София, 20 август 1992 година
        Брой 163 /693/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРИЕМАНЕТО Й В БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР.

Либерално-демократическата партия е приета за член на Българския демократичен център (БДЦ) с единодушно взето решение, публикувано в протокол на БДЦ от 24 юни 1992 година. Решението е публикувано в точка 1 от дневния ред и гласи следното: "При проведеното излагане на становищата са изпълнени условията от точка 7 от статута, което води до следното решение: Днес, 24 юни 1992 година, Националният политически съвет на Българския демократичен център в съответствие с изискванията на точка 7 от статута прие за редовен член Либерално-демократическата партия."

София, 19 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СВОБОДЕН СИНДИКАТ "БИЗНЕС" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА АМЕРИКАНСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА - КОНГРЕС НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОФСЪЮЗИ ПО ПОВОД НА ПАРТНЬОРСТВОТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО И СИНДИКАТИТЕ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛЕЙН КЪРКЛАНД,

Не бих желал Република България да изглежда като бяло петно върху синдикалната карта на света, поради което смятам, че е въпрос на чест истината да бъде казана високо и ясно, за да не може да се използва за определени цели. Повод за моето писмо е Вашето обръщение до ръководителите на България относно партньорството със синдикатите, публикувано във в. "Подкрепа" от 5 август 1992 г. В него е изразено мнението, че "българското правителство е предложило нови ограничения на основното право на работниците да стачкуват, за да защитят своите законни икономически искания".

Подобно предложение не ни е известно, но факт е, че нарушаване на конституционното право на стачка в България няма въпреки известни опити за натиск и сплашване, резултат по-скоро на ниска политическа култура и старите тоталитарни навици. Това в известен смисъл се обяснява и с факта, че 95 на сто от собствеността в България все още е държавна и много често стачката е опит да се вземат част от кредитите на фирмите или по-голям дял от бюджета на държавата, който е крайно необходим за осигуряване на социално слабите и болните. Подкрепата на подобни стачки, свързани понякога и с грубо нарушаване на реда и с окупационни действия, е основна грешка на синдиката "Подкрепа". Вашето становище, продиктувано от неосведоменост или от превратно поднасяне на фактите, лесно би могло да се използва за постигане на лични цели от някои синдикални лидери.

В писмото се внушава, че България се представя пред правителството единствено от синдиката "Подкрепа". Истината е, че този синдикат се опита да установи монопол заедно с бившите комунистически профсъюзи и да омаловажи останалите нововъзникнали синдикати. Правителството правилно взе позиция да установи контакт с всички, а не само с "Подкрепа". За нас е интересно защо Вие приемате, че това е единственият синдикат, който се бори за демокрация. Дълбоко уважаваме г-н Тренчев, но го запитайте защо не желае да участват и другите профсъюзи в разпределението на държавното имущество, използвано от комунистическите профсъюзи. Буди недоумение Вашата информираност за другите синдикати в България, които са 17 на брой, всички образувани след 10 ноември 1989 г. Те определиха новите форми на синдикална дейност в условията на променящите се производствени отношения.

Синдикалното движение в България започва да намира своето място в новите структури на нашето общество и отхвърля опитите на г-н К. Тренчев и председателя на КНСБ г-н К. Петков за монопол върху синдикалната дейност.

София, 19 август 1992 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА
        НСС "БИЗНЕС": Асен Чаушев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "КАК СЕ КАЛКУЛИРА "НЕРЕНТАБИЛНОСТТА" НА ЦЯЛ НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС?" НА ЕКСПЕРТНАТА ГРУПА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА КЪМ ЦЕНТЪРА ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА КОМУНИКАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

Оповестеното на 1 август 1992 г. като правителствено решение за преустановяване на уранодобивната дейност в България носи всички белези на един целенасочен, но не много изкусен сценарий, целящ по-нататъшното подронване на енергийната и на икономическата самостоятелност на страната и поставянето й в тотална зависимост от енергийни пазари, намиращи се далеч от нас и вън от нашия контрол. Характерна черта на този сценарий, пуснат вече веднъж в ход по отношение на нашата военна промишленост, на добива на цинк и олово и в редица други възлови за нашата страна производства, е пълното отсъствие на балансова икономическа култура - основното изискване, върху което задължително се базира съвременната икономическа мисъл и практика от времето на Италианското възраждане до наши дни. Тогава, когато предварително си си поставил за задача да изчисляваш всяко едно действие, всяка една съставка част на даден процес вън от съвкупния краен резултат на техните взаимодействия, като комплекс сигурно не е трудно да обявиш всяко едно съставно звено на този комплекс за "нерентабилно” било от гледна точка на някои отделно взети световни критерии, било от висотата на изискванията на някаква идеално функционираща абстрактна система.

