София, 20 април 1992 година
        Брой 77 (607)

Ръководител Пресслужба "Куриер”

Стефан Господинов
 

София, 20 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ ДО ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Разглежданият от Народното събрание проект за "Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия” е противоестествен и неприложим, защото:

- е неокомунистически и антипазарен по своята същност;
- лишава българския народ от законното му наследство и от плодовете на неговия труд за сметка на протекционирани от държавата престъпни и монополно спекулиращи групи;
- лишава българската нация от възможността да стане отново нация от собственици, каквато беше преди комунистическото нашествие, и й отрежда съдбата на нация от просяци;
- е продукт на комунистическата стратегия, замислена като преустройство на системата, актуализиран от неокомунистическите експерти, словоблудстващи с понятията на либералната икономика;
- трагичните последици от неокомунистическата конституция на мирния преход ще бледнеят пред последствията от приложението на този закон на националната разруха.

За да се омекоти поне отчасти тежкият удар и се направи "спасителен пробив" в този шедьовър на неокомунистическото законотворчество, ПРЕДЛАГАМЕ ДА СЕ ВНЕСАТ В ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА СЛЕДНИТЕ ТЕКСТОВЕ:

1. Член 26, ал. 1 да получи следната редакция: "Лицата по чл. 5 в случаите на приватизиране на преобразувани в акционерни дружества държавни и общински предприятия получават при облекчени условия до 20 % от акциите, принадлежащи на държавата и общините, на които стават собственици след изплащането им от дивидентите, които биха получили от датата на приватизацията."

2. Член 26, ал. 6 да получи следната редакция: "Акциите, придобити по реда на този член, са поименни и осигуряват не по-малко от 25 % от гласовете в общото събрание на дружеството."

3. Член 27, ал. 1 да получи следния текст: "Лицата по чл. 5 в случаите на приватизиране на преобразувани в дружества с ограничена отговорност държавни и общински предприятия получават при облекчени условия дялове в размер до 20 % от капитала на дружеството, на които стават собственици след изплащането им от дивидентите, които биха получили от датата на приватизацията."

4. Чл. 27, ал. 7 да получи следния текст: "Тези дялове осигуряват не по-малко от 25 % от гласовете в общото събрание на дружеството."

5. Да се внесат в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта следните текстове:

а). Заварените от този закон държавни фирми по Указа за стопанската дейност, както и едноличните дружества с държавно имущество, за които до 31 декември 1992 г. не е започнала процедура на приватизация по този закон, се обявяват за продажба на търг или за тях се обявява конкурс за сключване на договор за управление (мениджърски договор) от Агенцията по приватизацията;

б). Предходната алинея се прилага съответно за заварените общински фирми и еднолични дружества с общинско имущество. В този случай търговете или конкурсите се обявяват от общинския съвет;

в). При липса на купувачи или на кандидати за сключване на договор за управление органите по предходните алинеи провеждат ликвидация в съответствие с Търговския закон. В този случай лицата, които имат право на преференциално участие, могат да купят с полагащата им се преференция имуществото на прекратеното дружество или части от него;

г). Правилата на предходните алинеи не се прилагат, ако до 31 декември 1992 г. в Агенцията по приватизацията или в съответния общински съвет постъпи проект за преобразуване или приватизация от някое от лицата с право на преференциално участие по чл. 5 от този закон. Задължителните изисквания към проекта се определят от Агенцията по приватизацията не по-късно от два месеца от влизането в сила на този закон.

д). Отменя се "Дял II" от Търговския закон и Закона за образуване на еднолични дружества с държавно и общинско имущество ("Държавен вестник", брой 55 от 1991 г.) и всички издадени въз основа на него нормативни актове.

