София, 20 март 1992 година
        Брой 56 (586)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 20 март г Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА XVI КОНГРЕС НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА МЛАДЕЖ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 14 И 15 МАРТ 1992 Г. В ПЛОВДИВ.

Днес нашата страна се намира в качествено нова политическа и социално-икономическа ситуация. Съюзът на социалдемократическата младеж не може да остане встрани от тези процеси и трябва да заеме своя ясна и категорична позиция по тях.

След общите избори на 13 октомври 1991 г. Съюзът на демократичните сили (движение) получи парламентарно мнозинство и с парламентарната поддръжка на Движението за права и свободи (ДПС) състави свое самостоятелно правителство. Вече нямаше формални пречки по пътя на реформата, провеждана от икономическия екип на СДС (д). Хората, гласували за СДС, очакваха бързи промени към по-добро. Вместо това СДС без много шум започна да подменя своите първоначални демократични цели, които му спечелиха широка популярност. И това беше неизбежно. Вместо бърз успех на икономическата реформа страната затъна в нейното провеждане само до монетарния етап, без да се започне структурна реформа. В България бе отбелязан най-голям спад в производството, в сравнение с останалите източноевропейски страни. Това изостри силно социалните проблеми. Все по-бързо нараства безработицата. Едни от най-засегнатите от нея са младите хора. От училищната и студентската скамейка много от тях застават на опашка пред бюрата за безработни. До месец-два на много от тях ще изтече срокът за подаване на социални помощи. А оживление в икономиката и откриване на нови работни места не можем да очакваме в близките две години. Прогнозите сочат по-нататъшен спад и ново засилване на инфлацията: Причините, за това се крият в сляпото провеждане на икономическата реформа съгласно неолибералните монетарни рецепти на МВФ. Правителството на СДС и новото парламентарно мнозинство усети тези трудности и им отговори с все по-пълно концентриране на всички власти в ръцете си. Вместо търсене на диалог и национален консенсус СДС се опитва да решава проблемите едностранно и силово. Вместо промяна в името на бъдещето (спомнете си, първият лозунг на СДС беше: "ВРЕМЕТО Е НАШЕ!"), промяна насочена към нашето интегриране с обединена, демократична и социална Европа, парламентарното мнозинство провежда политика, на която най-добре подхожда лозунгът: "НАЗАД КЪМ СВЕТЛОТО МИНАЛО!" Резултатите от тази политика отблъснаха много млади хора, което ясно пролича от резултатите на президентските избори. Изводът, който трябва да направим, е, че гладните хора не могат да бъдат повече лъгани с голи лозунги и с празни обешания.

Какво смятат да правят младите социалдемократи?

1. В отношенията си с местната и централната (законодателна и изпълнителна) власт ние ще настояваме:

- да се приеме програма за активна борба с безработицата, която най-силно засяга младите хора. Някои от тези мерки са: финансиране на откриването на нови работни места в малките и средни предприятия. Данъчни и кредитни облекчения за фирмите, които откриват нови работни места. Достъпни кредити за младите хора, които започват свой бизнес на село и в града. Ние не искаме помощи, а работа!

- подпомагане на майките и на младите семейства. Младите имат право на свое жилище недостъпна цена;

- достъпно за всеки и качествено образование;

- активна профилактика и борба с младежката и особено с детската престъпност. Сериозна и дългосрочна програма за интегрирането на младите хора от етническите и културните малцинства, които най-често стават жертви на социалните пороци;

- осигуряване на възможности за равноправно участие на младия човек в процеса на приватизацията. Това е особено важно, тъй като младите нямат необходимия трудов стаж, а на тях принадлежи бъдещето!

2. В отношенията си с политическите, синдикалните и младежките организации ние ще търсим:

- диалог в името на решаването на жизненоважните проблеми, които засягат младите хора. Проблемите на младите хора са общи - те не са нито сини, нито червени, нито зелени или каквито и да било други от тясно политическа гледна точка;

- сериозни и равноправни контакти, основани на принципа на взаимната изгода и в името на коренните интереси на българската младеж.

