обновяване на институциите, които да укрепят държавността и да изведат страната от кризата.

8. Българската социалдемократическа партия се обявява решително против опитите на БСП и СДС за прекрояване на конституцията в собствен интерес чрез удължаване на мандата на 36 Народно събрание по време на самите избори.

Това посегателство срещу конституцията е посегателство срещу свободата и демокрацията в България.

Обявяваме се за пропорционална избирателна система с национална листа и бяла бюлетина, която да осигури пълно представителство на всички слоеве от нашия народ в бъдещите ръководни органи на страната.

Българската социалдемократическа партия счита, че предсрочните избори следва да бъдат проведени от служебно правителство, в което да е представена и извънпарламентарната опозиция.

Обявяваме се против информационната дискриминация, която основните средства за масово осведомяване прилагат към извънпарламентарните партии по внушение на управляващите политически сили. Ние сме против всяко потискане на свободното слово в България.

9. Българската социалдемократическа партия ще продължи да работи приоритетно със синдикатите в България за защита на ползването на социалните права на трудовите хора. Установяване на социално партньорство между труда, капитала и държавата е политика, твърдо отстоявана от БСДП.

10. Българската социалдемократическа партия подкрепя всички форми на националния капитал и ще провежда политика в защита на неговата сигурност и развитие за обновление на икономиката на България и за укрепване на нейната национална сигурност.

Четиридесетият конгрес на Българската социалдемократическа партия изказва увереност, че социалдемокрацията ще продължи своите усилия за изграждане на свободно гражданско общество в България и за нейното приобщаване към Обединена Европа.

Ние, българските социалдемократи, се обръщаме към всички хора с добра воля с призив да се обединим в часа на съдбоносния избор за окончателната победа на демокрацията в България.

Свобода, Справедливост, Солидарност!

София, 19 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПЕТКО СИМЕОНОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПЕТЪРДЕРТЛИЕВ, ОГЛАСЕНО НА 40-Я КОНГРЕС НА БСДП, ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА КМЕТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

УВАЖАЕМИ Д-Р ДЕРТЛИЕВ,

Изпълнителното бюро на Българска партия Либерали преценява, че съвместното ни участие в изборите във Велико Търново е един успешен пример за сътрудничество на партиите от политическия център. Общата задача мобилизира мастните ни структури и централните ръководства на партиите. Показахме, че заедно разполагаме с необходимите кадрови, организационни, идейни, технически и финансови ресурси да изградим демократична алтернатива за развитието на страната.

В този смисъл смятаме, че изборът във Велико Търново има общонационално значение.

След гласуването на 12 юни 1994 г. обаче чухме изявления от партньори, които определят сътрудничеството ни във Велико Търново като "политически миш-маш".

Имаме урока от 1991 г., когато различни съветници с неясна аргументация и скрита мотивация провалиха създаването на широка коалиция и оттам - деформираха прехода на страната от тоталитаризъм към демокрация. Смятаме, че е необходимо ясно и определено да кажем ще вървим ли към изграждане на трета политическа сила, или ще създаваме множество от "трети сили", които взаимно ще се конкурират и елиминират, като увековечат двуполюсния модел.

Националната конференция, Националният съвет и Изпълнителното бюро на Българска партия Либерали имат ясно и определено решение: ние сме готови да работим за изграждане на центристка коалиция с реални политически субекти.

Молим Ви да ни информирате за Вашата позиция по този въпрос. Ние Ви предлагаме да подпишем съюзен договор с Вас. Какво е Вашето становище?

До получаването на Вашия отговор ние няма да предприемаме действия, които биха заблудили общественото мнение.

София, 15 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТЪР НОВА ПОЛИТИКА ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ, НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, НА АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ, НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ" НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ, НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ И НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПЕТКО СИМЕОНОВ ПО ПОВОД НА ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

КОЛЕГИ,

Във връзка с предстоящите повторни избори за кмет на гр. Велико Търново, насрочени за 3 юли 1994 г., ви осведомяваме за следното:

Центърът нова политика /ЦНП/ подкрепи кандидатурата на г-н Е. Серафимов в предишния тур, ръководен от дълбокото си разбиране, че българският политически живот и администрацията се нуждаят от уважавани хора, професионалисти, които със своя авторитет и компетентност да помогнат за провеждането на реформите в страната. Г-н Серафимов със своето поведение по време на изборната кампания и със сериозния процент спечелени от него гласове доказа, че представлява такава личност.