Практически идеално функциониращи системи в икономиката обаче няма. Ето защо и тяхната ефективност се изчислява по съвкупните балансови критерии на техните плюсове и минуси, дебити и кредити, приходи и разходи, полза и вреда, взети като крайни резултати от съвместното взаимодействие на много фактори.

Комунистическата колониална система навремето бе създала идеални условия у нас първичният добив на суровини, в това число и на урана, цинка, оловото и пр., да се извършва по изкуствено понижени цени, с което да се обезпечават свръхпечалбите на монополите, стоящи в крайния цикъл на производството. Сегашното некомунистическо управление обаче, вместо да отстрани тази преднамерено поддържана несправедливост, просто се възползва от нея, за да закрие производства, с които са свързани единствените реално съществуващи надежди на страната за собствен дял в контрола на сравнително евтин енергиен източник като ядреното гориво. Разбира се, и уранодобивът, и ядрената енергетика в страната имат своите трудности и проблеми, някои от които изискват съществени икономически усилия, технологично обновление, решително преосмисляне на досега съществуващите виждания за социална инфраструктура, за ролята на човешкия фактор и пр. Гилотината обаче едва ли е най-ефикасното лекарство против хрема или косопад, а точно това направи фактически по-горе споменатото решение от четвъртък, 13 число, по отношение на нашата енергетика, на енергийната осигуреност и независимост на икономиката, на самостоятелността и независимостта на цялата страна.

Екип от специалисти на Центъра за социално-икономическа комуникация (ЦСИК) и други сътрудничещи с него организации и заинтересувани обществени групи и слоеве е в процес на изготвяне и в подходящ момент ще представи както на нашата, така и на чуждата общественост специален меморандум по проблемите на уранодобива и ядрената енергетика. Той съдържа и конкретни решения на тези проблеми, които ще бъдат ефикасно реализирани както със силите на страната, така и в сътрудничество с други държави, международни организации и световноизвестни фирми, чиято компетентност в тази област трудно може да бъде оспорена. Центърът за социално-икономическа комуникация се възползва от случая да отправи призив за сътрудничество в тази насока към всички специалисти, икономисти и граждани, които имат свои виждания по въпроса и патриотична воля да предотвратят разрушаването на един отрасъл от нашата икономика и цивилизована инфраструктура, с каквито би се гордяла всяка друга държава и без които по-нататъшното ни съществуване като разумни същества би станало неимоверно по-трудно.

София, 18 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА ХЕМОДИАЛИЗИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ОБЩЕСТВЕНОСТТА И КЪМ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА БОЛНИТЕ ПРИ ТЕЖКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Документът е адресиран до Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Столичната голяма община и средствата за масово сведомяване.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщаме се към вас с молба за помощ, за подкрепа, за облекчаване на нашата тежка съдба и за продължаване на нашия живот. Всеизвестно е, че софийските диализни центрове са претоварени, апаратурата е амортизирана, голям е броят на чакащите пациенти за диализни места - т.е. чакат някой от нас, хемодиализираните, да умре.

Слабото развитие на бъбречната трансплантация допълнително утежнява нашата съдба.

Колективът на диализното отделение към Университетска болница "Царица Йоанна" предприема реални действия за решаване на тези тежки проблеми при трудното икономическо състояние на нашето здравеопазване.

Ние подкрепяме техните усилия и с надежда очакваме всеки нов диализен апарат, всяка извършена трансплантация, това означава нов живот за нас - 2600 човека, между които са и много деца.