Ще поддържаме и установяваме необходимите контакти с всички истински демократични и социално ангажирани партии, движения и организации и най-вече с БСДП, с която сме исторически и идейно свързани.

Ще поддържаме контакти с всички синдикати, които са съгласни на това.
Ще настояваме те да приемат и ще подкрепяме всяка инициатива за синдикална защита на интересите на младите хора.

Ще поддържаме тесни контакти с всички младежки организации. Заедно ще настояваме правителството да изпълни своите задължения към младежта, произтичащи от подписаните от него конвенции.

Ние ще успеем, защото сме млади, защото не сме обременени от миналото и защото времето наистина е наше - на младите!

София, 15 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА ЕДИНСТВО НА ВСИЧКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СИЛИ МИЛАН ДРЕНЧЕВ КЪМ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ИДЕИ НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ.

ДРАГИ СЪИДЕЙНИЦИ, ПРЕГЪРНАЛИ ИДЕИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (БЗНС) И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА БЕЗСМЪРТНИЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ,

Намираме се в тежка политическа и икономическа обстановка. Дългото властване на комунистическата партия разруши много материални и морални ценности в нашия обществен живот. Светът отрече комунистическата система, която може да води народите към прогрес. Първообразът на тази система, съветската империя, се разпадна. Това означава, че комунизмът в Европа е вече само история!

В България бившата комунистическа партия вече не съществува, а нейната приемница Българската социалистическа партия (БСП) е в опозиция. Но тази опозиция е още силна, защото системата, която 45 години е налагана във всички области на нашия обществен живот, е толкова дълбоко вкоренена, че са необходими усилията на всички демократични сили у нас, за да бъде променена и поставена на нормални прогресивни основи. Това не може да стане само с лозунгите на антикомунизма. Нужни са ясни и категорични програми, идеологически обосновани, съобразени с нашето историческо минало в съвременните ни условия и възможности.

Правителството досега не можа да представи пред народа такава програма. Всички реформи, които то предприема като начало, не обещават скорошен добър резултат. Антикомунизмът не значи само връщането механично на това, което е било непосредствено преди комунизма, а да направим това, което е по-добро, и да се държи сметка за интересите и желанията на различните слоеве на народа ни. Днешното управляващо болшинство трудно може да се справи с предстоящите задачи, защото в него не са представени основни политически сили на нашия народ като Българския земеделски народен съюз.

Ние съзнаваме, че за да бъде свалена комунстическата партия от власт, са необходими обединените сили на цялата демократична общественост. Затова ние станахме съучредители на Съюза на демократичните сили. Когато всички партии и движения - учредители, поради една или друга причина напуснаха СДС, аз направих всичко, което беше според силите ми, да останем в него, защото съзнавах, че общата цел още не е постигната. И бяхме там.

Но какво се случи? На 30 август и 1 септември беше свикан Управителният съвет, който трябваше да се занимава с предстоящите избори и нашето състояние. Получиха се оплаквания, че на много места нашите кандидати били поставени в общата листа на неизбираемо място. Това даде повод да се направи предложение за излизане със самостоятелна листа. Аз лично предупреждавах, че това решение е много опасно и може да има фатални последици. И когато то беше взето почти единодушно, с настойчива молба поисках това решение да не се обяви поне за два дни, за да се даде възможност да уредя централно очевидната несправедливост с нашите кандидати. Но не бях подкрепен от нито един, включително и от тези няколко души, които се бяха въздържали при гласуването. Резултатът от това решение е известен. Същият този Управителен съвет взе решение да се свика извънреден конгрес, като първа точка от дневния ред беше да се потърси сметка и направи анализ за причините на изборния ни неуспех. Същият този Управителен съвет на така наречения конгрес не спомена нито дума за своята отговорност за това свое решение за излизане със самостоятелна листа, а гласно и негласно прехвърли своята вина на главния секретар на съюза. Новият Управителен съвет включва две трети от състава на предния Управителен съвет, който в болшинството си не беше способен да взема разумни решения. И какво може да се очаква и сега от тези хора - решения, само задоволяващи личните им амбиции и интереси.

