София, 20 януари 1993 година    
        Брой 13 /800/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗДРАВИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД ГОДИШНИНАТА ОТ ИЗБИРАНЕТО МУ НА ТОЗИ ПОСТ.

УВАЖАЕМИ Д-Р ЖЕЛЕВ,

Позволете ни да изразим най-сърдечните си поздравления по случай годишнината от първите преки, свободни и демократични избори за държавен глава на републиката!

Преди една година българският народ даде вота си за своя президент. Изборът, който беше направен, потвърди мъдростта и разума на обществото ни в полза на това - уникалният преход, през който преминава посттоталитарна България, да бъде мирен.

На 19 януари 1992 г. България избра един от най-достойните български интелектуалци, доказал с целия си съзнателен живот, че каузата, на която никога няма да измени, е идеята за изграждането на демокрация в страната ни върху ценностите на свободата, либералния консенсус и стопанския просперитет.

За изминалата година Вие не само по конституция, но и по същество станахте президент на всички българи, обединител на нацията, успокоител и арбитър на политическите страсти. Достойно и с признат международен авторитет защитавахте националните интереси на България в отношенията ни с другите държави.

Д-р Желев, ние, либералите, ще ви подкрепяме, докато бъдете гарант на конституцията, законността, политическия плурализъм и мирния демократичен преход.

Желаем Ви успех в трудната мисия и Ви пожелаваме след четири години отново заедно да пием шанпанско за следващия ви президентски мандат. И нека този път шампанското да бъде жълто, а не синьо!

София, 19 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ" - БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД ИСКАНЕ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕПУТАТСКИ ИМУНИТЕТ. Документът е адресиран до посолствата на страните, членки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.

Правозащитното сдружение "Хелзинкски наблюдател" - България, обръща внимание на европейските правозащитни организации и на правителствата на страните, членки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/, че 1992 г. беше година на драстични нарушения на правата на човека в България.

След 2 години, в които бяха възстановени всички погазвани в миналото права на човека и бяха трайно гарантирани с приемане на новата Конституция на Република България, започнаха тревожни нарушения от страна на партиите, упражняващи изпълнителната власт и гласуващи новите закони в Народното събрание. Лидерите на СДС /д/, борейки се с остатъците от комунизма, узакониха нови групови привилегии и започнаха да създават нов тоталитаризъм, сливайки отново партийната със законодателната и изпълнителната власт.

Заради своите политически убеждения хиляди граждани бяха уволнени от работа. Към десетки граждани от Главна прокуратура неоснователно се прилагаше мярката "задържане под стража". Полицията беше използвана като репресивен апарат срещу мирни протести на селяните, чието право на сдружаване беше възпрепятствано. "Хелзинкски наблюдател" - България, констатира със загриженост, че през 1992 година се нарушаваха 13 разпоредби на новата конституция от гл. II - Основни права и задължения на гражданите. "Хелзински наблюдател" изразява мнението, че за изминалата 1992 година за България не би могло да се използва определението "демократична държава".

Изпълнявайки явно политическа поръчка, главният прокурор издаде заповеди за арести на бивши партийни и държавни ръководители и по такъв начин наруши конституцията и даде начало на нова вълна от политически процеси. След А.Луканов и Д.Велев сега за трети път той посяга, според нас неоснователно, на имунитета на народен представител с обвинения за провеждана партийна политика преди 12 години. Това е депутатът Ал.Лилов бивш председател на БСП.

Сдружение "Хелзинкски наблюдател" - България, разглежда действията на главния прокурор на Република България като превишаване на неговите правомощия и като желание за разправа с политически противници. Те трябва да бъдат най-строго осъдени от европейските демократични държави и отхвърлени като практика, което руши доверието на гражданите в разделението на властите и демократичните институции на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ:
Румен Воденичаров

София, 18 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ - ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА СИНДИКАЛНОТО ИМУЩЕСТВО.

Изпълнителният съвет на Национална синдикална федерация "Геология, металургия, химия /ГМХ/ - Подкрепа" изразява своето силно безпокойство относно двустранните споразумения между КТ "Подкрепа" и КНСБ за поделяне на държавно имущество /т. нар. синдикално имущество/. С мълчаливото съгласие на правителството двете синдикални централи се стремят окончателно да монополизират синдикалното имущество. Игнорирането на останалите синдикални централи и на тези, които, разочаровани от методите и действията на синдикалните монополисти, не членуват в професионални организации, е пренебрежение към интересите на голям кръг хора. Това е категорично в противоречие с демократичните принципи и подготвя почва за натрупване на голямо социално напрежение в обществото ни. Всяко незачитане на части от населението на страната е път към реставриране на старата и до болка позната тоталитарна система.