6. В статута на Агенцията по приватизацията да се прибавят:

а). По предложение на Министерския съвет към Агенцията по приватизацията се създава стратегически борд от авторитетни специалисти по въпросите на приватизацията, представляващи международните финансови, икономически и други институции, подпомагащи пазарното преструктуриране на бившите социалистически страни. Становищата на стратегическия борд имат препоръчителен характер;

б). Длъжността Изпълнителен директор на Агенцията по приватизацията се заема с конкурс пред жури с доминиращо представителство на изтъкнати чуждестранни специалисти, предложени от стратегическия борд. Кандидатите за конкурса представят пред журито проект за устройството, организацията, управлението и функционирането на агенцията.

София, 15 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО ОТ ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДО СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПО ПОВОД НА ЛЕГИТИМНОСТТА НА ПАТРИАРХ МАКСИМ.

Българската православна църква даде светли жертви и понесе тежки страдания през изтеклите десетилетия. Хиляди български свещеници бяха избити или подложени на унизителни репресии. Стотици черкви и параклиси бяха унищожени, а други превърнати в музеи. Беше преграден пътят на даровити и честни младежи към Духовната академия, а там бяха внедрявани избраниците на Държавна сигурност. Погазвайки избирателните права на православните християни, комунистическата партия диктуваше персоналния избор на върховното духовно началство.

В нарушение на чл. 18, 56, 60, 61 и други текстове на Устава на Българската православна църква (БПЦ) и чл. 9 и 16 от Закона за изповеданията (ЗИ) през 1971 г. е бил избран и сегашният патриарх Максим. Четиригодишните мандати на църковните настоятелства и на епархийските избиратели, които излъчват свои представители за патриаршеския избор, са били просрочени и в продължение на 16 години не са били проведени нови избори. Това е наложило за избора на патриарха да бъдат използвани назначаваните през предшестващите три години от Светия Синод епархийски избиратели, вместо да бъдат проведени избори за църковни настоятелства и епархийски избиратели, както е било процедирано при избора на патриарх Кирил.

Светият Синод е направил опит да измени отнасящите се до патриаршеския избор разпоредби на устава чрез своя Наредба, която в продължение на 20 години не е утвърдена от Църковно-народния събор. Вместо на всеки 4 години Съборът по вина на Светия Синод не е бил свикван общо за срок от 38 години. Този факт най-добре характеризира пълното безправие и произвол, на които Светият Синод става проводник в угода на тези, чиято цел беше унищожаването на вярата и църквата на българския народ. Посочените синодални наредби са издадени и в нарушение на Закона, защото съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗИ избирането на управителните органи на вероизповеданието може да стане само по установения в Устава му начин.

Известна и доказана е грубата намеса на бившето партийно и държавно ръководство в кадровите и всички други дела на църквата. Немислимо е да се предполага, че днешното българско правителство ще си позволи подобно вмешателство. Съгласно чл. 5, 6 и 9 от ЗИ държавата е задължена единствено да контролира спазването на уставните изборни процедури.

Светият Синод продължава да бъде в плен на своето разрушително бездействие, възприето в угода на бившия атеистичен режим. През изтеклите две години Светият Синод не успя да спечели доверието на българския народ и на клира.

Изнесените факти установяват, че патриарх Максим не е избран съгласно Устава на БПЦ, както и според Каноните на Вселенската православна църква. Неговият избор е нищожен. В качеството й на държавен орган, който следи за законосъобразността на избора и извършва регистрацията му по чл. 16 от ЗИ, Дирекцията по вероизповеданията обявява "ерга омнес" недействителността на този избор. С огласяването на настоящата декларация патриарх Максим не може да заема длъжностите предстоятел на Българската православна църква и на Софийска митрополит и да представлява същите.

Изразяваме увереност, че Светият Синод, в изпълнение на чл. 17 и следващи от Устава, ще подготви и извърши избор на патриарх на БПЦ при точното спазване на изискванията на Устава й.

София, 9 март 1992 г.