Резултатите от изборите в гр. Велико Търново и развитието на политическите процеси в страната обаче днес ни изправят пред далеч по-важна дилема от предпочитанията към една или друга личност. БСП си върна петолъчката и се устреми към властта, развивайки стратегическата идея за лявоцентристко управление. Поддържането на досегашната позиция и политическа групировка във Велико Търново би спомогнало за реализирането на тази цел.

Ние не можем да оказваме по-нататъшна подкрепа на кандидатурата на г-н Серафимов, тъй като сме убедени, че България се нуждае не от лявоцентристки експерименти, а от разумно и професионално дясноцентристко управление, способно да проведе радикални и либерални реформи.

София, 17 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПО ПОВОД НА СТАНОВИЩЕ НА ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НАПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ОТ ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА И МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ВЪПРОСА ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ИМОТИ.

По повод становището на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, предупреждението от Главна прокуратура на Република България и от Министерството на вътрешните работи, получено на 15 юни 1994 г., неправилното определение "противостоящи страни" в Българската православна църква /БПЦ/ и безоснователното тълкуване на текстовете от Устава на БПЦ Светият синод заявява:

Българската православна църква - Патриаршия, е единствената канонична църковна институция в страната, призната от всички поместни православни църкви. Отцепилите се от нея и създали разкол бивши клирици всъщност са отпаднали от единството на светата църква и като канонически осъдени от Архиерейския събор не представляват каквато й да било "страна". Светият синод с търпение и снизходително отношение всякога е очаквал и продължава с надежда да очаква връщането им в единството на църквата по надлежния каноничен ред. Неоснователно изразеното становище за неспазване на членове от Устава на БПЦ не се отнася до решенията на Светия синод. Напротив, Светият синод всякога е спазвал каноните на светата Вселенска църква и постановленията на устава. Издаваните от Светия синод наредби са ставали на основание чл.108, т.8 и чл. 238 от Устава на БПЦ без изискване от закона да бъдат утвърждавани от държавната власт.

Сегашното "фактическо положение" относно владеенето на църковни имоти, за което предупреждават Главна прокуратура на Република България и Министерството на вътрешните работи, лишава Българската православна църква от нейна собственост, неправомерно завладяна от разколниците.
Светият синод очаква съответните държавни институции да съдействат за осъзнаването на накърнилите единството в светата църква и по-скорошното им завръщане, за да може в единение светата ни църква да води своята спасителна мисия и родолюбиво дело.

София, 16 юни 1994 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СВЕТИЯ СИНОД: митрополит Геласий

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА СИНДИКАТИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ N 77 И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Документът е адресиран до Министерския съвет на Република България, до политическите партии и организации и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

За пореден път работещите в системата на здравеопазването станаха жертва на политически игри и спекулации.

За пореден път неумението и нежеланието на управляващите да проведат ефективна икономическа реформа става за сметка на заплащането на нашия труд.

За пореден път ни лъжат, блокирайки и малките индексации на работните заплати, които ни обещаха.

За пореден път причините за краха на социалния диалог се стоварват на гърба на синдикатите.

НИЕ ИСКАМЕ:

1. Отмяна на позорните текстове в 77 Постановление на Министерския съвет /ПМС/, даващи възможност за блокиране на доходите ни.

2. Актуализация на държавния бюджет, давайха възможност, нормално и с професионално достойнство да изпълняваме обществените си задължения и да получаваме възнаграждение за вложения труд, съответстващо на инфлационните процеси.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Единствено нашият безплатен труд все още спасява здравето на българската нация. Докога!