Отговорността в случая е и на правителството, което в стремежа си да откупи определена поддръжка на своя мандат, не се съобразява със закона и с правата на широк кръг граждани.

Правителството не само не се е допитало, но и в угодническата си поза пред онези, които им дадоха мандат, не проявява въобще желание да се съобразява с всички полагащи наемен труд и с техните представители. Създава се система за партниране, представляваща затворен клуб от "правоимащи" по подобие на бившето политическо бюро. Тези "правоимащи" подготвят приватизация единствено и само в тяхна и на стоящите зад тях шепа новобогаташи изгода. Надига се нова инфлационна вълна, която ще изхвърли голяма част от населението зад борда на обществото и ще попълни масата на лумпенизираните от мизерия. Това в никакъв случай не можем да приемем!

Ето защо се обръщаме към останалите независими синдикати и широката общественост - да обединим усилията си, за да не допуснем раставрация на старата тоталитарна система. Настояваме да се изгради система за социално партниране, отчитаща интересите на цялото общество.
Разпределянето на "синдикалното имущество" трябва да стане с участието на всички синдикални централи и като се отчетат интересите на нечленуващите в професионални организации.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илич Цветков

София, 19 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО И НА ВСИЧКИ МЕСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ХРИСТИЯНСКИЯ СЪЮЗ "СПАСЕНИЕ" ПО ВЪПРОСА ЗА ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО.

Членовете на Християнски съюз "Спасение" застават твърдо на становището на Централното ръководство за пълна декомунизация на църквата и обществото. Ние смятаме за отлъчени от църквата и от Бога поради служение на безбожния комунистически режим живковиста Максим и цялата владишка номенклатура, неразкаяла се за своето позорно минало. Не желаем никакво църковно общение с тях и с тези псевдодуховници, които застават зад тях поради безпринципност и користолюбие, поругавайки своето свещено призвание да служат само на Бога, но не и на Мамона. Въпреки че загубиха изборите за църковни настоятели, Максим и неговата клика се опитват с манипулации и долнопробни фалшификации да се задържат, в нарушение на Устава на Българската православна църква /БПЦ/. Окачествяваме като национално предателство търсенето на гръцко църковно вмешателство при решаването на проблемите на самостоятелната автокефална БПЦ. Напомняме, че нашата църковна независимост беше извоювана със саможертвата на такива смели духовници като Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Авксвенти Велички, Антим I, Панарет Пловдивски и всички наши святи възрожденци, които не се изплашиха от цариградската схизма и отлъчване, но поставиха основите на БПЦ. Ние сме техни приемници, затова последователно ще се борим за освобождаването на Светата Църква от всички последици на комунизма, както и от чуждо влияние. Не може да се служи едновременно на Бога и на Мамона.

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА!

София, 5 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ТЕАТЪР ДО КОМИСИЯТА ЗА КУЛТУРА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР.

ГОСПОДА,

За нас, членовете на Българската асоциация за театър, Вашето присъствие в Народното събрание е загадка. Вие много добре знаете нашите проблеми. Повечето от Вас се ласкаят да се наричат творци. Не Ви ли обижда състоянието на българския актьор, режисьор, драматург? Търпението и надеждата ни се изчерпват. Едва ли ще Ви трогне, още по-малко уплаши, ако стачкуваме. Нашият шанс е нашата работа. Щяхме да сме Ви благодарни, ако бяхме забелязали и най-малкия опит да ни помогнете. Напротив. Вие премълчахте явната глупост да се пришие Министерство на културата към Министерство на образованието и науката. Не чухме да реагирате и на абсурдното предложение театралните билети да се облагат с данък оборот. Вероятно ще приемете хладнокръвно и идеята новият бюджет на културата да е с около 1/3 по-малък от миналогодишния. Докато все още са в незримото бъдеще облекченията, които навсякъде по света получават фирмите, спонсорирали в изкуството. Не намерихте кураж да внесете в Народното събрание и тригодишния мораториум.