ДИРЕКТОР НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА:

Методи Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО-ОТГОВОР ОТ СВЕТИЯ СИНОД ДО МЕТОДИ СПАСОВ, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД ЛЕГИТИМНОСТТА НА ИЗБОРА НА БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ ПРЕЗ 1971 ГОДИНА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Светият Синод в пълен състав в заседанието си на 9 април 1992 г., протокол N 18, разгледа писмото Ви под N 30/9 март 1992 г. относно легитимността на избора за Български патриарх през 1971 година.

Светият Синод не приема отправените в писмото недобронамерени и напълно неоправдани нападки срещу Българската православна църква (БПЦ), в това число и обвинения за нарушения на Устава на БПЦ и на Закона за изповеданията във връзка с избора на Българския патриарх Максим през 1971 година.

Според Устава на БПЦ (чл. 21 и чл. 22) единствено избраната мандатна комисия проверява пълномощията на избирателите от патриаршеския избирателен църковно-народен събор, а изборното бюро се произнася за законосъобразността на избора и обявява неговия резултат. Ето защо Светият Синод намира, че Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет (МС) не е компетентна да се произнася за законосъобразността на избора за патриарх и като държавна институция няма по закон право да се вмесва в църковните дела.

Св. Синод своевременно е повдигнал въпроса за насрочване и провеждане на нови избори за църковни настоятели, епархийски съветници и епархийски избиратели, но от страна на тогавашния Комитет при Министерството на външните работи (МВнР) по въпросите на българската православна църква и религиозните култове е било отговорено, че за момента такива избори не е възможно да бъдат насрочени и проведени.

Вам е добре известно, че от гледна точка на международното право управлението на всеки тоталитарен режим се счита за форсмажорно обстоятелство, поради което не е бил свикван и църковно народен събор в продължение на 38 години, без това да има отношение към законосъобразността на патриаршеския избор.

За да отговори на своите неотложни нужди при тези обстоятелства, Св. Синод на БПЦ на основание чл. 108, т. 8 от Устава е издал известната Временна наредба (прот. N 15 от 19 ноември 1968 г.), която е "висш акт на върховното управление, издаден от Св. Синод в пълен състав" (чл. 238, ал. 2 от УБПЦ) и е в сила до създаване на възможност за провеждане на избори. С тази наредба законно са попълнени съставите на църковните настоятелства и епархийските съвети, които от своя страна са попълнили свободните места на отпадналите поради смърт или други причини епархийски избиратели на всички епархии (срв.прот. N 8 от 1 април 1971 г.). Утвърдените по реда на тази временна наредба епархийски избиратели имат всички права и задължения на редовно избрани епархийски избиратели. На следващия етап от подготовката за патриаршеския избор редовно са били избрани по епархии патриаршеските избиратели, гласували на 4 юли 1971 г. и осигурили законността на патриаршеския избор, съгласно УБПЦ и каноните на св. Църква. Често изтъкваният "аргумент” за тримата архиереи (Врачански Паисий, Варненски и Преславски Йосиф и Неврокопски Пимен), "доблестно" подписали с особено мнение протокола на СВ. Синод от 1 април 1971 г., изцяло се обезсилва от факта, че те вземат участие в избора, гласуват като всички избиратели, подписват акта и не възразяват срещу избора. Дори в качеството си на старши синодални членове митрополитите Паисий и Йосиф поднасят на патриарха знаците на патриаршеското достойнство (бяла епанокалимавка и жезъл), като лично го интронизират, т.е. поставят го на престола на българските патриарси, с тържествените възгласи "Достоен!" и ласкаво го приветстват с подбрани думи. А в годините след избора те безпроблемно сътрудничат на патриарха в отправянето на църковните дела и не са повдигнали никога въпрос относно избора и личността на патриарха.