Обръщаме се към обществеността в България и към представителите на изпълнителната власт за подкрепа на това начинание, за съдействие съобразно възможностите от всеки, комуто не е чужда нашата съдба.

Ние вярваме, че с вашите усилия ще живеем малко по-дълго и малко по-леко.

София, 18 август 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Величков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА 21 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ И ДОПЪЛНЕН НА ИЗВЪНРЕДНИ КОНГРЕСИ НА 23 ФЕВРУАРИ И 16 АПРИЛ 1992 Г.

 ХАРАКТЕР, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ПАРТИЯТА

Обновена Българска комунистическа партия (ОБКП) е партия на работническата класа, на трудещите се селяни, на научно-техническата и художествено-творческата интелигенция, на служещите и на всички трудови хора в Република България, от чиито редици тя черпи своето попълнение. В такъв смисъл тя се явява и техен преден и организиран отряд.

В своята дейност ОБКП се ръководи от марксистко-ленннската теория, позволявайки й правилно да решава в интерес на трудовите хора от града и селото задачите, които общественото развитие поставя. Партията не се бори за власт, а води народа към власт.

ОБКП води началото си от връх Бузлуджа, когато Димитър Благоев-Дядо през 1891 г. основава БРСДП.

ОБКП признава постиженията след 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като дело на българския народ, приел идеята за построяване на социалистическо общество в България като своя ядея. Тя категорично се разграничава от извършените деформации, извращения, закононарушения и престъпления, дело на бившето ръководство на бившата БКП, прилагайки решенията на прословутия Априлски пленум от 1956 г., с който ОБКП няма нищо общо и напълно го отрича.

ОБКП е за търсене на строга партийна, имуществена, финансова и съдебна отговорност от всички, които имат доказана вина за кризисното състояние, в което се намира нашата страна, включително и от тия, които управляват страната след 10 ноември 1989 г., и особено от ония, които са уличени в кражби, корупция и злоупотреба с власт и доверие.

ОБКП си поставя за основна задача да организира и ръководи борбите на трудовия народ против жестоката експлоатация на човека от човека, против настъпващия неофашизъм, против политическия, икономическия, социален гнет във всичките негови форми. Тя се явява страж на свободата на народа и на националната независимост. В този смисъл тя е най-демократичната и хуманна партия, която няма други цели, задачи и интереси освен целите, задачите и интересите на Република България и на трудовия ни народ.

Крайната цел на ОБКП е построяването на социализма и комунизма в нашата страна.

ОБКП ще води решителна борба против раздухването на етническа вражда между гражданите на Република България, против расовата дискриминация, национализма и против проявите на великобългарски шовинизъм.

Всички хора ще бъдат равни помежду си и пред закона.

ОБКП се обявява за международна солидарност на трудовите хора от всички страни и е непреклонен противник на раздухването на омраза и вражда между народите.

ОБКП ще ратува за сплотяването на всички демократични и прогресивни сили в света в обединен народен фронт, за борба с международния тероризъм, бандитизъм и неофашизъм.

ОБКП ще подпомага активно започналото след 10 ноември 1989 г. обновление в нашата страна, за изграждане на една нова, истински демократична, независима правова и силна Република България, осигуряваща напредъка, свободата и благоденствието на българския народ.

ОБКП ще възпитава в своите членове родолюбие, патриотизъм и беззаветна вярност към род и родина.

ОБКП не допуска в своите редове фракции, течения, движения и групировки, които биха подкопали нейното единство и боеспособност.

ОБКП ще изисква от своите членове активна и самоотвержена работа за осъществяването на нейната програма и най-строго спазване на партийния устав.

ОБКП ще води непримирима борба за социална справедливост в нашето общество и особено за защита на социално слабите, майките и децата, учащите се, студентите, младите семейства, младежта като цяло и възрастните хора.

ОБКП в своята политическа дейност ще използва мирни и демократични средства, при строго спазване законите в страната. Тя ще води непримирима борба срещу всички партии, организации и движения, които възникват на етническа и верска основа и със своята дейност заплашват гражданския мир, демокрацията, националната сигурност и териториалната цялост и суверенитета на Република България.

