20 ноември 1992

5 декември 2013г.

София, 20 ноември 1992 година
        Брой 229 /759/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 20 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ПОВОД НА УВЕДОМЛЕНИЕТО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА СРЕЩА НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ДВЕТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.


Пресцентърът на Българския демократичен център /БДЦ/ уведомява, че не е правен опит за среща и не е провеждана такава между представители на БДЦ и СДС, както е било съобщено на пресконференция на НКС на СДС от 17 ноември 1992 г.

До този момент е изпратено само писмо, в което са уведомява, че БДЦ предлага на СДС консултации, за които са упълномощени господата Стелиян Стойчев и Веселин Кошев. На това писмо БДЦ все още не е получил отговор.

Политическият съвет /ПС/ на БДЦ приема като плод на недоразумение взетото решение от НКС на СДС да не се водят разговори с БДЦ.

Напомняме многократно заявяваната наша позиция, че БДЦ е за диалог с всички политически сили в България. Разумът и диалогът си остават основни водещи принципи в нашата дейност.

София, 19 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 ноември - Следва пред оста веният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО МИНИСТЪРА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА РУМЕН БИКОВ ПО ПОВОД НА ПОДПИСАНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВАЖНИ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО


ГОСПОДИН БИКОВ,

Преди няколко месеца подписахме Споразумение за регулиране важни страни от социалното партньорство, включващо клауза за 6-месечно зъздържане от стачки при съгласувана промяна на ръководните екипи в предприятията.

За съжаление в много случаи подмяната на управители продължава да се извършва немотивирано или се забавя под субективното въздействие на депутати, областни управители и т.н. По този начин ръководеното от Вас министерство е в услуга на политически и други користни интереси.

В резултат ситуацията в редица предприятия и цели отрасли непрекъснато се дестабилизира. Такива са предимно хранително-вкусовата, химическата и леката промишленост, машиностроенето и електрониката. На преследване и уволнения са подложени синдикалистите, отстояващи позицията на работниците.

В тези условия съм принуден да Ви уведомя, че Конфедерацията на независимите синдикати в България ще обсъди оттеглянето на подписа си от цитираното споразумение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ: проф. Кръстьо Петков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ОЛЕГ ЧУЛЕВ ПО ПОВОД НА НАПРЕЖЕНИЕТО В ЗАВОДИТЕ ОТ ОРЪЖЕЙНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ.


От няколко дни социалното напрежение в заводите от оръжейната промишленост расте стремително. Бездействието на изпълнителната власт предизвика протестните акции в Казанлък - стъпки на работниците, доведени до отчаяние. Нашите призиви към правителството и предложенията ни бяха отминати с мълчание. Проектът на тридесет и седемте депутати не се разглежда в пленарната зала на Народното събрание.

Днес научихме, че към оръжейниците са отправени заплахи за силово смазване на техния протест. В района на "Арсенал" тази сутрин са пристигнали специални полицейски части.

С тревога и загриженост се обръщам към кабинета в оставка, към депутатите от трите парламентарни групи и към президента на републиката: "Не допускайте употреба на насилие към работниците, отстояващи с последни средства справедливите си искания в защита на жизнени за тях и семействата им интереси. От вашата мъдрост, от вашите решения зависи сега социалният мир. Упражнете своето влияние за решаване на проблемите без отлагане. Силовите методи ще направят ситуацията неконтролируема."

София, 19 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - ПЛЕВЕН, ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСТОЯЩОТО ГЛАСУВАНЕ НА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до председателя на парламентарната група на Съюза на демократичните сили и до националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили.


На заседание на регионалния координационен съвет на Съюза на демократичните сили /РКС на СДС/ в Плевен, проведено на 17 ноември 1992 г. в присъствието на девет организации бе взето следното

РЕШЕНИЕ:

Снема политическото доверие от депутатите Емил Цочев и Марин Маринов, избрани в 15-и плевенски избирателен район, ако гласуват против правителството, предложено от г-н Филип Димитров.

В заседанието не взеха участие представителите на Алтернативната социаллиберална партия /АСП/, Консервативната екологична партия /КЕП/, НД "Екогласност” и Съюза на безпартийните.