Ние не молим и не се оплакваме. Ние настояваме да защитавате българския театър. Защото той безспорно е национално богатство. И го доказва всеки ден.

София, 13 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И НА ВЕСТНИК "ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА ПОДПИСАНИЯ ДОГОВОР НА БГА "БАЛКАН" С ИНДИЙСКИТЕ АВИОЛИНИИ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до министъра на транспорта, до Борда на директорите на БГА "Балкан" и до средства за масова информация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

С безпокойство и загриженост се обръщаме към вас по повод договора, сключен между БГА "Балкан" и "INDIAN AIRLINES".

Всички факти, които достигат до обществеността, са особено тревожни:

На 6 януари 1993 г. три самолета ТУ 154 и 60 пилоти и стюардеси са командировани в Бомбай във връзка с продължаващата вече месец стачка на индийските пилоти, без сключен договор и при изричното предупреждение на Международната организация на гражданските пилоти за опасностите, грозящи екипажите при ситуацията на стачни действия. Съюзът на летците излиза с официален протест по този повод. Бордът на директорите на БГА "Балкан" не взема отношение по случая.

На 9 януари 1993 г. на делхийското летище катастрофира узбекски самолет от същия тип при странни обстоятелства. Последвалите обяснения от индийска страна са смущаващи. Говорителят на индийските пилоти заяви, че българските и узбекските екипажи говорят зле английски език /което БГА "Балкан" опроверга/, а обслужващите самолетите авиодиспечери не са запознати с този тип машини.

Министърът на гражданската авиация на Индия Мадхаврао Синдия е подал оставка, а индийското правителство забрани полетите на самолети Туполев. След инцидента, вместо да се прекрати договорът, който по данни на БГА "Балкан" е сключен на 7 януари 1993 г., нашите екипажи остават в Индия да чакат отмяна на забраната върху полетите с ТУ 154.

Господа, според нас случаят опира не просто до една търговска сделка. Длъжни сме Да ви алармираме за опасността, на която се излага животът на 60 българи, при изложените обстоятелства и с участието им в индийския синдикален конфликт. Не на последно място отбелязваме напрегнатото положение и безредиците в Индия, при които в последно време са загинали над 200 души.

Ние сме уверени, че правителствената политика няма да позволи да се излага на риск животът на български граждани, както и международният авторитет на Република България.

София, 14 януари 1993 г.    

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - МИХАЙЛОВГРАД, ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ ЗА СМЯНА НА ИМЕТО НА ГРАДА. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет и до председателя на Комисията по наименованията проф. Н. Генчев.

Изразяваме тревога от получената информация за заседание на Комисията по наименованията в София. Под въздействието на информация на господата Пламен Марков - областен управител, Людмил Сандов - кмет на Михайловград, и Любомир Мечков - председател на комисия при Общинския съвет, е взето решение да се предложи на президента на Република България имената Кутловица и Монтана за издаване на указ, променящ името на Михайловград.

Не можем да приемем досегашния подход за решаване името на града, без да се питат неговите граждани, хиляди от които с подписа си през 1992 г. изразиха несъгласие с предложението за промяна. Сегашното му име се приема охотно от местното население, свързващо го с многото преобразования в него и с новия му облик. За мнозинството името Кутловица е неприемливо и обидно, само няколко процента от анкетираните през 1992 г. граждани са за него. Михайловград е благозвучно славянско име. То е представително за международна дейност и наложило се в международния живот и речник. При едно ново име градът тепърва ще трябва да си пробива път.

Възмутени сме и от отношението към личността на Христо Михайлов. Той е потомък на възрожденци, един от най-авторитетните хора в града и поречието на Огоста. За своето време, ползвал се с почит и уважение и от противниците си. Той не е само деец на БСП, а преди всичко патриот, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, антифашист, командир на съпротивителното движение срещу фашизма в България, всепризнат борец за социална справедливост. Безкористен човек, загинал в името на по-добър живот за хората, Христо Михайлов се нарежда между националните герои на България и е пример за всички поколения. Неговото име символизира страданията и кръвта на десетки хиляди антифашисти и не трябва да става разменна монета в днешните политически игри.

При промяна на името на града, вместо за социални нужди, милиони левове ще отидат за задоволяване на реставраторските и реваншистките амбиции на шепа хора. Такова решение ще бъде и груба политическа провокация, която ще засили социалното напрежение.