ОБКП прекратява своята дейност по решение на конгреса и с имуществото постъпва съгласно изискванията на Закона за политическите партии.

Седалището на Обновена БКП е в гр. София.

РАЗДЕЛ 1

ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА, ТЕХНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА

Чл. 1. Член на ОБКП може да бъде всеки български гражданин, навършил 18 години, който признава Устава и Програмата на партията, работи в една от нейните организации, изпълнява взетите решения и в дейността си се ръководи от тях, редовно плаща членския си внос, не експлоатира чужд труд и няма обремененост в миналото - корупция, злоупотреба с власт и доверие, уличен в кражби и други престъпления.

Чл. 2. Всеки член на партията е длъжен:

а) да работи отговорно за повишаване на своята политическа култура и усвояване на марксизма-ленинизма;
б) да съблюдава най-строга партийна дисциплина, да участва активно в политическия живот на партията и страната и да провежда на дело политиката и решенията на партията; да се намесва активно, когато член на партията руши партийната дисциплина, партийното единство, морал и етика;
в) да води смела и безкомпромисна борба против настъпващия неофашизъм, тероризъм, бандитизъм и други врагове на партията и народа;
г) да пази единството, името, честта и достойнството на ОБКП и да бъде непримирим при опазване чистотата на нейните редици;
д) да създава, заздравява и разширява връзките си с народните маси и особено със симпатизантите и привържениците на ОБКП и да се озовава своевременно на нуждите на трудовия народ;
е) да бъде искрен и честен пред партията и народа, да не погазва партийния морал и етика и да не петни високото звание КОМУНИСТ;
ж) член на ОБКП няма право сам, без разрешение на ЦК, да взема участие в дейността на други партии, политически организации, движения и съюзи, които нямат демократичен характер и са с антикомунистическа и антидемократична насоченост;
з) да води безпощадна борба срещу опитите за разцепление, фракционност, двуличие, вождизъм, кариеризъм, стремеж към лично облагодетелстване, чуждопоклонничество и други подобни явления, които биха тласнали партията към гибел.

Чл. 3. Всеки член на партията има право:

а) да участва в свободното и делово обсъждане на въпросите на партийната политика както на партийни събрания, така и в партийния печат;
б) да се изказва свободно на партийни събрания върху дейността на който и да е партиен работник, ръководството и организацията и да критикува грешките и слабостите, независимо от това кой ги е допуснал и какъв пост заема в партията и държавата; да предлага свои виждания и разбирания за дейността на партията;
в) да участва в изборите за ръководни органи в партията и сам да бъде избиран в тях, както и да прави мотивирани отводи на посочените кандидати, които отводи задължително се гласуват; самоотводите не се гласуват, а се приемат като факт;
г) да участва, лично, когато се разглежда партийното му положение и ще се взема решение по неговата дейност и поведение;
д) да се обръща по всички въпроси, когато счита за необходимо, с молба, жалба, заявление или сигнална записка, към всички инстанции на партията, включително до ЦК, ЦКРК и конгреса;
е) да получава пълна информация за дейността на партията и да ползва нейната материка база;
ж) да напусне партията, когато пожелае, без да иска разрешение за това и без да му се налага наказание.

Чл. 4. Приемане на нови членове в ОБКП:

Встъпването в редовете на ОБКП бива само индивидуално. В партията се приемат честните и неопетнени трудови хора от средите на работническата класа, трудовите селяни, учащите се, интелигенцията, служещи, които са предани на комунистическото дело.

При приемането на нови членове в партията задължително ще се прилага класово-партийният подход.

а) всеки български гражданин, навършил 18 години и желаещ да стане член на ОБКП, подава молба и подробна автобиография в съответната ППО;
б) приемането се обсъжда и решава само на общо събрание на ППО в присъствието на кандидата, решението влиза в сила веднага и не подлежи на утвърждаване;
за приет се счита онзи кандидат, за когото са гласували над 50 % (50 плюс 1) от присъстващите на събранието комунисти, а събранието е редовно, ако на него присъстват две трети от членовете на ППО;
в) членове на други (немарксистки) партии се приемат в ОБКП, като освен молба и автобиография представят и писмени препоръки от двама членове на ОБКП, които имат партиен стаж най-малко 5 години;
в срок от два месеца новоприетият член получава членска книжка;
допуска се приемането на нови членове на ОБКП да става и на открити партийни събрания, ако това реши ППО;
г) всеки новоприет член на ОБКП плаща встъпителен членски внос, равен на стойността на членската книжка. Членската книжка също се плаща.