На кого беше нужен този конгрес? И беше ли това конгрес? Кои сили го организираха? И защо?

1. Нужен беше на тези, които искаха да се наредят на ръководни места, без да държат сметка за съдбата на организацията ни.

2. Това не беше конгрес, защото много от делегатите не бяха избрани по демократичен начин, а се подбираха такива, които предварително бяха подготвени за кого и как да гласуват. На много от делегатите не им се даде възможност да се изкажат, защото целта беше само една - да се черни само един-единствен човек, а който не правеше това, не трябваше да бъде допуснат до трибуната.

3. Организацията на конгреса се правеше от хора с неясно минало и подозрително настояще, способни само за лъжа, измама и нечестност, без каквито и да е положителни качества.

4. Този сценарий, наречен конгрес, беше нужен и на бездарните редактори на съюзния ни вестник, което бездарие трябваше да се прикрие и да запазят местата си. А вестникът е толкова слаб, че трябва да навеждаш очи, когато слушаш оценката за него.

СКЪПИ СЪИДЕЙНИЦИ,

Нашата славна организация с непобедима идеология е в дълбока криза. Враговете ни правят всичко, за да ни заличат от политическата сцена на нашата страна. Правят им услуга и тези, които са в нашите редици само за лични облаги и интереси и техните действия се диктуват от това. Изходът от това положение е самите вие, десетките, хилядите достойни и предани членове на нашата многострадална организация, да вземете съдбата й в собствените си ръце. Не допускайте съюзът ни да бъде повече разединяван! Народът очаква от нас много! Без силен и единствен земеделски съюз ние не ще можем да оправдаем тези надежди. Очистете се от всички онези, които са пречили на нашата славна борба и по различен начин са участвали в престъпната комунистическа власт. Освободете се и от тези, които са дошли да правят само лична кариера, като неуспели на друго място. Пазете се от демагогията, подлостта и лъжата. Да обединим всичко честно и достойно, което е прегърнало и съхранява в сърцето си нашите идеи, в един-единствен ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ, с една-единствена идеология, оставена ни от великия демократ Александър Стамболийски. Ако не направим това, поколенията и историята жестоко ще ни осъдят. Без силен земеделски съюз демокрация и прогрес в нашата страна не може да има!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ДВИЖЕНИЕТО НА БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ В СДС.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Повече от четири месеца демократичната общественост у нас очаква сключването на Политическо споразумение между Български земеделски народен съюз - Никола Петков и СДС,
съгласуваният проектотекст на което се намира при вас.

В подкрепа на този проектотекст се изказа и Извънредният XXVII конгрес на БЗНС-Н. Петков, проведен наскоро в една демократична атмосфера.

Какво ни поднесоха обаче политическите реалности на практика? Вече трети пореден месец във в. "Демокрация", който изразява вашите становища и позиции, се печатат разколнически призиви на т.нар. "Движение на БЗНС-Н.Петков в СДС". За 29 март 1992 г. "председателят" на това "движение" Г. Петров и неколцината му съмишленици са насрочили "конгрес за учредяване на неоказионен "син" земеделски съюз по подобие на Петъртанчевския, създаден през 1945 г. При това въпросният кандидат за лидер с простодушна откровеност не крие пред обществеността, че имал подкрепата на авторитетни среди в Националния координационен съвет (НКС) на СДС.

На 21 декември 1991 г. при учредяването на "движението" на г-н Г. Петров е бил зададен въпросът дали то ще бъде прието и ще получи някакъв статут в СДС. На това той отговорил дословно: "Говорил съм с Филип Димитров и Ал.Йорданов. Те само чакат молбата ни, за да ни приемат."

Във в. "Демокрация" от 13 март 1992 г. безпартийният депутат Г.Петров сипе клевети срещу проведения XXVII конгрес на нашата организация, като накрая дълбокомислено заключава, че е нормално да има няколко земеделски съюза в България...