Плевен, 17 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РКС
        НА СДС-ПЛЕВЕН: Е. Николчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, АДРЕСИРАН КЪМ КОМУНИСТИТЕ И КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ е принуден от създадената политическа обстановка в страната ни да протестира най-решително против нарушаването на елементарни етични норми, а така също и на Конституцията на Република България от президента г-н Желю Желев с издаването на указ за второ сформиране на правителство от Филип Димитров, на когото беше гласувано недоверие от Народното събрание. С тази постъпка България става за смях пред света. За Филип Димитров не е важно тежкото положение на народа, до което го доведе, а на всяка цена се стреми да остане на власт, против волята на народа. Такива парадокси са редки в света. Президентът с чиста държавническа съвест трябваше да възложи мандат за съставяне на ново правителство на втората политическа сила - БСП. Това не е първо своеволие на президента. Така той при президентската кампания наруши закона /конституцията/ и не излезе в отпуск един месец преди изборите и не повери функциите си на вицепрезидента, както изисква установеният ред, за да има право да се кандидатира отново за президент и да участва в изборната подготовка на равни начала с другите кандидати. Президентът изпълняваше функциите си на президент и едновременно с това участваше в предизборната кампания за бъдещ президент, като ползваше президентската институция най-умело за своята кандидатура. Наруши се законът за равнопоставеност на кандидатите за президент. Има и други нарушения на конституцията от президента, за които е критикуван в пресата, но досега към нито една критика той не е взел отношение, въпреки че законът го задължава да отговаря на всяка подобна критика. И този път президентът изпълнява политическото решение на СДС, въпреки че ръководството НКС на СДС огласи, че президентът е отлюспен от тях. По този начин както НКС на СДС, така също и президентът отиват против волята на мнозинството от депутатите в Народното събрание, които не гласуваха вот на доверие на Филип Димитров. Президентът не спази демократичността и не пожела да приеме за консултации представители на БКП, въпреки че тази партия има кметове в страната. Как може да гласува доверие на Ф.Димитров, на когото бе гласувано недоверие?

Главната вина за неуспехите на правителството и за задълбочаване на кризата в страната носи именно министър-председателят Филип Димитров. Как така президентът не оценява това, щом като Народното събрание ясно е решило и преценило. Ще имаме ли парламентарно управление и защо президентът не се подчинява на решението на парламента, или ще имаме президентско управление, а Народното събрание ще съществува ей-тъй - за парлама?

Президентът търпи критика и в своето неравностойно отношение към политическите партии при провеждането на предварителните консултации за образуването на ново правителство. Той явно пренебрегва БКП, защото въпреки нашата заявка до президентството за среща с президента досега няма отговор, а указът вече е факт и срокът за образуване на ново правителство тече. Ръководството на БКП има ясни и научнообосновани виждания за бъдещето на България, за нейното излизане от кризата и подобряване на материалното състояние на населението, за политическата криза и нейното решително преодоляване, за бързо, ускорено и възходящо развитие на икономиката, науката и културата. Президентът не прояви любопитство поне от разбиранията на БКП и, изглежда, има остаряла и превратна представа за комунистите, за да ги отбягва поне за консултации.

С новите си решения СДС и президентът не предприемат нищо ново и насърчаващо, за да са спокойни хората. Напротив, те поемат огромна отговорност и необоснован риск да влошат още повече политическата обстановка в страната, да унищожат доверието към СДС и към ДПС от страна на населението, да нанесат непоправими вреди в управлението на страната. Историята ще съди всички по техните дела и няма да прости на заслепените политици от политически страсти и извратени предубеждения към миналото на страната. БКП гледа реалистично и оптимистично към бъдещето на България и няма да се примирява с всички отклонения от демократичния неин път, които допускат отявлените и най-самоизтъкнати демократи у нас. С всичко, което направи правителството на СДС /и още повече с това, което трябваше да направи, но не можа да направи/, и това, което извършиха в последно време ръководството на СДС и президентът за съставянето на ново правителство, сериозно злепоставя тази управляваща коалиция пред целия български народ, губи неговото доверие. Създава се сериозен прецедент за злепоставяне на Народното събрание при утвърждаването на проекта за новия кабинет и едва ли не с това се тласка страната към нови парламентарни избори. БКП рязко се противопоставя на всички опити да се натрапват по недемократичен път на народа и страната хора в новия кабинет само защото са желани от определени политически партии. Необходими са способни и висококвалифицирани лица за включването им в правителството, за да се избере и подкрепи новото правителство от широките политически сили и от народа.