Банкя, 10 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА НАЦИОНАЛЙАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ,МИР, ХЛЯБ" В CO-MAT, КЛОН "ХАДЖИ ДИМИТЪР", ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО. Документът е адресиран до министъра на транспорта и до средствата за масово осведомяване.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
ГОСПОДА,

От това, което четем по вестниците, и това, което видяхме по телевизията, у нас се пораждат асоциации, че в Министерство на транспорта са ставали най-големите золуми в сравнение с останалите отрасли и дейности в страната.

Обяснението на това се съдържа в тактиката на Министерство на транспорта, в частност на министъра на транспорта. То беше и си остава тактика на протакане, отлагане, заобикаляне на фактите и сигналите, демагогия във взаимоотношенията с единствената цел прикриване на закононарушенията, тъй като кадрите от този отрасъл по вертикала и хоризонтала са като паяжина. Паяжина, която е обвила всичко в тайнственост.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Време е вече българският народ да знае, че золумите в Българските държавни железници /БДЖ/ са само върхът на айсберга. Не е ли време вече да бръкнете по-дълбоко във вашите чекмеджета и да извадите докладите на г-н Валентин Първанов, на когото възложихте да извърши проверките, та да може и героите от CO-MAT да направят компания на колегите си от БДЖ. Не е ли истина, че след досадните сигнали от наша страна за разпродажбата на автомобилите на МАТ на безценица в разрез с всякакви норми и разпоредби на закона въпросната комисия установи нарушенията в БДЖ, но заедно с това установи и нарушенията в СО-МАТ.

Вие лансирахте тези на БДЖ за търсене на отговорност, а тези от СО-МАТ - скрихте.

Считаме, че средствата за масова информация, които толкова много писаха за СО-МАТ, трябва да знаят защо скрихте нарушенията на директорите на клоновете, които под личното разпореждане на Вълканов извършиха разпродажбата на основни средства. И вместо на тези хора да им бъде потърсена отговорност, те си управляват необезпокоявани. Ясно е за всички колко лесно е десет човека да се разпореждат със собственост, която е създавана с десетки години от хиляди българи. Анастас Вълканов, човекът, който донесе на СО-МАТ за осем месеца 400 мил.лева загуба, Вие назначихте отново за управляващ на СО-МАТ. Сигурно сте посветени в това, че точно той си е поставил целта да продаде СО-МАТ в предварително строго определени размери и на предварително уговорена цена.

Не е важно за нас кой ще бъде собственикът на СО-МАТ, важно е за нас приватизацията на СОМ АТ да стане прозрачна, така както повеляват интересите на българското общество.

Г-Н МИНИСТЪР,
От морал и етика към българския народ е наложително повече да се знае как ще бъдат разпродавани по-ценните неща на България. Не забелязвате ли, че в приватизационната сделка на СО-МАТ има неща, които са тъмни, или това от Министерство на транспорта не се забелязва, и ако е така, то не е случайно, че сте придобили прозвището "ни чул, ни видял".

Ако сте си помислили, че ние сме се отказали от всичко, така както искате да внушите на обществото, че единствено клон "Хаджи Димитър" е виновник за лошите резултати на СО-МАТ, каквито отчети дава Вълканов, и в този смисъл клонът да бъде закрит. Длъжни сме да Ви напомним, че битката може да бъде неравна, но ще бъде жестока.

София, 16 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КНСБ: Д. Георгиев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ГМХ: Петър Ослеков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ ТРЕТА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.

Погледнато през оптиката на социализма, в България до 10 ноември 1989 се развиваше, а всъщност и до днес се развива, капитализъм. Обратно, в България е имало социализъм /"реален"/ - но само от гледката точка на същия този държавен капитализъм, който в продължение на десетилетия така успешно се развива, прикрит зад комунистическа фразеология. Разбира се, с идеологемата за "реален социализъм" държавният капитализъм прикриваше същността си. Но пък и неоспорим факт е, че успя да реализира значими социални програми. Без да се подценяват огромните социални достижения на България от този период, е необходимо да се осъзнае собствената природа на тази система. Това е абсолютно необходимото условие за разбирането на днешните проблеми на обществото, както и за начина на решаването им.