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Казаното дотук е само една нищожна част от фактите. БЗНС - Н.Петков не може повече мълчаливо да ги пренебрегва. Дойде времето да се обърнем открито към вас за изясняване на взаимните позиции. Ние настояваме за недвусмислена информация по проблема, който повдигаме, а той носи името на депутата Георги Петров. В публикувания списък на вашите депутати във в. "Демокрация" този господин се води като безпартиен.

Нима наистина НКС на СДС се е ангажирал с благослов и протекция на цялата тази непристойна и по същество антиседесарска история?!

Като политици би трябвало да ви е известно, че най-сините окръзи на страната, където нашите земеделци на 13 октомври 1991 г. гласуваха самопожертвувателно със синята бюлетина, осигурявайки в крайна сметка победата на СДС, сега не подкрепят разколническите аспирации на групичката около Г.Петров и нейните действия будят у тях само отвращение. В този смисъл Г.Петров е ваш проблем.

Необходимо е да уточним, че съвсем не сме склонни да разглеждаме неадекватните вождистки амбиции на въпросния депутат и откъм безспорната им комична страна. Напротив - едно продължаващо мълчаливо или друго поощряване на посочените действия от ваша страна ще отблъсне симпатиите на нашите сдружени земеделци от СДС и в крайна сметка ще нанесе осезаеми морално-политически вреди не само на двете политически сили, но и на общата антикомунистическа кауза.

Ще допуснете ли вие нашият общ и все още силен политически противник да злорадства?

Вашият отговор ще бъде в избора, който ще направите. Би трябвало той да е съобразен с общоизвестния факт, че 100 000 земеделци, организирани в повече от 2500 дружби на БЗНС - Н.Петков, с ненавист се отнасят към казионността в земеделското движение, независимо какъв цвят има тя.

Националният координационен съвет на СДС би поел тежка отговорност, ако не вземе предвид тази реалност.

София, 18 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАТУТ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ, ПРИЕТ И ПОДПИСАН НА УЧРЕДИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 25 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.

Член 12. ВИСШИ ОРГАНИ

1/ Висши органи на съюза са Националната (включително и Учредителната) конференция, Националният политически съвет, секретариатът и председателят.

2/ Колективните органи на съюза вземат решенията си с обикновено мнозинство при явно гласуване, освен когато в настоящия статут е предвидено друго,

3/ Мандатът на органите на съюза е три години.

Член 13. НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1/ Националната конференция е върховен орган на съюза.

2/ Националната конференция се свиква не по-рядко от веднъж на три години с решение на Националния политически съвет или по искане на колективни и индивидуални членове, наброяващи не по-малко от една десета от членовете на съюза.

3/ Националната конференция може да взема решения по всички въпроси, отнасящи се до дейността на съюза.

4/ Делегати по право на Националната конфренеция са членовете на Общинските политически съвети, Регионалните политически съвети и Националния политически съвет. При необходимост Националният политически съвет може да определи норма за избиране на делегати от общинските политически съвети.

5/ Националната конференция заседава и взема решения при кворум повече от половината членове (делегати) с мнозинство половината плюс един членове (делегати), а при вземането на решения по същество - с мнозинство две трети от присъстващите и гласували членове (делегати).

6/ Националната конференция избира и освобождава от отговорност председателя и Контролната комисия, която проверява финансовата дейност и докладва пред нея.

7/ Националната конференция се произнася по заявленията на колективни членове за напускане на съюза.

Член 14. НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

1/ Националният политически съвет е висш ръководен орган на съюза.

2/ Националният политически съвет се състои от председателите (или упълномощени съответно лица) на членуващите в съюза политически партии и обществени организации.

3/ Кворумът на заседанията на Националния политически съвет е две трети от представителите на колективните членове.

4/ Всеки колективен член на съюза има един глас в Националния политически съвет.

5/ Решенията на Националния, политически съвет се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите и упълномощени да гласуват представители на колективните членове, а при вземането на решения по същество - с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващите членове.