София, 18 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 20 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" /ЧАСТ ШЕСТА/ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


 2. ПОД ПОВЪРХНОСТТА НА ПРОМЯНАТА

2/І

2. Под повърхността  на промяната 

I. Състояние на промяната към момента

 

Промяната е сложен процес, ако се отиде отвъд първото впечатление от нея, ако се подложи на анализ. Движат се почти всички установени в обществото позиции, ценности и групи, което поражда голяма сложност и многопосочност на интересите и поведението на хората.

На повърхността наистина конфликтът изглежда ясен - вдъхновени от антикомунизма, новите демократи декомунизират обществото. Декомунизацията е сложна и напрегната и това забавя икономическата реформа. За популяризирането на този образ на промяната допринасят политическите лидери, официалните, а често и неофициалните масмедии, инерцията в общественото мнение, което десетилетия наред възприемаше света единствено през идеологическата призма.

Но това е само повърхността. В действителност забавянето на реформата вече трета година и неспособността на правителствата да проведат приватизацията пренапрегна икономическите отношения в страната. Хора с инициативи в тази област се оказват принудени да търсят начини за действие в тази нерегулирана обстановка. Много често тези начини се оказват извън контрола на обществото. Днешните политици дължат нормализацията на условията за дейност на тези инициативни хора. Тези хора би следвало да имат възможности за своята инициатива, а не да бъдат тласкани към опасни действия заради инициативността си.

Поради тази причина и поради силните разстройства, които преживяха и преживяват хората от службите за сигурност, доскорошния управленски елит на страната, огромна част от интелигенцията, днес в България има реална възможност едни или други групи, съставени от посочените категории хора, да се опитват да влияят на политиката и на промяната в свой интерес, като заобикалят законите и особено контрола на обществото. Тази мисъл не е хипотетична или лабораторна. Тя се основава на несъбраните от държавата милиарди лева данъци, разпределени между едни или други юридически и физически лица, основава се също така на непрекъснатите опити за шантаж на основата на т.нар. "досиета", а и на други реални симптоми за извънзаконова намеса във вземането на политическите решения.

Днес можем да бъдем достатъчно обосновани, когато си задаваме въпроса, а дали забавянето на приватизацията беше толкова неизбежно? Дали то не обслужи нечии ограничени интереси в ущърб на националните?

Ето защо днес е трудно да се вярва, че конфликтите в промяната са идеологическите сблъсъци в парламента и по митингите. Те са много по-дълбоки и част от тях са извън контрола на обществото. Това е опасното в промяната.

Времето на промяната се оказва време на ожесточена неявна за обществото борба за икономическо и политическо надмощие в следващите години и десетилетия.


2/II

2. Под повърхността на промяната

II. Националната перспектива на промяната

 

Националната перспектива на промяната от гледна точка на нейната опасна "подземна" част е ясно - необходимо е да се намалява и по възможност напълно да се неутрализира влиянието на подобни групи върху политиката въобще и върху хода на промяната по-специално.

Проблемът е в избора на пътища и средства за постигането на тази общоприета цел. В основата на постигането на тази цел лежи и тук нуждата от национално съгласие. Без него никакви действия не биха могли да доведат до друг резултат освен задълбочаването на конфронтацията.

По пътя на постигане на националното съгласие ще трябва да се заложат енергични политически действия и цели, които да дадат най-напред възможност за инициативните и компетентните хора да проявят в свой и на обществото интерес предприемачески дух. С други думи, необходимо е енергично действие за извършване на структурна реформа, на приватизация и за осигуряване на нужните пазари в страната, на нужната кредитна политика, както и на подходяща система от данъци.

Втората голяма задача би била създаването на достатъчно добри прегради пред тези, които сега се опитват да влияят на политиката и на промяната, като заобикалят обществения контрол, като действат "на тъмно". Общественото мнение лесно би станало съюзник в подобни усилия на политиците и на правителството, ако тези усилия наистина са добросъвестни и обосновани.

Третата група задачи в това отношение е непрекъснато да се дискредитира конфронтационният модел на политическо поведение, да се ограничава влиянието на идеологическите взаимоизключващи се схеми на обществено развитие, да се поощряват диалогът и националното съгласие. Задача за политици, за лидери и за журналисти, за цялата интелигенция.


 2/III

2. Под повърхността на промяната

IІI. БСП и промяната

 

БСП проявява и прекомерна склонност към площадните изяви и към идеологическия спор. Тя с ентусиазъм се включва в тях. Наред с окуражаването и демонстрацията на увереност тези прояви допринасят и за разделянето на хората на наши и техни, укрепва в общественото мнение конфронтационната схема. Но митингите и противопоставянето са неизбежни в такъв период. Въпросът е дали тези прояви могат да се преценяват трезво или не.