Днес в България гние трупът на държавния капитализъм. И оплаквачите, и ругателите му обаче отказват да го признаят с истинското му име и го назовават комунизъм /реален социализъм/. Остатъците на Българската комунистическа партия /БКП/, разположени и в Българската социалистическа партия /БСП/, и в Съюза на демократичните сили /СДС/, и на всички други удобни властови позиции, продължават да се ползват от удобствата на тази фалшификация за свои цели, като и едните, и другите, представят процеса за "преход от социализъм към капитализъм". Но от тази гледна точка перспективите на България продължават да бъдат абсолютно неясни. Защото е невъзможно да достигнеш където и да било, ако не знаеш откъде тръгваш.

Именно разбирането за ролята на българските комунисти в най-новата история на България, отказът от идеологически спекулации и вярното отношение към историческия процес дават основание за правилно решаване на въпроса за историческата отговорност на тази партия - историческа отговорност носи само този, който твори история. БСП твори история и днес. Затова за разлика от своите противници, съдници и кандидат-ликвидатори не се отказва и не може да се откаже от историческата отговорност - и за миналото, и за настоящето, а също и за бъдещето. С други думи - от своята роля в историята на България. От драмата на отговорния по-страшна е драмата на безотговорността. Днес България изстрадва именно драмата на безотговорността.

2.

МИЗЕРИЯ НА НОВАТА ПОЛИТИКА

Революция или модернизация - това е дилемата, която българското общество безуспешно решава от 1989-а насам. Подведено от безспорния исторически факт, че модернизацията на България след 1944-а година е осъществена именно с революционни средства, обществото ни попадна в капана на една измамна историческа аналогия. Българските "нежни революционери" от демократичен тип, облъчени от революционния политически опит на България /а ядрото на българския политически опит е революционността/, не можаха да надскочат измамния образ на революцията. В резултат на това, и не без целенасочено и едновременно задгранично въздействие от Изток и от Запад, в страната се утвърди едно абсолютно безспорно и абсолютно превратно разбиране, че "пътят напред" е революционен.

Революционният път всъщност се оказа път назад - път към тоталната конфронтация на обществото със самото себе си, към сблъсък на обществени слоеве с насъщни проблеми /и то в момент, когато без диалог не можеше да се направи нито крачка напред/, път към "студена гражданска война" и икономическо разноезичие, в което обърканите, уморени и обезверени не успяват да се договарят нито за миналото, нито за настоящето, още по-малко за бъдещето. "Нежната революция" в България раздели обществото не на класи, а на цветни племена с различна история, различно настояще и, което е още по-опасно, с различно бъдеще.

Революционният път назад заплашва България с тройна реставрация - на силите от 1934, 1944 и 1954 г. и на съответните политически култури, които днес, в България в края на XX век, са безкрайно архаични, непригодни и дори опасни за общественото развитие. Настанили се чрез "революция" на политическата сцена на нова България, тези господа и другари формират един превратен образ в съзнанието на българския гражданин за това какво е политика. Днес страната плаща тежък данък за илюзията си, че чрез революционна демокрация в края на XX век може да се прави демократична политика.

Своя дял за отговорността за днешната политическа мизерия на България носи и БСП. Тя не можа да отстои ясно и категорично пътя на модернизацията. В същия период, когато спечели първите свободни и демократични избори за Велико народно събрание /ВНС/ и когато спокойното и еволюционно развитие на страната изглеждаше като че ли предрешено, партията понесе тежко поражение в една особено важна, стратегическа сфера. Тя загуби контрола над смисъла на понятието "реформа", не можа да отстои, да удържи и защити разбирането за реформата не като революция, а като модернизация на всички сфери на обществения живот.

Тогавашната, а до голяма степен и днешната, политическа философия на БСП се свеждаше предимно до защита на "абстрактния идеал". Липсваше готовност за отстояване именно пътя на модернизацията в нейните конкретни форми. Обезверена и дезорганизирана, масово напускана "голяма партия", жестоко скарана вътре в себе си "малка партия", разрушено посредничество между двете, жестока външна изолация, деморализиран до голяма степен елит и "революционен" син натиск - тези фактори, действащи заедно, са и причина, и следствие на това, че БСП не можа да наложи модернизацията на страната като алтернатива на "нежната революция".