6/ Решенията на Националния политически съвет се протоколират и се подписват от председателите на политическите партии и обществените организации - колективни членове на съюза или от упълномощени техни представители.

7/ Националният политически съвет избира с консенсус членовете на секретариата.

8/ Националният политически съвет може да прави по предложение на най-малко една трета от колективните членове на съюза промени в секретариата.

9/ Националният политически съвет назначава контролни комисии ad hoc.

10/ Националният политически съвет заседава най-малко веднъж месечно.

Член 15. ПРЕДСЕДАТЕЛ

1/ Председателят на съюза осъществява оперативното ръководство на съюза, на Националния политически съвет и на секретариата.

2/ Председателят на съюза е председател на Националния политически съвет и ръководи секретариата.

3/ Председателят представлява съюза пред другите организации, институции, юридически и физически лица.

Член 16. СЕКРЕТАРИАТ

1/ Секретариатът осъществява на практика стратегията и тактиката на съюза в периодите между заседанията на Националния политически съвет.

2/ Секретариатът се състои от секретари и ковчежник.

3/ Секретариатът:

1. ръководи ежедневната дейност за изпълнение на платформата на съюза и решенията на Националната конференция и Националния политически съвет;
2. обнародва декларации, заявления и други документи по актуални проблеми, засягащи съюза;
3. участва заедно с други организации в дейности, съвместими с целта и задачите на съюза;
4. организира просветна дейност;
5. назначава техническия персонал на съюза;
6. управлява имуществото на съюза;
7. приема и упражнява бюджета на съюза;
8. подготвя заседанията на Националния политически съвет.

Член 17. ИМУЩЕСТВО

1/ Имуществото на съюза се набира от членски вноски, приходи от издателска и други позволени от правото дейности, както и от дарения, завещания, спонсорски вноски и други правосъобразни приходи.

2/ Секретариатът изготвя Правилник за събиране, разходване и отчитане на финансовите средства на съюза.

Член 18. ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

1/ Печатен орган на съюза е вестник "Либерален конгрес".

2/ Съюзът може да публикува и други, неупоменати в настоящия статут, издания.

3/ Главният редактор на печатния орган присъства на заседанията на Националния политически съвет.

Член 19. ПЕЧАТ

1/ Съюзът, регионалните му секции и общинските му клубове имат кръгъл печат с надпис по периферията "СЪЮЗ ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ", наименование на населеното място, в което са създадени, и в центъра - емблемата на съюза.

2/ Печатът на съюза има и надпис "СЕКРЕТАРИАТ".

3/ Печатът на регионална секция, респективно на общински Клуб, има надпис "СЕКЦИЯ", респективно "КЛУБ".

Член 20. ЕМБЛЕМА

1/ Емблемата на съюза се състои от коронован изправен лъв в елипсовидна рамка на фон веронез.

Член 21. ПРЕКРАТЯВАНЕ

1/ Съюзът може да бъде прекратен с решение, взето при тайно гласуване с мнозинство три четвърти от целия му членски състав.

НАСТОЯЩИЯТ СТАТУТ БЕ ПРИЕТ ОТ УЧРЕДИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 25 ДЕКЕМВРИ 1991 Г. И ПОДПИСАН ОТ УЧРЕДИТЕЛИТЕ, КАКТО СЛЕДВА:

За ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС - Янко Янков
За БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАРТИЯ - Димитър Бранков
За ПАРТИЯ НА ТРУДА - Йордан Велков
За БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" - Йордан Дупаринов
За БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ - Димитър X. Попов
За ХРИСТИЯНРАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - Лиляна Петкова
За КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ - Иван Едисонов
За ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА И ПРОГРЕСА - Иван Георгиев
За БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ - Иван Амбарев
За СЪЮЗ НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ - Асен Кантарджиев
За ДВИЖЕНИЕ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - д-р Борис Милушев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД "ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО ОРГАНИЗАЦИОННО УКРЕПВАНЕ НА СЪЮЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И ЗА РЕШИТЕЛНО ПОДОБРЯВАНЕ НА РАБОТАТА МУ" (ЧАСТ ПЪРВА), ПРОЧЕТЕН НА ВТОРИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА, СЪСТОЯЛ СЕ НА 11 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.