Съгласно закона президентът на Република България може да вземе сам решение, без да се съобразява с мнението на комисията. Ако уважаемият г-н президент реши, че е нужна промяна на името на града ни, нека това да стане след референдум.

Ние настояваме за референдум без ограничение, с няколко варианта, включително и за запазване на досегашното име. Това е истинската демокрация.

Михайловград, 15 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СТУДЕНТСКОТО ЕКОЛОГИЧНО ДВИЖЕНИЕ "ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ" - СОФИЯ, по повод на решение на Съюза на ловците и риболовците в България и на Комитета по горите за ловна общонационална хайка.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Дружество "Зелени Балкани" изказва възмущението си от организираната от Съюза на ловците и риболовците в България /СЛРБ/ и от Комитета по горите общонационална хайка за избиване на вълци. Такава кампания е най-малкото неаргументирана, тъй като почти липсват достоверни и системни изследвания върху този биологичен вид в България /численост, плътност на популациите, разпространение и поведение/. Сведенията за щетите и опасността от вълците се преувеличават. Това е една от причините за намаляване на неговата численост до критични граници в редица други страни.

В последно време проблемът с вълка е обект на спекулации от заинтересувани категории хора, които прехвърлят вината за свои действия върху вълците. Освен това не бива да се забравя, че вълкът фигурира в ратифицираната от Република България Бернска конвенция, включен е в "Червената книга" на България в категория "застрашен вид" и в световната "Червена книга на фактите" в категорията "уязвима".

В противоречие с поетата пред света отговорност за защита на този вид в България от Комитета по горите не само че се отпуска значително материално възнаграждение за отстрелян вълк, но дори се купуват големи количества отрова за унищожаването му.

За незабавно прекратяване на тези срамни, безотговорни и вандалски действия настояваме:

1. Веднага да бъде прекратена организираната от СЛРБ и Комитета по горите акция.

2. Министерството на околната среда за изземе отровата /луминал/ от Комитета по горите.

3. Да бъде спряно даването на възнаграждения от Комитета по горите при отстрела на вълците.

4. Да се издаде заповед от Министерството на околната среда за забрана на отстрела на вълка през размножителния период.

5. Да се изготви програма от Министерството на околната среда за постоянно наблюдение и научнообоснован контрол върху числеността на вълчите популации в България.

Разрешаването на този проблем ще е мерило за нивото на екологичното мислене в България.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВО "ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ" - СОФИЯ:
        Георги Дамянов

София, 15 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИ СТАБИЛНА БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.

Дълбоката криза, в която се намира страната, е не само икономическа. Тя е и криза в доверието към всичко, криза в човешките взаимоотношения, нарастваща заплаха от разпадане не само на съществуващите икономически, но и от разпадане на държавните структури. Все повече стихийни процеси застрашават и самото съществуване на нашата нация. Българският Бизнес Блок /БББ/ не може да е безучастен към такива процеси като:

- пълното отсъствие на общоприета национална концепция за вътрешната и външната национална сигурност, концепция, основана на традициите на българския народ и съвременните постижения на военната наука, която да се превърне в основа на дългосрочна държавна политика в областта на отбраната;

- разпадането на структурите на сигурността - армия, полиция, безсмислените битки по "върховете” кой да контролира тези структури;

- моралната деградация в човешките взаимоотношения като резултат от корумпираност на властта в миналото и сега;

- разширяващата се престъпност, която не само накърнява живота и имуществото на българина, но поставя под въпрос и самата пазарна реформа;

- развиващите се мафиотски структури /включително "вносни"/, които неприкрито се канят да управляват българския народ в бъдеще, като си "купуват" политици;

- спадащия демографски прираст на българския народ, което за първи път в последния век поставя въпроса за опасността от физическото му изчезване.

Дълбоко разтревожен от тези процеси, БББ предлага на българския народ някои свои виждания за националната сигурност, възможни пътища не само към оцеляване /тежко на тази нация, която се бори само за оцеляването си/, но и за просперитет, сигурност и спокойствие на всички граждани на нашата Родина.

1. ЗА СИГУРНОСТ, ОСНОВАНА ВЪРХУ НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ

В сложните времена, в които живеем, националната сигурност зависи от множество фактори, често пъти взаимно противоречащи си, бързо изменящи се. Явно е, че сега трябва по нов начин да се решават проблемите на националната сигурност. Трябва да се отчитат вътрешните и външните дадености, а не да се нагаждат стари концепции и схващания към нуждите на сигурността на съвременна България с нейното реално обкръжение и място в Европа и света.