Чл. 5. Ако партиен член не плати членския си внос в продължение на 3 месеца без уважителни причини и не стори това, след като му бъде напомнено, се счита за напуснал доброволно партията. За случая не е необходимо да има решение. Ръководството на ППО само съобщава за това на своите членове и уведомява ЦК и ЦКРК.

РАЗДЕЛ 2

ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ НА ПАРТИЯТА (ВЪТРЕШНОПАРТИЙНА ДЕМОКРАЦИЯ)

Чл. 6. Партията се изгражда на основата на демократическия централизъм, което означава:

а) изборност и мандатност на всички ръководни партийни органи;
б) периодично отчитане на ръководните партийни органи пред съответните партийни организации и пред по-висшите партийни органи;
в) спазване на строга партийна дисциплина и подчинение на малцинството на болшинството, след като е взето решение, което е задължително за всички независимо дали са гласували "за" или "против" него;
г) задължителност при всички условия на решенията и нарежданията на по-висшестоящите партийни органи за по-нисшестоящите.

Висш принцип на партийно ръководство е колективният метод.

Колективността обаче на ръководството не освобождава от лична отговорност при допускане на слабости и грешки за възложена партийна рабрта.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛИ (ЧАСТ ПЕТА) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ.

О С М И   П Р О Т О К О Л

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписано в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана "конвенцията").

Считайки за желателно да изменят някои от разпоредбите на конвенцията с цел подобряване и по-специално ускоряване на процедурата в Европейската комисия по правата на човека,

Считайки също така за препоръчително да изменят някои от разпоредбите на конвенцията с цел подобряване на процедурата в Европейския съд по правата на човека,

Се договориха за следното:

Член 1

Текстът на член 20 на конвенцията става точка 1 на същия член и се допълва с четири нови точки, както следва:

"2. Комисията се събира на пленарни заседания. Тя обаче може да създава отделения, като всяко от тях се състои поне от седем членове. Отделенията могат да разглеждат жалбите, подадени в съответствие с чл. 25 на конвенцията, които могат да бъдат разгледани на основата на една вече утвърдена юриспруденция или които не засягат съществени въпроси на тълкуването или прилагането на конвенцията. В тези рамки и в съответствие с т.5 на този член отделенията осъществяват всички компетенции, предоставени на комисията от конвенцията.

Членът на комисията, избран по списъка на Високодоговарящата се страна, против която е подадена жалба, има право да участва в заседанията на отделението, в което тя е подадена.

3. Комисията може да образува от своя състав комитети, всеки от които се състои най-малко от трима членове и има правото да обявява с единодушие за недопустима или изключена от списъка жалба, подадена в съответствие с чл. 25, когато такова решение може да бъде взето без допълнително обсъждане.

4. Отделението или комитетът могат на всеки етап от разглеждането на дадена жалба да се откажат от това разглеждане в полза на комисията в пълен състав, която, от своя страна, може да предаде за разглеждане всяка подадена жалба в някое отделение или комитет.

5. Следните функции могат да бъдат осъществявани само от пълния състав на комисията:

а) разглеждането на жалби, подадени в съответствие с чл. 24;
б) предаването на делото в съда в съответствие с чл. 48;
в) приемането на нейни процедурни правила в съответствие с чл. 36.”

Член 2

Към член 21 се прибавя следната точка 3:

”3. Кандидатите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на изискванията, предявявани за заемане на висши съдебни длъжности, или да са лица с признат авторитет в областта на националното или международното право."

Член 3

Към член 23 на конвенцията се прибавя следното изречение:

"По време на срока на техните пълномощия те не могат да заемат какъвто и да е пост, несъвместим с изискванията за независимост и безпристрастност или от естество да попречи на надлежащото изпълнение на техните задължения като членове на комисията."