На 30 май и на 2 юли миналата година в София протече работата на Четвъртия пленум на Централния съвет на Съюза на ветераните от войните. Единодушно бе преценено, че сложният и бурен ход на дълбоките преобразувания в страната поставят нови повишени изисквания и пред нашата организация, както и промени в устава ни. Затова бе насрочен настоящият Втори конгрес на ветераните от войните.

Сега трябва мъдро да отсъдим кое как сме вършили и кое как трябва да извършим в бъдеще.

ЗА РАБОТАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ И НА НЕГОВОТО БЮРО

Учредителният конгрес избра за председател Цоко Колев и централен съвет от 63 членове. На първото си заседание Централният съвет излъчи свое изпълнително бюро. В него влязоха председателят Цоко Колев, заместник-председателите Карл Винаров и Стефан Атанасов, секретарят на съюза Цветан Гайтанджиев, а също и Аркади Николов, Георги Георгиев, Донка Първанова, Емил Николов, Ефтим Пунчев, Любен Дабижев, Пейчо Пейчев, Стоян Пенков.

Много скоро Емил Николов се оттегли от бюрото и на негово място бе издигнат Богдан Глогински. Избран бе в бюрото и Теньо Стоянов. Нуждата от по-енергична работа в столицата наложи там да влязат Йосиф Аструков и Тодор Петков.

Не след дълго поради заболяване и по техни молби от бюрото бяха освободени Цоко Колев, Карл Винаров, Любен Дабижев, Тодор Петков. Почина Ефтим Пунчев.

Тези промени ставаха все под натиска на непреодолими нужди, но бяха в пълно съответствие с устава на съюза.

В изтеклия период Централният съвет кооптира в своя състав няколко наши ветерани от селища и региони, където трябва да се разгърне още по-напрегната дейност. Трябва да признаем, че не проявихме необходимото уважение към устава. Демократичният характер на нашия съюз трябва да ни възпира от кооптирания.

Новоизбраното ръководство трябваше да преодолява много трудности, докато започне резултатна дейност. Благодарни сме на Централния съвет на бойците против фашизма, че ни предостави помещения и материално оборудване. Това улесни нашата работа, даде ни възможност бързо да насочим усилията си към основните проблеми:

- създаване и укрепване на дружествата, на общинските и регионални съвети, защита на социалните фронтовашки придобивки;
- подобряване на стила и метода в работата на членовете на бюрото и комисиите;
- набиране на финансови средства за нормална работа на съюза;
- стопанска дейност;
- характер и облик на съюза в близкото бъдеще;
- обсъждане на въпроса за издаване на вестник или бюлетин;
- взаимоотношения със сродни съюзи в страната и с международни организации.

Бяха изградени и заработиха следните комисии: по организационните въпроси - първо председателствана от Аркади Николов, после от Георги Петров; по родолюбивото възпитание и културно-масовата работа - първо председателствана от Емил Николов, после от Богдан Глогински; по социалните въпроси - първо председателствана от Любен Дабижев, после от Крум Богоев; комисия "Памет" - председателствана от Стоян Пенков; по международните въпроси - ръководена от Николай Бозев.

През двегодишния период са проведени четири пленума на Централния съвет. За икономия на средства заседанията протичаха в рамките на един ден - от 10.00 до 16.00 часа. На тях бяха обсъждани най-болните наши проблеми.

Най-съществената слабост в дейността на ЦС бе, че решенията на пленумите не всякога достигаха до широкия състав на съюза. Много от членовете на ЦС не участваха в заседанията на пленумите и на заседанията на общинските съвети, а други не се интересуваха от дейността на дружествата и не им оказваха конкретна помощ. На практика живата връзка между центъра и местните органи е незадоволителна. Правихме опит да потърсим и други форми за действен контакт с общинските и регионалните съвети, като използваме някои столични фронтоваци и такива, които идват в София (да се отбиват в центъра), но резултатите са твърде оскъдни. Тези форми неминуемо трябва да се наложат - така ще се подобри работата и ще се спестят парични средства. А такива средства, както се знае, въобще нямаше, не ни достигат.