Св. Синод не оспорва правото Ви като директор на държавен орган да следите за спазването на законовите и уставни процедури в кръга на правомощията Ви, но счита, че това трябва да става при задълбочена и всестранна оценка на всички, включително и на изложените по-горе обстоятелства. Затова будят недоумение усилията на ръководената от Вас дирекция да се оспори на всяка цена законосъобразността и действителността на избора, както и легитимността на Българския патриарх. Всички тези Ваши твърдения и действия сериозно препятстват дейността на Св. Синод за доброто устройване на църковния живот и с нищо не допринасят за тъй необходимия мир и спокойствие сред народа, нито за издигане на престижа на демократичните институции у нас.

София, 10 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ВТОРА) "ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ СЪЮЗ Е ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ, СПРАВЕДЛИВА ЗА НАРОДА" НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЗА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.

ПЪРВИ ЕТАП

Създава се централизирано държавно учреждение за приватизация и се изгражда "приватизационна борса". Структурата на приватизационната борса трябва да съответства на структурата на фондовата борса.

За определяне на броя на безплатните инвестиционни бонове, които се разпределят между населението, последното се разделя в пет възрастови групи. Изхожда се от съображението, че трудовият стаж при пенсиониране е около 35 години и началната възраст за започване на трудова дейност обикновено е 18-20 години. При това положение интервалът между възрастовите групи е 7 години.
 

..............
Издават се безплатни инвестиционни бонове на стойност 770 000 000 000 лева. Тъй като имуществото на кооперациите се възстановява, 20 на сто държавно участие включва заводите от военната промишленост, АЕЦ, 5-6 от най-големите ТЕЦ, основни автомагистрали, летища, пристанища, БДЖ и други обекти по държавна преценка.

 

Дълговете на стопанските организации (включително и тези на ТКЗС) към държавата се превръщат в безплатни инвестиционни бонове в полза на държавата. С част от тях тя обезщетява бивши собственици, а с останалата част закупува акции от приватизационната борса. След превръщане на приватизационната борса във фондова държавата по свое усмотрение може да предложи тези акции за продажба.

Фондовете "ПЕНСИЕОНЕН", "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ" и "ОБРАЗОВАНИЕ" закупуват акции от всички предприятия, пропорционално на своя процент.

Всички безплатни бонове (инвестиционни) в полза на държавата, посочените по-горе фондове и тези на населението са поименни, за да се избегнат фалшификации и покупко-продажби извън приватизационната борса.

Ясно е, че през първия етап на приватизацията, на приватизационната борса се извършва покупка само чрез
инвестиционни бонове. Определя се един разумен срок, до който трябва  да приключи изкупуването на акции чрез инвестиционни бонове.

Ако след този срок останат неизкупени акции, те преминават в полза на държавата, а неоползотворените инвестиционни бонове се обезсилват, като се обявяват за невалидни.

От само себе си се разбира, че през първия етап на приватизацията е забранена покупката на акции с пари.

 

ВТОРИ ЕТАП

След определения срок (дата) приватизационната борса се превръща във ФОНДОВА борса.

Фондовата борса започва да работи по всички правила на свободния пазар.

Населението трябва да бъде уведомено, че ако избърза да продава своите акции още в началото на дейността на фондовата борса, ще направи грешка, т.е. ще загуби. Само за една година цената на акциите ще се увеличи не по-малко от 3-4 пъти. При това положение чуждестранният капитал, ако пожелае да придобие акции от българските предприятия, трябва 4 пъти повече пари (валута). Валутните приходи на държавата ще бъдат 3-4 пъти по-големи отколкото ако продажбата се извърши непосредствено на акциите.

Няма съмнение, че чуждите фирми ще пожелаят да вложат своите капитали в България поради сбедните причини:

1. Наличието на квалифицирана и евтина работна ръка.

2. Трудолюбието на българина, когато знае за какво работи.

3. Подавляващото число високообразовани хора.

Държавата трябва да наложи някои ограничения върху чуждия капитал. Делът на чуждия капитал в народното стопанство не трябва да надхвърля 20-23 на сто. Делът на чуждия капитал в отделни предприятия да не надхвърля 49 на сто.