Член 4

Текстът на изменения член 28 на конвенцията става т.1 на този член, текстът на изменения член 30 става т.2 на член 28. Новият текст на член 28 е както следва:

"Член 28

1. В случай че комисията приема подадената до нея жалба, тя:

а) с цел установяване на фактите предприема съвместно с представителите на страните разглеждане на жалбата и ако е необходимо, разследване за ефективното осъществяване на което съответните държави са длъжни да създават всички необходими условия след обмяна на мнения с комисията;
б) се поставя на разположение на съответните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора на основата на уважението към правата на човека, както те са определени в тази конвенция.

2. Ако комисията постигне приятелско решение на спора, тя съставя доклад, който се изпраща на съответните държави, на Комитета на министрите и на генералния секретар на Съвета на Европа за публикуване. Този доклад се ограничава с кратко изложение на фактите и на постигнатото решение."

Член 5

В първия абзац на чл. 29 на конвенцията думата "единодушие" се заменя с израза "с мнозинство от две трети от нейните членове".

Член 6

В конвенцията се прибавят следните разпоредби:

"Член 30

1. На всеки етап от разглеждането на една жалба тя може да бъде изключена от списъка с решение на комисията, ако обстоятелствата дават основание да се счита, че:

а) жалбодателят няма намерение повече да я поддържа, или
б) въпросът е вече решен, или
в) по всяка друга причина, която прави по-нататъшното разглеждане на жалбата неоправдано и наличието на която се установява от комисията.

2. Ако комисията реши да изключи жалба от списъка след нейното приемане, тя съставя доклад, който съдържа изложение на фактите и мотивирано решение за изключване от списъка. Докладът се изпраща на страните и на Комитета на министрите за информация. Комисията може да го публикува.

3. Комисията може да реши отново да включи дадена жалба в списъка, ако счете, че обстоятелствата оправдават такава стъпка."

Член 7

Точка 1 на член 31 на конвенцията да се чете както следва:

"1. Ако разглеждането на жалбата не е приключило в съответствие с чл. 28(2), 29 или 30, комясията съставя доклад, съдържащ фактите и нейното мнение за това дали установените факти представляват нарушение от страна на съответната държава на нейните задължения по тази конвенция. В доклада могат да се посочат индивидуалните мнения на членовете на комисията до този въпрос."

Член 8

Член 34 на конвенцията да се чете както следва:

"Като се изпълняват разпоредбите на чл. 20(3) и 29, решенията на комисията се приемат с мнозинството от гласовете на присъстващите и участващи в гласуването нейни членове."

Член 9

Член 40 на конвенцията се допълва с точка 7 в следната редакция:

"7. Членовете на съда участват в него в лично качество. По време на срока на техните пълномощия те не могат да заемат какъвто и да е пост, несъвместим с изискванията за независимост и безпристрастност или от естество да попречи на надлежащото изпълнение на техните задължения като членове на съда."

Член 10

Член 41 на конвенцията да се чете както следва:

"Съдът избира председател и един или двама негови заместници за срок от три години. Те подлежат на преизбиране."

Член 11

В първото изречение на член 43 думата "седем" се заменя с думата "девет".

Член 12

1. Този протокол е открит за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да станат страни по него чрез:

а) подписване без резерва за последваща ратификация, приемане или утвърждаване;
б) подписване с резерва за ратификация, приемане или утвърждаване, последвано от ратификация, приемане или утвърждаване.

2. Ратификационните документи и документите за приемане или утвърждаване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 13
 
Този протокол влиза в сила в първия ден на месеца, който следва изтичането на период от три месеца от датата, на която всички държави - страни по конвенцията, ще са изразили своето съгласие да бъдат страни по този протокол в съответствие с разпоредбите на неговия чл. 12.

Член 14

Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на съвета за:

а) всяко подписване;
б) депозирането на всеки ратификационен документ или документ за приемане или твърждаване;
в) датата на влизане на този протокол в сила в съответствие с член 13;
г) всяко друго действие, уведомление или съобщение, имащи отношение към този протокол.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен във Виена на 19-я ден на март 1985 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар ще изпрати заверени копия на всяка от подписалите държави.

/Пресслужба "Куриер"/

10:40:26
20.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!