Днес БСП няма достатъчно ясна позиция по въпроса за "невидимите" пластове на промяната. Партийното ръководство не изработва своя позиция по възможното тайно влияние върху властта от едни или други групи.

Но пасивната позиция не решава въпроса. Още повече че един от митовете в обществото е този за "червената мафия", на "номенклатурния капитал", който "изнася и ограбва държавата".

Веднага след 10 ноември 1989 г. не се отиде към цялостно разкриване на материалите по разследване на корупцията и злоупотребите във висшите ешелони на партията и държавата до 10 ноември. Дори поради небрежността или своеволието на отговорни лица тази документация се "затри".


2/IV

2. Под повърхността на промяната

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

                                

Първото условие, за да няма безконтролно влияние върху властта, за да няма "дърпане на конците" на министрите и депутатите, на чиновниците и полицаите, е енергичното провеждане на икономическата реформа в посока на създаване на възможности за инициатива и предприемчивост в личен и в обществен интерес. Най-голямото предизвикателство към хората е поставянето им в условия на беззаконност и несигурност. Сега такива условия не са рядкост. Политиката днес е длъжна на икономиката.

Другата база на една антиподмолна политика би била борбата с незаконно действащите във всички области на живота. Контролът върху лицата, натоварени с отговорност, е в основата на борбата със спекулата, корупцията и незаконните действия.

Общественото мнение заслужава да бъде държано в течение на опасността, която представляват опитите да се влияе по заобиколни пътища на властта. Това влияние прокарва закони, които облагодетелстват малцина, това влияние отклонява кредити и ресурси в посоката на лични интереси, това влияние шантажира политици и администратори, за да бъде замълчано или "невидяно" едно или друго, което не е изгодно на "подземната група". Под подобен натиск стават министерски промени, влияе се върху политическия курс на страната.

Така че философията на борбата с "подземното" влияние върху политиката е тройна - енергичност за осъществяване на нормални икономически условия, съчетана с компетентност; безкомпромисна борба с престъпността, корупцията и спекулата; ясни политически ангажименти на политическите сили по въпроса за неприемането на подобно влияние в страната, ангажименти и на масмедиите за разкриването на подобни прояви.

С други думи, трябва да се съчетава създаването на условия за нормална работа с мерки срещу опитите да се заобикаля общественият контрол.


2/V

2. Под повърхността на промяната

V. Политически принципи и ключови термини

            

За да се получи подобно съчетаване на позитивни с контролиращи действия, би следвало да се ориентира политиката към следните принципи:
* в политическите решения да се изхожда от необходимостта да се неутрализират възможни незаконни влияния;
* икономическата реформа да акцентира на създаване на условия за бързо освобождаване на инициативата и предприемчивостта на хората;
* контрол върху функционирането на властите в страната;
* мерки за преустановяване на нелегитимното влияние върху властта;
* разобличаване на опитите да се съсредоточи цялото внимание на обществеността върху идеологизираната конфронтация между комунизма и антикомунизма;
* подкрепа на националнато предприемачество.

Ключови термини на политиката в това отношение могат да бъдат:
"незаконно влияние върху властта", "идеологизирани битки", "разумна и навременна икономическа реформа", "контрол върху властта", "национален капитал".

 

2/VI

2. Под повърхността на промяната

VІ. Законодателни идеи

 

Законодателните идеи в борбата за предотвратяване на незаконното влияние върху властта са съсредоточени около гарантирането на нормални възможности за икономическа инициатива и върху контрола при вземането на решения в политическата сфера.
* закон за Сметната палата;
* закон за съставяне на бюджета;
* огласяване на достатъчно информация от Статистическото управление за икономическите показатели и специално за данъците;
* закон, който да гарантира статута на политическото лице, както и да създава прегради пред възможността то да бъде повлиявано;


2/VII

2. Под повърхността на промяната

VІІ. Идеи за изпълнителната власт

     

Още сега би било редно от изпълнителната власт да се иска:
* информация за недоборите и за тяхното разпределение;
* мерки за ориентиране на органите на сигурността за борба с незаконното влияние върху властта;
* спешни мерки за раздвиждане на реформата;
* програмен документ за работата на правителството.