Военните заводи да бъдат изцяло държавна собственост, да се гарантира отбранителната способност на България и се опазват националните ни интереси.

Българският земеделски народен съюз - единен счита, че ако приватизацията се извърши по изложения народосправедлив начин и съчетана с една програма за ликвидиране на безработицата и излизане от кризата, то налице са условия нашата страна в кратък срок да се превърне в културна политико-икономическа сила на Балканите.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Посочените цифрови данни са примерни и приблизителни, но близки до действителността. Те служат само да покажат начина (технологията) на разпределението.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА  НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТАКТИТЕ СИ С ПРАВИТЕЛСТВОТО.

Като анализира социално-икономическата ситуация в България във връзка с действията на правителството, водещи до рязко обедняване на населението;

отчитайки системната политика за изолиране на синдикатите и поставянето им пред свършен факт;

вземайки предвид отсъствието на конкретна програма за по-нататъшния ход на икономическата реформа;

виждайки несъответствието между действията на правителството и предизборната програма на управляващата коалиция (СДС);

и като констатираха откровеното нежелание на Министерския съвет за реално съгласуване на интересите със социалните партньори;

двете национални синдикални централи на съвместна среща решиха:

Да преустановят при горните обстоятелства своите контакти с настоящото правителство

ЗА КНСБ: проф.Кръстьо Петков    ЗА КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев

16 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ТРЕТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ.

На 28 март на свое заседание Координационният съвет на легията реши:

1. Насрочва Третата конференция на Българската офицерска легия "Раковски" на 16 май в Хасково. Делегатите да бъдат избрани от клубовете според уставния норматив.

2. На 2 май в Ямбол ще се състои заседание на Координационния съвет, където ще бъдат приети основните документи на конференцията.

3. Отхвърля опитите да бъде дискредитирана офицерската организация, да бъдат разколебани членовете й със слухове, че уж ръководството, избрано на Втората национална конфекция, е нелегитимно. Офицерите, избрани на 21 декември 1991 г. от 211 делегати, са облечени с Доверието на цялата организация до 16 май и никой няма право да посяга на правомощията им.

4. Призовава клубовете да изразят становището си за промените, които трябва да бъдат направени в Устава по време на Третата конференция.

София, 14 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ОБКП), ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА 21 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА.

Чл.4. Приемане на нови членове в ОБКП:

Встъпването в редовете на ОБКП бива само индивидуално. В партията се приемат честните и неопетнени трудови хора от средите на работническата класа, трудовите селяни, учещите се, интелигенцията, служещи, предани на комунистическото дело хора.

При приемане на нови членове в партията напълно ще се прилага класово-партийният подход.

а) Всеки български гражданин, който е навършил 18 години и желае да стане член на ОБКП, подава молба и подробна автобиография в съответната ППО.

б) Приемането се обсъжда и решава само на общо събрание на ППО, в присъствието на кандидата. Решението влиза в сила веднага и не подлежи на утвърждаване.

За приет се счита онзи кандидат, за когото са гласували над 50 на сто от присъстващите на събранието комунисти, а събранието е редовно, ако на него присъстват две трети от членовете на ППО.

в) Членове на други (немарксистки) партии се приемат в ОБКП, като освен молба и автобиография представят и писмени препоръки от двама членове на ОБКП с минимален партиен стаж от пет години.

След приемането му в партията новоприетият член получава партийна членска книжка в срок до два месеца.

Допуска се приемането на нови партийни членове да става и на открити партийни събрания, ако така реши ППО.

г) Всеки новоприет член на ОБКП плаща встъпителен членски внос, равен на стойността на членската книжка.

Чл.5. Ако партиен член в продължение на 3 месеца не плати членския си внос без уважителни причини и не стори това, след като му бъде напомнено, се счита за напуснал доброволно партията. За случая не е необходимо да има решение. Ръководството на ППО съобщава за това на своите членове и уведомява ЦК и ЦКРК.