Дейността на съюза до голяма степен зависеше и от кадровото окомплектоване на комисиите към бюрото на Централния съвет. Те се стремяха да доловят онова, което вълнува членовете на съюза, да подбират проблемите, които животът поставя, да планират и организират тяхното изпълнение. В двегодишната си дейност те имаха успехи, трудности и несгоди, но винаги намираха сили да се справят нелошо със задачите си. Като правило насочваха своята дейност към основните наши задачи, но същевременно сигнализираха в бюрото и за други тревожни събития в нашето общество. В резултат бюрото подготвяше декларации, обръщения, заявления и други документи. Едни публикувахме във вестниците, а други правехме опит да прочетем по радиото и телевизията.

По-пълна представа за дейността на бюрото и на неговите членове дават отделни етапи в живота на Централния съвет. Първият етап включва времето от създаването на съюза до месеците с продължителното боледуване на председателя Цоко Колев. Вторият етап - продължителните колебания кой да бъде нов председател. И третият етап - периода след избирането на Стефан Атанасов за председател на съюза.

През първия етап усилията на бюрото бяха насочени към изграждането и утвърждаването на съюза като обществена организация, регистрирането й пред съда, финансовото й осигуряване. По това време в страната ставаха сложни процеси: изникване на много нови партии, борби между тях, смяна на правителства. Някои министри счетоха за необходимо да посегнат на придобивките на фронтоваците. Наложи се да изпращаме делегации до президента на Републиката и в Министерския съвет, да пишем и разпращаме остри протести във Великото народно събрание.

През втория етап борбата за запазване на фронтовашките придобивки продължи. Въпреки противодействието на някои административни органи, успяхме да ги запазим. В стремежа си да укрепва и развива съюза, бюрото провеждаше почти всеки вторник заседания Занимаваха го следните основни задачи:

- провеждане на съвещания-семинари с общинските ръководства на съюза с цел обхващане на повече фронтоваци в дружествата;
- съвместни действия със сродни съюзи и движения за опазване на гражданския мир в страната;
- обсъждане и приемане на бюджета и щата на съюза;
- изработване на членски карти и значки.

Последните два въпроса събудиха остри дискусии в бюрото. За изработването и пласирането на значката се прие най-сложният вариант. Както е известно, пласирането създаде много неприятности на общинските съвети. Оттук започнаха противоречия между отделните членове на бюрото и Гайтанджиев. Те се засилиха при изясняването на финансовото състояние на съюза. Налице бе двувластие в ръководството. За това има дял и Цоко Колев, който поради боледуването си прие да ръководи от своя дом, призовавайки там само Гайтанджиев.

Бюрото на няколко пъти се занима със стила и методите на работа, но резултати не се получиха. За да се излезе от това положение, бе решено да се свика пленум и да се избере ново бюро. Поради това, че в доклада пред пленума не бяха разкрити основните причини за атмосферата в главния орган на централното ни ръководство, пленумът не избра ново бюро. Задоволихме се с по-кротки мерки: да допълним Централния съвет и бюрото с нови членове. За председател на съюза бе избран Стефан Атанасов, а за заместник-председатели - Цоцо Цоцов и Богдан Глогински.

Половинчатото разкриване на слабостите не успя да доведе до желаната висока работоспособност вътре в бюрото. Пак имаше несработване, пак избухваха дрязги не само между Атанасов и Гайтанджиев, но и между Аструков и Гайтанджиев, между преседателя на контролно-ревизионната комисия Каракехайов и Гайтанджиев и други.

И все пак бе постигнат известен напредък. Не можеше иначе, защото на вратата чукаха упорито много важни проблеми. Включването на Цоцо Цоцов и Богдан Глогински в състава на бюрото като заместник-председатели на съюза, а също и привличането на председателите на емисиите и активисти в заседанията на бюрото наистина помогна да се подхванат и решат редица въпроси, някои от които бяха твърде неприятни.