БББ вижда изграждането на такава концепция в няколко направления:

Първо: БББ иска да направи Родината просперираща и богата като основна гаранция за нейната сигурност. Само силна икономически и стабилна страна с модерна стопанска структура, съвременно законодателство и ефективни и многостранни международни икономически връзки може да бъде действително сигурна и спокойна за своите бъднини. Историята показа колко нетрайни са държави - военни колоси, които не можаха да развият своята икономика. Затова БББ не е за осигуряване на военната сигурност като самоцел. В съвременния свят военната сигурност може да съществува като гарант на развитието само ако е съчетана с икономическа сигурност, социална сигурност, екологическа сигурност. Това е единствено разумният човешки подход, който отговаря на традиционните ценности на българския народ, винаги мечтал да съгради своя дом в разбирателство със съседите си в региона.

Второ: БББ е за такава външна и военна политика, която изгражда и поддържа добри взаимоотношения на България с непосредствените й съседи. Тези взаимоотношения имат сложна история, оставила някои недокрай решени проблеми, които в миналото са били потенциални огнища на пожари и могат отново да се превърнат в такива при неразумна и недалновидна външна политика. Политиката на сигурност на България се гради и трябва и в бъдеще да се основава на взаимно зачитане на суверенитета, териториалната цялост и националните интереси на всяка страна от нашия разнолик и противоречив регион.

Трето: БББ е за изграждането и поддържането на съвременна, добре снабдена и обучена армия, която да отговаря на една нова национална отбранителна доктрина, съобразена с реалностите в края на XX век. Изграждането на тази армия трябва да се съобрази както с общоевропейския процес на създаване на европейска система на сигурност, така и с реалното съотношение на силите и военните потенциали на балканските страни. За съжаление след разпадането на Варшавския договор и изчезването на блоковите гаранции България се оказа с въоръжени сили, неравностойни по своя потенциал с тези на някои съседни страни. А общоевропейските механизми на сигурност все още не са изградени в институционално отношение. Този вакуум крие потенциални заплахи и само мъдро и далновидно държавническо поведение може да възпре превръщането на потенциалната заплаха в реална. БББ е за бързо, поетапно и адекватно на положението на България изграждане на въоръжените сили на страната на базата на реалистична военна доктрина.

2. СЪВРЕМЕННИ ЗАПЛАХИ И НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС

В края на XX век България се озова в неочаквана ситуация. Винаги била в някакъв "съюз" с "велика сила", сега България изведнъж се почувства "самотен играч" в един буреносен район на света. Разбира се, разпадайки се, Варшавският договор ликвидира "блоковите гаранции" и направи страната ни значително по-свободна в своите решения на международната сцена. Но, от друга страна, я направи и по-уязвима. Това налага повече от всякога осъществяването на мъдра и разумна политика на сигурност, политика на малка страна, тръгнала по пътя на пазарната реформа и демокрацията.

В района, в който живеем, възникнаха нови заплахи за сигурността.

На първо място - външните заплахи.

На запад от нас избухна най-кървавият от Втората световна война насам военен конфликт в Европа. В известна степен са непредсказуеми последиците от ново разширяване на конфликта, особено ако той се разпростре към Македония и Косово. България трябва да бъде готова с гарантиращи сигурността стъпки при всеки вариант на разширяване на конфликта в западната ни съседка.

На изток от нас се развиват процеси на възраждане и засилване на ислямския фундаментализъм. България не може безучастно да наблюдава изявленията за "нов ислямски свят" от Китайската стена до Адриатика, без да има своя концепция за защита на националния суверенитет и такава традиционна ценност за българския народ като християнството. БББ се надява, че подобни изявления няма да се превърнат в официална позиция на източната ни съседка Турция, но в съвременния свят процесите са много динамични, зависят от геостратегически интереси и една държава на границата между Европа и един надигащ се ислямски фундаментализъм трябва да има и съвременно решение за сигурността си в тази ситуация.