 3. ПОЛИТИКАТА ПО ВРЕМЕ НА ПРОМЯНАТА

3/І

3. Политиката по време на промяната

І. Състояние на промяната към момента

               

Политическият курс на страната е сума от действията на различните политически сили, но като резултат той е насочен към т.нар. "смяна на системата". В началото тази смяна не съществуваше като цел. Тогава беше на дневен ред идеята за "социализъм с човешко лице". Декомунизацията като форма на смяната на системата е образът на политиката в момента. Онова, което би дошло на мястото на "сменената система", не е ясно какво е. Досега направеното по смяната е главно в разрушаването на инфраструктурата и подмяната на хората, в стагнирането на производството.

В сегашния политически курс се очертават три слагаеми - буксуваща реформа в икономиката, реставрация в рамките на бившата собственост и репресии.

Рекламиран като демократичен, сегашният официален политически курс поставя под съмнение и трите основни конституционни ценности - демокрацията, правовата държава и социалната справедливост.

 

3/II

3. Политиката по време на промяната

ІІ. Националната перспектива на промяната

 

По отношение на това каква политика ни е нужна, какъв курс да се следва в страната има два различни момента - единият е за съдържанието на политиката, а другият - за политическия стил.

Като съдържание политиката на България би трябвало да е ориентирана около конституционните ценности. Това са ценностите на демокрацията, на човешките права, на парламентаризма и на синтеза на социалните предпочитания с либералните. В момента официалният политически курс е по-скоро в обратната посока на описания тук. Създава се постепенно опасност от потъпкване на конституционния дух, разминаване с очакванията на обществото.

Като политически стил българската политика има силни отрицателни традиции. В политическата практика у нас не от днес преобладава политиканстването пред политическия диалог. БКП създаде друг, особен политически стил, възприет от тоталитарните режими. Важните въпроси се решават скрито, от шепа хора, а така наречените "централни органи" ги гласуват след това единодушно. Такава централизирана и практически елитарна власт без обществен контрол е другата, по-нова, но не по-добра българска политическа традиция.

И едната, и другата са нещо, от което българският политически живот би следвало да се отърве колкото се може по-скоро.

Днес обществото се нуждае от ясни оценки на състоянието и на собствената отговорност, от ясни ангажименти и цели занапред, от непрекъснат контрол. Сътрудничество по политически съвпадащи цели е едно, а договаряне зад гърба на официалните институти на властта е съвсем друго.

Нужна ни е социално ориентирана по съдържание политика, нужен ни е открит политически диалог като политически стил.

/Преслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "БЕЗ ЗАБЛУДИ, ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И МЯСТОТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА НАШАТА СТРАНА В ЕДРИ ЩРИХИ" /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/, ПРЕДСТАВЕНО ОТ ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ НА БЗНС "ВРАБЧА 1", С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ДУПАРИНОВ.


Установен е превратаджийски звенарски просръбски режим с дейната подкрепа и участие на БЗНС "Пладне".

Извършен е вторият престъпен преврат срещу законно избраното правителство на Народния блок, чиято главна опора и политически фактор е БЗНС "Врабча 1".

Новият деветнадесетомайски политически режим, който логично няма широка обществена опора, за съвсем кратко време се дискредитира и напълно изчерпва своите възможности за държавно управление.

През пролетта на 1935 г Цар Борис III с помощта на верни на короната офицери извършва нов политически преврат. С Царски указ от 21 април 1935 година за министър-председател е назначен дипломатът от кариерата Андрей Тошев и от тази дата се установява едноличният монархически режим в България, който продължава без прекъсване до 2 септември 1944 г.

През цялото време на съществуването на едноличния царски режим в страната действа забраната върху политическите партии и организации. Не се възстановява изцяло Търновската конституция и плуралистичната парламентарна демокрация. От друга страна обаче, което е изключително важно, до включването на България в Тристраннаия пакт в политическия живот на страната има легална политическа опозиция, като нейни представители са и избирани в Народното събрание, без да представляват отделните политически партии, съществува съвсем свободен политически печат.

Непосредствено след налагането на едноличния царски безпартиен режим, през м. септември 1935 г. се извършва нов противодържавен заговор и опит за преврат за насилственото завземане на властта. Отново участниците в неуспелия заговор са: "твърдите" звенари от групата на Дамян Велчев и от средите на левите земеделци от"Пладне" - последователи на д-р Г.М.Димитров /Гемето/. И тази поредна противобългарска заговорническа акция е провокирана и явно подкрепена от официалните югославски /разбирай сръбски/ правителствени институции и разузнавателни специални служби.