Така например за международната среща в Москва изпратихме Теньо Стоянов и Аркади Николов. След тяхното завръщане Теньо Стоянов доложи, че Аркади Николов не го е зачитал като ръководител на делегацията. Нещо повече. С късна дата, след известният опит за преврат в Москва, Теньо Стоянов започна да пише в редица вестници, че Аркади Николов е бил пратеник на някакви заговорнически и превратаджийски кръгове от нашата страна. Върху нашия съюз бе лепнато петно. Изпратихме остри опровержения до Народното събрание и до вестниците. Хубаво стана, че административните органи и личности в страната не повярваха на тези фантасмагории. Бюрото без колебание реши да отстрани от състава си и двамата.

След този случай намерихме сили в себе си и съсредоточихме своето внимание върху главните проблеми. Окончателно бяха изяснени функциите и задачите на членовете на бюрото, съставени бяха инструкция за финансовата отчетност, инструкция за деловодството, статут за социалната защита на съюза и неговите членове. Направена бе оценка на изминатия път от съюза и се реши да бъде предложено предсрочно свикване на нашия Втори конгрес, който би решил нашата организация да не бъде само Съюз на участниците в заключителния етап на Втората световна война, а Съюз на ветераните от войните. Убедени сме, че това ще сплоти българските фронтоваци и техните близки. Разработихме и внесохме законопроект за повишване на надбавките към пенсиите с 30 % от минималната пенсия в страната; за приравняване на вдовиците от войните с ветераните от бойните полета; за създаване на тристранна комисия с равен брой членове от Президентството, Народното събрание и Съюза на ветераните от войните по опита на Франция, с цел ежегодно да се регулират пенсиите. На преден план в дейността на бюрото стояха въпросите за запазване на гражданския мир, за разгръщане на стопанската дейност и други. Но за стопанската дейност въобще нищо не успяхме да направим както в центъра, така и в общините.

Взаимодействието между нас и Министерството на отбраната също стоеше на вниманието на бюрото. Проведохме среща с ръководството му, докато бе министър Мутафчиев, и тогава получихме пълна подкрепа на предложените от нас мероприятия. За социалното осигуряване на фронтоваците разговаряхме и с председателя на Народното събрание Стефан Савов. Предстои ни среща с министър Луджев.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

 СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
 РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

010. СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ
"ЕРА-3"

Възниква първоначално на 6 януари 1990 г. като Движение за алтернативен граждански парламент и промяна "Ера-3". На 3 февруари 1990 г. прераства в Независима конфедерация "Ера-3" след присъединяването на Социална гражданска партия, Българска национална работническа партия, Християндемократическа партия, Демократичен форум, Народен съюз и други граждански структури. През месец април 1990 г. се преобразува в Съюз на демократичните партии и движения "Ера-3" и под това име се регистрира на 18 април 1990 г. като политическа партия. В съюза влизат (със запазена политическа самостоятелност) Демократическа партия в България, Християн-консервативна партия и Християн-социален съюз.

Основна идея в дейността на съюза е обединението на българския народ чрез изграждането на демократични взаимоотношения и структури, характерни за развитите западноевропейски страни.

На изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. СДПД "Ера-3" участва в състава на коалицията "Предизборен съюз на Българската социалистическа партия, Демократическата партия в България, Отечествената партия на труда, партията Християнско женско движение, Християнрепубликанската партия, Народно-либерална партия "Стефан Стамболов", Социалистическия младежки съюз и Федерацията на българската социалистическа младеж". Негови представители бяха избрани в местни органи на властта.

Ръководен орган е Главният оперативен център. Председател на съюза е Славомир Цанков, а заместник-председател - Николай Филев.

Печатен орган е в. "Нова ера".

Адрес: София-1000, бул. "Стамболийски" 5, ет. IV, тел. 83-21-15.

/Пресслужба "Куриер"/

12:15:32    
20.03.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж.ред.  
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!