В своята история България винаги е губела територии в резултат на некадърност, продажност и страх на български политици. Намаляваща по численост нация с откъснати в резултат на национални катастрофи територии - нима това не е началото на края на една държавност? БББ и в бъдеще категорично ще се противопоставя на всякакви териториални или людски претенции към нашата страна: при възможност с всички съвременни държавноправни и отбранителни структури на властта тя ще противодейства на заплахите към националните ни интереси.

Към рисковите външни фактори за нашата сигурност спада и наличието на съществени дисбаланси в числения състав! Също в количеството и качеството на въоръженията в полза на всяка поотделно взета съседна на България страна. Едни са военните квоти на България по време на съществуването на Варшавския договор, други са сега, при новата ситуация на необвързаност с никого. Съгласно Виенския договор за конвенционалните въоръжени сили към 1995 г. тези дисбаланси ще бъдат дори задълбочени.

Геостратегическото положение на Република България и близостта й до огнища на напрежение като Близкия изток също са потенциални рискови фактори, още повече че в нашия район на света винаги са се преплитали интересите на "великите сили". При един военен конфликт в района неминуемо ще се "събудят" старите националистически аспирации на някои от нашите съседи, които при подходяща обстановка могат да прераснат в териториални претенции и да станат източник на военна интервенция.

Не по-малко опасни са и вътрешните заплахи към сигурността на нацията.

Чрез своята политика за модерна икономика и просперираща България, отразена в икономическата си програма, БББ насочва усилията си за успокояване на социалното напрежение в страната. Един взрив на социално недоволство като продукт на некомпетентни икономически решения може да стане сериозна вътрешна заплаха за сигурността, да върне страната назад към хаоса, да стане сериозна пречка за пазарната реформа.

Екологическата заплаха виси като дамоклев меч над нашето развитие. БББ счита за недопустимо българските земи, въздух и води да бъдат едни от най-замърсените в Европа. Това превръща българския народ в един от най-застрашените в здравно отношение народи в света, заплашва неговата биологична репродукция. По данни на УНИЦЕФ през последната година раждаемостта спадна до най-ниската точка в историята на България - 11,7 на хиляда, а 25 000 деца живеят в екологично застрашени райони на страната. Екологическата сигурност при съвременните условия се превръща в грижа за самото съществуване на българския народ.

И накрая, но на първо място по своята драматичност за момента, е заплахата от нарастващата престъпност и криминалитет в страната. По международните статистики през последната година престъпността в България нараства с 400 %, с което България излиза на първо място по този показател сред бившите източноевропейски страни /без ОНД/. Това застрашава не само човешкия живот и богатство, това застрашава институциите, обезсмисля изконни пазарни механизми. Едно от първите условия за нормален бизнес е сигурността и стабилността на институциите. БББ не може да се примири с факта, че все повече чуждестранни бизнесмени не желаят да инвестират в България поради нарастващата престъпност, рекет и възникващи мафиотски структури.

Ние заявяваме, че в този тежък и сложен преход към демокрация на България е нужна силна ръка, силно управление. Нека нещата бъдат наречени с истинските им имена. Силната ръка не означава тоталитаризъм, а преклонение пред закона в условията на модерно гражданско общество. Това е равенство на всички пред закона, гарантиращ спокойствие и сигурност. Няма по-голяма свобода от свободата в условията на демократична, правова държава, гарантираща живота, достойнството, спокойствието и стопанската дейност на гражданина. Затова БББ е за укрепване органите на вътрешна сигурност. Ние сме за цялостното им и безвъзвратно превръщане от органи на репресията и безсмисления тотален контрол в миналото в органи, осигуряващи сигурността на обществото.

БББ разглежда националния интерес като върховна ценност и абсолютен приоритет на всяко правителство. Той включва не само съхраняване на териториалната цялост и единството на българския народ, но и гарантиране на неговото право да развива свободно, без външен натиск, една модерна икономика като гаранция за неговата сигурност. Време е България да се освободи от политици, служещи на лични и партийни интереси или на нови икономически властелини. България се нуждае от неподкупни политици, милеещи единствено за националния интерес.

/Пресслужба "Куриер"/

   

[реклама]

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

109. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /БЗНС/

На заседание Управителният съвет на Българския земеделски народен съюз /16 и 17 януари 1993 г., София/ избра за свой заместник-председател д-р Борислав Димитров Китов.

Управителният съвет гласува председател на Експертния съвет да бъде Асен Светославов Николов.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00    
20.01.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!