В годините до включването на България в Тристранния пакт, периода от 19 май 1934 г. до 1 март 1941 г. въпреки забраната на политическите партии, ръководството на БЗНС "Врабча 1" участва изключително дейно в политическия живот на страната както с парламентарно участие, така и с много извънпарламентарни прояви. Димитър Гичев е главният организатор и участник в действията и в подготовката на декларацията до държавния глава на така наречената "Петорка" от демократични политически партии, с която се иска пълното възстановяване на Търновската конституция, възвръщането на парламентарната демокрация и премахването на забраната върху дейността на политическите партии.

И през тези години на едноличния безпартиен царски режим е характерно, че БЗНС "Врабча 1" остава на здрави национални позиции и използва легалните средства за политическа борба, докато дейността на отцепниците от БЗНС "Александър Стамболийски" /"Пладне"/ е обратната, т.е. засилват своята лява насоченост и ориентация. Г.М.Димитров /Гемето/ осъществява близка връзка с групата на английски разузнавачи, установила се в Белград, и най-вече с дипломата-шпионин Еймъри. При контактите с тази група от разузнавачи ръководството на земеделците-пладненци предавна ценна шпионска информация, засягаща държавната политика, сигурността и националните интереси на страната.

Димитър Гичев като опозиционен депутат е избран през 1938 г. в XXIV Обикновено народно събрание. Като народен представител работи неуморно за установяване на парламентарната демокрация и на демократичните порядки в съответствие с Търновската конституция.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, избухва Втората световна война, която променя хода на историята.

И над България надвисва голяма опасност за включването й в огъня на войната на заплаха за нейната независимост и държавен суверенитет. Поставен е на политическа карта големият въпрос в каква посока да се върви, образно казано, какъв път на действие да се избере?

Първоначално България обявява своя пълен неутралитет. Тържествено се заявява, че страната изцяло ще спазва съществуващите договорености и реалности в Европа и в света.

В началото на войната Германия печели големи военни победи. На 27 септември 1940 г. в Берлин се сключва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Още през 1939 г. между Германия и Съветския съюз е подписан двустранен договор за взаимно подпомагане и сътрудничество с таен протокол към него за териториална подялба.

Почти цяла Европа се намира пряко в германски ръце или в нейната политическа и военна сфера на влияние. След присъединяването на Унгария и Румъния към Тристранния пакт пред България има една алтернатива - или да окаже военна съпротива, или да се присъедини към Германия и към нейния военен съюз!

При обсъждането на въпроса на въпросите - за ориентацията на България към участващите във войната военни съюзи, трябва задължително да се има предвид и да се отчита едно много важно обстоятелство, което се явява определящо и за българската държавна политика в този съдбовен исторически момент за нея: тя не може да води война, да бъде терен за жестоки военни сражения и да защищава интересите на тези велики държави, които винаги в миналото са действали против българските национални интереси и които през 1919 г. по най-жесток и безмилостен начин я наказаха и изцяло ощетиха.

След навлизането на германските войски в Румъния ръководнинте германски национал-социалистически кръгове поставят пред българското държавно ръководство ултимативни условия за незабавно присъединяване към страните на Берлинския /Тристранния/ пакт, а ако не сторят това - ще последват незабавни военни действия срещу нашата страна! Към България ще бъдат прилагани мерки като към военен противник на Германия и на нейните съюзници!

Пред тази съвсем непосредствена груба военна заплаха и за да не станем арена на унищожителни вноенни действия, Цар Борис III и българското правителство избират пътя на сътрудничество и съюз с Германската империя - България е принудена със сила и на 1 март 1941 г. се присъединява към Тристранния пакт, но с изрична клауза към него, че няма да участва във военни действия. Германските войски завладяват Балканския полуостров.

Във връзка с предстоящото включване на България във войната на страната на Германия водачите на легалната и на лявата опозиция Д.Гичев, Н.Мушанов, Г.М.Димитров, Н.Петков, Ст.Костурков, К.Георгиев, Ат.Буров, Кр.Пастухов, Гр.Василев и Д.Дечев издават обща петиция срещу провеждането на тази гибелна държавна политика. В петицията се заключава, че България никога не е била лице с лице пред такава опасност, както сега, и се настоява да се направи всичко възможно за предотвратяването на преминаването на чужди войски през нейна територия и превръщането на страната в боен театър на воюващи страни".