РАЗДЕЛ II
ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ НА ПАРТИЯТА
(Вътрешнопартийна демокрация)

Чл.6. Партията се изгражда на основата на демократическия централизъм, което означава:

а) Изборност и мандатност на всички ръководни партийни органи.
б) Периодично отчитане на ръководните органи пред съответните партийни организации и пред по-висшите партийни органи.
в) Спазване на строга партийна дисциплина и подчинение на малцинството пред болшинството, след като е взето решение, което е задължително за всички, независимо дали са гласували "за”, или "против” него.
г) Задължителност при всички условия на решенията и нарежданията на по-висшестоящите партийни органи за по-нисшите.

Висш принцип на партийното ръководство е колективният метод. Колективността на ръководство не освобождава от лична отговорност за възложената партийна работа.

РАЗДЕЛ III
РЪКОВОДНИ ОРГАНИ НА ПАРТИЯТА

За ръководство на всяко събрание (пленум, конференция, или конгрес) се избира председател и протоколчик (протоколчици). При възможност форумите могат да се филмират или запишат на магнетофон, ако за това няма забрана.

Избирането на всички ръководни органи става явно.

А. ПЪРВИЧНА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Чл.7. Първичните партийни организации са основата на партията. Те се създават (възстановяват) по местоживеене, при наличието на не по-малко от трима членове на партията. Там, където се налага, по желание на партийните организации те се разделят на партийни групи, на които се избират групови отговорници.

ППО се утвърждава от по-горе стоящия комитет на ОБКП, за което се известяват ЦК и ЦКРК.

Висш орган на всяка ППО е партийното събрание.

Чл.8. Всички ППО решават местните въпроси, ако това не противоречи на устава и програмата на партията и на законите в страната.

Чл.9. Всяка ППО се ръководи от партийно бюро (ПБ) в състав, определен от общото събрание, за срок от две години.

ПБ се състои от партиен секретар с партиен стаж над 2 години, заместник партиен секретар с партиен стаж 2 години и членове също с 2-годишен партиен стаж и касиер. Малките ППО (до 10 членове) имат само партиен секретар и касиер.

ППО провежда своите събрания при нужда, а не по план, но не по-рядко от един път в тримесечието. Отчетните събрания ППО провежда в края на всяка година, а отчетно-изборните - на две години.

Чл.10. ППО образуват местната партийна организация (общинската, околийската и областната).

Чл.11. ППО свързват трудещите се с партията и с нейните ръководни органи и представляват партията чрез своите партийни органи пред местните органи на властта. Техните задачи са:

а) Да водят агитационна и разяснителна работа сред масите за спечелване на тяхната подкрепа при провеждането на партийната политика и постигане целите на партията.
б) Привличане на нови членове на партията и полагане на грижи за тяхното марксистко-ленинско възпитание.
в) Активно участие в икономическия, политическия и културния живот на страната и разясняване сред масите задачите, стоящи пред партията за решаване.
г) Да бъде инициатор при решаване на специфични проблеми в населеното място.

РАЗДЕЛ IV
ГРАДСКА (ОБЩИНСКА) И ОКОЛИЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБКП

Чл.12. Върховен орган на общинската, градската, околийската партийна организация е партийната конфренция, а между конференциите съответният партиен орган (общински, градски, околийски комитет на ОБКП); ежедневната дейност се ръководи от съответното партийно бюро.

В своята дейност те се ръководят от решенията на партията и на нейните ръководни органи, съблюдавайки устава и програмата на партията. Тези комитети се изграждат по решение на ЦК, при наличието най-малко на 5 ППО с над 50 членове.

Чл.13. Редовните общински, градски и околийски конференции се свикват един път в годината от съответните комитети, а извънредни по решение на общинския, градския и околийския комитет на ОБКП или по искане на една трета от броя на членовете на организацията, или една трета от делегатите, присъствали на последната конференция.

Нормите за представителство и избор на делегати за съответните конференции се определят от съответния партиен комитет.