В този период БСП не можа на дело да стане партия на модернизацията, т.е. да преведе общореформистките идеи на своето ръководство на езика на всекидневната си практика. Обновяването й бе забавено, в решителния момент тя не можа да се превърне в нов политически субект. Жаждата за модернизация, ненасочена по конструктивен и диалогичен, демократичен и спокоен еволюционен път, се изля в празна революционност, чиято енергия въртеше крилата на различни съмнителни демагогски вятърни мелници. Харизматични лидери, визионери, политически дърдорковци, конюнктурни играчи и политически хулигани завладяха политическата сцена. Започна тъмното време на българската демокрация. Ловки демагози развращаваха "новия социалистически човек" и доближиха България в зоната на политическия здрач. Енергията на модернизацията, събрана под обществената повърхност, се изля в безсмислена революционна разрушителна стихия.

Всъщност новата българска политика просто не се състоя. Отношенията на политическо представителство не намериха своето развитие и не достигнаха необходимата степен на зрялост. Политиката не можа да се превърне в демократичен начин за разрешаване на насъщните проблеми на хората. Вместо това се превърна в поле за изява на един тесен политически елит, затворен и непрозрачен за външна демократична намеса и контрол. Колкото по-тесни, усложнени и диференцирани са връзките между различните политици /включително и в качеството си на противници/, толкова по-далечни, условни, неясни и отслабени са връзките на политическия елит с неполитическия свят извън него, с човека от улицата, с обикновени български граждани от града и селото.

"Новата българска политика" веднага след появата си се затвори в себе си и стана непрозрачна, почти мистично неразбираема. Между българските политици /които добре се разбират дори когато враждуват/ и "неполитиците" /които все по-малко разбират за какво става дума на политическите върхове/ цари истинско отчуждение. Политическата дейност се превърна в свещенодействие на тесен кръг жреци; от дейност по представяне на всеобщи интереси заработи в частен /затова - непрозрачно/ интерес. "Политическите адвокати на свободна практика", изразявайки все по-тесен кръг от интереси, стават все по-непрозрачни за обществото и все по-трудно успяват да го убедят в своята необходимост. Това подхранва все по-силно идеята за необходимост от "непартийно и неполитическо управление на страната", дава простор за стари авторитарни нагласи и на носталгията по твърдата ръка.

Така функционираща, българската "политическа машинария" наистина е безполезна. Тя не успява по адекватен начин да изпълни своето истинско предназначение - да превърне значимите обществени потребности и интереси в политическа воля за промяна, да дефинира и очертае по политически начин значими обществени цели и да способства за постигането им. Революционният модел на прехода в България, наложен през 1989 и 1990 г., доведе до формирането на една затворена, непрозрачна, елитарна и затова непредставителна политическа каста, резултат на революционен конфронтационизъм, който чрез същата тази каста се възпроизвежда отново и отново.

Затвореността и кастовият характер на българската политика се изразяват и в превръщането на повечето от политическите партии в затворени върхушки без социална основа, без представителност и отговорност, в котерийни групи и клики, воюващи с всички средства за частно-груповите си интереси. Но тази условност на партии представлява заплаха за самите устои на парламентарната демокрация, доколкото партиите са основни градивни елементи на всеки парламентаризъм.

Нарушената и размита субектност на партиите, липсата на реална програма и идейна индентификация /защитена с реални, отговорни и публични действия/ водят обаче до размиване на субектността и на държавата като политическа институция, до криза на устоите на гражданското общество и на самата нация.

Фактически днес в България зад пъстрото многообразие от всякакви партии се крие една голяма и силна партия - партията на бюрократизирания държавен чиновник. Той е окончателният субект както на основния масив от собственост в България - т.нар. "държавна собственост", така и на основната част от властта - властта на държавата. Днес държавният чиновник не се нуждае от партия майка от рода на БКП. Той успява да си служи с днешната многопартийност, прескачайки по целесъобразност от партия в партия, не по-лошо от вчера, когато си служеше по същия начин с БКП. Неговата партия е "партията на властта и собствеността", а лозунгът му е "чрез повече власт към повече собственост, а после обратно".

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
20.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!