БЗНС "Врабча 1" винаги през времето на Втората световна война е заемал позиции против хитлеризма и против германския империализъм, но категорично е стоял и е бранил националните интереси на България и не е обслужвал интересите и домогванията на чужди държави.

Точно в обратната посока са насочени действията на лидерите на БЗНС "Александър Стамболийски" - те отново обслужват чужди държавни интереси. През м.февруари 1941 г. е разкрита конспирация за опит за държавен преврат, организиран от ръководството на БЗНС "Пладне", който изцяло е финансиран ог югославски агентурни централи. Главните водачи Г.М.Димитров /Гемето/ и Димитър Мацанкиев успяват да избягат в чужбина. Ге-мето се установява в Истанбул, посещава Югославия, а след това до края на войната живее в Кайро. Инж. Георги Вълков - баща на Виктор Вълков - е осъден на смърт, а другите участници са осъдени на различни срокове затвор. За участие в този заговор лежат в затвора и Милан Дренчев, и Ценко Барев.

След германското нападение на 22 юни 1941 г. срещу Съветския съюз, БРП/к/ - по нареждане на задграничното бюро БКП и Работническата партия се обединяват под това наименование, - която е в дълбока нелегалност, започва въоръжена борба против държавата, изцяло подпомагана с обучени военни специалисти, оръжие и други средства от съветските военни разузнавателни и подривни служби.

През 1942 г. по инициатива на БРП /к/ се създава прокомунистическата политическа коалиция Отечествен фронт. Към това нелегално политическо обединение се присъединяват: БЗНС "Александър Стамболийски" /"Пладне"/, ПК "Звено" и БРСДП /левица/. Така сближението на тези левоориентирани партии и организации, започнало през 1934, г. завършва със създаването на политическа коалиция с явно прокомунистическа и просъветска насоченост.

БЗНС "Врабча 1" отказва категорично да участва в Отечествения фронт и продължава да действа като опозиция, която използва легални средства и отхвърля терора и насилието. Така и този път БЗНС "Врабча" 1" отказва да бъде чужда агентура, враждебно настроена срещу българските национални интереси и срещу собствения си народ. БЗНС "Врабча 1" остава категорично като вътрешна българска политическа организация и доказва, че е стожер на демокрацията и на конституционната парламентарна система в страната.

На 28 август 1943 г. Цар Борис III умира. Синът му Симеон, който тогава е едва на шест години, е провъзгласен за цар на България под името Симеон II. Съгласно Търновската конституция е назначен и Регентски съвет в състав: княз Кирил Преславски /включен в състава на регентството поради положението на война, в което се намира страната/, проф.Богдан Филов и ген.Михов.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 20 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМАНДВАЩИЯ СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ИНЖЕНЕР ЛЮЦКАНОВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "ДУМА" ОТ 6 НОЕМВРИ 1992 ГОДИНА. Документът е адресиран до средства за масова информация.


Категорично заявявам, че публикацията по мой адрес във вестник "Дума" от 6 ноември 1992 г. е невярна, клеветническа и съдържа нелепи инсинуации, засягащи офицерската ми чест.

Под грамадно заглавие на първа страница "Политическата игра на пловдивската военна сбирка става доста прозрачна" с подзаглавие "Заместник-министър Даскалов и генерал Люцканов се крият от въпросите на "Дума", партийният вестник разкрива "ужасяващата тайна", че съвещанието на командния състав на Сухопътните войски в Пловдив /на 28 октомври 1992 г./ "било на път да се захване с политически въпроси по време, когато падна правителството на Ф.Димитров".

Това, разбира се, не е вярно. Не е вярно, че неочакваното появяване на генерал-полковник Петров е изменило хода на сбирката и "притеснило организаторите й".

Не отговаря на истината твърдението, че аз и заместник-министър Даскалов не сме били подготвени за съвещанието и че мнозина подочули, че "от офицерите щяло да се иска да декларират подкрепа за правителството".

Цялата публикация е построена върху подобни "подочути" и вероятни информации от анонимни коридорни източници. Няма нито едно име на офицер, който със сигурност би могъл да потвърди писанията на автора.

Не е истина и твърдението, че четири дни не съм се срещал с репортер на "Дума”, правейки се на зает. По това време бях извън София /това се вижда от плана за работа на Генералния щаб за м.ноември/ и участвах в теоретична конференция, ръководена от началника на Генералния щаб /ГЩ/ генерал-полковник Любен Петров.