Конференцията изслушва и утвърждава отчетния доклад на комитета и на КРК, обсъжда въпросите на партийната работа на територията на съответната партийна организация, избира съответния партиен орган и КРК, като определя техния брой и избира делегати за околийската и за областната конференция, ако същите не са избрани при избиране делегатите на провеждащата се конференция.

Чл.14. Пленум на общински, градски, околийски комитет се свиква един път на два месеца.

Чл.15. Всеки общински, околийски, градски комитет на своя първи пленум избира бюро в състав, определен от него, който се състои от: секретар, с партиен стаж най-малко 4 години, двама заместник-секретари с партиен стаж най-малко 3 години (брой на секретарите се определя от бюрото съобразно задачите и членовете на ПБ с партиен стаж най-малко 2 години).

Чл.16. Общинските, градските, околийските комитети вземат мерки за създаване и възстановяване на ППО на територията, на която те упражняват партийната си дейност.

Чл.17. В по-малките общини могат и да не се създават отделни ръководства на градските организации. Същите могат да се ръководят от общинските (районните) околийските комитети на ОБКП.

Чл.18. В по-големите градове се създават комитети на градските организации, които се ръководят от общинския или околийския комитет.

В големите области (окръжни) центрове градските комитети се ръководят от областните (окръжните) комитети на ОБКП.

Чл.19. В промишлените центрове по решение на ЦК могат да се създават районни партийни организации със съответните градски комитети. В тези градове градските партийни организации се ползват с правата на общинска (околийска) партийна организация.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

032. ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ

Партия ЛИБЕРАЛИ е наследник на първия дисидентски Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, създаден от група интелектуалци на 3 ноември 1988 г. в София. По-късно, на 2 декември 1989 г., той се преименува в Клуб за гласност и демокрация. В резултат на широката популярност, която получава и в другите градове на страната тази инициатива, възникват и други подобни сдружения. Затова на 20 януари 1990 г. по инициатива на софийския клуб беше създадена Федерация на клубовете за гласност и демокрация с председател на Временното оперативно бюро Петко Симеонов. На конференция в Шумен през януари 1990 г. тя се преименува на Федерация на клубовете за демокрация (ФКД).

На Национална конференция на 3 ноември 1991 г. в Казанлък се взема решение за преименуването на федерацията в партия ЛИБЕРАЛИ. Промяната е регистрирана с решение на Софийски градски съд на 26 март 1992 г.

Дейността на партията се определя от следните най-важни характеристики:

- прагматизъм, довел до идентифициране на партията с либералните идеи. Тази връзка няма нищо общо с привързаност към наследството на либералните партии от първата половина на века, а произтича от прагматичното политическо и икономическо мислене;
- демократизъм, толерантност и поведенческа умереност. Това всъщност е основната разлика между партия ЛИБЕРАЛИ и групировката от Федерацията на клубовете за демокрация, останала в СДС;
- висока степен на конструктивизъм, който произтича не на последно място от отговорността, която партията пое чрез широкото си участие в държавните институци преди последните парламентарни избори. От своите изтъкнати членове партията излъчи президента на Републиката, заместник министър-председател, повече от десет министри и заместник-министри;
- структурата на партия ЛИБЕРАЛИ е от съвременен тип, уникална за българския политически живот. Тя е обединение на местни клубове ЛИБЕРАЛИ, които разполагат с реална автономия и са напълно равнопоставени помежду си.

По време на изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. партията участва с листата на Съюза на демократичните сили и получи 17 депутатски места. В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. тя беше представена в коалицията СДС-либерали, но не получи депутатски места.

Ръководни органи на партията са Национален съвет и Изпълнително ръководство. Председател на партията е Петко Симеонов.

Адрес за контакти:

София, ул. "Алабин" N 3, тел.: 87-97-19; 54-49-06.

/Пресслужба "Куриер"/

12:54:32
20.04.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!