Още в деня, когато прочетох злополучната публикация, поканих автора г-н Васил Попов с псевдоним Хари Боев на разговор в командването на Сухопътните войски /КСВ/. На 7 ноември трима генерали - аз, заместник-командващият и началникът на щаба, повече от два часа ограмотявахме г-н Попов. Показахме му планове, протоколи и предварително подготвени документи. Подготовката за цитираното съвещание бе извършена седмица преди 28 октомври от голям брой офицери, които могат да потвърдят това.

При месечното планиране, в което бе включено въпросното съвещание, никой не е могъл да предвиди какво ще се случи в парламента и с правителството. Що се отнася до съвета - при случайно съвпадение с "толкова важен вътрешнополитически момент" да пренасяме подобни събирания, - заявявам, че не бих могъл да назначавам и да отменям служебни съвещания според непредсказуемата обстановка в парламента. В противен случай армията би трябвало да спре всякаква учебно-бойна дейност, за да не би някой нещо да си помисли, ако два бронетранспортьора минат през или покрай София.

Не бих обърнал внимание на публикацията във вестник "Дума", ако неин автор беше начеващо репортерче, пожелало да се прослави с евтина сензация. Но г-н Васил Попов е майор от запаса, опитен журналист, който доста години води военната тема в "Дума". Не бих приел обясненията, че е бил подведен, че не е разбирал за какво става дума. Публикацията има подстрекателски характер и търси политически дивиденти.

Подобни писания и подобни автори политизират Въоръжените сили, въпреки старанията на хората с пагони да не се прикрепят към ничия партийна колесница, а да защитават само националните интереси. В момент, когато командването се тревожи как да изхрани войниците, как да ремонтира рухващите казарми, как да води нормален учебен процес, подобни "рицари на перото" ни забиват нож в гърба.

Как на подчинените ми генерали и офицери да говоря по въпросите на дисциплината, когато на първа страница на един популярен вестник ми е хвърлено обвинението, че готвя нещо като преврат? И щом съм подготвял незаконни действия, защо никой /включително и вестник "Дума"/ не настоя да бъда уволнен, арестуван, даден под съд?

Защото и самият автор не е сигурен в онова, което пише. Защото след като разбра истината и ни обеща, че ще публикува след ден-два уточнение, което е приемливо и за него, и за нас, реши да премълчи и да скрие неприятната информация. Вече десет дни г-н Попов се ослушва, чака да мине време и читателите да забравят кой какво е казвал и е правил на 28 октомври 1992 г. в Пловдив.

Аз обаче не мога да забравя обидата. Ето защо заявявам, че отхвърлям инсинуациите на г-н Васил Попов във вестник "Дума". Отхвърлям всички други писания в други вестници, които се опитваха да ме конфронтират с началника на Генералния щаб и с президента. Който има истински доказателства, моля да ги представи. Ако няма, нека не ми пречи да си изпълнявам служебните задължения по ръководството на войските.

София, 17 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

122. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1” /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/


Съюзът, регистриран по Закона за политическите партии през месец юли 1992 г., е привърженик и защитник на традициите в земеделското движение, създавани от неговите представители Александър Стамболийски, Димитър Гичев, Константин Муравиев, и приема християнския морал, частната собственост и народовластието като свое верую и като основно поведение в политическата си дейност.

Действителната и решителна декомунизация на страната може да се осъществи главно чрез икономически, а и в частност чрез политически средства. Съюзът е за сътрудничество с всички демократични партии, организации и формации, които не са участвали пряко или косвено в колаборация с комунистите и със съветските окупационни сили след 8 септември 1944 г. Политическото сътрудничество със Съюза на демократичните сили вижда в изграждане на общи икономически подходи и в постигане на реалистични приятелски взаимоотношения в името на по-бързото възстановяване на България.

Съюзът представлява интересите на собствениците и на интелектуалците от селото и от града и по този начин е организация на най-широките слоеве от българския народ. При изпълнение на приетата програма се откриват възможности за по-бързото приобщаване на страната към европейските ценности, към традициите на европейския парламентаризъм, към материалната и духовната култура на европейската и на световната цивилизация.

Ръководен орган е Управителният съвет. Председател на Българския земеделски народен съюз "Врабча 1" /Димитър Гичев/ е Никола Куртоклиев.

Адрес за контакти:
София, бул. "Витоша" N 32-А, IV етаж
тел. 77-08-66

/Пресслужба "Куриер”/


12:00:00
20.11.1992 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.    
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!